Решение № 1058 от 13.06.2024, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1058

Перник, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - I касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

ИВАЙЛО ИВАНОВ

Членове:

АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА

При секретар НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА и с участието на прокурора МОНИКА ЛЮБОМИРОВА ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА канд № 20247160600272 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в, ал.1, от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от Глава дванадесета „КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО“ от АПК, образувано по подадена касационна жалба

ОТ: „**, с ЕИК: **, представлявано от Н. А. П., [ЕГН], в качеството му на управител на дружеството със седалище и адрес на управление: [населено място]. [улица], ет.**,ап**,

ЧРЕЗ: Адв. А. Т. - САК, със съдебен адрес: [населено място], [улица], [тел. номер], електронна поща: [електронна поща]

ПРОТИВ: Решение № 114 от 14.03.2024 г., постановено по

АНД № 20231720201697 по описа за 2023 година на Районен съд – П.*.

Жалбоподателя, счита решението за неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и моля да го отмените w вместо него да постановите решение, с което да отмените изцяло НП № КГ-2503/10.08.2023 г.

Сочи, че както в АУАН, така и в НП не се съдържало описание на фактическата обстановка при извършване на нарушението, което с оглед изискванията на чл.42, т.4 и чл.57. ал.1, т.5 от ЗАПИ, било процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на наказаното лице да разбере повдигнатото му административно наказателно обвинение.

Счита, за неправилни фактическите констатации на районният съд, който приел, че на 20.02.2023г. дружеството е разпространявало течно гориво - автомобилен бензин, RON 95 от бензиностанция, [населено място], [жк], бензиноколонка № 1, въз основа само на показанията на актосъставителя-свидетел при съставяне на акта и извършването на проверката. Неговите показания били само и единствено за липсата на изисканата информация в проверения обект, но не и по отношение на разпространяването на течно гориво. Следва да бъдат взети предивд и показанията на св. Е. Д., снети по време па разпита и в ОСЗ на 19.12.2023 г., която твърдяла, че при доставка на горива тя е единствената, /освен шофьорът, който разтоварва горивото от товарната композиция/ която разпломбира мястото за зареждане на съответната цистерна за съхранение, и след зареждане веднага пломбирала отново фунията към резервоара. Между отделните зареждания резервоарите били непрекъснато пломбирани и достъп до съдържанието им нямало, а в процесната бензиностанция доставки се реализират единствено от Лукойл. С което категорично се доказвала липсата на възможност за човешка намеса и въздействие върху състава, респективно качеството на горивата в цистерните.

Сочи и че неправилно в решението било посочено, че обжалваното Наказателно постановление е издадено от компетентен орган.

Счита и че отказа на първоинстанционния съд за допускане на съдебна химическа експертиза за силно ограничаващ възможността за защита на жалбоподателя. С оглед изясняване на обективната истина, и доколкото спорният въпрос е изцяло технически, подобна експертиза щяла да даде отговор на важни въпроси по предмета на делото, чиито отговори щели да доведат до коренно различни от изведените от съда изводи - дали проведените изследвания па пробите са точни и верни резултати за съдържанието на процесното гориво, дали /макар и с минимално/ отклонението от референтните стойности на само един от около 20 изследвани параметъра на горивото, е обективен показател за отклонение от изискванията на Наредбата.

В процесния случай се установявало, че разликата между минимално задължителното съдържание на биогориво в автомобилния бензин е минимална - при миниум 8.76 обемни е констатирано наличие на 7,54 обемни, което можело да се тълкува като маловажен случай. Като следвало да се прецени и че количеството на установения бензин не било и значително. Н. следващо твърди, че процесното деяние, макар и формално да осъществява признаците на посоченото в НП административно нарушение, то е маловажно и предвид това, че е извършено за първи път, а липсвали данни за други нарушения от този вид и/или по ЗЧАВ. Липсват данни и за отклонения по всички останали показатели на горивото. Нямало и данни за наличието на каквито и да било вредни последици от допуснато отклонение.

Всичко изложено давало основание да се заключи, че наложената от наказващия орган санкция се явявала тежка за дружеството и че целите на ЗАНН в конкретния случай можели да бъдат постигнати и без налагането на санкция на визирания нарушител.

Ответника по касационната жалба в срока по чл.213а, ал. 4 от АПК е подал отговор, с който оспорва касационната жалба по подробно изложени съображения. Сочи, че Всяко юридическо лице носи законова отговорност за качеството на разпространяваното от него течно гориво, от момента на доставка на горивото на съответния обект, стопанисван от юридическото лице, отговорността на дружеството е обективна, безвиновна. От момента на постъпване на горивото на обекта, придружено с Декларация за съответствие, същото става собственост на лицето, стопанисващо обекта, следователно и е административнонаказателно отговорно при установяване на отклонение от нормата за качество, каквото е установено в настоящия случай след проведени изпитвания. Законът е предвидил абсолютна забрана за разпространение на течни горива, които не съответстват на нормите, определени в ЗЕВИ. В настоящия случай с оглед всички обстоятелства, касаещи административното нарушение, при съобразяване тежестта на извършеното нарушение и на степента на обществената му опасност, е наложена имуществена санкция в минималните предвидени размери, а именно - 50 000 (десет хиляди) лева.

Моли съдът да имал предвид, че дружеството не за първи път е санкционирано. Има две влезли в сила наказателни постановления по ЗЧАВ, с което се потвърждавало, че „ЕН ПИ СИ“ ЕООД системно предлагало горива, които не съответстват на нормите, посочени в нормативната уредба.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован не се явява, представлява се от адвокат Н. Г., който поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с който първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и бъде постановено с друго, с което да се отмени издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – П. на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Перник предлага оспореното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

А. съд – Перник, в настоящият касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което постановеното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, предвид което същата е процесуално допустима и съдът дължи разглеждането и по същество.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

След извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо. Същото обаче е неправилно, поради нарушение на материалния закон, а съображенията за това са следните:

Н. 20.02.2023 година, на основание чл. 16 от Наредба за изискванията за качество на течните горива, реда и начина за техния контрол /НИКТГУРНТК/, инспектори към Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“ при ДАМТН, извършили проверка в обект: Бензиностанция в [населено място], [жк], община П., област Перник, управлявана от „**“ ЕООД, с ЕИК: **. В хода на проверката от бензиноколнка № 1 била взета проба от течно гориво – автомобилен бензин RON 95, а така също и дизелово гориво, с цел установяване на съответствието му с изискванията на Закона за чистотата на атмосферния въздух и Закона за енергията от възобновяеми източници. Проверката и вземането на проби били извършени в присъствието на Е. З. Д. – управител на бензиностанцията. За така взетата проба бил съставен нарочен Протокол № С-0021 от 20.02.2023 година, в който били обективирани и всички останали констатации на проверяващите длъжностни лица. Проверяващите установили, че автомобилния бензин се разпространява с Декларация за съответствие № 76 от 09.02.2023 година, издадено от „Лукойл България“ ЕООД, а дизеловото гориво с Декларация за съответствие № 91 от 14.02.2023 година, издадена от „Лукойл България“ ЕООД.

Н. основание изготвения протокол от изпитване в Г. К. било изготвено експертно заключение за съответствие на течното гориво за качество, като на база резултатите, посочени в него е изготвен Констативен протокол № КП-0078-Е от 22.02.2023 година за съдържание на биогориво и течно гориво. В същият било констатирано, че в автомобилен бензин съдържанието на биогориво е 7,54%, в това число: 7,20% биоетанол, 0,34% етери, произведени от биомаса, изчислени като биогориво. Посочено е също, че след прилагане на критерии за прецизност на използвания метод за изпитване, съгласно чл. 7 от НИКТГУРНТК и при прилагане на БДС EN ISO 4256-2 „Нефтопродукти и сродни продукти“ е получен резултат от изпитването, който е под 8.78% обемни, което водело до извод, че продуктът не съответства на изискванията за съдържание на биогориво в автомобилен бензин, съгласно чл. 47, ал. 1, т. 5 и т. 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници.

Въз основа на горепосочените констатации е издаден Акт за установяване на административно нарушение № А-72 от 12.05.2023 година, от главен инспектор в Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“, Регионален отдел „Проверка и контрол на качеството на течни горива Южна България“, с който било установено, че дружеството „ ЕООД, в качеството си на разпространител по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на ЗЕВИ, във връзка с § 1, т. 20 от ДР на ЗЧУВ е извършило административно нарушение на чл. 47, ал. 4, във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 5 от ЗЕВИ. АУАН е връчен на нарушителя на 12.05.2023 година. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу констатациите, обективирани в АУАН не е постъпило възражение от страна на дружеството – нарушител.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното Наказателно постановление № КГ-2503 от 10.08.2023 година, издадено от председателя на Държавна агенция по метрологичен и технически надзор [населено място], с което на „ ЕООД, с ЕИК: със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4, представлявано от Н. А. П., на основание чл. 69, ал. 2, т. 4 и чл. 67, ал. 3 от Закона за енергетиката от възобновяеми източници е наложена "имуществена санкция" в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева за извършено административно нарушение по чл. 47, ал. 4 от ЗЕВИ, във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 5 от ЗЕВИ. Наказателното постановление е връчено на касатора на 15.08.2023 година, видно от приложената разписка.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд П., който с Решение № 114 от 14.03.2024 година, постановено по АНД № 1697 по описа за 2023 година го е потвърдил изцяло. Извършвайки цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на имуществената санкция, след приобщаване на преписката и събиране на посочените от страните доказателства, съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът излага доводи, че оспореният акт е изцяло законосъобразен, като същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на предвидените процедури, със съдържание, посочено в нормата на чл. 57 от ЗАНН и при наличие на предпоставките за издаването му. Счел е, че от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства по безспорен начин се доказва установената в АУАН фактическа обстановка и към същата правилно са приложение съответни правни норми. Приел е, че касационният жалбоподател е извършил деянието, съдържащо всички признаци от състава на вмененото му нарушените по чл. 47, ал.4 от ЗЕВИ, във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 5 от ЗЕВИ, поради което е приел, че правилно и законосъобразно срещу него е било образувано административнонаказателно производство, а в последствие е била ангажирана и административнонаказателната му отговорност и му е наложена, предвидената в закона „имуществена санкция“. С тези мотиви е потвърдил оспореното наказателно постановление.