Закон за застраховането

Чл. 1

Този закон урежда правното положение на застрахователите застрахователните брокери и застрахователните агенти, държавния надзор върху застраховането и задължителното застраховане.

Чл. 2

(1) Застраховането е дейност, която се състои в набиране и разходване на средства, предназначени за изплащане на обезщетения и други парични суми при настъпване на събития или сбъдване на условия, предвидени в договор или в закон, и се осъществява чрез сключване на застрахователни договори, както и в управление на тези средства.

(2) Презастраховането е дейност по прехвърляне на рискове, поети от застраховател, срещу заплащане на презастрахователна премия. В този случай в отношенията със застрахованите лица отговорността за изплащане на обезщетения и парични суми се носи от застрахователя. За застрахователите, чийто предмет на дейност включва само презастраховане - презастрахователи, глави шеста, седма, осма, девета, единадесета и дванадесета не се прилагат, доколкото със закон не е предвидено друго.

(3) Когато по застраховката е сключен презастрахователен договор и със съгласието на застрахования и на презастрахователя, презастрахователят може да заплати обезщетението на застрахования при настъпване на застрахователно събитие. Застрахователят отговаря солидарно.

Чл. 2а

(1) Застрахователите, получили разрешение по раздел II, буква “А”, т. 18 от приложение № 1 към чл. 6, ал. 2, могат да предоставят на лицата, в полза на които е сключена застраховката за помощ при пътуване, непосредствена помощ в натура заедно със или вместо парично обезщетение при условията, посочени в застрахователния договор.

(2) Помощта в натура може да се предоставя чрез оборудване на застрахователя или от персонал, нает от него за тази цел.

(3) Помощта при пътуване не покрива поправка, ремонт, гаранционно обслужване след продажба или обикновено посредничество за намиране и предоставяне на помощ.

Чл. 2б

(1) Не подлежи на държавен надзор върху застраховането дейността по предоставяне на помощ при пътуване, която не се осъществява от застрахователи и която се състои в предоставяне на следните услуги от физически или юридически лица при пътнотранспортно произшествие или авария на моторно превозно средство на територията на Република България:

1. поправка на моторно превозно средство на място с персонал и екипировка на лицето, което предоставя услугата;

2. транспортиране на моторното превозно средство до най-близкото или най-подходящото място за поправка със или без транспортиране на шофьора и пътниците до най-близкото място, откъдето те да продължат пътуването си с друг превоз, или

3. транспортиране на моторното превозно средство със или без шофьора и пътниците до дома им, до точката на отпътуване или до предвиденото местоназначение в границите на Република България.

(2) Не подлежи на държавен надзор върху застраховането предоставянето на услугите по ал. 1, т. 1 и 2 от организация с нестопанска цел на автомобилисти, в която членува лицето, което получава услугата, когато произшествието или аварията на моторното превозно средство са настъпили в чужбина и услугите се предоставят от подобна чуждестранна организация при представяне на членска карта и без специално възнаграждение.

Чл. 3

(1) Застраховането е доброволно.

(2) Задължително застраховане може да се предвиди със закон или международен договор.

(3) Застраховател, който извършва задължително застраховане, не може да откаже сключване на договор по задължителна застраховка, която осъществява.

Чл. 4

(1) Застраховател може да бъде акционерно дружество, взаимозастрахователна кооперация или чуждестранен застраховател чрез клон, които имат за предмет на дейност застраховане.

(2) Застрахователят не може да осъществява друга търговска дейност, включително охранителна.

Чл. 4а

Рекламни материали и други белези, индикиращи взаимоотношения между застрахователя и застрахованите лица, не могат да се поставят върху застрахованото движимо или недвижимо имущество.

Чл. 5

(1) Имущество, намиращо се на територията на Република България, и лице с местожителство или седалище на територията на Република България се застраховат само при застраховател, получил разрешение по този закон.

(2) Българско юридическо лице, извършващо дейност в чужбина, и български гражданин с местопребиваване в чужбина се застраховат при застраховател, получил разрешение по този закон, ако местният закон не ги задължава друго.

Чл. 6

(1) Предметът на дейност на застрахователя е:

1. застраховане;

2. презастраховане;

3. застраховане и презастраховане.

(2) В устава на застрахователя се определят предметът на дейността и видовете застраховки съгласно приложение № 1.

(3) Застраховател, който извършва застраховки по живот и срещу злополука, не може да извършва други застраховки. Застраховател, който извършва имуществени застраховки, не може да извършва застраховки по живот.

Чл. 7

(1) Застрахователят, както и всяко лице, което работи за застраховател, в това число застрахователните брокери и агенти и техните служители, са длъжни да пазят в тайна сведенията, които са им станали известни във връзка със сключването и изпълнението на застрахователното правоотношение и да не се ползват от тези сведения за други цели освен за упражняване на правата и за изпълнение на задълженията по това правоотношение.

(2) Членовете на управителните и на надзорните органи на застрахователя и неговите служители се запознават писмено и срещу подпис със задълженията по ал. 1 при постъпване на съответната длъжност или служба. Изречение първо се прилага и за членовете на управителните, надзорните органи, неограничено отговорните съдружници и служителите на застрахователните брокери, както и за застрахователните брокери - еднолични търговци. Застрахователните агенти и другите лица, които застрахователят наема във връзка с осъществяването на дейността си, се запознават писмено и срещу подпис със задълженията по ал. 1 при сключване на договора, с който се уреждат отношенията им със застрахователя. Застрахователните агенти - юридически лица и еднолични търговци, са длъжни да запознаят писмено и срещу подпис своите служители със задълженията по ал. 1.

(3) Разпоредбата на aл. 1 се прилага и след като лицата са прекратили връзката си със застрахователя или служебното или търговското качество, по силата на което е възникнало задължението за опазване на застрахователната тайна.

(4) Сведения, представляващи застрахователна тайна по смисъла на ал. 1, могат да се разкриват:

1. пред лицето, което е страна по застрахователното правоотношение или ползва права по това правоотношение по силата на закон или договор; пред третите ползващи се лица, както и пред увредените лица, ползващи права по застраховка “Гражданска отговорност”, се разкриват само сведенията, необходими за защита на техните права, както и сведенията, от които застрахователят черпи основание за възраженията си;

2. пред всяко трето лице, с изричното писмено съгласие на лицето по т. 1; лицето по т. 1 не може да разреши достъп до сведения, които не могат да бъдат разкрити пред него;

3. пред Комисията за финансов надзор, пред нейни органи, пред служители от администрацията на Комисията за финансов надзор или пред други лица, овластени от Комисията за финансов надзор или от нейни органи, във връзка с осъществявания държавен надзор върху застраховането;

4. пред органите на съда, прокуратурата, следствието и полицията във връзка с разследването на престъпления и след представяне на определение на съда или на постановление на компетентен орган на досъдебното производство, както и в случаите, когато застрахователят подава сигнал за извършено престъпление;

5. по разпореждане на съда на основание чл. 153 от Гражданския процесуален кодекс, когато сведението е необходимо като доказателство;

6. пред Агенцията за финансово разузнаване при условията и по реда на Закона за мерките срещу изпирането на пари;

7. пред Гаранционния фонд във връзка с дейността му по този закон;

8. за целите на създаването на информационни системи за предотвратяване на застрахователни измами или за подобряване на обслужването на застраховани лица или трети пострадали лица, ползващи права по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на моторни превозни средства;

9. пред презастраховател.

(5) Органите и лицата по ал. 4, т. 3 опазват получените сведения като професионална тайна по смисъла на чл. 24 от Закона за Комисията за финансов надзор. Органите по ал. 4, т. 4, 6 и 7, както и администраторите на информационните системи по ал. 4, т. 8, опазват получените сведения като служебна тайна. За презастрахователите се прилагат ал. 1, 2, 3 и 4.

(6) Когато пред органите и лицата по ал. 4, т. 3, 4, 6, 7 и 8 са били разкрити сведения, които представляват лични данни по смисъла на чл. 21, ал. 1 от Закона за защита на личните данни, срокът по чл. 25, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор, съответно по чл. 34, ал. 1, т. 4 от Закона за защита на класифицираната информация, започва да тече от датата на смъртта на физическото лице, за което сведенията се отнасят.

Чл. 7а

(1) За нуждите на установяването на застрахователното събитие и на вредите, причинени от него, застрахователят, лицето, което търси обезщетение, или Гаранционният фонд има право да получи необходимата информация, съхранявана от органите на Министерството на вътрешните работи, следствието, другите държавни органи, и лицата, които имат право да удостоверяват настъпването на обстоятелства, както и заверени преписи от документи. Когато исканата информация е част от материалите по предварителното производство, прокурорът разрешава достъпа до нея.

(2) Органите на Министерството на вътрешните работи предоставят на пострадалите от пътнотранспортни произшествия необходимата информация, съхранявана при тях, за установяване на застрахователя по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на виновния водач и по задължителната застраховка “Злополука”, както и за установяване на застрахователната полица.

(3) Когато информацията по ал. 1 и 2 представлява защитена от закона тайна, при предоставянето й на лицата писмено и срещу подпис се разясняват задължението им да не я разгласяват, както и последиците от нейното нерегламентирано разгласяване.

Чл. 8

(1) Акционерно дружество за застраховане се учредява, извършва дейността си и се прекратява по Търговския закон, доколкото в този закон не е предвидено друго.

(2) Минималният размер на капитала на акционерното дружество и на депозита на клон на чуждестранен застраховател е:

4. при застраховане и презастраховане – 4 млн. лв.

(3) Вноските в капитала на застрахователно дружество могат да бъдат само парични.

(4)

(4) Апортните вноски не могат да бъдат поголеми от 1/2 от капитала.

(5)

Чл. 8а

Застрахователните дружества могат да откриват повече от един клон в отделно населено място, включително по седалището си.

Чл. 9

(1) Акциите на застрахователното дружество са само поименни, като всяка акция дава право на един глас.

(2) Физическо или юридическо лице, самостоятелно или чрез свързани лица, не може да притежава повече от 5 на сто от акциите на застрахователно дружество. Тази разпоредба не се прилага, когато собственик е държавата, застрахователен холдинг или чуждестранно застрахователно дружество.

(3) Местно или чуждестранно лице, пряко или чрез свързани лица, може да придобие 5, 25, 34, 50 или 67 на сто от акциите на едно застрахователно дружество с тримесечно писмено предизвестие, отправено до Агенцията за застрахователен надзор за всеки отделен случай.

(8) За придобиване на акции, представляващи над 1 на сто от капитала на застрахователно дружество, както и за всяко последващо увеличаване на акционерното участие с повече от 1 на сто заявителят доказва произхода на средствата за придобиването и удостоверява финансовото си състояние с декларация по образец, подадена в 14-дневен срок след придобиването, съответно увеличаването, на акционерното участие.

(9) Физическо или юридическо лице, както и съдружник или акционер в юридическо лице, упражняващи охранителна или сходна с нея дейност, не могат да притежават акции от застрахователно дружество, пряко или чрез свързани лица.

(10) Когато придобиването по ал. 3 става при публично предлагане на акции на фондовата борса или на друг регулиран пазар на ценни книжа, предизвестието се прави след сключването на сделката. Приобретателите не могат да упражняват правото си на глас, преди да е изтекъл срокът на предизвестието, освен ако органът по ал. 5 разпореди вписването на промяната на акционерното участие в регистрите на Комисията за финансов надзор по-рано. Когато предизвестието не е било подадено в едномесечен срок от сключването на сделката, както и при издаване на забрана по ал. 5, може да се приложи мярката по чл. 22б, ал. 2, т. 10. Преди да е изтекъл срокът на предизвестието, акциите, придобити по реда на тази алинея, не се вземат предвид при определяне на кворума на общото събрание на акционерите, освен ако е налице обстоятелството по изречение второ.

Чл. 10

(1) Ръководител на управителен съвет, надзорен съвет, съвет на директорите, изпълнителен директор, прокурист, лицата, които са овластени да осъществяват правомощия по чл. 235 от Търговския закон и управител на клон на чуждестранен застраховател може да бъде лице, което:

1. има постоянен адрес или разрешение за продължително пребиваване в страната;

2. има висше образование с придобита образователно-квалификационна степен не пониска от „магистър“ и притежава подходяща професионална квалификация в сферата на икономиката или финансите.

3. притежава необходимия професионален опит в застраховането;

4. не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;

5. не е било член на изпълнителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник на дружество или кооперация, прекратени по несъстоятелност, ако е останал неудовлетворен кредитор;

6. не е лишено от правото да заема материалноотговорна длъжност;

7. не е съпруг или роднина до трета степен, включително по права или съребрена линия или сватовство, на член на управителния съвет, надзорния съвет, съвета на директорите или актюера;

8. не заема другаде платена длъжност освен като сътрудник в научен институт или преподавател в учебно заведение.

9. не извършва охранителна или сходна с нея дейност, не е съдружник или акционер, както и член на ръководен или контролен орган на дружество, което извършва охранителна дейност.

(2) Управител на клон на местен застраховател може да бъде лице с висше образование, което отговаря на условията по ал. 1, т. 1, 3 – 6 и 9.

(3) Член на надзорен съвет, член на управителен съвет или на съвет на директорите може да бъде лице с висше образование, което отговаря на условията по ал. 1, т. 3 – 7 и 9.

(4) Актюер може да бъде лице с висше образование по математика, информатика, икономика или по актюерски науки, което отговаря на изискванията по ал. 1, т. 3, 4, 7 и 9.

(5) Притежаването на необходимия професионален опит в застраховането се доказва с документи, удостоверяващи наличието на стаж в застраховането, на длъжност с ръководни функции в банка или друга финансова институция, като преподавател или научен работник по икономика или право. Документите по предходното изречение трябва да доказват наличието на не помалко от 5 години стаж за лицата по ал. 1 и не помалко от 3 години за лицата по ал. 2, 3 и 4.

(6) Лицата по ал. 1 – 4 подлежат на одобрение от Агенцията за застрахователен надзор. Одобрението предхожда вписването в търговския регистър, съответно назначаването на длъжност, за която вписване не се изисква. Агенцията за застрахователен надзор се произнася в едномесечен срок от подаване на заявлението.

(7) При констатирани непълноти или противоречия със законовите изисквания в документите към заявлението по ал. 6 заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”, изисква от заявителя отстраняването на нередовностите в едномесечен срок. Срокът за произнасянето по ал. 6 спира да тече за периода от изпращане на съобщението за отстраняване на нередовностите до получаването на допълнителните документи.

Чл. 11

(1) За учредяването и дейността на взаимозастрахователна кооперация се прилага Законът за кооперациите, доколкото в този закон не е предвидено друго.

(2) Взаимозастрахователната кооперация има за предмет извършване на застраховки по раздел I и застраховка „Злополука“ по раздел II от приложението към чл. 6, ал. 2 на своите членове на основата на взаимността.

Чл. 12

(1) Взаимозастрахователната кооперация се учредява най-малко от 500 дееспособни физически лица.

(2) Учредителите са длъжни да се застраховат в кооперацията след като тя получи разрешение за извършване на застрахователна дейност и да внесат застрахователната вноска по избраната от тях застраховка за първата година.

(3) Не може да бъде член-кооператор лице, упражняващо охранителна или сходна с нея дейност и сключва застраховка „Живот“ със срок на действие не по-малък от 3 години.

Чл. 13

(1) Член на контролен съвет, на управителен съвет, изпълнителен директор на кооперация може да бъде лице, което:

1. има постоянен адрес или разрешение за продължително пребиваване в страната;

2. има висше образование;

3. притежава необходимия професионален опит в застраховането;

4. не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;

5. не е било член на изпълнителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник на дружество или кооперация, прекратени по несъстоятелност, ако е останал неудовлетворен кредитор;

6. не е лишено от право да заема материалноотговорна длъжност;

7. не е съпруг или роднина до трета степен, включително по права или съребрена линия, на член на управителния съвет, контролния съвет или председателя на кооперацията;

8. не заема другаде платена длъжност освен като сътрудник в научен институт или преподавател в учебно заведение.

(2) Управител на клон може да бъде лице, което отговаря на условията по ал. 1, т. 1 – 6.

(3) Актюер може да бъде лице с висше образование по математика, информатика, икономика или по актюерски науки, което отговаря на изискванията по ал. 1, т. 3, 4 и 7 и не упражнява охранителна или сходна на нея дейност.

(4) Притежаването на необходимия професионален опит в застраховането се доказва с документи, удостоверяващи наличието на поне 3 години стаж в застраховането, на длъжност с ръководни функции в банка или друга финансова институция, като преподавател или научен работник по икономика или право.

(5) Лицата по ал. 1, 2 и 3 подлежат на одобрение от Агенцията за застрахователен надзор. Одобрението предхожда вписването в регистъра за кооперациите, съответно назначаването. Агенцията за застрахователен надзор се произнася в едномесечен срок от подаване на заявлението.

(6) При констатирани непълноти или противоречия със законовите изисквания в документите към заявлението по ал. 5 заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”, изисква от заявителя отстраняването на нередовностите в едномесечен срок. Срокът за произнасянето по ал. 5 спира да тече за периода от изпращане на съобщението за отстраняване на нередовностите до получаването на допълнителните документи.

Чл. 14

(1) Уставът на кооперацията освен предвиденото в Закона за кооперациите урежда:

1. срока, за който кооперацията се учредява;

2. видовете застраховки;

3. размера на гаранционния капитал, реда за формирането му и условията, при които кооперацията може да се разпорежда с него;

4. начина на образуване, попълване и разходване на запасния фонд и минималния му размер;

5. средствата на кооперацията, вида и начина на внасяне на вноските, обема на отговорността на членовете и задълженията на кооперацията;

6. реда за разпределение на печалбите или загубите;

7. реда за образуване на резервите.

(2) Фирмата не може да носи името на член на кооперацията.

(3) Вноските в кооперацията са само парични.

Чл. 15

Членството във взаимозастрахователна кооперация възниква и се прекратява едновременно с възникването или прекратяването на застрахователно правоотношение съгласно договора за застраховка и общите условия.

Чл. 16

(1) Вноските на членовете и задълженията на кооперацията по застрахователните договори са еднакви, ако обстоятелствата по застраховката са еднакви.

(2) Когато кооперацията сключва няколко вида застраховки, за всеки вид се съставя отделен баланс. Набраните средства за всеки вид застраховка се разходват за плащане по нея, доколкото уставът на кооперацията не предвижда друго.

Чл. 17

Общото събрание на кооперацията с мнозинство от две трети от членовете може да вземе решение за намаляване на плащанията по застраховките.

Чл. 18

(1) Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”, се произнася по искания за издаване на разрешения и одобрения в едномесечен срок от представяне на заявлението, освен когато със закон е определен друг срок. Срокът за произнасянето спира да тече за периода от изпращане на съобщението за отстраняване на нередовностите в приложените към него документи до получаването на допълнителните документи.

(2) В зависимост от срока за произнасяне на органа по ал. 1 и ако със закон не е предвидено друго, срокът за отстраняване на нередовностите в заявлението и в приложените към него документи и за подаване на допълнителни документи е:

1. седем дни - при срокове за произнасяне, по-кратки от един месец;

2. петнадесет дни - при едномесечен срок;

3. един месец - при двумесечен срок.

(3) Срокът по ал. 2 тече от датата на получаване на съобщението за отстраняване на допуснати нередовности или за представяне на допълнителни документи.

Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта е юридическо лице със седалище София.

Чл. 18

(отменен)

Чл. 19

(отменен)

(1) Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта се ръководи от директор, който се назначава и освобождава от министъра на финансите.

(2) Директорът може да възложи осъществяването на някои правомощия по този закон на определено от него длъжностно лице.

(3) Министерският съвет приема правилник за устройството и дейността на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта.

(4) Числеността на персонала се утвърждава от министъра на финансите по предложение на директора на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта.

Чл. 20

(отменен)

(1) Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта е бюджетна организация.

(3) Агенцията за застрахователен надзор може да членува в международни специализирани организации, свързани с надзора и регулирането на застрахователните отношения. Вноските за членството в тези организации са за сметка на бюджета на Агенцията за застрахователен надзор.

(4) Министърът на финансите по предложение на директора на Агенцията за надзор върху застраховането определя служителите, които имат право на добавка за работа в системата на надзора върху застраховането, както и индивидуалния ѝ размер за всеки служител.

(5) Средствата по ал. 4 се определят в размер 25 на сто от брутния годишен размер на средствата за работна заплата по бюджета на Агенцията за застрахователен надзор за съответната година и се включват в Закона за държавния бюджет на Република България за същата година.

Чл. 21

(отменен)

(1) Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта упражнява контрол за законосъобразност върху дейността на застрахователите и на застрахователните брокери.

(2) За дейността си по този закон Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта се отчита пред министъра на финансите.

Чл. 22

(отменен)

(1) Агенцията за застрахователен надзор:

1. прави предложение до Националния съвет по застраховане за:

2. разрешава откриване на клон на български застраховател в чужбина;

3. осъществява правомощията по чл. 9;

4. издава или отказва издаване на разрешение за прехвърляне на застрахователен портфейл между застрахователи, вливане на застрахователи и продажба на предприятие на застраховател в ликвидация;

5. издава, отказва издаване или отнема издаденото разрешение за извършване на дейност като застрахователен брокер;

6. одобрява лицата по чл. 10 и 13;

7. определя видовете застраховки извън тези по приложението към чл. 6, ал. 2;

8. дава допълнително разрешение по чл. 25, ал. 2;

9. определя минималния размер на застрахователните премии по задължителните застраховки по чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2 и по застраховка „Гражданска отговорност“ на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на моторни превозни средства за чужбина;

10. одобрява общи условия, тарифи, застрахователно-технически планове, както и промените в тях по застраховките, включени в раздел I и раздел II, т. 1, 2, 3, 8, 9, 10, 13, 14, 15, 16, 17 и 18 от приложение № 1 към чл. 6, ал. 2;

11. одобрява техническите основи за калкулация на премийните ставки и застрахователните резерви за застраховки по живот, утвърждава таблиците за смъртност и определя максималния размер на техническата лихва на застрахователите по застраховки „Живот“;

12. одобрява годишните презастрахователни програми на застрахователите, контролира сключените от тях презастрахователни договори и тяхното изпълнение;

13. прави искане за откриване на производство по ликвидация на застраховател;

14. прави искане за откриване на производство по несъстоятелност на застраховател;

15. упражнява надзор върху застрахователите в ликвидация и в несъстоятелност;

16. издава указания и заповеди по прилагането на този закон и свързаните с него нормативни актове;

17. одобрява създаването на застрахователни резерви по чл. 51, ал. 3, т. 7;

18. контролира цялостната дейност на застрахователите и застрахователните брокери, включително и спазване доброволността на застраховането;

19. взема решения по други въпроси, свързани с упражняването на надзор върху дейността на застрахователите и на застрахователните брокери.

20. осъществява правомощията, предвидени в Закона за здравното осигуряване.

2. дава и отнема разрешение за извършване на дейност като застрахователен брокер;

3. разрешава прехвърлянето на застрахователен портфейл между застрахователи;

4. разрешава вливането на застрахователи;

5. разрешава продажбата на предприятие на застраховател в ликвидация;

6. дава разрешение по чл. 9, ал. 3.

16. одобрява годишните презастрахователни програми на застрахователите, контролира сключените от тях презастрахователни договори и тяхното изпълнение;

17. разрешава откриването на клон на български застраховател в чужбина.

(2) Предложението по ал. 1, т. 1, буква „а“ се прави в двумесечен срок от датата на представяне в Агенцията за застрахователен надзор на всички изискуеми документи.

(3) Индивидуалните административни актове на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта подлежат на обжалване относно тяхната законосъобразност по реда на Закона за административното производство пред Върховния административен съд, като обжалването не спира изпълнението им.

(4) Решенията по ал. 1, т. 9 не подлежат на обжалване.

(5) Заповедите на директора на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта по ал. 1, т. 9 се обнародват в „Държавен вестник“.

Комисията за финансов надзор издава наредба за разрешенията и текущия надзор по този закон.

Чл. 22

Чл. 22а

(1) Комисията за финансов надзор извършва проверки за спазването на този закон и на подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.

(2) Комисията за финансов надзор издава наредба за реда за извършване на проверките.

Чл. 23

Служителите на Агенцията за застрахователен надзор са длъжни да пазят в тайна сведенията, които са им станали известни при упражняването на надзор. Разкриването на тези сведения и данни може да стане само по реда на чл. 7, ал. 4.

Чл. 24

(1) Застрахователите са длъжни писмено да уведомяват Агенцията за застрахователен надзор за:

1. всички нововъзникнали факти и обстоятелства, които подлежат на вписване в регистрите на Агенцията за застрахователен надзор;

2. промените на вписаните обстоятелства в търговския регистър или в регистъра за кооперациите.

(2) В 7-дневен срок от настъпването на фактите и обстоятелствата, съответно от вписването в регистъра, застрахователят е длъжен да уведоми Агенцията за застрахователен надзор и да представи документите, удостоверяващи извършената промяна.

Чл. 25

(1) За извършване на застрахователна дейност и вписване в търговския регистър е необходимо разрешение от Национален съвет по застраховане. За извършване на дейност по презастраховане от застраховател се издава допълнително разрешение от Комисията за финансов надзор.

(2) За всеки нов вид застраховка е необходимо допълнително разрешение от Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта.

(3) Искането за издаване на разрешение се прави в писмена форма.

Чл. 26

(1) Към искането за издаване на разрешение за извършване на застрахователна и/или презастрахователна дейност от акционерно дружество се представят:

1. устава, приет на учредителното събрание;

2. списък на акционерите;

3. прогноза за дейността на застрахователя за първите три години, която съдържа прихода от премии, щети, разноски за извършването на дейността, размер на средствата по специалните фондове и резерви;

4. програма за презастраховане за първите три години;

5. програма за инвестиране на застрахователните резерви и собствените средства за първите три години;

6. общи условия по застраховките, по които ще работи, тарифите и застрахователно-техническите планове по тях, както и техническите основи за калкулация на премийните ставки и застрахователните резерви;

7. документите, установяващи изискванията по чл. 10 за органите на управление и актюера;

8. писмено доказателство за внесения минимален капитал по чл. 8, ал. 2;

9. декларация за произхода на внесения капитал от всеки акционер;

10. декларация от акционерите, записали 1 и повече на сто от капитала, че нямат просрочени задължения към държавата и общините.

11. удостоверения за установените и платените данъчни задължения за последните 3 години от акционерите, притежаващи едно и повече на сто от капитала.

(2) Застраховател, който иска да получи разрешение по раздел II, буква “А”, т. 18 от приложение № 1 към чл. 6, ал. 2, посочва в прогнозата по ал. 1, т. 3:

1. формите и начина на предоставяне на помощ в натура;

2. броя, териториалното разположение и професионалната квалификация на персонала, с който разполага за предоставяне на помощта, и

3. броя, териториалното разпределение и техническите характеристики на оборудването, с което възнамерява да предоставя помощта.

(3) При преценка на изпълнимостта на прогнозата в частта й по ал. 2 заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”, може да поиска становище от министъра на здравеопазването, от министъра на транспорта или от други компетентни държавни органи съобразно естеството на помощта.

Чл. 27

С искането за издаване на разрешение за извършване на застрахователна дейност от взаимозастрахователна кооперация се представят:

1. нотариално заверен препис от решението на учредителното събрание;

2. нотариално заверен препис от устава на кооперацията, приет на учредителното събрание;

3. списък на учредителите;

4. план за работата на кооперацията за първата година;

5. удостоверение от българска или чуждестранна банка, получила разрешение от Българската народна банка за извършване на банкова дейност, за депозирана вноска от всеки учредител срещу бъдеща дългосрочна застраховка „Живот“ за първата година.

6. документите, установяващи изискванията по чл. 13 за органите на управление и актюера.

Чл. 28

(1) Разрешението за застрахователна дейност на акционерно дружество се издава за застраховане, презастраховане, застраховане и презастраховане и за отделните видове застраховки.

(2) Разрешението за застрахователна дейност на взаимозастрахователна кооперация се издава за една или повече застраховки.

Чл. 29

(1) Националният съвет по застраховане се произнася в двумесечен срок от внасяне на предложението от Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта.

(2) Ново искане за разрешение може да се подава не по-рано от 6 месеца от издаването на отказа.

Чл. 30

Издаването на разрешение може да бъде отказано само ако:

1. лице, което участва в управителен или контролен орган на застрахователя или актюера, не отговаря на изискванията на чл. 10 и 13;

2. прогнозата, програмата, планът, общите условия и тарифите не защитават интересите на застрахованите или не гарантират изпълнението на задълженията;

3. лицата, записали 0,5 и повече на сто от капитала, са направили вноски със заемни средства;

4. не са изпълнени други изисквания на закона.

Чл. 31

(1) Издаденото разрешение за застраховане, застраховане и презастраховане, презастраховане и отделна застраховка може да се отнема, когато:

1.

2. застрахователят в срок не е съставил и представил план за достигане на границата на платежоспособност или краткосрочен план в съответствие с чл. 50;

3. застрахователят не осъществи мерките по чл. 50;

4. е налице основанието за прекратяване на акционерното дружество по чл. 252, ал. 1, т. 5 от Търговския закон.

5. застрахователят неправомерно отказва плащане, плаща със закъснение или частично изискуеми и ликвидни задължения по застрахователните договори;

6. застрахователят не извършва дейност в продължение на една година от издаването на разрешение;

7. са нарушени изискванията на чл. 12, ал. 2 или 3;

8. застрахователят не изпълни наложена принудителна административна мярка по чл. 226, ал. 2.

(2) Издаденото разрешение за застраховане, застраховане и презастраховане, презастраховане и отделна застраховка се отнема, когато:

1. членовете на взаимозастрахователната кооперация спаднат под установения минимум и до 6 месеца съставът не се попълни;

2. не е спазена доброволността на застраховането;

3.

4. застрахователят извърши съществено нарушение на закона.

5. застрахователят осъществява друга търговска дейност освен застрахователната;

6. застрахователят осъществява дейността си чрез лица, които самостоятелно или чрез свързани лица извършват охранителна или сходна с нея дейност.

7. застрахователят изпадне в състояние на неплатежоспособност по чл. 67, ал. 2, т. 1;

8. застрахователят изпадне в състояние на неплатежоспособност по чл. 67, ал. 2, т. 2;

9. се открие производство по ликвидация на застрахователя по чл. 61, ал. 1;

(3) Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта обявява по подходящ начин отнемането на разрешението. В случаите по ал. 1, т. 5 и ал. 2, т. 2 – 8 Агенцията за застрахователен надзор уведомява прокуратурата.

Чл. 32

(1) След отнемане на разрешението застрахователят не може да сключва нови застрахователни договори, да продължава срока, да увеличава застрахователната сума и да разширява покритието по съществуващите договори.

(2) Отнемането на разрешението не освобождава застрахователя от задълженията му по сключените договори.

Чл. 33

(1) С отнемане на разрешението за застраховане, презастраховане и застраховане и презастраховане Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта назначава квестор, който упражнява надзор върху дейността на застрахователя до назначаване на ликвидатор или синдик.

(2) Квесторът има правата на управителните и контролните органи на застрахователя съгласно устройствените му актове и ги упражнява под контрола на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта. За своята работа квесторът получава възнаграждение за сметка на застрахователя, като размерът на възнаграждението се определя от Агенцията за застрахователен надзор.

Чл. 34

(отменен)

(1) Отказът да се издаде разрешение не подлежи на обжалване.

(2) Решението за отнемане на разрешение за извършване на застрахователна дейност на основанията по чл. 31, ал. 2, т. 1, 7, 8 и 9 не подлежи на обжалване.

Чл. 35

(отменен)

(1) Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта води регистър на издадените разрешения по застрахователи.

(2) Съдържанието и редът за водене на регистъра се уреждат в правилника за устройството и дейността на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта.

Чл. 36

Чуждестранен застраховател може да извършва застраховане и презастраховане на територията на Република България с разрешение на Националния съвет по застраховане. Комисията за финансов надзор се произнася в двумесечен срок от предложението на заместник-председателя, ръководещ управление “Застрахователен надзор”.

Чл. 37

(1) Чуждестранен застраховател може да извършва застраховане и презастраховане в Република България само чрез клон, чието седалище е в страната.

(2) Клонът по ал. 1 се вписва по реда на Търговския закон и разполага в страната със собствени средства, равни на границата на платежоспособност, но не по-малко от минималния размер по чл. 8, ал. 2.

(3) Клонът води търговските книги на български език, отнасящи се до застрахователната му дейност в страната.

(4) Клонът съхранява документите, отнасящи се до неговата дейност по ал. 1, в седалището си.

(5) Когато чуждестранният застраховател преустанови застрахователната дейност в страната по седалището си, ръководителят на клона уведомява в 7-дневен срок Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта и се прилага чл. 32.

Чл. 38

(1) Към искането за разрешение чуждестранният застраховател представя:

1. приложенията, предвидени в чл. 26;

2. удостоверение от органа за надзор в страната по седалището си, че има право да извършва застраховане, видовете застраховки и че български застраховател може да извършва застрахователна дейност в тази страна.

3. баланс и сметка за печалбите и загубите за последните три години;

4. удостоверение от българска или чуждестранна банка, получила разрешение от Българската народна банка за извършване на банкова дейност за внасяне на средствата по чл. 8, ал. 2;

5. удостоверение от Българската народна банка за внасяне на средствата по чл. 8, ал. 1;

(2) В тримесечен срок от получаване на разрешението за извършване на застрахователната дейност чрез клон на чуждестранен застраховател управителят на клона, който не е български гражданин, представя в Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта доказателства, че има постоянен адрес или разрешение за продължително пребиваване в страната.

Чл. 38а

(1) Чуждестранен застраховател, който е поискал или е получил разрешение за извършване на застрахователна дейност в две или повече държави - членки на Европейския съюз, може да поиска разрешение да се ползва от следните права, които може да му се предоставят само съвместно:

1. границата му на платежоспособност да се изчислява спрямо целия обем на дейността, осъществявана в държавите - членки на Европейския съюз;

2. депозитът да се намира в само една от държавите - членки на Европейския съюз, в които чуждестранният застраховател осъществява дейност, и

3. собствените му средства в размер, равен на гаранционния капитал, да се намират в която и да е от държавите - членки на Еропейския съюз, в която чуждестранният застраховател осъществява дейност.

(2) В заявлението за издаване на разрешение по ал. 1 се посочва компетентният орган на коя държава членка ще осъществява надзор върху чуждестранния застраховател за платежоспособността и дейността му в рамките на целия Европейски съюз и се излагат мотивите за избора на надзорен орган.

(3) Разрешението по ал. 1 се издава след получаване на съгласието на компетентните органи на останалите държави - членки на Европейския съюз, пред които такова искане е било отправено.

(4) Разрешението по ал. 1 се отнема едновременно от държавите - членки на Европейския съюз, които са дали съгласие за неговото издаване, по предложение на всяка една от тях.

(5) За целите на надзора върху границата на платежоспособност, гаранционния капитал, застрахователните резерви и тяхното инвестиране, както и във връзка с предприемането на принудителни мерки, органът по ал. 2 осъществява надзор върху дейността на чуждестранния застраховател в рамките на целия Европейски съюз по начина, по който осъществява надзора върху застрахователите, чието седалище е в границите на неговата национална юрисдикция.

Чл. 39

Средствата, придобити по застрахователни договори, както и собствени средства, се инвестират по реда на глава шеста.

Чл. 40

Разрешението за извършване на застраховане и презастраховане от чуждестранен застраховател се отнема:

1. в случаите на чл. 31, ал. 1;

2. когато чуждестранният застраховател е престанал да извършва застраховане в страната по седалището си;

3. когато страната по седалището на чуждестранния застраховател престане да разрешава застрахователна дейност от български застрахователи.

Чл. 41

При отказ да се издаде разрешение и при отнемане на дадено разрешение се прилага чл. 32.

Чл. 42

Едно или повече чуждестранни лица могат да участват в учредяването или да закупуват акции на българско акционерно застрахователно дружество.

Чл. 42а

Застрахователна дейност може да бъде извършвана чрез застрахователни брокери и застрахователни агенти.

Чл. 43

(1) Застрахователен брокер е търговец, който по възлагане и срещу възнаграждение осъществява посредничество за сключване и изпълнение на застрахователни и/или презастрахователни договори и свързаните с тях консултантски услуги.

(2) Не е застрахователен брокер лице, което осъществява посредничество само по изпълнение на сключени без негово участие застрахователни договори.

(3) Застрахователният брокер може да осъществява и друга търговска дейност, с изключение на охранителна или сходна с нея дейност.

(4) Застрахователният брокер получава разрешение от Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта и се вписва в регистъра на застрахователните брокери, воден в Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта.

(5) Дейност като застрахователен брокер по смисъла на ал. 1 може да се извършва след връчване на разрешението по чл. 436, ал. 2.

Чл. 43а

(1) Застрахователен брокер може да бъде лице, което:

1. притежава квалификация и професионален опит в застраховането;

2. има висше образование;

3. не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;

4. не е лишено от правото да заема материалноотговорна длъжност;

5. не извършва охранителна или сходна с нея дейност и не е съдружник или акционер, както и член на ръководен или контролен орган на дружество, което извършва охранителна дейност.

6. не е акционер, както и член на ръководен или контролен орган на застраховател или застрахователна група;

7. не осъществява дейност като застрахователен агент.

(2) Притежаването на необходимия професионален опит в застраховането се доказва с документи, удостоверяващи не по-малко от две години стаж в застраховането. За стаж в застраховането се признава и стажът в държавния застрахователен надзор.

(3) Когато застрахователният брокер е юридическо лице, обстоятелствата по:

1. алинея 1, т. 2 – 7 се установяват по отношение на лицата, които го управляват и/или представляват или осъществяват правомощията на управителни и представителни органи по упълномощаване;

2. алинея 1, т. 1 се установяват по отношение на поне едно от лицата по т. 1.

(4) Обстоятелствата по ал. 1, т. 6 и 7 се установяват и по отношение на застрахователния брокер – юридическо лице.

Чл. 43в

(1) Издаденото разрешение за извършване на дейност като застрахователен брокер се отнема:

1. при откриване на производство по несъстоятелност;

2. при извършване на охранителна или сходна с нея дейност;

3. при открито производство по ликвидация;

4. когато е нарушен принципът на доброволността в застраховането;

5. когато в едногодишен срок от издаване на разрешението на застрахователен брокер в процес на учредяване по смисъла на Търговския закон брокерът не е вписан в търговския регистър;

6. при смърт на физическото лице – едноличен търговец, или при прекратяване на юридическото лице чрез преобразуване, по смисъла на този закон;

7. когато е извършено друго съществено нарушение на закона.

(2) Издаденото разрешение за извършване на дейност като застрахователен брокер може да се отнеме, когато са нарушени условията, при които е издадено разрешението, или са представени неверни данни, които са послужили за издаване на разрешението.

Чл. 43г

(1) При осъществяване на дейността си брокерът може да:

1. проучва и набира необходимата информация и анализира застрахователния интерес на възложителя;

2. набира и предоставя на възложителя информация относно условията и премиите по застрахователните договори;

3. договаря възможно най-добрите условия за възложителя при сключване на застраховката;

4. пласира застрахователните рискове по договори за застраховка;

5. подготвя в съответствие с предоставените му пълномощия документите за оформяне на застрахователните договори;

6. сключва застрахователни договори, ако е упълномощен за това писмено от възложителя;

7. организира събирането на застрахователни премии;

8. предлага на възложителя предприемане на предпазни мерки с цел намаляване на вероятността от настъпване на застрахователни събития и намаляване размера на вероятната щета;

9. съдейства на застрахования при настъпване на застрахователно събитие за установяване на причините за него, за разглеждане и уреждане на щетите;

10. получава от името и за сметка на застрахования застрахователното обезщетение, ако е упълномощен за това с нотариално заверено пълномощно;.

(2) Договорът между възложителя и застрахователния брокер се сключва в писмена форма. Застрахователният брокер не може без разрешение на възложителя да прехвърля задълженията си другиму освен при възлагане на посредничество във връзка със задължителна застраховка по чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2.

(3) Задълженията на застрахователния брокер към възложителя при посредничество по договор за застраховка се отнасят и при посредничество за сключване на договори за презастраховане.

Чл. 43д

Застрахователният брокер има право на възнаграждение за посредничеството, когато договорът е сключен в резултат на негови усилия. Възнаграждението се включва в застрахователната премия и се дължи от застрахователя, а при договор за презастраховане – от презастрахователя.

Чл. 43е

Застрахователният брокер се застрахова за времето на своята дейност за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения. Минималният размер на застрахователната сума се определя от Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта.

Чл. 44

(1) Застрахователният агент е физическо или юридическо лице, натоварено и упълномощено от застраховател да извършва срещу възнаграждение посочените в пълномощното действия от името и с последици за застрахователя. Упълномощаването се извършва в писмена форма.

(2) Застрахователното агентство, осъществявано от физическо лице, е свободна професия. Застрахователният агент – физическо лице, не може да бъде в трудови правоотношения със застраховател.

(3) Отношенията между застрахователя и застрахователния агент се уреждат с писмен договор за застрахователно агентство.

(4) Застрахователният агент не може да преупълномощава други лица с правата, предоставени му от застрахователя.

Чл. 44а

(1) Застрахователният агент не може да извършва охранителна или сходна с нея дейност. Когато застрахователният агент е юридическо лице, забраната по предходното изречение се отнася и за съдружниците или акционерите му, за лицата, които го управляват и представляват, както и за лицата, чрез които той осъществява дейността си по сключения договор за застрахователно агентство.

(2) Застрахователният агент може да работи за повече от един застраховател, извършващ застраховки по раздел I от приложение № 1 към чл. 6, ал. 2, или за повече от един застраховател, извършващ застраховки по раздел II от приложение № 1 към чл. 6, ал. 2, при изричното им писмено съгласие.

(3) Застрахователен агент – физическо лице не може да работи за застрахователен брокер.

(4) Застрахователят води за застрахователните си агенти списък, който представя месечно на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта. Той снабдява всеки агент с документ и знак, който го легитимира като такъв при упражняването на дейността му. Образец от легитимационния документ се одобрява и представя в Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта.

Чл. 45

При осъществяване на дейността си застрахователният брокер и застрахователният агент спазват принципа на доброволността и добросъвестно разясняват правата и задълженията по застрахователния договор с оглед защитата на интересите на застрахованите.

Чл. 46

При осъществяване на дейността си застрахователният брокер и застрахователният агент са длъжни да пазят търговската тайна на застрахователя и лицата, възложили им извършването на определена работа, както и техния търговски престиж.

Чл. 47

Министерският съвет издава наредба за приложението на тази глава.

Чл. 47а

(отменен)

(1) Асоциацията на българските застрахователи създава на свои разноски Помирителна комисия по сигнали и оплаквания на застраховани лица.

(2) Членовете на комисията могат да бъдат лица с висше юридическо образование или с поне 3-годишен опит в застраховането. Те са независими при изпълнение на своите функции и вземат становищата си по съвест и убеждение в съответствие със закона и обстоятелствата по преписката.

(3) Членовете на комисията:

1. разясняват правата на застрахованите и на кандидатите за застраховане;

2. разглеждат сигнали и оплаквания във връзка с нарушения на застрахователите;

3. посредничат за извънсъдебно решаване на спорове между застрахованите и застрахователите.

(4) Производствата пред комисията са безплатни.

(5) Становищата на членовете на комисията нямат обвързваща сила и не възпрепятстват правото на иск пред съда или арбитража. Жалби срещу застрахователи могат да се подават пред Агенцията за застрахователен надзор, ако в тримесечен срок от сезиране на комисията тя не е предприела съответните действия.

(6) Комисията представя доклад до Агенцията за застрахователен надзор на всеки три месеца.

(7) Агенцията за застрахователен надзор издава указания за прилагането на тази глава.

Чл. 48

(1) Собствените средства на застрахователя, намалени с нематериалните активи, трябва да бъдат най-малко равни на границата на платежоспособност.

(2) Гаранционният капитал съставлява една трета от границата на платежоспособност, но не може да бъде по-малък от размерите, посочени в приложения № 2.1 и 2.2. Когато акционерно дружество или клон на чуждестранен застраховател извършва няколко вида застраховки, за минимален размер се приема най-високият от определените размери по видове застраховки съгласно приложение № 2.1 освен в случаите по ал. 3.

(3) Гаранционният капитал на застрахователното дружество не може да бъде по-малък от 2 700 000 лв., когато са налице следните условия:

1. дружеството е получило разрешение по раздел II, буква “А”, т. 14 от приложение № 1 към чл. 6, ал. 2, и

2. размерът на записаните премии по застраховка на кредити за всяка от предходните три финансови години надхвърля 4 900 000 лв. или 4 на сто от брутния размер на записаните премии.

(4) Общият размер на дълготрайните материални и нематериални активи, необходими за осъществяване на дейността на застрахователя, не могат да надвишават половината от собствения капитал, намален с невнесения основен капитал.

(4)

Чл. 49

Министерският съвет издава наредба, с която се определят:

1. елементите, които се включват при изчисляване на размера на собствените средства;

2. границата на платежоспособност и методите, по които тя се изчислява.

Чл. 50

(1) Когато е нарушено изискването на чл. 48, ал. 1, застрахователят по нареждане на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта представя план за достигане на границата на платежоспособност.

(2) Когато собствените средства намалени с нематериалните активи спаднат под установения гаранционен капитал, застрахователят представя за одобряване на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта краткосрочен план за допълнително набиране на собствени средства.

(3) В случаите на ал. 2 Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта определя срок за набиране на собствени средства до установения размер на гаранционния капитал.

(4)

Чл. 51

(1) Застрахователят е длъжен да създаде общи и застрахователни резерви.

(2) Общите резерви се състоят от:

1. резервен фонд по чл. 246 от Търговския закон, съответно чл. 36 от Закона за кооперациите;

2. други фондове и резерви, ако е предвидено в устава на застрахователя.

(3) Застрахователните резерви се състоят от:

1. запасен фонд;

2. математически резерви по застраховките по живот;

3. резерви за предстоящи плащания;

4. пренос-премиен резерв;

5. капитализираната стойност на пенсиите;

6. резерви по застраховки „Живот“, свързани с инвестиционен фонд;

7. други резерви, одобрени от Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта.

(4) Министерският съвет одобрява наредба за реда и методиката за образуване на застрахователните резерви. Застрахователят поддържа застрахователни резерви съгласно наредбата по предходното изречение в размер, съответстващ на задълженията по застрахователните договори.

(5) В случаите, предвидени в наредбата по ал. 4, където е необходимо предварително съгласуване на обстоятелства, заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”, се произнася в едномесечен срок от датата на представяне на всички изискуеми документи.

(6) В случаите на съзастраховане в рамките на Европейския съюз резервът за предстоящи плащания се определя според нормите и установените практики в страната по седалището на водещия съзастраховател.

Чл. 51а

(1) Когато застрахователят е изчислил границата на платежоспособност, собствените средства и/или застрахователните резерви в нарушение на наредбите по чл. 49 или чл. 51, ал. 4, за целите на застрахователния надзор Агенцията за застрахователен надзор преизчислява размерите им съгласно наредбите.

(2) Когато границата на платежоспособност и/или размерът на собствените средства, преизчислени по реда на ал. 1, не съответстват на чл. 48, ал. 1 и 2, се прилагат мерките по чл. 50.

(3) Когато застрахователните резерви са недостатъчни за изпълнение на задълженията по застрахователните договори, Агенцията за застрахователен надзор предписва те да се коригират. При неизпълнение на предписанието се прилагат принудителни административни мерки по чл. 22б.

Чл. 52

(1) Застрахователят е длъжен да покрие нетния размер на застрахователните резерви със следните активи и при посочените съотношения:

1. държавни ценни книжа, издадени и гарантирани от Република България – без ограничения;

2. необременени с тежести недвижими имоти – до 10 на сто от нетния размер на застрахователните резерви;

3. облигации, издадени и гарантирани от общините – до 5 на сто от нетния размер на застрахователните резерви;

4. акции и облигации, издадени от търговски дружества и приети за търговия на фондова борса – до 30 на сто от нетния размер на застрахователните резерви, но не повече от 10 на сто от акциите и облигациите на едно дружество;

5. банкови депозити – до 50 на сто от нетния размер на застрахователните резерви, но не повече от 25 на сто от нетния размер в една банка;

6. ипотечни облигации, издадени по Закона за ипотечните облигации – до 25 на сто от нетния размер на застрахователните резерви, но не повече от 15 на сто от ипотечните облигации, издадени от една банка;

7. активи по т. 1 – 6, посочени в общите условия и договорени в полицата по застраховки „Живот“, свързани с инвестиционен фонд.

8. заеми срещу застраховки “Живот” - до размера на откупните стойности по тези застраховки;

9. включените в образувания пренос-премиен или математически резерв отсрочени аквизиционни разходи, намалени със свързаните презастрахователни комисиони, отсрочени за следващ период;

10. включените при образуването на пренос-премийния резерв вземания по застрахователни договори, при условие че не са просрочени с 90 или повече дни, намалени с частта на презастрахователите в тези вземания.

(2) Активите по ал. 1 не могат да се залагат, да се ипотекират и да се обременяват с други тежести.

(3) Относителният дял на инвестициите по ал. 1 в зависимост от вида на застрахователната дейност и структурата на сключваните застраховки трябва да осигурява сигурност, доходност и съответна за застраховките ликвидност.

Чл. 53

(1) Собствените средства могат да се инвестират в дялове и акции на други търговски дружества. Застрахователят е длъжен да уведоми Агенцията за застрахователен надзор в 7-дневен срок от извършването на инвестицията, когато размерът на инвестицията в едно търговско дружество:

1. надвишава 10 на сто от капитала на дружеството, или

2. надвишава 30 000 лв.

(2) Когато застрахователят инвестира собствените си средства в дялове и акции на друго търговско дружество и размерът на инвестицията надвишава 10 на сто от размера на собствените му средства, той е длъжен да поиска предварително разрешение от Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта. В двуседмичен срок от подаване на заявлението заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”, изготвя предложение за издаване или отказ за издаване на разрешение и го внася за разглеждане в Комисията за финансов надзор. Комисията се произнася в едномесечен срок.

(3) Застраховател не може да участва като неограничено отговорен съдружник в събирателни дружества, командитни дружества и командитни дружества с акции.

Чл. 54

(1) Застрахователят може да инвестира застрахователни резерви и собствени средства в чужбина с разрешение на Комисията за финансов надзор.

(3) В случаите на съзастраховане в рамките на Европейския съюз застрахователят може да инвестира застрахователните резерви, създадени по съзастрахователните договори, в активи по чл. 52, ал. 1 в Република България или в страната по седалището на водещия съзастраховател.

Чл. 55

Застрахователните резерви по чл. 51, ал. 3 се включват в присъщите разходи на застрахователя.

Чл. 55а

(отменен)

(1) Застрахователят задължително създава фонд за превантивни мероприятия, в това число и за борбата с градушките, в който отчислява средства в размер 2 на сто от печалбата преди облагането.

(2) Застрахователите, които извършват застраховка „Каско“ на моторни превозни средства, предвиждат в разходната част на фонда за превантивни мероприятия до 30 на сто от начислените суми, които се предоставят по договор на Министерството на вътрешните работи за предотвратени кражби и грабежи, както и за издирвани и върнати на собственика в срок до шест месеца от противозаконното им отнемане моторни превозни средства по установения от закона ред в състоянието, в което същите са се намирали при сключването на застрахователния договор.

(3) Средствата по ал. 1 и 2 се ползват за финансиране на мероприятия, намаляващи застрахователния риск, в това число и за борбата с градушките, по годишна програма, одобрена от Дирекцията за застрахователен надзор.

Чл. 60

(1) При сливане, разделяне и отделяне на застраховател за новосъздадения се прилагат разпоредбите на чл. 25, 26 и 27.

(3) При подаване на заявление за преобразуване на застраховател чрез сливане, разделяне или отделяне, както и чрез отделяне на еднолично търговско дружество, Комисията за финансов надзор се произнася по предложението на заместник-председателя на Комсията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”, в едномесечен срок.

(4) При подаване на заявление за преобразуване на застрахователи чрез вливане заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”, се произнася с решение в двумесечен срок от датата на представяне на всички изискуеми документи.

Чл. 60а

При преобразуване новият договор трябва задължително да бъде доведен до знанието на всеки застрахован при съответния реорганизиращ се застраховател.

Чл. 61

(1) Ликвидация се провежда в следните случаи:

1. по решение на общото събрание;

2. при изтичане на срока, за който застрахователят е учреден;

3. при настъпване на други основания, предвидени в устава.

(2) Ликвидация се провежда и когато разрешението за извършване на застрахователна дейност бъде отнето на основанията по чл. 31, ал. 1 или ал. 2, т. 1 – 6.

(3) При възникване на основанията по ал. 1 застрахователят е длъжен да преустанови сключването на нови, продължаването на срока и разширяването на покритието на съществуващите договори.

(4) В случаите по ал. 1 застрахователят в 7-дневен срок от възникване на основанието уведомява Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта и представя за одобряване план за ликвидация, в който задължително се предвижда прехвърляне на съществуващите застрахователни договори и предложение за ликвидатор. Дирекцията се произнася в 30-дневен срок от уведомлението. Последващите изменения в плана за ликвидация, промяната на срока на ликвидация, както и предложенията за смяна на ликвидатора се одобряват по същия ред.

(5) В случаите по ал. 2 производството по ликвидация се образува от окръжния съд по седалището на застрахователя по искане на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта. В искането се посочват само основанията, въз основа на които е отнето разрешението за извършване на застрахователна дейност, като към него се прилагат заверен препис от акта за отнемане на разрешението, план за ликвидация и предложение за назначаване на ликвидатор.

(6) Ако искането отговаря на изискванията по ал. 5, съдът образува производство по ликвидация на застрахователя и назначава ликвидатор.

Чл. 62

(1) Вземанията на застрахованите, отбелязани в търговските книги на застрахователя, за когото е открито производство по ликвидация, се считат за предявени. Застрахованите в чужбина лица се ползват с правата на застрахованите в страната.

(2) Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта може да задължи ликвидатора да направи публично предложение за продажба на предприятието или за прехвърляне на застрахователните договори. Застрахователният портфейл може да бъде прехвърлен само на друг застраховател.

(3) Ликвидаторът информира Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта за хода на производството и представя баланс и отчет пред нея за всяко тримесечие не по-късно от 15-о число на месеца, следващ тримесечието. При поискване от Агенцията за застрахователен надзор ликвидаторите са длъжни да предоставят информация за дейността си и за състоянието на застрахователя в ликвидация по начин и в срок, определени от Агенцията за застрахователен надзор.

(4) В случаите, когато с действията си ликвидаторът нарушава разпоредбите на този закон, одобрения план за ликвидация или застрашава интересите на застраховани лица, Агенцията за застрахователен надзор издава задължителни предписания на ликвидатора във връзка с дейността му, които подлежат на незабавно изпълнение, или взема решение за смяната му. Актовете за налагане на принудителните административни мерки по предходното изречение не подлежат на обжалване.

(5) Съдът вписва нов ликвидатор по искане на Агенцията за застрахователен надзор след представянето на решението по ал. 4.

Чл. 63

(1) Съдът вписва в Търговския регистър прекратяването на застрахователя след решението на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта.

(3) След издаване на решението по ал. 1 застрахователят в ликвидация може да продължи дейността си с предмет, различен от застраховането. След продължаване на дейността дружеството или кооперацията носи пълна отговорност за новооткрити задължения на застрахователя.

Чл. 64

Доколкото в тази глава не е предвидено друго, при ликвидация на застраховател се прилагат правилата за ликвидация по Търговския закон, съответно по Закона за кооперациите.

Чл. 65

(1) Застрахователят изготвя и представя в Агенцията за застрахователен надзор:

1. годишен финансов отчет – до 31 март следващата година;

2. годишни справки, доклади и приложения по образец, утвърден от Агенцията за застрахователен надзор – до 30 април следващата година;

3. тримесечни отчети, справки, доклади и приложения по образец, утвърден от Агенцията за застрахователен надзор – до края на месеца, следващ тримесечието.

4. месечни справки по образец и съдържание, съгласувани предварително с Асоциацията на българските застрахователи и утвърдени от Комисията за финансов надзор - до края на следващия месец.

(2) Управителните органи на застрахователя осигуряват и отговарят за изготвянето и съдържанието на отчетите и справките по ал. 1.

(3) Застрахователите изготвят и представят годишен актюерски доклад по образец, утвърден от Агенцията за застрахователен надзор, до 30 април следващата година.

(4) Годишният актюерски доклад се подписва от актюер, одобрен от Агенцията за застрахователен надзор и от представляващия застрахователя. Останалите годишни и периодични доклади, справки и приложения се подписват от представляващия застрахователя.

(5) Комисията за финансов надзор издава наредба за формата и съдържанието на годишния финансов отчет на застрахователите.

(6) Асоциацията на българските застрахователи дава становище относно образеца и съдържанието на справките по ал. 1, т. 4 най-късно в 15-дневен срок от писменото запитване.

Чл. 66

(1) Годишният финансов отчет на застрахователя се заверява от двама регистрирани одитори, утвърдени от Агенцията за застрахователен надзор.

(2) Заедно с доклада за заверка на годишния финансов отчет на застрахователя регистрираните одитори представят и разширен одиторски доклад в Комисията за финансов надзор до 30 април следващата година.

(3) Разширеният одиторски доклад се изготвя по образец, утвърден от Агенцията за застрахователен надзор.

(4) Лицата по ал. 1 уведомяват незабавно Агенцията за застрахователен надзор за всички обстоятелства, които могат да застрашат дейността на застрахователя.

(5) Застрахователните групи и застрахователните холдинги със смесена дейност изготвят и представят консолидираните си отчети в Комисията за финансов надзор до 30 юни следващата година.

Чл. 66а

Заявление за утвърждаване на одитор се подава от заинтересования одитор - физическо лице или специализирано одиторско предприятие, вписани в специалния регистър на Института на дипломираните експерт-счетоводители съгласно Закона за независимия финансов одит, които имат професионален опит в одитирането на застрахователи или са работили като счетоводители, ревизори или в управителните или контролните органи на застрахователи; или имат опит в одитирането на банки или други финансови институции; или са били преподаватели или научни работници по счетоводни науки. Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”, се произнася в 15-дневен срок от представянето на всички изискуеми документи. Утвърдените одитори се включват в списък.

Чл. 67

(1) Производство по несъстоятелност се открива, когато Националният съвет по застраховане е отнел разрешението за извършване на застрахователна дейност в случаите по ал. 3, както и на основание чл. 31, ал. 2, т. 7 или 8.

(2) Застрахователят е неплатежоспособен, когато:

1. е нарушил изискването на чл. 48, ал. 1 и мерките по чл. 50, ал. 1 са се оказали безрезултатни; или

2. неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения.

(3) Когато в хода на производството по ликвидация се установи някое от обстоятелствата по ал. 2, се открива производство по несъстоятелност по искане на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта.

(4) Производство по несъстоятелност на застрахователя се открива само по искане на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта.

Чл. 68

В искането на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта се посочват само основанията по чл. 67, ал. 1 и се прилага заверен препис от решението за отнемане на разрешението за извършване на застрахователна дейност или за откриване на производство по несъстоятелност.

Чл. 69

(1) Съдът образува делото в деня на получаване на искането на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта и насрочва заседание не по-късно от 14 дни след образуването му.

(2) Молбата на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта се разглежда от съда в закрито заседание с участието на прокурор, като се призовават застрахователят и Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта.

Чл. 69а

Ако искането на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта отговаря на изискванията по чл. 68, съдът с решението си:

1. обявява неплатежоспособността и определя началната ѝ дата;

2. открива производство по несъстоятелност;

3. обявява застрахователя в несъстоятелност;

4. прекратява правомощията на органите на застрахователя;

5. постановява обща възбрана и запор;

6. лишава застрахователя от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността;

7. постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределяне на осребреното имущество;

8. назначава синдик.

Чл. 70

(1) Съдът назначава синдик от списъка на синдиците, утвърден от Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта.

(2) Синдикът информира съда и Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта за хода на производството и представя писмен отчет за всяко тримесечие не по-късно от 15-о число на следващия месец. При поискване от Агенцията за застрахователен надзор синдиците са длъжни незабавно да предоставят информация за дейността си и за хода на производството по несъстоятелност.

(3) Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта може да иска от съда смяна на синдик, когато прецени, че той не изпълнява задълженията си и застрашава интересите на застрахованите.

(4) Съдът освобождава синдика, ако Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта го изключи от списъка по ал. 1.

Чл. 71

(1) При производство по несъстоятелност на застраховател, провеждащ застраховки по живот, интересите на застрахованите и ползващите се лица могат да се представляват от застъпник, назначен от съда по предложение на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта.

(2) Застъпникът подпомага синдика по управлението на имуществото и проверява търговските книги и съдържанието на касата.

Чл. 72

(отменен)

С постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност застрахователят преустановява дейността си.

Чл. 73

(1) Синдикът в 7-дневен срок от постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелността обнародва в два централни ежедневника съобщение за откриване на производството и покана до кредиторите да предявят вземанията си в 2-месечен срок.

(2) Вземанията на застрахованите, вписани в търговските книги на застрахователя, се считат за предявени.

Чл. 73а

(1) Осребряването на имуществото се извършва от синдика.

(2) Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта или синдикът може да поиска от съда да разреши продажбата на застрахователя като предприятие, ако това не е във вреда на кредиторите.

(3) Когато искането по ал. 2 е направено от синдика, съдът одобрява сделката след получаване на писмено становище от Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта. Становището се представя не по-късно от 30 дни след поискването му.

(4) Прехвърляне на собствеността преди окончателното плащане на цената не се допуска.

Чл. 74

(1) Когато масата на несъстоятелността е недостатъчна за удовлетворяване на кредиторите, задълженията се погасяват по следния ред:

1. вземанията на кредитори, обезпечени със залог или ипотека – от заложената или ипотекираната вещ;

2. разноските по несъстоятелността;

3. вземанията на застрахованите по договорите за задължително застраховане;

4. вземанията на застрахованите по застраховки по живот;

5. вземанията на застрахованите по останалите видове застраховки;

6. вземанията по трудови правоотношения на работещите при застрахователя;

7. вземанията на държавата за данъци, такси и други публичноправни вземания;

8. вземанията на другите кредитори;

9. вземанията на акционери, съответно членове на застрахователя.

(2) В производството по несъстоятелност кредиторите в чужбина се ползват с правата на кредиторите в страната.

Чл. 75

С решението за прекратяване на производството по чл. 735 от Търговския закон съдът постановява и заличаване на застрахователя от съдебния регистър.

Чл. 76

Доколкото в тази глава не е предвидено друго, се прилагат разпоредбите на Търговския закон по несъстоятелността с изключение на чл. 615, 625, чл. 629, ал. 1, чл. 635, 656, чл. 658, ал. 1, т. 10 и 11, чл. 666 – 684, 696 – 709, 722, 734, 740, 741 и 743.

Чл. 77

(1) Задължителни застраховки са:

1. „Гражданска отговорност“ – на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на моторни превозни средства;

2. „Злополука“ – на пътниците в обществения транспорт;

3. “Гражданска отговорност” - на служителите на юридически лица и на физически лица, които осъществяват охранителна дейност с ползване на огнестрелно оръжие;

4. други застраховки, предвидени в закон или в международни договори, по които Република България е страна.

(2) Договор за задължителните застраховки “Гражданска отговорност” по ал. 1, т. 1 и “Злополука” се сключва при възникване на застрахователния интерес.

(3) Размерът на застрахователните премии по задължителните застраховки се определя от застрахователя.

(4) Срокът на застраховките по ал. 1, т. 1 и 2 не може да бъде по-кратък от един месец. Размерът на застрахователната премия за срок, по-кратък от три месеца, не може да бъде по-малък от 25 на сто от размера на годишната премия по представената в Комисията за финансов надзор тарифа съгласно чл. 23, ал. 2.

(5) Комисията за финансов надзор издава наредба за общите условия, минималната застрахователна сума, минималната задължителна рискова премия, реда и срока за извършване на задължителното застраховане по ал. 1, т. 1, 2 и 3, както и за реда на неговото отчитане. С наредбата се въвежда единна номерация на полиците по задължителните застраховки по ал. 1, т. 1, 2 и 3.

Чл. 78

Застраховка „Гражданска отговорност“ по чл. 77, ал. 1, т. 1 са длъжни да имат:

1. собствениците, ползвателите, държателите и упълномощените от тях водачи на моторни превозни средства, регистрирани в страната;

2. водачите на моторни превозни средства, регистрирани в чужбина, влизащи в страната; когато застраховката им е издадена в чужбина, тя трябва да е валидна за територията на Република България.

Чл. 79

Моторни превозни средства по смисъла на тази глава са превозните средства със собствен двигател и прикачваните към тях ремаркета и полуремаркета, предназначени за движение по пътищата и снабдени с държавни регистрационни номера, както и трамваите и тролейбусите.

Чл. 80

(1) При застраховката „Гражданска отговорност“ застрахователят покрива отговорността на застрахованите за причинените от тях на трети лица неимуществени и имуществени вреди, свързани с притежаването и използването на моторно превозно средство, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на страната, в която е настъпила вредата.

(2) Не се считат за трети лица водачът на моторното превозно средство, съпрузите и роднините по права линия до втора степен включително на застрахованите.

(3) Застраховката „Гражданска отговорност“ не покрива отговорността на застрахования като превозвач на товари.

Чл. 81

Застрахователят не се освобождава от задълженията си по договора за застраховка „Гражданска отговорност“, ако щетите са причинени от лице, управляващо моторното превозно средство при забраната по чл. 5, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата, но има право на регресен иск срещу причинителя.

Чл. 82

(1) Застрахователите, които предлагат застраховка „Гражданска отговорност“ по чл. 77, ал. 1, т. 1, учредяват Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, което е юридическо лице със седалище София.

(2) Бюрото извършва дейности, предвидени с международни договори за застраховане на гражданската отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на моторни превозни средства, като урежда претенциите за вреди, причинени на територията на Република България от моторни превозни средства с чуждестранна регистрация, чиито водачи притежават сертификат “Зелена карта”, издаден от чуждестранен застраховател, включително като изплаща застрахователни обезщетения за сметка на чуждестранния застраховател.

(3) Бюрото представлява българските застрахователи в международните застрахователни организации по дейностите в ал. 2. Българските застрахователи, които не са членове на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, не могат да извършват дейностите по ал. 2.

(4) Националният съвет по застраховане по предложение на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта признава Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за представително пред международните застрахователни организации за дейностите по ал. 2.

(5) Съдът вписва Националното бюро на българските автомобилни застрахователи след представяне на решението на Националния съвет по застраховане по ал. 4.

(6) Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта вписва Националното бюро на българските автомобилни застрахователи в нарочен регистър след съдебната регистрация на бюрото и отразява всички последващи промени на вписаните обстоятелства.

Чл. 83

Организацията, дейността и начинът на издръжката на бюрото се уреждат с устава му, който се представя в Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта.

Чл. 83а

(1) Националното бюро на българските автомобилни застрахователи възлага дейности по чл. 82, ал. 2 на свои членове и на други лица в съответствие с международните договори, по които е страна.

(2) Националното бюро на българските автомобилни застрахователи може да възлага дейности на лица, които не са застрахователи, когато международните договори по ал. 1 предвиждат това.

Чл. 84

Когато началният и крайният пункт на пътуването са на територията на Република България, застраховка „Злополука“ по чл. 77, ал. 1, т. 2 са длъжни да имат и да поддържат превозвачите, които извършват обществен превоз на пътници със:

1. релсови превозни средства;

2. тролейбуси и автобуси;

3. въздухоплавателни средства;

4. всички видове морски и речни плавателни съдове;

5. въжени линии и влекове;

6. таксиметрови автомобили.

Чл. 85

За пътници по чл. 84, се считат лицата, намиращи се в превозни средства или в непосредствена близост до тях преди качването и след слизането, с изключение на обслужващия персонал.

Чл. 86

(1) При настъпване на злополука застрахованият пътник или неговите наследници имат право да искат от застрахователя, с който е сключен договорът, да плати застрахователната сума.

(2)

(2) Ако превозвачът няма договор за застраховка, пътникът или неговите наследници имат право да им се заплати минималната застрахователна сума от Гаранционния фонд.

Чл. 87

(1) Учредява се Гаранционен фонд като юридическо лице със седалище София.

(2) Средствата на Гаранционния фонд, намалени с резерва за предстоящи плащания, не могат да бъдат по-малко от 3 000 000 лв. Когато средствата на Гаранционния фонд спаднат под установения минимален размер за повече от един месец, недостигът се попълва със средства на застрахователите, които извършват задължителни застраховки по чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2, пропорционално на усреднения им пазарен дял по тези застраховки за последните три години, считано от датата на възникване на недостига. Предоставените средства не подлежат на връщане.

Чл. 88

(1) Гаранционният фонд изплаща:

1. по застраховката „Гражданска отговорност“ обезщетение:

2.

2. обезщетение по задължителната застраховка „Злополука“, ако превозвачът не е имал застраховка.

(2) Общият размер на обезщетенията по ал. 1 не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определена по реда на чл. 77, ал. 4 за годината, в която е настъпило пътнотранспортното произшествие. Лихвите за забава по ал. 4, изречение първо, се изчисляват отделно.

(3) При спазване на ал. 2 Гаранционният фонд обезщетява действителния размер на вредите по ал. 1, т. 1 и изплаща обезщетения по ал. 1, т. 2 в съответствие с приета от него методика.

(4) Гаранционният фонд изплаща обезщетения по реда и в срокове, уредени с правилника по чл. 93, и дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от пострадалото лице. Срокът за произнасяне не може да бъде по-дълъг от 30 дни от датата на завеждане на претенцията. Разноските за вещи лица са за сметка на лицето, причинило пътнотранспортното произшествие, съответно за сметка на превозвача, който не е сключил задължителна застраховка “Злополука”, или за сметка на Гаранционния фонд в случаите по ал. 1, т. 1, буква “а”.

(5) За изплащане на обезщетение по ал. 1 пострадалото лице предявява претенцията си пред Гаранционния фонд с писмена молба, придружена с доказателства относно застрахователното събитие, правото на пострадалия да получи обезщетение във връзка със събитието и размера на причинените вреди. В противен случай Гаранционният фонд не дължи разноски по делото, както и лихви за забава до датата на предявяване на исковата молба в съда.

Чл. 89

(1) Гаранционният фонд се управлява от управителен съвет в състав: председател и четирима членове, избрани от управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи измежду представителите на застрахователите, които извършват задължителни застраховки по чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2. По отношение на председателя и членовете на управителния съвет на Гаранционния фонд се прилага съответно чл. 10. Точка 8 на ал. 1 на чл. 10 не се прилага.

(2) Гаранционният фонд се представлява от председателя на съвета.

Чл. 90

(1) Средствата на Гаранционния фонд се набират от:

1. вноски на застрахователите, които извършват задължително застраховане по този закон в процент от събраните брутни премии по застраховки по чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2;

2. глобите и имуществените санкции по чл. 95 и 96;

3. приходи от инвестиране на средствата на фонда.

(2) Директорът на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта определя размера на процента по ал. 1, т. 1, сроковете и реда за набирането на вноските.

(3) Заповедите на директора на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта по ал. 2 се обнародват в „Държавен вестник“.

(4)

(4) Застрахователите, които не са платили вноските по ал. 1, т. 1 в сроковете по ал. 2, дължат законната лихва за срока на забавата.

(5) Средствата на Гаранционния фонд се инвестират по реда на чл. 52, ал. 1, т. 1, 3 – 6.

Чл. 91

(1) След изплащането на обезщетението по чл. 88, ал. 1, т. 1 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното. Когато увреденото лице разполага с изпълнителен лист срещу причинителя на пътнотранспортното произшествие, Гаранционният фонд може да се ползва от правата по него въз основа на документите и извлеченията от сметките, с които се установяват неговите вземания. Когато Гаранционният фонд е определил и изплатил обезщетение, което е по-малко от размера по изпълнителния лист, в изпълнителното производство увреденото лице се удовлетворява първо до размера на разликата.

(2)

(2) След изплащане на застрахователната сума по чл. 88, т. 2 Гаранционният фонд има право на иск срещу превозвача до размера на платеното.

(3) За вземанията си по ал. 1 и 2 Гаранционният фонд може да се снабди с изпълнителен лист въз основа на документите и извлеченията от сметките, с които те се установяват, ако задължението не е било изплатено в едномесечен срок от получаване на писмена покана.

Чл. 92

(1) Административните разходи на Гаранционния фонд се покриват от неговите приходи.

(2) Вноските към Гаранционния фонд по чл. 90, ал. 1, т. 1 се включват в присъщите разходи на застрахователя.

Чл. 93

(1) Комисията за финансов надзор издава правилник за устройството и дейността на Гаранционния фонд. Правилникът се обнародва в “Държавен вестник”.

(2) Комисията за финансов надзор осъществява текущ надзор за законосъобразност върху дейността на Гаранционния фонд. Прилагат се съответно чл. 22б, 65 и 66 от този закон и чл. 18 и 19 от Закона за Комисията за финансов надзор.

Чл. 94

(1) Който сам или чрез друго лице извършва застраховане без разрешение, включително сключва застраховки, за които няма разрешение, се наказва:

1. извършителят – физическо лице – с глоба от 1000 до 5000 лв.;

2. юридическото лице – с имуществена санкция от 50 000 до 200 000 лв.

(2) Застраховател, който сключва задължителни застраховки с размер на застрахователните премии, по-нисък от установения от Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта минимален размер, се наказва с имуществена санкция от 10 000 лв. до 50 000 лв., а при повторно нарушение – с имуществена санкция от 50 000 лв. до 150 000 лв.

(3) Който извършва дейност като застрахователен брокер или застрахователен агент без разрешение или в нарушение на този закон, се наказва:

1. физическо лице – с глоба до 10 000 лв.;

2. юридическо лице или едноличен търговец – с имуществена санкция до 50 000 лв.

Чл. 94а

Лице, което извърши нарушение по чл. 4а се наказва:

1. физическо лице – с глоба от 100 лв. до 500 лв.;

2. юридическо лице или едноличен търговец – с имуществена санкция от 500 лв. до 2000 лв.

Чл. 94в

(1) Застраховател, който не изпълни или наруши законно разпореждане или заповед на Комисията за финансов надзор, на нейния председател или на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”, се наказва с имуществена санкция от 5000 до 20 000 лв.

(2) Застрахователен брокер, ликвидатор или синдик, който не изпълни или наруши законно разпореждане или заповед на Комисията за финансов надзор, на нейния председател или на заместник-председателя, ръководещ управление “Застрахователен надзор”, се наказва:

1. физическо лице - с глоба от 200 до 500 лв.;

2. юридическо лице - с имуществена санкция от 500 до 2000 лв.

(3) Садминистративното наказание по ал. 1 се наказва и лице, което не изпълни наложена принудителна административна мярка по чл. 226, ал. 2, когато тежестта на нарушението не обуславя отнемане на разрешението.

Чл. 95

(1) Застраховател, осъществяващ задължително застраховане, се наказва:

1. ако откаже да сключи застрахователен договор по задължителна застраховка по предлаганите от него условия – с имуществена санкция от 3 млн. лв. до 10 млн. лв.;

2. ако откаже сключването на договор по задължителна застраховка след нареждане на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта – с имуществена санкция от 5 млн. лв. до 20 млн. лв.

(2) Наложеното административно наказание не освобождава застрахователя от задължението да сключи застрахователния договор.

Чл. 96

Лице, което е длъжно да сключи задължителна застраховка, но не е сторило това в предвидения срок, се наказва:

1. физическото лице – с глоба от 50 хил. лв. до 200 хил. лв.;

2. юридическото лице – с имуществена санкция от 500 хил. лв. до 5 млн. лв.

Чл. 97

Лице, което наруши чл. 5, се наказва:

1. физическото лице – с глоба от 500 до 1000 лв;

2. юридическото лице – с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 98

Застраховател, който извърши застраховане в нарушение на издаденото разрешение по чл. 28 или в нарушение на чл. 6, ал. 3, се наказва с имуществена санкция от 50 000 до 200 000 лв.

Чл. 99

(1) За придобиване или прехвърляне на акции от застрахователно дружество в нарушение на чл. 9, ал. 3 или в нарушение на забрана по чл. 9, ал. 5 се наказват:

1. физическите лица, независимо дали придобиват или прехвърлят акциите от свое име или за другиго, с глоба от 2000 до 10 000 лв.;

2. юридическите лица с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.

(2) Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор", може да постанови отнемане на придобитите акции в полза на държавата.

(3) Наказанията по ал. 1 се налагат и на застрахователното дружество, и на неговите служители по чл. 10, ал. 1, които са вписали или са допуснали да се впише в Книгата на акционерите прехвърляне на акции в нарушение на чл. 9, ал. 3 или в нарушение на забрана по чл. 9, ал. 5.

Чл. 100

(1) Застраховател, който наруши чл. 51, ал. 1 или 4, чл. 52, 53 или 54, се наказва с имуществена санкция от 5000 до 20 000 лв.

(2) За нарушение на чл. 90, ал. 5 председателят на управителния съвет на Гаранционния фонд се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.

Чл. 101

Застраховател, който наруши чл. 56, 58 или 60а, се наказва с имуществена санкция от 2000 до 10 000 лв.

Чл. 102

(1) Застраховател, който не уведоми Агенцията за застрахователен надзор за откриване на производство по ликвидация в случаите по чл. 61, ал. 1 или не изпълни задълженията си по чл. 61, ал. 4, се наказва с имуществена санкция от 2000 до 10 000 лв.

(2) Лице, което наруши чл. 62, ал. 3 или чл. 70, ал. 2, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв.

Чл. 103

Физическо лице, извършило или допуснало извършването на нарушение по чл. 24, чл. 37, ал. 5, чл. 65 или 66, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв.

Чл. 104

За нарушения на разпоредбите на този закон, извън случаите по чл. 94 – 103, както и на подзаконовите актове по прилагането му, наказанието е следното:

1. на физическо лице – глоба от 500 до 5000 лв.;

2. на юридическо лице – имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв.

Чл. 105

За нарушение, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било наказано за същия вид нарушение, глобата или имуществената санкция по тази глава се налага в двоен размер.

Чл. 106

(1) Актът за установяване на административно нарушение се съставя от служители на Агенцията за застрахователен надзор, оправомощени за това от директора на Агенцията за застрахователен надзор, а в случаите по чл. 96 – от органите на Националната полиция.

(2) Наказателното постановление за глоба и имуществена санкция се издава от директора на Агенцията за застрахователен надзор, а за нарушенията по чл. 96 – от директора на регионалната дирекция на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него лице.

(3) За установяването на нарушението, за издаването, обжалването и изпълнението на наказателно постановление се прилага Законът за административните нарушения и наказания.

Чл. 226

(1) Агенцията за застрахователен надзор прилага мерките по ал. 2, когато установи, че застраховател, всяко едно от лицата по чл. 10 или 13, акционери, притежаващи 10 и повече на сто от акциите, или член-кооператори са извършили нарушения, изразяващи се във:

1. нарушаване разпоредбите на този закон, на подзаконовите актове по неговото прилагане, на актовете на Агенцията за застрахователен надзор, както и предлагане на общи условия и клаузи, които не са били одобрени от Агенцията за застрахователен надзор;

2. застрашаване интересите на застрахованите лица;

3. нарушаване на условията, при които е издадено разрешението;

4. извършване на сделки и действия, които засягат финансовата или организационната стабилност на застраховател;

5. възпрепятстване упражняването на застрахователния надзор.

(2) В случаите по ал. 1 Агенцията за застрахователен надзор прилага следните принудителни административни мерки:

1. разпорежда писмено да се преустановят и отстранят допуснатите нарушения или да се предприемат съответни мерки;

2. дава предписание за достигане на: доходност, която за застрахователите, предлагащи застраховки „Живот“, е най-малко равна на техническата лихва; сигурност и ликвидност на инвестициите на застрахователните резерви и на собствения капитал;

3. налага мерки за оздравяване финансовото състояние на застраховател;

4. задължава писмено застрахователя да увеличи собствените си средства в указан срок;

5. определя структурата на активите с цел гарантиране на плащанията по застрахователните договори;

6. разпорежда писмено на застрахователя да освободи едно или повече лица, оправомощени да го управляват или представляват, както и всяко едно от лицата по чл. 10 или 13;

7. забранява временно изплащането на дивиденти;

8. задължава застраховател, предлагащ задължително застраховане, да сключи договор с лице, на което е отказал сключването;

9. забранява временно на акционер да упражнява правото си на глас;

10. нарежда писмено на акционер да прехвърли притежаваните от него акции в срок, определен от Агенцията за застрахователен надзор;

11. назначава квестори с правомощията по чл. 33, ал. 2 за определен срок.

(3) Актовете за налагане на принудителните административни мерки по ал. 2, т. 1 – 5, 7, 8 и 9 подлежат на незабавно изпълнение и не могат да се обжалват по съдебен ред. Актовете, с които се налагат принудителните административни мерки по ал. 2, т. 6, 10 и 11, подлежат на обжалване пред Върховния административен съд, като обжалването не спира изпълнението им.

Чл. 436

(1) Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта се произнася в двумесечен срок от получаване на искането за издаване на разрешение за извършване на дейност като застрахователен брокер.

(2) В едномесечен срок от издаване на разрешението брокерът заплаща дължимата такса за издаване на разрешение за извършване на дейност като застрахователен брокер, след което разрешението му се връчва.

(3) Отказът за издаване на разрешение не подлежи на обжалване. Ново искане за разрешение може да се прави не по-рано от шест месеца от отказа.

Чл. 946

(1) Застраховател, който се отклони от одобрените от Агенцията за застрахователен надзор общи условия, тарифи, застрахователно-технически планове или програми за презастраховане, се наказва с имуществена санкция от 2000 до 10 000 лв.

(2) Застраховател, който наруши чл. 48, ал. 3, се наказва с имуществена санкция от 5000 до 15 000 лв.

(3)

§ 10

Член 49, ал. 2 от Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42 и 59 от 1996 г.) се изменя така: „(2) За посредничество при договори за морски превоз, застраховане и при борсови сделки се прилагат разпоредбите за тези дейности, дори ако посредничеството е извършено от търговски посредник.“

Държавният застрахователен институт продължава да съществува до преобразуването му от Министерския съвет. В 6-месечен срок след преобразуването дейността му трябва да се приведе в съответствие с този закон.

(1) При Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта се създава Временен обезпечителен фонд за защита интересите на застрахованите по застраховка по живот. Сметката на фонда е в Българската народна банка.

(2) Заварените застрахователни дружества, сключили застраховки по раздел I от приложението към чл. 6, ал. 2, в 1-месечен срок от влизането в сила на този закон внасят обезпечение във Временния обезпечителен фонд, изразяващо се в парични вноски или в държавни ценни книжа, в размер 10 на сто от математическия си резерв по отделните застраховки към 31 декември 1996 г. Направените вноски по досегашния ред се приспадат от размера на дължимото обезпечение.

(3) На получилите разрешение обезпечението заедно с лихвата се връща в 3-дневен срок от получаването на разрешението.

(4) Обезпеченията, направени от застрахователи, непоискали или неполучили разрешение, остават в полза на фонда за гарантиране на задълженията им по застраховките от раздел I на приложението.

(5) Условията и редът за разходване на средствата по фонда за гарантиране на задълженията на застрахователните дружества по ал. 4 се уреждат с наредба, издадена от министъра на финансите.

(6) Застрахователно дружество, невнесло в срок вноската по ал. 2, се прекратява от съда по искане на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта и се извършва ликвидация.

Изпълнението на закона се възлага на министъра на финансите.

§ 11

Членове 27 и 28 от Закона за опазване на селскостопанското имущество (обн., ДВ, бр. 54 от 1974 г.; изм., бр. 22 от 1976 г., бр. 35 и 36 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 65 от 1995 г. и бр. 44 от 1996 г.) се отменят.

(1) Заварените застрахователи трябва да приведат дейността си в съответствие с изискванията на този закон и да поискат разрешение за извършване на застрахователна дейност в 6-месечен срок от влизането в сила на закона.

(2) Заварените застрахователи по застраховки по живот и злополука при поискването на разрешението трябва да имат внесен най-малко 80 000 000 лв. капитал, като минималният капитал по чл. 8, ал. 2, т. 1 се набира и внася на равни годишни части в 3-годишен срок от получаване на разрешението.

(3) Заварените застрахователи по имуществени застраховки при поискване на разрешението трябва да имат внесен най-малко 200 000 000 лв. капитал, като минималният капитал по чл. 8, ал. 2, т. 2 може да се набира и внася на равни годишни части в 3-годишен срок от получаването на разрешението.

(4) Заварените застрахователи привеждат дълготрайните активи в съотношението по чл. 48, ал. 3 до три години от влизане в сила на закона.

(5) Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта упражнява надзор по изпълнението на ал. 2–4 и при неизпълнение отнема даденото разрешение.

(6) Непоискалите и неполучилите разрешение за застрахователна дейност прекратяват дейността си по реда на чл. 61 и следващите.

(1) Чуждестранен застраховател може да извършва застраховане в Република България чрез клон, чието седалище е в страната, след изтичане на 7 години от влизане на закона в сила.

(2) Дружество, в което участието на чуждестранно лице пряко или чрез друго дружество му осигурява мнозинство при вземане на решение или възпрепятства вземането на решение, може да извършва застраховане в Република България при условията на този закон след изтичането на 7 години след влизането на закона в сила.

§ 9

Този закон отменя:

1. Закона за Държавния застрахователен институт (обн., ДВ, бр. 54 от 1969 г.; изм., бр. 85 от 1970 г., бр. 90 от 1993 г. и бр. 59 от 1996 г.);

2. Закона за застраховане на имуществата (обн., Изв., бр. 12 от 1958 г.; изм. и доп., бр. 104 от 1959 г.; ДВ, бр. 52 от 1965 г., бр. 29 от 1969 г., бр. 85 и 97 от 1970 г.; изм. и доп., бр. 53 от 1974 г., бр. 24 от 1977 г., бр. 37 от 1978 г., бр. 36 и 89 от 1979 г.);

3. Указа за задължителна застраховка на пътниците и персонала по железопътния, водния, автомобилния и въздушния транспорт (обн., Изв., бр. 16 от 1952 г.; изм., бр. 71 от 1957 г.; ДВ, бр. 38 от 1967 г. и бр. 7 от 1984 г.).

(1) Всички дружества и кооперации, които имат за предмет застрахователна дейност, се регистрират в Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта в 15-дневен срок от влизането на закона в сила.

(2) За неизпълнение на ал. 1 на ръководните длъжностни лица се налага глоба 1 млн. лв.

Този закон влиза в сила от 1 януари 1997 г.

§ 10

§ 11

§ 9

§ 10

§ 11

§ 8а

(1) За 1997 г. договорът за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ се сключва до 31 януари включително и важи до края на годината.

(2) При несключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за събития, настъпили от 1 до 31 януари 1997 г., обезщетенията на увредените лица се покриват от Държавния застрахователен институт за сметка на Гаранционния фонд в размерите по наредбата по чл. 77, ал. 4. Застрахователят превежда в Гаранционния фонд съответстващата за периода част от премията.

(3)

(4) За събития, настъпили от 1 до 31 януари 1997 г., Гаранционният фонд не встъпва в правата по чл. 91, ал. 1. Това правило не се прилага в случаите, когато щетите са причинени от лице, управляващо моторното превозно средство при забраната на чл. 33, т. 2 от Закона за движението по пътищата, или от неправоспособен водач.

§ 9

§ 10

§ 86

Сключеният за 1997 г. договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и „Злополука“ преди наредбата по чл. 77, ал. 4 се привежда в съответствие с наредбата.

§ 86

Заварен застраховател, който не е поискал или не е получил разрешение за извършване на застрахователна дейност, включително и такъв, за когото е открито производство по ликвидация, е длъжен до 31 декември 1999 г. да върне на застрахованите лица частта от премията за неизтеклия срок на имуществените застраховки и математическия резерв с набраните върху него лихви за застраховките „Живот“.