Решение № 199 от 30.04.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Пазарджик, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря А.ета Л. Метанова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20265200500143 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение № 1439/26.11.2025 г., постановено по гр.д. № 20245220104412 по описа на Районен съд – Пазарджик, е признато за установено между страните, че ответникът С. С. К., ЕГН **********, с адрес в с. С., общ. С., ул. "О." № 4, дължи на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133 със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В, сумата 1 500,00 лева, представляваща главница, по договор за кредит № ********, сключен на 23.02.2018 г. между ответника и "Кредисимо" ЕАД, и договор за поръчителство и за предоставяне на поръчителство с поръчител "Ай Тръст" ЕООД, вземането по който е прехвърлено от платилия поръчител "Ай Тръст" ЕООД на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД, чрез цесия и за което е издадена заповед за изпълнение № 868 от 16.04.2024 г. по ч.гр.д. № 1501/2024 г. на Пазарджишкия районен съд, като е отхвърлен искът з а сумата 475,04 лева, представляваща договорна, възнаградителна лихва за период от 23.02.2018 г. до 20.06.2019 г., сумата 951,53 лева, представляваща законна лихва за период от 23.02.2018 г. до 02.04.2024 г., както и за законната лихва върху главницата. Осъден е С. С. К. да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД разноски по заповедното производство в размер 59,75 лв. Осъден е С. С. К. да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД разноски по исковото производство в размер 359,50 лв.

1

В законоустановения срок пред Пазарджишкия окръжен съд е постъпила въззивна жалба от С. С. К., чрез служебен защитник адвокат А. А. А., срещу Решение № 1439/26.11.2025 г. по гр.д. № 4412/2024 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, XVІ-ти гр. състав. Твърди се, че решението на първата инстанция е неправилно, защото "Ай Тръст" ЕООД е встъпил в правата на кредитора по чл. 74 от ЗЗД, но това не било прекъснало давността на длъжника. Задължението по договора за кредит било погасено по давност.

Конструкцията на "Ай Тръст" ЕООД (дружество, изцяло притежавано от кредитора,) да извърши плащане от името на длъжника и това да прекъсне давността на вземането, имало за цел да заобиколи нормата на чл. 110 от ЗЗД.

На второ място се твърди, че районният съд неправилно бил отчел, че давността по отношение на поръчителя е 5-годишна, тъй като съгласно нормата на чл. 74 от ЗЗД - когато някой изпълни чуждо задължение, той встъпвал в правата на кредитора (в този смисъл чл.146 от ЗЗД). Тези права не се били подновявали, а се продължавали - от 23.02.2018 г. започвала да тече давността по чл. 110 от ЗЗД за възстановяване на чистата стойност по смисъла на чл. 23 от ЗПК, но на основание чл. 55 от ЗЗД, а не чл.86 от ЗЗД. Това било така, защото едва след покана да се възстанови чистата стойност на кредита, започвала да тече законна лихва върху тази сума. Нормата на чл. 23 от ЗПК била ясна - потребителят не дължал лихва (всякаква) или други разходи. При нормата на чл. 86 от ЗЗД било налице обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, което обаче на основание чл. 23 от ЗПК било неприложимо при недействителни кредити. Следователно приложимият институт бил този на неоснователното обогатяване, като давност тече от обедняването на „Кредисимо“ ЕАД. На следващо място се сочи, че според чл.

148 от ЗЗД изпълнението на задължението от поръчителя нямало действие спрямо длъжника и не прекъсвало давността. Твърди се, че дружеството "Ай Тръст" ЕООД било с капитал изцяло притежаван от „Кредисимо“ ЕАД и ако се приеме в практиката, че "Ай Тръст" ЕООД може да прекъсва давността по този начин, щяла да е налице злоупотреба с право. Искането е решението да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от „АПС БЕТА България“ ЕООД, с който молят да бъде потвърдено Решение № 1439 от 26.11.2025 г., постановено по гр.д. № 4412/2024 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, в обжалваната му част.

Твърди се, че въззивникът неправилно поддържал, че след като договорът за кредит бил обявен за недействителен на основание чл. 23 ЗПК, то вземането на „АПС Бета България" ЕООД следва да бъде квалифицирано, като такова по чл. 55 ЗЗД - за неоснователно обогатяване. Това становище било правно 2 необосновано и не съответствало на правната природа на придобитото вземане. Твърди се, че безспорно било по делото, че „АПС Бета България" ЕООД е придобила процесното вземане по силата на договор за цесия, като предмет на цесията било съществуващо вземане, произтичащо от договор за кредит, сключен между първоначалния кредитор и длъжника. Към момента на сключване на договора за цесия, било налице формално валиден договор за кредит. Също така вземането било претендирано и индивидуализирано като договорно. Твърди се, че самото обявяване на договора за кредит за недействителен по реда на чл. 23 ЗПК, не пораждало автоматично трансформиране на вземането в такова от неоснователно обогатяване.

Недействителността по чл. 23 ЗПК имало за последица да ограничи дължимото по договора до чистата стойност на кредита, както и да доведе до отпадане на договорните лихви, такси и разходи, но не и да дерогира факта, че вземането е възникнало във връзка с договор за кредит, нито че страните са се намирали в облигационно отношение, макар и опорочено. Твърди се, че чл. 55 ЗЗД се явява неприложим към конкретният казус, тъй като уреждал хипотези, при които липсвало облигационно основание още към момента на престацията или такова основание било отпаднало изцяло. В случая било налице каузално правоотношение, основано на договор за кредит. Престацията била извършена именно с оглед на този договор и не се касаело за „плащане без основание“, а за ограничена отговорност по специален закон. Следователно чл. 55 ЗЗД бил неприложим, тъй като не се търси връщане на дадено без основание, а изпълнение на парично задължение, редуцирано по силата на закона. В този смисъл законната лихва за забава по чл. 86 ЗЗД била дължима, независимо от това, че съдът бил приел договора за кредит за недействителен по чл. 23 ЗПК.

Прави се извод, че последващото прогласяване на недействителност на договора за кредит не трансформирал придобитото по цесия договорно вземане във вземане от неоснователно обогатяване, тъй като цесионерът придобивал вземането такова, каквото било възникнало - като договорно, а не като реституционно. Моли съдът да отхвърли като неоснователна така подадената жалба и да потвърди Решение № 1439/26.11.2025 г., постановено по гр.д. № 4412/2024 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, като правилно и законосъобразно с присъждане на разноските.

В исковата си молба против С. С. К. ищецът „АПС БЕТА България“ ЕООД е твърдял, че между ответника и "Кредисимо" ЕАД на 23.02.2018 г. е сключен договор за потребителски кредит по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разС.ие. Длъжникът бил попълнил формуляра за кандидатстване, предоставена му била цялата преддоговорна информация, спазени били изискванията на закона за съдържанието на договора.

Разпоредбата на чл. 13, ал. 4, изр. 2 от ЗЕДЕП допускала страните да се 3 съгласят да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. В случая извод за постигането на подобно съгласие можел да се направи от общите условия. Дори обаче съдът да не приемел, че договорите не са сключени по електронен път, договорите за заем били реални договори и следвало да се считат за сключени с предаването на сумата. С договора били уговорени обезщетение за забава на всяка просрочена вноска, задължение на длъжника да заплати разноските, свързани с неизпълнението му. Ответникът сам избрал да обезпечи задълженията си чрез поръчителството на "Ай тръст" ЕООД и по свой избор сключил договор за предоставяне на поръчителство.

Ответникът не заплатил в срок задълженията си и поръчителят платил вместо него, с което се суброгирал в правата на удовлетворения кредитор. С договор за продажба на вземания (цесия) поръчителят "Ай Тръст" ЕООД прехвърлил вземането си към ответника на дружеството ищец. Длъжникът бил уведомен за цесията по ел. поща на адрес, посочен в договора, от цесионера, упълномощен за това от цедента.

Ответникът не бил намерен на адреса и пред районния съд му е определен особен представител. С отговора на исковата молба той е оспорил иска както поради погасяване на вземането по давност, така и поради нищожност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство. Изложил е доводи за началния момент на давността настъпването на изискуемостта, както и за нищожността, основани на невключването на разхода за възнаграждение за поръчителя в размера на разходите по кредита и в ГПР. Поръчителството и възнаграждението за него не били по избор на потребителя, а задължителни, и това било видно от уговорката в него, според която ако няма обезпечение в срок, няма да има договор. За предоставяне на обезпечение по избор на кредитополучателя бил поставен невъзможно кратък срок, който, ако не бъдел спазен, се преграждала възможността договор за кредит да бъде сключен. Особеният представител се е позовал на решение на СЕС, според което конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита, водеща до неточно посочване на ГПР, се приравнява на непосочване на ГПР, което опорочава договора.

Договорът за предоставяне на поръчителство на свой ред също бил нищожен поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, изразяващо се в търсене на допълнителна печалба при липса на предоставени услуги.

Искането е предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Установява се от доказателствата по делото, че между Кредисимо EАД, ЕИК 175330437 - в качеството на кредитодател и С. С. К., ЕГН ********** - в качеството и на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № ******** на 23.02.2018 г. по електронен път съгласно Закона за предоставяне на финансови услуги от разС.ие /ЗПФУР/, по силата на който 4 кредитополучателят е получил сумата от 1500 лв., срещу което се е съгласил да върне 16 броя вноски по 123.44 лева в срок до 20.06.2019 г., когато е падежът на последната вноска, при фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%.

На 23.02.2018 г. ответникът С. С. К. е сключил договор за предоставяне на поръчителство с дружеството Ай Тръст ЕООД, по силата на който дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице – Кредисимо АД, и да отговаря пред Кредисимо АД солидарно със С. С. К. за всички задължения по договора за кредит с Кредисимо ЕАД така, както те са установени в договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от договора за предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от Кредисимо.

На 23.02.2018 година Ай Тръст ЕООД и Кредисимо ЕАД са сключили договор за поръчителство, по силата на който Ай Тръст ЕООД се е задължило спрямо Кредисимо ЕАД за всички задължения на С. С. К. по договора за кредит. Няма спор, че ответникът С. С. К. не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит.

Кредиторът е поканил Ай Тръст ЕООД да плати всички изискуеми задължения на С. С. К. по Договора за кредит на 18.02.2021 г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство Ай Тръст ЕООД е изпратило уведомление до длъжника на 18.02.2021 г., в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от Ай Тръст ЕООД.

На 23.02.2021 г. Ай Тръст ЕООД е погасило дължимите от С. С. К., ЕГН:

********** на Кредисимо ЕАД суми, както следва: 1. 1500 лeвa /главница/ по Договор за кредит; 2. 475,04 лeвa /договорна лихва/ за период 23.02.2018 г до 20.06.2019 година; 3. 951.53 лeвa /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/; С извършване на посоченото плащане „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството си на изпълнил задължението поръчител, на основание чл. 143, ал.