Решение № 100 от 20.07.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Велико Търново, 20.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

Членове:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ГАЛЯ МАРИНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело № 20214001000111 по описа за 2021 година намери за установено следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 38/26.01.2017 г., постановено по гр.д. № 240/2016 г. Русенският окръжен съд осъдил Г. Д. Й. да заплати на Гаранционен фонд – гр. София сумата 405 629,99 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, лихви и разноски, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 1.04.2016 г. до окончателното ѝ изплащане, както и 17 739,20 лв. разноски в съдебното производство.

С решение № 79/10.04.2018 г. по т.д. № 169/2018 г. на ВКС на РБ е отменено влязлото в сила решение № 38/26.01.2017 г. по гр.д. № 240/2016 г. по описа на Окръжен съд – Русе.

Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При повторното разглеждане на делото пред първата инстанция, с решение № 90/13.03.2019 г., постановено по гр. д. № 263/2018 г. по описа на Русенски окръжен съд е отхвърлен като неоснователен, предявеният от Гаранционен фонд – гр. София против Г. Д.

Й., от гр. Русе, иск за заплащане, на основание чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.) на сумата от 405 629.99 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, лихви и разноски, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.04.2016 г. до окончателното изплащане, както и разноски в съдебното производство. Със същото решение Гаранционен фонд – гр. София е осъден да заплати на Г. Д. Й. деловодните разноски в размер на 16 000 лв. - за адвокатско възнаграждение и 515.33 лв. – за възнаграждения на вещи лица.

С решение № 292/13.12.2019 г., постановено по в.т.д. № 198/2019 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново е потвърдено решение № 90/13.03.2019 г., постановено по т. д. № 263/2018 г. по описа на Окръжен съд – Русе. Присъдени са разноски.

С решение № 39/26.03.2021 г., постановено по т.д. № 938/2020 г. по описа на ВКС на 1

РБ е отменено въззивно решение на Великотърновския апелативен съд № 292/13.12.2019 г., постановено по в.т.д. № 198/2019 г. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Настоящото производство е второ по ред пред въззивната инстанция. Образувано е по въззивна жалба, подадена от Гаранционен фонд – гр. София, чрез гл. юрисконсулт Н. П., против решение № 90/13.03.2019 г., постановено по т. д. № 263/2018 г. по описа на Окръжен съд – Русе.

В жалбата се прави оплакване, че решението е неправилно. Съдът в нарушение на чл.

235 от ГПК се бил задоволил да изброи в хронологичен порядък част от събраните по делото писмени и гласни доказателства, без да ги подложи на анализ и да аргументира изводите си относно удостоверените с тях факти; не бил обсъдил множество доказателства по делото, установяващи релевантни за спора факти, като не допуснал направените в срок от жалбоподателя доказателствени искания. Не допуснал съдебна автотехническа експертиза, не допуснал съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза с вещо лице, различно от лекуващия лекар на ответника, не бил допуснат до разпит свидетелят Ж. Г..

Тези нарушения затруднявали значително възможността за оценка на фактическите и правни разсъждения, довели до решаващия извод, че искът е неоснователен. Излага се, че от събраните по делото доказателства се налагал изводът, че е налице причинна връзка между настъпилия вредоносен резултат - смъртта на Г. В. и на В. Д. и противоправното поведение на ответника Г.Й., който в нарушение на правилата за движение по пътищата е управлявал собствения си лек автомобил „БМВ“ със скорост над максимално допустимата от закона и несъобразена с конкретните пътни условия - 122 км/ч, както и след употреба на алкохол 1,12 ‰, поради което не е могъл да запази контрола над управлението му при спукване на задна дясна гума. Жалбоподателят счита, че ответникът не е оборил по категоричен начин презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, както и че с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключенията на изслушаните експертизи не може да се обоснове извода, че вследствие на психическото си заболяване той е бил неспособен да разбира и да ръководи постъпките си към момента на извършването на непозволеното увреждане. На следващо място се излага, че назначените по делото вещи лица не били включени в утвърдения за съдебния район списък - за 2018 и 2019 г. Липсвал задълбочен, обоснован и разбираем анализ на поведението, психичното състояние, психологичните преживявания и психичната годност на ответника правилно да възприема фактите преди и по време на ПТП, което било в нарушение на изискванията по чл. 23 и чл. 25 от Наредба № 2 от 26.10.2011 г. за условията и реда за извършване на съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи. Излага се също, че само по себе си заболяването на ответника не било основание да се приеме, че същият не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, като съдържанието на експертните решения, психичният статус на освидетелстваното лице и мотивите на експертните лекарски комисии били почти идентични, от което следвало, че през периода от първото решение на ТЕЛК от 1997 г. до ЕР на ТЕЛК от 05.01.2004 г., предшестващо процесното ПТП, не била настъпила промяна в хода на развитие на болестта. Жалбоподателят счита възражението на ответника за завишен размер на присъдените от съда обезщетения за неимуществени вреди, които били заплатени на наследниците на починалите Г. В. и В. Д. за несъстоятелно и неоснователно.

Определените от съда размери на обезщетенията били справедливи и съобразени с действително претърпените болки и страдания и такива за в бъдеще време, като размерът им не надвишавал размера на обезщетенията, присъждани от съдилищата в други подобни случаи. Направено е искане да се отмени обжалваният съдебният акт и да се постанови друг, с който да бъде уважен предявения иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Г. Д. Й., чрез адв. К. К. от АК – Русе, в който мотивирано се излага, че постановеното решение е 2 правилно и законосъобразно, а подадената жалба - неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Посочва се, че ответникът не е бил привлечен и не е участвал като трето лице-помагач на страната на Гаранционния фонд в производството по гр.д. № 2221/2007 г. на СГС, въпреки наличието на правен интерес за фонда. При това положение установеното в мотивите на влязлото в сила решение по гр.д. № 2221/2007 г. на СГС не било задължително за Г.Й. в отношенията му с Гаранционния фонд. Правилен бил изводът на първоинстанционния съд, че ответникът по делото не носи деликтна отговорност за вредите, настъпили вследствие на настъпилото на 28.06.2004 г. ПТП, на основание чл. 47, ал. 1 от ЗЗД. Безспорно било установено по делото, че Г.Й. е страдал и страда от шизофрения, параноидна форма, непрекъснато прогредиентно протичане, личностова промяна. Посочва се, че при това положение не е налице задължителен елемент от състава на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД – вина на Г.Й. за настъпилото ПТП. Излага се още, че не е налице и противоправно поведение от страна на ответника, което да е в причиннна връзка с настъпилите вреди. Приложените към исковата молба актове на органите на досъдебното производство – постановление от 3.09.2004 г. на Окръжна прокуратура – Русе и констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 10/27.07.2006 г. на МВР, не съставлявали доказателства в настоящия процес за механизма на ПТП, авторството на деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Посочва се, че предявеният регресен иск е неоснователен и поради това, че при предявяване на исковете, предмет на гр.д. № 2221/2007 г. на СГС и при постановяване на решението по същото дело, не са били налице предпоставките за ангажиране отговорността на Гаранционния фонд. В тази връзка се посочва, че към датата на процесното ПТП – 28.06.2004 г., Г.Й. е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на лекия автомобил „БМВ“, с рег. № Р 42****. С отговора на въззивната жалба се поддържа и направеното пред първата инстанция оспорване на размера на изплатените от Гаранционния фонд обезщетения, по съображения, че същите били определени в противоречие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и не съответстват на действително претърпените от пострадалите лице болки и страдания. Излага се също, че обезщетенията следва да бъдат намалени и поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналите при ПТП лица, тъй като и двамата са познавали добре ответника и са знаели за неговото заболяване и неспособността му да ръководи постъпките си вследствие на заболяването. Въпреки това и след като непосредствено преди ПТП-то и двамата са пили голямо количество алкохол, те са се качили в автомобила, управляван от Г.Й..

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становището на насрещната страна и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № 263/2018 година по описа на Окръжен съд – Русе е образувано въз основа на предявен от Гаранционен фонд, гр. София против Г. Д. Й. от гр. Русе иск с посочено в молбата правно основание чл.45 от ЗЗД и чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.) за сумата от 405 629.99 лв., платено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, лихви и разноски, за която сума ищецът твърди, че е встъпил в правата на увредените лица и упражнява правото си на регрес спрямо ответника, който след изпратената му покана за доброволно изпълнение не възстановил платеното обезщетение.

Ответникът Г. Д. Й. с отговора на исковата молба е оспорил предявените искове по основание и по размер. Заявява, че не е бил привлечен като трето лице-помагач на страната на Гаранционен фонв по гр.д. № 2221/2007г. по описа на СГС, поради което и на основание чл.223 от ГПК влязлото в сила решение нямало установително действие спрямо него и насрещната страна. С отговора ответникът възразява, че не носи деликтна отговорност за вреди, настъпили вследствие на настъпилото на 28.06.2004г. ПТП, тъй като страдал от шизофрения параноидна форма, непрекъснато прогредиентно протичане, личностнова промяна, водел се на диспансерен учет, инвалидизиран бил от ТЕЛК още от 1997г., имал 3 множество хоспитализации при ОДПЗС-Русе и към момента на ПТП бил неспособен да разбира и ръководи постъпките си. Вследствие на това не била налице вина на ответника при реализираното ПТП. Не била налице и противоправно поведение от страна на ответника, което да е в причинна връзка с настъпилите вреди. Ответникът твърди, че предявеният регресен иск е неоснователен и поради това, че при предявяване на исковете по гр.д. № 2221/2017г. по описа на СГС и при постановяване на решението по делото, не са били налице предпоставките за ангажиране отговорността на гаранционния фонд. Твърди, че към датата 28.06.2004г. ответникът е имал задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ за лекия автомобил по застрахователна полица с „Български имоти“ АД, поради което Гаранционният фонд не е бил легитимиран да отговора по предявените искове на увредените лица, тъй като плащанията на обезщетенията е следвало да бъде направено от застрахователя. Съгласно разпоредбата на чл.267 ал.2 т.2 от КЗ/отм./ застрахователят по застраховка гражданска отговорност покривал отговорността за вреди, причинени от лице, на което временно е отнето свидетелството за управление на МПС. Ответникът оспорва иска по размер, като възразява, че изплатените от ищеца обезщетения на наследниците на двамата починали при и след ПТП-то, са завишени и определени в противоречие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и не съответстват на действително претърпените вреди от наследниците. Освен това ПТП е било предизвикано от неравности по пътя. Ответникът счита, че обезщетенията следва да бъдат намалени и поради това, че всеки един от двамата починали е съпричинил вредоносния резултат. И двамата са познавали добре ответника от много отдавна, знаели за неговото заболяване и неспособността да ръководи постъпките си, вследствие на заболяването. Въпреки това и след като непосредствено преди ПТП-то и двамата са били пили голямо количество алкохол, те са се качили в автомобила, управляван от Г.Й..