Решение № 28 от 05.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. София, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20251100106915 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация 91, ал. 1 от Закона за застраховането (отм.) от Гаранционен фонд против М. И. А..

Ищецът Гаранционен фонд, твърди, че на 16.01.2004 г. е настъпило ПТП, причинено от М. И. А. като водач на лек автомобил „Мерцедес" с рег. № ********. М. И. А. се е признал за виновен за причиняване на произшествието, за което било сключено споразумение, одобрено от съда.

В резултат на произшествието били причинени телесни увреждания на М.Х.М.. Последният претендирал обезщетения за вреди, каквито му били присъдени и съответно били платени, както следва:

1/ по т.д. № 1245/2020 г. по описа на ОС - Стара Загора:

- 40 000 лв. - обезщетение за претърпените от М.М. неимуществени вреди, платени на 05.04.2023 г. по сметка на ЧСИ В.Л. съгласно покана за доброволно изпълнение от 29.03.2023 г.;

- 10 281,58 лв. - лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, платена на 05.04.2023 г., по сметка на ЧСИ В.Л., съгласно покана за доброволно изпълнение от 29.03.2023 г.;

- 2 400 лв. - разноски по въззивното производство, платени на 03.04.2023 г. по сметка на М.М..

1

- 800 лв. - държавна такса по т.д. 1245/2020 г., платени на 07.07.2022 г. по сметка на АС – Пловдив.

2/ по т.д. 191/2023 г. по описа на ОС - Стара Загора:

- 60 000 лв., платени на 09.10.2024 г., по сметка на М.М., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди;

- 5 120 лв., платени на 09.10.2024 г.. по сметка на М.М., представляваща обезщетение на претърпените от него имуществени вреди;

- 12 223,05 лв., платени на 09.10.2024 г., по сметка на М.М., представляваща лихва върху горепосочените суми;

- 7 200 лв., платени на 09.10.2024 г.. по сметка на М.М., представляваща адвокатско възнаграждение.

- 2 604,80 лв., платени на 14.10.2024 г., по сметка на ОС - Стара Загора, представляваща държавна такса за г.д. 191/23 г. по описа на ОС - Стара Загора

- 400 лв., платени на 05.10.2023 г. по сметка на ОС - Стара Загора, представляваща такса за съдебномедицинска експертиза.

- 1302,40 лв., платена на 04.06.2024 г. по сметка на АС Пловдив, представляваща държавна такса за въззивна жалба.

М. И. А. е бил привлечен в процесуалното качество помагач по двете искови производства по т. д. № 1245/2020 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора и т.д. № 191/2023 г. по описа на ОС - Стара Загора.

С оглед на всичко това ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати 142 331,83 лева, колкото Гаранционен фонд е изплатил на М.Х.М. за причинените му вреди вследствие на ПТП от 16.01.2004 г. Претендира и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба (04.12.2024 г.) до окончателното изплащане на сумата, както и направените разходи за делото.

В отговор на исковата молба ответникът оспорва иска. Не оспорва, че на 16.01.2004 г. около 17.00 часа при управлението на лек автомобил „Мерцедес 300Д“ с рег. № ********, е причинил ПТП с лекия автомобил „ВАЗ 2101“ с рег. № ********, управляван от М.М., за което е бил осъден с влязла в сила присъда. Не оспорва, че към този момент не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност”. Не оспорва също, че е участвал като 2 трето лице-помагач на страната на Гаранционен фонд в производствата, развили се пред ОС – Стара Загора във връзка с обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от това ПТП. Твърди, че още през 2005 г. е заплатил 15 000 лева на Гаранционния фонд, с което е възстановил всичко, което е дължал за претърпените от М.М. вреди. Прави възражение за изтекла погасителна давност за присъдените вземания по т.д. № 1245/2020 г. на ОС – Стара Загора. Заявява, че в това производство Гаранционен фонд е пропуснал да направи възражение за изтекла погасителна давност. Смята, че давността е започнала да тече от проявата на влошеното здравословно състояние на пострадалия, което е станало през 2012 г. Освен това Фондът пропуснал да вземе отношение по доказателства, касаещи здравословното състояние на ищеца. Тези пропуски представлявали небрежност при водене на делото, довела до постановяване на неблагоприятния съдебен акт. Поради това претендираните 40 000 лева, предмет на т.д. № 1245/2020 г. на ОС – Стара Загора не били дължими. По отношение на присъденото обезщетение от 60 000 лева, предмет на т.д. № 191/2023г на ОС-Стара Загора, ответникът отново възразява, че Гаранционния фонд не е водил процеса добре. Твърди, че във въззивната си жалба не е оспорил размера на присъденото обезщетение с доводи за кратък период, през който са търпени вредите. Освен това искът бил погасен по давност, а фондът, макар и направил такова възражение, е посочил неправилен начален момент на давността. Със същите аргументи оспорва дължимостта и на присъденото обезщетение за имуществени вреди от 5 120 лева. По отношение на претенциите за лихва върху всички обезщетения сочи, че не се дължат поради неоснователността на главния иск. На следващо място смята, че регресното притезание за Гаранционен фонд възниквало само по отношение на платеното обезщетение и не се разпростирало върху плащанията за съдебни и деловодни разноски. Поради това не се дължали останалите суми, които ищецът претендирал от ответника. По отношение на двете производства, по които Фондът е бил ответник сочи, че въззивните решения не били обжалвани. Липсвали и доказателства за влизането им в сила. Оспорва и твърденията, че ищецът е заплатил посочените суми на пострадалия. Моли съда да го освободи от заплащането на такси и разноски за производството.

В допълнителната си молба ищецът заявява, че М. И. А. е участвал като трето лице-помагач в двете производства пред съда по исковете за 3 присъждане на обезщетения. Така ответникът е имал възможността да направи възражения или да обжалва постановените актове.

В отговора си на допълнителната искова молба ответникът потвърждава, че е участвал в производствата като трето лице-помагач. Смята обаче, че е обвързан единствено от установеното в мотивите на двете решения.

Спорно било дали третото лице-помагач може да релевира възражение за изтекла давност вместо главната страна. Заявява, че се е доверил на опита на Гаранционния фонд. Освен това той бил с влошено здравословно състояние и ограничени финансови възможности, поради което е преценил да не участва в двете производства.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства съобразно чл.

235 ГПК във връзка с наведените от страните доводи, намира от фактическа и правна страна следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от Закона за застраховането (отм.), приложима към пътния инцидент от 16.02.2024 г. след изплащането на обезщетението по чл. 88, ал. 1, т. 1 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното.

С решение № 260018/28.02.2022 г. по т.д. № 1245/2020 г. на ОС гр.

Стара Загора Гаранционен фонд е осъден да заплати на М.Х.М. сумата от 40000лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради проявило се усложнение – „гонартроза“ на двете колена, вследствие на ПТП, настъпило на 16.01.2024 г., ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба на 13.10.2020 г. до окончателното изплащане на претендираната сума, 1600 лв. – разноски по сметка на ОС Стара Загора. Съдът е отчел, че със споразумение по НОХД № 205/2004 г. на РС гр. Казанлък М. И. А. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3 б. „а“ вр. чл. 342 НК, а именно: на 16.01.2004 г. на път София-Бургас в участъка с. Търничене, при управление на л.а.

„Мерцедес“ с рег. № ******** е нарушил правилата за движение и причинил по непредпазливост средни телесни повреди на М.Х.М.: множествена травма, счупване-изкълчване на дяна тазобедрена става, отворено счупване на капачката на дясно коляно, което наложило нейното отстраняване. Към 16.01.2004 г. за л.а. „Мерцедес“ с рег. № ******** не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за водача на автомобила.

4

Отчетено е, че по претенция на М.М. (молба вх. № ГФ-418/23.12.2004 г.) Гаранционен фонд му изплатил доброволно сумата от 15000 лв. Прието е, че появата на гонартроза е вследствие на пътния инцидент – разкъсване на бедрената глава, по която е нарушено кръвоснабдяването, оттам – доставката на хранителни вещества и кислород, участващи в костната плътност, респ. поява на остеопоротични кисти вследствие на което движенията в ацетабуларната ямка стават нестабилни и болезнени. В рамките на осъществения въззивен контрол с решение № 499/21.11.2022 г. по в.т.д. № 475/2022 г. обжалваното решение е потвърдено. Гаранционен фонд е осъден да заплати на М.М. разноски за въззивното производство в размер на 2400 лв. с ДДС. Решението е влязло в сила на 31.12.2022 г., не е подавана касационна жалба.

С решение № 141/16.10.2024 г. по т.д. № 191/2023 г. на ОС гр. Стара Загора е осъден Гаранционен фонд да заплати на М.М. сума в размер на 60000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в нови болки и страдания във връзка с болничен престой в периода 28.11.2022 г. – 04.12.2022 г. и извършената на 29.11.2022 г. оперативна интервенция, ведно със законна лихва от предявяване на иска на 22.05.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, както и имуществени вреди в общ размер 5120 лв. – разходи за лечение, ведно със законна лихва от предявяване на иска на 22.05.2023 г. до окончателно изплащане на сумата. В полза на ищеца са присъдени разноски в размер на 7200 лв. Съдът е приел, че се касае за усложнение в дясна тазобедрена става – десностранна коксартроза, възникнало по повод процесния пътен инцидент. С решение 340/07.10.2024 г. по в.т.дело № 402/2024 г. на Апелативен съд гр. Пловдив първоинстанционното решение е потвърдено, като допълнително Гаранционен съд е осъден да заплати на М.М. разноски пред въззивен съд в размер на 7200 лв., както и в полза на съда сумата от 2604,80 лв. – държавна такса. Решението е влязло в сила на 29.11.2024 г.

В двете съдебни производства и последвалия инстанционен контрол: т. дело № 1245/2020 г. и т.д. № 191/2023 г. М. А. е участвал като трето лицепомагач на страната на Гаранционен фонд.

По делото не се спори за управлявания от М. А. л.а. „Мерцедес“ с рег.

№ ******** към 16.01.2024 г. да не е имало сключена задължителна 5 застраховка „Гражданска отговорност“, не се оспорват и сторените от ищеца плащания към пострадалото лице М.М. според диспозитива на съдебните решения.

При съобразяване на разпоредбата на чл. 223, ал. 2 ГПК съдът взема предвид, че това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства.

В конкретния случай третото лице-помагач е редовно призован за участие в съдебните производства срещу Гаранционен фонд. По делата не се установява правото му на защита да е било нарушено, нито самият М. А. да е искал допълнителна възможност за запознаване с доказателствата по делото, провеждане на насрещно доказване чрез конкретни доказателствени искания и допълнително поставени задачи към съдебно-медицинска експертиза – както в първоинстанционното, така и в съответното въззивно производство. По отношение на възражението за давност съдът взема предвид разясненията, дадени с Тълкувателно решение 1/201/23.12.2015 год. на ОСТК на ВКС, според които независимо кога се проявява вредата – в момента на извършване на деянието, или след него, едва от деня на нейната проява за третото лице възниква правото да иска обезщетяването и в границите на чл. 51 ЗЗД. Затова от този момент започва да тече и погасителната давност за прекия иск срещу застрахователя, вкл. за обезщетяване вредите от ексцес. В съответните производства твърденията на ищеца за последващо влошаване на здравето поради ПТП са съответно към 2020 г. и 2022 г., т.е. в рамките на давностния срок. Ето защо последващо възможна интерпретация на събраните по делото доказателства и евентуални пропуски не се равнява автоматично на умишлено или поради груба небрежност лошо воден процес.

Разпечатката съдържа 42 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d6e39095-3438-4fc2-9ebd-158987b29763