Решение № 172 от 01.04.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Пловдив, 01.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20215001000970 по описа за 2021 година намери следното:

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Образувано е по повод подадена въззивна жалба от М.С. А.С., Р.Т., регистрирано дружество с дружествен №38676/0, представлявано от процесуалния пълномощник адвокат К.Ч., против постановеното решение №260059 от 16.02.2021 г. по т.д.№408/2016 г. по описа на О.С.П..

С обжалваното решение е отхвърлен предявеният иск от М.С. А.С. против А.-**-Г.П.** ЕООД, ЕИК *********, за заплащане на сумата от 73 000 турски лири, представляващи обезщетение, дължимо от ответника на основание правото на регрес към същия, поради изплатената на застраховано при ищеца лице застрахователно обезщетение за вредите, причинени на превозно средство, представляващо пътнически автобус с рег.№ ** ** ****, собственост на У.С.Н. А.С., в резултат на настъпила на 04.07.2014 г. в гр.И., Т. верижна катастрофа, при която превозно средство с рег. № ** ** **** се е 1 сблъскало с МПС с рег.№ ** ** ****, след който сблъсък трето МПС, собственост на ответника, с рег.№ ** **** **, се е блъснал във втория посочен автомобил, веднага след което, за да намали ефектът от сблъсъка, е направил рязка маневра, като е преминал в лявата лента за движение, в резултат на което пътническият автобус, застрахован при ищеца, е блъснал българското МПС от задната страна, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 23.06.2014 г. до окончателното плащане. Присъдени са и разноски. Решението е постановено при участието на трето лице помагач Д.З.

АД.

Жалбоподателят – турското застрахователно дружество М.С. А.С. е останал недоволен от така постановеното решение, като го обжалва с молба да бъде отменено и уважена исковата му претенция. Претендира и направените разноски, вкл.адвокатски хонорар.

Счита, че решението е неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, и необосновано, тъй като не са обсъдени от първоинстанционния съд всички изложени от страните доводи и всички събрани доказателства по делото, относими към съответните релевантни факти за спора, извършена е изолирана преценка на произволно избрани и селектирани доказателствени материали по делото, не е обсъден фактическият състав на непозволеното увреждане от Т.З. за задълженията /ТЗЗ/ и съответно – фактическият състав на суброгацонното право по чл.1473 от Т.Т.З. /ТТЗ/, като се е достигнало до неправилни фактически и правни изводи относно поведението на шофьора на българското МПС.

Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от ответника А.-**-Г.П.** ЕООД, действащ чрез процесуалния представител адвокат Б.А., като се счита същата за неоснователна, тъй като не са налице оплакванията в нея. Моли се да се потвърди решението и се претендират разноските. В съдебното заседание пред въззивната инстанция вече не претендира разноски.

Третото лице помагач Д.З. АД не е представил отговор срещу въззивната жалба и не е изразил становище.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Решението е връчено на жалбоподателя на 15.03.2021 г., а въззивната 2 жалба срещу него е подадена по пощата на 29.03.2021 г. в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт.

Предмет на въззивно обжалване е предявеният иск за сумата от 70 000 турски лири.

Ищецът – турско застрахователно дружество се позовава на сключена автомобилна застрахователна полица №************* с дата 31.01.2014 г. срещу застрахователни рискове, които могат да произлязат от ПТП

/разширена Каско застрахователна полица/ за пътнически автобус с рег.№ ** ** ****, собственост на У.С.Н. А.С.

Твърди, че на 04.07.2014 г. пътническият автобус е участвал в ПТП в гр.И., като описва следната фактическа обстановка: водачът на автомобил с рег. № ** ** **** е загубил контрол над превозното средство и се е сблъскал с МПС с рег.№ ** ** ****, след този сблъсък МПС с рег.№ ** **** **, собственост на ответника, се е блъснал в МПС с рег.№ ** ** ****, веднага след това е направил рязка маневра, като е преминал в лявата лента за движение, в резултат на което пътническият автобус, застрахован при ищеца, е блъснал българското МПС от задната страна.

Видно от изготвения доклад за Каско експертиза от 10.07.2014 г., установени са значителни щети на застрахования пътнически автобус, като е постигнато споразумение с автомобилен сервиз относно размера на ремонтните дейности с обща стойност 100 000 турски лири. Тази сума е заплатена за поправка на застрахования пътнически автобус, съгласно декларация за освобождаване от отговорност от 08.10.2014 г. Така, застрахователят е станал правоприемник на правата на застрахования съгласно чл.1472 от турския Търговски кодекс.

По силата на правото на суброгация по чл.1472 от турския Търговски кодекс се е обърнал към турското Национално бюро на автомобилните застрахователи, тъй като сблъсъкът със застрахования автобус бил с товарен автомобил с българска регистрация. На основание чл.4 от Вътрешните правила на Съвета на Бюрата насочил претенцията си към кореспондента на ЗАД В. – българския застраховател по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите на българския товарен автомобил, причинил щетите на пътническия автобус на територията на Т., а именно Д.С. А.С., който изплатил 26 800 турски лири. Посочената сума представлява 3 застрахователният лимит по застраховка Гражданска отговорност за 2014 г., съгласно турското законодателство.

Въпросът с останалата част 73 200 турски лири е отнесен към ЗАД В., като тази сума е останала неудовлетворена. Така е възникнало правото му да търси обезщетение от лицето, което е отговорно за вредите. В случая българският шофьор е отговорен съгласно приложения протокол за установяване на ПТП, а ответникът, като собственик на товарния автомобил следва да заплати останалата част от сумата, тъй като отговаря за виновното нарушение на водача на собствения му автомобил.

Въз основа на тези факти и обстоятелства ищецът счита, че приложимо право по съществото на спора е турското право, като посочва чл. чл.1472 от турския Търговски кодекс, чл.49 от Т.З. за задълженията, чл.85 от Т.З. за движение по пътищата.

Приложил е посочената от него разширена Каско застрахователна полица, протокол за установяване на ПТП, доклад за Каско експертиза от 10.07.2014 г., декларация за освобождаване от отговорност от 08.10.2014 г., както и извлечения от турското право.

Ответникът оспорва иска по основание и размер в подадения отговор срещу исковата молба.

Оспорва твърдяната в исковата молба фактическа обстановка за ПТП.

Посочва, че водачът на собствения му товарен автомобил няма вина, тъй като е натиснал спирачки, но не е успял да предотврати напълно удар с намиращия се пред него бус, като преминал в лява лента за движение, за да предотврати по-тежки последици, че собственият му товарен автомобил е бил блъснат отзад от турския пътнически автобус, който карал с несъобразена скорост.

Оспорва представения от ищеца протокол за установяване на ПТП, тъй като не носи подписите на участниците в ПТП и на неговия съставител, както и не съдържа задължителните реквизити. Оспорва отразената фактическа обстановка в него и вината на българския шофьор, като се позовава на протокол за показания на заподозрян-тъжител, на доклад за Каско експертиза, в който е описан различен механизъм на ПТП от твърдения в исковата молба.

Оспорва, че е платена сумата от 100 000 турски лири, тъй като липсват 4 счетоводни документи за извършеното плащане.

Оспорва представената разширена Каско застрахователна полица, като неподписана, а ако се приеме, че е валидна се позовава на чл.10 от нея, както и на посочения лимит в нея.

Позовава се на задължителна застраховка Гражданска отговорност, към която има издаден сертификат Зелена карта със ЗАД В., който покрива лимита за имуществени вреди, определен в застрахователната полица. Към настоящия момент застрахователното дружество е заличено, а негов универсален правоприемник е Д.З. АД, като моли да се конституира като трето лице помагач на негова страна.

Към отговора е приложил полица №************** с дата 01.10.2013 г., ведно с международна карта за автомобилна застраховка, свидетелство за регистрация на товарния автомобил част първа, протокол за показания на заподозрян-свидетел от 04.07.2014 г., констативен протокол за алкохол, описание на застрахователно събитие в чужбина по преписка на ЗАД В. от 27.10.2014 г., трудов договор, обяснения от шофьора на товарния автомобил.

В допълнителната искова молба ищецът възразява срещу позициите на ответника.

Прилага протокол за установяване на ПТП на турски език, удостоверение от вещото лице, изготвило доклад за Каско експертиза, решение №2012/3163 по пр. 2008/11079 на Държавен съвет, Осми отдел на Р.Т., платежно нареждане за между банков превод от 05.11.2014 г. за сумата от 100 000 турски лири.

В допълнителния отговор ответникът потвърждава възраженията, като допълнително оспорва и активната процесуална легитимация на ищеца, на основание чл.45 и чл.46 от КМЧП и чл.26 от Регламент №864/2007 относно приложимо право към извъндоговорните задължения прави възражение за нарушение на обществения ред и особените повелителни норми на българския правен ред, гарантиращи правото на защита във връзка с приложения протокол за установяване на ПТП, който е подписан едностранно, без достъп на участник в ПТП да направи своите възражения по констатациите му. Ако се приеме, че не е необходимо подписването му от участниците в ПТП, възразява по стойността на извършения ремонт.

5

Третото лице помагач на страната на ответника е посочило, че е платило сумата от 26 800 турски лири с посредничеството на турското национално бюро на автомобилните застрахователи и неговия представител в Т. Д.С. А.С., че тази сума представлява лимитът на отговорност на застрахователя по задължителната застраховка Гражданска отговорност за 2014 г., съгласно турското законодателство, че отговорността на застрахователя е изчерпана с плащането на лимита.

От страна на ищеца са представени и електронна фактура, издадена от М. О. С.В. Т. ЛТД СТЛ към клиент У.С.Н. А.Ш. от 14.08.2014 г., писмо за ангажимент, издадено от М.-П. – оторизиран сервиз, извършил ремонта на пътническия автобус, декларация за ангажимент, подписана от У.С.Н. А.Ш., декларация за предаване на МПС и освобождаване от отговорност, подписана от У.С.Н. А.Ш.

Приложени са документи от съдебна поръчка, преведени на български език, а именно протокол за щетите на екип служители движение по пътищата по пореден номер на произшествие:2014/1103 от 04.07.2014 г., протокол за установяване на алкохол.

Във връзка с разпит на допуснатия свидетел на ищеца З.А.. Същият е шофьорът на пътническия турски автобус, приложено е писмо от Бюро Разпити по делегация, Генерална дирекция Международни правни и външни връзки, Министерство на правосъдието, Т., че е невъзможно да се изпълни молбата за осигуряване по делегация на доказателства съгласно Хагската конвенция, ведно със свидетелство на полицейски служител, че не може да се намери лицето З.А.. Също е приложено писмо и от Отдел Правна помощ по граждански въпроси, Генерална дирекция Външни отношения и въпроси на Европейския съюз относно събиране на доказателства, ведно със съдебна поръчка, че свидетелят З.А. не е открит и не може да се разпита като свидетел.

На страната на ответника е разпитан свидетелят Н.Ч., шофьорът на участвалия в ПТП български товарен автомобил.

От приложените писмени доказателства се установява, че застрахователното дружество – жалбоподател е страна по разширена Каско застрахователна полица по отношение на застрахованото МПС - пътнически автобус Н., който е участник в ПТП, както и че е изплатил на собственика на 6 автобуса У.С.Н. А.С. сумата от 100 000 турски лири за ремонт на автобуса вследствие ПТП от 04.07.2017 г.