Решение № 253 от 21.07.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. С.З., 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело № 20225500900031 по описа за 2022 година

Предявени са субективно съединени регресни искове по чл. 288 ал. 12 от КЗ /отм./ вр. чл. 288 ал. 1 т. 2 б. “а” от КЗ /отм./ за сумата от 177 718.61 лв.

Ищецът сочи в исковата молба, че на основание чл. 288, ал. 1, т.2, б. „а“ от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 557, ал.1 ,т.2, б. "а", от Кодекса за застраховането, изплатил по щети № 210215/06.07.2016г. и № 210214/06.07.2016 г. обезщетения за неимуществени вреди общо в размер на 177 718,61 лв., както следва:

По щета № 210215/06.07.2016г. обезщетение на неимуществени вреди, в размер на 66 775,85 лв. присъдени и по гр.д. № 81/2017г. по описа на СГС, I-2 с-в на М.А.А., пострадал като пътник на предна дясна седалка в л.а.

„Мерцедес 180“ ДКН *** при ПТП, настъпило на 20.02.2015г.

По щета № 210214/06.07.2016 г. обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 110 942,76 лв. присъдени и по гр.д. № 80/2017г. по описа на СГС, I- 15 с-в и гр. д. № 1304/2018 г. по описа на САпС - 12 с-в на К.М.Й., баща и законен наследник на М.К.Й., загинал като водач на л.а. „Мерцедес 180“ ДКН *** при ПТП, настъпило на 20.02.2015г.

Ищецът твърди, че виновен за катастрофата, съгласно Постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП № 42/2015 по описа на сектор „ПП“ П. и пр.пр. № 1168/ 2015 по описа на ОП П. е загиналият И.О. С., 1 който управлявал л.а. „БМВ 318“ с ДКН *** без сключена ЗЗ „ГО“ към датата на ПТП, съгласно справка на ИЦ ГФ.

Сочи, че ПТП настъпва при следния механизъм:

На 20.02.2015. около 21 ч. (в тъмната част на денонощието) по автомагистрала „Т.“, водачът И. С. след употреба на алкохол (2,37 промила) управлявал собствения си л.а. „БМВ 318“ по северното платно за движение, в дясна пътна лента, в посока от изток на запад. В същото време водачът М.Й. управлявал л.а. „Мерцедес 180“ в лентата за принудително спиране (аварийна лента) по същото северно платно, но в посока от запад на изток (насрещно на движението), като е теглил с гъвкава връзка л.а. „Фолксваген Пасат“, управляван от Г. К.. В района при 151-ви км водачът С. внезапно отклонил автомобила на дясно и навлязъл в лентата за принудително спиране, където настъпил удар с предната лява част на л.а. „БМВ 318“ в предната лява част на л.а. „Мерцедес 180“. След удара на двата автомобила л.а.„Мерцедес 180“ се завъртат в посока на часовата стрелка, задната му част се повдига и с долната си задна част лява част настъпва удар в предната част на л.а. „Фолксваген Пасат“. От удара на трите автомобила загиват водачите на л.а. „БМВ 318“ и л.а. „Мерцедес 180“ и пътничката на предна дясна седалка от л.а. „БМВ“, а останалите пътници от трите автомобила са получили тежки увреждания и са откарани в болница.

Твърди, че в нарушение на чл. 249 във вр. с чл. 259 от КЗ (отм.) сега чл.

461 във вр. с чл. 483 от Кодекса за застраховането ответникът управлява увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП.

Посочено е, че М.А.А. се обърнал към Г. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 288 от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 557 от Кодекса за застраховането - без сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. „БМВ 318“ с ДКН *** и по образувана щета № 210215/06.07.2016г., УС на ГФ отказал определянето на обезщетения поради непредставяне на достатъчно доказателства, обуславящи основанието и размера на исканото обезщетение.

Сочи, че молителят не се е съгласил с постановения отказ от изплащане на обезщетение, вследствие на което образува против ГФ гр.д. № 81/2017г. по описа на СГС, I- 2 с-в. Въз основа на решение по горното дело, ищецът се 2 снабдил с изпълнителен лист и въз основа на него образува и.д № 20188600401882 и и.д. № 20198600401284. След получени покани за доброволно изпълнение от ЧСИ В.М. са изплатени следните суми:

На 27.12.2018г. Г. заплаща сума в размер на 27 472.40 лв. по сметка на ЧСИ В.М. по и.д. № 20188600401882, от които 20 000.00 лв. главница, 4 505.56 лв. законна лихва и 2 966.84 лв. съдебни разходи.

На 14.01.2019 г. по сметката на Г. е постъпила сума в размер на 206.01 лв., представляваща надвнесена сума по и.д. № 20188600401882.

На 03.06.2019 г. Г. заплаща сума в размер на 1 880,00 лв. по сметка на СГС- съдебни разходи.

На 05.06.2019г. Г. заплаща сума в размер на 37 629.46 лв. по сметка на ЧСИ В.М. по и.д. № 20198600401284, от които 27 000.00 лв. главница, 7 267.50 лв. законна лихва и 3 361.96 лв. съдебни разходи.

Заявява, че К.М.Й., баща и законен наследник на М.К.Й. се обърнал към Г. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 288 от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 557 от Кодекса за застраховането - без сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за л.а.

„БМВ 318“ с ДКН *** и по образувана щета № 210214/06.07.2016г., УС на ГФ отказва определянето на обезщетения поради непредставяне на достатъчно доказателства, обуславящи основанието и размера на исканото обезщетение.

Молителят не се е съгласил с постановения отказ от изплащане на обезщетение, вследствие на което образува против ГФ гр.д. № 80/2017г. по описа на СГС, I-15 с-в и гр. д. № 1304/2018 г. по описа на САпС - 12 с-в. Въз основа на решение по горното дело, ищецът се е снабдил с изпълнителен лист и въз основа на него образува и.д № 20188600400777 и и.д. № 20188600401400. След получени покани за доброволно изпълнение от ЧСИ В.М. са изплатени следните суми:

На 15.06.2018г. Г. заплаща сума в размер на 104 149.35 лв. по сметка на ЧСИ В.М. по и.д. № 20188600400777, от които 75 000.00 лв. главница, 20 465.75 лв. законна лихва и 8 683.60 лв. съдебни разходи.

На 01.10.2018г. и 05.10.2018 г. Г. заплаща сума в общ размер на 3 605.91 лв. по сметка на ЧСИ В.М. по и.д. № 20188600401400 - съдебни разходи.

На 12.10.2018 г. Г. заплаща сума в общ размер на 3 187.50 лв. по гр. д.

3

№ 80/2017 г. по сметка на СГС.

Сочи, че описаните по - горе плащания са обобщени в приложена към настоящата искова молба подробна счетоводна справка.

Твърди, че ответниците са поканени да възстановят изплатеното от Г., но и до днес не са погасили задължението си.

Ищецът моли, на основание чл. 45 ЗЗД и и чл.91 от Закон за застраховането (отм.), сега чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането, да се осъди П. И. О., Ф. И. А., Б. И. С., В. И. С., Г. И. О. и И. И. С., съобразно наследствените им квоти, да заплатят на Г. исковата сума от 177 718,61 лв.

(сто седемдесет и седем хиляди седемстотин и осемнадесет лв. и 61 ст.) представляваща изплатеното от Г. обезщетение по щети № 210215/06.07.2016г. и № 210214/06.07.2016г. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски и юрисконсултстко възнаграждение по посочена банкова сметка.

В законния срок по делото е постъпил отговор от ответниците Ф. И.

А., Б. И. С., Г. И. С. и И. И. С. чрез адвокат И. Ц. от САК, с който изразяват становище по предявените искове.

На основание чл.119 от ГПК, вр. чл.115, ал.1 от ГПК, правят възражение за неподсъдност на делото пред ОС-С.З., тъй като при иск за вреди от непозволено увреждане, същият следва да се предяви по место извършване на деянието, а именно пред ОС - П..

На основание чл.369, ал.1 от ГПК правят възражение за разглеждане на делото по общия ред, тъй като ответникът не е търговец и не е страна по търговска сделка, поради което е извън хипотезата на Глава тридесет и втора и чл. 365 от ГПК.

Оспорват исковете по основание и размер.

Изложено е, че във връзка с ПТП реализирано на 20.02.2015 г., на АМ „Т.“, с участието на л.а. „БМВ“ с peг. № № ***, управляван от И.О. С., без валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и л.а. „Мерцедес“, с peг. № ***, управляван виновно от М.К.Й., който е теглел с мека връзка в аварийното платно и срещу движението, л.а. „Фолксваген Пасат“, peг. № ***, при което се сочи, че са настъпили телесни увреждания за М.А.А. и смъртта 4 на виновния водач на л.а. „Мерцедес“ - син на К.М.Й..

Оспорват механизма, наличието на вина и размера на съпричиняване на вредоносен резултат от страна на увредения пътник М.А.А. и починалия водач М.К.Й.. Оспорват и твърдението, че И.О. С. поради употреба на алкохол и нарушаване на траекторията си на движение, навлиза в аварийна лента и допринася за настъпване на ПТП. Сочи се, че както е прието и в съдебната практика, употребата на алкохол, сама по себе си, не е причина за настъпване на ПТП, а само и единствено, ако е подкрепена от други действия съобразно механизма за настъпване на ПТП - неправилни маневри, несъобразена скорост, липса на непрекъснато владеене на автомобила и други. Твърди се, че употребата на алкохол над допустимото по закон, не води автоматично до вина за настъпването на ПТП.

Считат, че И.О. С. се е движел със съобразена скорост от 98 км/ч., при ограничение на скоростта от 140 км/ч., като не е могъл и не е бил длъжен да предвиди, че в аварийна лента и срещу неговата посока на движение се движи МПС, което тегли с мека връзка друго такова и по никакъв начин не обозначава присъствието си (чрез включване на аварийни светлини и/или къси светлини!. Също така смятат, че поради обстоятелството, че ПТП от 20.02.2015 г. е настъпило в тъмната част на денонощието, и двамата водачи са ползвали като ориентир, широката непрекъсната линия за навлизане в аварийна лента, като точно върху същата се е осъществил сблъсъка между автомобилите.

Оспорват твърдението, че „Г.“ е поканил надлежно наследниците на И.О. С., както и обстоятелството, че претендира съдебни разноски за граждански и изпълнителни дела, и лихви, за които наследниците на И.О. С., не са дали повод да бъдат начислявани и извършвани.

Оспорват предявените искове по размер.

Оспорват обстоятелството, че „Г.“ е платил и е встъпил надлежно в правата на пострадалите лица.

Оспорват началният момент за начисляването на лихва, оспорват претендирането на разноски по изпълнителни и граждански дела, в които наследниците на И.О. С., не са били надлежно привлечени като трето лице помагач и за които не са дали повод за завеждането им.

5

Оспорват представените преюдициални: Решение по ГД № 81/2017г. по описа на СГС, 1-2 с-в, което в диспозитива си не пише да е постановено при участието на трето лице помагач, не е връчено на същия и е останало едноинстанционно, и по ГД № 80/2017г. по описа на СГС, 1-15, и образувано ВГД № 1304 / 2018г. по описа на CAC, XII с-в, в мотивите на което пише, че „липсват оплаквания за допуснато съществено процесуално нарушение при изслушване на свидетелските показания, досежно включените светлини и оплаквания за прекомерност относно присъденото обезщетение в размер на 150 000лв.“

Считат, че присъдените обезщетения са прекомерни, не са съобразени с принципа заложен в чл.52 от ЗЗД и не вземат предвид целия принос на пострадалите на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, който следва да е в размер на поне 80 % (осемдесет процента), поради многобройните нарушения на ЗДвП, от страна на М.К.Й., който е теглел с мека връзка друг автомобил, в аварийната лента - забранена за движение, срещу посоката на движение и без включени каквито и да било светлини, в тъмната част на деня, като безспорно е бил главна причина за настъпването на ПТП, и последващия вредоносен резултат за него, и возещия се на предна дясна седалка пътник М.А.А., който сам се е поставил в положение да се вози в автомобил, който се движи в многобройни нарушения на ЗДвП и без включени каквито и да било светлини.

Оспорват изцяло иска за присъждане на лихва като неоснователен.

Заявяват, че искът за лихва е акцесорен и неоснователността на главния иск води до неоснователност на иска за лихви.

Във връзка с изложеното, молят да се отхвърлят предявените от „Г.“ искове, като неоснователни и недоказани.

Възразяват за изтекла погасителна давност, считано от датата на произшествие 20.02.2015г. и от датата на плащане от страна на „Г.“.