Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина

Чл. 1

(1) Задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 – 4 от Кодекса за задължително обществено осигуряване – еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД физически лица - членове на неперсонифицирани дружества, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност,, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.

(2) При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване.

(3) Самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП. Декларацията се подава в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. Когато декларацията е подадена извън 7-дневния срок, самоосигуряващото се лице подлежи на осигуряване през съответната календарна година само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.

(4) Видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година с подаване на декларация по ал. 3 от 1 до 31 януари на съответната календарна година. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година, самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването.

(5) За лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:

1. на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт – нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;

2. за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;

3. като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка – дейци на науката, културата, образованието,, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2; и съдебните кандидати по чл. 164, ал. 3 от Закона за съдебната власт.

(6) Самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по предвидения с наредбата ред, по свое желание, изразено, както следва:

1. за лицата, които не са прекъснали или прекратили трудовата дейност, съответно осигуряването си, след като им е отпусната пенсия – с продължаване подаването на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване;

2. за лицата, които започват трудова дейност след като им е отпусната пенсия – с подаване на декларация по ал. 2; в тези случаи осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията;

3. за лицата, които са прекъснали осигуряването си след като им е отпусната пенсия – с подаването на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване; в тези случаи осигуряването се възобновява не по-рано от 1-во число на месеца, предхождащ месеца, през който са подадени.

(7)

(8) Самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, на които е отпусната пенсия, могат да променят вида на осигуряването си по реда на ал. 4.

Чл. 2

(1) Едноличните търговци, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители и лицата, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност на основание на регистрация, внасят осигурителните вноски по съответната сметка на компетентната териториална дирекция на НАП поотделно за всеки месец, като в документите за внасянето им се попълва ЕГН, ЛН, ЛНЧ или служебен номер, издаден от НАП на лицето.

(2) Физическите лица – съдружници в търговски дружества или собственици на ЕООД, и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, внасят осигурителните вноски по съответната сметка на компетентната териториална дирекция на НАП на самоосигуряващото се лице поотделно за всеки месец, като в документите за внасянето им се попълва ЕГН, ЛН, ЛНЧ или служебен номер, издаден от НАП на лицето.

(3) Самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето. Лицата, регистрирани като земеделски стопани или тютюнопроизводители, когато едновременно с тази дейност упражняват и дейности по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване, се осигуряват върху минималния осигурителен доход, определен за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване.

(4) Окончателният размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от самоосигуряващите се лица в срока за подаване на декларацията върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии, фонд „Общо заболяване и майчинство“ за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Годишният осигурителен доход, върху който се дължи окончателната осигурителна вноска, се определя като разлика между сбора от средномесечния деклариран или установен от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които помесечно са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или при определен с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година. Коригиращата справка се подава в срока за подаване на данъчната декларация за предходната година.

(5)

(6) Адвокатите и наетите от тях лица се осигуряват чрез адвокатските колегии.

Чл. 3

(1) Осигурителните вноски се дължат авансово върху осигурителния доход съгласно чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване и се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.

(2)

(3) Осигурителни вноски не се внасят от самоосигуряващите се лица, които са осигурени за общо заболяване и майчинство за времето, през което са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение.

(4) Лицата, осигурени само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, дължат осигурителни вноски за периодите на временна неработоспособност бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) или при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст.

(5) Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, осигурени само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, могат да внесат авансово дължимите месечни осигурителни вноски върху избрания осигурителен доход за определени от тях периоди през календарната година.

Чл. 4

(1) Ако лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за задължително обществено осигуряване работят по трудово правоотношение, осигурителните вноски за дейността им като търговци или упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност по регистрация се внасят върху избран осигурителен доход. Сборът от възнаграждението и осигурителния доход, върху които се внасят месечните осигурителни вноски, не може да бъде по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година.

Чл. 5

За лицата, работещи без трудово правоотношение, които не са осигурени на друго основание по чл. 4, ал. 1 и ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, през съответния месец се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, ако месечният размер на възнаграждението е равен или по-голям от една минимална работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Чл. 6

За лицата, работещи без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание по чл. 4, ал. 1 и ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, през съответния месец се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение независимо от неговия размер след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Чл. 7

(отменен)

(1) Териториалните поделения на Националния осигурителен институт издават осигурителни книжки, в които се вписват осигурителният стаж, осигурителният доход и направените осигурителни вноски на:

1. лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване;

2. работници или служители, наети по трудов договор от осигурители, които не са еднолични търговци или юридически лица;

3.

(2) Осигурителните книжки се издават по искане на лицето, подлежащо на осигуряване, а в случаите по ал. 1, т. 2 - по искане на осигурителя.

(3) Периодите, през които лицата са подлежали на осигуряване, се попълват в осигурителните книжки от осигурителите и самоосигуряващите се лица.

(4) Осигурителните книжки се заверяват от длъжностно лице на териториалното поделение на Националния осигурителен институт при прекратяване на осигуряването или по искане на осигуреното лице за всяка календарна година до изтичане на следващата година.

(5) Осигурителните книжки на самоосигуряващите се лица се заверяват, при условие че са внесени дължимите осигурителните вноски по чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване.

Чл. 8

(отменен)

Паричните обезщетения, помощите,, за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 4 от Кодекса за задължително обществено осигуряване, за едноличните търговци, които нямат банкова сметка и наети на работа лица, и за лицата, които се осигуряват чрез осигурителни каси, се изплащат след заверка на платежното искане за теглене на сумите от териториалното поделение на НОИ.

Чл. 9

(отменен)

Лицата, работещи без трудово правоотношение, подлежат на осигуряване само за трудова злополука и професионална болест, ако единственият им доход за месеца е до една минимална работна заплата за страната.

Чл. 10

(отменен)

За лицата, работещи без трудово правоотношение, които не получават възнаграждение всеки месец, осигурителните вноски се внасят авансово върху средномесечното възнаграждение по договора.

Чл. 11

(1) За лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 КЗОО при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението.

(2) Самоосигуряващите се лица внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл. 6, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване независимо от дейността, за която са регистрирани. Сборът от доходите, върху които се дължат осигурителни вноски, не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход, определен по чл. 6, ал. 2, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване.

(3)

Чл. 12

Българските граждани, работещи в чужбина по трудови или служебни правоотношения с български осигурител, се осигуряват задължително по българското законодателство.

Чл. 13

(1) Осигурителните вноски за работещите в чужбина по трудово правоотношение с български работодатели се разпределят по реда на чл. 6, ал. 3 и чл. 157, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, а за работещите по служебни правоотношения са за сметка на държавния бюджет.

(2) Осигурителните вноски се внасят по сметка на ТД на НАП от изпращащата организация до 25-о число на всеки календарен месец, следващ месеца, за който се отнасят.

(3)

(4)

Чл. 14

Осигурителните вноски за лицата по чл. 13, ал. 1, работещи по трудово правоотношение, се изчисляват върху заплатата в евро и върху равностойността в евро на валутната заплата изчислена по референтния валутен курс на еврото към съответната чуждестранна валута, публикуван от Българската народна банка на нейната интернет страница към датата на начисляването или плащането.

Чл. 15

(отменен)

Когато осигуреният ползва отпуск за временна неработоспособност в чужбина, работодателят изплаща на осигурения равностойността на паричното обезщетение във валутата, в която се изплаща възнаграждението.

Чл. 16

(1) Лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник, могат да се осигуряват за своя сметка, като писмено декларират пред изпращащия посредник, който действа като осигурител за лицето, желанието да се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

(2) Лицата по ал. 1 декларират пред посредника датата, от която искат да бъдат осигурявани, или датата, от която искат осигуряването да се прекрати. Осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена.

Чл. 17

(1) Лицата, работещи в международни органи или организации със съгласието на компетентните български държавни органи, могат да се осигуряват за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт върху избран месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

(2) Осигуряването на лицата по ал. 1 се извършва чрез българския държавен орган, който е дал съгласието си за изпращането им на работа в международен орган или организация. Лицата декларират пред съответния държавен орган датата, от която искат да бъдат осигурявани, или датата, от която искат осигуряването да се прекрати. Осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена.

Чл. 17а

(1) Съпругът/съпругата на дългосрочно командирован служител в дипломатическа служба за времето, през което е пребивавал в чужбина по време на задграничния му мандат, може да се осигурява по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, ако не е осигурен/осигурена на друго основание или по законодателството на приемащата държава съгласно действащ международен договор, по който Република България е страна. Осигуряването се извършва чрез изпращащото ведомство на дългосрочно командирования служител в дипломатическа служба, или съгласно европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.

(2) Лицата по ал. 1 декларират пред изпращащото ведомство започването и прекратяването на осигуряването. Осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена.

(3)

Чл. 17б

(1) Съпрузите на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, когато с тяхно съгласие участват в упражняваната от тях трудова дейност, могат да се осигуряват по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, ако не са осигурени по чл. 4, ал. 1 и/или чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4, и/или чл. 4а от Кодекса за социално осигуряване. Осигурителните вноски за съпрузите на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване се внасят върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, а за съпрузите на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване – върху минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

(2) Лицата по ал. 1 внасят осигурителните вноски за всеки месец поотделно до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, в размерите за фондовете „Пенсии“ и „Общо заболяване и майчинство“ по сметката на съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите, като в документите за внасянето им попълват своя ЕГН, ЛН, ЛНЧ или служебен номер, издаден им от Националната агенция за приходите.

(3) Възникването, прекъсването, възобновяването и прекратяването на осигуряването на лицата по ал. 1 се декларира от лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 4 от Кодекса за социално осигуряване с декларация-образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ по реда на Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (ДВ, бр. 1 от 2020 г.). Осигуряването възниква или се възобновява от датата, посочена в декларацията, но не по-рано от 1-во число на месеца, предхождащ месеца, през който е подадена.

(4) Прекъсването/прекратяването на трудовата дейност на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 4 от Кодекса за социално осигуряване прекъсва/прекратява осигуряването на лицата по ал. 1.

Чл. 18

Осигурителните вноски за лицата по чл. 13, чл. 16, 17 и 17а се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, или авансово по реда на чл. 3, ал. 5.

Чл. 19

(1) Териториалните поделения на Националния осигурителен институт издават осигурителни книжки на лицата по чл. 13, ал. 4, чл. 16, 17, 17а и чл. 17б, ал. 1.

(2) Осигурителните книжки се издават по искане на:

1. организацията, чрез която се извършва осигуряването – за лицата по чл. 13, ал. 4, чл. 16, 17 и 17а;

2. лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 4 от Кодекса за социално осигуряване за лицата по чл. 17б, ал. 1.

(3) Лицата, по чието искане са издадени осигурителни книжки, вписват в тях периодите, през които лицата по ал. 1 са подлежали на осигуряване.

(4) Осигурителните книжки се заверяват от длъжностно лице на териториалното поделение на Националния осигурителен институт за периодите, за които са внесени осигурителни вноски за лицата по ал. 1.

Чл. 19а

(отменен)

(1) За периодите на обучение, ако не са осигурени на друго основание, докторантите могат да се осигуряват по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Осигурителните вноски се дължат върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, в размера, определен за фонд „Пенсии“ за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., към датата на внасянето на вноските.

(2) Осигурителните вноски за докторантите се внасят по сметка на съответната компетентна териториална дирекция на НАП, като в документите за внасянето им се попълва ЕГН, ЛНЧ или служебен номер, издаден от НАП на лицето.

Чл. 19б

Осигурителните вноски за лицата по чл. 16, 17, 17а и чл. 17б, ал. 1 се внасят задължително за целия период от датата на възникване или възобновяване на осигуряването до датата на неговото прекъсване или прекратяване.

§ 1

Лицата, които са се осигурявали чрез българска организация – посредник за изпращане на работа в чужбина, могат да внасят осигурителни вноски до 1 януари 2001 г. по реда на отменения раздел IV от Наредбата за трудовите и осигурителните отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели, приета с Постановление № 162 на Министерския съвет от 1992 г. (обн., ДВ, бр. 70 от 1992 г.; изм., бр. 25 и 85 от 1993 г., бр. 100 от 1994 г. и бр. 154 от 1998 г.).

В чл. 2 думите „председателя на Комитета за опазване на природната среда“ се заменят с думите „министъра на околната среда и водите“.

§ 2

Наредбата се приема на основание чл. 4, ал. 11 от Кодекса за задължително обществено осигуряване и влиза в сила от 1 януари 2000 г.

Към приложението към чл. 1 се създава раздел V със следното съдържание: „V. Норми за допустимо съдържание на устойчиви органични замърсители в почви в мг/кг въздушно суха почва съгласно таблицата: № Наименование 1* 2** 3*** 4**** Част I. Полиароматни въглеводороди 1 РАН16 (сума) 0.15 0.4 4 40 2 Naphthalene 0.022 0.02 0.1 – 3 Acenaphthene 0.1 0.03 0.2 – 4 Acenaphthylene 0.003 0.03 0.2 – 5 Fluorene 0.01 0.03 0.3 – 6 Phenanthern 0.015 0.045 0.4 – 7 Anthracene 0.005 0.05 0.5 – 8 Fluoranthene 0.015 0.02 0.1 – 9 Pyrene 0.008 0.02 0.2 – 10 Benzo[a]anthracene 0.003 0.02 0.2 – 11 Chrysene 0.008 0.02 0.2 – 12 Benzo[b]fluoranthene + Benzo[j]fluoranthene + Benzo[k]fluoranthene 0.016 0.02 0.2 – 13 Benzo[a]pyrene 0.005 0.015 0.1 – 14 Benzo[e]pyrene 0.008 0.02 0.15 – 15 Indeno[1,2,3-cd]pyrene 0.011 0.02 0.2 – 16 Dibenzo[ghi]perylene 0.002 0.02 0.1 – 17 Benzo[ghi]perylene 0.004 0.02 0.1 – Част II. Полихлорни бифенили 18 PCB6 (сума) 0.005 0.02 0.2 1 19 2,4,4'-trichlorobiphenyl PCB-28 0.001 0.001 0.01 – 20 2,2,5,5'-tetrachlorobiphenyl PCB-52 0.001 0.001 0.01 – 21 2,2,4,5,5'-pentachlorobiphenyl PCB-101 0.001 0.004 0.01 – 22 2,2',3,4,4',5'-hexachlorobiphenyl PCB-138 0.001 0.004 0.04 – 23 2,2',3,4,4',5,5'-hexachlorobiphenyl PCB-153 0.001 0.004 0.04 – 24 2,2',3,4,4',5,5'-hexachlorobiphenyl PCB-180 0.001 0.004 0.04 – Част III. Органохлорни (забранени за употреба) пестициди 25 Hexachlorobenzene – 0.025 0.25 10 26 \alpha-\beta-\gamma-Hexachlorocyclohexane – 0.001 0.01 2 27 Dichlorodiphenenykalogenoethane – DDT (сума) – 0.3 1.5 4 28 2,4' и 4,4'' – Dichlorodiphenildichloroethylene/-o,p' p,p' – DDE – 0.1 0.5 – 29 2,4' и 4,4'' – Dichlorodiphenil-2,2-dichloroethane/-o,p' и p,p' – DDD – 0.1 0.5 – 30 2,4' и 4,4' – Dichlorodiphenil-2,2,2-trichloroethane/-o,p' и p,p' – DDT – 0.1 0.5 – Забележка. Анализ съгласно ISO №10382. * справочни фонови стойности. ** предохранителни равнища на концентрации. *** пределно допустими концентрации. **** интервенционни равнища на концентрации.“

§ 3

Контролът по изпълнението на наредбата се възлага на Националния осигурителен институт. 13097 МИНИСТЕРСТВА И ДРУГИ ВЕДОМСТВА МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА ТЪРГОВСКА СПОГОДБА между правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко (Утвърдена с Решение № 607 от 24 юни 1996 г. на Министерския съвет. В сила от 21 януари 2000 г.) Правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко, наречени „договарящи страни“, отчитайки наличието на благоприятни условия за разширяването на икономическите отношения между двете страни; водени от желанието да заздравят приятелските отношения, да стимулират и развиват обмена на стоки и услуги, а така също и икономическото сътрудничество между двете страни на основата на взаимна изгода, се споразумяха за следното: Член 1 и Националната агенция за приходите съобразно възложените им дейности

1. Договарящите страни взаимно си предоставят режим на най-облагодетелствана нация по отношение на търговията със стоки в съответствие с разпоредбите на Световната търговска организация.

2. Алинея 1 няма да се прилага по отношение на предимства, улеснения, привилегии или имунитети, предоставени или които ще бъдат предоставени от една от договарящите страни на:

1-dup. Договарящите страни в съответствие със законите и другите нормативни актове, действащи във всяка от техните държави, ще предприемат всички подходящи мерки за дългосрочното и трайното развитие на търговията със стоки и услуги между тях.

2-dup. Търговията със стоки и услуги между двете страни ще се осъществява в съответствие със законите и другите нормативни актове, действащи във всяка от двете страни. Член 3

1-dup2. Търговията със стоки и услуги в рамките на тази спогодба ще се осъществява по силата на договори, сключени между физически или юридически лица от двете страни.

2-dup2. В тази връзка договарящите страни ще насърчават развитието на деловите отношения и сключването на договори, включително дългосрочни такива между физически или юридически лица от двете страни. Член 4 С цел насърчаване развитието на търговските отношения между двете страни договарящите страни в съответствие със законите и другите нормативни актове, действащи в техните държави, ще си предоставят необходимите улеснения за участието и организирането на територията на държавата на съответната договаряща страна на панаири, търговски изложби, симпозиуми, посещения с търговска цел и други дейности с подобен характер. Член 5 Договарящите страни в съответствие със законите и другите нормативни актове, действащи във всяка от тях, ще допускат освобождаване от мита и таксите с еквивалентен ефект на вноса и износа на следните продукти с произход от територията на една от двете страни:

1-dup3. Договарящите страни ще се информират взаимно за трудностите, които биха произтекли от прилагането на тази спогодба или от тълкуването на нейните разпоредби, и ще търсят чрез консултации по искане на една от договарящите страни задоволителни и за двете страни решения.

2-dup3. За тази цел се учредява Смесена търговска комисия, съставена от представители на двете правителства, която ще има за задача да следи за точното изпълнение на тази спогодба и да търси нови средства за разширяването и развитието на търговско-икономическото сътрудничество между двете страни.

3. Тази комисия ще се събира по искане на която и да е от договарящите страни алтернативно в Република България и в Кралство Мароко на дата, определена по взаимно съгласие на договарящите страни. Член 9 Тази спогодба ще влезе в сила на датата на последното уведомление по дипломатически път, че са изпълнени изискванията на законодателството на всяка от двете страни за влизане на спогодбата в сила. Член 10

1-dup4. Тази спогодба се сключва за срок 3 години, като срокът на действието ѝ ще бъде мълчаливо продължаван за последващи периоди от една година всеки, освен ако една от договарящите страни не я денонсира писмено с предизвестие от 6 месеца преди изтичане на срока на действието ѝ.

2-dup4. Разпоредбите на тази спогодба ще продължат да се прилагат след нейното прекратяване по отношение на всички задължения, произтичащи от договори, сключени в рамките на тази спогодба и частично неизпълнени към датата на нейното прекратяване. Член 11 С влизането в сила на тази спогодба се прекратява действието на Дългосрочната търговска спогодба между правителството на Народна република България и правителството на Кралство Мароко, подписана на 26 юни 1974 г. Изготвена в София на 22 май 1996 г. в два оригинални екземпляра на български, арабски и френски език, като и трите текста имат еднаква сила. В случай на различие в тълкуването меродавен ще бъде френският текст. За правителството на Република България: Владимир Кърпачев, зам.-министър на търговията и външно-икономическото сътрудничество За правителството на Кралство Мароко: Мохамед Хама, делегиран министър към министър-председателя МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 1979 г. за норми относно допустимо съдържание на вредни вещества в почвата (обн., ДВ, бр. 36 от 1979 г.; изм., бр. 5 от 1996 г.; доп., бр. 54 от 1997 г.)

1. В § 2 думите „чл. 25 от Закона за опазване на водите и почвите от замърсяване“ се заменят с „чл. 25 от Закона за опазване на почвите от замърсяване“, а в скобите след това изменение след „бр. 45 от 1996 г.“ се допълва „бр. 85 от 1997 г., бр. 11 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 113 от 1999 г.“.

2. В § 4 думите „Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа“ се заменят с думите „Министерството на земеделието и горите“. Министър: Евд. Манева

В заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:

§ 1

§ 2

§ 3

§ 4

Видът на осигуряването и избраният месечен осигурителен доход от морските лица за 2010 г. се декларират пред работодателя до 31 март 2010 г., а дължимите осигурителни вноски за януари и февруари 2010 г. се внасят без лихва до 31 май 2010 г.

§ 5

Лицата по чл. 16 и 17, които са заявили писмено желанието си за осигуряване за времето преди 1 януари 2013 г., но не са внесли дължимите осигурителни вноски, могат да ги внесат в срок до 31 декември 2013 г.

Чл. 20

(1) Морските лица задължително се осигуряват за общо заболяване, майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост, смърт, трудова злополука и професионална болест и по свое желание – и за безработица.

(2) Осигурителните вноски за рисковете по ал. 1 са изцяло за сметка на морските лица и се дължат в размерите за фондовете „Общо заболяване и майчинство“, „Пенсии“, „Трудова злополука и професионална болест“ или и за „Безработица“ върху избран месечен осигурителен доход между минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

(3) Видът на осигуряването и избраният месечен осигурителен доход се декларират от морските лица пред работодателя в 7-дневен срок от датата, на която е започнало изпълнението на задълженията по трудовия договор, и това е удостоверено писмено съгласно чл. 63, ал. 4 от Кодекса на труда. Видът на осигуряването и избраният месечен осигурителен доход могат да се променят за всяка календарна година, ако морското лице е подало декларация пред своя работодател до края на януари на съответната календарна година.

(4) Осигурителните вноски за морските лица се внасят от работодателя до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.

Чл. 21

(1) Лицата, извършващи дейност по събиране на диворастящи гъби и плодове, се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.

(2) Осигурителните вноски за рисковете по ал. 1 са изцяло за сметка на лицата, извършващи дейност по събиране на диворастящи гъби и плодове, и се дължат в размерите за фонд „Пенсии“ върху месечен осигурителен доход в размер на половината от минималната работна заплата за страната за съответния месец.

(3) Осигурителните вноски за лицата по ал. 1 се внасят от съответното държавно предприятие по чл. 163, ал. 1 от Закона за горите, издало позволителното по чл. 120, ал. 1, т. 3 от Закона за горите, до 25-о число на месеца, за който се отнасят.