Решение № 1251 от 25.10.2024, Административен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 1251

Ямбол, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ямбол - II състав, в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ВАНЯ СТОЯНОВА

При секретар ВЕЛИНА МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия ВАНЯ СТОЯНОВА административно дело № 20247280700189 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Административно дело № 189/2024г. е образувано след отмяна на решение №102 от 06.07.2023г. по адм. дело № 85/2023г. на ЯАС, с решение № 5776 от 13.05.2024г. по адм дело № 7334/2023г. на ВАС, с което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ЯАС.

Производството е образувано по жалба от С. П. К. от [населено място] срещу Решение № 2153-28-11 от 03.02.2023 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол. С контролния акт е оставена без уважение жалбата на С. П. К. против Разпореждане № 4/прот. № N01473 от 12.12.2022 г. на Ръководителя по пенсионното осигуряване в ТП на НОИ-Ямбол, с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.

В жалбата се твърди, че актът е произнесен при липса на мотиви досежно това на какво основание посоченият от заявителя осигурителен стаж е намален с повече от 11 месеца и за кои години (осигурителни периоди) е относим; твърди се, че не става ясно дали подаденото възражение против разпореждането на ръководителя по пенсионното осигуряване е разгледано, дали е извършена проверка на сочените обстоятелства и какъв е резултатът от нея. Решението се счита като пълна липса на отговор по подаденото възражение, поради което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбата се поддържа на посочените в нея основания от оспорващия и от редовно упълномощения процесуален представител – адвокат Б. К. от АК-[област]. Излагат се подробни съображения по съществото на спора, доразвити в представени по делото в срок писмени бележки. Иска се съдът да отмени като незаконосъобразно процесното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендира се присъждане на разноски по списък.

Ответната страна – Директорът на ТП на НОИ - Ямбол, се представлява от надлежно упълномощени процесуален представител юрисконсулт М. с искане съдът да отхвърли депозираната жалба като неоснователна и недоказана. Поддържа изложеното в писмено становище по делото. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

По делото са събрани писмени доказателства, приобщена е административната преписка по издаване на спорния акт, въз основа на които съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Административното производство, приключило с издаване на оспореното решение, е инициирано със Заявление вх. № 2113-28-754 от 15.08.2022 г. на оспорващия С. П. К. до Директора на ТП на НОИ – Ямбол, съдържащо искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За установяване на осигурителния стаж и осигурителния доход, видно от отбелязаното в заявлението, К. е представил Трудова книжка № 114, издадена от Окръжен аграрно-промишлен съюз, гр. Ямбол, Удостоверение УП-3 с № 10-02-10-476#1, издадено от ДБТ-Ямбол; Осигурителна книжка – 3 бр.; Военно-отчетна книжка; документ, удостоверяващ IBAN на платежна сметка – Служебна бележка, издадена от „Тексим Банк“ АД.

Във връзка с подаденото заявление с Писмо изх. № 21102-28-227 от 17.08.2022 г. ръководителят по пенсионно осигуряване е изискал от Отдел КПК при ТП на НОИ, гр. Ямбол потвърждаване на данните за осигурителния стаж и дохода, върху който са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващото се лице за периода 01.01.2007 г. – 15.08.2022 г. (л. 26). От Началник Отдел КПК е изготвена Служебна бележка за осигурителен стаж/доход на самоосигуряващото се лице С. П. К. с изх. № 4032-28-321 от 09.12.2022 г. (л. 23-25), съдържаща данни за периода, за който се зачита осигурителен стаж в месеци и дни, както и за размера на осигурителния доход за всеки от посочените периоди; в забележка е отбелязано, че за периода от 01.04.2015 г. до 31.12.2015 г. и за месеците декември 2014 г. и декември 2016 г. няма внесени авансови вноски във фондовете на ДОО, а за месеците ноември 2014 г. и ноември 2016 г. внесените авансови вноски са в непълен размер. С Писмо изх. № 1056-28-312 от 19.08.2022 г. ръководителят по пенсионно осигуряване е изискал от Отдел КПК, Сектор „Краткосрочни плащания“ при ТП на НОИ, гр. Ямбол информация за дохода, от който е изчислено обезщетението за временна нетрудоспособност на С. П. К. за периода 01.03.2016 г. – 30.06.2016 г.). В отговор вътр. № 1056-28-312#1 от 22.08.2022 г. с приложени към него 3 бр. копия на разпореждания за отказ е посочено, че няма изплатени болнични листове, тъй като има постановени разпореждания за отказ.

Въз основа на изискана с Писмо изх. 21102-28-252 от 05.09.2022 г. проверка на основание чл. 108, ал. 1 от КСО на 07.09.2022 г. е извършена проверка по разходите на ДОО на С. П. К., резултатите от която са обективирани в съставения Констативен протокол № КВ-5-28-01191324 от 07.09.2022 г., изготвен от Старши инспектор по осигуряването, с отразена поправка досежно началния период на зачетения осигурителен стаж без доход. При проверката е установено следното: С. П. К. е самоосигуряващо се лице, започнало да упражнява свободна професия от 01.12.1992 г. с начало на осигуряването от 01.12.1992 г. по данни от „справка 22А“. Към момента на проверката дейността не е прекратена. Във връзка с уточняване на осигурителен стаж и доход за временна неработоспособност за периода от 01.03.2016 г. до 30.06.2016 г. по болнични листи № Е20164825101 (за периода 18.03.2016 г. – 16.04.2016 г., 30 календарни дни), № Е20165228211 (за периода 17.04.2016 г. – 16.05.2016 г., 30 календарни дни) и № Е20165228490 (за периода 17.05.2016 г. – 15.06.2016 г., 30 календарни дни), длъжностното лице е извършило проверка в информационната база на НОИ, като е установило, че в Регистъра на осигурените лица са подавани данни за С. П. К. като самоосигуряващо се лице за времето от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. Издадени са горепосочените болнични листи, по които е постановен отказ за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност с мотив за липса на осигурителни вноски във фондовете на ДОО от м. 04.2015 г. В констативния протокол е посочено още, че липсват осигурителни вноски във фондовете на ДОО за 2016 г. в периода на представяне на болничните листи. Въз основа на това и на основание чл.З, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, и на чл. 10 от КСО е прието, че в случая следва да се зачете осигурителен стаж без доход за периода от 18.03.2016 г. до 15.06.2016 г.

По делото е налична и Справка за представени документи и изплатени обезщетения и помощи от ДОО за заявителя с дата 12.12.2022 г. съдържаща данни за периодите на временна неработоспорособност на лицето и изплатените в тази връзка обезщетения. Видно от справката е, че С. К. е представил БЛ за следните периоди: 14.07.2007 г. – 28.07.2027 г. (10 работни дни) с изчислен размер на обезщетението 87 лева при дневен размер от 8,6997 лева; 14.07.2007 г. – 28.07.2027 г. (10 работни дни) с изчислен размер на обезщетението 74,48 лева при дневен размер от 7,4477 лева; 07.012008 г. – 11.01.2028 г. (5 работни дни) с изчислен размер на обезщетението 67,07 лева при дневен размер от 13,4142 лева; 26.02.2008 г. – 29.02.2028 г. (4 работни дни) с изчислен размер на обезщетението 56,46 лева при дневен размер от 14,1156 лева; 26.02.2008 г. – 29.02.2028 г. (4 работни дни) с изчислен размер на обезщетението 54,35 лева при дневен размер от 13,5875 лева; 12.07.2008 г. – 15.08.2008 г. (не е изплатено обезщетение поради отказ, обективиран в Разпореждане № О-28-000-00-00130448/03.12.2008 г.); 12.07.2008 г. – 15.08.2008 г. (14 работни дни) с изчислен размер на обезщетението 126,57 лева при дневен размер от 9,0404 лева; 12.07.2008 г. – 15.08.2008 г. (11 работни дни) с изчислен размер на обезщетението 99,44 лева при дневен размер от 9,0404 лева; 10.08.2010 г. – 17.08.2010 г. (не е изплатено обезщетение поради отказ, обективиран в Разпореждане № О-28-000-00-00337737/14.09.2010 г.); 10.08.2010 г. – 17.08.2010 г. (6 работни дни) с изчислен размер на обезщетението 187,89 лева при дневен размер от 31,3152 лева; 28.01.2011 г. – 01.02.2011 г. (2 работни дни) с изчислен размер на обезщетението 61,72 лева при дневен размер от 30,8619 лева; 28.01.2011 г. – 01.02.2011 г. (1 работен ден) с изчислен размер на обезщетението 30,86 лева при дневен размер от 30,8619 лева; за болничните листове – предмет на проверката по разходите на ДОО липсват отбелязвания.

Въз основа на приобщените по преписката писмени доказателства Ръководителят по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол издал Разпореждане № 4/прот. № N01473 от 12.12.2022 г., с което на С. П. К. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО в размер на 585,61 лева. Изчислени са общ осигурителен стаж от III-та категория в размер на 39 години, 08 месеца и 21 дни; осгурителен доход за периода 01.01.2000 г. – 10.08.2022 г. в размер на 118 039,42 лева; индивидуален коефицент по чл. 70, ал. 9 от КСО – 0,8006; доход за изчисляване на размера на пенсията от 981,54 лева (индивидуалният коефицент е умножен с установения средномесечен осигурителен доход за страната за 08.2021 г. – 07.2022 г.); проценти осигурителен стаж за определяне размера на пенсията – 53,55 % (общият осигурителен стаж от 39 години, 08 месеца и 21 дни е умножен по 1,35%). В разпореждането се съдържат указания за начина и срока за обжалването му и е надлежно връчено на адресата на 15.12.2022 г., видно от отбелязванията върху същото.

С Възражение вх. № 1054-28-1 от 16.01.2023 г. разпореждането е оспорено по административен ред, по което горестоящият орган се произнесъл с процесното Решение № 2153-28-11 от 03.02.2023 г., като оставил жалбата без уважение поради нейната неоснователност. В акта решаващият орган изложил следните мотиви: видно от данните в пенсионното досие, осигурителният стаж на С. П. К. е зачетен съгласно приложени пенсионни документи в заявление обр. УП-1 и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. По реда на чл. 41 от НПОС за времето от 01.01.2007 г. до 15.08.2022 г. е издадена Служебна бележка № 4032-28-321/09.12.2022 г. от длъжностните лица, извършващи контролно-ревизионна дейност, от която става ясно, че за времето от 01.01.2009 г. до 31.12.2010 г. е зачетен осигурителен стаж като самоосигуряващо се лице, т. е. 2 години. По хипотезата на същата разпоредба, осигурителният стаж и осигурителният доход на самоосигуряващите се лица, на лицата, работещи без трудово правоотношение, и на управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на лицата, посочени в чл. 19 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, се установяват с осигурителни книжки, в които се посочват времето, през което лицата са били осигурени, и доходът, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Посочено е, че за времето след 31.12.2006 г. и след 01.01.2016 г. самоосигуряващите се лица могат да установяват осигурителен стаж и осигурителен доход въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ. Посочено е още, че с оглед нормативновъведеното задължение за работодателите, считано от 01.01.1997 г. да подават данни за осигурените при тях лица чрез подаване на ежемесечни декларации, съответните данни са определени от законодателя като способ за установяване на осигурителен стаж и осигурителен доход, визиран в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 НПОС, според която осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Посочено е също, че към момента заявителят не е представил допълнителни доказателства относно липсващия според него осигурителен (трудов) стаж. Въз основа на горните мотиви решаващият орган приел, че оспореното пред него разпореждане е напълно законосъобразно, като отговарящо на изискванията за форма и съдържание, произнесено от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с относимите за казуса материалоправни норми и с целта на закона.