Правилник за прилагане на Закона за чужденците в Република България

Чл. 1

С правилника се урежда прилагането на Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) относно условията и реда за влизане, пребиваване и напускане на страната от чужденци, както и на членовете на семейството на български гражданин, които не са граждани на държава – членка на Европейския съюз (ЕС), или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.

Чл. 2

(1) Чужденците влизат в Република България през граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП) с редовен документ за задгранично пътуване или с друг заместващ го документ, както и с виза, когато такава се изисква.

(2) Чужденците могат да влизат в Република България с редовен паспорт или със заместващ го редовен документ за пътуване, който е признат от Република България.

(3) При временно въвеждане на граничен контрол на вътрешни граници чужденците влизат в Република България през определените с акт на Министерския съвет места.

Чл. 3

(1) Чужденец, който не отговаря на изискванията за влизане на територията на държавите – членки на Европейския съюз,, не се допуска в страната от органите за граничен контрол. За отказа се попълва единен стандартен формуляр за отказ за влизане на границата съгласно част „Б“ от Приложение V от Регламент (ЕО) № 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОJ, L 77 от 23.3.2016 г., стр. 1 – 52).

(2) В случай че на чужденец, за когото е подаден сигнал за отказ от влизане в Шенгенската информационна система, бъде разрешено влизането в страната по хуманитарни причини или когато това се налага от държавния интерес или от изпълнението на международни договори, по които Република България е страна, органите за граничен контрол информират дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ на Министерството на вътрешните работи (МВР), която уведомява държавите, прилагащи достиженията на Шенгенското законодателство.

Чл. 4

(1) Компетентните органи могат да приемат, че чужденец, намиращ се на територията на Република България, не отговаря или вече не отговаря на условията за продължителността на разрешеното краткосрочно пребиваване на територията на държавите – членки на Европейския съюз, в следните случаи:

1. паспортът или заместващият го документ на чужденеца не е подпечатан при влизането му на територията на държавите членки през външна граница;

2. за чужденеца няма създадено индивидуално досие в Система за влизане/излизане (СВИ) или в записа за влизане/излизане на чужденеца не се съдържа дата на излизане от територията на държавите членки след датата, на която изтича разрешеният срок на пребиваване.

(2) В случаите по ал. 1 чужденецът може да докаже, че е спазил условията на продължителността на краткосрочното пребиваване чрез предоставяне на достоверни документи – билет за транспорт, или други документи, удостоверяващи престоя му извън територията на държавите членки или датата на изтичане на срока на валидност на предишно разрешение за пребиваване или на виза за дългосрочно пребиваване.

(3) В случаите по ал. 2 на чужденеца може да се издаде единен формуляр за потвърждаване спазването на условията за продължителността на краткосрочното пребиваване съгласно Приложение VIII към Кодекса на шенгенските граници.

(4) Алинея 1, т. 2 не се прилага за чужденец, който може да представи достоверни доказателства, че се ползва с право на свободно движение съгласно правото на Европейския съюз или че притежава разрешение за пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване.

(5) Ако в случаите по ал. 1, т. 2 чужденецът не успее да докаже съгласно ал. 2, че е спазил условията за продължителността на краткосрочното пребиваване, компетентните органи създават индивидуално досие в СВИ, ако е необходимо, или посочват в СВИ датата и мястото, на които чужденец е преминал външна граница на държава членка или вътрешна граница на държава членка, която още не прилага изцяло достиженията на правото от Шенген, но използва СВИ в съответствие с член 20 от Регламент (ЕС) 2017/2226.

Чл. 5

(1)

(2)

(3)

(4)

(5)

(6) Когато се анулира или отмени визата, върху нея се поставя печат „АНУЛИРАНА“ или „ОТМЕНЕНА“, като освен това оптически променливият знак на визовия стикер, знакът за сигурност „ефект на латентно изображение“, както и терминът „виза“ се правят невалидни чрез зачертаване.

(7)

(8) Органите, извършили отмяна или анулиране на визата, регистрират във Визовата информационна система (ВИС) информацията за анулирани и отменени визи, а в случаите, когато нямат достъп до ВИС – уведомяват в срок до 48 часа дирекция „Консулски отношения“ на Министерството на външните работи (ДКО – МВнР) за взетото решение.

(9) Ако визата се анулира или отмени, но не са извършени фактическите действия по ал. 6, ДКО – МВнР дава указание на задграничното представителство, което е издало визата, да я обяви за анулирана или отменена чрез ВИС.

(10) В случай на анулиране, отмяна или отказ за издаване на виза се попълва формуляр съгласно Приложение VI към член 34, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс) (OB, L 243, 15 септември 2009 г.).

Чл. 6

(1) В тридневен срок от влизането си в Република България чужденецът посочва пред органите на МВР писмено адреса, на който ще пребивава, като попълва адресна карта по чл. 18, ал. 1 от ЗЧРБ, освен в случаите на организиран туризъм. Информацията от адресната карта се въвежда незабавно в съответните информационни фондове на МВР. Попълнените адресни карти се изпращат за последваща обработка и съхранение в сeктори/групи „Миграция“ при Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) или в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР).

(2) Органите за граничен контрол подпечатват паспорта или заместващия го документ на чужденеца съгласно изискванията на Кодекса на шенгенските граници.

Чл. 7

(1) Минималните лични финансови средства за ежедневна издръжка на чужденец, който влиза в Република България с цел краткосрочно пребиваване или транзитно преминаване, са в размер 50 евро или друга свободно конвертируема валута, освен в случаите на изпълнение на междуправителствени спогодби за образователен, научен или културен обмен или съгласно актове на Министерския съвет.

(2) Необходимите лични финансови средства за осигуряване на подслон са не по-малко от 50 евро за всеки ден на престоя или друга свободно конвертируема валута или документ за предплатени нощувки в средство за подслон, или покана-декларация от българско физическо лице, с която се удостоверява, че се осигурява подслон.

(3) Необходимите лични финансови средства за напускане на Република България при влизане по суша или по вода с управлявано от лицето превозно средство са най-малко 200 евро или в друга свободно конвертируема валута, освен ако лицето притежава билет за завръщане.

(4) Необходимите лични финансови средства за напускане на страната от чужденец са в размер, съответстващ на цената на билета и дължимите такси (ако има такива) за обратно връщане до страната на произход или до трета държава, в която чужденецът има право да влиза и пребивава.

Чл. 8

В случаите по чл. 28 ЗЧРБ службите за административен контрол на чужденците отразяват обявения адрес в специализиран информационен масив за административно обслужване на чужденците.

Чл. 9

(1)

(2) В случаите по чл. 28, ал. 3 ЗЧРБ лицата представят пред службите за административен контрол на чужденците или в съответното районно управление на МВР (РУ на МВР) по местопребиваване на чужденеца документа му за задгранично пътуване, ако чужденецът не се яви лично, като се попълват две адресни карти по образец съгласно приложение № 1. Представените адресни карти се обработват от службите за административен контрол на чужденците или от съответното районно управление на МВР и единият екземпляр се връчва на лицето, предоставило подслон.

(3)

Чл. 10

(1)

(2) Контролът по адресната регистрация на чужденците се осъществява от началниците на сeктори/групи „Миграция“ при СДВР/ОДМВР или от началниците на РУ на МВР.

Чл. 10а

При подаване на заявление за издаване на виза за дългосрочно пребиваване чужденецът представя необходимите документи, съгласно основанието на което кандидатства за получаване право на пребиваване.

Чл. 11

(1) При наличие на извънредни обстоятелства, причини от хуманитарен характер, или сериозни лични причини по смисъла на чл. 27 от ЗЧРБ чужденецът подава заявление по образец съгласно Приложение № 2.

(2)

(3)

1. своя паспорт или заместващ го документ за пътуване и копие от страниците със снимката, личните данни, печата на органите за граничен контрол при последното влизане в Република България, а когато това е относимо – и на притежаваната виза;

2. документи, обосноваващи наличието на извънредни обстоятелства или хуманитарни причини по смисъла на ал. 1 или 2;

3. доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, жилище и медицинска застраховка за срока на заявеното продължаване на визата и на пребиваване в страната.

(4)

(5) Когато чужденец от български произход е влязъл законно на територията на Република България и не притежава виза за дългосрочно пребиваване, дирекция „Миграция“ или отдел/сектори/групи „Миграция“ при ОДМВР след предоставянето на писмено становище от ДАНС и след заплащането на такса за визата по Тарифа № 3 за таксите, които се събират за консулско обслужване в системата на Министерството на външните работи по Закона за държавните такси, могат да издадат разрешение за пребиваване, когато държавният интерес налага това или при извънредни обстоятелства, доказани по надлежния ред със съответни документи, или след представяне на регистриран в Националната агенция за приходите (НАП) трудов договор, сключен за срок минимум шест месеца. Дирекция „Миграция“ или отдел/сектори/групи „Миграция“ при ОДМВР изпращат в ДКО – МВнР документ за платена такса за визата.

(6) Трудовият договор по ал. 5 не се изисква от чужденеца в случаите, когато информацията е отразена в Регистъра на уведомленията за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори или уведомления за промяна на работодател.

Чл. 12

(отменен)

(1) За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 5, 13 и 22, чл. 24е, ал. 1, чл. 33г, ал. 4 и чл. 33о, ал. 1 и 2 ЗЧРБ с цел събиране на семейството чужденецът с разрешено пребиваване не по-малко от една година на територията на Република България подава в дирекция „Миграция“ – МВР, СДВР или в ОДМВР заявление по образец съгласно приложение № 3, към което прилага:

1. копие на редовен документ за задгранично пътуване на члена на семейството със срок на валидност не по-малко от 6 месеца считано от датата на подаване на заявлението със страниците на снимката и личните данни;

2.

3. доказателства за осигурено жилище;

4. доказателства за наличието на достатъчни средства за издръжка за членовете на семейството, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата или минималната пенсия за страната, за срока на пребиваване на територията на Република България;

5. свидетелство за съдимост на члена на семейството, издадено към датата на подаване на документите от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване – при първоначално подаване на заявлението;

6. удостоверение за брак или удостоверение за раждане;

7. документи относно обстоятелствата за издръжка на членовете на семейството и необходимостта от полагане на лични грижи поради здравословни причини в случаите по чл. 2, ал. 4 ЗЧРБ.

(2) За установяване на фактите и обстоятелствата по чл. 26, ал. 4 ЗЧРБ службите за административен контрол на чужденците изготвят мотивирано становище, което се прилага към заявлението за предоставяне право на продължително пребиваване.

(3) Заявлението по ал. 1 се разглежда и решава в срок до един месец след съгласуване с ДАНС и ДКО – МВнР, които предоставят становищата си в срок до 15 дни.

(4) За взетото решение за събиране на семейството директорът на дирекция „Миграция“ – МВР, директорите на СДВР/ОДМВР или оправомощените от тях длъжностни лица уведомяват писмено заявителя по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

(5) За взетото решение за събиране на семейството директорите на СДВР/ОДМВР или оправомощените от тях длъжностни лица уведомяват дирекция „Миграция“ – МВР и ДКО – МВнР, като представят мотивирано писмено становище, съдържащо списък с приложените от чужденеца документи, справки за наличието или липсата на принудителни административни мерки, информация за задграничното представителство, където ще бъде подадено заявление за издаване на виза за дългосрочно пребиваване, и основанието или липсата на такова за събиране на семейството.

(6) За взетото решение за събиране на семейството директорът на дирекция „Миграция“ – МВР уведомява ДКО – МВнР, като представя мотивирано писмено становище, съдържащо списък с приложените от чужденеца документи, справки за наличието или липсата на принудителни административни мерки, информация за задграничното представителство, където ще бъде подадено заявление за издаване на виза за дългосрочно пребиваване, и основанието или липсата на такова за събиране на семейството.

(7) Дирекция „Консулски отношения“ на Министерството на външните работи уведомява задграничното представителство на Република България в държавата по постоянното местоживеене на члена на семейството или в задграничното представителство, акредитирано за държавата на постоянното местоживеене на члена на семейството, в срок до 5 дни след получаването на уведомлението по ал. 5 и 6.

(8) Положителното решение по заявлението за събиране на семейството е основание на чужденеца – член на семейството, да бъде издадена виза по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ по облекчена процедура. Чужденецът подава заявление за виза пред задграничното представителство на Република България в държавата по постоянното му местоживеене или в задграничното представителство, акредитирано за държавата на постоянното му местоживеене, в срок до 6 месеца от уведомяването му.

(10) В случаите, когато компетентната служба за административен контрол на чужденците откаже да признае документ по гражданско състояние, който е представен пред нея, заинтересованото лице може да предяви установителен иск пред Софийския градски съд.

Чл. 13

(1) След влизането на територията на Република България за получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 и 13, чл. 24е, ал. 1, чл. 33г, ал. 4, чл. 33о, ал. 1 и 2 и чл. 33р, ал. 1 от ЗЧРБ към подаденото заявление по образец съгласно Приложение № 2а членът на семейството в срок не по-късно от 14 дни преди изтичането на срока на издадената му виза прилага към първоначално подадените документи в дирекция „Миграция“ или в ОДМВР:

1. копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката, личните данни, копие на положената виза по чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ и печата за последното влизане в страната; за сверяване на автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващият го документ;

2. задължителна медицинска застраховка, валидна за територията на Република България, когато лицето не е осигурено по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

(2) За установяване на фактите и обстоятелствата по чл. 26, ал. 4 ЗЧРБ службите за административен контрол на чужденците изготвят мотивирано становище, което се прилага към заявлението за предоставяне на право на продължително пребиваване.

(3) В срок до три дни след прилагане на документите по ал. 1 и при липса на основания за отнемане на предоставеното право на пребиваване с цел събиране на семейството директорът на дирекция „Миграция“ – МВР, директорите на СДВР/ОДМВР или оправомощените от тях длъжностни лица определят срока на разрешеното пребиваване на чужденеца – член на семейството, и го уведомяват за задължението му да заплати държавна такса по Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на МВР по Закона за държавните такси за предоставеното право на пребиваване.

Чл. 14

(1) За получаване право на продължително пребиваване чужденецът лично представя в дирекция „Миграция“ – МВР, СДВР или в ОДМВР заявление по образец съгласно приложение № 3, към което прилага:

1. копие на редовен документ за задгранично пътуване със страниците на снимката, личните данни, виза по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ, когато такава се изисква, и печата за последното влизане в страната; за сверяване на автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ;

2. документ за платена държавна такса по чл. 10, ал. 3 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси, с изключение на чужденците, кандидатстващи на основание чл. 24, ал. 1, т. 5, 13 и 18, чл. 24в, чл. 24и и чл. 33г, ал. 4 от ЗЧРБ, когато плащането не е извършено по електронен път;

3. доказателства за осигурено жилище;

4. задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България, когато лицето не е осигурено по ЗЗО;

5. доказателства за наличието на достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия за страната, за срока на пребиваване на територията на Република България;

6. свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване – при първоначално подаване на заявлението.

(2) Заявлението по ал. 1 се подава не по-късно от 14 дни преди изтичане на разрешения срок на пребиваване на чужденеца на територията на Република България. Заявлението се разглежда и решава в срок до 14 дни. При правна и фактическа сложност и необходимост от представяне на допълнителни документи този срок може да бъде удължен с един месец, за което чужденецът се уведомява писмено, като му се указва, че необходимите документи и информация следва да бъдат представени в 14-дневен срок. В случай че допълнителните документи и информация не бъдат представени в указания срок, производството се прекратява и заявлението не подлежи на повторно преразглеждане.

(3) При първоначално предоставяне право на продължително пребиваване по реда на глава трета „а“ ЗЧРБ заявлението се подава не по-късно от три месеца от влизането на чужденеца на територията на Република България. Заявлението се разглежда и решава в срок до четири месеца от датата на подаването му. При правна и фактическа сложност или необходимост от представяне на допълнителни документи този срок може да бъде удължен до три месеца, за което чужденецът се уведомява писмено, като му се указва, че необходимите документи и информация следва да бъдат представени до изтичане на удължения срок. В случай че допълнителните документи и информация не бъдат представени в указания срок, производството се прекратява и заявлението не подлежи на повторно преразглеждане.

(4)

(5) За взетото решение чужденецът се уведомява писмено по реда на АПК.

Чл. 15

За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1 и заверено копие на разрешението за работа, издадено от Агенцията по заетостта.

Чл. 16

(1) За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ при първоначално подаване или при подновяване на разрешението за продължително пребиваване чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1.

(2) Дирекция „Миграция“ или сектор/група „Миграция“ при ОДМВР прилагат получени по служебен път справка за актуално състояние от търговския регистър, справка и/или информация за наличието или липсата на задължения на търговеца, както и на физическите лица – управители или съдружници, и:

1. в случаите на първоначално подаване – справка за наетите по трудово правоотношение най-малко 10 български граждани на пълно работно време от осигурител – местно лице, за всеки чужденец, възползвал се от право на пребиваване, която включва обобщена справка за работодател за период, или

2. в случаите на подновяване на разрешението – справка за наетите по трудово правоотношение най-малко 10 български граждани на пълно работно време от осигурител – местно лице, за всеки чужденец за предходните шест или дванадесет месеца.

(3) При подаване на заявление за издаване на виза за дългосрочно пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ дипломатическите и консулските представителства на Република България и дирекция „Консулски отношения“ на Министерството на външните работи извършват служебна справка за наетите по трудово правоотношение най-малко 10 български граждани на пълно работно време, която включва обобщена справка за работодател.

Чл. 17

За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1 и документ, удостоверяващ, че е специалист, пребиваващ в страната по силата на международен договор, по който Република България е страна.

Чл. 18

(1) За получаване право на продължително пребиваване или продължаване срока на пребиваване на член на семейство на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1 и съответно:

1. документи, удостоверяващи наличието на основание за разрешаване на постоянно пребиваване;

2. удостоверение за сключен брак или препис от акт за сключен брак;

3.

(2) Службите за административен контрол на чужденците прилагат към заявлението на чужденеца служебна справка за придобито право на постоянно пребиваване от съпруг/съпруга.

(3) За целите на ал. 1, т. 1 чужденецът от български произход прилага и удостоверение за раждане. В случаите, когато е невъзможно представянето на удостоверение за раждане, ДМ – МВР, и отдел/сектори/групи „Миграция“ при ОДМВР прилагат служебна справка относно българския произход на чужденеца, ако информацията е отразена в електронна система, поддържана от Държавната агенция за българите в чужбина. До осигуряването на техническа възможност за достъп до системата чужденецът представя на ДМ – МВР, и на отдел/сектори/групи „Миграция“ при ОДМВР удостоверението за български произход, издадено от Държавната агенция за българите в чужбина.

Чл. 19

За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1 и:

1. сертификат за актуална регистрация на търговското представителство в Българската търговско-промишлена палата, издаден не по-рано от един месец преди представянето му, в който трябва да e посочено, че са изпълнени обстоятелствата по чл. 24, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ;

2.

Чл. 20

(1) За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 7 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1 и удостоверение за раждане на низходящия в случаите, когато същият е чужденец.

(2) Към документите към ал. 1 се прилага служебно справка за разрешено постоянно пребиваване или наличие на българско гражданство.

Чл. 21

За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 8 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1 и удостоверение от лечебно заведение с посочен план за лечение и възстановяване.

Чл. 22

За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 9 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1 и документ за акредитация, издаден от Министерството на външните работи.

Чл. 23

За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1 и:

1. документ, издаден от компетентните органи на съответната държава, удостоверяващ, че е получил право на пенсия;

2. документ, издаден от банка на територията на Република България, удостоверяващ, че има налична сметка, по която ще се получават съответните преводи от пенсията.

Чл. 24

(1) За продължаване правото на пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 13 от ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1 и:

1. удостоверение за брак или удостоверение за раждане;

2. медицински документи относно наличието на сериозни здравословни причини в случаите по чл. 2, ал. 4 ЗЧРБ.

(2) Към документите по ал. 1 се прилага служебно справка за разрешено пребиваване, получена международна закрила или убежище на родственика.

Чл. 25

За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 14 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1 и съответно:

1. удостоверение за раждане;

2. декларация и други сведения за наличието на обстоятелствата по фактическо извънбрачно съжителство.

Чл. 26

За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 15 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1 и заверено копие на разрешение за извършване на дейност на свободна практика, издадено от органите на Министерството на труда и социалната политика.

Чл. 27

За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 16 от ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1 и документ от дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет по реда на Закона за вероизповеданията, удостоверяващ качеството му на чуждестранен религиозен служител, поканен от централните ръководства на регистрираните вероизповедания.

Чл. 28

За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ чужденецът прилага към заявлението по чл. 14, ал. 1 писмо от компетентен държавен орган, потвърждаващо наличието на обстоятелствата за предоставяне на статут на специална закрила, и документ за платена държавна такса по чл. 10, ал. 3 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси, когато плащането не е извършено по електронен път.

Чл. 29

(1) За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 18 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1 и:

1. удостоверение за брак или удостоверение за раждане;

2.

3. документи за наличието на родствени връзки по чл. 2, ал. 6 ЗЧРБ;

4. медицински документи относно наличието на сериозни здравословни причини, които налагат полагането на лични грижи.

5. документи за доходите и издръжката на членовете на семейството по чл. 2, ал. 6, т. 3 и 5 от ЗЧРБ.

(2) Документите по ал. 1, т. 1 не се изискват от чужденеца в случаите, когато информацията е отразена в Национална база данни „Население“.

(3) За установяване на фактите и обстоятелствата по чл. 26, ал. 4 ЗЧРБ службите за административен контрол на чужденците изготвят мотивирано становище, което се прилага към заявлението за предоставяне право на продължително пребиваване.

Чл. 29а

(1) За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 19 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1 и следните документи, освен в случаите, когато те са налични по партидата на съответното търговско дружество в търговския регистър:

1.

2. удостоверителен документ от българска лицензирана кредитна институция за постъпването на сума, не по-малка от 306 755, 13 евро, за придобиване право на собственост от чужденеца върху недвижими имоти на територията на страната или за участие в капитала на съответното търговско дружество; при ползването на заемни средства – и удостоверителен документ от кредитна институция за непогасена част от заема не повече от 25 на сто;

3. документ за собственост на недвижимите имоти на територията на страната на чужденеца или на търговското дружество;

4. справка за разходите на търговското дружество за придобиване на недвижими имоти за периода след внасяне на сумата по т. 2 в капитала на търговското дружество, придружена с копия на договори за покупко-продажба (разходооправдателни документи), копие от инвентарната книга или амортизационен план, доказващо заприходяването на дълготрайни материални активи, или друг документ, удостоверяващ стойността и вида на придобитите нови недвижими имоти след влагането на сумата по т. 1.

5. удостоверение от Министерството на иновациите и растежа, предоставено на дирекция „Миграция“ по служебен път, по отношение на вложенията в капитала на българско търговско дружество.

(2) Службите за административен контрол на чужденците извършват служебно справка в търговския регистър за удостоверяване пълнотата на обстоятелствата за предоставяне право на продължително пребиваване.

(3) Службите за административен контрол на чужденците изискват служебно документ от Централния кредитен регистър на Българската народна банка.

Чл. 29б

(1) За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 20 ЗЧРБ службите за административен контрол на чужденците прилагат към подадените от чужденеца документи по чл. 14, ал. 1 и удостоверение от Министерството на иновациите и растежа, предоставено на дирекция „Миграция“ – МВР, по служебен път.

(2) Дирекция „Миграция“ – МВР, уведомява Министерството на иновациите и растежа за издадените разрешения за продължително пребиваване на основание на удостоверенията по ал. 1.

(3) Чужденците с предоставено право на продължително пребиваване декларират пред Министерството на иновациите и растежа всяка промяна в обстоятелствата по чл. 24, ал. 1, т. 20 ЗЧРБ.

(4) Министерството на иновациите и растежа уведомява дирекция „Миграция“ – МВР, за всяка промяна в обстоятелствата по издаденото удостоверение, водеща до неизпълнение на изискванията за издаване на удостоверението, която е основание за отнемане на предоставеното право на пребиваване, установена при проверка на вписаните обстоятелства и обявените актове в търговския регистър и в други случаи.

Чл. 29в

(1) За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 5 и 6 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1 и:

1. удостоверение за сключен брак или препис-извлечение от акт за сключен брак, съставени в Република България или в чужбина;

2. при прекратяване на брака със съдебно решение – препис-извлечение или пълен препис от акта за сключен брак, когато бракът е сключен в Република България; копие от съдебното решение – когато бракът е сключен в чужбина;

3. препис-извлечение от акт за смърт, съставен в Република България или в чужбина.

(2) Документите по ал. 1, т. 1 не се изискват от чужденеца в случаите, когато информацията е отразена в Национална база данни „Население“.

Чл. 29г

За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 7 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1 и документи относно наличието на извънредни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на ЗЧРБ.

Чл. 29д

(1) За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24б от ЗЧРБ чужденецът, приет като научен работник в Република България, прилага документите по чл. 14, ал. 1 и договора, сключен с научноизследователската организация в Република България.

(2) Преди издаване на разрешението по ал. 1 дирекция „Миграция“ или сектор/група „Миграция“ при ОДМВР извършват проверка относно вписването на научноизследователската организация в Регистъра на научната дейност в Република България.

(3) Разрешението за продължително пребиваване по ал. 1 се издава за срока на договора, като се подновява по реда на Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

(4) В случаите на чл. 24б, ал. 7 от ЗЧРБ компетентните органи на първата държава – членка на ЕС, уведомяват Република България за планирания престой и представят следните документи:

1. валидно разрешение за пребиваване;

2. редовен паспорт или заместващ го документ;

3. доказателства за осигурено жилище;

4. задължителна медицинска застраховка;

5. свидетелство за съдимост.

(5) Планираният престой по ал. 4 може да се осъществи след изтичане на срока за възражение от страна на дирекция „Миграция“ пред първата държава членка, който не може да бъде по-дълъг от 30 дни от получаване на комплектуваното заявление.

(6) Членовете на семейството на чужденец, приет като научен работник в Република България на основание чл. 24б, ал. 7 от ЗЧРБ, които желаят да го придружават на територията на Република България, прилагат документите по ал. 4, както и удостоверение за брак или удостоверение за раждане.

(7) За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24б, ал. 9 от ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1 и договора, сключен с научноизследователската организация в Република България.

(8) Дирекция „Миграция“ или сектор/група „Миграция“ при ОДМВР уведомяват чужденеца и първата държава членка в 30-дневен срок считано от датата на подаване на заявлението за получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24б, ал. 9 от ЗЧРБ. Сектор/група „Миграция“ при ОДМВР уведомяват незабавно дирекция „Миграция“ за предоставяне право на продължително пребиваване на основание чл. 24б, ал. 9 от ЗЧРБ.

(9) За получаване право на продължително пребиваване членовете на семейството на чужденец, приет като научен работник в Република България на основание чл. 24б, ал. 9 от ЗЧРБ, прилагат документите по ал. 4, както и удостоверение за брак или удостоверение за раждане.

(10) След приключване на научното изследване чужденец, получил разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24б от ЗЧРБ, може да получи продължително пребиваване за срок до 9 месеца, като за целта подава заявление – образец № 3, най-малко 30 дни преди изтичане на разрешения срок на пребиваване. Дирекция „Миграция“ или сектор/група „Миграция“ при ОДМВР проверяват служебно обстоятелствата дали чужденецът в срок до 7 работни дни след приключването на научноизследователски проект е подал заявление в Агенцията по заетостта за регистрация като търсещо работа лице съгласно Закона за насърчаване на заетостта.

Чл. 30

(1) За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24в ЗЧРБ чужденецът, приет за редовно обучение във висше училище, прилага документите по чл. 14, ал. 1 и:

1. удостоверение за приемането му за обучение в Република България, издадено от Министерството на образованието, младежта и науката, и удостоверение, издадено от висшето училище, че чужденецът ще се обучава през съответната година;

2. доказателство за платена такса за записване във висшето училище, което се представя след влизане на лицето на територията на Република България с виза по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ.

(2) За студентите, които при записване във висше училище се ползват от здравно осигуряване, не се изисква документът по чл. 14, ал. 1, т. 4.

(3) За студентите от български произход към документите по ал. 1 се прилага удостоверение за раждане, а в случаите, когато е невъзможно представянето на удостоверение за раждане, дирекция „Миграция“ или отдел/сектори/групи „Миграция“ при ОДМВР прилагат служебна справка относно българския произход на чужденеца, ако информацията е отразена в електронна система, поддържана от Държавната агенция за българите в чужбина. До осигуряването на техническа възможност за достъп до системата чужденецът представя на ДМ – МВР или на отдел/сектори/групи „Миграция“ при ОДМВР удостоверението за български произход, издадено от Държавната агенция за българите в чужбина.

(4) За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24в, ал. 2 от ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1, както и:

1. документи, удостоверяващи, че чужденецът провежда част от обучението в Република България в рамките на програма на Съюза или на многостранна програма, или на споразумение между две или повече висши училища, от които поне едното е българско;

2. документ, удостоверяващ, че чужденецът е приет като студент във висше училище в Република България;

3. валидно разрешение за пребиваване, издадено от друга държава – членка на ЕС;

4. доказателство за платена такса за обучение в съответното висше училище, когато такава се изисква.

(5) За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24в, ал. 2 от ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1, както и:

1. документи, удостоверяващи, че чужденецът провежда част от обучението в Република България в рамките на програма на Съюза или на многостранна програма, или на споразумение между две или повече висши училища, от които поне едното е българско;

2. документ, удостоверяващ, че чужденецът е приет като студент във висше училище в Република България;

3. валидно разрешение за пребиваване, издадено от друга държава – членка на ЕС;

4. доказателство за платена такса за обучение в съответното висше училище, когато такава се изисква.

(6) За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24в, ал. 2 от ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1, както и:

1. документи, удостоверяващи, че чужденецът провежда част от обучението в Република България в рамките на програма на Съюза или на многостранна програма, или на споразумение между две или повече висши училища, от които поне едното е българско;

2. документ, удостоверяващ, че чужденецът е приет като студент във висше училище в Република България;

3. валидно разрешение за пребиваване, издадено от друга държава – членка на ЕС;

4. доказателство за платена такса за обучение в съответното висше училище, когато такава се изисква.

(7) Документът по ал. 1, т. 1 и ал. 4, т. 2 – удостоверение за приемането на чужденец за обучение в Република България, издаден от Министерството на образованието и науката, не се изисква от чужденеца в случаите, когато информацията е отразена в регистър, поддържан от Министерството на образованието и науката. До осигуряването на техническа възможност за достъп до регистъра Министерството на образованието и науката предоставя по служебен път на ДМ – МВР, удостоверение за приемане на чужденец за обучение в Република България.

(8) След приключване на обучението си като студент в редовна форма на обучение във висше училище в Република България чужденец, получил разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24в от ЗЧРБ, може да получи продължително пребиваване за срок до 9 месеца, като за целта подава заявление – образец № 3, най-малко 30 дни преди изтичане на разрешения срок на пребиваване. Дирекция „Миграция“ или отдел/сектор/група „Миграция“ при ОДМВР проверяват служебно обстоятелствата дали чужденецът в срок до 7 работни дни след приключване на обучението си във висшето училище е подал заявление в Агенцията по заетостта за регистрация като търсещо работа лице съгласно Закона за насърчаване на заетостта.

Чл. 31

За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24в ЗЧРБ чужденецът, приет на територията на страната за обучение в средната степен на образование в рамките на програма за обмен, прилага документите по чл. 14, ал. 1, т. 1 и 2 и:

1. удостоверение за прием на територията на страната за обучение в средната степен на образование;

2. доказателства за участие в програма за ученически обмен;

3. документи, издадени от организацията за ученически обмен, гарантиращи покриване на разходите му за съществуване, обучение, здраве и завръщане;

4. документи, удостоверяващи приема на ученика за целия срок на пребиваването му от семейство, отговарящо на определените условия и подбрано в съответствие с правилата на програмата за ученически обмен, в която участва, или в специален комплекс за настаняване в рамките на учебното заведение;

5. нотариално заверена декларация за съгласие на родителите, настойниците или попечителите.

Чл. 32

За получаване право на пребиваване на основание чл. 24в, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1, както и:

1. копие от трудов договор, който съдържа данни за продължителността на стажа, място и условия на провеждане на стажа;

2. удостоверение за програма за стаж;

3. удостоверение, че е преминал или ще премине езиково обучение за придобиване на необходимите знания за целите на стажа;

4. документ, удостоверяващ получена степен на висше образование в рамките на двете години, предхождащи датата на подаване на заявлението, или че е записал образователен курс, водещ до придобиване на степен за висше образование.

Чл. 32а

За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24з ЗЧРБ чужденецът прилага към заявлението по чл. 14, ал. 1:

1. копие на редовен документ за задгранично пътуване със страниците на снимката и личните данни; за сверяване автентичността на копието се представя и оригиналът на документа;

2. удостоверителен документ от съответния административен орган или орган на съдебната власт за наличието на висящо административно или наказателно производство, образувано по чл. 227, ал. 3 и 5 от Наказателния кодекс;

3. документ за платена държавна такса по чл. 10, ал. 3 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на МВР по Закона за държавните такси, когато плащането не е извършено по електронен път.

Чл. 32б

(отменен)

(1) За предоставяне право на продължително пребиваване и издаване на разрешение за продължително пребиваване тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“ службите за административен контрол на чужденците прилагат към подадените от кандидата документи по чл. 14, ал. 1 копие на писменото решение за упражняване на трудова заетост, издадено от Агенцията по заетостта, което се предоставя на дирекция „Миграция“ – МВР, по служебен път.

(2) Агенцията по заетостта уведомява дирекция „Миграция“ – МВР, за всяко оттегляне на решението за упражняване на трудова заетост и прави предложения за отнемане или неподновяване на единното разрешение за пребиваване и работа.

Чл. 32в

За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 21 от ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 14, ал. 1, както и споразумение с приемащата организация на територията на Република България, съдържащо място на провеждане, описание и продължителност на доброволческата дейност.

Чл. 32г

(1) За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 23 във връзка с чл. 24с от ЗЧРБ при първоначално подаване или при подновяване на разрешението за продължително пребиваване чужденецът прилага към заявлението документите по чл. 14, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 6, както и:

1. доказателства за наличие на средногодишен доход в размер, не по-малък от 50 (петдесет) минимални месечни работни заплати съгласно законодателството на Република България за предходната календарна година;

2. документи, доказващи някое от обстоятелства по § 1, т. 36 от допълнителните разпоредби на ЗЧРБ, а именно:

(2) Документите, представени от чужденеца, в зависимост от чуждата държава, от която произхождат, трябва да отговарят на изискванията на съответните разпоредби на двустранните международни договори или на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, съставена в Хага на 5 октомври 1961 г. (обн., ДВ, бр. 45 от 2001 г.; попр., бр. 17 от 2014 г.), ратифицирана със закон (ДВ, бр. 47 от 2000 г.), по които Република България е страна, или на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа (ДВ, бр. 73 от 1958 г.), както и да бъдат снабдени с преводи на български език, които се извършват и заверяват по предвидения ред.

Чл. 33

За получаване право на продължително пребиваване на основание чл. 25б ЗЧРБ чужденецът лично подава заявление по образец съгласно приложение № 3, към което прилага:

1. документ за платена държавна такса по чл. 10, ал. 3 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси, когато плащането не е извършено по електронен път;

2. копие на редовен документ за задгранично пътуване със страниците на снимката, личните данни, входната виза и печата за последното влизане в страната; за сверяване автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ;

3. заверено копие от разрешение за събиране на семейството, издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците.

4. доказателства за осигурено жилище;

5. задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България;

6. доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер не по-малък от минималната месечна работна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия за страната, за срока на пребиваване на територията на Република България.

Чл. 34

(1) За получаване право на постоянно пребиваване чужденецът подава лично в дирекция „Миграция“ – МВР или в ОДМВР заявление по образец съгласно приложение № 4, към което прилага:

1. документ за платена държавна такса по чл. 12, ал. 4 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси;

2. копие на редовен документ за задгранично пътуване със страниците на снимката, личните данни, виза по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ, когато такава се изисква, и печата за последното му влизане в страната; за сверяване автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ;

3. доказателства за осигурено жилище;

4. доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата или минималната пенсия за страната;

5. свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване – при първоначално подаване на заявлението.

(2) Заявлението по ал. 1 се подава не по-късно от два месеца преди изтичане на разрешения срок на пребиваване на чужденеца на територията на Република България. Заявлението се разглежда и решава в срок до два месеца. При правна и фактическа сложност и необходимост от представяне на допълнителни документи този срок може да бъде удължен с два месеца, за което чужденецът се уведомява писмено, като му се указва, че трябва да представи необходимите документи и информация в едномесечен срок. В случай че допълнителните документи и информация не бъдат представени в указания срок, производството се прекратява и заявлението не подлежи на повторно преразглеждане.

(3) Заявлението по ал. 1 се подава не по-късно от два месеца преди изтичане на разрешения срок по издадена виза по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ, когато чужденецът кандидатства за първи път за предоставяне право на пребиваване на територията на Република България. Заявлението се разглежда и решава в срок до два месеца. При правна и фактическа сложност и необходимост от представяне на допълнителни документи този срок може да бъде удължен с два месеца, за което чужденецът се уведомява, като му се указва, че трябва да представи необходимите документи и информация в едномесечен срок. В случай че допълнителните документи и информация не бъдат представени в указания срок, производството се прекратява и заявлението не подлежи на повторно преразглеждане.

(4) За взетото решение чужденецът се уведомява писмено по реда на АПК.

Чл. 35

(1) За получаване право на постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 34, ал. 1, т. 1, 2 и 5, нотариално заверена декларация от собственика за предоставяне на адрес на пребиваване и удостоверение за раждане.

(2) В случаите, когато е невъзможно представянето на удостоверение за раждане, ДМ – МВР, и отдел/сектори/групи „Миграция“ при ОДМВР прилагат служебна справка относно българския произход на чужденеца, ако информацията е отразена в електронна система, поддържана от Държавната агенция за българите в чужбина. До осигуряването на техническа възможност за достъп до системата чужденецът представя на ДМ – МВР или на отдел/сектори/групи „Миграция“ при ОДМВР удостоверението за български произход, издадено от Държавната агенция за българите в чужбина.

(3) Удостоверението за раждане се изпраща за извършване на изследване в Националния институт по криминалистика/компетентните експертни звена към ОДМВР относно проверка за автентичност на бланката и следи от подправки по персонализацията.

Чл. 36

(1) За получаване право на постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 34, ал. 1 и:

1. удостоверение за сключен брак;

2.

(2) Към заявлението службите за административен контрол на чужденците прилагат служебно удостоверение за непрекъснатост на пребиваването на чужденеца в страната през последните пет години.

Чл. 37

За получаване право на постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 34, ал. 1 и удостоверение за раждане. Службите за административен контрол на чужденци прилагат служебна справка за разрешено постоянно пребиваване на един от двамата родители.

Чл. 38

За получаване право на постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 34, ал. 1, удостоверение за раждане на низходящия български гражданин и декларация за издръжка. В случаите, когато низходящият български гражданин е пълнолетен, се прилагат и документи, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 144 от Семейния кодекс. Службите за административен контрол на чужденците прилагат служебна справка от информационните фондове на МВР за законното и непрекъснато пребиваване на чужденеца за срок три години на територията на страната.

Чл. 38а

За предоставяне право на постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 5 ЗЧРБ службите за административен контрол на чужденците прилагат към подадените от кандидата документи по чл. 34, ал. 1 служебна справка от информационните фондове на МВР за законното и непрекъснато пребиваване на чужденеца през последните пет години на територията на страната.

Чл. 39

(1) За получаване право на постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 6, 7 и 8 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 34, ал. 1 и:

1. в случаите по чл. 25, ал. 1, т. 6, буква „а“ ЗЧРБ – депозитарна разписка за всяко вложение или справка за притежавани ценни книжа (портфейл) за всички вложения, издадени от „Централен депозитар“ – АД, София;

2. в случаите по чл. 25, ал. 1, т. 6, буква „б“ ЗЧРБ – удостоверение, издадено от съответната банка – поддепозитар, за придобити от чуждестранното лице държавни ценни книжа и от банка – попечител, за придобити общински облигации;

3. удостоверение от Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол или от съответната общинска администрация за наличие на обстоятелства по чл. 25, ал. 1, т. 6, букви „в“ и „г“ ЗЧРБ или удостоверение от концедента по чл. 17 от Закона за концесиите – за обстоятелствата по чл. 25, ал. 1, т. 6, буква „е“ ЗЧРБ;

4. удостоверение от Министерството на културата или удостоверение от Патентното ведомство за наличието на обстоятелства по чл. 25, ал. 1, т. 6, буква „д“ ЗЧРБ и оценка на обектите на интелектуалната собственост, издадена от независим оценител съгласно Закона за независимите оценители;

5. удостоверение от българска лицензирана кредитна институция – в случаите по чл. 25, ал. 1, т. 7 ЗЧРБ;

6. удостоверение от банка, че сумата е постъпила по сметка на съответното търговско дружество при учредяването му или за увеличение на капитала – в случаите по чл. 25, ал. 1, т. 8 ЗЧРБ.

(2) Българската агенция за инвестиции по служебен път установява обстоятелствата по издадени разрешения за постоянно пребиваване чрез справки в Средата за междурегистров обмен (RegiX) или чрез друг електронен обмен.

(3) Чужденците с предоставено право на постоянно пребиваване декларират пред дирекция „Миграция“ всяка промяна в извършеното вложение, водеща до намаляване на неговия размер под изискуемите стойности съгласно чл. 25, ал. 1, т. 6, 7 и 8 ЗЧРБ.

(4) Чужденците с предоставено право на постоянно пребиваване подават годишна декларация пред дирекция „Миграция“ относно наличието на обстоятелствата по чл. 25, ал. 1, т. 6, букви „а“ и „б“ и чл. 25, ал. 1, т. 7 и 8 ЗЧРБ, придружена от съответните удостоверителни документи по ал. 1, т. 1, 2, 5 и 6.

(6) За издаване на предварително одобрение за извършване на инвестиции по чл. 25, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ чужденецът подава искане в Българската агенция за инвестиции, към което прилага следните документи в оригинал или нотариално заверен препис, в превод на български език, където е приложимо:

1. копие на редовен паспорт или заместващ го документ със срок на валидност не по-малко от 6 месеца със страниците на снимката и личните данни, заверено от чужденеца или от пълномощника;

2. банкова референция за открита на името на чужденеца сметка в кредитна институция от Република България, от друга държава – членка на ЕС, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, или от трета държава по чл. 27, предложение трето от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), съдържаща информация за налични средства в евро в размер, не по-малък от минималния праг за съответната инвестиция;

3. декларация за произхода на средствата по образец, утвърден от изпълнителния директор на Българската агенция за инвестиции, подписана лично от чужденеца;

4. декларация дали лицето е видна политическа личност съгласно чл. 36 от ЗМИП по образец, утвърден от изпълнителния директор на Българската агенция за инвестиции, подписана лично от чужденеца;

5. представени по избор на лицето документи относно неговата трудова, професионална и инвестиционна дейност;

6. свидетелство за съдимост от държава по произход или държава по постоянно пребиваване;

7. пълномощно с нотариална заверка на подписа, в случай че искането се подава от пълномощник.

(7) Българската агенция за инвестиции се произнася по искането в срок до 40 дни след съгласуване с ДАНС и МВР, които предоставят становищата си по чл. 25, ал. 9 от ЗЧРБ в срок до 25 дни. При правна и фактическа сложност срокът за изготвяне на документа може да бъде продължен с 10 работни дни, като Българската агенция за инвестиции има право да изисква допълнителни документи от чужденците.

(9) „Централен депозитар“ – АД, в качеството си на централен депозитар на ценни книжа предоставя по служебен път на Българската агенция за инвестиции удостоверение за наличието на инвестиции по чл. 25, ал. 1, т. 6, букви „а“, „в“ и „г“ от ЗЧРБ и тяхното поддържане. Удостоверението съдържа данни за притежателя на финансови инструменти, дата на придобиване, брой финансови инструменти и тяхната номинална стойност, както и информация за липсата или наличието на вписани обстоятелства по Закона за особените залози и по Закона за договорите за финансово обезпечение.

Чл. 39а

(отменен)

(1) За получаване на право на постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 8 ЗЧРБ чужденецът прилага към документите по чл. 34, ал. 1 и:

1.

2. удостоверение от банка, че сума, не по-малка от 6 000 000 лв., е постъпила по сметка на съответното търговско дружество при учредяването му или за увеличаване на капитала му.

(2) Службите за административен контрол на чужденците извършват служебно справка в търговския регистър по отношение вписването на обстоятелствата за търговското дружество.

(3) Чужденците с предоставено право на постоянно пребиваване декларират пред дирекция „Миграция“ – МВР, всяка промяна в извършеното вложение, водеща до неговото прекратяване или прехвърляне или до намаляване на неговия размер под изискуемата съгласно чл. 25, ал. 1, т. 8 ЗЧРБ стойност.

(4) Чужденците с предоставено право на постоянно пребиваване подават годишна декларация пред дирекция „Миграция“ – МВР, относно наличието на обстоятелствата по чл. 25, ал. 1, т. 8 ЗЧРБ, придружена от съответните удостоверителни документи.

Чл. 40

За получаване право на постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 9 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 34, ал. 1 и:

1.

2. удостоверение от общината по местожителство или постоянен адрес преди напускане на Република България относно датата и начина на напускане на страната;

3. удостоверение за раждане;

4. удостоверение от Министерството на правосъдието, че лицето не е български гражданин.

5. удостоверение от Министерството на правосъдието, че чужденецът е освободен от българско гражданство.

Чл. 41

(1) За получаване право на постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 10 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 34, ал. 1 и:

1. официален документ, удостоверяващ влизането на лицето на територията на Република България до 27 декември 1998 г.;

2. удостоверение за раждане;

3. удостоверение за брак на родителя – чужденец, с български гражданин.

(2) Документите по ал. 1, т. 3 не се изискват от чужденеца в случаите, когато информацията е отразена в Национална база данни „Население“.

Чл. 42

(1) За получаване право на постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 11 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 34, ал. 1 и:

1. удостоверение за сключен брак или удостоверение за раждане;

2. медицински документи за наличието на сериозни здравословни причини, които налагат полагането на лични грижи, доказателства за доходите и издръжката на членовете на семейството по чл. 2, ал. 6, т. 3, 4 и 5 ЗЧРБ.

(2) Документите по ал. 1, т. 1 не се изискват от чужденеца в случаите, когато информацията е отразена в Национална база данни „Население“.

(3) Към заявлението службите за административен контрол на чужденците прилагат служебно справка за законно и непрекъснато пребиваване на чужденеца в страната през последните пет години.

Чл. 43

(1) За получаване право на постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 12 ЗЧРБ чужденецът подава заявление по образец съгласно приложение № 4, към което прилага:

1. документ за платена държавна такса по чл. 10, ал. 3 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси, когато плащането не е извършено по електронен път;

2. копие от страниците на паспорта или заместващия го документ, с който лицето е влязло в страната, издаден от съответната бивша съветска република, със снимката и личните данни;

3. удостоверение за раждане;

4. доказателства за осигурено жилище;

5. доказателства за наличието на достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата или минималната пенсия за страната;

6. официален документ, издаден от дипломатическо или консулско представителство на съответната бивша съветска република, че лицата не са признати за граждани на съответната държава;

7. официален документ, удостоверяващ влизането на лицето на територията на Република България до 27 декември 1998 г.

(2) Службите за административен контрол на чужденците извършват последваща проверка относно достоверността на документа по ал. 1, т. 6.

Чл. 44

(1) За предоставяне право на постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 7, 13 и 16 ЗЧРБ службите за административен контрол на чужденците прилагат към подадените от чужденеца документи по чл. 34, ал. 1 удостоверение от Министерството на иновациите и растежа, предоставено на дирекция „Миграция“ – МВР, по служебен път.

(2) Министерството на иновациите и растежа по служебен път установява обстоятелствата по издадени разрешения за постоянно пребиваване чрез справки в Средата за междурегистров обмен (RegiX) или чрез друг електронен обмен.

(3) Министерството на иновациите и растежа уведомява дирекция „Миграция“ – МВР, за всяка промяна в обстоятелствата по издаденото удостоверение, водеща до неизпълнение на изискванията за издаване на удостоверението, която е основание за отнемане на предоставеното право на пребиваване, установена при:

1. проверки за поддържане на инвестициите над изискуемия в чл. 25, ал. 1, т. 16 от ЗЧРБ минимален размер за срок 5 години от датата на предоставяне на право на постоянно пребиваване, както и вписаните обстоятелства и обявените актове в търговския регистър;

2. проверка на отчети, предоставени от дружествата в Министерството на иновациите и растежа във връзка с изпълнението на договори за предоставяне на насърчителни мерки по реда на Закона за насърчаване на инвестициите;

3. извършени проверки от БАИ на представените от дружеството документи по чл. 19а и чл. 69, ал. 3 и 4 от Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите, с изключение на случаите по т. 2;

4. извършени проверки от компетентния орган, определен с решение на Министерския съвет в съответствие с чл. 70 от ППЗНИ.

(4) Чужденците с предоставено право на постоянно пребиваване декларират пред Министерството на иновациите и растежа незабавно всяка промяна на обстоятелствата по чл. 25, ал. 1, т. 7, 13 и 16 ЗЧРБ и веднъж годишно – за липсата на промяна в обстоятелствата по издаденото удостоверение и предоставят доказателства за това.

(5) Изпълнението на условието по чл. 25в, ал. 3 ЗЧРБ се удостоверява пред Министерството на иновациите и растежа.

(6) За изпълнението на условието по чл. 25, ал. 1, т. 7 от ЗЧРБ в Министерството на иновациите и растежа се представя удостоверение от банка, че сума, не по-малка от 1 022 583,76 евро, е внесена от чужденеца в капитала на българско търговско дружество за осъществяван от дружеството приоритетен инвестиционен проект, сертифициран при условията и по реда на Закона за насърчаване на инвестициите, освен когато информацията е налична в търговския регистър.

(7) Условията и редът за издаване на удостоверенията по ал. 1 и за прилагането на ал. 3 се определят от министъра на иновациите и растежа.

(8) Заявления за издаване на удостоверения по чл. 25, ал. 1, т. 13 от ЗЧРБ могат да се подават в срока на валидност на издадения сертификат и в рамките на минималния период на поддържане на инвестицията съгласно изискванията на ЗНИ.

(9) Удостоверението по ал. 1 е със срок на валидност 6 месеца.

Чл. 44а

(1) За получаване право на постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 14 и 15 ЗЧРБ към заявлението по чл. 34, ал. 1 се прилагат:

1. копие на редовен документ за задгранично пътуване, ако детето притежава такъв, със страниците на снимката и личните данни; за сверяване автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ;

2. становище от дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето;

3. удостоверение за раждане;

4. копие от съдебното решение и/или заповед за настаняване на детето;

5. документ за платена държавна такса по чл. 12, ал. 4 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на МВР по Закона за държавните такси, когато плащането не е извършено по електронен път.

(2) Заявлението за предоставяне право на постоянно пребиваване на малолетни лица се подава от ръководителя на специализираната институция или социалната услуга от резидентен тип, а за непълнолетните лица – лично и в присъствието на ръководителя на специализираната институция или социална услуга от резидентен тип, който изразява съгласието си чрез полагане на подпис в заявлението.

Чл. 45

За получаване право на пребиваване на основание чл. 25а ЗЧРБ чужденецът лично подава заявление по образец съгласно приложение № 2, към което прилага:

1. документ за платена държавна такса по чл. 10, ал. 3 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси, когато плащането не е извършено по електронен път;

2. копие на редовен документ за задгранично пътуване със страниците на снимката, личните данни, виза, когато такава се изисква, и печата за последното влизане в страната; за сверяване автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ;

3. доказателства за осигурено жилище;

4. документ за заслуги в съответната сфера, издаден от компетентния министър, с изключение на случаите, свързани с националната сигурност.

Чл. 46

За получаване право на постоянно пребиваване началниците на сектори/групи „Миграция“ при ОДМВР прилагат към заявлението на чужденеца и писмено становище относно възможността чужденецът да придобие този статут.

Чл. 47

(отменен)

(1) За получаване право на пребиваване за целите на висококвалифицираната трудова заетост и издаване на разрешение за пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“ чужденецът лично подава в дирекция „Миграция“ – МВР, СДВР или в ОДМВР заявление по образец съгласно приложение № 3, към което прилага:

1. копие на редовен документ за задгранично пътуване със страниците на снимката, личните данни, виза по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ, когато такава се изисква, и печата за последното влизане в страната; за сверяване автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ;

2. задължителна медицинска застраховка, валидна за територията на Република България, когато лицето не е осигурено по ЗЗО.

(2) Службите за административен контрол на чужденците прилагат към заявлението копие на писменото решение за упражняване на висококвалифицирана заетост, издадено от Агенцията по заетостта, което се предоставя на дирекция „Миграция“ – МВР по служебен път.

(3) Заявлението се подава не по-късно от 7 дни преди изтичането на срока за пребиваване на чужденеца на територията на страната.

(4) Заявлението се разглежда и решава в 7-дневен срок, в случай че всички изискуеми документи и информация са представени. В случай че информацията или документите, предоставени в подкрепа на заявлението, са недостатъчни, компетентните органи уведомяват кандидата за изискваната допълнителна информация и документи и определят 7-дневен срок за предоставянето им. Срокът за разглеждане на заявлението се спира, докато компетентните органи получат изискваната допълнителна информация или документи. Ако допълнителната информация или документи не бъдат представени в рамките на срока, производството се прекратява и заявлението не подлежи на повторно преразглеждане.

(5) За взетото решение чужденецът се уведомява писмено по реда на АПК.

(6) На чужденеца, на когото е предоставено право на пребиваване за целите на висококвалифицираната трудова заетост, се издава разрешение за пребиваване тип „Синя карта на ЕС“ съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни (OB, L 157 от 15.06.2001 г., стр. 1 – 7, специално българско издание), като в полето „тип разрешение“ се записва „Синя карта на ЕС“, а в полето „забележка“ се отбелязва условието за достъп до пазара на труда.

(7) Агенцията по заетостта уведомява дирекция „Миграция“ – МВР за всяко оттегляне на решението за упражняване на висококвалифицирана заетост и прави предложения за отнемане или неподновяване на Синя карта на ЕС, когато не са спазени условията за достъп до пазара на труда.

Чл. 48

(отменен)

(1) За продължаване правото на пребиваване на членовете на семейството на притежателя на Синя карта на ЕС чужденецът лично подава в дирекция „Миграция“ – МВР, СДВР или в ОДМВР заявление по образец съгласно приложение № 3, към което прилага:

1. копие на редовен документ за задгранично пътуване със страниците на снимката и личните данни;

2. удостоверение за брак или удостоверение за раждане;

3. медицински документи за наличието на сериозни здравословни причини в случаите по чл. 2, ал. 4 ЗЧРБ;

4. доказателство за осигурено жилище;

5. задължителна медицинска застраховка, валидна за територията на Република България, когато лицето не е осигурено по ЗЗО;

6. доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата или минималната пенсия за страната за срока на пребиваване.

(2) За установяване на фактите и обстоятелствата по чл. 26, ал. 4 ЗЧРБ службите за административен контрол на чужденците изготвят мотивирано становище, което се прилага към заявлението за предоставяне на право на пребиваване.

(3) На членовете на семейството на притежателя на Синя карта на ЕС се издава разрешение за продължително пребиваване със срок на валидност, съответен на срока на пребиваване на притежателя на Синя карта на ЕС, доколкото срокът на валидност на националните документи за задгранично пътуване позволява това.

(4) Заявлението по ал. 1 се подава не по-късно от 14 дни преди изтичане на разрешения срок на пребиваване на чужденеца на територията на Република България. Заявлението се разглежда и решава в срок до 14 дни. При правна и фактическа сложност и необходимост от представяне на допълнителни документи или информация този срок може да бъде удължен с един месец, за което чужденецът се уведомява писмено, като му се указва, че необходимите документи и информация следва да бъдат представени в 14-дневен срок. В случай че допълнителните документи и информация не бъдат представени в указания срок, производството се прекратява и заявлението не подлежи на повторно преразглеждане.

(5) За взетото решение чужденецът се уведомява писмено по реда на АПК.

(6) Членовете на семейството на притежател на Синя карта на ЕС могат да получат самостоятелно разрешение за продължително пребиваване при условията на чл. 55.

Чл. 49

(отменен)

(1) За получаване право на пребиваване за целите на висококвалифицираната трудова заетост и издаване на разрешение за пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“ съгласно чл. 33л ЗЧРБ чужденецът представя в дирекция „Миграция“ – МВР, СДВР или в ОДМВР заявление по образец съгласно приложение № 3, към което прилага:

1. заверено копие на Синята карта на ЕС, издадена от първата държава членка;

2. копие на редовен документ за задгранично пътуване със страниците на снимката, личните данни, виза по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ, когато такава се изисква, и печата за последното влизане в страната; за сверяване автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ;

3. задължителна медицинска застраховка, когато лицето не е осигурено по ЗЗО.

(2) Службите за административен контрол на чужденците прилагат копие на писменото решение за упражняване на висококвалифицирана заетост, издадено от Агенцията по заетостта, което се предоставя на дирекция „Миграция“ – МВР по служебен път.

(3) Заявлението по ал. 1 се подава не по-късно от 14 дни преди изтичането на разрешения срок на пребиваване на чужденеца на територията на Република България. Заявлението се разглежда и решава в срок до 14 дни. При правна и фактическа сложност и необходимост от представяне на допълнителни документи или информация срокът може да бъде удължен с един месец, за което чужденецът се уведомява писмено, като му се указва, че необходимите документи или информация следва да бъдат представени в 14-дневен срок. В случай че допълнителните документи или информация не бъдат представени в указания срок, производството се прекратява и заявлението не подлежи на повторно преразглеждане.

(4) За взетото решение чужденецът се уведомява писмено по реда на АПК.

Чл. 50

(отменен)

(1) За получаване право на пребиваване на членовете на семейството на притежател на Синя карта на ЕС съгласно чл. 33л, ал. 4 ЗЧРБ членът на семейството подава в дирекция „Миграция“ – МВР, СДВР или в ОДМВР заявление по образец съгласно приложение № 3, към което прилага:

1. копие на редовен документ за задгранично пътуване със страниците на снимката, личните данни, виза по чл. 15, ал. 1, когато такава се изисква, и печата за последното влизане в страната; за сверяване автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ;

2. доказателства, че са пребивавали в качеството си на членове на семейството на притежател на Синя карта на ЕС в първата държава – членка на ЕС;

3. заверено копие на разрешението си за пребиваване в първата държава – членка на ЕС;

4. задължителна медицинска застраховка, валидна за територията на Република България, когато лицето не е осигурено по ЗЗО;

5. доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата или минималната пенсия за страната за срока на пребиваване;

6. доказателство за осигурено жилище.

(2) Заявлението за получаване право на пребиваване на членовете на семейството се подава не по-късно от един месец след влизането на територията на Република България.

(3) Заявлението се разглежда и решава в срок до 14 дни. При правна и фактическа сложност и необходимост от представяне на допълнителни документи или информация срокът може да бъде удължен с един месец, за което чужденецът се уведомява писмено, като му се указва, че необходимите документи или информация следва да бъдат представени в 14-дневен срок. В случай че допълнителните документи или информация не бъдат представени в указания срок, производството се прекратява и заявлението не подлежи на повторно преразглеждане.

(4) На членовете на семейството на притежателя на Синя карта на ЕС се издава разрешение за продължително пребиваване със срок на валидност, съответен на срока на пребиваване на притежателя на Синя карта на ЕС, доколкото срокът на валидност на националните документи за задгранично пътуване позволява това.

(5) За взетото решение чужденецът се уведомява писмено по реда на АПК.

(6) Когато семейството на притежателя на Синя карта на ЕС не се е събрало в първата държава членка, се прилага чл. 12.

Чл. 51

(1) За получаване право на дългосрочно пребиваване чужденецът лично подава заявление по образец съгласно приложение № 6 в дирекция „Миграция“ – МВР или в ОДМВР.

(2) Към заявлението чужденецът прилага:

1. копие на редовен документ за задгранично пътуване със страниците на снимката и личните данни; за сверяване автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ;

2. доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка за период, не по-малък от една година, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, като се вземат предвид минималната месечна работна заплата и пенсия за Република България;

3. задължителна медицинска застраховка, валидна за територията на Република България, когато лицето не е осигурено по ЗЗО;

4. доказателства за осигурено жилище;

5.

6. копие на решение за предоставена международна закрила от Държавната агенция за бежанците – в случаите по чл. 24г, ал. 4 ЗЧРБ.

(3) Службите за административен контрол на чужденците прилагат служебна справка от информационните фондове на МВР за законното пребиваване на чужденеца през последните пет години на територията на Република България.

(4) Към документите по ал. 2 началниците на сектори/групи „Миграция“ при ОДМВР прилагат служебно справка от информационните фондове на МВР за непрекъснатост на пребиваването на чужденеца съгласно чл. 24г, ал. 3 и 8 ЗЧРБ. За предоставяне право на дългосрочно пребиваване на основание на международна закрила се прилага служебна справка от Държавната агенция за бежанците, удостоверяваща датата на подаване на молбата за международна закрила, и служебна справка от дирекция „Български документи за самоличност“ – МВР, удостоверяваща датата на издаване на български документ за самоличност.

(5) За предоставяне право на дългосрочно пребиваване началниците на сектори/групи „Миграция“ при ОДМВР прилагат към заявлението и писмено становище относно възможността чужденецът да придобие този статут.

(6) При предоставяне право на дългосрочно пребиваване на чужденец, пребиваващ в Република България като притежател на разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в ЕС на основание на предоставена международна закрила от друга държава членка, службите за административен контрол на чужденците прилагат към подадените от чужденеца документи по ал. 2 и потвърждение, че статутът на международна закрила не е отнет, предоставено от Държавната агенция за бежанците на дирекция „Миграция“ – МВР, по служебен път.

(7) Държавната агенция за бежанците уведомява дирекция „Миграция“ – МВР, в случаите на прехвърляне на отговорността за международна закрила от друга държава членка към Република България или от Република България към друга държава членка с цел промяна в отбелязването на разрешението за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в ЕС, издадено от компетентните структури на МВР.

(8) Измененото разрешение се издава не по-късно от три месеца от получаване на уведомлението по ал. 7 при условията и по реда на Закона за българските лични документи и Правилника за издаване на българските лични документи.

Чл. 52

(1) За предоставяне право на дългосрочно пребиваване на притежател на Синя карта на ЕС чужденецът прилага към заявлението документите по чл. 51, ал. 2 и официален документ от държава/държави – членка/членки на ЕС, удостоверяващ законното му пребиваване като притежател на Синя карта на ЕС на нейна/техни територия/територии за срок, допълващ изискуемия общ 5-годишен период.

(2) За предоставяне право на дългосрочно пребиваване на притежател на Синя карта на ЕС чужденецът прилага към заявлението документите по чл. 51, ал. 2 и официален документ от държава/държави – членка/членки на ЕС, удостоверяващ законното му пребиваване като притежател на Синя карта на ЕС на нейна/техни територия/територии за срок, допълващ изискуемия общ 5-годишен период.

(3) Към документите началниците на сектори/групи „Миграция“ при ОДМВР прилагат служебно справка от информационните фондове на МВР за непрекъснатост на пребиваването на чужденеца на територията на Република България съгласно чл. 33м, ал. 2 ЗЧРБ. Непрекъснатостта на пребиваване на територията на други държави членки се установява въз основа на представен от чужденеца официален удостоверителен документ, издаден от компетентните власти на тези държави членки.

(4) Алинеи 1 – 3 се прилагат съответно за лицата по чл. 24е, ал. 3 ЗЧРБ, които са членове на семейството на притежател на Синя карта на ЕС.

Чл. 53

(1) Заявлението за предоставяне право на дългосрочно пребиваване се подава най-малко два месеца преди изтичането на разрешения срок на пребиваване на чужденеца в страната.

(2) Заявлението се разглежда и решава в срок до два месеца. При правна и фактическа сложност и необходимост от представяне на допълнителни документи или информация срокът може да бъде удължен с два месеца, за което чужденецът се уведомява писмено, като му се указва, че следва да предостави необходимите документи или информация в едномесечен срок. В случай че допълнителните документи или информация не бъдат представени в указания срок, производството се прекратява и заявлението не подлежи на повторно преразглеждане.

(3) За взетото решение чужденецът се уведомява писмено по реда на АПК.

(4) При предоставяне право на дългосрочно пребиваване службите за административен контрол на чужденците представят на чужденеца информационна брошура, съдържаща разяснения относно правата и задълженията на чужденеца въз основа на придобитото право.

Чл. 54

За продължаване правото на пребиваване на членовете на семейство на дългосрочно пребиваващ чужденец лицето подава заявление по образец съгласно приложение № 3, към което прилага:

1.

2. копие на редовен документ за задгранично пътуване със страниците на снимката и личните данни; за сверяване автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ;

3. доказателства за осигурено жилище;

4. доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата или минималната пенсия за страната;

5. удостоверение за брак или удостоверение за раждане;

6. задължителна медицинска застраховка, валидна за територията на Република България, когато лицето не е здравно осигурено по ЗЗО;

7. медицински документи за наличието на сериозни здравословни причини в случаите по чл. 2, ал. 4 ЗЧРБ.

Чл. 55

За предоставяне право на продължително пребиваване на основание чл. 24е, ал. 4 ЗЧРБ чужденецът подава заявление по образец съгласно приложение № 3, към което прилага:

1. документ за платена държавна такса по чл. 10, ал. 3 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси, когато плащането не е извършено по електронен път;

2. копие на редовен документ за задгранично пътуване със страниците на снимката и личните данни; за сверяване автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ;

3. доказателства за осигурено жилище;

4. доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата или минималната пенсия за страната;

5. задължителна медицинска застраховка, валидна за територията на Република България, когато лицето не е здравно осигурено по ЗЗО;

6. документи, удостоверяващи прекратяването на брака, и удостоверение за раждане;

7. удостоверение от училище от системата на народната просвета или от висше училище на територията на страната.

Чл. 56

(1) За възстановяване правото на дългосрочно пребиваване съгласно чл. 24ж ЗЧРБ чужденецът подава заявление по образец съгласно приложение № 6, към което прилага:

1. документ за платена държавна такса по чл. 10, ал. 3 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси, когато плащането не е извършено по електронен път;

2. копие на редовен документ за задгранично пътуване със страниците на снимката и личните данни; за сверяване автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ;

3. доказателства за осигурено жилище;

4. доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер не по-малък от минималната месечна работна заплата или минималната пенсия за страната;

5. задължителна медицинска застраховка, валидна за територията на Република България, когато лицето не е здравно осигурено по ЗЗО.

(2) Службите за административен контрол на чужденците прилагат служебна справка от информационните фондове на МВР за законното пребиваване на чужденеца през последните три години на територията на Република България.

(3) Заявлението се разглежда и решава съгласно чл. 53.

Чл. 57

(1) Директорът на дирекция „Миграция“ – МВР, директорите на СДВР или ОДМВР или оправомощените от тях длъжностни лица разглеждат документите на чужденеца за предоставяне право на пребиваване след получаване на писмено становище от ДАНС по чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“.

(2) Директорите на ОДМВР или оправомощените от тях длъжностни лица изпращат за разглеждане и решаване на директора на дирекция „Миграция“ – МВР документите на чужденците за получаване право на постоянно или дългосрочно пребиваване, след като са получили писмено становище на ДАНС по чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“.

Чл. 58

След вземане на решение за предоставяне правото на пребиваване от компетентния орган чужденецът заплаща държавна такса по Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси съобразно вида на предоставеното право на пребиваване. Неплащането на тази такса е основание за прекратяване на процедурата.

Чл. 59

Когато са налице основанията за отнемане правото на пребиваване по чл. 40, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ, пребиваването в друга държава членка се доказва с официален документ, издаден от компетентен орган на държава – членка на ЕС, гранични печати за вход и изход, документи за хотелско настаняване или други документи, които могат да обосноват пребиваването в тази държава – членка на ЕС.

Чл. 60

(1) За предоставяне право на продължително пребиваване в Република България по реда на чл. 24и, чл. 24к, чл. 33к, чл. 33л, чл. 33п и чл. 33т от ЗЧРБ работодателят или упълномощено от него лице или чужденецът лично в предвидените от закона случаи подава заявление по образец съгласно приложение № 3а.

(2) За предоставяне право на продължително пребиваване в Република България членовете на семейството на чужденци, получили разрешение за пребиваване по реда на чл. 24и, чл. 24к, чл. 33к, чл. 33л, чл. 33п и чл. 33т от ЗЧРБ, подават заявление по образец съгласно приложение № 3.

Чл. 60а

На чужденците, получили право на продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване, се издават документи за пребиваване при условията и по реда на Закона за българските лични документи и Правилника за издаване на българските лични документи, приет с Постановление № 13 на Министерския съвет от 2010 г. (обн., ДВ, бр. 12 от 2010 г.), след заплащане на държавни такси за издаването на документите по Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси.

Чл. 61

(отменен)

В паспорта или заместващия го документ на лицата до 6-годишна възраст се полага щемпел за разрешеното пребиваване на територията на страната.

Чл. 62

(1) За удостоверяване на факти и обстоятелства, свързани с правния му статут, чужденецът представя документи в оригинал или нотариално заверени копия.

(2) В случай че чужденецът не може да представи удостоверение за раждане или удостоверение за сключен брак, представя преписи от акта за раждане, съответно от акта за сключен брак.

(3) Заявлението за предоставяне право на пребиваване на малолетно лице се подава от неговите родители или от неговия настойник или попечител. Заявлението за предоставяне право на пребиваване на непълнолетно лице се подава от него в присъствието на родителите му или от попечителя, които изразяват съгласието си чрез полагане на подпис в заявлението. При отсъствие на родител, настойник или попечител се прилага нотариално заверена декларация за съгласието му. В случаите, когато единият родител е починал или е в неизвестност, или е лишен от родителски права, обстоятелствата се удостоверяват със съответните документи.

(4)

Чл. 63

Компетентните органи, които вземат решение за предоставяне право на пребиваване, могат да изискват или да проверяват служебно и други документи и обстоятелства, свързани с правния статут на чужденеца.

Чл. 63а

(1) Производство за предоставяне на статут на лице без гражданство се открива при лично подаване на писмено заявление по образец съгласно приложение № 6а в дирекция „Миграция“ или в сектори и групи „Миграция“ при ОДМВР от лице, което желае да бъде признато за лице без гражданство.

(2) При подаване на заявлението органите по ал. 1 информират кандидата за процесуалните му права и задължения, за последствията от неспазването на задълженията му по чл. 21е, т. 2 – 5 ЗЧРБ, като за това се изготвя протокол. Протоколът се подписва от кандидата и от служителя.

(3) Заявлението се подава пред органите на дирекция „Миграция“ или сектори и групи „Миграция“ при ОДМВР по постоянен адрес или адрес на пребиваване.

(4) За малолетните лица заявлението се подава от техните родители или настойници, а за непълнолетните лица се приподписва от родителите или от попечителите им. Заявлението се подава само от единия родител, когато другият е лишен от родителски права.

Чл. 63б

(1) След като бъде подадено заявлението, дирекция „Миграция“ или сектори и групи „Миграция“ при ОДМВР провеждат интервю, като писмено уведомяват кандидата за датата, мястото и часа на провеждане на интервюто. За малолетните лица интервюто се провежда с техните родители или настойници. При провеждане на интервю с непълнолетни лица те се придружават от родителите или от попечителите им.

(2) В хода на интервюто дирекция „Миграция“ или сектори и групи „Миграция“ при ОДМВР вписват в протокол следните обстоятелства:

1. данни за самоличността на кандидата (име и фамилно име, предишно име и фамилно име, предишно гражданство, пол, място и дата на раждане, моминско име на майката);

2. данни за наличните документи за самоличност и пътуване (вид и номер на документа, срок на валидност, място и дата на издаване, име на издаващия орган);

3. семейно положение, място на сключване на брака;

4. професия и образование;

5. местоживеене в страната на обичайно пребиваване;

6. постоянен адрес/адрес на пребиваване в Република България.

(3) Протоколът от интервюто се прочита на кандидата и се подписва от кандидата и от служителите, провеждащи интервюто. За малолетните лица протоколът се подписва от техните родители и настойници, а за непълнолетните лица се приподписва от родителите или от попечителите им. В случаите на непридружени непълнолетни лица и малолетни лица протоколът се подписва/приподписва съгласно чл. 15, ал. 7 от Закона за закрила на детето.

Чл. 63в

Дирекция „Миграция“ може да провежда допълнителни интервюта с кандидата за получаване на статут лице без гражданство, като писмено уведомява кандидата за датата, мястото и часа на провеждане на интервюто.

Чл. 63г

(1) В хода на производството във връзка с установяването на липса на гражданство кандидатът трябва да докаже или обоснове положението си на лице без гражданство, по-специално по отношение на:

1. мястото му на раждане;

2. предишно местоживеене;

3. гражданство на членовете на семейството и родителите му.

(2) Към заявлението се прилага удостоверение за раждане, официални документи, удостоверяващи обстоятелствата по ал. 1, и документ за законното му пребиваване на територията на Република България. В случаите, когато удостоверението за раждане или документът за законното му пребиваване на територията на Република България не може да бъде предоставен, чужденецът посочва причините за това.

(3) Дирекция „Миграция“ може да изисква допълнителна информация от други държавни структури с оглед на изясняване на обстоятелствата за възможността за предоставяне статут лице без гражданство.

Чл. 63д

(1) Дирекция „Миграция“ или сектори и групи „Миграция“ при ОДМВР след провеждане на интервюто предоставят преписката на Държавна агенция „Национална сигурност“ или на съответните териториални дирекции „Национална сигурност“. Държавна агенция „Национална сигурност“ и съответната териториална дирекция „Национална сигурност“ предоставят писмено становището си в срок до 30 работни дни.

(2) За изясняване на фактите и на обстоятелствата във връзка с производството за предоставяне на статут лице без гражданство дирекция „Миграция“ или сектори и групи „Миграция“ при ОДМВР след провеждане на интервюто могат да предоставят копие от преписката на Министерството на външните работи за оказване на административно съдействие. Министерството на външните работи предоставя исканата информация в срок до 45 дни.

(3) Дирекция „Миграция“ може писмено да изиска от Министерството на правосъдието информация относно гражданството на лицето съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за българското гражданство, която се предоставя в 15-дневен срок.

Чл. 63е

(1) Директорът на дирекция „Миграция“ предоставя статут на лице без гражданство, прекратява, спира, възобновява или отказва предоставянето му с решение, за което кандидатът се уведомява писмено.

(2) С изрично писмено заявление чужденецът може да оттегли подаденото заявление за предоставяне статут на лице без гражданство.

(3) Решението се издава в срок до 6 месеца от подаването на заявлението, като в случаите на правна и/или фактическа сложност срокът може да бъде продължен с още два месеца.

(4) Когато с решението се предостави статут на лице без гражданство на непридружено непълнолетно лице или на малолетно лице, решението от производството се предоставя и на компетентния орган по настойничество и попечителство по постоянен адрес, временно местоживеене или настаняване.

Чл. 63ж

(1) Върховният комисар на Организацията на обединените нации за бежанците чрез своя представител в Република България има право на информация, както и на достъп до всеки един етап от производството за предоставяне на „статут лице без гражданство“.

(2) Върховният комисариат на Организацията на обединените нации за бежанците има право да присъства на интервютата, провеждани с кандидата.

Чл. 63з

Копия от чуждестранните документи на кандидата, удостоверяващи самоличността му, документите му за пътуване, както и всякакви други документи с данни, свързани с изложеното в заявлението, се прилагат към него за разглеждането му. Документите, представени от заинтересуваните лица, в зависимост от чуждата държава, от която произхождат, трябва да отговарят на изискванията на съответните разпоредби на двустранните международни договори или на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранните публични актове, съставена в Хага на 5 октомври 1961 г., по които Република България е страна, или на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа (ДВ, бр. 73 от 1958 г.), както и да бъдат снабдени с преводи на български език, които се извършват и заверяват по предвидения ред.

Чл. 63и

На чужденец с предоставен статут на лице без гражданство от друга държава, пребиваващ постоянно или дългосрочно в Република България, може да бъде издаден документ „удостоверение за пътуване зад граница на лице без гражданство“, когато към заявлението по приложение № 3 от Правилника за издаване на българските лични документи се представят и документи, доказващи непреодолими причини документът да се поднови от държавата, която първоначално го е издала. Като документи, доказващи непреодолими причини, чужденецът представя официални документи, издадени от съответното дипломатическо или консулско представителство на държавата, която му е предоставила „статут лице без гражданство“.

Чл. 63и1

(1) За получаване право на продължително пребиваване чужденец с предоставен статут на лице без гражданство лично представя в дирекция „Миграция“ или в сектори/групи „Миграция“ при ОДМВР заявление по образец съгласно приложение № 3, към което прилага:

1. документ за платена държавна такса по чл. 10, ал. 3 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси, когато плащането не е извършено по електронен път;

2. доказателства за осигурено жилище;

3. задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България, когато лицето не е осигурено по реда на Закона за здравното осигуряване.

(2) Директорите на ОДМВР или оправомощени от тях длъжностни лица изпращат на директора на дирекция „Миграция“ заявлението по ал. 1 и приложените към него документи, писмено становище на ДАНС по чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ и тяхно мотивирано становище.

(3) Директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице взема решение по заявлението по ал. 1 в срок до два месеца от подаването му, като в случаите на правна и фактическа сложност и необходимост от представяне на допълнителни документи срокът може да бъде удължен с още един месец.

(4) За взетото решение чужденецът се уведомява писмено по реда на АПК.

Чл. 63к

(1) Полицейски орган, установил непридружено дете чужденец, уведомява дирекция „Социално подпомагане“ по местопребиваването на детето, изпраща уведомително писмо по образец съгласно приложение № 6б и го предава незабавно на служител от отдел „Закрила на детето“ или на директора на дирекцията за предприемане на мярка за настаняване извън семейството по реда на Закона за закрила на детето. Само в случаите, когато установяването е настъпило в почивни и празнични дни, се предприемат съвместни действия по предоставяне на полицейска закрила и настаняване в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа. За предаването се изготвя приемно-предавателен протокол по образец съгласно приложение № 6в.

(2)

(3) Когато органите на дирекция „Миграция“ установят, че непридружено дете чужденец е настанено в специалните домове за временно настаняване на чужденци, изпращат уведомително писмо по образец съгласно приложение № 6б до дирекция „Социално подпомагане“ по местопребиваването на детето и го предават незабавно на служител на отдел „Закрила на детето“ или на директора на дирекцията. За предаването се изготвя приемно-предавателен протокол по образец съгласно приложение № 6в, към който се прилагат копия на заповеди за налагане на принудителни и обезпечителни мерки, документ за проведен медицински преглед и други относими документи, приложени в личното досие на детето чужденец.

(4) Когато непридруженото дете чужденец заяви желание за предоставяне на международна закрила в Република България, след регистрирането на молбата от органа, установил детето, детето се предава с документите по ал. 1 на ръководителя на регистрационно-приемателен център на ДАБ или на оправомощено от него лице.

(5) Когато непридруженото дете чужденец не е подало молба за предоставяне на международна закрила, в срок 7 работни дни от предаването му на дирекция „Социално подпомагане“ по местопребиваване органите на дирекция „Миграция“ или сектори/групи „Миграция“ при ОДМВР провеждат интервю с детето.

(6) При провеждане на интервюто по ал. 5 се установяват факти и обстоятелства относно местонахождението на родителите или други лица, отговорни за детето по силата на закона или обичая, както и други относими данни, свързани с положението и волята на детето. Дирекция „Социално подпомагане“ по местопребиваване определя представител на детето чужденец, който участва при провеждане на интервюто и предоставя социален доклад в 5-дневен срок от провеждането на интервюто.

(7) Непридруженото дете чужденец по време на интервюто по ал. 5 има право на преводач от език, който разбира, както и на правна помощ. Предоставянето на правна помощ се организира от представителя на дирекция „Социално подпомагане“ и се осигурява по реда на Закона за правната помощ.

(8) За проведеното интервю по ал. 5 се съставя протокол, който се подписва от провелия интервюто, от детето чужденец, когато е навършило 14 години, и от представителя от дирекция „Социално подпомагане“.

(9) В срок 3 дни след получаване на социалния доклад по ал. 6 сектори/групи „Миграция“ при ОДМВР изготвят мотивирано становище относно възможността за връщане на непридруженото дете чужденец до страната на произход, страната на транзитно преминаване или до трета сигурна страна или за издаване на разрешение за пребиваване и незабавно го изпращат на дирекция „Миграция“, придружено от протокола от проведеното интервю и социалния доклад.

(10) В срок до един месец от провеждането на интервюто по ал. 5 компетентните органи на дирекция „Миграция“ налагат принудителна административна мярка „връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета сигурна страна“ на детето чужденец, когато са установили, че е възможно връщането му на член на неговото семейство, на определен настойник или на подходящи приемни центрове в държавата му на произход, в трета държава, готова да го приеме, или в държава, задължена да го приеме по силата на спогодба за предаване и обратно приемане с Република България, при условие че там животът и свободата му не са застрашени и не е изложено на опасност от преследване, от изтезание или от нечовешко или унизително отношение.

(11) Когато връщането на детето чужденец не е възможно, компетентните органи на дирекция „Миграция“ изготвят обобщено становище, което изпращат директно или чрез съответния сектор/група „Миграция“ при ОДМВР до непридруженото дете чужденец чрез определения му представител от дирекция „Социално подпомагане“ по местопребиваване, с което се уведомява и относно възможността за започване на производство по предоставяне право на продължително пребиваване. Директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице може да разреши на детето чужденец продължително пребиваване по чл. 28а от ЗЧРБ.

Чл. 63л

(1) За получаване право на продължително пребиваване по чл. 28а от ЗЧРБ детето чужденец подава лично и чрез определения му представител от дирекция „Социално подпомагане“ в дирекция „Миграция“ или сектори/групи „Миграция“ при ОДМВР заявление по образец съгласно приложение № 3, към което прилага:

1. копие от приемно-предавателния протокол по образец съгласно приложение № 6в;

2. копие от социалния доклад по чл.63к, ал. 6;

3. копие от протокола по чл. 63к, ал. 8;

4. копие от паспорт, ако такъв е наличен;

5. доказателства за адрес на пребиваване.

(2) Към заявлението по ал. 1 служебно се прилага обобщеното становище по чл. 63к, ал. 11.

(3) Директорите на ОДМВР или оправомощени от тях длъжностни лица в срок 7 дни от подаването на заявлението за получаване право на продължително пребиваване по чл. 28а изпращат документите на дирекция „Миграция“, придружени от писмено становище на ДАНС по чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, и тяхно мотивирано становище.

(4) Заявлението за предоставяне право на продължително пребиваване по чл. 28а от ЗЧРБ се разглежда в срок до 7 работни дни от получаването му в дирекция „Миграция“. В случаите на правна и фактическа сложност и необходимост от предоставяне на допълнителни документи и информация този срок може да бъде продължен с още един месец. Детето чужденец чрез определения му представител от дирекция „Социално подпомагане“ се уведомява писмено за удължения срок, като в писмото се посочва, че необходимите документи и информация следва да се представят в 14-дневен срок от уведомяването. При непредставяне в срока на документите и на информацията производството по предоставяне право на пребиваване се прекратява.

(5) Разрешение за продължително пребиваване на непридружено дете чужденец се издава съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни, като в полето „тип разрешение“ се отбелязва „непридружено дете чужденец“.

(6) Последващо заявление за предоставяне право на пребиваване се подава не по-късно от 14 дни преди изтичането на разрешения срок на пребиваване на непридруженото дете чужденец на територията на Република България. Към заявлението се прилагат документите по ал. 1, т. 2 – 5. Органите на дирекция „Миграция“ или сектори/групи „Миграция“ при ОДМВР провеждат интервю с детето в присъствието на определения му представител от дирекция „Социално подпомагане“ и при условията на чл. 63к, ал. 7 с цел извършване на повторна преценка за възможността за връщане на детето чужденец, за което се изготвя протокол по реда на чл. 63к, ал. 6 – 8.

(7) Директорите на ОДМВР или оправомощени от тях длъжностни лица в срок до 7 работни дни от подаването на заявление по ал. 6 изпращат документите на дирекция „Миграция“, придружени от писмено становище на ДАНС по чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, и тяхно мотивирано становище.

(8) Когато се установи, че връщането на детето чужденец не е възможно, компетентните органи на дирекция „Миграция“ изготвят становище относно невъзможността за връщане на непридруженото дете чужденец в срок до 5 дни от получаването на документите по ал. 6 и след анализ на допълнително събрана информация в срока от предходното интервю.

(9) В случай че не може да бъде наложена принудителна административна мярка по чл. 39, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ, директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице може да разреши на непридруженото дете чужденец продължително пребиваване по чл. 28а от ЗЧРБ, за което му се издава документ по ал. 4.

(10) Заявлението по ал. 6 се разглежда и решава в срок до 14 работни дни от подаването на заявлението. В случаите на правна и фактическа сложност и необходимост от предоставяне на допълнителни документи и информация този срок може да бъде удължен с още един месец. Детето чужденец чрез неговия представител от дирекция „Социално подпомагане“ се уведомява писмено при удължаване на срока, като в писмото се посочва, че следва да предостави необходимите документи и информация в 14-дневен срок от получаването на писмото. Когато допълнителните документи и информация не бъдат предоставени в посочения срок, производството по издаване на разрешение за продължително пребиваване се прекратява.

(11) При подаване на заявление по ал. 1 или 6 на детето чужденец се издава документ, удостоверяващ обстоятелството, че е подало заявление за получаване на разрешение за продължително пребиваване.

Чл. 64

(1) Чужденците напускат Република България през ГКПП или през вътрешните граници.

(2) При временно въвеждане на граничен контрол на вътрешни граници чужденците напускат Република България през определените с акт на Министерския съвет места.

(3) Чужденец може да напусне Република България с редовен паспорт или заместващ го документ, с който е влязъл в страната, или с друг заместващ го документ за пътуване в рамките на разрешения му срок за пребиваване, освен в случаите на наложени с влезли в сила актове забрани по чл. 43 от ЗЧРБ и по чл. 68 от Наказателно-процесуалния кодекс.

Чл. 65

(1) Чужденец, чийто документ за задгранично пътуване е изгубен или унищожен или е с изтекъл срок на валидност, може да напусне страната след издаване на редовен документ за задгранично пътуване или на документ за обратно завръщане от дипломатическото или консулското представителство на страната, чийто гражданин е. Чужденецът е длъжен да уведоми за новоиздадения документ службите за административен контрол на чужденците, които му издават удостоверение за това.

(2) Необходимите документи на лице без гражданство за напускане на Република България в случаите по ал. 1 се издават от дипломатическото или консулското представителство на страната, в която лицето пребивава постоянно или обичайно.

Чл. 66

Временното удостоверение за напускане на Република България се издава от органите на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 67

На чужденеца се предоставя систематично информация за неговите права и задължения и за съществуващите възможности за контакт с национални, международни и неправителствени организации и органи и за включване в програма за подпомогнато доброволно връщане.

Чл. 68

(1) Органите по чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ могат да не издадат заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 39а ал. 1,, т. 2 и 3 ЗЧРБ, когато засегнатият чужденец бъде приет обратно от друга държава – членка на ЕС, въз основа на двустранни споразумения за обратно приемане или договорености, които са действащи към датата на влизане в сила на Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки, за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (OB, L 348, 24.12.2008 г., стр. 98 – 107), или когато има издадено разрешение за пребиваване или друго разрешение, даващо право на престой в друга държава – членка на ЕС.

(2) Органите по чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ могат да отменят или да спрат изпълнението на принудителна административна мярка – заб-рана за влизане, в случаите, когато чужденецът докаже, че е напуснал територията на Република България в съответствие с предоставения му срок за доброволно напускане.

Чл. 69

(1) Когато на чужденец е отнето или е отказано право на пребиваване в Репуб-лика България или по отношение на чужденеца има влязло в сила решение за отказ, прекратяване или отнемане на международна закрила или на убежище или по отношение на когото производството по Закона за убежището и бежанците е прекратено с влязло в сила решение, освен ако прекратяването е постановено спрямо чужденец, за когото има решение за обратно приемане в Република България и производството не е било възобновявано, в паспорта или заместващия го документ се полага щемпел от службите за административен контрол на чужденците, в който се отбелязва срокът за напускане на Република България.

(2) Когато спрямо чужденец е издадена заповед за принудителни административни мерки по чл. 41, 42, 42а или 42з ЗЧРБ, в паспорта или заместващия го документ се полага щемпел от органите на дирекция „Миграция“ – МВР за наложената принудителна административна мярка. При изпълнение на принудителните административни мерки от органите за граничен контрол не се полагат щемпели.

(3) Когато отнемането на статут на дългосрочно пребиваващ не води до експулсиране, на съответното лице се разрешава да остане на територията на Република България, ако то отговаря на някое от основанията, даващи право на пребиваване по ЗЧРБ, и ако не представлява заплаха за обществения ред и националната сигурност.

Чл. 70

Чужденец, на когото е отнето правото на пребиваване на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 8 ЗЧРБ и не е напуснал страната в определения в заповедта срок, се връща до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна съгласно заповедта по чл. 41 ЗЧРБ. До извеждането му от страната чужденецът се настанява в специализирано лечебно заведение за болнична помощ.

Чл. 71

(1) Когато чужденец с наложена принудителна административна мярка по чл. 41, 42 или 42а ЗЧРБ се извежда от Република България по въздушен път, той се придружава от определени служители от службите за административен контрол на чужденците или други компетентни структури на МВР до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна.

(2) При всяко извеждане по въздушен път се спазват общите насоки относно мерките за сигурност при съвместни операции за извеждане по въздушен път, приложени към Решение 2004/573/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно организация на общите полети за извеждане от територията на две или повече държави членки на граждани на трети страни, които подлежат на индивидуални мерки за извеждане (OB, L 261, 6.08.2004 г., стр. 44 – 51).

Чл. 72

(1) При налагане на обезпечителна мярка по чл. 44, ал. 5, т. 1 от ЗЧРБ в заповедта се посочват съществуващите пречки чужденецът да напусне незабавно страната, населеното място, адресът на пребиваване на чужденеца и часът, в който той следва да се явява в дежурната част на териториалната структура на Министерството на вътрешните работи.

(2) Копие от заповедта по ал. 1 се изпраща в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи по местопребиваване на чужденеца за изпълнение.

(3) Явяването на чужденеца се отразява в специален регистър в дежурната част срещу подпис на чужденеца.

(4) Адресът на пребиваване на чужденците се посочва писмено, като се попълва адресна карта по образец съгласно приложение № 1.

(5) Лице, което предоставя адрес за пребиваване на чужденец с наложена принудителна административна мярка, представя декларация по образец съгласно приложение № 7 с нотариално удостоверени подпис и съдържание, извършени едновременно, и представя доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка на незаконно пребиваващия в размер, не по-малък от минималната работна заплата за страната. Когато лицето, предоставящо адрес за пребиваване, не е собственик на жилището, се прилага и нотариално заверена декларация по образец съгласно приложение № 7а за съгласие от собственика/собствениците конкретният чужденец да се настани на адреса. При промяна на декларираните обстоятелства незабавно се уведомява компетентният административен орган, наложил обезпечителната мярка по чл. 44, ал. 5, т. 1 от ЗЧРБ.

Чл. 72а

(1) След изтичане на максимално определения срок за принудително настаняване на чужденец в специалните домове за временно настаняване на чужденци съгласно чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ или когато административен съд е отменил заповедта за принудително настаняване или е определил освобождаване, органът, издал заповедта за налагането на принудителната административна мярка, или директорът на дирекция „Миграция“ може да определи обезпечителна мярка по чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ след оценка на индивидуалните обстоятелства и при наличие на съответните предпоставки.

(2) В случаите по ал. 1, когато чужденецът пребивава в място за настаняване по реда на Закона за туризма, не се прилагат изискванията на чл. 72, ал. 5. Чужденецът представя като доказателство за настаняването си адресна карта или друг удостоверителен документ.

Чл. 72б

(1) При налагане на обезпечителна мярка по чл. 44, ал. 5, т. 2 от ЗЧРБ в заповедта се определя размер на парична гаранция от 255,65 до 2556,46 евро, съобразен с разноските за изпълнение на връщането или експулсирането на чужденеца, след оценка на индивидуалните обстоятелства. В заповедта се посочват номерът на банковата сметка, по която да се внесе гаранцията, и номерът на банковата сметка, по която да бъде освободена. Сметката, по която се освобождава гаранцията, се заявява писмено от чужденеца.

(2) Определената гаранция се внася в 3-дневен срок от връчването на заповедта по посочената от органа, наложил обезпечителната мярка, банкова сметка.

(3) Гаранцията се освобождава от органа, наложил обезпечителната мярка, в 10-дневен срок по банкова сметка, посочена от чужденеца, след:

1. постъпване на доказателства за изпълнение на наложената принудителна административна мярка;

2. отмяна на наложената обезпечителна мярка по чл. 44, ал. 5, т. 2 от ЗЧРБ;

3. отмяна на наложената принудителна административна мярка.

(4) Гаранцията остава в полза на държавата, когато:

1. чужденецът не изпълнява условията на наложената му друга обезпечителна мярка по чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ;

2. посочената от чужденеца сметка не е активна или е изтекла една година от възникване на основанието за възстановяване на гаранцията;

3. чужденецът направи опит или напусне територията на Република България не по законоустановения начин.

(5) Органът, наложил обезпечителната мярка по чл. 44, ал. 5, т. 2 от ЗЧРБ, издава решение, с което установява наличието на обстоятелствата по ал. 4 и определя, че сумата по гаранцията не подлежи на възстановяване. Решението може да се обжалва по реда на АПК.

(6) Всички банкови разходи, свързани с обслужването на гаранцията, включително за нейното възстановяване, са за сметка на чужденеца.

Чл. 72в

(1) В случаите на принудително настаняване на чужденец в специален дом за временно настаняване на чужденци компетентният орган по чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, наложил принудителната административна мярка, или директорът на дирекция „Миграция“, в случаите след изтичане на първоначалния срок на настаняване, може да наложи обезпечителна мярка по чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ.

(2) При налагане на обезпечителна мярка по чл. 44, ал. 5, т. 2 от ЗЧРБ чужденецът се освобождава от специалния дом за временно настаняване на чужденци след внасяне на сумата по определената гаранция.

Чл. 72г

(1) При налагане на обезпечителна мярка по чл. 44, ал. 5, т. 3 от ЗЧРБ в заповедта се посочват видът, номерът, датата на издаване и датата на валидност на представения от чужденеца паспорт или друг валиден документ за пътуване в чужбина.

(2) Преди издаване на заповедта по ал. 1 чужденецът представя документа за извършване на проверка, за което се съставя протокол за доброволно предаване.

(3) За връщането на представения в залог паспорт или друг документ за пътуване се съставя разписка.

Чл. 73

(1) Когато експулсирането по чл. 42а ЗЧРБ не може да се осъществи за сметка на чужденеца, органите на МВР уведомяват компетентните органи на другата държава – членка на ЕС, издали решението за експулсиране, за направените разходи във връзка с неговото изпълнение при спазване условията и реда на Решение 2004/191/ЕО на Съвета от 23 февруари 2004 г., за определяне на критериите и практическите договорености за компенсирането на финансовите дисбаланси, получени в резултат на прилагането на Директива 2001/40/ЕО относно взаимното признаване на решенията относно експулсирането на граждани на трети страни (OB, L 60 от 27.02.2004 г., стр. 55 – 57, специално българско издание).

(2) При искане на съдействие по чл. 47а ЗЧРБ органите на МВР изпращат до компетентните органи на друга държава – членка на Европейския съюз, писмена молба по образец съгласно приложение № 8.

Чл. 74

(1) Когато чужденец с наложена принудителна административна мярка по чл. 41 или 42 ЗЧРБ няма документ за задгранично пътуване, органите на дирекция „Миграция“ – МВР го снабдяват с такъв документ чрез съответното дипломатическо или консулско представителство на държавата, чийто гражданин е чужденецът, а при невъзможност – чрез дирекция „Консулски отношения“ на Министерството на външните работи. При наличие на споразумение за обратно приемане, ако чужденецът не отговаря или е престанал да отговаря на условията за влизане и пребиваване на територията на Република България и няма редовен документ за пътуване, органите на Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) снабдяват чужденеца с такъв документ чрез компетентните органи на третите държави по реда на споразумението.

(2) Органите на дирекция „Миграция“ – МВР осигуряват билетите за пътуване за извеждането на чужденец с издадена заповед по чл. 41 или 42 ЗЧРБ, включително когато чужденецът напуска доброволно страната, но няма възможност да ги осигури със собствени средства.

(3) При изпълнение на принудителните административни мерки по чл. 41 или 42 ЗЧРБ спрямо чужденец, който представлява сериозна заплаха за обществения ред, националната сигурност, живота и здравето на други лица, чужденецът се съпровожда от служители на дирекция „Миграция“ – МВР, Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР или други компетентни структури на МВР.

(4) При съпровождането и предаването на чужденеца, подлежащ на връщане и експулсиране от страната, се спазват мерките за сигурност и охрана и се прилагат помощни средства по реда на чл. 72 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Чл. 74а

(1) Когато незаконно пребиваващ чужденец не може да бъде снабден с документ по чл. 74, ал. 1 и трябва да бъде изпълнена принудителната административна мярка по чл. 41 от ЗЧРБ, органите на дирекция „Миграция“ могат да издадат Европейски пътен документ за връщане съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 2016/1953 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 г. за утвърждаване на Европейски пътен документ за връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави и за отмяна на Препоръката на Съвета от 30 ноември 1994 г. (ОВ, L 311/13 от 17 ноември 2016 г.). Органите на ГДГП издават Европейски пътен документ при наличие на споразумение за обратно приемане.

(2) Документът по ал. 1 може да бъде издаден само в случай че е признат от държавата, в която ще бъде върнат чужденецът.

Чл. 75

(1) При връщане или експулсиране на чужденец служителите на службите за административен контрол на чужденците предават на началника на дежурната смяна на ГКПП паспорта или заместващия го документ на чужденеца, билетите за пътуване, копие от заповедта за наложената принудителна административна мярка и предавателно-приемателен протокол в два екземпляра. Протоколът се подписва от предаващия и от приемащия служител, които съхраняват по един екземпляр от него.

(2) В случаите по ал. 1 данните за чужденеца се регистрират в съответните информационни фондове на МВР.

Чл. 76

(1)

(2) Редът за извършване на ежемесечни служебни проверки по чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ се определя със заповед на директора на дирекция „Миграция“ – МВР, съгласувано с ръководителите на структури по чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ.

Чл. 77

(1) Срокът на краткосрочно настаняване по чл. 44, ал. 13 ЗЧРБ не се отчита при изчисляване на общия допустим срок за принудително настаняване на чужденец за целите на връщането и експулсирането.

(2)

(3)

§ 1

(отменен)

„Служби за административен контрол на чужденците“ са дирекция „Миграция“ – МВР и сектори/групи „Миграция“ при СДВР/ОДМВР.

§ 2

По смисъла на правилника:

1. „Непридружен“ е малолетен или непълнолетен чужденец, който се намира на територията на Република България и не е придружен от свой родител или от друго пълнолетно лице, което отговаря за него по силата на българския закон или обичай.

2. „Лица, отговорни по силата на закон“ за непридружен малолетен или непълнолетен чужденец извън родителите са настойниците или попечителите, определени или назначени с акт на компетентен по правото на съответната държава орган на власт.

3. „Лица, отговорни по силата на обичая“ за непридружен малолетен или непълнолетен чужденец са пълнолетните роднини по права възходяща линия без ограничение в степените, както и пълнолетните роднини по съребрена линия до трета степен включително.

§ 3

„Пребиваване без прекъсване“ по чл. 36, ал. 2, чл. 38, 38а и чл. 42, ал. 3 е налице, когато чужденецът пребивава на законово основание – с виза, по силата на международни договори или въз основа на акт на Министерския съвет за безвизов или облекчен визов режим или след разрешение на органите на дирекция „Миграция“ – МВР на МВР, ако разрешенията са издавани последователно, без да са налице прекъсвания между тях. Не се счита за прекъсване времето до 7 дни, през което са били налице причини, нетърпящи отлагане, поставили чужденеца в невъзможност да подаде документи за издаване на разрешение за дългосрочно пребиваване, и той не е напускал територията на Република България.

§ 4

Всички документи на чужд език, кои-то се представят от чужденци за удостоверяване на факти и обстоятелства по техния правен статут, трябва да бъдат преведени и легализирани по ред, определен с акт на Министерския съвет.

§ 5

Правилникът се приема на основание § 5 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.

§ 6

На чужденците, получили право на пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 11 ЗЧРБ (отменена), може да бъде продължено правото на пребиваване по реда на чл. 11, ал. 4, ако отговарят на някои от основанията за пребиваване по ЗЧРБ.

§ 7

Изпълнението на правилника се възлага на министъра на вътрешните работи, на министъра на външните работи и на министъра на труда и социалната политика.

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 9, ал. 2 Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя.

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 11, ал. 1 Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя.

Приложение № 2 към чл. 11, ал. 1 ВИЖ приложението 19. Създава се приложение № 2а към чл. 13, ал. 1 „Приложение № 2а към чл. 13, ал. 1 ВИЖ приложението 20. Приложение № 3 към чл. 12, ал. 1 се изменя така: „Приложение № 3 към чл. 14, ал. 1 ВИЖ приложението 21. Приложение № 3а към чл. 60, ал. 1 се изменя така: „Приложение № 3а към чл. 60, ал. 1 ВИЖ приложението 22. Приложение № 4 към чл. 34, ал. 1 се изменя така: „Приложение № 4 към чл. 34, ал. 1 ВИЖ приложението

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 12, ал. 1 Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя.

Приложение № 3 към чл. 12, ал. 1 ВИЖ приложението

Приложение 4 Приложение № 4 към чл. 34, ал. 1 Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя.

Приложение № 4 към чл. 34, ал. 1 ВИЖ приложението

Приложение 5 Приложение № 5 към чл. 44, ал. 1, т. 7 Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя.

Приложение 6 Приложение № 6 към чл. 51, ал. 1 Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя.

Приложение № 6 към чл. 51, ал. 1 ВИЖ приложението

Приложение 8 Приложение № 8 към чл. 73, ал. 2 Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя.

Приложение 6а

Приложение № 6а към чл. 63a, ал. 1 Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя

Приложение 7а

Приложение № 7а към чл. 72, ал. 5 ДЕКЛАРАЦИЯ по чл. 72, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България Долуподписаният/ата: …………………………………………………………………………………………………….............................. ……………………………………………………………………………............, ЕГН/ЛНЧ/ЛН .................………………………………..…., с …………………………………………………………………................................ № ………………………………………………………….., (посочва се видът и номерът на документа, с който се удостоверява самоличността), издаден/а от ……………………………………………………………........…................. на ………………………………………………...., постоянен (настоящ) адрес …………………………………………………………………………………………................................ ……………………………………………………………………………………………………………………………………………….........................., в качеството си на собственик съгласно нотариален акт № ................................................................, ДЕКЛАРИРАМ: Давам съгласие чужденецът: …………………………………………………………………………………………………………................ ………………………………………………………………………………………………………………………………….,………………………….............. роден: ……………………………………………………………, гражданин на ……………………………,………………………………........... до изпълнение на наложените принудителни административни мерки съгласно Закона за чужденците в Република България да обитава жилището ми, намиращо се на адрес: ……………………………………………………………………………………………........................................................................ Уведомен съм, че за декларираните от мен неверни данни нося отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс. Дата: …………………….. г. Декларатор: …………………………. Гр. …………………………… (подпис)

Приложение 6б

Приложение № 6б към чл. 63к, ал. 1, т. 1 МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ (наименование на структурата) Рег. № ......................../Екз. № .......... С П Е Ш Н О ! ...................................................... г. ДО ДИРЕКТОРА НА ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ – ……………………………………………………………… КОПИЕ: ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО ОТНОСНО Установено непридружено дете чужденец УВАЖАЕМА/И ГОСПОЖО/ГОСПОДИН ДИРЕКТОР, Уведомяваме Ви, че на ................................. г. в ....................................................................... ………………………………. ч. (дата) (място) (час) при извършена проверка от органите на …………………………………………… е установено непридружено дете чужденец със следните данни по документ/декларирани от него (вярното се подчертава): Имена: ……………………………………………………………………………………………………………………………….. Пол: …………………………………………………... Родено на: ………………..…………………………. в ……………………………………………………………………………………………………………………………………….. Държава на произход: ……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………... Език, който владее: ……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………. Държава, от която е влязло в Република България: ………………………………………………………………………………………………………………….. Здравословно състояние: …………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………… Лична история и семейни връзки (родители, други роднини, придружители – лични данни, местонахождение и др.): . Идентифицирани рискови фактори (трафик, каналджийство, насилие): ……………………………………………………………………………….. Друга информация: …………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………… На основание чл. 63к от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България следва да определите служител от ръководената от Вас дирекция за предаване на детето и за предприемане на мерки за закрила по реда на Закона за закрила на детето. ДИРЕКТОР/НАЧАЛНИК: ...................................... г. ……………………………………………………. гр. (с.) …………………..…

Приложение 6в

Приложение № 6в към чл. 63к, ал. 1, т. 3 МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ (наименование на структурата) Рег. № ......................../Екз. № .......... ...................................................... г. ПРИЕМНО–ПРЕДАВАТЕЛЕН ПРОТОКОЛ за предаване на непридружено дете чужденец Днес, ………………….. г., в …………………. ч. детето: ………………………………………………………………………………………………………………………… …………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………, (имена на детето съгласно документ за самоличност или установени от полицейските органи) идентифицирано като непридружено дете чужденец в риск Родено на …………………..........................................................................… в ………………………………………………………………………….., (дата, месец, година, възраст) (държава) гражданин на ……………………………..........., пол …..…, във видимо добро физическо и здравословно състояние. На основание …………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………. СЕ ПРЕДАВА ОТ: ………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………… (трите имена и длъжност на служителя) НА: …………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………. (трите имена и длъжност на служителя) Със следните документи и лични вещи: 1. ………………………………………………………………………………………….; 2. ………………………………………………………………………………………….; 3. …………………………………………………………………………………………..; 4. ………………………………………………………………………………………….. ПРЕДАЛ ДЕТЕТО: …………………………………………………………… (подпис) ………………………………………………………………………………………….. (дата, час) ПРИЕЛ ДЕТЕТО: ………………………………………………………………. (подпис) ………………………………………………………………………………………….. (дата, час) Забележка. Приемно-предавателният протокол се попълва в 2 еднообразни екземпляра за всяка от страните.

Приложение 3а

Приложение № 3а към чл. 60, ал. 1 ВИЖ приложението