Решение № 944 от 23.04.2025, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 944

Кърджали, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - II състав, в съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ВИКТОР АТАНАСОВ

При секретар МАРИАНА КАДИЕВА като разгледа докладваното от съдия ВИКТОР АТАНАСОВ административно дело № 20247120700469 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е административно, по реда на Раздел І/Първи/ от Глава Х - Десета/чл.145 и следв./ от АПК, във вр. с чл.46, ал.1, във вр. с чл.44, ал.1 и чл.40, ал.1, т.6 от Закона за чужденците в Република България/ЗЧРБ/.

Образувано е по жалба от Й. Е./Y. E., гражданка на [държава], родена на [дата]год. в [държава], със статут на постоянно пребиваваща в Р.България, с [ЕГН] и постоянен адрес в [населено място], [община], [област], подадена чрез пълномощник - адв.М. Ч. от АК - [област], с адрес за призоваване - [населено място], [улица], [адрес] - адвокатска кантора, против Заповед №292з-3228 от 29.10.2024 год. на директора на ОД на МВР - Кърджали, с която, на основание чл.40, ал.1, т.6 и чл.44, ал.1 от Закона за чужденците в Република България и чл.18, ал.1, т.15 от Правилника за устройството и дейността на МВР, е отнето правото на постоянно пребиваване в Република България, на жалбоподателката Й. Е./Y. E., [ЛНЧ], с [ЕГН], гражданин на [държава], с национален паспорт №[номер] и с която, на основание чл.39б, ал.1 от ЗЧРБ, й е определен срок за напускане на страната – 15 дни.

Жалбоподателката заявява в жалбата, че не е доволна от така постановената заповед и счита същата за неправилна и незаконосъобразна. Излага съображения, като твърди най-напред, че обжалвания акт е неправилен. Счита, че административния орган неправилно е приложил разпоредбата на закона, като е приел, че не е пребивавала на територията на Р. България и че този извод на административния орган е несъстоятелен и неподкрепен с доказателства. Сочи, че има сключен граждански брак със съпруга й Х. Ю. С. и притежава статут на постоянно пребиваваща в Р. България, като е регистрирана с ЕГН. Сочи също, че притежава постоянна адресна регистрация в [населено място], [община], [улица], на който адрес от датата на заявяването му пред съответните органи е пребивавала и пребивава на заявеният от нея адрес, поради което изводът на административния орган за извършено нарушение на чл.40, ал.1, т.6 от ЗЧРБ бил неправилен. Твърди, че административният орган не е взел предвид представените от нея писмени документи, доказващи че е пребивавала на територията, както на Р. България, така и на [държава], която е страна - членка на ЕС, както и че е адресно регистрирана на територията и на двете държави и по силата на това е следвало да приеме, че и в двете държави, като страни - членки на ЕС, се е ползвала с пребиваване на територията на ЕС, а не на трета държава - нечленка на ЕС. Сочи, че по силата на чл.35 от АПК, преди издаване на административния акт, административният орган е длъжен да извърши обстойна проверка, като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая - нещо, което счита, че в настоящото производство не е било сторено.

На следващо място, в жалбата се твърди, че освен неправилна, заповедта е и незаконосъобразна и че същата е немотивирана и от съдържанието и не може да се извлече извод за обстоятелствата, при които е постановена. Твърди се, че същата страда от пороци в съдържанието си, водещи до отмяна и че от съдържанието й не става ясно, на какво основание административният орган е стигнал до извода за наличие на законовите предпоставки за отнемане правото на пребиваване на жалбоподателката, както и въз основа на какви доказателства е установено това. Изложен е довод, че е посочена като правно основание разпоредба на текст от ЗЧРБ, който текст бил неотносим и че освен относимо правно основание, в съдържанието липсвало и посочено фактическо основание за издаване на заповедта, както и доказателствата, въз основа на които е изграден изводът за наличие на предпоставките на чл.40 от ЗЧРБ, което съставлявало съществено нарушение, ограничаващо правата на адресата и водещо до отмяна. На тези основания, жалбоподателката счита, че обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен и че като такъв, следва да бъде отменен. На основание изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, с жалбата моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед №292з-3228 от 29.10.2024 год. на директора на ОД на МВР – Кърджали, за налагане на принудителна административна мярка „отнемане правото на пребиваване в Р. България“, като неправилна и незаконосъобразна. Моли също така, да й бъдат присъдени и разноските за водене на настоящото дело.

Редовно призована за съдебните заседания, жалбоподателката Й. Е./Y. E., гражданка на [държава], родена на [дата]год. в [държава], със статут на постоянно пребиваваща в Р. България, с постоянен адрес в [населено място], [община], [област], не се явява, представлява се от редовно упълномощения й процесуален представител – адвокат М. Ч. от АК – [област], която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Счита, че административният орган, в изпълнение на задълженията си по закон, не е изследвал въпроса по отношение на времетраенето и по отношение на пребиваването на жалбоподателката на територията на други държави. Твърди, че от представените в съдебно заседание доказателства е видно, че жалбоподателката в един определен период от време е пребивавала на територията на [държава], която е страна - членка на ЕС. Сочи, че нормата, въз основа на която е постановена ПАМ, изрично регламентира, че страната на пребиваване следва да не е страна - членка на ЕС. Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед №292з-3228 от 29.10.2024 год. на директора на ОД на МВР Кърджали за налагане на принудителна административна мярка „отнемане правото на пребиваване в Р България“, като неправилна и незаконосъобразна. Моли също да бъдат присъдени и разноските за водене на настоящото дело, за които представя списък на разноските. Моли да й бъде дадена възможност, в определен от съда срок, да представи писмени бележки в подкрепа на твърденията си. В предоставения й от съда 10-дневен срок, такива писмени бележки не са представени.

Ответникът по жалбата – директорът на ОД на МВР - град Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се редовно упълномощен процесуален представител - гл.юрк. М. П., който оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Счита, че заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в съответната форма, при спазване на материалноправните и процесуалните правила по издаването й и че е съобразена и с целта на закона, поради което следва да бъде оставена в сила. Сочи, че при извършената справка в АИС „Граничен контрол” е установено, че Й. Е. не е пребивавала на територията на Република България за период по-голям от 12 последователни месеца, а именно - за времето от 29.06.2022 год. до 25.08.2024 год. и че в интервюто, което е проведено в стартиралото административно производство, Й. Е. е заявила, че през периода от 29.06.2022 год. до 25.08.2024 год. е живяла със семейството си във [държава]. Сочи, че разпоредбата на чл.59 от ППЗЧРБ, гласи следното: „Когато са налице основанията за отнемане правото на пребиваване по чл.40, ал.1, т.6 от ЗЧРБ, пребиваването в друга държава- членка се доказва с официален документ, издаден от компетентен орган на държава - членка на ЕС, гранични печати за вход и изход и други документи.“. Сочи на следващо място, че на жалбоподателката е бил даден срок от 2 месеца, за да представи тези доказателства, което тя не е сторила и че ако е налице обстоятелството, жалбоподателката да е пребивавала 2 години постоянно във [държава], то същата следва да има някакъв статут, който тя да удостовери с официален документ, но такъв документ не е бил представен. Сочи също така, че Й. Е. е със статут на постоянно пребиваващ в Република България чужденец от 04.11.2021 год., като оттогава до момента е пребивавала в страната общо 12 дни, като счита, че това показва, че Й. Е. не се е установила трайно в Република България, а посещава страната инцидентно за по няколко дни. По отношение на представените в съдебно заседание доказателства излага съображения, като сочи, че процесната заповед е издадена на 29.10.2024 год., при продължило 2 месеца административно производство и че срокът за представяне на доказателства е удължаван и тя е знаела, че следва да бъде активна, тъй като тежестта на доказване на факти в това административно производство е върху нея. Излага довод, че в конкретния случай, в съдебно заседание се представят документи за участие в някакъв курс, а не удостоверение за вече проведен курс във [държава], документ за адресна регистрация и сертификат, но че нито един от тези документи не се явява официален документ, който да е издаден от компетентен орган, с който би следвало тя да докаже пребиваването си. Излага и довод, че с документ за адресна регистрация може да се снабди всеки, а участието в курса е за срок от 6 месеца и дори да се приеме, че тези документи са относими към делото, отново е налице период от 12 месеца, през които жалбоподателката не е пребивавала в Р България или в държава - членка на ЕС и че възниква въпросът - защо в закона са закрепени някакви процесуални срокове, след като те не се спазват от чуждестранните граждани при провеждане на административните производства. Сочи, че тежестта на доказване е на заявителя-чужденец, а той в конкретния случай е бездействал в административното производство и приемайки и коментирайки в настоящия момент документи, с които жалбоподателката е разполагала към момента на провеждане на интервюто и на административното производство, но не ги е предоставила, счита, че по този начин е лишила административния орган от възможност да ги коментира и евентуално да постанови административен акт в съвсем друга насока. Излага и довод, че в конкретния случай се образува съдебно производство, представят се доказателства, от които административният орган, при произнасянето си, е бил лишен да се запознае с тях и да ги коментира при издаването на административния акт, както и че разпоредбата на чл.40, ал.1, т.6 от ЗЧРБ е императивна и при наличието на визираните в нея предпоставки, административния орган е длъжен да отнеме предоставеното право на постоянно пребиваване в страната. Подробни съображения в подкрепа на оспорената заповед излага в писмена защита, която представя в съдебно заседание. Моли за решение в този смисъл, како претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали, а при условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по настоящото дело.

Административен съд - Кърджали, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.46, ал.1 от ЗЧРБ, заповедите за налагане на принудителни административни мерки, т.е. заповедите по чл.44, ал.1 от с.з., каквато е и процесната заповед, могат да се обжалват при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс, от което следва, че тези заповеди подлежат на обжалване в рамките на общия 14/четиринадесет/-дневен срок, регламентиран в чл.149, ал.1 от АПК. Процесната заповед за налагане на принудителна административна мярка „Отнемане правото на пребиваване на чужденец в Република България”, по отношение на жалбоподателката Й. Е., е издадена на 29.10.2024 год., като за издаването й е изготвено съобщение с УРИ 292000-20329 от 04.11.2024 год. на началник група „Миграция“ при ОДМВР – Кърджали/л.20/, адресирано до лицето, по отношение на което е наложена тази ПАМ. Видно от Протокол за връчено съобщение по реда на чл.18а от АПК/л.21/, служител на PУ - Кърджали към ОДМВР – Кърджали – [длъжност] К. Г., е връчил съобщението на регистрирания постоянен адрес на жалбоподателката - [населено място], [улица], [община], [област], на лицето Ю. Т. А., срещу подпис, като това връчване е станало на датата 05.11.2024 година.