Решение № 105 от 31.05.2021, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

31.05.2021

Град

Кърджали

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд състав

На

29.04.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана

Кадиева

Прокурор като разгледа докладваното от

Ангел

Момчилов

Адм. дело номер

51 по описа за

2021 година.

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК.

Постъпила е жалба от Производството е образувано по жалба на пълномощника на А.Й., родена на *** ***, гражданин на ***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 292з-256/08.02.2021 г., издадена от директор на ОДМВР - Кърджали, с която е наложена принудителна административна мярка „Отнемане правото на пребиваване на чужденец в РБългария“.

Счита, че процесната заповед е незаконосъобразна като постановена в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Излага съображения, че в оспорената заповед липсват мотиви, послужили за издаването й, което се явявало нарушение на чл. 59, ал. 1 от АПК. Липсата на мотиви представлявало съществен порок във формата на акт и съответно отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.

Оспорва като неправилни изложените от административния орган фактически основания в обжалвания акт. В тази връзка сочи, че нормата на чл. 46, ал.1, т. 6 от ЗЧРБ предвиждала отнемане на правото на продължително пребиваване на чужденец в Република България, когато се установи, че чужденецът, получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, е отсъствал от територията на държавите-членки на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца, освен в случаите на обявено извънредно положение. Ноторно било обстоятелството, че на територията на Република България е било обявено извънредно положение за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.

Освен горепосоченото, твърди, че в хода на административното производство жалбоподателката е представила множество доказателства, удостоверяващи промяна в здравословното й състояние, която е възпрепятствала възможността й да се придвижва. Независимо от това, издателят на оспорената заповед преценил, че така представените документи не представлявали основание да не бъде наложена принудителната административна мярка.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 292з-256/08.02.2021 г., издадена от директор на ОДМВР - Кърджали, с която е наложена принудителна административна мярка „Отнемане правото на пребиваване на чужденец в РБългария“.

В съдебно заседание чрез пълномощник, поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения. Сочи, че от събраните по делото доказателства, категорично се опровергавали твърденията на административния орган, а именно, било видно, че макар и за кратко жалбоподателката е пребивавала на територията на Република България. Счита, че издателят на оспорената заповед не се е съобразил с последните изменения на разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ, с които изрично било въведено изключението, че в случай на обявено извънредно положение, изискването за 12 последователни месеца, не се прилагало.

Предвид това намира, че оспорената заповед е издадена при липса на фактически и правни основания, за налагане на принудителна административна мярка, поради което, моли съда да отмени обжалвания административен акт, като неправилен и незаконосъобразен.

Ответникът по жалбата, чрез пълномощника юрисконсулт М. П. оспорва жалбата по основание. Представя писмена защита в подкрепа на доводите си за законосъобразност и обоснованост на оспорената заповед.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателката Й.А. е родена на *** г. в ***, гражданин на ***, притежаваща документ за самоличност/паспорт/ ***, издаден в ***/л. 25 от делото/;

На Й.А. е предоставено разрешение за постоянно пребиващ чужденец в Република България – Разрешение за пребиваване № *** от *** г./л. 24/. Разрешението е предоставено на основание чл. 25, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ/Справка за чужденец – АИС „ЕРЧ“ – л. 28/;

С Предложение № 292р-2769/08.02.2021 г., изготвено от началник на група „Миграция“ – Кърджали, е предложено на директора на ОДМВР – Кърджали да се наложи принудителна административна мярка – отнемане правото на пребиваване на чужденец в Република България, на Й.А., гражданин на ***, постоянно пребиваващ в РБ чужденец, на основание чл. 25, ал.

1, т. 9 от ЗЧРБ/л. 36 – л. 38/.

Изложени са съображения, че при извършената справка в АИС „Граничен контрол“ се констатирало, че Й.А. не е пребивавала на територията на държавите членки на Европейския съюз за период по-голям от 12 последователни месеца, като лицето е отсъствало от Република България за периода от 27.08.2019 г. до 16.11.2020 г.

Посочено е, че представените от жалбоподателката доказателства за влошено здравословно състояние - документи от Университетска болница ***/рапорти за почивка/, че на 03.09.2019 г. и е поставена диагноза *** и и е предписано домашно лечение в рамките на 60 дни, последващо предписано домашно лечение за срок в рамките на 30 дни, считано от 05.03.2020 г. поради ***, както и документ от

Болница „***“ ***, удостоверяващ предписано домашно лечение за периода от 02.09.2019 г. до 25.09.20219 г., не покривали целия период на отсъствие на лицето от Република България, поради което не можело да докажат по безспорен начин, че жалбоподателката не е имала възможност да пътува и пребивава в страната.

Изложени са доводи, че тъй като лицето не се е установило трайно в Република България и е пребивавало в страната 2 пъти след полученото разрешение за постоянно пребиваване, представените документи не са основание на Y. A. да не бъде наложена принудителна административна мярка „Отнемане правото на пребиваване на чужденец в Република България”.

Прието е, че е налице основание за отнемане правото на пребиваване на лицето по смисъла на чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ.

В предложението е посочено, че от извършена проверка в информационните фондове на МВР било установено, че спрямо Й. А. няма производство по „Закона за административното производство“. Жалбоподателката и семейството й живеели и работели постоянно в ***, ***, поради което наложената ПАМ нямало да ограничи правото на личен и семеен живот или пряко да създаде затруднения за поддържане на семейни, културни и социални връзки с държавата на произход;

Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 292з-256/08.02.2021 г., издадена от директора на ОДМВР - Кърджали, е отнето правото на постоянно пребиваване в Република България на Y. A./Й.А., родена в *** на *** г., гражданин на ***, постоянно пребиваващ в РБ чужденец/л.

16 – л. 18/. Заповедта е връчена на пълномощник/адв.М.Ю./ на 25.02.2021 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена в срока по чл. 149, ал. 3 от АПК, от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима. В тази връзка съдът счита, че 14-дневния срок за обжалване на решението започва да тече, считано от връчването на акта на пълномощника на адресата – 25.02.2021 г., поради което процесната жалба, като депозирана на 08.03.2021 г., се явява подадена в законоустановения срок.

Безспорно е по делото, че на Й.А. е било предоставено право на постоянно превиващ в РБ чужденец, на основание чл. 25, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ.

След извършване на проверката по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК относно преценката за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият състав намира за установено, следното:

Оспорената заповед е издадена от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ писмена форма, съдържаща формално фактически и правни основания за постановяването й.

В конкретния случай не са налице до пуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Налице са предприети действия от страна на административния орган за надлежно уведомяване на Й.А. за започване на производство по налагане на принудителна административна мярка по ЗЧРБ, като на лицето е било съобщено за това при проведеното интервю на 17.11.2020 г., материализирано в Интервю с УРИ № 292р-24244/л. 34 – л. 35/. Процесната заповед е връчена на пълномощник на адресата, след представяне на изискуемото пълномощно.

Независимо от горното, настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена в нарушение на материалноправни разпоредби, представляващо отменително основание по смисъла на чл.

146, т. 4 от АПК, по следните съображения:

Съгласно посоченото правно основание за издаване на обжалвания административен акт – чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ, отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага, когато се установи, че чужденецът, получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, е отсъствал от територията на държавите - членки на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца, освен в случаите на обявено извънредно положение или на разрешено постоянно пребиваване по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13, 16 и чл. 25г, както и по отношение на членове на семейство на лице по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16 за срока на обявено извънредно положение не се счита за отсъствие отсъствието на чужденеца, получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, от територията на държавите – членки на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца.

Разпечатката съдържа 60 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bba98a75-2537-4c26-a8f3-5b69b50990bf