Определение № 3864 от 24.07.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 1249/2024
- Вид
- Определение № 3864
- Подписан
- 24.07.2026
- Състав
- Атанас Василев Славов
Други актове по делото
- Разпореждане № 3650 от 17.07.2024 · Геновева Илиева
- Разпореждане № 3969 от 01.08.2024 · Михаил Михайлов
- Разпореждане № 4008 от 02.08.2024 · Михаил Михайлов
- Определение № 3350 от 07.08.2024 · Нейко Симеонов Димитров
- Определение № 3351 от 07.08.2024 · Нейко Симеонов Димитров
- Разпореждане № 4152 от 12.08.2024 · Камелия Василева
- Определение № 3607 от 26.08.2024 · Нейко Симеонов Димитров
- Определение № 4791 от 01.11.2024 · Атанас Василев Славов
- Определение № 5176 от 25.11.2024 · Атанас Василев Славов
- Определение № 5509 от 12.12.2024 · Атанас Василев Славов
- Протокол № 144 от 30.01.2025 · Атанас Василев Славов
- Разпореждане № 537 от 30.01.2025 · Атанас Василев Славов
- Определение № 1421 от 17.03.2025 · Атанас Василев Славов
- Разпореждане № 1504 от 18.03.2025 · Атанас Василев Славов
- Разпореждане № 2047 от 11.04.2025 · Атанас Василев Славов
- Разпореждане № 2048 от 11.04.2025 · Атанас Василев Славов
- Разпореждане № 2374 от 29.04.2025 · Атанас Василев Славов
- Разпореждане № 2375 от 29.04.2025 · Атанас Василев Славов
- Протокол № 758 от 19.05.2025 · Атанас Василев Славов
- Разпореждане № 2917 от 23.05.2025 · Атанас Василев Славов
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.1 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3864 гр. Варна, 24.07.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Атанас В. Славов като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20243100101249 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 17396/28.05.2026 г. от И. П. Иванова – Д.а, чрез адв. Ц.
Л. и молба с вх. № 17910/03.06.2026 г. от П. Й. П., чрез адв. Н. П., и двете обективирани в депозираната от тях въззивна жалба с вх. № 15067/11.05.2026 г., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 400/16.04.2026 г. по гр.д. № 1249/2024 г. по описа на ВОС.
В молбата си, молителката И. Д.а въвежда възражение за прекомерност на присъденото в полза на „Ойлкарт“ ЕООД адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде намалено до предвидения минимален размер съгласно Наредба № 1/2004 г. и съразмерно с действително необходимите и разумни разходи. Изразява становище да не бъдат включвани суми, които не подлежат на присъждане - тези свързани с предявения инцидентен установителен иск и прекомерно завишени разходи за процесуално представителство. В тази насока излага, че разноските свързани с предявения инцидентен установителен иск са били присъдени и платени на „Ойлкарт“ ЕООД по приключилите и прекратени производства.
Отделно от горното посочва, че претендираният размер на адвокатското възнаграждение надхвърля два пъти минималния размер, предвиден в наредбата, без да е налице фактическа и правна сложност на делото, оправдаващи същия. Сочи, че претендираната сума в размер на 3360 лв. с ДДС се отнася изцяло за инцидентния установителен иск, по който производството е прекратено, а разноските присъдени и заплатени на „Ойлкарт“ ЕООД в другото производство, поради което намира, че следва да бъдат изключени от присъждането им по основния иск.
Намира че допълнително заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 2815.02 лв. с ДДС – „допълнителна дължима сума за съдебни заседания и сложност“ също следва да бъде изключено от дължимия размер, доколкото от страна на процесуалния представител на ищеца не е положен труд обосноваващ претендираното възнаграждение. Твърди, че същият е присъствал само на 3 от общо 5 проведени открити съдебни заседания.
В заключение излага, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, не са извършвани сложни експертизи, процесуалните действия по доказателствения и правния са типични за Павлов иск, няма доказателства за значителен допълнителен труд, извън 1 рутинното процесуално представителство през трите съдебни заседания и писмени процесуални действия. Моли сумата от 3360 лв. с ДДС, касаеща инцидентния установителен иск и сумата от 2815.02 лв. с ДДС – „допълнителна дължима сума за съдебни заседания и сложност“ да бъдат изключени от присъдените разноски, а останалата част от адвокатското възнаграждение да бъде редуцирана до сумата от 9857 лева без ДДС съобразно Наредба № 1/2004 г. или друг справедлив и мотивиран размер.
В молбата си ответникът П. П., излага съображения напълно припокриващи се с въведените от ответницата.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК, насрещната страна „Ойлкарт“ ЕООД, чрез адв. С. Б. е депозирала отговор на молбата, с който изразява становище за неоснователност на същата и моли да бъде оставена без уважение. Излага, че въведеното от страна на молителите възражение за прекомерност е преклудирано, доколкото е направено за пръв път с молбата по чл. 248 ГПК, поради което намира, че е процесуално недопустимо. В случай, че съдът счете същото за допустимо, изразява становище за неговата неоснователност. Посочва, че в последното открито съдебно заседание, процесуалния представител на ответницата е заявил:
„Представям списък. Правя възражение за адвокатското възнаграждение - Не видяхме дали са представени фактури за плащания.“ Намира, че това възражение не е такова по чл.
78, ал. 5 ГПК, а е относно доказването на направените разноски с фактури за плащания.
Отделно от горното излага, че дори и да се приеме, че възражението е такова по чл.
78, ал. 5 ГПК, намира същото за неоснователно, доколкото не е мотивирано. Сочи, че по отношение на инцидентния установителен иск, на дружеството са били присъдени единствено разноските за въззивното и касационното производство, но не и тези за първоинстанционното и не са налице дублирани суми. Посочва, че процесуалния представител е присъствал на всички открити съдебни заседания, с изключение на тези на които не е даден ход на делото. Твърди, че преценката за прекомерност не се изразява единствено в броя на съдебните заседания, а с оглед фактическа и правна сложност на делото, материалния интерес, обема на извършената работа и всички процесуални действия.
Намира, че делото е с висока фактическа и правна сложност, при значителен материален интерес, касаещ множество недвижими имоти, разглеждане на инцидентен установителен иск и възражения относно действителността на записа на заповед, наложило значителен по обем правен анализ и активна защита през цялото производство.
За да се произнесе по молбата, съдът съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:
Производството по делото е образувано по иск „ОЙЛКАРТ" ЕООД, ЕИК:121654132, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кавала" №8, представлявано от управителя Борис Купенович Димов, действащ чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. С. Б. АК-София и съдебен адрес: гр. София, бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" № 41, вх. А, ет. 3, ап. 7 ПРОТИВ: П. Й. Д. с ЕГН: ********** и с адрес: гр.
Варна, ж.к. Възраждане №4, вх.2, ет.З, ап.31 и И. П. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул."Людвиг Заменхоф" №10, ет.5, ап.12 с цена на иска 130 194,39 лева и правно основание: чл. 135 от ЗЗД.
С исковата молба ищеца е заявил петитум, с който моли съда да постанови решение, с което да ОБЯВИ ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по отношение на ищеца ОЙЛКАРТ" ЕООД, БИК 121654132 извършената разпоредителна сделка между ответниците П. Й. Д. с ЕГН: ********** и И. П. И. с ЕГН: **********, обективирана в Споразумение за уреждане на имуществените отношения по чл.51, ал.1 от СК, утвърдено с решение 2
№22/01.03,2024год. по гр.д.№20243220100095 по описа на РС Генерал Тошево, с което П. Й.
Д. е прехвърлил на И. П. И. собствената си идеална част от описаните недвижими имоти.
С постановеното решение ответниците са осъдени да заплатят на „ОЙЛКАРТ" ЕООД, сторените по делото разноски в размер на 12 172,04 евро, съгласно представения списък в срока по чл. 80 от ГПК, включващи ( 1296.30 лв. – платена държавна такса; 20153.34 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение; 789 лв. – платени такси за преписи от ИМ за вписване;
1567.82 лв. – разноски по вписване на исковата молба).
С оглед наведените с настоящата молба възражения, съдът намира за необходимо да посочи следното:
Претендираната и присъдена сума в размер на 3360 лв. с ДДС, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение за отговор на инцидентен установителен иск, съдът намира за дължима и съответстваща на положения от процесуалния представител на ищеца, труд. Макар производството по инцидентния установителен иск да е прекратено, като недопустимо, то за извършените действия във връзка с организиране на защитата по него се следва възнаграждение. Твърденията, че такова е заплатено в „другото“ производство съдът намира за неоснователни. Присъдените разноски касаят единствено действията по подаване на отговор на частната жалба във връзка с обжалване на прекратителното определение на Окръжен съд – Варна, както и направените разноски за подаване отговор на частната жалба във връзка с потвърдителното определение на Апелативен съд – Варна, пред ВКС, но не и тези свързани с отговора на предявения инцидентен установителен иск.
По отношение на сумата в размер на 2815.02 лева, представляваща допълнително възнаграждение във връзка с проведените съдебни заседания, фактическата и правна сложност на делото и извършените действия, както и наведените твърдения касаещи намаляване общия дължим размер на възнаграждението до сумата от 9857 лева без ДДС, изчислена по материален интерес ( след приспадане на сумите от 3360 лв с ДДС и 2815.02 лв. с ДДС) следва да бъде съобразено обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2026 г.) ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.
В случая, съдът намира, че е налице своевременно направено възражение за прекомерност от страна на процесуалния представител на И. Иванова – Д.а, адв. Л., което обаче не е мотивирано. Видно от посоченото в протокола от проведеното по делото открито съдебно заседание от 18.03.2026 г. процесуалният представител е посочил единствено – „Правя възражение за адвокатското възнаграждение. Не видяхме дали са представени фактури за плащания“, но не са посочени причините, въз основа на които счита, че същото е прекомерно. Обосноваване е налице едва в депозираната молба по чл. 248 ГПК. От страна на процесуалния представител на П. Д., възражение за прекомерност не е депозирано.
По изложените съображения, молбата с правно основание чл.248, ал.1 ГПК се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 17396/28.05.2026 г. от И. П. Иванова – Д.а, чрез адв. Ц. Л. и молба с вх. № 17910/03.06.2026 г. от П. Й. П., чрез адв. Н. П., и двете обективирани в депозираната от тях въззивна жалба с вх. № 15067/11.05.2026 г., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 400/16.04.2026 г. по гр.д. № 1249/2024 г. по описа на ВОС.
3
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАпС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4