Определение № 1421 от 17.03.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1421 гр. Варна, 17.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас В. Славов като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20243100101249 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл.130 от ГПК.

Производството по делото се развива по постъпила искова молба От „ОЙЛКАРТ" ЕООД, ЕИК 121654132, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „***, представлявано от управителя Борис Купенович Димов, действащ чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. С. Б. – АКСофия и съдебен адрес: гр. София, бул. "*** ПРОТИВ: П. Й. Д. с ЕГН:

********** и с адрес: гр. Варна, ж.к. ***, ап.31 и И. П. И., ЕГН: **********, с адрес: гр.Варна, ул."*** с цена на иска 130 194,39 лева и правно основание: чл.

135 от ЗЗД.

С исковата молба ищеца е заявил петитум, с който моли съда да постанови решение, с което съдът да ОБЯВИ ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по отношение на ищеца ОЙЛКАРТ" ЕООД, БИК 121654132 извършената разпоредителна сделка между ответниците П. Й. Д. с ЕГН: ********** и И. П. И. с ЕГН: **********, обективирана в Споразумение за уреждане на имуществените отношения по чл.51, ал.1 от СК, утвърдено с решение №22/01.03,2024год. по гр.д.№20243220100095 по описа на РС Генерал Тошево, с което П. Й. Д. е прехвърлил на И. П. И. собствената си идеална част от описаните недвижими имоти.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпила молба, а съдът с Определение № 5176/25.11.2024 год. по настоящото гр. дело № 1249/2024 год. на ВОС, е приел за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск от И. П. И. против Ойлкарт ЕООД с ЕИК:121654135 и П. Й. Дмитров с правно основание чл.23 от СК, с който се иска да признане, че имотите предмет на иска са Лична собственост на ищцата по ИУИ, придобити по време на брака изцяло с лично имущество.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

1

Бившите съпрузи и ответници по иска с правно основание чл.135 от ЗЗД И. П. И. и П. Й. Дмитров са сключили споразумение утвръдено с Решение № 22/01.03.2024 год. по гр. дело № 95/2024 год. на РС-Генерал Тошево, по силата на което всички имоти придобити по време на брака и представляващи СИО се поставят в дял на ответницата И. П. Иванова – Д.а, която е заплатила за уравнение за дела на ответника ИУИ П. Й. Дмитров.

Предмет на инцидентния установителен иск с правно осонавние чл.23 ал.1 от ГПК, са имотите споразумение утвръдено с Решение № 22/01.03.2024 год. по гр. дело № 95/2024 год. на РС-Генерал Тошево, с искане за признаване за установено в отношениятга между страните, че ищцата по инцидентния иск И. П. И. е собственик на имотити, тъй като са придобити с нейни лични средства.

От така установинета фактическа обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предявения ИУИ е недопустимо, а приоизводството по него следва да се прекрати.

Съдът е приел за разглеждане ИУИ, с който от ищцата И. П. И. иска да се признае за установено по отношение на ответниците Ойлкарт ЕООД с ЕИК:121654135 и П. Й. Дмитров на основание чл.23 от СК, че имотите предмет на споразумение утвръдено с Решение № 22/01.03.2024 год. по гр. дело № 95/2024 год. на РС-Генерал Тошево са нейна лична собственост, придобити по време на брака изцяло с лично имущество.

ИУИ е с правно основание чл.23 ал.1 от СК.

Страни по този иск са съпрузите, Предмет на иска е имущество придобито по време на брака.

Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен - изследва се характерът на вложените в придобиването средства.

В мотивите на ТР № 3 от 29.11.2018 год. на ВКС по т. д. № 3/2015 год., ОСГК е прието, че със споразумението, с което съпрузите уреждат имуществените си права при прекратяване на брака има вещно-транслативен ефект, което изключва възможноста в следващ исков процес да се установява с иск пълна трансформация на лично имущество.

2

Според настоящия съдебен състав твърденията за трансформация на личмно имущество в СИО, могат да бъдат релевирани единствено при съществуваща и непрекратена съсобственост.

Споразумението по чл. 51 ал.1 от СК, представлява доброволна делба, която урежда окончателно, имуществените отношения между бившите съпрузи, което има за последици прекратяване на съпружеската имуществена общност, трансформирана със развода в обикновена съсобственост.

В производството по чл.135 от ЗЗД, инцидентно установяване на поголям принос или трансформация е недопустимо. Твърденията за трансформация на лични средства на ответницата при придобиване на процесните имоти в случая са неотносими към предмета на спора т.е. нямат характер на преюдициалност. В производства, както и в настоящия случай, в които бившите съпрузи са на една и съща страна на процесуалното правоотношение, инцидентното установяване на по-голям принос или трансформация е недопустимо. В тези случаи правното действие на трансформацията може да бъде зачетено, само ако е установено с влязло в сила решение.

От друга страна твърденията за трансформация могат да бъдат релевирани единствено при съществуваща и непрекратена съсобственост.

Споразумението по чл. 51 ал.1 от СК, представлява доброволна делба и урежда окончателно, имуществените отношения между бившите съпрузи. Той има за последици прекратяване на съпружеската имуществена общност, трансформирана след развода в обикновена съсобственост.

С настъпването на вещно-прехвърлителния ефект на спорзумението се преклудира възможността на бившите съпрузи да се позовават на трансформация на лични средства.

Отделно от това сключеният между ответниците договор за доброволна делба има характер на извънсъдебна спогодба с право-установяващо и декларативно действие - страните се задължават да се въздържат от всякакво оспорване на възприетия от тях начин на извършване на делбата.

Споразумението обвързва страните и никоя от тях не може да претендира, че отношенията са различни от тези, които прогласява спогодбата.

По тези горните съображения е недопустимо в последващ исков процес 3 да се преуреждат имуществените отношения между бившите съпрузи за същите отношения, за които те са сключили споразумение. Това произтича от договорния характер на споразумението, което има силата на закон между страните, които са го сключили – чл.20а от ЗЗД, докато то ги обвързва.

Предвид изложеното предявения инцидентен установителен иск е недопустим, а производството по него следва да бъде прекратено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.130 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА като НЕДОПУСТИМО производсвото по приетия за съвместно разглеждане ИНЦИДЕНЕТЕН УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК с правно осонвание чл.23 ал.1 от СК, от И. П. И. против Ойлкарт ЕООД с ЕИК:121654135 и П. Й. Дмитров с правно основание чл.23 от СК, с който се иска да признане, че имотите предмет на споразумение утвръдено с Решение № 22/01.03.2024 год. по гр. дело № 95/2024 год. на РС-Генерал Тошево са лична собственост на ищцата по ИУИ, придобити по време на брака изцяло с лично имущество.

Определението подлежи на обжалване в седимичен срок от редовното му връчване пред АС-Варна, с частна жалба.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 4