Наредба № 1 от 22 януари 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването (Н№ЯГПССЗ)

Чл. 1

(1) С тази наредба се уреждат условията и редът за провеждане на обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването и финансирането му.

(2) С наредбата се определя и номенклатурата на специалностите в системата на здравеопазването съгласно приложение № 1.

Чл. 2

Обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването се състои в усвояване на теоретични знания и практически умения по специалност, която обхваща обособен раздел на медицинската наука и практика и завършва с държавен изпит.

Чл. 3

(1) Специалност в системата на здравеопазването се придобива след изпълнение на учебната програма и успешно положен практически и теоретичен изпит пред държавна изпитна комисия, определена със заповед на министъра на здравеопазването.

(2) Обучението за придобиване на специалност и държавният изпит се провеждат на български език.

(3) Не може да се провежда едновременно обучение за придобиване на повече от една специалност.

Чл. 4

(1) Специалност по реда на тази наредба могат да придобиват правоспособни медицински специалисти с висше образование по специалностите от професионални направления „Медицина“, „Дентална медицина“, „Фармация“ и „Здравни грижи“.

(2) Специалност по реда на тази наредба могат да придобиват и немедицински специалисти с висше образование, ако има определена специалност за тях в номенклатурата на специалностите.

Чл. 5

(1) Теоретичното обучение се провежда от:

1. висши училища, получили положителна акредитационна оценка по Закона за висшето образование;

2. национални центрове по проблемите на общественото здраве, получили акредитация по съответната специалност по реда на Закона за висшето образование;

3. Военномедицинската академия по военномедицинските специалности.

(2) Практическото обучение се провежда в следните институции, наричани за краткост „бази за обучение“:

1. заведенията по ал. 1;

2. лечебни заведения, получили одобрение от министъра на здравеопазването за извършване на дейности по чл. 90, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, които имат възможност за изпълнение на учебната програма за специалността или на съответните раздели или модули от нея.

Чл. 6

(1) Висшите училища организират, регистрират, провеждат и контролират теоретичното обучение за придобиване на специалност, базите за обучение – практическото обучение за придобиване на специалност, а Военномедицинската академия – обучението по военномедицинските специалности.

(2) Базите за обучение определят най-малко един служител с подходяща квалификация и опит, който да отговаря за организацията и координацията на обучението за придобиване на специалност на всички специализанти в базата за обучение. Служителят е лице за контакт за специализантите и осъществява методическо и организационно съдействие във връзка с обучението им.

(3) Данните за контакт с лицето по ал. 2 се публикуват от базата за обучение на портала за специализанти по чл. 8а.

Чл. 7

Министърът на здравеопазването планира, координира и контролира дейностите по провеждане на обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването.

Чл. 8

(1) Висшите училища и Военномедицинската академия предоставят в Министерството на здравеопазването два пъти в годината – в срок до 10 юни и до 10 декември, както и при поискване, информация за броя на регистрираните от тях специализанти по специалности.

(2) Висшите училища и Военномедицинската академия поддържат информация за регистрираните от тях специализанти, която включва:

1. имената по документ за самоличност на специализанта, гражданство и единен граждански номер/личен или друг идентификационен номер на чужденеца от документа за самоличност, вида на пребиваване на чужденеца в страната и дали е с предоставено право на убежище, признат статут на бежанец или хуманитарен статут, или чужденец от българска народност/български произход;

2. наименование на специалността, по която се обучава специализантът;

3. мястото, на което е приет специализантът съобразно чл. 11, 13 или 22а, и дали то е финансирано от държавата;

4. институцията, в която се провежда теоретичното обучение и базата за обучение, а в случаите, когато базата за обучение е лечебно заведение – номера и датата на заповедта за одобрение от министъра на здравеопазването за обучение на специализанти по съответната специалност, валидна към датата на започване на обучението за придобиване на специалност от специализанта, и актуалните последващи заповеди, и срока на одобрението;

5. начална и крайна дата на обучение;

6. придобитата от специализанта специалност от висшето образование, образователно-квалификационна степен и професионална квалификация, серия, номер (фабричен или електронен), регистрационен номер и дата на издаване на дипломата за висше образование, висшето училище, издало дипломата, и държава;

7. в случаите, в които е приложимо – данни за удостоверението за признаване на професионална квалификация, документа за признато висше образование, удостоверението за владеене на български език и професионалната терминология на български език от чужденците за упражняване на медицинска професия в Република България, за проведена проверка на познанията по български език на медицинските специалисти, граждани на държави – членки на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария, придобили професионалната си квалификация по медицинска професия в Република България;

8. промяна в данните и обстоятелствата по провеждане на обучението за придобиване на специалност (прекъсване на обучението, продължаване на обучението, прекратяване на обучението, признаване на част от обучението, преминаване на място, финансирано от държавата, промяна на базата за обучение, промяна в имената на специализанта, придобита друга специалност и др.);

9. сесията и годината на допускане до държавния изпит.

(3) При поискване висшите училища и Военномедицинската академия предоставят в Министерството на здравеопазването информацията по ал. 2.

Чл. 9

(1) Обучението за придобиване на специалност се провежда за определения в номенклатурата на специалностите срок и съгласно рамкова учебна програма за всяка специалност, утвърдена от министъра на здравеопазването.

(2) Рамковите учебни програми се разработват от определените от министъра на здравеопазването изпитни комисии за държавен изпит за съответната специалност. Министърът на здравеопазването определя председател на изпитна комисия, който да координира и организира дейността, да съгласува рамковата учебна програма с висшите училища и да я предложи на министъра на здравеопазването за утвърждаване.

(3) Рамковите учебни програми съдържат:

1. дефиниция на специалността и професионална квалификация на лицата, които имат право да се обучават по нея;

2. продължителност на обучението съгласно срока, определен в номенклатурата на специалностите;

3. учебен план, съдържащ наименование на задължителните модули и раздели от теоретичното и практическото обучение и тяхната продължителност, и при необходимост минимален задължителен брой практически дейности (изследвания, манипулации, операции и др.);

4. задължителните колоквиуми;

5. знанията, уменията и компетентностите, които специализантът следва да придобие;

6. конспект за държавен изпит за специалност.

(4) Министерството на здравеопазването публикува на интернет страницата си утвърдените рамкови учебни програми и ги изпраща на висшите училища.

(5) При необходимост рамковите учебни програми за придобиване на специалност се актуализират в съответствие с развитието на медицинската наука и практика по реда на ал. 2.

(6) Въз основа на утвърдените рамкови учебни програми ректорите на висшите училища утвърждават учебни програми за всяка специалност, по която извършват обучение, и ги публикуват на интернет страниците си. При необходимост ректорите актуализират утвърдените от тях учебни програми.

(6а) Учебните програми, утвърдени от ректорите на висшите училища, съдържат включеното в рамковите учебни програми по ал. 3 и тематичен обхват и/или съдържание на задължителните модули и раздели от теоретичното и практическото обучение, определени в рамковите учебни програми. Учебните програми могат да включват и:

1. разработени субмодули и субраздели на определените в утвърдените рамкови учебни програми модули и раздели от теоретичното и практическото обучение;

2. минимален задължителен брой практически дейности (изследвания, манипулации, операции и др.) в случаите, когато в утвърдените рамкови учебни програми не се съдържа такъв брой;

3. минимален задължителен брой практически дейности (изследвания, манипулации, операции и др.), който е по-висок от посочения в утвърдените рамкови учебни програми.

(7) Актуализираните рамкови учебни програми и учебните програми, утвърдени от ректорите на висшите училища, се прилагат по отношение на започналите обучение за придобиване на специалност след утвърждаването им.

(8) Рамковите учебни програми за военномедицинските специалности се разработват от Военномедицинската академия, съгласуват се с министъра на отбраната и се предлагат за утвърждаване от министъра на здравеопазването. Въз основа на утвърдените рамкови учебни програми Военномедицинската академия утвърждава учебни програми по военномедицинските специалности.

Чл. 10

(1) Висшите училища и Военномедицинската академия могат да признават части (раздели или модули), които са включени в учебната програма по съответната специалност само от предходно проведено обучение за придобиване на специалност в системата на здравеопазването в Република България или в чужбина.

(2) Признаването на части от учебната програма по ал. 1 от предходно проведено обучение за придобиване на специалност в системата на здравеопазването в Република България се осъществява със заповед на ръководителя на висшето училище или на Военномедицинската академия при условия и по ред, определени от висшите училища и Военномедицинската академия, а от предходно проведено обучение за придобиване на специалност в системата на здравеопазването в чужбина – със заповед на ръководителя на висшето училище или на Военномедицинската академия по реда на чл. 23.

(3) В случаите, когато се признава обучение от предходно придобита друга специалност в системата на здравеопазването, признаването на части от учебната програма по ал. 2 може да обхваща не повече от половината от продължителността на обучението по специалността, по която се обучава специализантът и по която се извършва признаването.

(4) Ако бъде установено, че признаване на преминато обучение не е извършено в съответствие с изискванията на тази наредба, висшето училище или Военномедицинската академия отстраняват несъответствията в 14-дневен срок от установяването.

Чл. 11

(1) Обучението за придобиване на специалност, при която основно се извършват лечебна и/или диагностична дейност или непосредствено се предоставят здравни грижи на пациенти, наричана за краткост „клинична специалност“, се осъществява въз основа на едно от следните основания:

1. сключен срочен трудов договор на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда на пълно работно време с база за обучение по съответната специалност на длъжност за специализант, посочена в чл. 17, ал. 1; договорът е със срок до изпълнението на всички модули и раздели от теоретичното и практическото обучение, предвидено в учебната програма и индивидуалния учебен план, включително извършването на минималния задължителен брой практически дейности, но не по-късно от срока по чл. 12, ал. 3;;

2. договор за повишаване на квалификацията по чл. 234 от Кодекса на труда, сключен между база за обучение и неин служител с придобита вече друга специалност в системата на здравеопазването;

3. заповед на министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице по чл. 92, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(2) Структурата, в която е назначен специализантът по чл. 68, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда или в която се обучава въз основа на договор по чл. 234 от Кодекса на труда или заповед по чл. 11, ал. 1, т. 3, трябва да осъществява дейности по специалността, по която той се обучава.

(3) В договора и заповедта по ал. 1 се посочва:

1. задължението на ръководителя на базата за обучение да осигури присъствието на специализанта в друго лечебно заведение или в национален център по проблемите на общественото здраве при спазване на изискванията на чл. 15, ал. 2 за частите от учебната програма, които базата за обучение не може да проведе, и за предвиденото в учебната програма теоретично обучение; в тези случаи специализантите по чл. 11, ал. 1, т. 1 ползват платен служебен отпуск по чл. 161, ал. 1 от Кодекса на труда;

2. задължението на специализанта да изпълнява учебната програма и индивидуалния учебен план.

(4) Обучението за придобиване на клинична специалност от чужденци, които не са граждани на държава – членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария, и не са с разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, или с предоставено право на убежище, признат статут на бежанец или хуманитарен статут и които не са чужденци от българска народност, се провежда въз основа на сключен договор за обучение между висшето училище, базата за практическо обучение и специализанта при спазване на изискванията на чл. 15, ал. 2.

(5) Обучението за придобиване на специалност, при която по време на обучението не се извършва лечебна и/или диагностична дейност и не се предоставят непосредствено здравни грижи на пациенти като основна дейност, наричана за краткост „неклинична специалност“, се осъществява въз основа на заповед на ректора на висшето училище.

(6) Обучението за придобиване на военномедицинска специалност се осъществява въз основа на заповед на началника на Военномедицинската академия.

Чл. 12

(1) Обучението за придобиване на клинична специалност започва от датата на постъпване на специализанта на работа в случаите по чл. 11, ал. 1, т. 1 или датата, посочена в договора или заповедта по чл. 11, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 11, ал. 4 или 5 или чл. 13, ал. 3, а обучението за придобиване на неклинична специалност започва от датата, посочена в заповедта на ректора на висшето училище.

(2) Обучението за придобиване на военномедицинска специалност започва от датата, посочена в заповедта на началника на Военномедицинската академия.

(3) Обучението за придобиване на специалност приключва с успешно полагане на държавния изпит за специалност в срок не по-дълъг от 5 години след изтичане на срока, определен в приложение № 1 за съответната специалност.

(4) След изтичане на срока по ал. 3 обучението за придобиване на специалност се прекратява по реда на чл. 25.

Чл. 13

(1) Центровете за спешна медицинска помощ, центровете за трансфузионна хематология, държавните психиатрични болници и други лечебни заведения, които нямат одобрение от министъра на здравеопазването за обучение по съответната специалност, могат да сключват договори с бази за обучение по чл. 5, ал. 2 за обучение по клинични специалности на свои служители.

(2) Висшите училища могат да сключват договори с бази за обучение по чл. 5, ал. 2 за обучение по клинични специалности на свои служители.

(3) Отношенията между лечебното заведение по ал. 1, което няма одобрение от министъра на здравеопазването за обучение, или висшето училище по ал. 2 и служителя му, който ще се обучава по клинична специалност, се уреждат по реда на чл. 234 от Кодекса на труда.

(4) Специализантите по ал. 1 и 2 се включват в работния график на базата за обучение и имат същите задължения като специализантите, назначени по реда на чл. 11.

(5) За провеждането на обучението по реда на ал. 1 и 2 не се дължи такса на базите за обучение.

(6) За времето на обучението си за придобиване на специалност специализантите, обучаващи се на места, финансирани от държавата по чл. 47, ал. 2, т. 1, буква „б“, ползват платен служебен отпуск по чл. 161, ал. 1 от Кодекса на труда.

Чл. 14

(1) В 7-дневен срок от сключването на договора или издаването на заповедта по чл. 11, ал. 1 или 4 или чл. 13, ал. 3 базата за обучение изпраща във висшето училище, с което има сключен договор, уведомление за приетия специализант, в което се посочва дали той е приет на място, финансирано от държавата. Към уведомлението се прилагат копия на следните документи:

1. документ, удостоверяващ имената, единния граждански номер или личен или друг идентификационен номер на чужденеца и гражданството на специализанта;

2. диплома за придобитата от специализанта професионална квалификация в Република България или документ, удостоверяващ правото на специализанта да упражнява съответната професия, когато професионалната квалификация е придобита в друга държава;

3. договора, съответно заповедта по чл. 11, ал. 1 или 4 или чл. 13;

4. удостоверение за членство на специализанта в съответната съсловна организация;

5. удостоверение за владеене на български език и професионалната терминология на български език, издадено по реда на наредбата по чл. 186, ал. 3, т. 1 от Закона за здравето в случаите по чл. 19, ал. 1 и 2;

6. протокола от проведения конкурс по чл. 17, ал. 3;

7. заповедта на министъра на здравеопазването за одобрение на лечебното заведение за обучение на специализанти по съответната специалност.

(2) В 14-дневен срок от получаване на документите по ал. 1 висшето училище проверява дали подадените документи са в съответствие с изискванията на тази наредба. В случай че са спазени изискванията на наредбата, висшето училище регистрира специализанта и издава книжка за специализация.

(3) Висшето училище изпраща книжката за специализация на базата за обучение в 7-дневен срок от издаването й.

(4) В случай че са установени несъответствия на подадените документи с изискванията на наредбата, висшето училище писмено уведомява базата за обучение и определя срок за отстраняването им.

(5) В 7-дневен срок от отстраняване на несъответствията по ал. 4 висшето училище регистрира специализанта и издава книжка за специализация.

(6) В случай че несъответствията по ал. 4 не са отстранени в определения срок, висшето училище не регистрира специализанта, за което уведомява базата за обучение.

(7) Когато специализантът се обучава по неклинична специалност, висшето училище, издало заповедта за провеждане на обучението, регистрира специализанта и издава книжката за специализация.

(8) Военномедицинската академия регистрира специализанта, обучаващ се по военномедицинска специалност, и издава книжката за специализация по военномедицинските специалности.

(9) Ако бъде установено, че специализант е регистриран в несъответствие с изискванията на наредбата, в 14-дневен срок от установяването висшето училище или Военномедицинската академия отстраняват несъответствията или заличават регистрацията на специализанта.

Чл. 15

(1) Теоретичното обучение се провежда в редовна форма, а ако е предвидено в учебната програма, може да се провежда и дистанционно.

(2) Практическото обучение по клиничните специалности се провежда на пълно работно време съобразно характера на дейностите по съответната специалност. Обучението се осъществява чрез личното участие на специализанта в дейностите, извършвани в базата за обучение, като той носи отговорност за извършваната от него дейност в съответствие с действащите медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика. При самостоятелно изпълнение на дейности, включени в учебната програма, специализантът се вписва в медицинската документация като изпълнител.

(3) Трудовото възнаграждение на специализанта, получавано за извършваната от него дейност, не може да бъде по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход за съответната икономическа дейност и квалификационна група професии, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година.

(4) За времето, за което Министерството на здравеопазването предоставя средствата по чл. 42б, месечното трудово възнаграждение на специализантите, приети на места, финансирани от държавата по клинични специалности, не може да бъде по-малко от 1550,50 евро.

(5) Практическото обучение по неклиничните специалности се извършва съобразно утвърдената учебна програма.

(6) Колоквиумите, предвидени в учебната програма, се провеждат пред комисия, определена със заповед на ректора на висшето училище, регистрирало специализанта, или на определено от него длъжностно лице, която се състои от най-малко двама членове. Базите за обучение подават предложения за свои представители, които да бъдат включени в комисията, по ред и при условия, определени от висшето училище.

Чл. 16

(1) Обучението за придобиване на специалността „Обща медицина“ е повече с практическа, отколкото с теоретична насоченост. То се провежда съобразно учебната програма за срок от три години, от които теоретично обучение – не повече от 8 месеца, и практическо обучение – не по-малко от 28 месеца.

(2) В продължителността на практическото обучение по ал. 1 се включват най-малко 6 месеца обучение в лечебно заведение за болнична помощ, получило одобрение от министъра на здравеопазването за обучение, и най-малко 6 месеца – в амбулатория за първична медицинска помощ, получила одобрение от министъра на здравеопазването за обучение по „Обща медицина“.

(3) Теоретичното обучение по ал. 1 може да се провежда в редовна или дистанционна форма. Висшите училища организират провеждането на дистанционната форма на обучение въз основа на учебна документация, разработена в съответствие с учебната програма за специалност „Обща медицина“ и с Наредбата за държавните изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение във висшите училища, приета с Постановление № 292 на Министерския съвет от 2004 г. (ДВ, бр. 99 от 2004 г.).

Чл. 17

(1) Базите за обучение обявяват целогодишно на портала за специализанти свободните длъжности за специализанти, които могат да бъдат: „лекар, специализант по …“, „фармацевт, специализант по …“, „медицинска сестра, специализант по …“, „акушерка, специализант по …“, „фелдшер, специализант по …“, „рехабилитатор, специализант по …“, „инспектор по обществено здраве, специализант по …“. За останалите медицински специалисти и за лицата с немедицинско образование се обявява подходяща за тях длъжност за специализант.

(2)

(3) Заемането на длъжностите по ал. 1 се извършва след провеждане на конкурс по реда на Кодекса на труда с изключение на длъжностите за специализанти по „Обща медицина“, за които може да не се провежда конкурс. Кандидатите за заемане на обявените свободни длъжности за специализанти подават документите си чрез портала за специализанти.

(4) При провеждането на конкурса по ал. 3 се вземат предвид:

1. средният успех от следването и от държавните изпити;

2. оценките по учебните дисциплини, съответстващи, включващи или най-близки до специалността, за която се кандидатства;

3. резултатът от проверка на познанията на кандидата по специалността, за която кандидатства;

4. другите умения и компетенции, необходими за заемането на длъжността (социални, организационни, компютърни, езикови и др.).

(5) За класиране на кандидатите базите за обучение формират бал от всеки един от компонентите, посочени в ал. 4, като преценяват индивидуалната му тежест. Правилата за балообразуването и за класирането на кандидатите се публикуват на портала за специализанти в обявата за конкурса по ал. 3.

(6) Протоколът от проведения конкурс по ал. 3 се публикува на портала за специализанти.

(7) Времето, през което медицинските и немедицинските специалисти работят по клинична специалност в база за обучение на основание, различно от посоченото в чл. 11, ал. 1, не се зачита за обучение за придобиване на специалност.

(8) В едномесечен срок от прекратяване на договора по чл. 11, ал. 1, т. 1 със специализанта поради изтичане на срока на договора ръководителят на базата за обучение писмено уведомява за това висшето училище.

(9)

(10)

Чл. 18

(1) Приемът на специализанти по неклинични специалности се извършва след проведен конкурс по документи по ред, определен от висшето училище.

(2) Местата за специализанти по ал. 1 се определят най-малко веднъж годишно от ректора на висшето училище или от определено от него длъжностно лице.

(3) Предложения за места по ал. 2 до висшето училище, с което имат сключен договор за обучение на специализанти, подават и националните центрове по проблемите на общественото здраве, които извършват обучение по съответната специалност.

(4) Редът и сроковете за подаване на предложенията по ал. 3 се определят от висшите училища.

(5) Висшите училища обявяват на интернет страниците си определените от тях места за специализанти по неклинични специалности.

(6) Приемът на специализанти по военномедицински специалности се извършва след проведен конкурс по документи по ред, определен от Военномедицинската академия.

Чл. 19

(1) Медицинските специалисти – граждани на държава – членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария, придобили професионалната си квалификация по медицинска професия в държава, различна от Република България, могат да започнат обучение за придобиване на специалност след признаване на професионалната им квалификация по реда на Закона за признаване на професионални квалификации и успешно премината проверка на познанията по български език по реда на чл. 89, ал. 2 на Закона за признаване на професионални квалификации.

(2) Чужденците, придобили професионална квалификация по медицинска професия, извън тези по ал. 1 могат да кандидатстват за обучение за придобиване на специалност в системата на здравеопазването при следните условия:

1. владеят български език и професионалната терминология на български език, установено по реда на наредбата по чл. 186, ал. 3, т. 1 от Закона за здравето;

2. имат призната професионална квалификация по медицинска професия по реда на Закона за признаване на професионални квалификации в случаите по чл. 186, ал. 3, т. 2 от Закона за здравето, или

3. успешно са положили изпит в случаите по чл. 186, ал. 3, т. 3, буква „а“ от Закона за здравето.

(3) Лицата, придобили професионална квалификация по немедицинска професия в чужбина, могат да кандидатстват за обучение за придобиване на специалност след признаване на висшето им образование по реда на Закона за висшето образование.

(4) Владеенето на български език до степен, гарантираща възможността на гражданите на държава – членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария, придобили професионалната си квалификация по медицинска професия в Република България, да се обучават за придобиване на специалност на български език, се установява при условия и ред, определени от висшето училище, а по военномедицинските специалности – от Военномедицинската академия.

(5) По реда на ал. 4 се установява владеенето на български език и от лицата по ал. 3, както и от лицата, придобили професионална квалификация по немедицинска професия в Република България на език, различен от българския.

Чл. 20

(1) Ръководителят на базата за обучение определя за ръководител на специализанта лице със същата призната специалност и трудов стаж по нея не по-малко от 3 години. За ръководител на специализанти по специалности за лица с професионална квалификация по медицинска професия от професионално направление „Здравни грижи“ и на специализанти по специалности за лица с висше немедицинско образование може да бъде определен и лекар, лекар по дентална медицина или магистър-фармацевт със съответна специалност и трудов стаж по нея не по-малко от 3 години.

(2) Ръководителят на специализанта:

1. изработва индивидуален учебен план в срок до един месец от сключването на договора по чл. 11, ал. 1 или 4 или чл. 13, ал. 3 или от издаването на заповедта за провеждане на обучението, който включва продължителността и периодите за провеждане на задължителното теоретично и практическо обучение, приемащата база за обучение, в която трябва да се проведе практическото обучение по модул и раздел, който базата за обучение не може да проведе, минималния задължителен брой практически дейности (изследвания, манипулации, операции и др.), задължителните колоквиуми, както и списък със задължителните умения и компетентности, които специализантът следва да придобие по време на обучението си; индивидуалният учебен план се утвърждава от ръководителя на базата за обучение;

2. може да участва в провеждането на колоквиумите;

3. контролира и съдейства за изпълнението на изискваните по учебната програма практически дейности (изследвания, операции, манипулации и др.);

4. оценява напредъка на специализанта в края на всяка година от обучението на специализанта и отбелязва задължителните умения и компетентности, които специализантът е овладял до момента;

5. изготвя атестат за практическата дейност, реализирана по време на обучението и изпълнението на индивидуалния учебен план,и списък с придобитите от специализанта компетентности и умения;

6. може да присъства на държавния изпит на специализанта.

7. актуализира при необходимост индивидуалния учебен план на специализанта.

8. следи за изпълнението на учебната програма и индивидуалния учебен план.

(3) Лицата по ал. 2 могат да бъдат ръководители на не повече от трима специализанти по клинични специалности. За специалност „Обща медицина“ лицата по ал. 2 могат да бъдат ръководители на не повече от шест специализанти, като при провеждане на предвиденото в учебната програма практическо обучение в базата за обучение по „Обща медицина“ специализантите не могат да бъдат повече от трима едновременно.

(4) Ръководителят на базата за обучение изпраща във висшето училище, регистрирало специализанта, копие на индивидуалния учебен план по ал. 2, т. 1 в 7-дневен срок от утвърждаването му.

(5) Висшето училище проверява дали индивидуалният учебен план по ал. 4 е в съответствие с утвърдената от ректора учебна програма по съответната специалност. В случай че се установят несъответствия, висшето училище в 1-месечен срок уведомява писмено базата за обучение и определя срок за отстраняването им.

(6) Всяка промяна в индивидуалния учебен план се съгласува с висшето училище, регистрирало специализанта.

Чл. 21

(1) Практическото обучение по модули и раздели, които не могат да се провеждат в базата за обучение, се провежда в други лечебни заведения или национални центрове по проблемите на общественото здраве – бази за обучение.

(2) Условията и редът за провеждане на практическото обучение на специализантите за времето, за което се обучават в друго лечебно заведение или национален център по проблемите на общественото здраве, се определят в договор между базата за обучение на специализанта и приемащото лечебно заведение или национален център,.

(3) Приемащото лечебно заведение или национален център по проблемите на общественото здраве издава на специализанта удостоверение за всеки преминат модул или раздел от учебната програма. За издаване на удостоверението не се дължи такса. Копие от удостоверението се изпраща в базата за обучение на специализанта в 7-дневен срок от издаването му.

(4) Част от практическото обучение може да се провежда и в чужбина със съгласието на ръководителя на базата за обучение. Признаването на проведеното в чужбина обучение се извършва по реда на чл. 23.

(5)

Чл. 22

(1) Висшите училища и националните центрове по проблемите на общественото здраве обявяват на интернет страниците си план-график за провеждане на включеното в учебните програми теоретично обучение по различните специалности и определените от тях такси за участие.

(2) Ако висшето училище, в което е регистриран специализантът, не може да проведе част или цялото теоретично обучение, то се провежда в друго избрано от специализанта висше училище.

(3) Висшето училище по ал. 2, което е провело обучението, и националните центрове по проблемите на общественото здраве издават удостоверение за всяка премината от специализанта част от теоретичното обучение. За издаване на удостоверението не се дължи такса.

(4) Ако специализантът по ал. 2 е приет на място по чл. 47, ал. 2, висшето училище, регистрирало специализанта, издава документ, удостоверяващ това обстоятелство. Специализантът е длъжен да представи документа във висшето училище, в което ще проведе теоретичното обучение, което не може да бъде проведено във висшето училище, в което е регистриран.

Чл. 22а

(1) Обучението за придобиване на специалност за лица с професионална квалификация „лекар по дентална медицина“ се осъществява въз основа на заповед на ректора на висшето училище.

(2) Когато практическото обучение по специалности за лица с професионална квалификация „лекар по дентална медицина“ се провежда в база за обучение – лечебно заведение по чл. 5, ал. 2, т. 2, висшето училище по ал. 1 сключва договор с лечебното заведение за провеждане на обучението в съответствие с изискванията на тази наредба.

Чл. 22б

(1) Местата за специализанти – лекари по дентална медицина, се определят най-малко веднъж годишно от ректора на висшето училище или от определено от него длъжностно лице.

(2) Предложения за места по ал. 1 до висшето училище, с което имат сключен договор за обучение на специализанти, подават и лечебните заведения по чл. 5, ал. 2, т. 2, получили одобрение от министъра на здравеопазването за обучение по специалности за лица с професионална квалификация „лекар по дентална медицина“.

(3) Редът и сроковете за подаване на предложенията по ал. 2 се определят от висшите училища.

(4) Висшите училища обявяват на интернет страниците си определените от тях места за специализанти по специалности за лица с професионална квалификация „лекар по дентална медицина“.

Чл. 22в

(1) Приемът на специализанти – лекари по дентална медицина, се извършва след проведен конкурс по ред, определен от висшето училище, съвместно с базата за обучение по чл. 22а, ал. 2.

(2) Висшето училище издава заповед за провеждане на обучението на приетите специализанти, регистрира ги и издава книжка за специализация.

(3) Приетите специализанти сключват договор с базата за обучение, посочена в заповедта на ректора, в който се регламентират условията за провеждане на практическото обучение в съответствие с изискванията на тази наредба. Базата за обучение изпраща в 7-дневен срок копие на договора до висшето училище, издало заповедта по ал. 2.

(4) В договора по ал. 3 се посочва задължението на ръководителя на базата за обучение да осигури присъствието на специализанта във висше училище или лечебно заведение по чл. 5, ал. 2, т. 2 за частите от учебната програма, които базата за обучение не може да проведе, и за предвиденото в учебната програма теоретично обучение.

(5) Обучението за придобиване на специалност за лица с професионална квалификация „лекар по дентална медицина“ започва от датата, посочена в заповедта на ректора на висшето училище.

Чл. 22г

(1) Теоретичното обучение се провежда от висшето училище съобразно утвърдените учебни програми. Висшите училища обявяват на интернет страниците си план-график за провеждане на включеното в учебните програми теоретично обучение по различните специалности и определените от тях такси за участие.

(2) Практическото обучение по специалностите за лица с професионална квалификация „лекар по дентална медицина“ се провежда на пълно работно време съобразно характера на дейностите по съответната специалност. Обучението се осъществява чрез личното участие на специализанта в дейностите, извършвани в базата за обучение, като той носи отговорност за извършваната от него дейност в съответствие с действащите медицински стандарти и правилата за добра дентална практика.

(3) Колоквиумите, предвидени в учебната програма, се провеждат пред комисия, определена със заповед на ректора на висшето училище, която се състои от най-малко двама членове.

(4) С договора по чл. 22в, ал. 3 може да се предвиди и по-дълъг срок за изпълнение на учебната програма от определения в номенклатурата на специалностите при спазване изискванията на чл. 12, ал. 3 и 4.

Чл. 22д

Лекарите по дентална медицина – граждани на държава – членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария, придобили професионалната си квалификация в държава, различна от Република България, и лекарите по дентална медицина – граждани на трети държави, могат да започнат обучение за придобиване на специалност по реда и при условията на чл. 19.

Чл. 22е

(1) Ректорът на висшето училище по предложение на ръководителя на базата за обучение определя ръководител на специализантите по специалности за лица с професионална квалификация „лекар по дентална медицина“, за когото се прилагат изискванията на чл. 20, ал. 1, 2 и 3.

(2) В случаите когато базата за обучение е различна от висшето училище, регистрирало специализанта, се прилагат изискванията на чл. 20, ал. 4, 5 и 6.

Чл. 22ж

(1) Практическото обучение по модули и раздели, които не могат да се провеждат в базата за обучение по специалност за лица с професионална квалификация „лекар по дентална медицина“, се провежда в друго лечебно заведение или висше училище – бази за обучение. Условията и редът за провеждане на това обучение се определят в договор между базата за обучение на специализанта и приемащото лечебно заведение или висше училище.

(2) Приемащото лечебно заведение или висше училище издава на специализанта удостоверение за всеки преминат модул или раздел от учебната програма. За издаване на удостоверението не се дължи такса. Копие от удостоверението се изпраща в базата за обучение на специализанта в 7-дневен срок от издаването му.

(3) Провеждането и признаването на обучение в чужбина се извършва по реда и при условията на чл. 21, ал. 4.

(4)

Чл. 23

(1) Медицински специалисти, които са провели етап на обучение за придобиване на специалност в чужбина и имат право да упражняват медицинска професия съгласно Закона за здравето, могат да продължат обучението си по същата специалност по реда на тази наредба след признаване на проведения период на обучение при условия и по ред, определени от висшето училище, регистрирало специализанта, или от Военномедицинската академия – за военномедицинските специалности.

(2) Лица, провели обучение в чужбина по специалност от номенклатурата на специалностите по програма, съответстваща на утвърдената от ректор на висше училище учебна програма по съответната специалност, могат да подадат документи за допускане до държавен изпит в избрано от тях висше училище или Военномедицинската академия за военномедицинските специалности.

(3) Преценката за това, дали е изпълнена утвърдената от ректора учебна програма в случаите по ал. 2, се извършва при условия и по ред, определени от висшето училище или от Военномедицинската академия за военномедицинските специалности.

(4) При извършване на преценката по ал. 3 задължително се изискват становища на най-малко двама специалисти по съответната специалност, заемащи академична длъжност „доцент“ или „професор“.

(5) Признаването на проведено в чужбина обучение за придобиване на специалност по ал. 1 и 2 се осъществява със заповед на ръководителя на висшето училище или на Военномедицинската академия, която в 7-дневен срок от издаването й се изпраща в Министерството на здравеопазването.

Чл. 24

(1) Обучението за придобиване на специалност се прекъсва в следните случаи:

1. когато специализантът не провежда обучение за придобиване на специалност повече от 1 месец;

2. при налагане на наказание заличаване от регистъра на регионалната колегия на съответната съсловна организация за срока на заличаването;

3. в случаите по чл. 192 и 193 от Закона за здравето;

4. по молба на специализанта.

5. в случаите по чл. 27, ал. 4.

(2) В 7-дневен срок от настъпването на обстоятелство по ал. 1 ръководителят на базата за обучение уведомява писмено висшето училище, регистрирало специализанта.

(3) Обучението за придобиване на специалност се прекъсва със заповед на ръководителя на висшето училище или на Военномедицинската академия.

(4) Обучението за придобиване на специалност се удължава със срока на прекъсването, но не повече от срока по чл. 12, ал. 3.

(5) При отпадане на основанието за прекъсване на обучението и по искане на специализанта, както и в случаите по чл. 27, ал. 5 ръководителят на висшето училище или на Военномедицинската академия издава заповед за продължаване на обучението.

Чл. 25

(1) Обучението за придобиване на специалност се прекратява в следните случаи:

1. за клинични специалности при:

2. за неклинични специалности, специалности за лица с професионална квалификация „лекар по дентална медицина“ и военномедицински специалности при:

(2) В 7-дневен срок от настъпването на обстоятелство по ал. 1 ръководителят на базата за обучение уведомява писмено висшето училище, регистрирало специализанта.

(3) В случаите по ал. 1 базата за обучение издава на специализанта удостоверение за преминатото до момента практическо обучение за придобиване на специалност и му предоставя заверено копие на документите, удостоверяващи преминатото обучение. В удостоверението се посочва дали специализантът е прекъсвал обучението си в посочения период, или не, като се отбелязват и периодите на прекъсване. За издаване на удостоверението не се дължи такса.

(4) Обучението за придобиване на специалност се прекратява със заповед на ръководителя на висшето училище или на Военномедицинската академия.

(5) Когато след прекратяване на обучението по ал. 4 специализантът започне обучение за придобиване на същата или друга специалност, преминатото обучение, удостоверено с документа по ал. 3, може да бъде признато по реда на чл. 10.

(6) Когато специализант прекрати обучението си за придобиване на специалност в една база, но в срок до един месец го продължи в друга база, която има договор с висшето училище, в което е регистриран, ректорът на висшето училище не издава заповед за прекратяване на обучението по ал. 4,.

(7) В случаите по ал. 6 специализантът писмено уведомява висшето училище, в което е регистриран, че ще продължи обучението си в друга база, която има договор с висшето училище.

Чл. 26

(отменен)

Висшите училища и Военномедицинската академия прикачат в регистъра по чл. 8, ал. 1 копие на заповедта за прекъсване, прекратяване или продължаване на обучението за придобиване на специалност в 7-дневен срок от издаването й.

Чл. 27

(1) Когато лечебното заведение или националният център по проблемите на общественото здраве престане да отговаря на условията за база за обучение по чл. 5, ал. 2 и лечебното заведение или националният център не са в процедура за получаване на одобрение по чл. 90, ал. 2 от Закона за лечебните заведения или акредитация по реда на Закона за висшето образование, договорът или заповедта по чл. 11, ал. 1 или 4, чл. 13, чл. 22а, ал. 1 и чл. 22в, ал. 3 се прекратява.

(2) В случаите по ал. 1 лечебното заведение или националният център издава на специализанта удостоверение за преминатото до момента практическо обучение за придобиване на специалност и му предоставя заверено копие на документите, удостоверяващи преминатото обучение. За издаване на удостоверението не се дължи такса.

(3) Специализантът има право да продължи своето обучение за придобиване на специалност по реда на тази наредба в друга база за обучение.

(4) Когато срокът на одобрението за обучение на лечебно заведение или акредитацията по реда на Закона за висшето образование на висше училище или национален център по проблемите на общественото здраве е изтекъл, но те са в процедура за получаване на последващо одобрение/акредитация, обучението за придобиване на специалност на специализантите в него се прекъсва по реда на чл. 24, ал. 3 от датата на изтичане на срока на одобрението/акредитацията. Ако към момента на изтичане на срока на одобрението/акредитацията специализантът провежда теоретично обучение или обучение по реда на чл. 21 или 22ж, обучението се прекъсва след приключване на теоретичното обучение или обучението по модула или раздела.

(5) В случаите по ал. 4 специализантът има право при възможност да проведе теоретично обучение или обучение по реда на чл. 21 или 22ж, като в този случай отправя искане до ръководителя на висшето училище или на Военномедицинската академия за продължаване на обучението за срока на провеждане на теоретичното обучение или обучението по реда на чл. 21 или 22ж.

(6) Времето, през което медицински или немедицински специалист работи в лечебно заведение или национален център по проблемите на общественото здраве, което не е база за обучение по съответната специалност, не се зачита за обучение за придобиване на специалност.

Чл. 28

(1) До държавен изпит за специалност се допускат специализантите, които са изпълнили съответната учебна програма и индивидуален учебен план съгласно изискванията на наредбата в срок до 30 април за изпитната сесия през май и в срок до 30 ноември за изпитната сесия през декември. Преценката за това, дали учебната програма е изпълнена в съответствие с изискванията на наредбата, се извършва при условия и по ред, определени от висшето училище, регистрирало специализанта и издало книжката за специализация.

(2) Специализантите, изпълнили съответната учебна програма и индивидуален учебен план, се допускат до държавен изпит при спазване на изискванията на чл. 12, ал. 3.

Чл. 29

(1) Министърът на здравеопазването със заповед утвърждава състава на изпитните комисии за държавен изпит за специалност веднъж на три години.

(2) По всяка специалност се утвърждават по възможност най-малко две комисии, като всяка комисия се състои от по възможност най-малко 10 души.

(3) Съставът на всяка изпитна комисия за държавен изпит за специалност включва председател и не по-малко от двама членове, които:

1. са придобили специалността, за която се създава съответната комисия за държавен изпит за специалност;

2. през последните 5 години са осъществявали дейност по специалността по т. 1;

3. заемат академична длъжност „доцент“ или „професор“ или притежават научна степен „доктор на науките“.

(4) По изключение, при липса на най-малко четири лица, които да отговарят на изискванията на ал. 3, се допуска:

1. в състава на комисиите да бъдат включени и лица, които отговарят на изискванията на ал. 3, т. 1 и 2, но не заемат академична длъжност „доцент“ или „професор“, нито притежават научна степен „доктор на науките“;

2. в състава на комисиите за специалностите за лица с професионална квалификация по медицинска професия от професионално направление „Здравни грижи“ и специалностите за лица с висше немедицинско образование да бъдат включени и лекари, лекари по дентална медицина и/или магистър-фармацевти с придобита съответна специалност в системата на здравеопазването.

3. в състава на комисиите да бъдат включени и лица, които отговарят на изискванията на ал. 3, т. 2 и 3 и имат призната специалност в системата на здравеопазването, близка до специалността, за която се създава съответната комисия за държавен изпит за специалност.

(5) Изключението по ал. 4, т. 3 се прилага само при невъзможност да се сформира комисия по реда на ал. 3 и ал. 4, т. 1 и 2.

Чл. 30

(1) В срок до 20 януари ръководителите на висшите училища и националните центрове по проблемите на общественото здраве и началникът на Военномедицинската академия (за военномедицинските специалности) изпращат в Министерството на здравеопазването мотивирани предложения за членове на изпитните комисии, които отговарят на изискванията на чл. 29, ал. 3 или 4.

(2) Към предложенията се прилагат документи, удостоверяващи упражняването на специалността през последните 5 години – препис-извлечение от трудова книжка, служебна бележка или друг документ.

(3) Министерството на здравеопазването проверява служебно обстоятелствата по чл. 29, ал. 3, т. 1 и 3.

(4) Министърът на здравеопазването може и по своя инициатива да включва в състава на изпитните комисии лица, които отговарят на изискванията на чл. 29, ал. 3 или 4.

Чл. 31

(1) Председателят на всяка изпитна комисия осигурява равномерното участие на всеки от членовете за съответните сесии, като изготвя разпределение по дати и ги включва на ротационен принцип.

(2) Разпределението се изпраща на членовете на комисиите не по-късно от 14 дни преди първата изпитна дата, като се посочват мястото, датата и часът на провеждане на всеки изпит. Копие от разпределението се изпраща в същите срокове до Министерството на здравеопазването и до висшите училища.

Чл. 32

(1) Държавните изпити за специалност се организират ежегодно и се провеждат в две изпитни сесии: от 1 до 31 май и от 1 до 31 декември.

(2) Специализантите имат право на едно явяване на държавен изпит за специалност в рамките на една изпитна сесия.

Чл. 33

(1) За допускане до държавен изпит специализантите подават лично заявление до ректора на висшето училище, регистрирало специализанта и издало книжката за специализация. Специализантите по военномедицински специалности подават заявление до началника на Военномедицинската академия.

(2) Заявлението по ал. 1 се подава от 1 до 28 февруари за изпитната сесия през май и от 1 до 30 септември за изпитната сесия през декември.

(3) Към заявлението за допускане до държавен изпит специализантите, завършили обучението си в срок до 28 февруари за изпитната сесия през май и в срок до 30 септември за изпитната сесия през декември прилагат следните документи:

1. книжка за специализация;

2. документ, издаден от базата за обучение, удостоверяващ изпълнението на учебната програма, включително извършените операции, манипулации и други, когато съгласно учебната програма се изисква изпълнението на определен брой медицински дейности;

3. удостоверения за преминатите модули или раздели от учебната програма, които са проведени извън базата за обучение;

4. удостоверения за проведеното теоретично обучение;

5. атестат от ръководителя на специализанта за практическата дейност, реализирана по време на обучението и изпълнението на индивидуалния учебен план, и списък с придобитите от специализанта компетентности и умения.

(4) При установяване на непълнота на документите висшето училище изисква от специализанта предоставяне на необходимите документи, доказващи изпълнението на учебната програма.

(5) Специализантите, които предстои да завършат обучението си до 30 април за изпитната сесия през май, съответно до 30 ноември за изпитната сесия през декември, прилагат следните документи към заявлението за допускане до държавен изпит по ал. 2:

1. копие на книжката за специализация;

2. документ, издаден от базата за обучение, удостоверяващ проведеното до момента теоретично и практическо обучение съгласно учебната програма, включително извършените операции, манипулации и други, когато съгласно учебната програма се изисква изпълнението на определен брой медицински дейности, както и срока, в който предстои да бъде изпълнена учебната програма;

3. удостоверения за преминатите до момента модули или раздели от учебната програма, които са проведени извън базата за обучение;

4. удостоверения за проведеното до момента теоретично обучение

(6) В 5-дневен срок от приключването на обучението, но не по-късно от 30 април за изпитната сесия през май, съответно 30 ноември за изпитната сесия през декември, специализантите по ал. 5 подават във висшето училище, в което са регистрирани, документите по ал. 3.

(7) Висшето училище взема решение за допускане или недопускане на специализантите по ал. 5 в срок до 30 април за изпитната сесия през май, съответно до 30 ноември за изпитната сесия през декември.

(8) Висшето училища уведомява специализантите за допускането им до държавен изпит, както и за причините за недопускането им.

Чл. 34

(1) Висшите училища и Военномедицинската академия:

1. изпращат в Министерството на здравеопазването в срок до 20 март за изпитната сесия през май и в срок до 20 октомври за изпитната сесия през декември списък на допуснатите до държавен изпит специализанти по съответните специалности и списък на специализантите по чл. 33, ал. 5;

2. уведомяват Министерството на здравеопазването в 7-дневен срок, но не по-късно от 30 април за изпитната сесия през май, съответно 30 ноември за изпитната сесия през декември, за решението си за допускане или недопускане на специализантите по чл. 33, ал. 5;

3. разпределят допуснатите до държавен изпит специализанти и специализантите по чл. 33, ал. 5 по комисиите за държавен изпит;

4. уведомяват председателите на изпитните комисии за броя на допуснатите до държавен изпит специализанти и броя на специализантите по чл. 33, ал. 5, разпределени в тяхната комисия, в срок до 5 април за изпитната сесия през май и в срок до 5 ноември за изпитната сесия през декември;

5. уведомяват специализантите за мястото, датата и часа на провеждане на изпитите в срок до 15 април за изпитната сесия през май и в срок до 15 ноември за изпитната сесия през декември;

6. изпращат на председателите на изпитните комисии извлечение от заповедта на министъра на здравеопазването за съответната комисия за държавен изпит за специалност, документите на допуснатите специализанти и изпитен протокол за всеки от тях в срок до 20 април за изпитната сесия през май и в срок до 20 ноември за изпитната сесия през декември, а за допуснатите специализанти по чл. 33, ал. 5 – в срок до 30 април за изпитната сесия през май, съответно до 30 ноември за изпитната сесия през декември.

(2) Ако бъде установено, че специализант по ал. 1, т. 1 или 2 е допуснат до държавен изпит в несъответствие с изискванията на наредбата, Министерството на здравеопазването уведомява за това висшето училище или Военномедицинската академия. До отстраняване на несъответствието специализантът не се допуска до държавен изпит.

(3) Председателите на изпитните комисии изпращат във висшите училища, а по военномедицинските специалности – във Военномедицинската академия, определените от тях изпитни дати в срок до 10 април за изпитната сесия през май и в срок до 10 ноември за изпитната сесия през декември.

Чл. 35

Държавният изпит за специалност се провежда чрез полагане на практически и теоретичен изпит в два последователни дни. Комисията допуска до теоретичен изпит само лицата, които са издържали практическия изпит. Теоретичният изпит може да включва и полагане на тест. Решенията на изпитната комисия се вземат с обикновено мнозинство.

Чл. 36

(1) Резултатите от държавния изпит се вписват от председателя на изпитната комисия в изпитен протокол като „издържал изпита за специалност“ или „неиздържал изпита за специалност“. Изпитният протокол се подписва от членовете на комисията и се прилага към документите на специализанта, които се връщат от председателя на комисията на висшето училище или на Военномедицинската академия в 7-дневен срок от провеждане на изпита.

(2) На неиздържалите изпита за специалност комисията отразява в изпитния протокол мотивите за неуспешния резултат, разделите от специалността, по които специализантът няма достатъчни знания, и препоръки.

Чл. 37

Лицата, които са положили успешно държавния изпит, получават свидетелство за призната специалност, издадено от висшето училище, допуснало специализанта до държавен изпит, или от Военномедицинската академия в съответствие с изискванията на Наредбата за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища, приета с ПМС № 215 от 2004 г. (ДВ, бр. 75 от 2004 г.). Копие на свидетелството за призната специалност се съхранява от висшето училище или Военномедицинската академия на хартиен или електронен носител.

Чл. 37а

(1) В едномесечен срок от издаването на свидетелствата за призната специалност висшите училища предоставят на електронен носител в Министерството на здравеопазването следната информация:

1. имената по документ за самоличност на придобилия специалност, гражданство и единен граждански номер/личен или друг идентификационен номер на чужденеца от документа за самоличност;

2. наименование на придобитата специалност;

3. сесията и годината на успешното полагане на държавния изпит;

4. придобитата специалност от висшето образование, образователно-квалификационна степен и професионална квалификация, серия, номер (фабричен или електронен), регистрационен номер и дата на издаване на дипломата за висше образование, висшето училище, издало дипломата, и държава;

5. висшето училище или Военномедицинската академия, регистрирали специализанта;

6. серия, номер и дата на издаване на свидетелството за призната специалност.

(2) Въз основа на получената информация по ал. 1 Министерството на здравеопазването поддържа за служебно ползване списък на придобилите специалност в системата на здравеопазването.

Чл. 38

Права, произтичащи от призната специалност, се признават от 1 юни за лицата, които успешно са положили държавния изпит през изпитната сесия през май, и от 1 януари – за успешно положилите държавния изпит през изпитната сесия през декември.

Чл. 39

(1) Специализантите, които не са издържали успешно държавния изпит, имат право на следващото явяване да бъдат разпределени в изпитна комисия с различен състав при условие, че е утвърдена повече от една комисия по специалността.

(2) В случаите по ал. 1 лицата подават заявление до ректора на висшето училище, регистрирало специализанта, в срока по чл. 33, ал. 2.

Чл. 40

(1) За теоретичното обучение, предвидено в учебните програми, се заплаща такса, определена от висшето училище или националния център по проблемите на общественото здраве, провеждащи теоретичното обучение, или Военномедицинската академия. За самоподготовката, предвидена в учебните програми по неклинични специалности, не се дължи такса.

(2) Таксата по ал. 1 за български граждани, граждани на държави – членки на Европейския съюз, на другите държави от Европейското икономическо пространство и на Швейцария не може да надхвърля 117,60 евро на месец. Таксите за по-кратко от един месец теоретично обучение се изчисляват пропорционално на базата на 21 работни дни за месец.

(3) Таксата за теоретичното обучение може да бъде заплащана от специализанта, базата за обучение, от Министерството на здравеопазването за местата по чл. 47 или от друг източник, включително със средства от европейски проекти и програми.

Чл. 41

(1) За практическото обучение, предвидено в учебните програми, по неклинични специалности,, специалности за лица с професионална квалификация „лекар по дентална медицина“ и военномедицински специалности, както и в случаите по чл. 11, ал. 4, се заплаща такса, определена от базата за обучение по чл. 5, ал. 2. За предвидената в учебните програми самоподготовка не се дължи такса.

(2) Таксата по ал. 1 за неклинични специалности и военномедицински специалности за български граждани, граждани на държави – членки на Европейския съюз, на другите държави от Европейското икономическо пространство и на Швейцария не може да надхвърля 117,60 евро на месец за един месец. Таксите за по-кратко от един месец практическо обучение се изчисляват пропорционално на базата на 21 работни дни за месец.

(3) Таксата по ал. 1 за специалности за лица с професионална квалификация „лекар по дентална медицина“ за български граждани, граждани на държави – членки на Европейския съюз, на другите държави от Европейското икономическо пространство и на Швейцария, не може да надхвърля 235,20 евро за един месец. Таксите за по-кратко от един месец практическо обучение се изчисляват пропорционално на базата на 21 работни дни за месец.

(4) В таксата по ал. 3 се включват и разходи за консумативи, когато те се осигуряват от базата за обучение.

(5) Базите за обучение обявяват на интернет страниците си определените от тях такси за обучение по ал. 1.

(6) В случаите, когато се уговаря такса за провеждане на практическото обучение по чл. 21, ал. 1, тя не може да надхвърля 117,60 евро на месец за българските граждани, гражданите на държави – членки на Европейския съюз, на другите държави от Европейското икономическо пространство и на Швейцария. Таксата за по-кратко от един месец обучение се изчислява пропорционално на базата на 21 работни дни за месец.

(7) Таксата за обучението по ал. 1 и ал. 6 може да бъде заплащана от специализанта, от Министерството на здравеопазването за местата по чл. 47, ал. 2 или от друг източник, включително със средства от европейски проекти и програми.

Чл. 42

(1) Чужденците, които имат разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, лицата с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или с предоставено право на убежище и чужденците от българска народност заплащат таксите, предвидени за българските граждани.

(2) Български граждани, които са и граждани на друга държава, провеждат обучението си за придобиване на специалност по реда за българските граждани.

Чл. 42а

На специализантите могат да се отпускат и финансови средства, в това число стипендии, от европейски проекти и програми или друг източник. Когато отпускането на средствата е за сметка на Европейските структурни фондове и Европейските фондове при споделено управление, размерът на сумите, тяхното предназначение, редът и условията за предоставянето им се одобряват от комитета за наблюдение на съответната оперативна програма.

Чл. 42б

(1) За специализантите, приети на местата, финансирани от държавата по клинични специалности, обучаващи се по реда на чл. 11, ал. 1, т. 1, Министерството на здравеопазването предоставя на базата за обучение по чл. 5, ал. 2 средства в размер на 1550,50 евро и дължимите от работодателя осигурителни вноски върху тях за всеки месец от практическото обучение по модули и раздели, които не могат да се провеждат в базата за обучение и за всеки месец от предвиденото в учебната програма теоретично обучение. Средствата за по-кратко от един месец практическо или теоретично обучение се изчисляват пропорционално.

(2) За определения в номенклатурата на специалностите срок на обучение на специализантите, приети на местата, финансирани от държавата по клинични специалности, обучаващи се по реда на чл. 13, Министерството на здравеопазването предоставя на лечебното заведение по чл. 13, ал. 1, чийто служител е специализантът, средства в размер на 1550,50 евро и дължимите от работодателя осигурителни вноски върху тях за всеки месец от срока на обучението.

(3)

(4) За специализантите, приети на местата, финансирани от държавата по специалност „Обща медицина“, Министерството на здравеопазването предоставя на базата за обучение средства в размер на 1,2 пъти от размера на сумата от 1550,50 евро и дължимите от работодателя осигурителни вноски върху тях за всеки месец от срока на обучението, определен в номенклатурата на специалностите. За специализантите, обучаващи се на места, финансирани от държавата по реда на чл. 13, базата за обучение предоставя средствата по ал. 2 на лечебното заведение по чл. 13, ал. 1.

Чл. 42в

(1) Базите за обучение могат да получават финансиране за обучение на специализанти по реда на чл. 11, ал. 1, т. 1 и от общини, от лечебни заведения по чл. 13, ал. 1 или по европейски проекти и програми.

(2) Лечебните заведения по чл. 13, ал. 1 могат да получават финансиране за обучение на свои служители по клинични специалности по реда на чл. 13 от общини или по европейски проекти и програми.

(3) Когато финансирането по ал. 1 и 2 се осъществява със средства от Европейските структурни фондове, размерът, редът и условията за предоставянето му се одобряват от комитета за наблюдение на съответната оперативна програма.

Чл. 43

(1) Средствата от държавния бюджет за финансиране на таксата за обучението на местата по чл. 47 и средствата по чл. 42б се планират по бюджета на Министерството на здравеопазването.

(2) Министерството на здравеопазването сключва договори с висшите училища за предоставяне на средствата по ал. 1.

(3) Средствата за таксите по чл. 40, ал. 1 и чл. 41, ал. 1 за проведеното обучение на специализантите, приети на места, финансирани от държавата, в националните центрове по проблемите на общественото здраве – второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на здравеопазването, се предоставят от Министерството на здравеопазването с бюджета им за текущата година. Националните центрове предоставят на шестмесечие справка за проведеното от тях обучение по чл. 40, ал. 1 и чл. 41, ал. 1.

(4)

(5) Средствата за таксите по чл. 41, ал. 6 за проведеното обучение на специализантите, приети на места, финансирани от държавата, определени в бази за обучение, които са второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на здравеопазването, се предоставят от Министерството на здравеопазването на тримесечие въз основа на представена от базата за обучение справка за проведеното обучение по чл. 21, ал. 1 в лечебни заведения, които не са второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на здравеопазването.

(6) Средствата по чл. 42б, ал. 1 и 2 за националните центрове по проблемите на общественото здраве и лечебните заведения – второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на здравеопазването, се предоставят от Министерството на здравеопазването с бюджета им за текущата година.

(7) Средствата по ал. 1,които не са с краен получател второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на здравеопазването, с изключение на средствата по ал. 5, се предоставят на висшето училище на тримесечие въз основа на представена справка за проведеното обучение от специализантите, обучаващи се на места, финансирани от държавата, а за специализантите по „Обща медицина“ – въз основа на представена справка за предстоящото им обучение. Висшето училище предоставя на базата за обучение средствата за таксите по чл. 41, ал. 1 и 6, както и средствата по чл. 42б в 10-дневен срок от получаване на средствата от Министерството на здравеопазването.

(8) Базата за обучение предоставя средствата по ал. 7 за таксите по чл. 41, ал. 6 на приемащото лечебно заведение, което не е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на здравеопазването, а за специализантите, обучаващи се на места, финансирани от държавата по реда на чл. 13, предоставя средствата по чл. 42б, ал. 2 на лечебното заведение по чл. 13, ал. 1 в 10-дневен срок от получаване на средствата от висшето училище.

Чл. 44

(1) Ръководителите на базите за обучение, които желаят да назначат специализанти на места, финансирани от държавата, обявяват два пъти в годината в срок до 20 март и до 20 август на интернет страницата си предложенията си за места за специализанти по клинични специалности, които да се заемат въз основа на срочен трудов договор по чл. 11, ал. 1, т. 1. В същия срок информация за предложените места, финансирани от държавата, се изпраща по електронен път и на съответната регионална здравна инспекция. Информацията включва и размера на трудовото възнаграждение за съответната длъжност за специализант, възможности за допълнителни обучения, социално-битови условия и други стимули, ако са осигурени такива.

(2) Регионалните здравни инспекции обобщават постъпилата информация по ал. 1 и я публикуват на интернет страниците си в срок до 25 март, съответно до 25 август.

(3) Лицата, които биха желали да кандидатстват на място по ал. 1, заявяват това писмено в съответната база за обучение в срок до 10 април, съответно до 10 септември.

(4) В срок до 20 април, съответно до 20 септември базите за обучение подават в регионалните здравни инспекции информация за местата по ал. 1, за които има заявен интерес от лица по ал. 3.

(5) В срок до 10 април, съответно до 10 септември, ръководителите на лечебни заведения по чл. 13, ал. 1, които желаят да заявят места, финансирани от държавата, предоставят в базите за обучение, с които имат договор, мотивираните си предложения да обучат свои служители по реда на чл. 13 на места за специализанти, финансирани от държавата. В срока по ал. 4 базите за обучение представят в съответните регионални здравни инспекции мотивираните предложения на лечебните заведения по чл. 13, ал. 1 съобразно своя капацитет и възможности.

(6) Информацията по ал. 4 и 5 се подава по образец, утвърден от директора на Националния център по обществено здраве и анализи, който се публикува на интернет страницата на центъра.

(7) Регионалните здравни инспекции обобщават постъпилата информация по ал. 4 и 5 и я изпращат по електронен път в Националния център по обществено здраве и анализи в срок до 30 април, съответно до 30 септември.

(8) Националният център по обществено здраве и анализи обобщава информацията по ал. 7 и в срок до 15 юни, съответно до 15 ноември изпраща по електронен път обобщената информация в Министерството на здравеопазването.

Чл. 45

(1) Два пъти в годината в срок до 20 април и до 20 септември висшите училища обявяват на интернет страницата си предложенията си за места за специализанти, финансирани от държавата по неклинични специалности и специалности за лица с професионална квалификация „лекар по дентална медицина“.

(2) Лицата, които биха желали да кандидатстват на място по ал. 1, заявяват това писмено във висшето училище в срок до 15 май, съответно до 15 октомври.

(3) В срок до 31 май, съответно до 31 октомври висшите училища предоставят в Министерството на здравеопазването информация за местата по ал. 1, за които има заявен интерес от лица по ал. 2.

Чл. 46

(1) Регионалните здравни инспекции съвместно с районните колегии на съсловните организации проучват потребностите в областта от съответните специалисти и въз основа на информацията в регионалните регистри на членовете на съответната съсловна организация изготвят и представят по електронен път ежегодно до 15 юни в Националния център по обществено здраве и анализи анализ на състоянието на специалистите в областта на здравеопазването.

(2) Анализът по ал. 1 включва следната информация по специалности от номенклатурата на специалностите:

1. брой на придобилите и упражняващите специалност и тяхната възраст;

2. осигуреност на населението на областта със съответен вид специалисти;

3. потребностите на населението от специалисти;

4. прогноза за броя на упражняващите специалност и тяхната възраст и за потребностите от специалисти през следващите пет години.

(3) Националният център по обществено здраве и анализи обобщава информацията от анализите на състоянието на специалистите в здравеопазването по ал. 1 и 2 по области и в срок до 30 септември предоставя на електронен носител обобщената информация в Министерството на здравеопазването.

Чл. 47

(1) Местата за специализанти, финансирани от държавата, се определят в съответствие с целите и приоритетите на националната здравна стратегия съобразно информацията по чл. 44, ал. 8, чл. 45, ал. 3 и чл. 46, ал. 3 и броя на специализантите по съответната специалност съгласно предоставената от висшите училища информация по чл. 8, ал. 1.

(2) Министърът на здравеопазването два пъти в годината в срок до 15 януари и до 15 август определя със заповед броя на местата за специализанти, финансирани от държавата за съответната календарна година. Местата се разпределят, както следва:

1. за клинични специалности:

2. за неклинични специалности и специалности за лица с професионална квалификация „лекар по дентална медицина“ – по специалности, по висши училища и по бази за обучение.

(2а) Заповедта по ал. 2 се публикува на интернет страницата на Министерството на здравеопазването заедно с информацията по чл. 44, ал. 1, изречение трето за определените места за специализанти, финансирани от държавата.

(3) За клиничните специалности държавата финансира обучението по чл. 40, ал. 1 и чл. 41, ал. 6 и осигурява средства по чл. 42б, а за неклиничните специалности и специалностите за лица с професионална квалификация „лекар по дентална медицина“ се финансира обучението по чл. 40, ал. 1 и обучението по чл. 41, ал. 1.

(4) В случай че лечебно заведение по чл. 13, ал. 1, включено в заповедта по ал. 2, стане база за обучение, то преназначава своя служител – специализант, приет на място, финансирано от държавата, на срочен трудов договор на длъжност за специализант по чл. 11, ал. 1, т. 1, а на лечебното заведение се предоставят средства по чл. 42б, ал. 1.

(5) В случай че базата за обучение по ал. 2, т. 1, буква „б“ престане да отговаря на условията за база за обучение по чл. 5, ал. 2, лечебното заведение по чл. 13, ал. 1 има право да сключи договор с друга база за обучение, която има договор с висшето училище, включено в заповедта по ал. 2, за продължаване на обучението на място, финансирано от държавата.

Чл. 47а

На местата за специализанти, финансирани от държавата, могат да кандидатстват български граждани, граждани на държави – членки на Европейския съюз, на другите държави от Европейското икономическо пространство и на Швейцария, както и чужденците, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, лицата с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или с предоставено право на убежище и чужденците от българска народност.

Чл. 47б

(1) Базите за обучение обявяват конкурси за заемането на местата по чл. 47, ал. 2, т. 1, буква „а“ два пъти в годината в срок до 10 февруари и до 10 септември. В обявата се отбелязва, че местата са финансирани от държавата.

(2) Базите за обучение и лечебните заведения по чл. 13, ал. 1, включени в заповедта по чл. 47, ал. 2, организират приема на специализанти на места, финансирани от държавата, така, че обучението на специализантите да започне не по-късно от 31 март, съответно 31 октомври на календарната година, в която са издадени заповедите по чл. 47, ал. 2.

(3) За местата по чл. 47, ал. 2, т. 1, буква „б“ в договора по чл. 13, ал. 3 се посочва, че мястото е финансирано от държавата.

Чл. 47в

(1) Висшите училища обявяват конкурс по чл. 18, ал. 1 и по чл. 22в, ал. 1 за местата по чл. 47, ал. 2, т. 2 два пъти в годината в срок до 10 февруари и до 10 септември.

(2) Кандидатите за заемане на място по ал. 1 подават заявление в съответното висше училище в срок до 25 февруари, съответно до 25 септември.

(3) Висшето училище класира кандидатите по ал. 2 в срок до 10 март, съответно до 10 октомври и уведомява писмено класираните кандидати. Обучението на класираните кандидати започва не по-късно от 31 март, съответно от 31 октомври на календарната година, в която са издадени заповедите по чл. 47, ал. 2.

(4) Висшите училища уведомяват писмено Министерството на здравеопазването за специализантите, заели местата, финансирани от държавата, в срок до 20 април, съответно до 20 ноември.

Чл. 48

Финансирането на обучението по чл. 40, ал. 1 и чл. 41, ал. 1 и 6, както и предоставянето на средства по чл. 42б за специализантите, приети на местата, финансирани от държавата, започва от датата на започване на обучението им за придобиване на специалност на място, финансирано от държавата.

Чл. 48а

(отменен)

(1) В случай че специализант, приет на място, финансирано от държавата, прекрати обучението си за придобиване на специалност, той възстановява на Министерството на здравеопазването изплатените за него до момента такси за обучение по чл. 40, ал. 1 и чл. 41, ал. 1 и 6.

(2) В случай че специализант, приет на място, финансирано от държавата, не приключи обучението си за придобиване на специалност с успешно полагане на държавния изпит за специалност в срока по чл. 12, ал. 3, той възстановява на Министерството на здравеопазването изплатените за него такси за обучение по чл. 40, ал. 1 и чл. 41, ал. 1 и 6.

Чл. 48б

(отменен)

(1) Базите за обучение по чл. 45, ал. 2, т. 1, буква „а“ и лечебните заведения по чл. 45, ал. 2, т. 1, буква „б“ предлагат на специалистите, за които са получавали средства по чл. 42б, след придобиването на специалност да работят на длъжност, съответстваща на придобитата от тях специалност, за срок от три години.

(2) В случай че не бъде постигнато съгласие по ал. 1, специалистите, за които са предоставяни средства по чл. 42б, са длъжни да работят по придобитата специалност в избрани от тях лечебни заведения, определени по реда на чл. 48г, за срок от три години.

(3) Специалистите по „Обща медицина“, за които са предоставяни средства по чл. 42б, са длъжни след придобиването на специалност „Обща медицина“ да работят като общопрактикуващи лекари на територията на страната за срок от три години.

(4) Специалистите, за които са предоставяни средства по чл. 42б, са длъжни да започнат работа по специалността си в лечебно заведение по ал. 1 – 3 в 6-месечен срок от придобиването на права на специалист.

(5) Срокът от три години по ал. 1 – 3 включва действителна работа по придобитата специалност. Всяко отсъствие от работа освен при ползване на платен годишен отпуск, прекъсва тригодишния срок.

(6) До изтичане на тригодишния срок специалистите, за които са предоставяни средства по чл. 42б, имат право да променят лечебното заведение, в което работят, с друго лечебно заведение, определено по реда на чл. 48г.

(7) В случай че специалист, за когото са предоставяни средства по чл. 42б, не изпълни задължението си по ал. 1 – 3, той дължи обезщетение на Министерството на здравеопазването в размер на изплатените такси за обучение по чл. 40, ал. 1 и чл. 41, ал. 6 за срока на неговото обучение. Ако специалистът е отработил част от задължителния тригодишен период, обезщетението се изчислява пропорционално.

(8) Специалистите по ал. 1 – 3 уведомяват регионалната здравна инспекция, на територията на която се намира лечебното заведение, за започването на работа по специалността, както и за всяка промяна в това обстоятелство до изтичане на срока по ал. 5.

(9) Регионалната здравна инспекция уведомява на всяко тримесечие Националния център по обществено здраве и анализи за специалистите по ал. 4, започнали работа на територията на областта.

(10) Въз основа на информацията по ал. 9 Националният център по обществено здраве и анализи представя в Министерството на здравеопазването ежегоден доклад.

Чл. 48в

(отменен)

Разпоредбите на чл. 48а, ал. 1 и 2 не се прилагат в случай на настъпило заболяване или злополука на специализанта, които представляват пречка за осъществяване на дейностите по съответната специалност, а разпоредбата на чл. 48а, ал. 2 – и в случай на ползване от специализанта на отпуск поради бременност, раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст.

Чл. 48г

(отменен)

(1) По предложение на директора на Националния център по обществено здраве и анализи министърът на здравеопазването ежегодно в срок до 31 декември определя по специалности лечебните заведения за болнична помощ, центровете за психично здраве, центровете за кожно-венерически заболявания, комплексните онкологични центрове, центровете за спешна медицинска помощ и центровете за трансфузионна хематология, в които специалистите по чл. 48б, ал. 2, ал. 1 могат да започнат работа, както и областите или общините, на територията на които тези специалисти могат да започнат работа в лечебни заведения за извънболнична помощ.

(2) Предложението по ал. 1 се изготвя въз основа на информацията от анализите на състоянието на специалистите в здравеопазването по чл. 44, ал. 5 и 6 по области и информацията от Националната здравна карта и се отправя в срок до 1 септември.

(3) Определените от министъра на здравеопазването лечебни заведения, области и общини се публикуват на интернет страниците на Националния център по обществено здраве и анализи и Министерството на здравеопазването.

(4) Кандидатите и специализантите, обучаващи се на места, финансирани от държавата, по клинични специалности, могат да сключват предварителни договори с лечебни заведения, определени по реда на ал. 1, за работа в тях след придобиване на специалност.

Чл. 49

(1) Висшите училища, Военномедицинската академия, националните центрове по проблемите на общественото здраве и лечебните заведения – бази за обучение, осигуряват качеството на обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването чрез вътрешна система за оценяване, поддържане и развитие на качеството на обучението, която включва и проучване на мнението на специализантите най-малко веднъж годишно.

(2) Целта на системата по ал. 1 е да поддържа, развива и контролира качеството на обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването.

Чл. 50

(1) Вътрешната система за оценяване, поддържане и развитие на качеството на обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването включва най-малко:

1. за лечебните заведения и националните центрове по проблемите на общественото здраве – бази за обучение:

2. за висшите училища и Военномедицинската академия:

(2) Конкретната система за поддържане на качеството, начинът й на функциониране, както и редът за проучване на мнението на специализантите и начинът на оповестяване на резултатите от него се определят от висшето училище, Военномедицинската академия, националните центрове по проблемите на общественото здраве и лечебните заведения – бази за обучение.

(3) Лечебните заведения – бази за обучение, националните центрове по проблемите на общественото здраве, висшите училища и Военномедицинската академия публикуват ежегодно на интернет страницата си резултатите и анализа на проведените анкети сред специализантите по ал. 1, т. 1, буква „д“ и т. 2, буква „б“.

§ 1а

(1) Специализантите, които са приети по реда на отменената Наредба № 34 от 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването (ДВ, бр. 7 от 2007 г.), могат да:

1. продължат обучението си при условията, при които са приети, без да се прилагат по отношение на тях разпоредбите на чл. 11а от отменената Наредба № 34 от 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването;

2. продължат обучението си по реда на тази наредба, като в тримесечен срок от влизането й в сила сключат трудов договор на пълно работно време по реда на чл. 11, ал. 1 с база за обучение.

(2) В случаите по ал. 1, т. 2 специализантът подава във висшето училище заявление за прекратяване на договора за обучение, сключен по реда на отменената Наредба № 34 от 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването.

(3) В 7-дневен срок от прекратяването на договора по ал. 2 висшите училища писмено уведомяват за това Министерството на здравеопазването.

§ 1б

(1) Стойността на теоретичното и практическото обучение на специализантите, приети на места срещу заплащане и на места, финансирани от друг източник по реда на отменената Наредба № 34 от 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването по специалностите „Анестезиология и интензивно лечение“, „Обща и клинична патология“, „Педиатрия“, „Спешна медицина“, „Инфекциозни болести“ и „Неонатология“, се заплаща от бюджета на Министерството на здравеопазването, считано от 1 юни 2015 г. до завършване на обучението за придобиване на специалност, но за не повече от срока на обучението по чл. 12, ал. 8 от отменената Наредба № 34 от 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването.

(2) Министерството на здравеопазването сключва договори с висшите училища за предоставяне на средствата по ал. 1 въз основа на представена справка за проведеното обучение на специализантите по ал. 1.

(3) Договорите за обучение за придобиване на специалност на специализантите по ал. 1 се привеждат в съответствие с разпоредбата на ал. 1 в едномесечен срок от влизането в сила на тази наредба.

§ 2

Конкурсите за прием на специализанти, които са започнали към датата на влизане в сила на тази наредба, се довършват по досегашния ред.

§ 3

До утвърждаването на учебните програми по реда на чл. 9 обучението се извършва съгласно утвърдените по реда на отменената Наредба № 34 от 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването учебни програми.

§ 4

Лицата, придобили специалност, чието наименование е променено в номенклатурата на специалностите по чл. 1, ал. 2, се ползват с правата на специалист по специалност съответно посочена в приложение № 2.

§ 5

Лицата по § 3 от преходните и заключителните разпоредби от Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти имат право да се обучават за придобиване на специалност в системата на здравеопазването по реда на тази наредба.

§ 6

За свидетелство за призната специалност по смисъла на чл. 37 се признават издадените преди влизане в сила на наредбата документи за призната специалност и признати права на специалист:

1. диплома за първа специалност, издадена от ректора на медицинска академия съгласно отменената Наредба за следдипломна квалификация на висшите медицински кадри;

2. свидетелство за втора специалност, издадено от ректора на медицинска академия съгласно отменената Наредба за следдипломна квалификация на висшите медицински кадри;

3. документ, удостоверяващ легализиране на документи за получена в чужбина медицинска специалност, издаден от Министерството на народното здраве съгласувано с Комитета за наука, технически прогрес и висше образование съгласно отменената Наредба за следдипломна квалификация на висшите медицински кадри;

4. диплома за основна специалност, издадена от ректора на висш медицински институт съгласно отменената Наредба № 11 от 1994 г. за следдипломното обучение на специалистите с висше медицинско образование в системата на здравеопазването;

5. свидетелство за призната специалност, издадено от ректор на висше училище или началника на Военномедицинската академия съгласно отменените Наредба № 47 от 1995 г. за следдипломно обучение на специалистите с висше образование в системата на здравеопазването, Наредба № 31 от 2001 г. за следдипломно обучение в системата на здравеопазването и Наредба № 34 от 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването.

§ 7

(1) Лицата, придобили основна специалност преди влизане в сила на наредбата, както и придобилите специалност по реда на отменената Наредба № 34 от 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването могат да се обучават за придобиване на специалност по реда на тази наредба, като се зачита част от обучението им по признатата специалност при условия и по ред, определени от висшето училище и при спазване изискването на чл. 10.

(2) Лицата, провели част от обучението си за придобиване на специалност по реда на отменената Наредба № 34 от 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, могат да се обучават за придобиване на същата специалност по реда на тази наредба, като се зачита преминатото обучение по реда на отменената Наредба № 34 при условия и по ред, определени от висшето училище.

§ 8

Специализантите, които към влизането в сила на тази наредба не са придобили специалност при условията на § 5, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на отменената Наредба № 34 от 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, се допускат до държавен изпит след изпълнение на актуализирани индивидуални учебни планове по реда на тази наредба в съответствие с утвърдените по реда на чл. 9, ал. 1 и § 3 учебни програми. В свидетелствата им за призната специалност се вписва наименованието на специалността от номенклатурата по чл. 1, ал. 2.

§ 9

(1) В едномесечен срок от влизане в сила на наредбата министърът на здравеопазването определя със заповед броя на местата за специализанти, разпределени по специалности и по висши училища, за които държавата ще финансира таксата за обучението по чл. 40, ал. 1 и/или чл. 41, ал. 1 за 2015 г. въз основа на информацията от анализите на състоянието на специалистите в областта на здравеопазването, предоставени по реда на чл. 18б, ал. 2 от отменената Наредба № 34 от 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването.

(2) Специализантите по чл. 46, ал. 1 могат да кандидатстват във висшето училище, което ги е регистрирало по реда на чл. 46 за финансиране на обучението им, в тримесечен срок от издаване на заповедта по ал. 1.

(3) Висшето училище класира кандидатите в едномесечен срок от изтичане на срока по ал. 2 в съответствие с изискванията на чл. 47 и уведомява писмено класираните кандидати. Класирането се публикува и на интернет страницата на висшето училище.

(4) Висшите училища изпращат в Министерството на здравеопазването на хартиен и електронен носител данните на класираните кандидати в 7-дневен срок от класирането.

(5) Финансирането на обучението по чл. 40, ал. 1 и/или чл. 41, ал. 1 на класираните кандидати започва от датата на класирането по ал. 3.

§ 10

Наредбата се издава на основание чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето и отменя Наредба № 34 от 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването (ДВ, бр. 7 от 2007 г.).

§ 11

Наредбата е съгласувана с министъра на образованието и науката и с министъра на финансите.

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 Номенклатура на специалностите и сроковете за придобиването им в системата на здравеопазването

Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 Номенклатура на специалностите и сроковете за придобиването им в системата на здравеопазването * Първата цифра от кода показва придобитата професионална квалификация, както следва: 1 – лекар; 2 – лекар по дентална медицина; 3 – едновременно професионална квалификация „лекар“ и професионална квалификация „лекар по дентална медицина“; 4 – магистър-фармацевт; 5 – професионална квалификация по медицинска професия от професионално направление „Здравни грижи“; 6 – лица с висше немедицинско образование.

Приложение 2 Приложение № 2 към § 4 от преходните и заключителните разпоредби