Решение № 2534 от 28.11.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2534 гр. Бургас, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20242120104162 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод исковата молба на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД, ЕИК ..................................., със седалище гр. Б., с която претендира осъждане на С. Д. С., от гр. Б., да заплати на ищеца следните суми: 4692,13 лева – договорна неустойка, представляваща стойността на заплатените от ответника през периода 25.10.2023-23.05.2024 год. суми за транспорт, такси, нощувка, храна, медицинска литература и помощни помагала, по т. 7. 1. от Договор за повишаване на професионалната квалификация № 2236/21.09.2023 год., и 10 000 лева – договорна неустойка по т. 10. 1. във вр. с т. т. 8 и 9 от същия договор, дължима поради извършеното от ответника прекратяване с предизвестие на Трудов договор № ............../21.09.2023 год.; 75,49 лева – обезщетение за забавено плащане на първата главница за периода 08.05.18.06.2024 год., и 160,88 лева – обезщетение за забавено плащане на втората главница за периода 08.05.-18.06.2024 год., ведно с обезщетение за забава в размер на законна лихва върху двете главници, начиная от подаване на исковата молба – 26.06.2024 год., до окончателното им изплащане.

Исковата молба е пояснена и допълнена с писмена молба от 04.07.2024 год.

Ищецът е изложил следните фактически правни твърдения: на основание Трудов договор № .........../21.09.2023 год. ответникът С. С. заемал е длъжността „...........................“ в К., с място на работа Нов корпус на УМБАЛ 1

„Дева Мария“ – Бургас; договорът е сключен със срок до изпълнение на учебната програма и индивидуалния учебен план, но не по-късно от срока по чл. 12, ал. 3 от Наредба № 1 на M3 за придобиване на специалност в системата на здравеопазването; на 21.09.2023 год. между страните е сключен, на основание чл. 234, КТ, Договор за повишаване на професионалната квалификация № 3539/21.09.2023 год. – д-р С. С. да започне обучение по посочената специалност и да завърши успешно обучението си за придобиване на специалност/квалификация по „Х.“ в МУ – В.; успешното придобиване на професионална квалификация по специалност „Х.“ и завършване на практическото обучение от обучаващия позволява по-нататъшното квалифицирано изпълнение на задълженията по действащия между страните трудов договор; в раздел IV страните са уговорили и неустойки, като общият й размер т. 10. 1. не може да превишава сумата 30 000 лева; в т. 10. 4. е предвидено, че неустойката по т. 9 от договора е дължима от момента на прекратяване на трудовото правоотношение, а по т. 8 от договора – от момента на прекъсване, на едностранна промяна на формата на обучение или на приключване на обучението; работодателят стриктно е изпълнявал поетите задължения по договора; в хода на обучението ищецът е заплатил на обучаемия сума в общ размер на 4692,13 лева за периода м. септември 2023-м. април 2024 год., съгласно 8 платежни нареждания; със Заявление Вх. № 2725/15.03.2024 г. обучаемият д-р С. С. е заявил желанието си да бъде освободен от работа и от заеманата от него длъжност лекар - специализант, считано от 15.06.2024 г.; след подаване на заявлението д-р С. продължил да полага труд при работодателя за срока на предизвестието; трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед № ............./07.05.2024 г., на основание чл. 326, ал. 1, КТ, считано от 07.05.2024 г.; налице са обстоятелствата по т. 8 и т. 9 от Договор за повишаване на професионалната квалификация № 3539/21.09.2023 год., поради което за ответника С. е възникнало задължението за заплащане на предвидената в т. 10.

1. от договора неустойка, тъй като едностранно е променил формата на обучение, предмет на Договор за повишаване на професионалната квалификация № 3539/21.09.2023 год., не е завършил обучението си в уговорения с договора срок; с подаването на заявлението си от 15.03.2024 год. обучаемият е прекратил Трудов договор № .........../21.09.2023 год. преди изтичането на срока по т. 5. 4. 1. от договора за повишаване на професионалната квалификация; с писмо от 02.05.2024 год. ищецът уведомил ответника за дължимата от него неустойка към датата на прекратяването на трудовия му договор и го е поканил да заплати дължимата сума.

Ищецът е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си; претендира присъждане на деловодните разноски.

Съдът намира предявените обективно съединени осъдителни искове за допустими, правните им основания са чл. 92, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД във вр. с чл. 234, ал. 3, т. 2, КТ.

В срока по чл. 131, ГПК ответникът е депозирал основен и 2 допълнителен писмени отговори, с които е признал допустимостта на исковете, но е оспорил основателността им; навел е следните насрещни възражения: на ответника били предложени за сключване три договора – Трудов договор № ............./21.09.2023 год., Договор за повишаване на професионалната квалификация № 2236/21.09.2023 год., сключен на основание чл. 234, КТ, и Трудов договор № 170/21.09.2023 год., със срок на изпитване от 6 месеца в полза на работодателя, на длъжност „.................“, с място на работа – нов корпус на УМБАЛ „Дева Мария“ – Бургас:

...........................; с исковата молба е представен Договор за повишаване на професионалната квалификация № 3539/21.09.2023 год., чиито номер и приложение за различни от тези, представени от ищеца; в полза на ответника са извършвани плащания на различни основания, които са невъзможни да разграничаване; в договора за повишаване на професионалната квалификация от 21.09.2023 год. се съдържат клаузи, които в протИ.речие със закона или са неясни и несъответни на същността на отговорността, която се търси от ответника; неустойката е нищожна като протИ.речаща на закона и добрите нрави; подаденото от ответника на 25.03.2024 год. заявление за прекратяване на трудовия договор с предизвестие се основава на 2 причини – първо, уговорката с ищеца е била, че специализацията ще е по гръдна Х., но ще започне само по Х., а с откриването на отделение по гръдна Х. веднага ще бъде променен профилът на специализацията, но това не се случило; второ, ответникът установил, че нИ.то в ищцовата болница от гледна точка на изискванията за ефективното провеждане на тази специализация не е налице – липсват достатъчно пациенти за хирургична намеса (оперативно лечение), при наличието на които би могло да се осъществи индивидуалният план за обучение, липсват и достатъчно кадри-специалисти по Х., което съществено затруднява обучението; систематичното тълкуване на текстовете на т. 8, т. 9, т.

10. 1. и т. 10. 2. поражда трудности, показва неясноти и води до невъзможност за крайни правни изводи; неустойката е нищожна и поради излизане извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, при съпоставянето и с настъпилите от неизпълнението вреди; от прекратяването на трудовия договор не са настъпили вреди за ищеца, затова неустойката има изцяло санкционна функция, а е и прекомерна по размер и е предвидена с цел да се обогати ищецът; ответникът не е напускал местоработата и мястото на обучение, не е извършил разходи за „транспорт, такси, нощувки, храна, медицинска литература, помощни помагала“, не е представял на ищеца документи за такива разходи; не е ясно какъв смисъл влага ищецът в твърдението си, че ответникът едностранно е променил формата на обучение; не е налице извършено от ответника нарушение по т. 5. 4. 1. от Договора за повишаване на професионалната квалификация № 3539/21.09.23 год.; в двата трудови договора от 21.09.23 год. е посочено, че мястото на лекарспециализанта по Х. е „.................... на УМБАЛ „Дева Мария“ – Клиника по Х.“ и „................. на УМБАЛ „Дева Мария” – ..............................“, но в периода, в който ответникът е работил в ищцовата болница, такава клиника не е била 3 разкрита, а ответникът е работил в отделението по Х. в съществуващата стара сграда на болницата; ищецът не е изпълнил задълженията си за осъществяване на обучението на ответника като специализант, тъй като, освен наличие на помещения, апарати и др., следва да са налични достатъчно пациенти за оперативна намеса; в случая не са били налице достатъчно пациенти за оперативна намеса, както и достатъчно кадри, чрез опита на които да се осъществява обучението; ответникът е установил значително текучество на кадрите в отделението по Х., което не е давало реална възможност за работа в колектив от колеги; отделение по гръдна Х. или клиника по гръдна Х. не са били открити до напускането на ответника; ищецът не е изпълнил задълженията си да осигури база за обучение, която да отговаря на всички изисквания за ефективното изпълнение на индивидуалния план за обучението на ответника, за придобиване на специалност „Х.“; поетото от ответника задължение е изпълнено отчасти, а това следва да бъде съобразено при оценката за основателността на възражението по реда на чл. 92, ал. 2, ЗЗД.

Ответникът ангажира доказателства, моли за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

Ищецът твърди, че страните са били обвързани с Трудов договор № ..............., сключен на 21.09.2023 год., по силата на който ответникът С. С. е бил назначен на длъжността „........................... в Клиника по Х.“ в предприятието на ответника, с място на работа .................. на УМБАЛ „Дева Мария“ – гр. Бургас, с месечно трудово възнаграждение от 1000 лева.

Договорът е сключен като срочен – в него е посочено, че е „до изпълнение на учебната програма и индивидуалния учебен план, но не по-късно от срока по чл. 12, ал. 3 от Наредба № 1 на МЗ за придобиване на специалност в системата на здравеопазването“, и с 6-месечен срок на изпитване в полза на работодателя. Срокът за предизвестие при прекратяване на договора е определен като 3-месечен, за всяка от страните, съгл. т. 13.

Между страните е бил сключен и Договор за повишаване на професионалната квалификация № 2236/21.09.2023 год. (според представения от ищеца препис, номерът на договора е 3539), на основание чл. 234, КТ, по силата на който ответникът С. С. е поел задължението да започне и завърши успешно в срок до 5 год. обучението си за придобиване на специалност по Х. в МУ – В.; мястото на обучение е определено в гр. Б., кв. В., Клиника по Х. на УМБАЛ „Дева Мария“. Според т. 7. 1. на този договор, работодателят поема 4 задължението да възстанови на обучаващия се направените от него разноски за обучение – транспорт, такси, нощувки, храна, медицинска литература и помощни полагала, но не повече от 1730 лева месечно.

В проведеното по делото на 13.11.2024 год. открито съдебно заседание ищецът е уточнил, че поради техническа причина екземплярът на договора за повишаване на професионалната квалификация, представен в заверен препис с исковата молба, е с различен номер – 3539, докато оригиналът на договора е с номер 2236. По делото не е спорно, че не е налице различие в съдържанието на този договор, представен от всяка от страните, поради което намира, че възникналото между страните на 21.09.2023 год. договорно правоотношение по чл. 234, КТ е само едно, съгласно оригиналния диспозитивен документ – Договор № 2236/21.09.2023 год.

Според т. 8 на договора за повишаване на професионалната квалификация, ако обучаващият се виновно прекрати, едностранно измени формата на обучение и не завърши обучението си в уговорения 5-годишен срок, следва да заплати на работодателя неустойка по т. 10 . 1. от договора.

Според т. 9 от договора, същото парично задължение е възложено на обучаващия се, ако той прекрати Трудов договор № ............./21.09.2023 год. с предизвестие или без предизвестие, но преди изтичане срока по т. 5. 4. 1. от договора за повишаване на професионалната квалификация, или трудовият договор бъде прекратен от работодателя на някое от основанията по чл. 330, КТ. Клаузата на т. 10. 1. сочи, че при неизпълнение на настоящия договор дължимата от обучаващия се неустойка се формира от сумите по т. 7. 1.