Наредба № 34 от 29 декември 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването

Чл. 1

(1) С тази наредба се определя номенклатурата на специалностите в системата на здравеопазването съгласно приложение № 1.

(2) С наредбата се уреждат и условията и редът за провеждане и финансиране на обучението за придобиване на специалност в здравеопазването.

Чл. 2

(1) Специалност в системата на здравеопазването се придобива след изпълнение на учебната програма и успешно положен практически и теоретичен изпит пред държавна изпитна комисия, определена със заповед на министъра на здравеопазването.

(2) По реда на ал. 1 се придобива и професионална квалификация за извършване на високоспециализирани дейности в определена област на здравеопазването, без признаване на специалност съгласно приложение № 1а.

(3) Обучение за извършване на високоспециализирани дейности, извън посочените в приложение № 1а, се организира и провежда от висшите училища, Военномедицинската академия и съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина по реда на чл. 182 на Закона за здравето.

Чл. 3

Министърът на здравеопазването планира и координира дейността по провеждане на обучението за придобиване на специалност от медицинските и от немедицинските специалисти, работещи в системата на здравеопазването, и ежегодно определя броя на местата за специализанти.

Чл. 4

(1) Към министъра на здравеопазването се създават консултативни съвети за специализация по професионалните направления “Медицина”, “Дентална медицина”, “Фармация” и “Здравни грижи” и за немедицинските специалисти.

(2) В състава на съветите по ал. 1 се включват представители на: Министерство на здравеопазването, Министерство на образованието младежта и науката, обучаващите институции по чл. 7, и съсловните организации.

(3) Консултативните съвети за специализация:

1. правят предложения до министъра на здравеопазването за решаването на проблеми и усъвършенстване на обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването;

2. дават становище по постъпилата от регионалните здравни инспекции и районните колегии на съсловните организации, от висшите училища и Военномедицинската академия информация за възможностите за обучение от обучаващите институции по чл. 7 през следващата календарна година;

3. дават становище по учебните програми за обучение, утвърждавани от министъра на здравеопазването;

4. дават становище до министъра на здравеопазването за определяне на стойността на обучението по специалности;

5. дават становище по постъпили предложения за промяна в номенклатурата на специалностите в системата на здравеопазването;

6. осъществяват и други функции, възложени от министъра на здравеопазването.

(4) Министърът на здравеопазването утвърждава правила за работата на консултативните съвети за специализация.

Чл. 5

(1) Висшите училища организират, регистрират, провеждат и контролират обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, а Военномедицинската академия - обучението по военномедицинските специалности.

(2) Висшите училища съвместно със съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина организират, регистрират, провеждат и контролират обучението за придобиване на професионална квалификация по чл. 2, ал. 2.

Чл. 6

(1) В Министерството на здравеопазването се водят регистър на специализантите и регистър на придобилите специалност в системата на здравеопазването.

(2) Регистърът на специализантите съдържа:

1. пореден номер в регистъра;

2. имената по документ за самоличност на специализанта, гражданство и единен граждански номер/личен или друг идентификационен номер на чужденеца от документа за самоличност;

3. придобитата от специализанта образователно-квалификационна степен, специалност и професионална квалификация, серия, номер и регистрационен номер на дипломата за висше образование, дата на издаване и висшето училище, издало дипломата;

4. наименование на специалността и висшето училище (или Военномедицинска академия), в което е записан специализантът;

5. номер на договора по чл. 24 и страните по него;

6. промяна в обстоятелствата по провеждане на обучението за придобиване на специалност;

7. сесията и годината на полагане на държавния изпит.

(3) Регистърът на придобилите специалност съдържа:

1. данните по ал. 2, т. 1, 2 и 4;

2. серия, номер и дата на издаване на свидетелството за призната специалност.

(4) Ръководителите на висшите училища или на Военномедицинската академия изпращат в Министерството на здравеопазването на хартиен и на електронен носител:

1. данните по ал. 2, т. 2, 3, 4 и 5 в едномесечен срок от сключването на договорите по чл. 24;

2. информация в случаите по ал. 2, т. 6 в едноседмичен срок от настъпването на промените;

3. данните по ал. 2, т. 7 в едномесечен срок от полагането на държавния изпит за придобиване на специалност;

4. серия, номер и дата на издаване на свидетелството за призната специалност в едномесечен срок от получаване на регистрационен номер в регистъра на придобилите специалност.

(5) Министерството на здравеопазването изпраща на съответното висше училище и на Военномедицинската академия поредния номер в регистъра за вписване в свидетелството за призната специалност на съответното лице.

Чл. 7

(1) Теоретичното обучение се провежда от:

1. висши училища, получили положителна акредитационна оценка по Закона за висшето образование, и Военномедицинската академия;

2. национални центрове по проблемите на общественото здраве, получили акредитация по съответната специалност по реда на Закона за висшето образование.

(2) Практическото обучение се провежда във:

1. заведенията по ал. 1;

2. лечебни заведения, получили положителна акредитационна оценка за обучение на студенти и специализанти по чл. 90, ал. 1, т. 3 от Закона за лечебните заведения, които имат възможност за изпълнение на учебната програма за специалността или на съответните раздели или модули от нея;

3. регионалните здравни инспекции, и здравните заведения, определени от министъра на здравеопазването.

Чл. 8

(отменен)

Ръководителите на лечебни и здравни заведения, получили положителна акредитационна оценка за обучение на студенти и специализанти, подават заявление до министъра на здравеопазването за включването им в списък, който се публикува на страницата на Министерството на здравеопазването в интернет и се актуализира при изтичане на срока или при промяна на акредитационната оценка.

(1) Обучението за придобиване на професионална квалификация за извършване на високоспециализирана дейност се извършва в лечебни заведения, получили положителна акредитационна оценка за обучение по съответната специалност, в чиято област попада високоспециализираната дейност, определени със заповед на министъра на здравеопазването.

(2) Лечебните заведения по ал. 1 трябва да осигуряват условия за обучение и да разполагат с необходимата апаратура и специалист, придобил професионална квалификация по съответната високоспециализирана дейност.

Чл. 8

Чл. 9

(1) Обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването се състои в усвояване на теоретични знания и практически умения по специалност, която обхваща обособен раздел на медицинската наука и практика и завършва с държавен изпит, положен в срока по чл. 12, ал. 8.

(2) Обучението за придобиване на специалност и държавният изпит се провеждат на български език.

Чл. 10

(1) Специалност могат да придобиват правоспособни медицински специалисти с висше образование по специалностите от професионални направления “Медицина”, “Дентална медицина”, “Фармация” и “Здравни грижи”.

(2) Специалност по реда на тази наредба могат да придобиват и немедицински специалисти с висше образование, ако има определена специалност за тях в номенклатурата по чл. 1 и работят по тази специалност в системата на здравеопазването.

(3) Професионална квалификация по чл. 2, ал. 2 се придобива от лица с образователно-квалификационна степен „магистър“ по „медицина“ или по „дентална медицина“ и с придобита специалност, в чиято област попада високоспециализираната или специфична дейност.

Чл. 11

(1) Според финансирането обучението на специализанти се осъществява на следните видове места:

1. финансирани от държавата;

2. срещу заплащане;

3. заемани по реда на чл. 20;

4. финансирани от друг източник;

5. за чужденци.

(2) Финансирането на местата по ал. 1, т. 4 се извършва въз основа сключен договор между специализанта и физическо или юридическо лице или със средства от европейски проекти и програми.

(3) В случаите по ал. 2, когато финансирането се извършва по европейски проекти и програми, на лекарите специализанти, и на лекарите по дентална медицина специализанти, могат да се отпускат стипендии от средствата, предвидени по бюджета на съответния проект. При условие че финансирането се извършва със средства от Европейските структурни фондове, размерът на стипендиите, редът и условията за предоставянето им се одобряват от Комитета за наблюдение на съответната оперативна програма.

(4) Записването се извършва във висшите училища или във Военномедицинската академия, а обучението се провежда от институциите по чл. 7.

(5) Не може да се извършва записване и провеждане на обучение за придобиване едновременно на повече от една специалност.

(6) Обучението за придобиване на професионална квалификация по чл. 2, ал. 2 е с минимална продължителност 12 месеца и се провежда срещу заплащане на такса от обучавания, определена от висшите училища или Военномедицинската академия.

Чл. 11а

(1) Лице, прието на място, финансирано от държавата, се задължава след придобиването на специалност да постъпи на работа в лечебно или здравно заведение, определено от министъра на здравеопазването, за срок, равен на продължителността на обучението му.

(2) Министерството на здравеопазването се задължава да предложи на лицето по ал. 1 лечебно или здравно заведение на територията на страната, където може да започне работа на длъжност, съответстваща на придобитата от него специалност.

(3) В случаите, когато лицето по ал. 1 е сключило и представи в Министерството на здравеопазването договор с лечебно или здравно заведение, в който е уговорено задължение за специализанта да работи в него след завършването на обучението за придобиване на специалност за срок, не по-малък от продължителността му, Министерството на здравеопазването определя на лицето същото лечебно или здравно заведение за постъпване на работа.

(4) В случай, че лицето не постъпи на работа в едномесечен срок в лечебното или здравното заведение, определено от Министерството на здравеопазването, то дължи обезщетение на Министерството на здравеопазването в трикратния размер на заплатените средства за теоретично и практическо обучение за периода на проведеното обучение.

(5) Ако лицето напусне осигурената му работа преди изтичане на срока по ал. 1, то дължи обезщетение на Министерството на здравеопазването в трикратния размер на изплатените средства за теоретично и практическо обучение, изчислено пропорционално на времето, през което не е работил.

(6) Разпоредбите по ал. 1 4 и 5 не се прилагат в случаите, когато Министерството на здравеопазването не предложи на лицето лечебно или здравно заведение, в което то да постъпи на работа, в 3 - месечен срок от датата на придобиване на специалност.

(7) Разпоредбата на ал. 4 не се прилага, ако лицето представи заповед за назначаване на длъжност, съответстваща на придобитата от него специалност, в регионална здравна инспекция. Ако лицето напусне работата си в регионалната здравна инспекция преди изтичане на срока по ал. 1 и не постъпи на работа в лечебното или здравното заведение, определено от министъра на здравеопазването, то дължи обезщетение по ал. 5.

(8) Министерството на здравеопазването може да промени лечебното или здравно заведение по ал. 2 по писмена молба на специалиста, съдържаща мотиви относно наличието на обективни причини, които налагат промяната.

(9) Лице, прието на място, финансирано от държавата, което прекрати обучението си или продължи обучението си срещу заплащане, дължи обезщетение на Министерството на здравеопазването в трикратния размер на заплатените средства за теоретично и практическо обучение за периода на проведеното обучение.

(10) Лице, чието финансиране на обучението се извършва със средства по европейски проекти и програми, дължи обезщетение на Министерството на здравеопазването при условията и по реда, предвидени в съответния проект или програма и договора по чл. 41, ал. 7.

Чл. 11б

(1) Разпоредбата на чл. 11а не се прилага за лекарите, които работят в центровете за спешна медицинска помощ, приети са и са провели обучението си по реда на чл. 20а на места, финансирани от държавата.

(2) При прекратяване на трудовия договор с центъра за спешна медицинска помощ на лекар, приет по реда на чл. 20а, се прекратява и договорът му за обучение за придобиване на специалност по чл. 24.

Чл. 12

(1) Обучението за придобиване на специалност се провежда по учебни програми съгласно номенклатурата на специалностите. Висшите училища, Военномедицинската академия и националните центрове по проблемите на общественото здраве разработват, приемат и предлагат на министъра на здравеопазването за утвърждаване единна учебна програма по всяка специалност.

(2) Обучението за придобиване на професионална квалификация по чл. 2, ал. 2 се провежда по единни учебни програми, разработени от националните консултанти, съгласувани от висшите училища и съсловните организации.

(3) Учебните програми по ал. 1 и 2 за военномедицинските специалности се съгласуват с министъра на отбраната.

(4) В учебните програми по ал. 1 се включва:

1. задължителното теоретично и практическо обучение и тяхната продължителност съгласно срока, определен в приложение № 1;

2. разпределението по области или модули от медицинската наука и практика и тяхната продължителност.

3. основни медицински умения за диагностика и лечение (включително работа със специфична апаратура, медицински изделия и др.) по високоспециализирани дейности, които попадат в обхвата на съответната специалност.

(5) Теоретичното обучение се провежда в редовна форма, а ако е предвидено в учебната програма може да се провежда и дистанционно.

(6) Практическото обучение е с пълна ежедневна продължителност, съобразно характера на дейностите по съответната специалност.

(7) Обучението се извършва с личното участие на специализанта, който носи отговорност за извършваната от него дейност и съответно получава възнаграждение за нея в размера, определен в договора по чл. 24.

(8) Срокът на обучението може да бъде удължаван за период не по-дълъг от два пъти от определения в приложение № 1 срок.

(9) Колоквиумите, предвидени в учебната програма, се провеждат пред комисия, съставена от не по-малко от двама членове, назначена със заповед на ръководителя на институцията, провеждаща теоретичното обучение.

Чл. 12а

Висшите училища, Военномедицинската академия и националните центрове по проблемите на общественото здраве веднъж на три години актуализират учебните програми по чл. 12, ал. 1 в съответствие с развитието на медицинската наука и практика и ги предлагат на министъра на здравеопазването за утвърждаване.

Чл. 13

(1) Обучението за придобиване на специалността „обща медицина“ се провежда съобразно учебната програма за срок от три години, от които теоретично обучение – 8 месеца, и практическо обучение – 28 месеца.

(2) В продължителността на практическото обучение по ал. 1 се включват най-малко 6 месеца в акредитирано лечебно заведение за болнична помощ и най-малко 6 месеца в амбулатория за първична медицинска помощ, акредитирана за обучение по „обща медицина“.

Чл. 14

(1)

(2)

(3) Обучението за придобиване на специалностите “епидемиология на инфекциозните болести”, “комунална хигиена”, “медицинска паразитология”, “микробиология”, “вирусология”, “токсикология”, “хигиена на детско-юношеската възраст”, “трудова медицина”, “хранене и диететика” и “обща хигиена” от лекари, които работят в регионалните здравни инспекции, включва една трета от задължителното практическо обучение в акредитирани лечебни или здравни заведения или висше училище, когато то провежда практическото обучение.

(4) Практическото обучение по фармацевтични специалности се провежда на работното място, когато то е определено от министъра на здравеопазването по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3, в съответствие с предвидените в учебните програми срокове.

Чл. 15

(1) Практическото обучение по психиатрични специалности осигурява получаването и на супервизия, по избор на обучавания, от един до два часа месечно, отговаряща на една терапевтична сесия.

(2) Супервизията е процес, който се ръководи от супервайзер с придобита психиатрична специалност или “клинична психология”, насочен към извършване на оценка, формиране на професионални умения и ценности и изграждане на отношения с пациента и с неговите близки, благоприятстващи съдействието в лечението.

(3) Специализантът избира супервайзер от ежегодно одобряван списък от катедрения съвет на катедрите по психиатрия във висшите училища, съставен по предложение на ръководителите на катедрите, въз основа на следните критерии: наличие на 3 години от придобиването на специалност и личен психотерапевтичен опит.

Чл. 16

(отменен)

(1) Практическото обучение на асистентите по “лицево-челюстна хирургия”, и по “орална хирургия” се провежда само за период, необходим за усвояване на съответните оперативни методики.

(2) Обучението за придобиване на специалност от лекари по дентална медицина не може да се извършва в срок по-дълъг от пет години от сключване на договора по чл. 24.

Чл. 17

Практическото обучение се провежда без откъсване от работа по следните специалности:

1. по специалностите, по които се обучават работещите в регионалните здравни инспекции, когато работят в същата област;

2. “трудова медицина” за лекари, които работят в службите по трудова медицина;

3. “спешна медицина” и “медицина на бедствените ситуации (на катастрофите)” за лекари, които работят в центровете за спешна медицинска помощ или в спешните отделения на лечебни заведения за болнична помощ;

4. “социална медицина и здравен мениджмънт”, “икономика на здравеопазването” и специалностите по т. 3 за директорите на центровете за спешна медицинска помощ и техните заместници;

5. по специалностите и за лицата по чл. 20, ал. 1, т. 2 и 3

6. “трансфузионна хематология” за лекари, които работят в центрове по трансфузионна хематология;

7. военномедицинските специалности за военните лекари.

Чл. 18

(1) Ръководителите на всички лечебни и здравни заведения представят ежегодно от 1 февруари до 30 април на директорите на регионалните здравни инспекции информация за потребностите от специалисти в съответното лечебно или здравно заведение през следващата календарна година.

(2) В срока по ал. 1 ръководителите на лечебните и здравните заведения, получили съответно положителна акредитационна оценка за обучение на студенти и специализанти по чл. 90, ал. 1, т. 3 от Закона за лечебните заведения и положителна акредитационна оценка по Закона за висшето образование, представят на директорите на регионалните здравни инспекции и предложения за места за специализанти от съответното лечебно или здравно заведение през следващата календарна година. В случаите, когато лечебното или здравното заведение не може да изпълнява изцяло учебната програма по съответната специалност, към предложенията за места за специализанти се прилага копие от договора по чл. 41, ал. 4.

(3) Справки за потребностите от специалисти и справки за възможностите за обучение на специализанти за нуждите на системата на отбраната, вътрешните работи, транспорта и съобщенията и правосъдието се представят от съответните ръководители и министри ежегодно от 1 февруари до 31 май до министъра на здравеопазването.

(4) В срока по ал. 1 информация за потребностите от специалисти и предложения за места за специализанти до министъра на здравеопазването подават и висшите училища и Военномедицинската академия за специалностите от номенклатурата по чл. 1, ал. 1, по които те провеждат изцяло теоретичното и практическото обучение.

(5) Регионалните здравни инспекции изготвят предложения за места за специализанти в областта на опазване на общественото здраве от регионалните здравни инспекции.

(6) В предложенията за места за специализанти по ал. 2, 3, 4 и 5 се посочват и тези от тях, за които лечебните и здравните заведения, регионалните здравни инспекции, висшите училища или Военномедицинската академия ще заплащат възнаграждението по чл. 24, ал. 3, т. 3, местата срещу заплащане по чл. 24, ал. 5, т. 3 и се определя капацитетът на институцията, провеждаща практическото обучение.

(7) Капацитетът по ал. 6 е максималният общ брой специализанти, които могат едновременно да провеждат практическо обучение по съответната специалност в съответната институция за една година при спазване на изискванията за осигуряване на качество на обучението на тази наредба.

(8) Определянето на капацитета по ал. 6 се извършва въз основа на анализ на наличните в съответната институция кадрови потенциал, материално-техническа и информационна база, финансови ресурси и възможности за управление и администриране на качеството на обучението в съответствие с определените в ал. 9 критерии.

(9) Капацитетът на институцията, провеждаща практическото обучение, се определя по следните критерии:

1. институцията разполага с лица, отговарящи на изискването на чл. 25, ал. 1;

2. съотношението между специалистите с призната специалност и трудов стаж по нея не по-малко от 3 години и специализантите по съответната специалност в институцията не е по-голямо от 1:3;

3. обемът на извършваната дейност в институцията и съответните й структури позволява на всички специализанти да изпълнят изследванията, манипулациите, оперативните интервенции и другите дейности, предвидени за съответните модули в учебната програма, по които институцията може да провежда практическо обучение;

4. материално-техническата база на институцията позволява едновременното присъствие и осъществяване на дейността на персонала и на специализантите в съответната институция;

5. възможност на институцията за осигуряване на необходимите финансови средства за обучение и възнаграждения на специализантите съгласно определения капацитет.

Чл. 18а

(1) Министърът на здравеопазването разглежда справките и анализите по чл. 18, ал. 3, 5 и 6 заедно със становищата на консултативните съвети по чл. 4, ал. 3, т. 2, извършва преценка на възможностите за обучение на обучаващите институции по чл. 7 и подготвя проект на заповед за утвърждаване на броя на местата за специализанти за следващата календарна година.

(2) Справки за потребностите от специалисти и за възможностите за обучение на специализанти, постъпили след сроковете по чл. 18, не се разглеждат от министъра на здравеопазването.

(3) Проектът на заповед по ал. 1 се представя за обсъждане и даване на становище от Висшия медицински съвет съгласно чл. 6, ал. 3, т. 7 от Закона за здравето.

(4) Броят на местата за специализанти, разпределени по видове места, по обучаващи институции и по специалности, се утвърждава ежегодно със заповед на министъра на здравеопазването до 31 октомври на текущата календарна година.

(5) В заповедта по ал. 4 се посочват местата срещу заплащане, за които висшите училища, Военномедицинската академия, лечебните или здравните заведения или регионалните здравни инспекции се задължават да заплащат на специализанта възнаграждението по чл. 24, ал. 3, т. 3, както и местата срещу заплащане по чл. 24, ал. 5, т. 3.

(6) Броят на местата за провеждане на обучение за придобиване на професионална квалификация по чл. 2, ал. 2 се определя ежегодно от висшите училища или Военномедицинската академия в съответствие с капацитета им, както и в съответствие с капацитета на провеждащото практическото обучение лечебно заведение.

Чл. 18б

(отменен)

Министърът на здравеопазването утвърждава образци на справките за потребностите от специалисти, на справките за възможностите за обучение на специализанти и на структурата, по която следва да се изготвят анализите на състоянието на специалистите в областта на здравеопазването по чл. 18.

Чл. 19

(1) Висшите училища и Военномедицинската академия обявяват в централен и местен всекидневник конкурси за местата за специализанти в тримесечен срок от утвърждаването им по реда на чл. 18г, ал. 4, за което уведомяват писмено Министерството на здравеопазването и регионалната здравна инспекция в тридневен срок. Срокът за подаване на документите за участие в конкурсите не може да бъде по-малък от 30 дни преди провеждането им.

(2) За участие в конкурс кандидатите подават до съответното висше училище или до Военномедицинската академия молба, придружена от следните документи:

1. нотариално заверено копие от дипломата за завършено висше образование;

2. препис-извлечение от трудовата книжка или друг документ, удостоверяващ професионален стаж в случаите по чл. 10, ал. 2 съответно, че не е загубено правото да се упражнява медицинска професия по чл. 191 от Закона за здравето в случаите по чл. 10, ал. 1..

3. копие на удостоверение за признаване на професионална квалификация, когато дипломата е издадена в друга държава в случаите по чл. 186, ал. 1 от Закона за здравето.

4. удостоверение за членство в съответната съсловна организация, с изключение на случаите по чл. 20, ал. 1, т. 3, 4 и 5.

(3) Кандидатите имат право да се явят на конкурс по различни специалности и за места в различни обучаващи институции по чл. 7.

Чл. 20

(1) Прием на специализанти с конкурс по документи по ред, определен от висшите училища, може да се извърши в тримесечен срок от утвърждаването на местата за специализанти по реда на чл. 18г, ал. 4 на:

1. асистенти, ако са заели мястото чрез предвиден от правилника на висшето училище конкурсен изпит по специалността, главни асистенти, редовни докторанти и лица с образователна и научна степен „доктор“ по специалността съгласно номенклатурата по чл. 1, ал. 1, по която са асистенти, главни асистенти, докторанти или доктори; в тези случаи те изпълняват учебната програма за съответната специалност;

2. управители или директори на лечебни или здравни заведения по специалностите „социална медицина и здравен мениджмънт“, „правно регулиране в здравеопазването“ и „икономика на здравеопазването“;

3. работещите в Министерството на здравеопазването,, националната и районните здравноосигурителни каси, висшите училища и Военномедицинската академия по специалностите “социална медицина и здравен мениджмънт”, “медицинска информатика и здравен мениджмънт”, “икономика на здравеопазването”, “медицина на бедствените ситуации (на катастрофите)” и “правно регулиране в здравеопазването;”.

5. членове на научно-преподавателския състав и преподаватели по практика във висшите училища по специалността „Медицинска педагогика“

(2) Приетите специализанти с конкурс по документи се включват в общия брой на местата, определени по реда на чл. 18г, ал. 4.

(3) Обучението за придобиване на специалност на асистентите, главните асистенти и редовните докторанти по ал. 1, т. 1 се счита за започнало от датата на започване на работа за асистентите и главните асистенти и от датата на зачисляване за докторантурата, когато започването на работа или зачисляването е извършено не по-късно от три месеца от определянето на местата по чл. 18г, ал. 4.

Чл. 20а

(1) Прием на специализанти с конкурс по документи и по ред, определен от висшите училища, се извършва на лекари, които работят в центрове за спешна медицинска помощ, на всички видове места по всички специалности за лица с образователно-квалификационна степен „магистър“ по „медицина“.

(2) Приемът по ал. 1 на незаетите места от утвърдените по реда на чл. 18г, ал. 4 и преразпределените по реда на чл. 18г, ал. 7 се извършва до утвърждаване на местата за специализанти за следващата година от министъра на здравеопазването.

(3) В случаите по ал. 1 специализантите работят в център за спешна медицинска помощ и изпълняват учебната програма за съответната специалност, като индивидуалните учебни планове са съобразени с организацията на работа в центровете за спешна медицинска помощ по предварително съгласуван график с институцията, провеждаща практическото обучение.

Чл. 20б

Прием на специализанти на места, финансирани от държавата, с конкурс по документи по ред, определен от висшите училища, се извършва и по специалностите „анестезиология и интензивно лечение“, „обща и клинична патология“, „педиатрия, спешна медицина“ и „инфекциозни болести“.

Чл. 21

(1) Конкурсът е писмен и се провежда анонимно.

(2) При подаване на документите кандидатите получават конспект и/или примерни тестове за съответния изпит, както и списък с литература.

Чл. 22

(1) Ръководителите на висшите училища и на Военномедицинската академия със заповед определят съставите на изпитните и техническите комисии, мястото и датата на провеждането на конкурса за всяка специалност.

(2) Председателите на изпитните комисии са хабилитирани лица по съответната специалност, а членовете са преподаватели от обучаващите институции по чл. 7.

(3) Кандидатите се уведомяват писмено най-късно един месец преди провеждане на конкурсния изпит за мястото, датата и часа на провеждането му.

Чл. 23

(1) До класиране се допускат кандидатите, получили оценка на конкурсния изпит най-малко „добър (4,00)“, която се получава като средноаритметична оценка от оценките на членовете на изпитната комисия. Оценяването се извършва с точност до 25 стотни. Оценките от изпита са окончателни и се вписват от всеки член на комисията в отделен изпитен протокол срещу номера на кандидатите. При разлика в оценките на двама от членовете на изпитната комисия, по-голяма от 0,50, конкурсната работа се преразглежда от председателя на комисията, чиято оценка е окончателна. При провеждане на тестове резултатите се преизчисляват от изпитната комисия по шестобалната система.

(2) Председателите на изпитните комисии в 5-дневен срок от датата на провеждането на конкурса представят на техническата комисия протоколите по ал. 1 с оценките на кандидатите и писмените работи, а при провеждане на тестове - не по-късно от 3 дни от датата на провеждане на конкурса.

(3) Техническата комисия обобщава данните от изпитните протоколи, обявява резултатите от конкурсния изпит и извършва класирането в низходящ ред по получената оценка и съобразно посочените от кандидата вид и място на провеждане на обучението. При еднакви оценки класирането се извършва по сбора на оценките от държавния изпит и от средния успех от следването в дипломата за висше образование.

(4) Оценките от конкурса се обявяват в срок до 10 дни от датата на провеждането на конкурса. Класирането на кандидатите се извършва в срок до 10 дни от обявяването на оценките.

(5) Възражения по процедурата за провеждане на конкурсите се подават до ръководителя на висшето училище или на Военномедицинска академия в 7-дневен срок от датата на обявяване на оценките. Не се допуска преразглеждане на писмените работи и тяхната преоценка.

(6) Председателите на техническите комисии в двудневен срок от обявяване на оценките предават във висшето училище или във Военномедицинската академия изпитните протоколи с оценките от конкурса, писмените работи и документите на кандидатите.

Чл. 23а

(1) Висшите училища и Военномедицинската академия обявяват повторно конкурси по реда на този раздел в тримесечен срок от преразпределянето на местата по реда на чл. 18г, ал. 7

(2) За местата за специализанти, определени по реда на чл. 18г, ал. 7 като места срещу заплащане, които са останали незаети след повторно проведените конкурси по ал. 1 или за които не е сключен договор по чл. 24 както и за резервните места по чл. 18г, ал. 6, могат да кандидатстват чужденци по реда на глава четвърта.

(3) Висшите училища и Военномедицинската академия подават информация до Министерството на здравеопазването за броя на чужденците, зачислени на местата за специализанти по ал. 2.

Чл. 24

(1) При спечелен конкурс се сключва договор за обучение за придобиване на специалност между спечелилия конкурса и висшето училище или Военномедицинската академия.

(2) Страна по договора по ал. 1 е и лечебното заведение или регионалната здравна инспекция, когато съгласно учебната програма те провеждат практическо обучение, както и здравното заведение, когато провежда теоретично или практическо обучение.

(3) В договора се посочват:

1. мястото и продължителността на провеждане на обучението за придобиване на специалност съобразно учебната програма, която е неразделна част от договора;

2. размерът на получаваното възнаграждение на лицата, които са спечелили конкурс на място, финансирано от държавата;

3. стойността на обучението по съответната специалност на лицата, които са спечелили конкурс на място срещу заплащане, и размера на получаваното възнаграждение за извършена лечебно-диагностична дейност и/или медицински и здравни грижи;

4. условията за полагане на дежурства от специализанта в лечебното заведение под ръководството на лекар с придобита специалност;

5. начина на документиране и контрол на присъствието на специализанта в обучаващите институции;

6. условията и реда за получаване на допълнително възнаграждение от паричните средства на лечебното заведение, включително и от дейността му по договор с Националната здравноосигурителна каса и от избор на екип от медицински специалисти, в съответствие с установеното във вътрешните правила на лечебното заведение за формиране на възнагражденията на работещите в него;

7. условията и реда за ползване на платен годишен отпуск от специализанта в размер не по-малък от 20 и не по-голям от 30 работни дни, отпуск при временна неработоспособност, отпуск поради бременност, раждане и осиновяване и отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст при спазване на изискванията на глава осма от Кодекса на труда и в съответствие с установеното във вътрешните правила за ползване на отпуските на съответното лечебно или здравно заведение или регионална здравна инспекция;

8. условията за прекъсването и прекратяването на обучението съгласно чл. 26 и 27;

9.

9. срокът на договора, който не може да е по-голям от срока по чл. 12, ал. 8.

(4) Размерът на възнаграждението по ал. 3, т. 2 и 3 не може да бъде по-малък от 2 минимални работни заплати за страната, а по ал. 3, т. 2 не може да бъде по-голям от 4 минимални работни заплати за страната. Конкретният размер на възнаграждението се определя в зависимост от професионалния опит на кандидата.

(5) Възнагражденията по ал. 3, т. 2 и 3 не се изплащат на специализант, който:

1. работи въз основа на сключен трудов договор или по служебно правоотношение с някоя от страните по договора по ал. 1 и 2 по същата специалност или в структура, осъществяваща дейност по същата специалност за времето, през което специализантът провежда обучение в структурата, в която работи;

2. провежда практическото си обучение по реда на чл. 17 или чрез самоподготовка, когато е предвидена в учебната програма.

3. има сключен договор по чл. 234 или 235 от Кодекса на труда или друг договор с висше училище, лечебно или здравно заведение, което е различно от институцията, провеждаща практическото обучение, както и договор с друго физическо или юридическо лице, в който е уговорено, че то се задължава да финансира обучението и да заплаща възнаграждението по ал. 3, т. 3.

4. получава стипендия от средства по европейски проекти и програми, по които бенефициент е Министерството на здравеопазването.

(6) С договора по ал. 1 се определят и:

1. условията и редът за финансиране на практическото обучение на места, финансирани от държавата, както и на местата срещу заплащане;

2. пълната ежедневна продължителност на практическото обучение съобразно характера на дейностите по съответната специалност при спазване на изискванията на глава седма от Кодекса на труда и в съответствие с установеното разпределение на работното време във вътрешните правила на съответното лечебно или здравно заведение или регионална здравна инспекция.

(7) Специализантите, приети по реда на чл. 20, сключват договор с висшето училище или Военномедицинската академия при спазване условията на ал. 2, ал. 3, т. 1, 4, 5, 6, 7 и 9 и ал. 6. В договора се посочва и размерът на получаваното възнаграждение на лицата по чл. 20, ал. 1 за извършена лечебно-диагностична дейност и/или медицински и здравни грижи, когато специализантът не получава възнаграждение по трудово или служебно правоотношение или няма сключен договор за финансиране на обучението по ал. 5, т. 3.

(8) Обучението за придобиване на специалност започва от датата, посочена в договора по ал. 1 или ал. 7.

(9) Висшето училище или Военномедицинската академия издава книжка за специализация на всеки специализант. В нея се вписва регистрационният номер на специализанта от регистъра по чл. 6, ал. 2.

(10) Регистрационните номера на специализантите се предоставят от Министерството на здравеопазването на висшето училище или Военномедицинската академия в 14-дневен срок от сключването на договора по чл. 41, ал. 2.

Чл. 24а

Министърът на здравеопазването утвърждава образец на договора за обучение за придобиване на специалност по чл. 24.

Чл. 24б

Забранява се сключване на договор за обучение за придобиване на специалност по чл. 24 на места за специализанти, които не са утвърдени по чл. 18а, ал. 4.

Чл. 25

(1) Ръководителят на лечебното или здравното заведение или на регионалната здравна инспекция определя за ръководител на специализанта лице с призната специалност и трудов стаж по нея не по-малко от 3 години. Ръководителят може да бъде определен и по искане на специализанта.

(2) Ръководителят на специализанта:

1. изработва индивидуален учебен план за обучение в срок до един месец от сключването на договора по чл. 24, който се утвърждава от ръководителя на лечебното или здравното заведение или на регионалната здравна инспекция и се изпраща във висшето училище или Военномедицинската академия, където е записан специализантът;

2. участва при възможност в провеждането на колоквиумите;

3. контролира и съдейства за изпълнението на изискваните по учебната програма практически дейности (изследвания, операции, манипулации и др.);

4. изготвя атестат за практическата дейност, реализирана по време на обучението и изпълнението на индивидуалния учебен план.

(3) Лицата по ал. 2 могат да бъдат ръководители на не повече от трима специализанти.

(4) По реда на ал. 1 се определя и ръководител на обучаващия се за придобиване на професионална квалификация по чл. 2, ал. 2, който е с призната специалност и не по-малко от 5 години професионален опит в областта на съответната високоспециализирана или специфична дейност.

Чл. 26

(1) Обучението за придобиване на специалност може да бъде прекъсвано в следните случаи:

1. поради бременност, раждане и отглеждане на малко дете за предвидените в Кодекса на труда срокове;

2. при временна неработоспособност, продължила повече от 3 месеца през една календарна година;

3. по молба на специализанта, извън случаите по т. 1 и 2, веднъж по време на обучението за период не по-дълъг от 3 месеца;

4. при налагане на наказание заличаване от регистъра на регионалната колегия на съответната съсловна организация за срока на заличаването;

5. в случаите по чл., 192 и 193 от Закона за здравето;

6. провеждане на обучението за придобиване на специалност или на част от него в чужбина със съгласие на ръководителя на специализанта.

(2) Обучението за придобиване на специалност се прекъсва със заповед на ръководителя на висшето училище или на Военномедицинската академия. Копие от заповедта се изпраща в лечебното или здравното заведение или в регионалната здравна инспекция.

Чл. 27

(1) Обучението за придобиване на специалност може да бъде прекратено със заповед на ръководителя на висшето училище или на Военномедицинската академия по предложение на ръководителя на специализанта в следните случаи:

1. неявяване за започване на обучението в 7-дневен срок от датата по чл. 24, ал. 8;

2. показани слаби резултати при усвояването на учебната програма;

3. неизпълнение на програмата за практическо обучение;

4. неспазване на условията, предвидени в договора за обучение;

5. наложено с влязла в сила присъда наказание, свързано с упражняването на професията.

6. по молба на специализанта.

(2) Лицата, на които обучението за придобиване на специалност е прекратено, с изключение на лицата по ал. 1, т. 6, могат да участват в нов конкурс не по-рано от две години от издаване на заповедта за прекратяването.

Чл. 27а

(1) Медицински специалисти, които са провели етап на обучение за придобиване на специалност извън територията на Република България и имат право да упражняват медицинска професия съгласно Закона за здравето, могат да продължат обучението си по същата специалност след спечелен конкурс за място за специализант по реда на тази наредба и след признаване на проведения период на обучение, при условия и по ред, определени от висшето училище или от Военномедицинската академия.

(2) Изискването по ал. 1 за явяване на конкурс не се прилага за специализанти, които са прекъснали обучението си за придобиване на същата специалност по реда на чл. 26, ал. 1, т. 6 или са провели обучение по специалност от номенклатурата на специалностите и по програма по чл. 12, ал. 1 извън територията на Република България.

(3) Чужденците и гражданите на държави - членки на Европейския съюз, на другите държави от Европейското икономическо пространство и на Швейцария, на които е признат проведен етап на обучение за придобиване на специалност по реда на ал. 1, могат да продължат обучението си по същата специалност по реда на глава четвърта.

Чл. 27б

(1) Прехвърляне на специализанти може да се извърши при следните условия:

1. писмена молба на специализанта до ректора на висшето училище;

2. прехвърлянето се осъществява на място по същата специалност;

3. наличие на незаето място след проведеното класиране по реда на чл. 20, 20а, 20б и 23 или след повторно проведения конкурс по чл. 23а, ал. 1 в приемащата обучаваща институция за практическо обучение;

4. писмено съгласие на ректорите на съответните висши училища;

5. писмено съгласие на ръководителите на съответните институции, провеждащи практическото обучение.

(2) Ректорът на висшето училище писмено уведомява Министерството на здравеопазването за прехвърлянето в тридневен срок, като прилага и копие на прекратения договор по чл. 24.

(3) Ректорът на приемащото висше училище изпраща в Министерството на здравеопазването копие на сключения договор по чл. 24 в тридневен срок.

Чл. 28

До държавен изпит за специалност се допускат специализантите, които са изпълнили съответната учебна програма и индивидуален учебен план.

Чл. 29

(1) Министърът на здравеопазването веднъж на три години със заповед утвърждава състава на изпитните комисии за държавен изпит за специалност.

(2) По всяка специалност се утвърждават не повече от две комисии, като всяка комисия се състои от не повече от 8 души.

(3) Предложения за състава на изпитните комисии се правят не по-късно от 20 декември на предходната година от ръководителите на висшите училища и националните центрове по проблемите на общественото здраве, а по военномедицинските специалности – от началника на Военномедицинската академия.

(4) Към предложенията по ал. 3 се прилагат копия от свидетелствата за призната специалност, копия на документи, удостоверяващи, че лицата са доктори на медицинските науки или хабилитирани лица, и справка за учебната натовареност за период от последните 10 години, за всяко от предлаганите лица.

(5) Министърът на здравеопазването извършва преценка и взема решение за състава на изпитните комисии.

(6) Министърът на здравеопазването може да утвърди състав на трета изпитна комисия за държавен изпит за специалност въз основа на постъпилите предложения по ал. 3, когато броят на кандидатите за явяване на държавен изпит за специалност през една изпитна сесия надхвърля 50.

Чл. 30

(1) Съставът на всяка изпитна комисия по чл. 29 включва председател и не по-малко от двама членове, които са хабилитирани лица или доктори на медицинските науки, като броят им се определя в зависимост от специалността.

(2) Лицата по ал. 1 следва да са утвърдени специалисти с призната специалност и не по-малко от 10 години трудов стаж по специалността и 10 години опит в следдипломното обучение по съответната специалност. Изключение се допуска само в случай, че липсват лица с такъв стаж и опит.

(3) Председателят на всяка изпитна комисия по чл. 29 осигурява равномерното участие на всеки от членовете за съответните сесии, като изготвя разпределение по дати и ги включва на ротационен принцип. Разпределението се изпраща на членовете на комисиите не по-късно от 14 дни преди първата изпитна дата, като се посочват мястото, датата и часът на провеждане на всеки изпит. Копие от разпределението се изпраща в същите срокове до Министерството на здравеопазването, до висшите училища и до Военномедицинската академия.

Чл. 31

(1) Държавните изпити за специалност се организират ежегодно и се провеждат в две изпитни сесии: от 1 до 31 май и от 1 до 31 декември.

(2) Държавните изпити за чуждите граждани се провеждат от комисиите по чл. 29 в срок до 3 месеца след изпълнението на учебната програма и индивидуалния учебен план.

(3) Специализантите имат право на едно явяване на държавен изпит за специалност в рамките на една изпитна сесия.

Чл. 32

(1) За допускане до държавен изпит специализантите подават лично молба до ръководителя на висшето училище или на Военномедицинската академия, към които са записани за обучение.

(2) За допускане до държавен изпит, извън случаите по чл. 31, ал. 2, лицата подават молба от 1 до 31 януари за изпитната сесия през май и от 1 до 31 август за изпитната сесия през декември.

(3) Към молбата за допускане до държавен изпит се прилагат следните документи:

1. книжка за специализация;

2. документ, удостоверяващ професионален стаж;

3. удостоверения за проведено индивидуално или курсово обучение;

4. копия от оперативни протоколи или извлечения от оперативните журнали, подписани от съответните ръководители, когато съгласно учебната програма се изисква изпълнението на определен брой медицински дейности (операции, манипулации и др.);

5. атестат от ръководителя на специализанта за практическата дейност, реализирана по време на обучението и изпълнението на индивидуалния учебен план;

6.

7. копие на документи за платената стойност на обучението, когато е срещу заплащане.

(4) Висшите училища и Военномедицинската академия:

1. изпращат в Министерството на здравеопазването до 28 февруари за изпитната сесия през май и до 30 септември за изпитната сесия през декември списък на допуснатите до държавен изпит специализанти по съответните специалности;

2. уведомяват специализантите за мястото, датата и часа на провеждане на изпитите до 31 март за изпитната сесия през май и до 31 октомври за изпитната сесия през декември;

3. изпращат на председателите на изпитните комисии извлечение от заповедта по чл. 29 за съответната комисия, документите на допуснатите специализанти и изпитен протокол за всеки в срок до 15 април и до 15 ноември за изпитните сесии съответно през май и през декември.

(5) Министерството на здравеопазването:

1. разпределя допуснатите до държавен изпит специализанти по комисиите по чл. 29;

2. уведомява председателите на изпитните комисии по чл. 29 за броя на допуснатите до държавен изпит специализанти, разпределени в тяхната комисия;

3. уведомява висшите училища и Военномедицинска академия за определените от председателите на комисиите изпитни дати.

(6) Председателите на изпитните комисии по чл. 29 изпращат в Министерството на здравеопазването определените от тях изпитни дати до 20 март за изпитната сесия през май и до 20 октомври за изпитната сесия през декември.

Чл. 33

Държавният изпит за специалност се провежда чрез полагане на практически и теоретичен изпит в два последователни дни. Комисията допуска до теоретичен изпит само лицата, които са издържали практическия изпит. Теоретичният изпит може да се проведе и чрез полагане на тест.

Чл. 34

(1) Резултатите от държавния изпит се вписват от председателя на изпитната комисия в изпитен протокол като “издържал изпита за специалност” или “неиздържал изпита за специалност”. Изпитният протокол се подписва от членовете на комисията и се прилага към документите на специализанта, които се връщат от председателя на комисията на висшето училище или на Военномедицинската академия в 7-дневен срок от провеждане на изпита.

(2) На неиздържалите изпита за специалност комисията отразява в изпитния протокол мотивите за неуспешния резултат и препоръки.

(3) При получаване на резултат “неиздържал изпита за специалност” за втори път в мотивите по ал. 2 комисията отбелязва и разделите от специалността, по които специализантът няма достатъчни знания, и определя срок за провеждане на допълнително обучение преди следващото явяване.

Чл. 34а

(1) Държавният изпит за придобиване на професионална квалификация по чл. 2, ал. 2 се провежда от изпитни комисии, определени по реда на чл. 29 и 30 членовете, на които може да не са хабилитирани лица, при условията и по реда на чл. 28, 31, 33 и 34.

(2) За допускане до държавен изпит за придобиване на професионална квалификация по чл. 2, ал. 2 завършилите обучението специалисти подават молба до ръководителя на висшето училище или на Военномедицинската академия, към които са записани за обучение.

(3) Към молбата за допускане до държавен изпит се прилагат следните документи:

1. документ, удостоверяващ професионален стаж;

2. удостоверения за проведено индивидуално или курсово обучение;

3. копия от оперативни протоколи или извлечения от оперативните журнали, подписани от съответните ръководители, когато съгласно учебната програма се изисква изпълнението на определен брой медицински дейности (операции, манипулации и др.);

4. атестат от ръководителя на обучението за придобиване на професионална квалификация по високоспециализирана или специфична дейност за практическата дейност, реализирана по време на обучението, и изпълнението на индивидуалния учебен план.

Чл. 35

Лицата, които са положили успешно държавния изпит, получават свидетелство за призната специалност, съответно за професионалната квалификация по чл. 2, ал. 2, издадено от висшето училище или от Военномедицинската академия в съответствие с изискванията на Наредбата за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища (ДВ, бр. 75 от 2004 г.).

Чл. 36

(1) Права, произтичащи от призната специалност, се признават от 1 юни за лицата, които успешно са положили държавния изпит през изпитната сесия през май, и от 1 януари - за успешно положилите държавния изпит през изпитната сесия през декември.

(2) Права, произтичащи от призната специалност на завършилите при условията и по реда на чл. 31, ал. 2, се признават от датата на издаването на свидетелството, но не по-късно от един месец след успешното полагане на държавния изпит.

Чл. 37

(1) Специализантите, които три пъти не са издържали успешно държавния изпит, имат право на всяко следващо явяване да бъдат разпределени в изпитна комисия с различен състав при условие, че е утвърдена повече от една комисия по специалността.

(2) След третото явяване на държавен изпит специализантите заплащат такса, определена от висшето училище.

Чл. 38

(1) За обучение за придобиване на специалност в системата на здравеопазването могат да кандидатстват чужденци, които:

1. владеят български език и професионалната терминология на български език и имат призната професионална квалификация по медицинска професия по реда на Закона за признаване на професионална квалификация в случаите по чл. 186, ал. 3, т. 2 от Закона за здравето, или

2. владеят български език и професионалната терминология на български език, и успешно са положили изпит в случаите по чл. 186, ал. 3, т. 3, буква „а“ от Закона за здравето.

(2) Чужденците по ал. 1 подават във висшите училища следните документи:

1. молба относно специалността, която желаят да придобият;

2. автобиографична справка;

3. копие от дипломата за висше образование;

4.

5. медицинско свидетелство, издадено в едномесечен срок преди датата на кандидатстването;

6. документ за владеене на български език и професионална терминология на български език в случаите по чл. 186, ал. 3 от Закона за здравето;

7.

8. удостоверение за признаване на професионална квалификация или удостоверение за успешно положен изпит по чл. 186, ал. 3, т. 3, буква „а“ от Закона за здравето.

(3) Документите по ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5 трябва да бъдат легализирани, преведени и заверени.

(4) Чужденците по ал. 1 се зачисляват на места, утвърдени от министъра на здравеопазването по реда на чл. 18г, ал. 4 след провеждане на конкурс по документи едновременно с провеждането на конкурса по глава втора, раздел IV. Класирането на кандидатите се извършва при условия и по ред, определени от висшите училища. В случай че останат незаети места за чужденци от резервните места по чл. 18г, ал. 6 и преразпределените по реда на чл. 18г, ал. 7, висшето училище може да обявява конкурси за тях до утвърждаване на местата за следващата година от министъра на здравеопазването.

(5) Чужденците по ал. 1, които имат разрешено постоянно пребиваване в Република България, бежанците и чужденците от българска народност имат право да специализират при условията, предвидени за българските граждани.

Чл. 39

(отменен)

Кандидатите, които се приемат в изпълнение на междуправителствени спогодби и междуведомствени програми за образователен, културен и научен обмен, се приемат при условията и по реда, определени в съответните спогодби или програми, след признаване на висшето им образование, на професионалната им квалификация, както и на специалност, ако притежават такава.

Чл. 39а

Гражданите на държави - членки на Европейския съюз, на другите държави от Европейското икономическо пространство и на Швейцария се приемат за обучение за придобиване на специалност при условията и по реда, определени за българските граждани.

Чл. 39б

(1) Висшите училища, Военномедицинската академия и националните центрове по проблемите на общественото здраве осигуряват качеството на обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването чрез вътрешна система за оценяване, поддържане и развитие на качеството на обучението, която включва и проучване на мнението на специализантите най-малко веднъж годишно.

(2) Целта на системата по ал. 1 е да поддържа, развива и контролира качеството на обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването.

Чл. 39в

(1) Вътрешната система за оценяване, поддържане и развитие на качеството на обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването включва най-малко:

1. за висшите училища, Военномедицинската академия и националните центрове по проблемите на общественото здраве:

2. за лечебните заведения:

(2) Конкретната система за поддържане на качеството по ал. 1, начинът й на функциониране, както и редът за проучване на мнението на специализантите и начинът на оповестяване на резултатите от него се определят от висшето училище, Военномедицинската академия и националните центрове по проблемите на общественото здраве съгласувано с институциите по чл. 7, провеждащи практическото обучение.

Чл. 40

Финансирането на обучението за придобиване на специалност се извършва въз основа на определени със заповед на министъра на здравеопазването стойности на обучението по специалности, след получаване на становище от консултативните съвети за специализация в системата на здравеопазването по чл. 4.

Чл. 41

(1) Средствата от държавния бюджет за финансиране на обучението на места, финансирани от държавата по определените по реда на чл. 40 стойности се планират по бюджета на Министерството на здравеопазването въз основа на заявка за броя на местата по чл. 18г, ал. 4.

(2) Министерството на здравеопазването сключва договори с висшите училища и Военномедицинската академия за предоставяне на средствата по ал. 1 въз основа на представена справка за приетите специализанти и сключените договори по чл. 24.

(3) Заплащането на обучението от специализантите, които са приети на места срещу заплащане, се извършва по определените по чл. 40 стойности.

(4) Лечебните или здравните заведения и регионалните здравни инспекции, определени по реда на чл. 18г, ал. 4, които не могат да изпълняват изцяло учебната програма, сключват договори с други обучаващи институции по чл. 7, ал. 2, провеждащи обучение по съответните раздели или модули от учебната програма по специалността, за определяне на условията и реда за провеждане и финансиране на практическото обучение на специализантите за времето, за което се обучават в обучаващата институция, която не е страна по договора за обучение по чл. 24.

(5) Средствата по ал. 1 за практическото обучение се предоставят от Министерството на здравеопазването на регионалните здравни инспекции или на лечебните или здравните заведения, които са второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на здравеопазването, заедно с ежемесечната субсидия от държавния бюджет.

(6) Средствата по ал. 1 за теоретичното обучение, провеждано в случаите по чл. 7, ал. 1, т. 2, се предоставят от Министерството на здравеопазването на националните центрове по проблемите на общественото здраве заедно с ежемесечната субсидия от държавния бюджет

(7) В случаите, когато финансирането на обучението за придобиване на специалност се осъществява по европейски проекти и програми, по които бенефициент е Министерството на здравеопазването, средствата за теоретичното и практическото обучение и за стипендията по чл. 11, ал. 3 се предоставят от министерството по ред, определен в сключен договор с висшето училище или Военномедицинската академия, лечебното или здравното заведение, ръководителя на специализанта и специализанта.

Чл. 42

(1) Чужденците се обучават за придобиване на специалност срещу заплащане по реда на чл. 95 от Закона за висшето образование.

(2)

Чл. 43

Условията и редът за провеждане и финансиране на обучението за придобиване на професионална квалификация по чл. 2, ал. 2 се определят с договор между висшето училище, провеждащото практическото обучение лечебно заведение и обучаващия се.

§ 2

В тримесечен срок от влизането в сила на наредбата министърът на здравеопазването създава консултативните съвети по чл. 4 и утвърждава правила за работата им.

§ 3

Консултативните съвети по чл. 4 правят предложения до министъра на здравеопазването за определяне на стойността на обучението по специалности в тримесечен срок от създаването им.

§ 4

(1) Заповедта по чл. 7, ал. 2, т. 3 се издава и списъкът по чл. 8 се публикува в срок 3 месеца от влизане в сила на наредбата.

(2) До публикуване на списъка по ал. 1 обучението за придобиване на специалност продължава да се извършва по реда на Наредба № 31 от 2001 г. за следдипломно обучение в системата на здравеопазването (ДВ, бр. 64 от 2001 г.).

§ 5

Специализантите, които са приети преди влизане в сила на наредбата:

1. продължават обучението си при условията, при които са приети; в свидетелствата им за призната специалност по чл. 35 се вписва наименованието на специалността, по която са приети;

2. могат да се откажат от обучението си по реда на т. 1 и да кандидатстват по реда на глава втора, раздел IV за придобиване на специалност; в този случай се зачита част от проведеното обучение при условия и по ред, определени от висшето училище.

§ 6

(1) Приетите за обучение лекари по специалност, различна от специалността “обща медицина”, които са открили индивидуална или групова практика за първична медицинска помощ, могат да се преместят в обучение по специалността “обща медицина” след провеждане на конкурс по документи.

(2) Лицата по ал. 1 се преместват на местата, определени по реда на чл. 18, преди провеждането на конкурсите. Преместването се извършва въз основа на класиране по бал, получен от сбора на оценките от държавния изпит и средния успех от семестриалните изпити за завършено висше образование по медицина.

§ 7

(1) Специализантите, които са приети по специалности за лекари по дентална медицина преди влизане в сила на наредбата, довършват обучението си по актуализирани учебни програми, разработени и утвърдени по реда на чл. 12, ал. 1. В свидетелствата им за призната специалност по чл. 35 се вписва наименованието на специалността от номенклатурата на специалностите по чл. 1, ал. 1.

(2) Специализантите - лекари по дентална медицина, които са приети по специалността “лицево-челюстна хирургия” преди влизането в сила на наредбата, могат да:

1. довършат обучението си при условията, при които са приети;

2. продължат обучението си по специалността “орална хирургия”;

3. прекъснат обучението си при условията на чл. 26, ал. 1, т. 3 до придобиването на образователно-квалификационна степен “магистър” по “медицина”, след което продължават обучението си по “лицево-челюстна хирургия” от номенклатурата на специалностите по чл. 1, ал. 1;

4. придобият образователно-квалификационна степен “магистър” по “медицина” и да кандидатстват по реда на глава втора, раздел IV за обучение по специалността “дентална, орална и лицево-челюстна хирургия”.

(3) В случаите по ал. 2, т. 1 и 3 в свидетелствата за призната специалност по чл. 35 се вписва специалността “лицево-челюстна хирургия”.

(4) В случаите по ал. 2, т. 2 и 4 се зачита проведеното обучение по специалността “лицево-челюстна хирургия” при условия и по ред, определени от висшето училище.

§ 8

Когато лечебно или здравно заведение или регионална здравна инспекция престанат да отговарят на условията по чл. 7, специализантите продължават обучението си в друго лечебно или здравно заведение или регионална здравна инспекция, определени от министъра на здравеопазването.

Носителите на наградата “Златен Хипократ” могат да бъдат записани за обучение по избрана от тях специалност, без да се явяват на конкурсен изпит на места за клинична ординатура или на другите места, финансирани от държавата по решение на академичния съвет на съответното висше училище.

§ 8

§ 10

(отменен)

(1) Лицата, притежаващи научна степен “доктор на медицинските науки” или получилите научно звание “професор” или “старши научен сътрудник I степен” или “доцент” или “старши научен сътрудник II степен”, могат да поискат признаване на специалност, ако хабилитационният или дисертационният им труд е в областта на специалността, която искат да им се признае.

(2) Лицата по ал. 1 представят молба до ръководителя на висшето училище или на Военномедицинската академия, придружена от следните документи:

1. копие от диплома за завършено висше образование;

2. документ за съответната научна степен и/или научно звание;

3. автореферат на дисертационния труд;

4. списък на научните трудове, учебници, научни публикации, които са по специалността, която иска да им се признае.

(3) Ръководителят на висшето училище и на Военномедицинската академия по предложение на комисия, определена по реда на чл. 29, издава на кандидата свидетелство за призната специалност. Специалността се признава за придобита от датата на издаването на свидетелството.

§ 11

Лицата, придобили специалност, чието наименование е променено в номенклатурата на специалностите по чл. 1, ал. 1, се ползват с правата на специалист по специалност съответно посочена в приложение № 2.

§ 12

За свидетелство за придобита специалност по смисъла на чл. 35 се признават издадените преди влизане в сила на наредбата документи за придобита специалност и признати права на специалист:

1. диплома за първа специалност, издадена от ректора на медицинска академия съгласно отменената Наредба за следдипломна квалификация на висшите медицински кадри;

2. свидетелство за втора специалност, издадено от ректора на медицинска академия съгласно отменената Наредба за следдипломна квалификация на висшите медицински кадри;

3. документ, удостоверяващ легализиране на документи за получена в чужбина медицинска специалност, издаден от Министерството на народното здраве съгласувано с Комитета за наука, технически прогрес и висше образование съгласно отменената Наредба за следдипломна квалификация на висшите медицински кадри;

4. диплома за основна специалност, издадена от ректора на висш медицински институт съгласно отменената Наредба № 11 от 1994 г. за следдипломното обучение на специалистите с висше медицинско образование в системата на здравеопазването;

5. свидетелство за призната специалност, издадено от ректор на висше училище или началника на Военномедицинска академия съгласно отменените Наредба № 47 от 1995 г. за следдипломно обучение на специалистите с висше образование в системата на здравеопазването и Наредба № 31 от 2001 г. за следдипломно обучение в системата на здравеопазването.

§ 13

Лицата, придобили основна специалност преди влизане в сила на наредбата както и придобилите специалност по реда на Наредба № 31 от 2001 г. за следдипломно обучение в системата на здравеопазването, могат да се обучават за придобиване на специалност по реда на тази наредба, като се зачита част от обучението им по признатата специалност при условия и по ред, определени от висшето училище.

§ 14

Лицата, придобили основна или профилна специалност преди влизане в сила на наредбата, могат да получат удостоверение от министъра на здравеопазването, че са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности в продължение на не по-малко от 3 последователни години през последните 5 години, предшестващи издаването на удостоверението, когато има несъответствие на придобитата специалност с изискванията по тази наредба и ще упражняват професията в държава - членка на Европейския съюз, други държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария.

§ 15

Наредбата се издава на основание чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето и отменя Наредба № 31 от 2001 г. за следдипломно обучение в системата на здравеопазването (ДВ, бр. 64 от 2001 г.).

§ 16

Наредбата влиза в сила от 1 януари 2007 г.

§ 17

Наредбата е съгласувана с министъра на образованието и науката и с министъра на финансите. Министър: Р. Гайдарски

Приложение 1 Високоспециализирани дейности по чл. 2, ал. 2

А. Специалности, които са включени в приложения 5.1.3, 5.1.4 и 5.3.3 на Директива 2005/36/ЕО за признаване на професионални квалификации № Специалност Срок, по години ред 1 2 3 I. Специалности за лица с образователно-квалификационна степен “магистър” по “медицина” Iа. Специалности с преобладаваща терапевтична насоченост 1. Анестезиология и интензивно лечение 3 2. Вътрешни болести 5 3. Гастроентерология 4 4. Гериатрична медицина 4 5. Детска психиатрия 4 6. Детски болести 4 7. Ендокринология и болести на обмяната 3 8. Инфекциозни болести 4 9. Кардиология 4 10. Клинична алергология 3 11. Клинична фармакология и терапия 4 12. Клинична хематология 3 13. Кожни и венерически болести 3 14. Лъчелечение 4 15. Нервни болести 4 16. Нефрология 4 17. Обща медицина 3 18. Пневмология и фтизиатрия 4 19. Психиатрия 4 20. Ревматология 4 21. Спешна медицина 5 22. Трансфузионна хематология 4 23. Физикална и рехабилитационнамедицина 3 I б. Специалности с преобладаваща хирургична насоченост 24. Акушерство и гинекология 4 25. Висцерална хирургия 5 26. Гръдна хирургия 5 27. Детска хирургия 5 28. Кардиохирургия 5 29. Лицево-челюстна хирургия 5 30. Неврохирургия 5 31. Ортопедия и травматология 5 32. Очни болести 3 33. Пластично-възстановителнахирургия 5 34. Съдова хирургия 5 35. Урология 5 36. Ушно-носно-гърлени болести 3 37. Хирургия 5 Iв. Специалности с преобладаваща клинико-диагностична насоченост 38. Биохимия 4 39. Клинична имунология 4 40. Клинична лаборатория 4 41. Микробиология 4 42. Нуклеарна медицина 4 43. Образна диагностика 4 Iг. Специалности с друга насоченост 44. Комунална хигиена 4 45. Обща и клинична патология 4 46. Социална медицина и здравен мениджмънт 4 47. Трудова медицина 4 48. Фармакология 4 II. Специалности за лица с образователно- квалификационна степен “магистър” по “дентална медицина” 1. Орална хирургия 3 2. Ортодонтия 3 III. Специалности за лица, притежаващи едновременно образователно-квалификационна степен “магистър” по “медицина”и образователно-квалификационна степен “магистър” по “дентална медицина” 1. Дентална, орална и лицево-челюстна хирургия 4 Б. Специалности, които не са включени в приложения 5.1.3, 5.1.4 и 5.3.3 на Директива 2005/36/ЕО за признаване на професионални квалификации I. Специалности за лица с образователно-квалификационна степен “магистър” по “медицина” Iа. Специалности с преобладаваща терапев-тична насоченост 1. Ангиология 4 2. Болнична хигиена 3 3. Детска гастроентерология 4 4. Детска ендокринология и болестина обмяната 4 5. Детска кардиология 4 6. Детска клинична хематология и онкология 4 7. Детска неврология 4 8. Детска нефрология и хемодиализа 4 9. Детска пневмология и фтизиатрия 4 10. Детска ревматология 4 11. Клинична токсикология 4 12. Медицинска онкология 4 13. Медицинска паразитология 3 14. Неонатология 4 15. Отоневрология 4 16. Спортна медицина 4 17. Съдебна психиатрия 4 Iб. Специалности с преобладаваща клинико-диагностична насоченост 18. Авиационна медицина 3 19. Вирусология 3 20. Епидемиология на инфекциозните болести 3 21. Патофизиология 3 22. Съдебна медицина 3 23. Токсикология 3 Iв. Специалности с друга насоченост 24. Икономика на здравеопазването 2 25. Медицина на бедствените ситуации(на катастрофите) 3 26. Обща хигиена 3 27. Радиационна хигиена 3 28. Радиобиология 4 29. Хигиена на детско-юношеската възраст 3 30. Хранене и диететика 3 II. Специалности за лица с образователно-квалификационна степен “магистър” по “дентална медицина” 1. Детска дентална медицина 3 2. Обща дентална медицина 3 3. Оперативно зъболечение и ендодонтия 3 4. Пародонтология и заболявания на оралната лигавица 3 5. Протетична дентална медицина 3 6. Социална медицина и организацияна денталното здраве 3 7. Дентална клинична алергология 3 8. Дентална образна диагностика 3 9. Челюстна хирургия 4 III. Специалности за лица с образователно-квалификационна степен “магистър” по “медицина” или с образователно-квалификационна степен “магистър” по “дентална медицина” 1. Козметична (естетична) хирургия 3 IV. Специалности за лица с образователно-квалификационна степен “магистър” по “фармация” 1. Анализ на лекарствените продукти 3 2. Клинична фармация 3 3. Лечебни растения и билково дело 3 4. Организация и икономика на дистрибуторската и аптечната практика 3 5. Организация и икономика на фармацевтичното производство 3 6. Технология на лекарствата с биофармация 3 V. Специалности за лица с образователно-квалификационна степен “бакалавър” или “специалист” от професионално направление “Здравни грижи” 1. Анестезиология и интензивни грижи (за медицински сестри и акушерки) 1 2. Болнична хигиена (превенция и контрол на инфекциите) 1 3. Консултант по кърмене и здравословно и диетично хранене 1 4. Медицинска сестра за социални дейности 1 5. Обществено здравеопазване (за медицински сестри, акушерки и фелдшери) 1 6. Операционна и превързочна техника (за медицински сестри и акушерки) 1 7. Психиатрична сестра 1 8. Рехабилитационни методики и лечение на деца с церебрална парализа - за рехабилитатори и ерготерапевти 1 9. Семейна медицинска сестра (акушерка) 1 VI. Специалности за лица с висше немедицинско образование на образователно-квалификационна степен “магистър” или “бакалавър” 1. Анализ на лекарствените продукти (за химици) 3 2. Биохимия (за биохимици, биолози ихимици) 4 3. Биофизика (за биолози и физици) 3 4. Вирусология (за биолози и микробиолози) 3 5. Икономика на здравеопазването (за икономисти) 2 6. Клинична психология (за психолози) 3 7. Клинична химия (за химици, биохимици, биолози и фармацевти) 3 8. Лабораторна имунология (за биолози, биохимици, молекулярни биолози, биотехнолози) 3 9. Лечебни растения и билково дело(за биолози) 3 10. Медицинска зоология (за биолози) 3 11. Медицинска информатика и здравен мениджмънт 3 12. Медицинска радиологична физика(за физици и инженери) 3 13. Медицинска санитарна физика (за инженери и физици) 3 14. Медицинска физкултура (за кинезитерапевти - методисти по лечебна физкултура) 3 15. Микробиология (за микробиолози и биолози) 4 16. Правно регулиране в здравеопазването (за юристи) 2 17. Радиационна хигиена (за биолози, физици и химици) 3 18. Радиобиология (за биолози, физици и химици) 4 19. Санитарна химия (за химици) 3 20. Санитарно инженерство (за инженери и архитекти) 3 21. Теоретични основи на медицинската химия (за химици) 3 22. Токсикология (за химици, биохимици, биолози, молекулярни биолози, биотехнолози) 3 23. Организация и икономика на фармацевтичното производство (за биолози, икономисти, химици и инженер-химици) 3 VII. Специалности за преподаватели в системата на здравеопазването с висше медицинско и немедицинско образование 1. Анатомия, хистология и цитология (за лекари, лекари по дентална медицина, биолози, молекулярни биолози) 3 2. Медицинска биология (за лекари,биолози, молекулярни биолози) 3 3. Медицинска генетика (за лекари,биолози, молекулярни биолози) 3 4. Медицинска педагогика (за лекари, лекари по дентална медицина, фармацевти, лица с образователно-квалификационна степен “бакалавър” или “специалист” от професионално направление “Здравни грижи”, педагози, психолози) 3 5. Физиология (за лекари, лекари по дентална медицина) 3 VIII. Военномедицински специалности за лицас образователно-квалификационна степен “магистър” по “медицина”, “дентална медицина” или “фармация” 1. Военна токсикология 4 2. Военномедицинско планиране 3 3. Военномедицинско снабдяване (за фармацевти) 3 4. Превантивна военна медицина 3

17а. Професионални болести - 4;

23а. Медицинска генетика - 3;

43а. Обща и клинична патология - 4;

43б. Радиобиология - 4;

Приложение 2 Приложение № 2 към § 10 (Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя)

41. Трудова хигиена Трудова медицина

Приложение 1а

Приложение № 1а Високоспециализирани дейности по чл. 2, ал. 2

Приложение 1б

(отменен)