Решение № 144 от 13.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. София, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря М.А М. ТРАЙКОВА в присъствието на прокурора К. Д. Д. като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100604982 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Присъда от 15.05.2023 г., постановена от СРС, НО, 109 състав по НОХД № 8997/2019г., съдът е признал подсъдимия И. Х. В. за ВИНОВЕН в това, че на 29.03.2013 г. в гр.София, бул. „Акад. И. *******, в сградата на Ректорат на „Медицински университет“ - София, при условията на посредствено извършителство - чрез сестра си А. Х. В. - съзнателно се ползвал пред Н.Г.П. - експерт в отдел „Следдипломно обучение и университетска болнична координация“ на „Медицински университет“- София, от нотариално заверено копие на преправен официален документ за придобита квалификация - дубликат на диплома за призната специалност „Вътрешни болести“ със серия и номер АС 002320/20.06.1996г., издаден на д-р И. Х. В. от „Медицински университет“ - София и подписан от зам. ректор по учебната работа проф. д-р Н.П., като преправянето се състои в промЯ. на съдържанието на документа, а именно - че същият представлява свидетелство за призната специалност и удостоверява придобити права на специалист по „Кардиология“ от И. Х. В., считано от 01.06.1996 г., като от В. за самото 1 съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл.

316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК, поради което и на осн. чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК му е наложил наказание „ПРОБАЦИЯ“ със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ на осн. чл. 42а, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 3, т. 1 от НК за срок от ЕДНА ГОДИНА и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ осн. чл. 42а, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 3, т. 1 от НК за срок от ЕДНА ГОДИНА.

С оглед изхода на делото, съдът е осъдил И. Х. В. да заплати в полза на държавата по сметка на СДВР сумата от 303, 02 /триста и три лева и две стотинки/ лева, представляваща разноски за изготвени експертизи и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд, сумата от 480, 00 /четиристотин и осемдесет/ лева, както и 5, 00 /пет/ лева, за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу така постановената присъда е постъпила Въззивна жалба от адв.

Т. В. от АК – Стара Загора, защитник на подсъдимия И. Х. В., в която се сочи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна и се иска нейната отмЯ. и признаване на подсъдимия за невинен. Сочи се, че присъдата е и необоснована, като от събраните доказателства не можело да се обоснове извод за извършено престъпление.

Постъпило е и Допълнение към Въззивната жалба от адв. Т. В., в което се оспорват фактическите и правните изводи на Софийски районен съд.

Защитата счита, че следва да се установи авторството на инкриминирания документ, което ще рефлектира върху извода, дали изобщо е извършено престъпление, като се отговори на въпроса, дали на 29.03.2013 г., в София е бил използван неистински документ или истински документ, но с преправено съдържание. В тази насока се излагат аргументи и се прави анализ на доказателствата.

Постъпило е и Допълнение на жалба от адв. А. П. И. от САК, защитник на И. Х. В., в което се сочи, че се поддържат изцяло изложените от адв. В. доводи, като присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Сочи се, че по делото не са налице в оригинал нито изпитните протоколи, нито дипломата, която се твърди, че не е автентичен документ. Сочи се, че подсъдимият е завършил „Висшия медицински институт“ в гр. София при „Медицинска 2 академия“, като е придобил правоспособност на лекар. Сочи се, че е придобил и специалност „Вътрешни болести“, като му е издадена съответната диплома за това № 37759 от 05.07.1991 г.. Сочи се, че подсъдимият е подал документи да бъде зачислен в специалност „Кардиология“ и това е станало, явил се е два пъти пред изпитната комисия за придобИ.е на специалност „Кардиология“, като успешно е издържал изпита и имал издадена диплома за това и същият е работил в „Многопрофилна болница“ в гр. Стара Загора като „ординатор в клиниката по кардиология“. Защитата прави разбор на събраните по делото доказателства, като счита, че протоколите от изпита били съмнителни, а самият подзащитен бил жертва на машинации на ръководството на „Медицински университет“ София. В заключение се прави искане за отмЯ. на присъдата и признаване на подсъдимия за невиновен. Прави се искане за издаване на съдебни удостоверения за извършване на справки по образуваните наказателни производства срещу професор А. и професор М..

Постъпила е и молба от И. Х. В., в която се изразява съгласието му със становището на неговите защитници, в посочените по-горе жалби.

В разпоредително заседание от 08.05.2024 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, след като се запозна с подадената въззивна жалба и допълненията към нея, намери, че за правилното му изясняване не е необходимо провеждането на разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция се явяват подсъдимият и неговия защитник, както и представител на Софийска градска прокуратура. Съдът приема и прилага по делото докладваните писмени доказателства, а именно: писмо от НОИ с изх. № 1046-40-2073#1/04.07.2024г. с приложени доказателства; писмо с изх. № 3035/01.07.2024г. на „Медицински университет София“ с приложени доказателства по опис; писмо от НОИ с изх.

№ 07-01-172/02.07.2024г. с приложени писмени документи; писмо от РЗОК Ямбол с изх. № 11-00-29#1/18.07.2024г. с приложени писмени документи; писмо от НАП с изх. № 12837#1/08.08.2024г. с приложени писмени документи; писмо от РЗОК Стара Загора с изх. № 11-00-154/04.09.2024г. с приложени документи по опис; справка за съдимост на подсъдимия В. от 29.10.2024г., ведно с бюлетин за осъждания; писмо от „Медицински университет София“ с изх. № 5155/11.11.2024г., с приложени към него 129 броя заверени копия от изпитни протоколи.

Защитникът адвокат В., поддържа изцяло изложеното във въззивната жалба. Счита, че твърдението в така повдигнатото обвинение, а именно, че подсъдимият е преправил съдържанието на истински документ, е 3 непотвърдено от доказателствата по делото. Оспорва се твърдението на Софийска районна прокуратура и първоинстанционния съд, че подсъдимият е подал заявление за издаване на дубликат от диплома за вътрешни болести, именно чието съдържание е преправено. Твърди се, че такова заявление липсва и подсъдимият не е получавал копие на издадена му вече диплома по „Вътрешни болести“, поради което се сочи, че липсва истински документ, чието съдържание да бъде преправено. Изтъква се, че при разпит на вещото лице, изготвило експертизата на предоставения по делото документ, същото заявява, че не може да се ангажира със становище дали професор Полихронов го е подписал или не. Счита се, че не може да се удостовери автентичен ли е изпитният протокол на подсъдимия В. или подписите са изпълнени от други лица, тъй като експертизата не е защитена и приета по делото. Моли, въззивният съд да признае подсъдимият за невиновен и да бъде оправдан.

Защитник В. се придържа към казаното от адвокат В.. Счита мотивите на първоинстанционния съд за нелогични и противоречиви, като посочва, че същите твърдят, че инкриминираният документ е диплома за завършено висше образование „Медицина“, което не е обект на настоящето производство. Твърди, че първоинстанционният съд се е позовал на несъбрани в хода на производството доказателства и обвинението не е напълно доказано.

Посочва, че дори и инкриминираната диплома да не е била истинска, то подсъдимият не притежава специални знания за да разбере това и да не я ползва.

Прокурорът намира, че първоинстанционният съд се е мотивирал убедително за това кои доказателствени източници кредитира и кои не, като не е тълкувал превратно доказателствата. Счита, че първият съд е изградил фактическите си изводи въз основа на валидно събрани доказателства и е спазил правилата на формиране на вътрешно убеждение, като по несъмнен начин е установил съставомерността на престъпния състав и е признал подсъдимия за виновен. Сочи, че така постановената присъда е правилна и законосъобразна, въз основа на правилно възприета фактическа обстановка, базираща се на показанията на свидетелите, заключенията на експертизите и писмените доказателства. Предлага въззивният съд да остави без уважение жалбата и да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

Подсъдимият В. поддържа казаното от адвокатът и защитникът си, като допълва, че когато е започнал в институт, който се занимава с инвазивна кардиология, го е имало като оператор три години поред с неговия подпис.

В последната си дума, подсъдимият В., моли за оправдателна присъда и заявява, че не е злоупотребил с нещо, с което никога не би злоупотребил.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка 4 на първоинстанционната присъда, по отношение на нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Настоящата инстанция не намери основание, въз основа на наличните доказателства, да се стигне до съществено различни изводи относно фактологията, приета от първоинстанционния съд, която се изразява в следното:

Подсъдимият И. Х. В. е роден на ******* г. в с. Богомилово, общ. Стара Загора, българин, български гражданин, с висше образование, живущ в гр.

Стара Загора, ул. *******, ет. *******, разведен, трудово зает, неосъждан към момента на деянието, с ЕГН **********.

Подсъдимият В. е завършил „Медицинска академия“ – „Висш медицински институт София“ през 1985г., за което на същия била издадена диплома за завършено висше образование по специалността „Медицина“ с № 5724/05.09.1985 г.. На подсъдимия е издадена и диплома за специалност с № 37759/05.07.1991 г., с която му се признавали права на специалист по „Вътрешни болести“.

На 11.01.1995 г. и на 25.01.1996 г. подсъдимият подавал молби за допускане до изпит за придобИ.е на специалност „Кардиология“, като и двата пъти се явил и не издържал изпита и на същия не били признати права на специалист по кардиология.

На подсъдимия В. бил издаден дубликат на свидетелството му за придобита специалност по „Вътрешни болести“ - АС № 002320/20.06.1996 г. от „Медицински университет“- София, който бил подписан от зам. ректор по учебната работа - проф. д-р Н.П..

Неустановено по делото лице осъществило въздействие върху въпросния дубликат на диплома АС № 002320/20.06.1996 г., в резултат на което, посредством сканираща и копирна техника, е постигната промЯ. на съдържанието на документа, като на същия е придаден вид, че представлява свидетелство за призната специалност и удостоверява права, придобити за специалист по „Кардиология“ от И. Х. В., считано от 01.06.1996 г..

Отпечатъците от кръгъл печат със съдържание по периферията „Медицински университет - София Ректорат“ не били положени с помощта на печат и специално мастило, а били възпроизведени с помощта на сканираща и копирна техника. Изписаните ръкописни текстове в „Свидетелство за призната специалност“ не били изписани с помощта на пишещ прибор, а също били възпроизведени с помощта на сканираща и копирна техника. Подписът в графа „Ректор“ не бил положен с помощта на пишещ прибор, а бил възпроизведен с помощта на сканираща и копирна техника. В датата на придобитата специалност „от 01.06.1996г.“, след като била възпроизведена с помощта на сканираща и копирна техника, четвъртата позиция от годината „1996“ била подправена с помощта на пишещ прибор с черно багрило и от цифра „1“ била преправена на цифра „6“.