Глава 1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Глава 2. Глава втора ИЗИСКВАНИЯ И ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ. ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРОЕКТИРАНЕ НА НОВИ СГРАДИ И ПРИ РЕКОНСТРУКЦИЯ, ОСНОВНО ОБНОВЯВАНЕ И ОСНОВЕН РЕМОНТ НА СЪЩЕСТВУВАЩИ СГРАДИ
Раздел 1. Изисквания при проектиране на нови сгради
Чл. 4
(1) Техническите изисквания към енергийните характеристики на сградите са изисквания за енергийна ефективност и се изразяват като:
1. интегриран показател (интегрирана енергийна характеристика на сградата) на сграда или топлинна зона в сграда, изразен в числови граници по скала на класовете на енергопотребление за съответното предназначение на сградите;
2. обобщен коефициент на топлопреминаване през ограждащите конструкции и елементи на сградата – в случаите по ал. 5;
3. коефициенти на топлопреминаване през сградните ограждащи конструкции и елементи – в случаите по ал. 6.
(2) Интегриран показател за енергийна ефективност на сградите по чл. 1, ал. 2 е специфичният годишен разход на първична енергия в kWh/m2 годишно или в kWh/m3 годишно за отопляване, охлаждане, вентилация, гореща вода, осветление и уреди, потребяващи енергия, на един квадратен метър от общата кондиционирана площ на сградата (Аконд.) или на един кубичен метър кондициониран обем (Vs). Интегрираният показател може да се комбинира със специфични изисквания към други показатели за разход на енергия на сградите.
(3) При изчисляване на специфичния годишен разход на първична енергия се включват най-малко:
1. ориентацията, размерите и формата на сградата;
2. характеристиките на сградните ограждащи конструкции, елементите и вътрешните пространства, в т.ч.:
3. системите за генериране на топлина/студ, техните ефективности и загубите в разпределителни мрежи;
4. системите за отопление и гореща вода за битови нужди, включително изолационните характеристики;
5. системите за охлаждане;
6. системите за вентилация;
7. естественото осветление и осветителните инсталации;
8. пасивните слънчеви системи и слънчевата защита;
9. естествената вентилация;
10. системите за оползотворяване на енергията от възобновяеми източници;
11. външните и вътрешните климатични условия;
12. вътрешните енергийни товари, и енергийният разход на уреди, потребяващи енергия.
(4) При изчисляване на интегрирания показател за енергийна ефективност на нови сгради се включват техническите характеристики на определения източник/източници на топлина и/или студ с проекта по част „Топлоснабдяване, вентилация и климатизация“, а за сгради в експлоатация – най-малко сезонният коефициент на полезно действие на източника/източниците на топлина и/или студ, оценен в обследването за енергийна ефективност.
(5) Технически показател за енергийна ефективност е обобщеният коефициент на топлопреминаване през ограждащите конструкции и елементи на сградата в следните случаи:
1. при реконструкция, обновяване, основен ремонт и преустройство на съществуващи сгради, при които СМР обхващат до 25 на сто включително от площта на външните ограждащи конструкции и елементи и се променят енергийни характеристики на граничещите с външен въздух сградни елементи;
2. при надстрояване и пристрояване на съществуваща сграда, при които ограждащите елементи на надстроената или пристроената част обхващат до 25 на сто включително от площта на ограждащите елементи на сградата преди надстрояването/пристрояването и се променят енергийни характеристики на граничещите с външен въздух сградни елементи;
3. на фаза идеен проект;
4. за производствени сгради по чл. 2, ал. 1;
5.
(6) Коефициентите на топлопреминаване през ограждащите конструкции и елементи на сградата са технически показатели за енергийна ефективност при извършване на реконструкция, ремонт или преустройство на самостоятелни обекти или отделни помещения в тях, намиращи се в съществуващи сгради, когато спрямо съществуващото състояние на обектите/помещенията, които се реконструират/ремонтират/преустройват, се променят енергийните характеристики на сградните ограждащи конструкции и елементи на обектите/помещенията. Стойностите на коефициентите на топлопреминаване в тези случаи не може да са по-големи от определените стойности в таблици 1 и 2.
(7) Необходимите данни за изчисляване на продължителността на отоплителния период и за денградусите по населени места са съгласно картата и таблици 1 и 2 на приложение № 2.
Чл. 5
(1) Стойността на специфичния годишен разход на първична енергия на нови сгради се изчислява/оценява по методиката съгласно приложение № 3 въз основа на проектните данни и условия за сградата и параметрите на техническите системи, които се предвижда да бъдат изградени в сградата.
(2) Стойността на специфичния годишен разход на първична енергия в съществуващи сгради се изчислява в процеса на обследване за енергийна ефективност по реда на Закона за енергийна ефективност (ЗЕЕ). Изчисленията се извършват по методиката съгласно приложение № 3 при спазване изискванията на Наредба № 16-1594 от 2013 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради (ДВ, бр. 101 от 2013 г.).
(3) При обследването за енергийна ефективност на съществуваща сграда се изготвя технико-икономическа оценка на мерките за повишаване на енергийната ефективност на сградата, включително групиране/комбиниране на мерките в различни пакети. Оценката на инвестицията за енергоспестяване се извършва по съотношението „разходи-ползи“, като за сградата се определя и икономически най-ефективният пакет от енергоспестяващи мерки за постигане на минимално изискващия се клас на енергопотребление. Икономическата оценка на енергоспестяващите мерки е съгласно приложение № 9.
Чл. 6
(1) Максималните нормативни стойности на годишната потребна топлина за отопление на един квадратен метър полезна жилищна площ ( ) в зависимост от фактора на формата и денградусите (DD) при температура на вътрешния въздух, по-висока от 19 °С, са определени в табл. 1. (Забележка на редакцията: виж този материал в PDF-а на броя) Таблица 1 , kWh/m2 fo, m-1 DD, K.d 2100 2500 2900 3300 І 0,2 50,0 51,8 54,0 56,5 0,3 55,4 57,3 59,4 61,9 0,4 60,8 62,7 64,8 67,3 0,5 66,2 68,1 70,2 72,7 0,6 71,6 73,5 75,6 78,1 0,7 77,1 78,9 81,1 83,6 0,8 82,5 84,3 86,5 89,0 0,9 87,9 89,7 91,9 94,4 1,0 93,3 95,1 97,3 99,8 і 1,05 96,0 97,84 100 102,5
(2) Междинните стойности на по табл. 1 се определят по формулата:
(4)
(3) Интегрираният показател – специфичен годишен разход на първична енергия в kWh/m2 по ал. 1, се посочва в сертификата за енергийни характеристики на сграда в експлоатация/сертификата за енергийни характеристики на нова сграда, издаден по реда на Наредба № Е-РД-04-1 от 2016 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради (ДВ, бр. 10 от 2016 г.).
Чл. 7
(1) Максималните нормативни стойности на коефициента на специфични топлинни загуби от топлопреминаване () за нежилищни сгради в зависимост от fo и процента на остъкляване с нормативна температура на вътрешния въздух, по-висока от 19 °С, са определени в табл. 2. Таблица 2 fo, m-1 , W/(m2 K) при остъкляване при остъкляване на фасадата І 30 % на фасадата > 30 % І 0,2 1,15 1,65 0,3 0,90 1,25 0,4 0,78 1,05 0,5 0,70 0,93 0,6 0,65 0,85 0,7 0,61 0,79 0,8 0,59 0,75 0,9 0,57 0,72 1,0 0,55 0,69 і 1,05 0,54 0,68
(2)
1. за колона 2 - по формулата:
(5) ;
2. за колона 3 - по формулата:
(6)
Чл. 8
(1) Максималните нормативни стойности на годишната потребна топлина за отопление на един кубичен метър отопляем обем за нежилищни нискотемпературни сгради (), които се отопляват повече от три месеца годишно с температура на вътрешния въздух от 12 до 19 °С, както и за сезонно отопляеми сгради за спорт и културни занимания, които се отопляват три и повече месеца годишно, при проектна вътрешна температура, по-висока от 15 °С, са определени в табл. 3. Таблица 3 fo, m-1 , kWh/m3 І 0,2 33,9 0,3 36,5 0,4 39,0 0,5 41,6 0,6 44,2 0,7 46,7 0,8 49,3 0,9 51,8 1,0 54,4 і 1,05 55,7
(2) Междинните стойности на се определя по формулата:
(7)
Чл. 9
Потребната топлина за отопление и потребната първична енергия се изчислява в съответствие с методиката в приложение № 3, като се отчитат загубите при добива и/или производството и преноса на енергийни ресурси и енергия. В изчисленията се отчитат топлинните загуби от топлопреминаване и вентилация, както и топлинните печалби от вътрешни топлинни източници и от слънчево греене.
Чл. 10
(1) За определяне на интегрирания показател – специфичен годишен разход на първична енергия, се съставя енергиен баланс на сградата по методиката съгласно приложение № 3.
(2) За съставяне на енергийния баланс по ал. 1 коефициентите на топлопреминаване през сградните ограждащи конструкции и елементи (U, W/m2K) се изчисляват по методиката съгласно приложение № 3 и БДС EN ISO 6946, както следва:
1. през стени, граничещи с външния въздух, и през външни стени, граничещи със земята;
2. през прозорци и други прозрачни ограждащи елементи и през външни врати;
3. през покривни и подови конструкции, в т.ч. през тавански и подови плочи към неотоплявани пространства;
4. през подове, разположени непосредствено върху земята, над неотоплявани подземни етажи и подове, граничещи с външния въздух.
(3) В случаите, когато сградата е разделена на топлинни зони, енергийният баланс на зоната включва и топлинните потоци през разделящите ги ограждащи елементи, когато температурната разлика е равна или по-голяма от 5 °С.
(4) Референтните стойности на коефициента на топлопреминаване през основни видове ограждащи конструкции и елементи са определени в таблица 1.
(5) Топлофизичните характеристики на строителните продукти (материали), необходими за изчисленията на топлинна изолация, се определят съгласно табл. 1 на приложение № 4 или в техническите спецификации на производителя. Стойностите са валидни при експлоатационната влажност и температура на продуктите в ограждащите конструкции и елементи.
(7) При проектиране на ивици от топлинна изолация над или около отвори (прозорци или врати) по външните стени на сгради или хоризонтални ивици от топлинна изолация по периметъра на сградата ивиците се проектират и изпълняват от продукти с класове по реакция на огън А1 или А2 и с коефициент на топлопроводност λ ≤ 0,060 и минимална плътност 100 kg/m3.
Чл. 10а
(1) Коефициентът на топлопреминаване през сградните ограждащи конструкции се изчислява чрез стойностите на топлофизичните характеристики на строителните продукти и елементи.
(2) За изчисляване на коефициента на топлопреминаване проектните стойности на коефициента на топлопроводност се определят в съответствие с БДС EN ISO 10456 „Строителни материали и продукти. Процедури за определяне на декларирани и проектни топлинни стойности“.
(3) Проектните стойности на коефициента на топлопроводност може да се определят по:
1. декларирани стойности, обявени по реда на Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Република България (ДВ, бр. 14 от 2015 г.), както следва:
2. измерени стойности (директно измерени или получени индиректно чрез използване на установено съответствие (корелация) с друг технически показател (например плътност); измерванията трябва да съответстват на условията на изпитване съгласно БДС EN ISO 10456, в т.ч. дебелина и плътност за идентификация на образеца за изпитване, препоръчителна температура на изпитването (10°С или 23 °С), най-ниско съдържание на влага, изразено в масови части и достигнато чрез изсушаване на образеца, съдържание на влага в състояние на равновесие при температура 23°С и относителна влажност на въздуха 50 %, възраст (стареене) на образеца; хигротермалните характеристики на строителните материали и продукти се определят съгласно БДС EN 12 572;
3. таблични (стандартизирани) стойности – типични стойности, които може да се отчитат от таблица 1 на информационно приложение № 4 или от други официални източници, когато в приложението няма конкретна информация за продукта; когато е даден набор от стойности в зависимост от плътността, може да се използва интерполация на стойностите.
(4) Когато условията, при които са получени декларираните стойности или при които са измерени стойностите на коефициента на топлопроводност, може да се считат за съответстващи на условията за предвидената употреба на топлоизолационните продукти и на продуктите за зидарии и те се основават на една и съща статистическа оценка с ниво на доверителност 90 %, тези стойности може да се прилагат директно като проектни стойности. Правилата и методите за оценка на l90/90 са определени в съответните продуктови хармонизирани стандарти.
(5) Когато условията за определяне на декларираните/измерените стойности на коефициента на топлопроводност са различни от тези по ал. 4, стойностите се преобразуват в съответствие с т. 7 от БДС EN ISO 10456 и приложение № 4а.
(6) Проектните стойности на коефициента на топлопроводност се закръгляват към най-близката по-висока стойност в W/m.K, както следва:
1. λ ≤ 0,08 – закръглено до най-близкото по-високо 0,001 [W/(m . K)];
2. 0,08 < λ ≤ 0,20 – закръглено до най-близкото по-високо 0,005 [W/(m . K)];
3. 0,20 < λ ≤ 2,0 – закръглено до най-близкото по-високо 0,01 [W/(m . K)];
4. 2,0 < λ – закръглено до най-близкото по-високо 0,1 [W/(m . K)].
(7) Проектните стойности на коефициента на топлопроводност и числото на дифузионно съпротивление на водна пара за ефективните топлоизолационни продукти не може да надвишават стойностите на определените гранични нива на съществените им характеристики от националните приложения към съответните хармонизирани стандарти, когато такива са налични.
Чл. 11
Фугите между отделните сградни ограждащи конструкции и елементи (деформационни, между сглобяеми елементи и др.) трябва да удовлетворяват изискванията за топлоизолация и въздухопропускливост, които се поставят към ограждащите конструкции и елементи.
Чл. 12
(1) Сградите се проектират и изпълняват така, че ефектът на топлинните мостове да е минимален.
(2) За целите на наредбата изчисленията се извършват с референтните стойности по ал. 1 при изпълнение на условието в чл. 13а или по декларирани от производител стойности на технически показатели в съответствие с изискванията на българското законодателство за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Република България.
(3)
(4) В случаите, когато топлинните мостове в сградата имат стойности на линейния коефициент на топлопреминаване ?i < 0,2 W/(mK) или ?e < 0,1 W/(mK), техният ефект може да се отчете, като стойността на коефициента на специфични топлинни загуби от топлопреминаване се завиши с 0,1 W/(m2K).
Чл. 13
(1) Коефициентът на топлопреминаване на окачени (остъклени) фасади на сгради е не по-голям от 1,9 W/(m2K), както и коефициентът на сумарна пропускливост на слънчева енергия (g) е не по-голям от 0,55.
(2) Стойностите по ал. 1 се отнасят за граничещите с външния въздух ограждащи елементи на сградите.
(3) Коефициентът на топлопреминаване на прозорци в зависимост от материала, от който са изпълнени рамките им, е не по-голям от следните стойности:
1. при дървени или пластмасови рамки или при комбинация от тях - 2,0 W/(m2K);
2. при метални рамки - 2,2 W/(m2K).
(4) Коефициентът на топлопреминаване на външни прозорци, балконски врати и покривни прозорци с повишени изисквания за звукоизолация (с индекс на звукоизолация Rw,R і 40 dB съгласно БДС EN ISO 717-1) за огнеустойчивост (пожароустойчивост), за механична устойчивост и др. е не по-голям от 2,2 W/(m2K).
(5) Коефициентът на топлопреминаване на външни врати е не по-голям от 3,5 W/(m2K).
Чл. 13а
Стойностите на коефициентите на топлопреминаване през ограждащи елементи, граничещи с външен въздух на нови сгради и в местата на обновяване/ремонт/реконструкция на граничещи с външен въздух конструктивни елементи на съществуващи сгради, извън случаите по чл. 4, ал. 6 не може да надвишават с повече от 10 на сто референтните стойности в таблица 1 и в таблица 2.
Чл. 14
При определяне на общия интегриран показател кратността на неорганизирания въздухообмен (n) на вътрешния с външния въздух се приема при нормализирани условия, като стойността е не по-голяма от 0,5 h-1. При предвидени други условия кратността на въздухообмена се изчислява в съответствие с изискванията на Наредба № 15 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия.
Чл. 15
За сгради, за които се предвиждат системи за вентилация и климатизация или в които са изградени такива системи, оценката на годишния разход на енергия включва и ефекта от оползотворяване на топлината от отработения въздух (ефект от рекуперация на топлина). Средната сезонна стойност на температурния коефициент (nr,min) на ефективност на съоръженията за рекупериране на топлината (рекуператори „въздух-въздух“) на отработения въздух в системите за вентилация за режим на отопление не може да е по-малка от 70 % :
Чл. 16
(отменен)
(1) Изискванията на наредбата за изчисляване на интегриран показател „специфичен годишен разход на първична енергия“ се прилагат и за жилищни сгради с разгъната застроена площ до250 m2 включително в следните случаи:
1. когато в заданието за проектиране на нова жилищна сграда е предвидено да се определи специфичният годишен разход на първична енергия, съответстващ на минимално изискващия се клас на енергопотребление или съответстващ на изискванията за сграда с близко до нулата потребление на енергия, или на по-високи изисквания;
2. по желание на собственика на съществуваща жилищна сграда, за което той е възложил обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сградата по реда на Наредба № 16-1594 от 2013 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради (ДВ, бр. 101 от 2013 г.);
3. при финансиране на мерки за енергийна ефективност в съществуваща жилищна сграда чрез усвояване на публични средства или когато е изискване за усвояване на средства от друг финансов източник.
(2) Интегрираният показател по ал. 1 или обобщеният коефициент на топлопреминаване през ограждащите конструкции и елементи, когато не са предвидени условията по ал. 1, т. 1, се отразява в сертификата за проектни енергийни характеристики на сградата, определен с Наредба № РД-16-1594 от 2013 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради. Сертификатът за проектни енергийни характеристики за нови жилищни сгради с РЗП до 250 m2 се издава в зависимост от техническия показател, по който се удостоверява съответствието с изискванията за енергийна ефективност.
(3) В случаите по ал. 1, т. 1, при които със заданието за проектиране не е определен източник/източници на топлина и/или студ, първичната енергия се изчислява за електричество, като се отчита референтната стойност на коефициента за загуби при добив/производство и пренос на енергоресурси и енергии за този вид енергия.
Чл. 16а
Интегрираният показател за годишен разход на енергия има екологичен еквивалент на причинени емисии въглероден диоксид (СО2). Екологичният еквивалент се определя по потребна енергия по формулата:
(4) , където: ЕcР е количеството емисии СО2, t; Qi – количеството на i-тия вид енергиен ресурс/енергия в годишния разход на енергия, kWh; fi – коефициент на екологичен еквивалент на i-тия вид енергиен ресурс/енергия, g/kWh) съгласно приложение № 3; m – броят на използваните видове енергийни ресурси/енергия.
Раздел 2. Изисквания при реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на съществуващи сгради
Чл. 17
(1) Основен критерий за разход на енергия и топлосъхранение за жилищни и нежилищни сгради с нормативна вътрешна температура 19 °С и за нежилищни нискотемпературни сгради е коефициентът на топлопреминаване през сградните ограждащи конструкции и елементи.
(2) В зависимост от вида и предназначението на сградата могат да се прилагат и други критерии, посочени в чл. 4.
(3) За сгради, които подлежат на сертифициране по реда на наредбата по чл. 16, ал. 1 ЗЕЕ, се спазват критериите на чл. 4.
(4) Стойностите на коефициента на топлопреминаване не могат да бъдат по-големи от стойностите в табл. 6, когато:
1. реконструкцията, основното обновяване, основният ремонт или преустройството на съществуващи сгради обхващат повече от 25 на сто от площта на сградните ограждащи конструкции и елементи;
2. отопляемият обем се увеличава с повече от 30 m3. Таблица 6 № Видове сградни U, W/(m2K) по ограждащи конструкции за сгради за ниско- ред и елементи с норма- темпера- тивна вът- турни решна тем- сгради пература 19 °С 1 2 3 4
1-dup. Външна стена, при която:
2-dup. Външни прозорци, бал- конски врати и покривни прозорци 2,0 2,8 Остъкление (стъклопакет) 1,8 - Окачени фасади 1,9 3,0
3. Външни прозорци, бал- конски врати и покривни прозорци с повишени изисквания 2,2 2,8 Окачени фасади с повише- ни изисквания 2,3 3,0
4. Наклонени покриви и вен- тилирани плоски покриви 0,30 0,40 Плоски покриви без вентилируем слой 0,25 0,40
5. Подове и стени, граничещи с неотопляеми пространст- ва или със земята, при които:
Глава 3. ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ВЛАГОУСТОЙЧИВОСТ, ВЪЗДУХОПРОПУСКЛИВОСТ И ВОДОНЕПРОПУСКЛИВОСТ
Чл. 18
(1) Сградните ограждащи конструкции и елементи на отопляеми сгради (помещения) с продължителна относителна влажност на въздуха най-малко 60 % се изчисляват на влажностен режим (евентуален кондензационен пад).
(2) Външните ограждащи конструкции и елементи, както и вътрешните елементи, граничещи с неотопляеми пространства, се изчисляват на евентуален кондензационен пад (кондензирана влага). Подовете и стените, граничещи със земята, не се изчисляват на кондензационен пад.
(3) Сградните ограждащи конструкции и елементи се изчисляват на влажностен режим съгласно приложение № 6.
Чл. 19
(1) Сградите се проектират и изпълняват така, че през проектния им експлоатационен срок водната пара, проникваща чрез дифузия през сградните ограждащи конструкции и елементи, да не кондезира или общата сума на кондензираните водни пари в края на изчислителния период на навлажняване да не причинява вреди на топлинната изолация и устойчивостта на конструкцията.
(2) Образуването на конденз по вътрешните повърхности на външните ограждащи конструкции и елементи се предотвратява, ако техният коефициент на топлопреминаване удовлетворява условието:
(8) , където: е температурата на оросяване (°C) съгласно табл. 1 на приложение № 7; ?i - коефициентът на топлопредаване на вътрешната повърхност.
Чл. 20
(1) Кондензиралите водни пари във вътрешността на ограждащите конструкции и елементи не причиняват вреда на структурата на материала, когато:
1. общата влажност на материала (), в структурата на който са кондензирали водни пари, в края на изчислителния период на дифузионно навлажняване е по-малка от максимално допустимата влажност ():
(9) , където: е експлоатационната влажност, %; - влажността на строителната конструкция в резултат на дифузионното навляжняване, %;
2. количеството кондензирали водни пари в резултат на дифузионното навлажняване се изпарява през периода на съхнене на строителната конструкция.
(2) Стойностите на и на хmax за различни строителни продукти (материали) са съгласно табл. 2 на приложение № 4.
(3) Не се допуска влагането на строителни продукти без данни за и хmax в зони с очакван кондензационен пад.
(4) Влажността на ограждащите конструкции и елементи в резултат на дифузионното навлажняване се изчислява съгласно приложение № 6.
Чл. 21
(1) За сгради без климатични инсталации продължителността на периода на дифузионно навлажняване tk и продължителността на периода на изпарение tu на кондензираната влага в ограждащите конструкции и елементи се приемат по 1440 h. За тези сгради съхненето се изчислява при следните условия:
1. i = e = 18 °C;
2. i = e = 65 %, където i и e са съответно относителната влажност на вътрешния и външния въздух.
(2) За сгради с климатични инсталации или за сгради, в които генерирането на водна пара е технологично присъщо, съхненето на ограждащите конструкции и елементи се изчислява за действителната температура и относителна влажност на вътрешния и външния въздух, определени със заданието за проектиране.
Чл. 22
(1) Дифузионното навлажняване на сградните ограждащи конструкции и елементи през периода на кондензация се изчислява при следните условия:
1. при външна относителна влажност 90 %;
2. при температура на външния въздух ?e:
(2) Данните за температурата и относителната влажност на вътрешния въздух за периода на навлажняване се определят в заданието за проектиране.
Чл. 23
(1) Въздухопропускливостта и водонепропускливостта на прозорци и врати трябва да удовлетворяват най-малко:
1. изискванията за клас 2 за въздухопропускливост съгласно БДС EN 12207 и за водонепропускливост съгласно БДС EN 1027, при свръхналягане с разлика 150 Ра, или
2. изискванията за клас 3 за въздухопропускливост съгласно БДС EN 12207 и за водонепропускливост съгласно БДС EN 1027, при свръхналягане с разлика 300 Ра, или
3. изискванията за клас 3 за въздухопропускливост съгласно БДС EN 12207 и за водонепропускливост съгласно БДС EN 1027, при свръхналягане с разлика 600 Ра.
(2) Изискванията по ал. 1, т. 1 се прилагат за прозорци и балконски врати в сгради с ниско застрояване, както и за външни врати на първия или втория етаж в сгради.
(3) Изискванията по ал. 1, т. 2 се прилагат за прозорци и балконски врати в сгради с ниско и средно застрояване, както и за външни врати на третия или четвъртия етаж в сгради.
(4) Изискванията по ал. 1, т. 3 се прилагат за прозорци и балконски врати в сгради с високо застрояване, както и за външни врати на петия или по-висок етаж в сгради.
(5) Изискванията за водонепропускливост не се прилагат за прозорци и врати, чиято външна повърхност не е изложена на метеорологични въздействия.
Чл. 24
(1) Остъклените фасади, с изключение на северните или естествено защитените, се защитават от слънчево греене. Качеството на защитата трябва да удовлетворява условието: .
(2) Защитата на остъклена фасада на сграда от слънчево греене е съгласно приложение № 8.
Глава 4. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ПРОЕКТИ
Чл. 25
(1) Част „Енергийна ефективност“ се разработва като самостоятелна част на инвестиционния проект в следните случаи:
1. за нови сгради;
2. при обновяване и/или основен ремонт на съществуващи сгради, при които строителните и монтажните работи обхващат над 25 на сто от площта на външните ограждащи конструкции и елементи на сградата и се променят енергийни характеристики на ограждащите елементи и/или енергийни характеристики на системите за поддържане на микроклимата в сградата;
3. при реконструкция, преустройство, надстрояване или пристрояване на съществуваща сграда, при които ограждащите елементи на реконструираната, преустроената, надстроената или пристроената част обхващат над 25 на сто от ограждащите елементи на сградата спрямо съществуващото й състояние и се променят енергийни характеристики на ограждащи конструктивни елементи и/или енергийни характеристики на системите за поддържане на микроклимата в сградата, за които в нормативен акт са определени специфични изисквания сградата.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1, при които със заданието за проектиране не е определен източник/източници на топлина и/или студ, първичната енергия се изчислява за електричество, като се отчита референтната стойност на коефициента за загуби при добив/производство и пренос на енергоресурси и енергии за този вид енергия.
(3) Проектите на системи за отопление и/или охлаждане за сградите от обхвата на тази наредба се разработват при спазване изискванията на Наредба № 15 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия, на ЗЕЕ и на Закона за енергията от възобновяеми източници. За оптимизиране на годишния разход на енергия при съвместното функциониране на системите за отопление/охлаждане/вентилация проектите на тези системи се изработват въз основа на изчисленията за годишен разход на енергия и енергийния баланс на сградата в част „Енергийна ефективност“.
(4) В случаите по чл. 4, ал. 5 и 6 не се възлага, съответно не се разработва самостоятелна част „Енергийна ефективност“ на инвестиционния проект, освен ако това не е предвидено със заданието за проектиране.
(5) Част „Енергийна ефективност“ и изчисленията на техническите показатели по чл. 4, ал. 5 и 6 се изготвят и подписват от проектант по част „Топлоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация“ при спазване на изискванията на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране за съответните ограничения по вид и размер на предоставяните проектантски услуги. В случаите по ал. 4, в които не се възлага изработване на самостоятелна част „Енергийна ефективност“, изчисленията на техническите показатели по чл. 4, ал. 5 и 6 се включват в част „Топлоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация“, а когато проектът не предвижда такава част, изчисленията се прилагат към част „Архитектурна“.
Чл. 26
(1) При обследване за енергийна ефективност на сгради, при проектиране на сгради, при оценяване на съответствието на инвестиционните проекти с изискванията за енергийна ефективност и при съставяне на сертификати за енергийни характеристики на нови сгради или сертификати за енергийни характеристики на сгради в експлоатация съгласно изискванията на Наредба № Е-РД-04-1 от 2016 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради (ДВ, бр. 10 от 2016 г.) интегрираният показател „специфичен годишен разход на първична енергия“ в kWh/m2 кондиционирана площ на сградата се изчислява съгласно методиката в приложение № 3 към чл. 5.
(2) В зависимост от предназначението на сградите могат да се определят и други показатели за разход на енергия съгласно чл. 12 от наредбата по чл. 15, ал. 2 ЗЕЕ.
(3) По желание на възложителя/собственика на сградата на фаза идеен проект част „Енергийна ефективност“ може да се изготви и с пълен обхват на изчисленията съгласно приложение № 3 за определяне на общия и специфичния годишен разход на енергия, както и за определяне на класа на енергопотребление на сградата. В този случай класът на енергопотребление на идейна фаза е прогнозен и не може да послужи за издаване на сертификат за енергийни характеристики на нова сграда по реда на ЗЕЕ.
(4) Идейният проект по ал. 2 може да послужи за разработване на технически и работен проект на сградата в следните случаи:
1. в случаите по ал. 2, когато обобщеният коефициент на топлопреминаване е не по-голям от обобщения коефициент на топлопреминаване на конкретната сграда, изчислен по формула (6), но със стойностите на коефициентите в таблици 1 и 2;
2. в случаите по ал. 3, когато класът на енергопотребление отговаря на минималното изискване за нови сгради от скалата за съответния тип.
Чл. 27
(1) Част „Енергийна ефективност“ съдържа:
1. на фаза идеен проект когато е приложимо:
2. на фаза технически и работен проект:
(2) При изготвяне на инвестиционни проекти за нови сгради възможностите за използване на енергията от възобновяеми източници се анализират в част „Енергийна ефективност“, а за съществуващи сгради – в обследването за енергийна ефективност.
Чл. 28
(1) С инвестиционните проекти за сградите се предвиждат продукти (материали и изделия), съоръжения и уреди, които съответстват на техническите спецификации, предвидени с проекта, и на действащите в Република България нормативни актове за проектиране, изпълнение и контрол на строежите.
(2) Продуктите по ал. 1 трябва да имат оценено съответствие със съществените изисквания, определени в наредбите по чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), или да се придружават от документи (сертификати, декларации, протоколи от изпитвания и др.), удостоверяващи съответствието им, когато няма издадени наредби по реда на чл. 7 ЗТИП.
(3) При проектирането на сгради се предвиждат строителни продукти, чиито експлоатационни показатели по отношение на съществените им характеристики осигуряват изпълнението на изискванията към строежите съгласно чл. 169, ал. 1 ЗУТ и отговарят на техническите спецификации по смисъла на Наредбата за съществените изисквания към строежите и оценяване съответствието на строителните продукти, приета с Постановление № 325 на Министерския съвет от 2006 г. (ДВ, бр. 106 от 2006 г.), съответно Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО (ОВ на ЕС, бр. L88 от 4.4.2011 г.).
Чл. 29
Параметрите на системите за оползотворяване на слънчева енергия за битово горещо водоснабдяване се определят по метода съгласно приложение № 11.
Чл. 30
Когато генераторът на топлина или студ (в системите за отопление, охлаждане и вентилация, както и при загряване на вода за битови нужди) е термопомпа, при определяне на брутната потребна енергия като коефициент на полезно действие се използва сезонният коефициент на трансформация на термопомпата.
Чл. 31
За да се счита произведената енергия от термопомпи за енергия от възобновяеми източници при крайното потребление на енергия, минималната стойност на средната сезонна ефективност на термопомпите с електрически задвижвани компресори в режим на „отопление“ е не по-малка от SPFmin=3,5.
Чл. 32
В случаите, когато термопомпите използват термична енергия (директно или от изгаряне на горива), за да се счита произведената енергия от тях за енергия от възобновяеми източници при крайното потребление на енергия, минималната стойност на средната сезонна ефективност на термопомпата не може да е по-малка от SPFmin=1,15.
Чл. 33
Стойностите по чл. 31 и 32 са предпоставка за нормативна осигуреност на висока ефективност на топло- и студоснабдяването с оптимални разходи за енергия при използване на термопомпите като източници на топлина/студ съгласно изискванията на Директива 2010/31/ЕС.
Чл. 34
За изчисляване на стойностите на коефициента на трансформация (SСОР) се отчита потреблението на енергия на циркулационните помпи в комплектовката на термопомпите в съответствие с делегиран Регламент (ЕО) № 641 от 2009 г. на Комисията за прилагане на Директива 2005/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за екопроектиране на безсалникови автономни циркулационни помпи и безсалникови вградени в продукти циркулационни помпи.
Чл. 35
За изчисляване на интегрирания показател се отчитат изискванията към коефициента на полезно действие на котли, вкл. кондензни, както и котли, изгарящи биомаса при номинален и при частичен товар, дадени в таблица 3.
| Таблица 3 | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Вид на котела | Мощност, kW | КПД при номинална мощност Pn | КПД при частичен товар | ||
| средна температура на водата, °С | изисквания за КПД, % | средна температура на водата, °С | изисквания за КПД, % | ||
| Стандартни котли | 4 – 400 | 70 | >= 84+2*logPn | >= 50 | >= 80+3*logPn |
| Нискотемпературни котли(1) | 4 – 400 | 70 | >= 87,5+1,5*logPn | 40 | >= 87,5+1,5*logPn |
| Газокондензиращи котли | 4 – 400 | 70 | >= 91+1*logPn | 30(2) | >= 97+1*logPn |
| Подобрени кондензационни котли | 4 – 400 | 70 | 94,0 +1,0*logPn | ||
| Година на производство | |||||
| Котли на биомаса с естествена тяга | Произведени преди 1978 г. | 70 | 78,0 + 2,0*log(ФPn/1000) | 50 | 72,0 + 3,0*log(ФPn/1000) |
| Произведени през 1978 – 1994 г. | 70 | 80,0 + 2,0*log(ФPn/1000) | 50 | 75,0 + 3,0*log(ФPn/1000) | |
| Произведени след 1994 г. | 70 | 81,0 + 2,0*log(ФPn/1000) | 50 | 77,0 + 3,0*log(ФPn/1000) | |
| Котли на биомаса с изкуствена тяга | Произведени преди 1978 г. | 70 | 80,0 + 2,0*log(ФPn/1000) | 50 | 75,0 + 3,0*log(ФPn/1000) |
| Произведени през 1978 – 1986 г. | 70 | 82,0 + 2,0*log(ФPn/1000) | 50 | 77,5 + 3,0*log(ФPn/1000) | |
| Произведени през 1986 – 1994 г. | 70 | 84,0 + 2,0*log(ФPn/1000) | 50 | 80,0 + 3,0*log(ФPn/1000) | |
| Произведени след 1994 г. | 70 | 85,0 + 2,0*log(ФPn/1000)(3) | 81,5 + 3,0*log(ФPn/1000) | ||
| Забележки: * – знак за умножение. (1) Включително кондензиращи котли, използващи течни горива. (2) Температура на захранващата вода в котела. (3) Топлинна мощност на котела при номинално налягане |
Допълнителни разпоредби
§ 1
По смисъла на тази наредба:
1. “Строеж”, “реконструкция”, “основен ремонт” и “строителни и монтажни работи” са термините, определени в допълнителните разпоредби на ЗУТ.
2. “Основно обновяване” е обновяване на сградите, при което съотношението, изразено в стойностен или количествен показател, между обновяването и повърхността на сградните ограждащи конструкции и елементи и/или сградните енергийни инсталации (отоплителни, вентилационни, климатизационни и др.) е повече от 25 %, както и в случаите, в които повече от 25 % от сградната ограждаща конструкция подлежи на обновяване (в общата стойност не се включва цената на земята).
3. “Проектен експлоатационен срок” е условен период, през който конструкцията или част от нея ще бъде ползвана по предназначение - при обичайно поддържане и без да се налага извършване на значителен ремонт.
4. „Нетна потребна енергия“ е енергията, която трябва да се внесе или отнеме от кондиционирания обем.
5. „Брутна потребна енергия“ за сградата е сума от брутната потребна енергия за поддържане на параметрите на микроклимата и брутната потребна енергия за функционирането на останалите технически съоръжения и системи. При използване на термопомпи като генератори на топлина/студ в системи за отопление/охлаждане в сграда брутната потребна енергия е сума от брутната потребна енергия, доставена до сградата за трансформирането ù в топлина или студ за поддържане параметрите на микроклимата, и брутната потребна енергия за функционирането на останалите технически съоръжения и системи в сградата.
6. „Първична енергия“ е количеството енергия, която не е била обект на процес на превръщане и/или преобразуване. Първичната енергия за определяне на класа на енергопотребление на сграда не включва енергията от възобновяеми източници.
7. “Първична енергия” е сумата от всички съставни части на потребната енергия, увеличени със съответстващите им загуби за добив/производство и пренос.
8. “Обща площ” е общата площ на външните ограждащи конструкции и елементи на сградата, през които преминава топлина във външната среда.
9. “Полезна площ” е разгънатата площ на пода на отопляемото пространство, определена по вътрешните му размери.
10. “Денградуси” е произведението от броя на дните и разликата между температурата на отопляемото пространство (19 °С) и средната за периода стойност на външната температура. При изчисляването се отчита само броят на дните със средна външна температура под 12 °С.
11. “Годишна потребна топлина” е топлината, необходима за осигуряване на проектната вътрешна температура на сградата.
12. “Отопляемо пространство” е ограничено затворено пространство, отоплявано с една или различни проектни температури.
13. “Неотопляемо пространство” е помещение или ограничено затворено пространство, което не е част от отопляемо пространство и не се отоплява.
14. “Нетен отопляем обем” е обемът, необходим при изчисляването на топлинните загуби от вентилация и инфилтрация.
15. “Отопляем обем” е обемът на пространството, ограничено от външните ограждащи конструкции и елементи на сградата, през които топлината се предава във външната среда.
16. „Нова сграда“ е всяка новоизградена сграда до 6 години от въвеждането ù в експлоатация.
17. “Фактор на формата” е отношението на общата площ на външните ограждащи конструкции и елементи на сградата към отопляемия обем на сградата.
18. „Обследване за енергийна ефективност на сгради“ е процес, основан на систематичен метод за определяне и остойностяване на енергийните потоци и разходи в сградите и определящ обхвата на технико-икономическите параметри на мерките за повишаване на енергийната ефективност.
19. “Топлинни загуби от вентилация” са топлинните загуби в резултат на смяната на въздуха от помещенията с незатоплен въздух от външната среда.
20. „Сграда“ е конструкция със стени и покрив, в която се използва енергия за регулиране на вътрешната температура.
21. “Печалби от слънчево греене” са топлината, която постъпва в помещението в резултат на слънчевото греене.
22. “Топлинен мост” е част или елемент от сградната ограждаща конструкция, в която коефициентът на топлопреминаване е по-голям в резултат на промяна на дебелината или геометрията на строителния продукт (материал).
23. “Отоплителен период” е периодът от време, през който топлинната енергия се ползва за отопление.
24. “Начало на отоплителния период” е денят, следващ три последователни дни със средна денонощна температура на външния въздух, по-ниска от +12 °С.
25. “Край на отоплителния период” е денят, следващ три последователни дни, през които температурата на външния въздух е над +12 °С; третият ден от трите последователни дни е краят на отоплителния период.
26. “Процент на остъкляване” е отношението на площта на прозорците, определена по външните размери, към общата площ на фасадата.
27. “Кратност на въздухообмена” е обменът на вътрешния с външния въздух за един час, изчислен на база нетния обем на сградата.
28. “Коефициент на ефективност (полезно действие) на топлообменник въздух-въздух” е процентът на топлината от изхвърления въздух, която се връща обратно в сградата.
§ 2
С тази наредба се въвеждат разпоредби на Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (ОВ, L 153/13 от 18 юни 2010 г.).
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 3
Тази наредба се издава на основание чл. 169, ал. 4 във връзка с чл. 169, ал. 1, т. 6 ЗУТ и чл. 31, ал. 4 ЗЕЕ и отменя Наредба № 1 от 1999 г. за проектиране на топлоизолацията на сгради (ДВ, бр. 7 от 1999 г.).
§ 4
Тази наредба се прилага за сгради, чието проектиране започва след 1 март 2005 г.
§ 5
До влизане в сила на наредбата по чл. 125, ал. 4 ЗЕ се прилагат Нормите за проектиране на отоплителни, вентилационни и климатични инсталации (отпечатани в Бюлетина за строителство и архитектура (БСА), бр. 6, 7, 8 и 9 от 1986 г.; изм. и доп., БСА, бр. 6 - 7 от 1991 г., бр. 10 от 1993 г. и бр. 4 - 5 от 1994 г.) при изчисляване на показателите за топлосъхранение и за разход на енергия, както и на енергийните характеристики на сградите съгласно наредбата по чл. 15, ал. 2 ЗЕЕ.
§ 6
Указания по прилагане на наредбата дава министърът на регионалното развитие и благоустройството. Министър: В. Церовски (Забележка на редакцията: виж този материал в PDF-а на броя)
§ 7
(1) Националните минимални изисквания към енергийните характеристики на сградите и сградните компоненти се определят и сравняват по отношение на равнищата на оптималните разходи в съответствие с изискванията на Делегиран регламент (ЕС) № 244/2012 на Комисията от 2012 г.
(2) Резултатите и входящите данни и допускания, използвани за изчисленията по ал. 1, се предоставят с доклад до Европейската комисия на редовни интервали, които са не по-дълги от пет години.
(3) Когато резултатите по ал. 1 показват, че действащите минимални изисквания за енергийните характеристики съответстват на значително по-ниска енергийна ефективност в сравнение с равнищата на оптималните разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики, разликите се обосновават писмено в доклада по ал. 2. В случаите, когато тази разлика не може да бъде обоснована, докладът се придружава от план, в който се описват подходящите мерки за значителното й намаляване до следващото преразглеждане на минималните изисквания за енергийните характеристики.