Глава 1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1
(1) С наредбата се определят:
1. минималните изисквания към енергийните характеристики на сградите, техническите изисквания за енергийна ефективност – икономия на енергия и топлосъхранение, както и методите за определяне на годишния разход на енергия, като се отчитат функционалното предназначение и режимът на експлоатация на сградата, външните климатични условия и параметрите на вътрешния микроклимат, топлинните загуби през сградните ограждащи конструкции и елементи, топлинните печалби от вътрешни топлинни източници и от слънчево греене;
2. техническите правила и норми за проектиране на топлоизолацията на сгради, включително референтните стойности на коефициента на топлопреминаване през сградните ограждащи конструкции и елементи, както и изискванията за влагоустойчивост, въздухопропускливост, водонепропускливост и слънцезащита през летния период.
(2) Изискванията на наредбата се прилагат при проектиране и изпълнение на жилищни и нежилищни сгради, в т.ч. сгради за обществено обслужване в областта на здравеопазването, образованието, културата и изкуството, търговията, спорта, общественото хранене, хотелиерството и услугите, както и административни сгради със:
1. среднообемна нормативна температура на вътрешния въздух, по-висока от 15 °С за зимен период, и относителна влажност на въздуха до 70 %;
2. среднообемна нормативна температура на вътрешния въздух от 12 до 15°С в зависимост от предназначението на сградите, които се отопляват най-малко три месеца в годината.
(3) Техническият показател за енергийна ефективност по чл. 4, ал. 1 се изчислява за производствени сгради, за които не се изисква издаване на сертификат за проектни енергийни характеристики по реда на Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ), в които се поддържа среднообемна температура на вътрешния въздух за зимен и летен период съгласно стойностите, определени с наредбата по чл. 125, ал. 4 от Закона за енергетиката (ЗЕ), и технологичният им режим изисква целогодишно поддържане на микроклимат с нормативно определени параметри.
(4) За производствени сгради, за които със заданието за проектиране/проектите не се изисква поддържане на микроклимат с определени параметри, технически показатели за енергийна ефективност в сгради са коефициентите на топлопреминаване на сградните ограждащи конструкции и елементи, като техните стойности не могат да бъдат по-големи от определените в таблици 1 и 2.
(5) Изискванията на ал. 3 и 4 се прилагат и при реконструкции, основно обновяване и основен ремонт на съществуващи производствени сгради в експлоатация.
(6) Енергийните характеристики и показателите за разход на енергия на промишлените системи, чиято съвкупност обхваща сградите по ал. 3 и 4, се определят по реда на наредбата по чл. 33, ал. 8 ЗЕЕ, като се отчитат референтните стойности на коефициентите на топлопреминаване на сградните ограждащи конструкции и елементи по таблици 1 и 2.
Чл. 1а
(1) Националните минимални изисквания към енергийните характеристики на сградите и сградните компоненти се определят и сравняват по отношение на равнищата на оптималните разходи в съответствие с изискванията на Делегиран регламент (ЕС) № 244/2012 на Комисията от 2012 г. за допълване на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите чрез създаване на сравнителна методологична рамка за изчисляване на равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики на сградите и сградните компоненти (ОВ, L 81/18 от 21 март 2012 г.).
(2) Резултатите и входящите данни и допускания, използвани за изчисленията по ал. 1, се предоставят с доклад до Европейската комисия на редовни интервали, които са не по-дълги от пет години.
(3) Когато резултатите по ал. 1 показват, че действащите минимални изисквания за енергийните характеристики съответстват на значително по-ниска енергийна ефективност в сравнение с равнищата на оптималните разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики, разликите се обосновават писмено в доклада по ал. 2. В случаите, когато тази разлика не може да бъде обоснована, докладът се придружава от план, в който се описват подходящите мерки за значителното й намаляване до следващото преразглеждане на минималните изисквания за енергийните характеристики.
Чл. 2
(1) Наредбата се прилага при проектиране и изпълнение на нови сгради, както и при реконструкция, основно обновяване, основен ремонт и преустройство на съществуващи сгради.
(2) Изискванията на наредбата се прилагат и при изчисляване на енергийните характеристики на сградите съгласно наредбата по чл. 15, ал. 3 от Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ), като се отчитат изискванията и на наредбата по чл. 125, ал. 4 от Закона за енергетиката (ЗЕ).
(3) Нормативните изисквания на чл. 6, 7 и 8 не се отнасят за сгради, в които:
1. най-малко 70 % от топлината за отопление е получена чрез комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия (когенерация);
2. най-малко 70 % от топлината за отопление е получена от възобновяем енергиен източник.
(4) Основните означения и единици за измерване, използвани в наредбата, са съгласно приложение № 1, т. 2, а останалите означения - съгласно формулите, за които се отнасят.
Чл. 3
При проектиране на производствени сгради с относителна влажност на въздуха над 70 % и/или със специални параметри на температурно-влажностния режим коефициентите на топлопреминаване на сградните ограждащи конструкции и елементи се изчисляват съгласно стойностите, определени с наредбата по чл. 125, ал. 4 ЗЕ и със заданието за проектиране в съответствие с таблици 1 и 2.
Глава 2. Глава втора ИЗИСКВАНИЯ И ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ. ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРОЕКТИРАНЕ НА НОВИ СГРАДИ И ПРИ РЕКОНСТРУКЦИЯ, ОСНОВНО ОБНОВЯВАНЕ И ОСНОВЕН РЕМОНТ НА СЪЩЕСТВУВАЩИ СГРАДИ
Раздел 1. Изисквания при проектиране на нови сгради
Чл. 4
(1) Техническият показател за енергийна ефективност при проектирането на нови сгради, при оценяването на съответствието на инвестиционните проекти и при обследването за енергийна ефективност на съществуващи сгради със среднообемна температура на вътрешния въздух, по-висока от 15 °С, и относителна влажност на въздуха под 70 % е специфичният годишен разход на първична енергия (kWh/m2 годишно; kWh/m3 годишно) за отопляване, охлаждане, вентилация, гореща вода, осветление и уреди на един квадратен метър от общата климатизирана площ на сградата (Аf) в m2 или на един кубичен метър климатизиран обем (Vs) в m3.
(2) За нови сгради, за които със заданието за проектиране/проектите не е определен източник/източници на топлина и/или студ, първичната енергия се изчислява за електричество при отчитане на референтната стойност на коефициента за загуби при добив/производство и пренос на енергоресурси и енергии съгласно наредбата по чл. 15, ал. 3 ЗЕЕ за този вид енергия.
(4) Изискванията по ал. 1 не се прилагат при извършване на реконструкция, основен ремонт или преустройство на отделни части, самостоятелни обекти или помещения в съществуващи сгради. В тези случаи техническите показатели за енергийна ефективност са коефициентите на топлопреминаване за видовете ограждащи конструкции и елементи, като стойностите им не могат да бъдат по-големи от определените в табл. 1 и 2.
Чл. 5
(1) Отопляемото пространство се определя преди изчисляване на топлотехническите характеристики на сградата. Сградните елементи се разглеждат като граници на отопляемото пространство.
(2) Площта на външните ограждащи конструкции и елементи А се определя по външните им размери в съответствие с БДС EN ISO 13789.
(3) Полезната площ Au за жилищни сгради със светла височина 2,60 m може да се определя по формулата:
(1-dup)
(4) Нетният отопляем обем на сградата V се определя по вътрешните размери съгласно БДС EN ISO 13789. За опростени изчисления V може да се определя по формулата:
(2-dup)
(5) Коефициентът на специфични топлинни загуби от топлопреминаване през сградните ограждащи конструкции и елементи се определя по формулата:
(3-dup) където е коефициентът на топлинни загуби от топлопреминаване.
Чл. 6
(1) Максималните нормативни стойности на годишната потребна топлина за отопление на един квадратен метър полезна жилищна площ ( ) в зависимост от фактора на формата и денградусите (DD) при температура на вътрешния въздух, по-висока от 19 °С, са определени в табл. 1. (Забележка на редакцията: виж този материал в PDF-а на броя) Таблица 1 , kWh/m2 fo, m-1 DD, K.d 2100 2500 2900 3300 І 0,2 50,0 51,8 54,0 56,5 0,3 55,4 57,3 59,4 61,9 0,4 60,8 62,7 64,8 67,3 0,5 66,2 68,1 70,2 72,7 0,6 71,6 73,5 75,6 78,1 0,7 77,1 78,9 81,1 83,6 0,8 82,5 84,3 86,5 89,0 0,9 87,9 89,7 91,9 94,4 1,0 93,3 95,1 97,3 99,8 і 1,05 96,0 97,84 100 102,5
(2) Междинните стойности на по табл. 1 се определят по формулата:
(4)
(3) Необходимите данни за изчисляване на продължителността на отоплителния период и за денградусите по населени места са съгласно картата и табл. 1 и 2 на приложение № 2.
Чл. 7
(1) Максималните нормативни стойности на коефициента на специфични топлинни загуби от топлопреминаване () за нежилищни сгради в зависимост от fo и процента на остъкляване с нормативна температура на вътрешния въздух, по-висока от 19 °С, са определени в табл. 2. Таблица 2 fo, m-1 , W/(m2 K) при остъкляване при остъкляване на фасадата І 30 % на фасадата > 30 % І 0,2 1,15 1,65 0,3 0,90 1,25 0,4 0,78 1,05 0,5 0,70 0,93 0,6 0,65 0,85 0,7 0,61 0,79 0,8 0,59 0,75 0,9 0,57 0,72 1,0 0,55 0,69 і 1,05 0,54 0,68
(2)
1. за колона 2 - по формулата:
(5) ;
2. за колона 3 - по формулата:
(6)
Чл. 8
(1) Максималните нормативни стойности на годишната потребна топлина за отопление на един кубичен метър отопляем обем за нежилищни нискотемпературни сгради (), които се отопляват повече от три месеца годишно с температура на вътрешния въздух от 12 до 19 °С, както и за сезонно отопляеми сгради за спорт и културни занимания, които се отопляват три и повече месеца годишно, при проектна вътрешна температура, по-висока от 15 °С, са определени в табл. 3. Таблица 3 fo, m-1 , kWh/m3 І 0,2 33,9 0,3 36,5 0,4 39,0 0,5 41,6 0,6 44,2 0,7 46,7 0,8 49,3 0,9 51,8 1,0 54,4 і 1,05 55,7
(2) Междинните стойности на се определя по формулата:
(7)
Чл. 9
Потребната топлина за отопление и потребната първична енергия се изчислява в съответствие с методиката в приложение № 3, като се отчитат загубите при добива и/или производството и преноса на енергийни ресурси и енергия. В изчисленията се отчитат топлинните загуби от топлопреминаване и вентилация, както и топлинните печалби от вътрешни топлинни източници и от слънчево греене.
Чл. 10
(1) За определяне на интегрирания показател – специфичен годишен разход на първична енергия, се съставя енергиен баланс на сградата по методиката съгласно приложение № 3.
(2) За съставяне на енергийния баланс по ал. 1 коефициентите на топлопреминаване през сградните ограждащи конструкции и елементи (U, W/m2K) се изчисляват по методиката съгласно приложение № 3 и БДС EN ISO 6946, както следва:
1. през стени, граничещи с външния въздух, и през външни стени, граничещи със земята;
2. през прозорци и други прозрачни ограждащи елементи и през външни врати;
3. през покривни и подови конструкции, в т.ч. през тавански и подови плочи към неотоплявани пространства;
4. през подове, разположени непосредствено върху земята, над неотоплявани подземни етажи и подове, граничещи с външния въздух.
(3) В случаите, когато сградата е разделена на топлинни зони, енергийният баланс на зоната включва и топлинните потоци през разделящите ги ограждащи елементи, когато температурната разлика е равна или по-голяма от 5 °С.
(4) Референтните стойности на коефициента на топлопреминаване през основни видове ограждащи конструкции и елементи са определени в таблица 1.
(5) Топлофизичните характеристики на строителните продукти (материали), необходими за изчисленията на топлоизолация, се определят съгласно табл. 1 на приложение № 4 или в техническите спецификации на производителя. Стойностите са валидни при експлоатационната влажност и температура на продуктите в ограждащите конструкции и елементи.
Чл. 11
Фугите между отделните сградни ограждащи конструкции и елементи (деформационни, между сглобяеми елементи и др.) трябва да удовлетворяват изискванията за топлоизолация и въздухопропускливост, които се поставят към ограждащите конструкции и елементи.
Чл. 12
(1) Сградите се проектират и изпълняват така, че ефектът на топлинните мостове да е минимален.
(2) Стойностите на линейния коефициент на топлопреминаване на топлинните мостове ?i не трябва да надвишават 0,2 W/(mK), съответно ?e - 0,1 W/(mK). Топлинни мостове с по-високи стойности на ?i и ?e се избягват чрез подходяща корекция на проектните детайли.
(3) При изчисляване на потребната топлина за отопление ефектът на топлинните мостове се отчита съгласно БДС EN ISO 13789 и БДС EN ISO 14683.
(4) В случаите, когато топлинните мостове в сградата имат стойности на линейния коефициент на топлопреминаване ?i < 0,2 W/(mK) или ?e < 0,1 W/(mK), техният ефект може да се отчете, като стойността на коефициента на специфични топлинни загуби от топлопреминаване се завиши с 0,1 W/(m2K).
Чл. 13
(1) Коефициентът на топлопреминаване на окачени (остъклени) фасади на сгради е не по-голям от 1,9 W/(m2K), както и коефициентът на сумарна пропускливост на слънчева енергия (g) е не по-голям от 0,55.
(2) Коефициентът на топлопреминаване на окачени фасади с повишени изисквания за звукоизолация (с индекс на звукоизолация Rw,R і 40 dB съгласно БДС EN ISO 717-1) за огнеустойчивост (пожароустойчивост), за механична устойчивост и др. е не по-голям от 2,3 W/(m2K).
(3) Коефициентът на топлопреминаване на прозорци в зависимост от материала, от който са изпълнени рамките им, е не по-голям от следните стойности:
1. при дървени или пластмасови рамки или при комбинация от тях - 2,0 W/(m2K);
2. при метални рамки - 2,2 W/(m2K).
(4) Коефициентът на топлопреминаване на външни прозорци, балконски врати и покривни прозорци с повишени изисквания за звукоизолация (с индекс на звукоизолация Rw,R і 40 dB съгласно БДС EN ISO 717-1) за огнеустойчивост (пожароустойчивост), за механична устойчивост и др. е не по-голям от 2,2 W/(m2K).
(5) Коефициентът на топлопреминаване на външни врати е не по-голям от 3,5 W/(m2K).
Чл. 14
(1) При определяне на потребната топлина за отопление кратността на въздухообмена (n) на вътрешния въздух с външен въздух се приема не по-голяма от 0,7 h-1 или при предвидени други условия тя се изчислява съгласно наредбата по чл. 125, ал. 4 ЗЕ.
(2) При сгради с кратност на въздухообмена, по-голяма от 3,0 h-1, може се предвижда оползотворяване на топлината от отработения въздух при условията и по реда, определени с наредбата по чл. 125, ал. 4 ЗЕ.
Чл. 15
Опростената методика за изчисляване на показателя за годишен разход на енергия, включително на годишната потребна топлина за отопление, е съгласно приложение № 5.
Чл. 16
Допуска се при жилищни сгради с полезна площ до 100 m2 да не се изчислява потребната топлина за отопление по чл. 6, ако стойностите на U са не по-големи от стойностите в табл. 5. Таблица 5 № Видове сградни U, W/(m2K) по ограждащи конструкции ред и елементи
1. Външни стени 0,50
2. Външни прозорци, балконски вра- ти и покривни прозорци 2,0
3. Тавански плочи, граничещи с нео- битаеми пространства, и сградни ограждащи конструкции и елемен- ти, граничещи отгоре или отдолу с външния въздух 0,22
4. Подове и стени, граничещи със зе- мята, и подове над неотопляеми пространства 0,35
Чл. 16а
Интегрираният показател за годишен разход на енергия има екологичен еквивалент на причинени емисии въглероден диоксид (СО2). Екологичният еквивалент се определя по потребна енергия по формулата:
(4) , където: ЕcР е количеството емисии СО2, t; Qi – количеството на i-тия вид енергиен ресурс/енергия в годишния разход на енергия, kWh; fi – коефициент на екологичен еквивалент на i-тия вид енергиен ресурс/енергия, g/kWh) съгласно приложение № 3; m – броят на използваните видове енергийни ресурси/енергия.
Раздел 2. Изисквания при реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на съществуващи сгради
Чл. 17
(1) Основен критерий за разход на енергия и топлосъхранение за жилищни и нежилищни сгради с нормативна вътрешна температура 19 °С и за нежилищни нискотемпературни сгради е коефициентът на топлопреминаване през сградните ограждащи конструкции и елементи.
(2) В зависимост от вида и предназначението на сградата могат да се прилагат и други критерии, посочени в чл. 4.
(3) За сгради, които подлежат на сертифициране по реда на наредбата по чл. 16, ал. 1 ЗЕЕ, се спазват критериите на чл. 4.
(4) Стойностите на коефициента на топлопреминаване не могат да бъдат по-големи от стойностите в табл. 6, когато:
1. реконструкцията, основното обновяване, основният ремонт или преустройството на съществуващи сгради обхващат повече от 25 на сто от площта на сградните ограждащи конструкции и елементи;
2. отопляемият обем се увеличава с повече от 30 m3. Таблица 6 № Видове сградни U, W/(m2K) по ограждащи конструкции за сгради за ниско- ред и елементи с норма- темпера- тивна вът- турни решна тем- сгради пература 19 °С 1 2 3 4
1-dup. Външна стена, при която:
2-dup. Външни прозорци, бал- конски врати и покривни прозорци 2,0 2,8 Остъкление (стъклопакет) 1,8 - Окачени фасади 1,9 3,0
3. Външни прозорци, бал- конски врати и покривни прозорци с повишени изисквания 2,2 2,8 Окачени фасади с повише- ни изисквания 2,3 3,0
4. Наклонени покриви и вен- тилирани плоски покриви 0,30 0,40 Плоски покриви без вентилируем слой 0,25 0,40
5. Подове и стени, граничещи с неотопляеми пространст- ва или със земята, при които:
Глава 3. ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ВЛАГОУСТОЙЧИВОСТ, ВЪЗДУХОПРОПУСКЛИВОСТ И ВОДОНЕПРОПУСКЛИВОСТ
Чл. 18
(1) Сградните ограждащи конструкции и елементи на отопляеми сгради (помещения) с продължителна относителна влажност на въздуха най-малко 60 % се изчисляват на влажностен режим (евентуален кондензационен пад).
(2) Външните ограждащи конструкции и елементи, както и вътрешните елементи, граничещи с неотопляеми пространства, се изчисляват на евентуален кондензационен пад (кондензирана влага). Подовете и стените, граничещи със земята, не се изчисляват на кондензационен пад.
(3) Сградните ограждащи конструкции и елементи се изчисляват на влажностен режим съгласно приложение № 6.
Чл. 19
(1) Сградите се проектират и изпълняват така, че през проектния им експлоатационен срок водната пара, проникваща чрез дифузия през сградните ограждащи конструкции и елементи, да не кондезира или общата сума на кондензираните водни пари в края на изчислителния период на навлажняване да не причинява вреди на топлоизолацията и устойчивостта на конструкцията.
(2) Образуването на конденз по вътрешните повърхности на външните ограждащи конструкции и елементи се предотвратява, ако техният коефициент на топлопреминаване удовлетворява условието:
(8) , където: е температурата на оросяване (°C) съгласно табл. 1 на приложение № 7; ?i - коефициентът на топлопредаване на вътрешната повърхност.
Чл. 20
(1) Кондензиралите водни пари във вътрешността на ограждащите конструкции и елементи не причиняват вреда на структурата на материала, когато:
1. общата влажност на материала (), в структурата на който са кондензирали водни пари, в края на изчислителния период на дифузионно навлажняване е по-малка от максимално допустимата влажност ():
(9) , където: е експлоатационната влажност, %; - влажността на строителната конструкция в резултат на дифузионното навляжняване, %;
2. количеството кондензирали водни пари в резултат на дифузионното навлажняване се изпарява през периода на съхнене на строителната конструкция.
(2) Стойностите на и на хmax за различни строителни продукти (материали) са съгласно табл. 2 на приложение № 4.
(3) Не се допуска влагането на строителни продукти без данни за и хmax в зони с очакван кондензационен пад.
(4) Влажността на ограждащите конструкции и елементи в резултат на дифузионното навлажняване се изчислява съгласно приложение № 6.
Чл. 21
(1) За сгради без климатични инсталации продължителността на периода на дифузионно навлажняване tk и продължителността на периода на изпарение tu на кондензираната влага в ограждащите конструкции и елементи се приемат по 1440 h. За тези сгради съхненето се изчислява при следните условия:
1. i = e = 18 °C;
2. i = e = 65 %, където i и e са съответно относителната влажност на вътрешния и външния въздух.
(2) За сгради с климатични инсталации или за сгради, в които генерирането на водна пара е технологично присъщо, съхненето на ограждащите конструкции и елементи се изчислява за действителната температура и относителна влажност на вътрешния и външния въздух, определени със заданието за проектиране.
Чл. 22
(1) Дифузионното навлажняване на сградните ограждащи конструкции и елементи през периода на кондензация се изчислява при следните условия:
1. при външна относителна влажност 90 %;
2. при температура на външния въздух ?e:
(2) Данните за температурата и относителната влажност на вътрешния въздух за периода на навлажняване се определят в заданието за проектиране.
Чл. 23
(1) Въздухопропускливостта и водонепропускливостта на прозорци и врати трябва да удовлетворяват най-малко:
1. изискванията за клас 2 за въздухопропускливост съгласно БДС EN 12207 и за водонепропускливост съгласно БДС EN 1027, при свръхналягане с разлика 150 Ра, или
2. изискванията за клас 3 за въздухопропускливост съгласно БДС EN 12207 и за водонепропускливост съгласно БДС EN 1027, при свръхналягане с разлика 300 Ра, или
3. изискванията за клас 3 за въздухопропускливост съгласно БДС EN 12207 и за водонепропускливост съгласно БДС EN 1027, при свръхналягане с разлика 600 Ра.
(2) Изискванията по ал. 1, т. 1 се прилагат за прозорци и балконски врати в сгради с ниско застрояване, както и за външни врати на първия или втория етаж в сгради.
(3) Изискванията по ал. 1, т. 2 се прилагат за прозорци и балконски врати в сгради с ниско и средно застрояване, както и за външни врати на третия или четвъртия етаж в сгради.
(4) Изискванията по ал. 1, т. 3 се прилагат за прозорци и балконски врати в сгради с високо застрояване, както и за външни врати на петия или по-висок етаж в сгради.
(5) Изискванията за водонепропускливост не се прилагат за прозорци и врати, чиято външна повърхност не е изложена на метеорологични въздействия.
Чл. 24
(1) Остъклените фасади, с изключение на северните или естествено защитените, се защитават от слънчево греене. Качеството на защитата трябва да удовлетворява условието: .
(2) Защитата на остъклена фасада на сграда от слънчево греене е съгласно приложение № 8.
Глава 4. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ПРОЕКТИ
Чл. 25
Физичните характеристики на топлоизолацията, показателите за разход на енергия и други технически изисквания се посочват в съответната част на инвестиционните проекти, които подлежат на съгласуване, одобряване и оценяване на съответствието с изискванията на тази наредба, на наредбата по чл. 15 ЗЕЕ и на наредбата по чл. 125, ал. 4 ЗЕ по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Чл. 26
(1) Обхватът и съдържанието на частта, включваща показателят за разход на енергия и топлосъхранение, се определят с наредбата по чл. 139, ал. 5 ЗУТ и включват изчисленията на:
1. коефициентите на топлопреминаване;
2. топлинните загуби от топлопреминаване;
3. коефициента на специфични топлинни загуби от топлопреминаване към външния въздух;
4. топлинните загуби от вентилация;
5. топлинните печалби от вътрешни топлинни източници и от слънчево греене;
6. допустимата специфична годишна потребна топлина за отопление на жилищни и нискотемпературни сгради;
7. годишната потребна топлина и специфичната годишна потребна топлина за отопление на жилищни или нежилищни нискотемпературни сгради или коефициента на специфични топлинни загуби от топлопреминаване за нежилищни сгради с нормативна вътрешна температура, по-висока от 19 °С.
(2) В зависимост от предназначението на сградите могат да се определят и други показатели за разход на енергия съгласно чл. 12 от наредбата по чл. 15, ал. 2 ЗЕЕ.
(3) В съответствие с определените условия по тази наредба се извършва проверка за влагоизолация на ограждащите конструкции и елементи на отопляеми помещения с постоянна относителна влажност на въздуха най-малко 60 %.
Чл. 27
(1) При проектирането, при оценяването на съответствието на инвестиционните проекти с изискванията за енергийна ефективност, както и при сертифицирането на сградите показателите за разход на енергия се изчисляват съгласно детайлната методика в приложение № 3.
(2) За целите на прединвестиционните и обемноустройствените проучвания за доказване на нормативната допустимост за реализация на обектите, за съставяне на задание за проектиране, за изработване на идеен проект, както и за извършване на анализи и оценки на енергоспестяващи решения и мерки показателите за разход на енергия могат да бъдат изчислени по опростената методика съгласно приложение № 5.
Чл. 28
(1) С инвестиционните проекти за сградите се предвиждат продукти (материали и изделия), съоръжения и уреди, които съответстват на техническите спецификации, предвидени с проекта, и на действащите в Република България нормативни актове за проектиране, изпълнение и контрол на строежите.
(2) Продуктите по ал. 1 трябва да имат оценено съответствие със съществените изисквания, определени в наредбите по чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), или да се придружават от документи (сертификати и удостоверения за качество, протоколи от изпитвания и др.), удостоверяващи съответствието им, когато няма издадени наредби по реда на чл. 7 ЗТИП.
(3) При проектирането на сгради се предвиждат строителни продукти, чиито експлоатационни показатели по отношение на съществените им характеристики осигуряват изпълнението на изискванията към строежите съгласно чл. 169, ал. 1 ЗУТ и отговарят на техническите спецификации по смисъла на Наредбата за съществените изисквания към строежите и оценяване съответствието на строителните продукти, приета с Постановление № 325 на Министерския съвет от 2006 г. (ДВ, бр. 106 от 2006 г.), съответно Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО (ОВ на ЕС, бр. L88 от 4.4.2011 г.).
Чл. 29
Параметрите на системите за оползотворяване на слънчева енергия за битово горещо водоснабдяване се определят по метода съгласно приложение № 11.
Чл. 30
Когато генераторът на топлина или студ (в системите за отопление, охлаждане и вентилация, както и при загряване на вода за битови нужди) е термопомпа, при определяне на брутната потребна енергия като коефициент на полезно действие се използва сезонният коефициент на трансформация на термопомпата.
Чл. 31
За да се счита произведената енергия от термопомпи за енергия от възобновяеми източници при крайното потребление на енергия, минималната стойност на средната сезонна ефективност на термопомпите с електрически задвижвани компресори в режим на „отопление“ е не по-малка от SPFmin=3,5.
Чл. 32
В случаите, когато термопомпите използват термична енергия (директно или от изгаряне на горива), за да се счита произведената енергия от тях за енергия от възобновяеми източници при крайното потребление на енергия, минималната стойност на средната сезонна ефективност на термопомпата не може да е по-малка от SPFmin=1,15.
Чл. 33
Стойностите по чл. 31 и 32 са предпоставка за нормативна осигуреност на висока ефективност на топло- и студоснабдяването с оптимални разходи за енергия при използване на термопомпите като източници на топлина/студ съгласно изискванията на Директива 2010/31/ЕС.
Чл. 34
За изчисляване на стойностите на коефициента на трансформация (SСОР) се отчита потреблението на енергия на циркулационните помпи в комплектовката на термопомпите в съответствие с делегиран Регламент (ЕО) № 641 от 2009 г. на Комисията за прилагане на Директива 2005/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за екопроектиране на безсалникови автономни циркулационни помпи и безсалникови вградени в продукти циркулационни помпи, както и БДС EN 14511. За абсорбционни термопомпи методиката е в съответствие с БДС EN 12309-2.
Чл. 35
За изчисляване на интегрирания показател се отчитат изискванията към коефициента на полезно действие на котли, вкл. кондензни, както и котли, изгарящи биомаса при номинален и при частичен товар, дадени в таблица 3.
| Таблица 3 | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Вид на котела | Мощност, kW | КПД при номинална мощност Pn | КПД при частичен товар | ||
| средна температура на водата, °С | изисквания за КПД, % | средна температура на водата, °С | изисквания за КПД, % | ||
| Стандартни котли | 4 – 400 | 70 | >= 84+2*logPn | >= 50 | >= 80+3*logPn |
| Нискотемпературни котли(1) | 4 – 400 | 70 | >= 87,5+1,5*logPn | 40 | >= 87,5+1,5*logPn |
| Газокондензиращи котли | 4 – 400 | 70 | >= 91+1*logPn | 30(2) | >= 97+1*logPn |
| Подобрени кондензационни котли | 4 – 400 | 70 | 94,0 +1,0*logPn | ||
| Година на производство | |||||
| Котли на биомаса с естествена тяга | Произведени преди 1978 г. | 70 | 78,0 + 2,0*log(ФPn/1000) | 50 | 72,0 + 3,0*log(ФPn/1000) |
| Произведени през 1978 – 1994 г. | 70 | 80,0 + 2,0*log(ФPn/1000) | 50 | 75,0 + 3,0*log(ФPn/1000) | |
| Произведени след 1994 г. | 70 | 81,0 + 2,0*log(ФPn/1000) | 50 | 77,0 + 3,0*log(ФPn/1000) | |
| Котли на биомаса с изкуствена тяга | Произведени преди 1978 г. | 70 | 80,0 + 2,0*log(ФPn/1000) | 50 | 75,0 + 3,0*log(ФPn/1000) |
| Произведени през 1978 – 1986 г. | 70 | 82,0 + 2,0*log(ФPn/1000) | 50 | 77,5 + 3,0*log(ФPn/1000) | |
| Произведени през 1986 – 1994 г. | 70 | 84,0 + 2,0*log(ФPn/1000) | 50 | 80,0 + 3,0*log(ФPn/1000) | |
| Произведени след 1994 г. | 70 | 85,0 + 2,0*log(ФPn/1000)(3) | 81,5 + 3,0*log(ФPn/1000) | ||
| Забележки: * – знак за умножение. (1) Включително кондензиращи котли, използващи течни горива. (2) Температура на захранващата вода в котела. (3) Топлинна мощност на котела при номинално налягане |
Допълнителни разпоредби
§ 1
По смисъла на тази наредба:
1. “Строеж”, “реконструкция”, “основен ремонт” и “строителни и монтажни работи” са термините, определени в допълнителните разпоредби на ЗУТ.
2. “Основно обновяване” е обновяване на сградите, при което съотношението, изразено в стойностен или количествен показател, между обновяването и повърхността на сградните ограждащи конструкции и елементи и/или сградните енергийни инсталации (отоплителни, вентилационни, климатизационни и др.) е повече от 25 %, както и в случаите, в които повече от 25 % от сградната ограждаща конструкция подлежи на обновяване (в общата стойност не се включва цената на земята).
3. “Проектен експлоатационен срок” е условен период, през който конструкцията или част от нея ще бъде ползвана по предназначение - при обичайно поддържане и без да се налага извършване на значителен ремонт.
4. “Комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия” е производство в един процес на топлинна и електрическа енергия според потребностите от топлинна енергия.
5. “Възобновяеми енергийни източници” са слънчевата, вятърната, водната и геотермалната енергия, възобновяващи се без видимо изтощаване при използването им, както и отпадни топлини, енергията от растителна и животинска биомаса, в т. ч. биогаз и енергията от индустриални и битови отпадъци.
6. “Потребна енергия” е енергията, необходима за поддържане на определен микроклимат в сградата.
7. “Първична енергия” е сумата от всички съставни части на потребната енергия, увеличени със съответстващите им загуби за добив/производство и пренос.
8. “Обща площ” е общата площ на външните ограждащи конструкции и елементи на сградата, през които преминава топлина във външната среда.
9. “Полезна площ” е разгънатата площ на пода на отопляемото пространство, определена по вътрешните му размери.
10. “Денградуси” е произведението от броя на дните и разликата между температурата на отопляемото пространство (19 °С) и средната за периода стойност на външната температура. При изчисляването се отчита само броят на дните със средна външна температура под 12 °С.
11. “Годишна потребна топлина” е топлината, необходима за осигуряване на проектната вътрешна температура на сградата.
12. “Отопляемо пространство” е ограничено затворено пространство, отоплявано с една или различни проектни температури.
13. “Неотопляемо пространство” е помещение или ограничено затворено пространство, което не е част от отопляемо пространство и не се отоплява.
14. “Нетен отопляем обем” е обемът, необходим при изчисляването на топлинните загуби от вентилация и инфилтрация.
15. “Отопляем обем” е обемът на пространството, ограничено от външните ограждащи конструкции и елементи на сградата, през които топлината се предава във външната среда.
16. “Коефициент на сумарна пропускливост на слънчева енергия” е частта от слънчевата енергия, която преминава в отопляемото пространство.
17. “Фактор на формата” е отношението на общата площ на външните ограждащи конструкции и елементи на сградата към отопляемия обем на сградата.
18. “Топлинни загуби от топлопреминаване” са топлинните загуби от топлопреминаване на сградните ограждащи конструкции и елементи.
19. “Топлинни загуби от вентилация” са топлинните загуби в резултат на смяната на въздуха от помещенията с незатоплен въздух от външната среда.
20. “Топлинни печалби от вътрешни топлинни източници” са топлината, която постъпва в помещението или която се отделя в отопляемото помещение от източници, различни от отоплителната система.
21. “Печалби от слънчево греене” са топлината, която постъпва в помещението в резултат на слънчевото греене.
22. “Топлинен мост” е част или елемент от сградната ограждаща конструкция, в която коефициентът на топлопреминаване е по-голям в резултат на промяна на дебелината или геометрията на строителния продукт (материал).
23. “Отоплителен период” е периодът от време, през който топлинната енергия се ползва за отопление.
24. “Начало на отоплителния период” е денят, следващ три последователни дни със средна денонощна температура на външния въздух, по-ниска от +12 °С.
25. “Край на отоплителния период” е денят, следващ три последователни дни, през които температурата на външния въздух е над +12 °С; третият ден от трите последователни дни е краят на отоплителния период.
26. “Процент на остъкляване” е отношението на площта на прозорците, определена по външните размери, към общата площ на фасадата.
27. “Кратност на въздухообмена” е обменът на вътрешния с външния въздух за един час, изчислен на база нетния обем на сградата.
28. “Коефициент на ефективност (полезно действие) на топлообменник въздух-въздух” е процентът на топлината от изхвърления въздух, която се връща обратно в сградата.
§ 2
С тази наредба се въвеждат изискванията на Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (ОВ, L 153/13 от 18 юни 2010 г.).
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 3
Тази наредба се издава на основание чл. 169, ал. 3 във връзка с чл. 169, ал. 1, т. 7 ЗУТ и отменя Наредба № 1 от 1999 г. за проектиране на топлоизолацията на сгради (ДВ, бр. 7 от 1999 г.).
§ 4
Тази наредба се прилага за сгради, чието проектиране започва след 1 март 2005 г.
§ 5
До влизане в сила на наредбата по чл. 125, ал. 4 ЗЕ се прилагат Нормите за проектиране на отоплителни, вентилационни и климатични инсталации (отпечатани в Бюлетина за строителство и архитектура (БСА), бр. 6, 7, 8 и 9 от 1986 г.; изм. и доп., БСА, бр. 6 - 7 от 1991 г., бр. 10 от 1993 г. и бр. 4 - 5 от 1994 г.) при изчисляване на показателите за топлосъхранение и за разход на енергия, както и на енергийните характеристики на сградите съгласно наредбата по чл. 15, ал. 2 ЗЕЕ.
§ 6
Указания по прилагане на наредбата дава министърът на регионалното развитие и благоустройството.