Наредба № 7 от 2004 г. за енергийна ефективност на сгради (наредба № 7 от 15 декември 2004 г. за топлосъхранение и икономия на енергия в сгради)

Чл. 1

(1) С наредбата се определят:

1. техническите изисквания за икономия на енергия и топлосъхранение в сгради и методите за определяне на потребната топлина за отопление, като се отчитат топлинните загуби през сградните ограждащи конструкции и елементи, топлинните печалби от вътрешни топлинни източници и от слънчево греене, климатичните данни, начинът на застрояване и други специфични изисквания към сградите;

2. техническите правила и норми за проектиране на топлоизолацията на сгради, включително максимално допустимите стойности на коефициента на топлопреминаване през сградните ограждащи конструкции и елементи, както и изискванията за влагоустойчивост, въздухопропускливост, водонепропускливост и слънцезащита през летния период.

(2) Изискванията на наредбата се прилагат при проектиране и изпълнение на жилищни сгради и на сгради за обществено обслужване в областта на здравеопазването, образованието, културата и изкуството, търговията, общественото хранене, хотелиерството и услугите, административни и производствени сгради, наричани за краткост “нежилищни сгради”, със:

1. нормативна температура на вътрешния въздух, по-висока от 19 °С, и относителна влажност на въздуха под 75 %;

2. ниска вътрешна температура - от 12 до 19 °С в зависимост от предназначението им, които се отопляват най-малко три месеца годишно, наричани за краткост “нежилищни нискотемпературни сгради”.

Чл. 2

(1) Наредбата се прилага при проектиране и изпълнение на нови сгради, както и при реконструкция, основно обновяване, основен ремонт и преустройство на съществуващи сгради.

(2) Изискванията на наредбата се прилагат и при изчисляване на енергийните характеристики на сградите съгласно наредбата по чл. 15, ал. 2 от Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ), като се отчитат изискванията и на наредбата по чл. 125, ал. 4 от Закона за енергетиката (ЗЕ).

(3) Нормативните изисквания на чл. 6, 7 и 8 не се отнасят за сгради, в които:

1. най-малко 70 % от топлината за отопление е получена чрез комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия (когенерация);

2. най-малко 70 % от топлината за отопление е получена от възобновяем енергиен източник.

(4) Основните означения и единици за измерване, използвани в наредбата, са съгласно приложение № 1, а останалите означения - съгласно формулите, за които се отнасят.

Чл. 3

При проектиране топлоизолацията на ограждащите конструкции на сгради със специални параметри на температурно-влажностния режим, като стационарни хладилници, обществени бани и перални, производствени помещения с влажен и мокър режим (с относителна влажност на въздуха над 75 на сто), селскостопански и животновъдни сгради, оранжерии, временни сгради и др., могат да се прилагат изискванията на тази наредба и на специфичните нормативни актове и документи.

Чл. 4

Техническите критерии за определяне на основни показатели за разход на енергия и топлосъхранение в зависимост от вида на сградите са:

1. годишната потребна топлина за отопление на един квадратен метър полезна площ - за жилищни сгради;

2. коефициентът на специфични топлинни загуби от топлопреминаване на ограждащите конструкции и елементи - за нежилищни сгради;

3. годишната потребна топлина за отопление на един кубичен метър отопляем обем - за нежилищни нискотемпературни сгради.

Чл. 5

(1) Отопляемото пространство се определя преди изчисляване на топлотехническите характеристики на сградата. Сградните елементи се разглеждат като граници на отопляемото пространство.

(2) Площта на външните ограждащи конструкции и елементи А се определя по външните им размери в съответствие с БДС EN ISO 13789.

(3) Полезната площ Au за жилищни сгради със светла височина 2,60 m може да се определя по формулата:

(1-dup)

(4) Нетният отопляем обем на сградата V се определя по вътрешните размери съгласно БДС EN ISO 13789. За опростени изчисления V може да се определя по формулата:

(2-dup)

(5) Коефициентът на специфични топлинни загуби от топлопреминаване през сградните ограждащи конструкции и елементи се определя по формулата:

(3-dup) където е коефициентът на топлинни загуби от топлопреминаване.

Чл. 6

(1) Максималните нормативни стойности на годишната потребна топлина за отопление на един квадратен метър полезна жилищна площ ( ) в зависимост от фактора на формата и денградусите (DD) при температура на вътрешния въздух, по-висока от 19 °С, са определени в табл. 1. (Забележка на редакцията: виж този материал в PDF-а на броя) Таблица 1 , kWh/m2 fo, m-1 DD, K.d 2100 2500 2900 3300 І 0,2 50,0 51,8 54,0 56,5 0,3 55,4 57,3 59,4 61,9 0,4 60,8 62,7 64,8 67,3 0,5 66,2 68,1 70,2 72,7 0,6 71,6 73,5 75,6 78,1 0,7 77,1 78,9 81,1 83,6 0,8 82,5 84,3 86,5 89,0 0,9 87,9 89,7 91,9 94,4 1,0 93,3 95,1 97,3 99,8 і 1,05 96,0 97,84 100 102,5

(2) Междинните стойности на по табл. 1 се определят по формулата:

(4)

(3) Необходимите данни за изчисляване на продължителността на отоплителния период и за денградусите по населени места са съгласно картата и табл. 1 и 2 на приложение № 2.

Чл. 7

(1) Максималните нормативни стойности на коефициента на специфични топлинни загуби от топлопреминаване () за нежилищни сгради в зависимост от fo и процента на остъкляване с нормативна температура на вътрешния въздух, по-висока от 19 °С, са определени в табл. 2. Таблица 2 fo, m-1 , W/(m2 K) при остъкляване при остъкляване на фасадата І 30 % на фасадата > 30 % І 0,2 1,15 1,65 0,3 0,90 1,25 0,4 0,78 1,05 0,5 0,70 0,93 0,6 0,65 0,85 0,7 0,61 0,79 0,8 0,59 0,75 0,9 0,57 0,72 1,0 0,55 0,69 і 1,05 0,54 0,68

(2) Междинните стойности на НТmax? за колони 2 и 3 от табл. 2 се определят , както следва:

1. за колона 2 - по формулата:

(5) ;

2. за колона 3 - по формулата:

(6)

Чл. 8

(1) Максималните нормативни стойности на годишната потребна топлина за отопление на един кубичен метър отопляем обем за нежилищни нискотемпературни сгради (), които се отопляват повече от три месеца годишно с температура на вътрешния въздух от 12 до 19 °С, както и за сезонно отопляеми сгради за спорт и културни занимания, които се отопляват три и повече месеца годишно, при проектна вътрешна температура, по-висока от 15 °С, са определени в табл. 3. Таблица 3 fo, m-1 , kWh/m3 І 0,2 33,9 0,3 36,5 0,4 39,0 0,5 41,6 0,6 44,2 0,7 46,7 0,8 49,3 0,9 51,8 1,0 54,4 і 1,05 55,7

(2) Междинните стойности на се определят по формулата:

(7)

Чл. 9

Потребната топлина за отопление и потребната първична енергия се изчисляват в съответствие с методиката в приложение № 3, като се отчитат загубите при добива и/или производството и преноса на енергийни ресурси и енергия. В изчисленията се отчитат топлинните загуби от топлопреминаване и вентилация, както и топлинните печалби от вътрешни топлинни източници и от слънчево греене.

Чл. 10

(1) На топлоизолация се изчисляват граничещите с външния въздух сградни ограждащи конструкции и елементи, както следва:

1. външни стени, включително участъците, разположени зад отоплителните тела, външни стени, граничещи със земята, части от стени на отопляеми подземни етажи, външни стени на тавански жилища и други обитавани помещения;

2. прозорци и външни врати;

3. покриви и тавански плочи при неотопляеми тавански помещения;

4. подове, разположени непосредствено върху земята, над неотопляеми подземни етажи и граничещи с външния въздух.

(2) На топлоизолация се изчисляват и вътрешните стени и междуетажните подове, ограждащи пространство в сгради, в което температурата може да спадне под 12 °С, както и в други специфични случаи (например при подове с вградено площно отопление и др.), предвидени в проекта.

(3) Коефициентът на топлопреминаване (U) се определя съгласно БДС EN ISO 6946.

(4) Стойностите на U за отопляеми сгради не могат да бъдат по-големи от стойностите в табл. 4. Таблица 4 № Видове сградни U, W/(m2K) по ограждащи конструкции за сгради за ниско- ред и елементи с норма- темпера- тивна вът- турни решна тем- сгради пература 19 °С

1. Външни стени и стени, граничещи с неотопляеми пространства 0,50 0,83

2. Преградни стени в отопля- еми пространства 1,60 10,00

3. Външни стени, граничещи със земята 0,70 1,20

4. Преградни стени в отопля- еми тавански пространства 1,35 2,00

5. Подове, граничещи със земята 0,45 0,83

6. Таванска плоча на студен покрив 0,35 0,83

7. Подова плоча над неотоп- ляем подземен етаж 0,50 0,83

8. Стена, таван или под, гра- ничещ с външния въздух или със земята, при вгра- дено площно отопление 0,50 0,57

9. Топъл покрив 0,35 0,83

(5) Топлофизичните характеристики на строителните продукти (материали), необходими за изчисленията на топлоизолация, се определят съгласно табл. 1 на приложение № 4 или в техническите спецификации на производителя. Стойностите са валидни при експлоатационната влажност и температура на продуктите в ограждащите конструкции и елементи.

Чл. 11

Фугите между отделните сградни ограждащи конструкции и елементи (деформационни, между сглобяеми елементи и др.) трябва да удовлетворяват изискванията за топлоизолация и въздухопропускливост, които се поставят към ограждащите конструкции и елементи.

Чл. 12

(1) Сградите се проектират и изпълняват така, че ефектът на топлинните мостове да е минимален.

(2) Стойностите на линейния коефициент на топлопреминаване на топлинните мостове ?i не трябва да надвишават 0,2 W/(mK), съответно ?e - 0,1 W/(mK). Топлинни мостове с по-високи стойности на ?i и ?e се избягват чрез подходяща корекция на проектните детайли.

(3) При изчисляване на потребната топлина за отопление ефектът на топлинните мостове се отчита съгласно БДС EN ISO 13789 и БДС EN ISO 14683.

(4) В случаите, когато топлинните мостове в сградата имат стойности на линейния коефициент на топлопреминаване ?i < 0,2 W/(mK) или ?e < 0,1 W/(mK), техният ефект може да се отчете, като стойността на коефициента на специфични топлинни загуби от топлопреминаване се завиши с 0,1 W/(m2K).

Чл. 13

(1) Коефициентът на топлопреминаване на окачени (остъклени) фасади на сгради е не по-голям от 1,9 W/(m2K), както и коефициентът на сумарна пропускливост на слънчева енергия (g) е не по-голям от 0,55.

(2) Коефициентът на топлопреминаване на окачени фасади с повишени изисквания за звукоизолация (с индекс на звукоизолация Rw,R і 40 dB съгласно БДС EN ISO 717-1) за огнеустойчивост (пожароустойчивост), за механична устойчивост и др. е не по-голям от 2,3 W/(m2K).

(3) Коефициентът на топлопреминаване на прозорци в зависимост от материала, от който са изпълнени рамките им, е не по-голям от следните стойности:

1. при дървени или пластмасови рамки или при комбинация от тях - 2,0 W/(m2K);

2. при метални рамки - 2,2 W/(m2K).

(4) Коефициентът на топлопреминаване на външни прозорци, балконски врати и покривни прозорци с повишени изисквания за звукоизолация (с индекс на звукоизолация Rw,R і 40 dB съгласно БДС EN ISO 717-1) за огнеустойчивост (пожароустойчивост), за механична устойчивост и др. е не по-голям от 2,2 W/(m2K).

(5) Коефициентът на топлопреминаване на външни врати е не по-голям от 3,5 W/(m2K).

Чл. 14

(1) При определяне на потребната топлина за отопление кратността на въздухообмена (n) на вътрешния въздух с външен въздух се приема не по-голяма от 0,7 h-1 или при предвидени други условия тя се изчислява съгласно наредбата по чл. 125, ал. 4 ЗЕ.

(2) При сгради с кратност на въздухообмена, по-голяма от 3,0 h-1, може се предвижда оползотворяване на топлината от отработения въздух при условията и по реда, определени с наредбата по чл. 125, ал. 4 ЗЕ.

Чл. 15

Опростената методика за изчисляване на показателите за годишен разход на енергия, включително на годишната потребна топлина за отопление, е съгласно приложение № 5.

Чл. 16

Допуска се при жилищни сгради с полезна площ до 100 m2 да не се изчислява потребната топлина за отопление по чл. 6, ако стойностите на U са не по-големи от стойностите в табл. 5. Таблица 5 № Видове сградни U, W/(m2K) по ограждащи конструкции ред и елементи

1. Външни стени 0,50

2. Външни прозорци, балконски вра- ти и покривни прозорци 2,0

3. Тавански плочи, граничещи с нео- битаеми пространства, и сградни ограждащи конструкции и елемен- ти, граничещи отгоре или отдолу с външния въздух 0,22

4. Подове и стени, граничещи със зе- мята, и подове над неотопляеми пространства 0,35

Чл. 17

(1) Основен критерий за разход на енергия и топлосъхранение за жилищни и нежилищни сгради с нормативна вътрешна температура 19 °С и за нежилищни нискотемпературни сгради е коефициентът на топлопреминаване през сградните ограждащи конструкции и елементи.

(2) В зависимост от вида и предназначението на сградата могат да се прилагат и други критерии, посочени в чл. 4.

(3) За сгради, които подлежат на сертифициране по реда на наредбата по чл. 16, ал. 1 ЗЕЕ, се спазват критериите на чл. 4.

(4) Стойностите на коефициента на топлопреминаване не могат да бъдат по-големи от стойностите в табл. 6, когато:

1. реконструкцията, основното обновяване, основният ремонт или преустройството на съществуващи сгради обхващат повече от 25 на сто от площта на сградните ограждащи конструкции и елементи;

2. отопляемият обем се увеличава с повече от 30 m3. Таблица 6 № Видове сградни U, W/(m2K) по ограждащи конструкции за сгради за ниско- ред и елементи с норма- темпера- тивна вът- турни решна тем- сгради пература 19 °С 1 2 3 4

1-dup. Външна стена, при която:

2-dup. Външни прозорци, бал- конски врати и покривни прозорци 2,0 2,8 Остъкление (стъклопакет) 1,8 - Окачени фасади 1,9 3,0

3. Външни прозорци, бал- конски врати и покривни прозорци с повишени изисквания 2,2 2,8 Окачени фасади с повише- ни изисквания 2,3 3,0

4. Наклонени покриви и вен- тилирани плоски покриви 0,30 0,40 Плоски покриви без вентилируем слой 0,25 0,40

5. Подове и стени, граничещи с неотопляеми пространст- ва или със земята, при които:

Чл. 18

(1) Сградните ограждащи конструкции и елементи на отопляеми сгради (помещения) с продължителна относителна влажност на въздуха най-малко 60 % се изчисляват на влажностен режим (евентуален кондензационен пад).

(2) Външните ограждащи конструкции и елементи, както и вътрешните елементи, граничещи с неотопляеми пространства, се изчисляват на евентуален кондензационен пад (кондензирана влага). Подовете и стените, граничещи със земята, не се изчисляват на кондензационен пад.

(3) Сградните ограждащи конструкции и елементи се изчисляват на влажностен режим съгласно приложение № 6.

Чл. 19

(1) Сградите се проектират и изпълняват така, че през проектния им експлоатационен срок водната пара, проникваща чрез дифузия през сградните ограждащи конструкции и елементи, да не кондезира или общата сума на кондензираните водни пари в края на изчислителния период на навлажняване да не причинява вреди на топлоизолацията и устойчивостта на конструкцията.

(2) Образуването на конденз по вътрешните повърхности на външните ограждащи конструкции и елементи се предотвратява, ако техният коефициент на топлопреминаване удовлетворява условието:

(8) , където: е температурата на оросяване (°C) съгласно табл. 1 на приложение № 7; ?i - коефициентът на топлопредаване на вътрешната повърхност.

Чл. 20

(1) Кондензиралите водни пари във вътрешността на ограждащите конструкции и елементи не причиняват вреда на структурата на материала, когато:

1. общата влажност на материала (), в структурата на който са кондензирали водни пари, в края на изчислителния период на дифузионно навлажняване е по-малка от максимално допустимата влажност ():

(9) , където: е експлоатационната влажност, %; - влажността на строителната конструкция в резултат на дифузионното навляжняване, %;

2. количеството кондензирали водни пари в резултат на дифузионното навлажняване се изпарява през периода на съхнене на строителната конструкция.

(2) Стойностите на и на хmax за различни строителни продукти (материали) са съгласно табл. 2 на приложение № 4.

(3) Не се допуска влагането на строителни продукти без данни за и хmax в зони с очакван кондензационен пад.

(4) Влажността на ограждащите конструкции и елементи в резултат на дифузионното навлажняване се изчислява съгласно приложение № 6.

Чл. 21

(1) За сгради без климатични инсталации продължителността на периода на дифузионно навлажняване tk и продължителността на периода на изпарение tu на кондензираната влага в ограждащите конструкции и елементи се приемат по 1440 h. За тези сгради съхненето се изчислява при следните условия:

1. i = e = 18 °C;

2. i = e = 65 %, където i и e са съответно относителната влажност на вътрешния и външния въздух.

(2) За сгради с климатични инсталации или за сгради, в които генерирането на водна пара е технологично присъщо, съхненето на ограждащите конструкции и елементи се изчислява за действителната температура и относителна влажност на вътрешния и външния въздух, определени със заданието за проектиране.

Чл. 22

(1) Дифузионното навлажняване на сградните ограждащи конструкции и елементи през периода на кондензация се изчислява при следните условия:

1. при външна относителна влажност 90 %;

2. при температура на външния въздух ?e:

(2) Данните за температурата и относителната влажност на вътрешния въздух за периода на навлажняване се определят в заданието за проектиране.

Чл. 23

(1) Въздухопропускливостта и водонепропускливостта на прозорци и врати трябва да удовлетворяват най-малко:

1. изискванията за клас 2 за въздухопропускливост съгласно БДС EN 12207 и за водонепропускливост съгласно БДС EN 1027, при свръхналягане с разлика 150 Ра, или

2. изискванията за клас 3 за въздухопропускливост съгласно БДС EN 12207 и за водонепропускливост съгласно БДС EN 1027, при свръхналягане с разлика 300 Ра, или

3. изискванията за клас 3 за въздухопропускливост съгласно БДС EN 12207 и за водонепропускливост съгласно БДС EN 1027, при свръхналягане с разлика 600 Ра.

(2) Изискванията по ал. 1, т. 1 се прилагат за прозорци и балконски врати в сгради с ниско застрояване, както и за външни врати на първия или втория етаж в сгради.

(3) Изискванията по ал. 1, т. 2 се прилагат за прозорци и балконски врати в сгради с ниско и средно застрояване, както и за външни врати на третия или четвъртия етаж в сгради.

(4) Изискванията по ал. 1, т. 3 се прилагат за прозорци и балконски врати в сгради с високо застрояване, както и за външни врати на петия или по-висок етаж в сгради.

(5) Изискванията за водонепропускливост не се прилагат за прозорци и врати, чиято външна повърхност не е изложена на метеорологични въздействия.

Чл. 24

(1) Остъклените фасади, с изключение на северните или естествено защитените, се защитават от слънчево греене. Качеството на защитата трябва да удовлетворява условието: .

(2) Защитата на остъклена фасада на сграда от слънчево греене е съгласно приложение № 8.

Чл. 25

Физичните характеристики на топлоизолацията, показателите за разход на енергия и други технически изисквания се посочват в съответната част на инвестиционните проекти, които подлежат на съгласуване, одобряване и оценяване на съответствието с изискванията на тази наредба, на наредбата по чл. 15 ЗЕЕ и на наредбата по чл. 125, ал. 4 ЗЕ по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Чл. 26

(1) Обхватът и съдържанието на частта, включваща показателите за разход на енергия и топлосъхранение, се определят с наредбата по чл. 139, ал. 5 ЗУТ и включват изчисленията на:

1. коефициентите на топлопреминаване;

2. топлинните загуби от топлопреминаване;

3. коефициента на специфични топлинни загуби от топлопреминаване към външния въздух;

4. топлинните загуби от вентилация;

5. топлинните печалби от вътрешни топлинни източници и от слънчево греене;

6. допустимата специфична годишна потребна топлина за отопление на жилищни и нискотемпературни сгради;

7. годишната потребна топлина и специфичната годишна потребна топлина за отопление на жилищни или нежилищни нискотемпературни сгради или коефициента на специфични топлинни загуби от топлопреминаване за нежилищни сгради с нормативна вътрешна температура, по-висока от 19 °С.

(2) В зависимост от предназначението на сградите могат да се определят и други показатели за разход на енергия съгласно чл. 12 от наредбата по чл. 15, ал. 2 ЗЕЕ.

(3) В съответствие с определените условия по тази наредба се извършва проверка за влагоизолация на ограждащите конструкции и елементи на отопляеми помещения с постоянна относителна влажност на въздуха най-малко 60 %.

Чл. 27

(1) При проектирането, при оценяването на съответствието на инвестиционните проекти с изискванията за енергийна ефективност, както и при сертифицирането на сградите показателите за разход на енергия се изчисляват съгласно детайлната методика в приложение № 3.

(2) За целите на прединвестиционните и обемноустройствените проучвания за доказване на нормативната допустимост за реализация на обектите, за съставяне на задание за проектиране, за изработване на идеен проект, както и за извършване на анализи и оценки на енергоспестяващи решения и мерки показателите за разход на енергия могат да бъдат изчислени по опростената методика съгласно приложение № 5.

Чл. 28

(1) С инвестиционните проекти за сградите се предвиждат продукти (материали и изделия), съоръжения и уреди, които съответстват на техническите спецификации, предвидени с проекта, и на действащите в Република България нормативни актове за проектиране, изпълнение и контрол на строежите.

(2) Продуктите по ал. 1 трябва да имат оценено съответствие със съществените изисквания, определени в наредбите по чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), или да се придружават от документи (сертификати и удостоверения за качество, протоколи от изпитвания и др.), удостоверяващи съответствието им, когато няма издадени наредби по реда на чл. 7 ЗТИП.

(3) Съответствието на строителните продукти със съществените изисквания към строежите се оценява и удостоверява при условията и по реда на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на строителните продукти, приета с Постановление № 230 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 93 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 75 от 2001 г.; изм., бр. 115 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 109 от 2003 г.).

§ 1

По смисъла на тази наредба:

1. “Строеж”, “реконструкция”, “основен ремонт” и “строителни и монтажни работи” са термините, определени в допълнителните разпоредби на ЗУТ.

2. “Основно обновяване” е обновяване на сградите, при което съотношението, изразено в стойностен или количествен показател, между обновяването и повърхността на сградните ограждащи конструкции и елементи и/или сградните енергийни инсталации (отоплителни, вентилационни, климатизационни и др.) е повече от 25 %, както и в случаите, в които повече от 25 % от сградната ограждаща конструкция подлежи на обновяване (в общата стойност не се включва цената на земята).

3. “Проектен експлоатационен срок” е условен период, през който конструкцията или част от нея ще бъде ползвана по предназначение - при обичайно поддържане и без да се налага извършване на значителен ремонт.

4. “Комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия” е производство в един процес на топлинна и електрическа енергия според потребностите от топлинна енергия.

5. “Възобновяеми енергийни източници” са слънчевата, вятърната, водната и геотермалната енергия, възобновяващи се без видимо изтощаване при използването им, както и отпадни топлини, енергията от растителна и животинска биомаса, в т. ч. биогаз и енергията от индустриални и битови отпадъци.

6. “Потребна енергия” е енергията, необходима за поддържане на определен микроклимат в сградата.

7. “Първична енергия” е сумата от всички съставни части на потребната енергия, увеличени със съответстващите им загуби за добив/производство и пренос.

8. “Обща площ” е общата площ на външните ограждащи конструкции и елементи на сградата, през които преминава топлина във външната среда.

9. “Полезна площ” е разгънатата площ на пода на отопляемото пространство, определена по вътрешните му размери.

10. “Денградуси” е произведението от броя на дните и разликата между температурата на отопляемото пространство (19 °С) и средната за периода стойност на външната температура. При изчисляването се отчита само броят на дните със средна външна температура под 12 °С.

11. “Годишна потребна топлина” е топлината, необходима за осигуряване на проектната вътрешна температура на сградата.

12. “Отопляемо пространство” е ограничено затворено пространство, отоплявано с една или различни проектни температури.

13. “Неотопляемо пространство” е помещение или ограничено затворено пространство, което не е част от отопляемо пространство и не се отоплява.

14. “Нетен отопляем обем” е обемът, необходим при изчисляването на топлинните загуби от вентилация и инфилтрация.

15. “Отопляем обем” е обемът на пространството, ограничено от външните ограждащи конструкции и елементи на сградата, през които топлината се предава във външната среда.

16. “Коефициент на сумарна пропускливост на слънчева енергия” е частта от слънчевата енергия, която преминава в отопляемото пространство.

17. “Фактор на формата” е отношението на общата площ на външните ограждащи конструкции и елементи на сградата към отопляемия обем на сградата.

18. “Топлинни загуби от топлопреминаване” са топлинните загуби от топлопреминаване на сградните ограждащи конструкции и елементи.

19. “Топлинни загуби от вентилация” са топлинните загуби в резултат на смяната на въздуха от помещенията с незатоплен въздух от външната среда.

20. “Топлинни печалби от вътрешни топлинни източници” са топлината, която постъпва в помещението или която се отделя в отопляемото помещение от източници, различни от отоплителната система.

21. “Печалби от слънчево греене” са топлината, която постъпва в помещението в резултат на слънчевото греене.

22. “Топлинен мост” е част или елемент от сградната ограждаща конструкция, в която коефициентът на топлопреминаване е по-голям в резултат на промяна на дебелината или геометрията на строителния продукт (материал).

23. “Отоплителен период” е периодът от време, през който топлинната енергия се ползва за отопление.

24. “Начало на отоплителния период” е денят, следващ три последователни дни със средна денонощна температура на външния въздух, по-ниска от +12 °С.

25. “Край на отоплителния период” е денят, следващ три последователни дни, през които температурата на външния въздух е над +12 °С; третият ден от трите последователни дни е краят на отоплителния период.

26. “Процент на остъкляване” е отношението на площта на прозорците, определена по външните размери, към общата площ на фасадата.

27. “Кратност на въздухообмена” е обменът на вътрешния с външния въздух за един час, изчислен на база нетния обем на сградата.

28. “Коефициент на ефективност (полезно действие) на топлообменник въздух-въздух” е процентът на топлината от изхвърления въздух, която се връща обратно в сградата.

§ 2

Тази наредба се издава на основание чл. 169, ал. 3 във връзка с чл. 169, ал. 1, т. 7 ЗУТ и отменя Наредба № 1 от 1999 г. за проектиране на топлоизолацията на сгради (ДВ, бр. 7 от 1999 г.).

§ 3

Тази наредба се прилага за сгради, чието проектиране започва след 1 март 2005 г.

§ 4

До влизане в сила на наредбата по чл. 125, ал. 4 ЗЕ се прилагат Нормите за проектиране на отоплителни, вентилационни и климатични инсталации (отпечатани в Бюлетина за строителство и архитектура (БСА), бр. 6, 7, 8 и 9 от 1986 г.; изм. и доп., БСА, бр. 6 - 7 от 1991 г., бр. 10 от 1993 г. и бр. 4 - 5 от 1994 г.) при изчисляване на показателите за топлосъхранение и за разход на енергия, както и на енергийните характеристики на сградите съгласно наредбата по чл. 15, ал. 2 ЗЕЕ.

§ 5

Указания по прилагане на наредбата дава министърът на регионалното развитие и благоустройството.

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 2, ал. 4

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 6, ал. 3

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 9

Приложение 4 Приложение № 4 към чл. 10, ал. 5

Приложение 5 Приложение № 5 към чл. 15

Приложение 6 Приложение № 6 към чл. 18, ал. 3 и чл. 20, ал. 4

Приложение 7 Приложение № 7 към чл. 19, ал. 2

Приложение 8 Приложение № 8 към чл. 24, ал. 2