Наредба № 7 от 2004 г. за енергийна ефективност на сгради (наредба № 7 от 15 декември 2004 г. за топлосъхранение и икономия на енергия в сгради)

Чл. 1

(1) С наредбата се определят:

1. минималните изисквания за енергийна ефективност на жилищни сгради и на сгради за обществено обслужване и начините за изразяване на техническите изисквания към енергийните характеристики на сградите;

2. методиката за изчисляване на показателите за разход на енергия и на енергийните характеристики на сградите;

3. граничните стойности на интегрирания енергиен показател „специфичен годишен разход на първична енергия“ в kWh/m2, определени със скалата на класовете на енергопотребление;

4. референтните стойности на коефициента на топлопреминаване през сградните ограждащи конструкции и елементи;

5. изискванията за влагоустойчивост, въздухопропускливост, водонепропускливост и слънцезащита през летния период;

6. техническите изисквания по отношение на ефективността на генераторите на топлина/студ в сградите, включително на децентрализираните системи за оползотворяване на енергията от възобновяеми източници;

7. изискванията към инвестиционните проекти при оценката на разхода на енергия.

(2) Изискванията на наредбата се прилагат при:

1. проектиране, изпълнение и поддържане на нови жилищни сгради и на сгради за обществено обслужване, както и при реконструкция, обновяване, основен ремонт, преустройство, надстрояване и пристрояване на съществуващи жилищни и нежилищни сгради за обществено обслужване.

2. оценяване на съответствието на инвестиционните проекти на сградите по т. 1;

3. оценка на общия и специфичния годишен разход на енергия при извършване на обследване за енергийна ефективност на съществуващи сгради; оценката се извършва чрез комбинирано прилагане на определената с наредбата изчислителна методика и необходимите технически измервания в сградите.

(3) Наредбата не се прилага за:

1. сгради и културни ценности, включени в обхвата на Закона за културното наследство, доколкото изпълнението на някои минимални изисквания за енергийни характеристики би довело до нарушаване на архитектурните и/или художествените характеристики на сградата;

2. молитвени домове на законно регистрираните вероизповедания в страната;

3. временни сгради с планирано време за използване до две години;

4. стопанските сгради на земеделски производители, използвани за селскостопанска дейност;

5. производствени сгради или части от сгради с производствено предназначение, за които няма изискване за поддържане на микроклимат с нормативно определени параметри;

6. жилищни сгради, които се използват по предназначение до 4 месеца годишно;

7. единични сгради с разгъната застроена площ до 50 кв. м;

8. текущ ремонт в сгради или в части от тях, както и при вътрешни преустройства на самостоятелни обекти или помещения в съществуващи сгради, при които не се извършват строителни и монтажни работи (СМР) по външните ограждащи конструкции и елементи, граничещи с външния въздух, и/или по системите за поддържане на микроклимата, и не се променят енергийни характеристики на сградите;

9. всички случаи на извършване на СМР, при които не се променят енергийни характеристики на сградите спрямо съществуващото им състояние.

(4) Списък на стандартите от приложното поле на наредбата е даден в т. 1 на приложение № 1.

(5) Основните означения и единици за измерване, използвани в наредбата, са съгласно приложение № 1, т. 2, а останалите означения са съгласно формулите, за които се отнасят.

Чл. 2

(1) Изискванията на наредбата се прилагат и за ограждащите елементи и ефективностите на системите за поддържане на микроклимата на производствени сгради, в които технологичният режим изисква целогодишно поддържане на микроклимат с нормативно определени параметри и/или при техни реконструкции, обновявания, основни ремонти, надстроявания и пристроявания, при които строителните и монтажните работи обхващат над 25 на сто от площта на външните ограждащи конструкции и елементи преди извършване на СМР в сградата.

(2) Енергийните характеристики и показателите за разход на енергия за сградите по ал. 1 се определят по реда на Наредба № РД-16-346 от 2009 г. за показателите за разход на енергия, енергийните характеристики на промишлени системи, условията и реда за извършване на обследване за енергийна ефективност на промишлени системи (ДВ, бр. 28 от 2009 г.), като стойностите на коефициентите на топлопреминаване през сградните ограждащи конструкции и елементи не може да са по-големи от определените стойности по технологични изисквания за конкретния случай. Когато няма специфични технологични изисквания, стойностите на коефициентите на топлопреминаване не може да са по-големи от посочените стойности в таблици 1 и 2 на наредбата.

Чл. 3

(1) Сградите в зависимост от тяхното предназначение и местните климатични условия се планират, проектират, изпълняват и поддържат така, че:

1. да са разположени и ориентирани така, че да се постигнат оптимални топлинни печалби от слънчевото греене и да се предотвратява прегряването и възникването на неприемливи въздействия от вода, влага, растителни или животински вредители, както и други химически, физически или биологични въздействия;

2. да не представляват заплаха за хигиената или здравето на обитателите или на съседите и за опазването на околната среда и параметрите на микроклимата да не надвишават минималните изисквания за осигуряване на параметрите на вътрешната среда (комфорта): топлинна среда, осветеност, качество на въздуха, влага, шум;

3. количество енергия, необходимо при експлоатацията на отоплителните, климатичните и вентилационните инсталации да е минимално;

4. да са защитени с топлинна и шумоизолация, както и от неприемливи въздействия от вибрации в зависимост от тяхното предназначение, местоположение и климатични условия;

5. да са енергийно ефективни, като разходват възможно най-малко енергия по време на тяхното изграждане, експлоатация и разрушаване;

6. да са съобразени с възможностите за оползотворяване на слънчевата енергия и на енергията от други възобновяеми източници, когато това е технически осъществимо и икономически целесъобразно.

(2) При изчисляване на енергийните характеристики на сградите се спазват изискванията на Наредба № 15 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия (ДВ, бр. 68 от 2005 г.) и на Наредба № РД-16-1058 от 2009 г. за показателите за разход на енергия и енергийните характеристики на сградите (ДВ, бр. 103 от 2009 г.).

(3) Нормативните параметри на микроклимата в сградите и правилата и изискванията при проектирането на системите за отопление, вентилация и климатизация на сградите са определени с Наредба № 15 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия и в съответствие със специфичните изисквания на наредбите за проектиране на видовете сгради за обществено обслужване.

Чл. 4

(1) Техническите изисквания към енергийните характеристики на сградите са изисквания за енергийна ефективност и се изразяват като:

1. интегриран показател (интегрирана енергийна характеристика на сградата) на сграда или топлинна зона в сграда, изразен в числови граници по скала на класовете на енергопотребление за съответното предназначение на сградите;

2. обобщен коефициент на топлопреминаване през ограждащите конструкции и елементи на сградата – в случаите по ал. 5;

3. коефициенти на топлопреминаване през сградните ограждащи конструкции и елементи – в случаите по ал. 6.

(2) Интегриран показател за енергийна ефективност на сградите по чл. 1, ал. 2 е специфичният годишен разход на първична енергия в kWh/m2 годишно или в kWh/m3 годишно за отопляване, охлаждане, вентилация, гореща вода, осветление и уреди, потребяващи енергия, на един квадратен метър от общата кондиционирана площ на сградата (Аконд.) или на един кубичен метър кондициониран обем (Vs). Интегрираният показател може да се комбинира със специфични изисквания към други показатели за разход на енергия на сградите.

(3) При изчисляване на специфичния годишен разход на първична енергия се включват най-малко:

1. ориентацията, размерите и формата на сградата;

2. характеристиките на сградните ограждащи конструкции, елементите и вътрешните пространства, в т.ч.:

3. влагоустойчивостта и водонепропускливостта;

4. системите за отопление и гореща вода за битови нужди, включително изолационните характеристики;

5. климатичните инсталации;

6. системите за вентилация;

7. естественото осветление и осветителните инсталации;

8. пасивните слънчеви системи и слънчевата защита;

9. естествената вентилация;

10. системите за оползотворяване на възобновяеми енергийни източници;

11. външните климатични условия, в т.ч. разположението и изложението на сградата и вътрешните климатични условия;

12. вътрешните енергийни товари.

(4) При изчисляване на интегрирания показател за енергийна ефективност на нови сгради се включват техническите характеристики на определения източник/източници на топлина и/или студ с проекта по част „Топлоснабдяване, вентилация и климатизация“, а за сгради в експлоатация – най-малко сезонният коефициент на полезно действие на източника/източниците на топлина и/или студ, оценен в обследването за енергийна ефективност.

(5) Технически показател за енергийна ефективност е обобщеният коефициент на топлопреминаване през ограждащите конструкции и елементи на сградата в следните случаи:

1. при реконструкция, обновяване, основен ремонт и преустройство на съществуващи сгради, при които СМР обхващат до 25 на сто включително от площта на външните ограждащи конструкции и елементи и се променят енергийни характеристики на граничещите с външен въздух сградни елементи;

2. при надстрояване и пристрояване на съществуваща сграда, при които ограждащите елементи на надстроената или пристроената част обхващат до 25 на сто включително от площта на ограждащите елементи на сградата преди надстрояването/пристрояването и се променят енергийни характеристики на граничещите с външен въздух сградни елементи;

3. на фаза идеен проект;

4. за производствени сгради по чл. 2, ал. 1;

5. за жилищни сгради с разгъната застроена площ до 250 m2 включително, с изключение на случаите по чл. 16, ал. 1.

(6) Коефициентите на топлопреминаване през ограждащите конструкции и елементи на сградата са технически показатели за енергийна ефективност при извършване на реконструкция, ремонт или преустройство на самостоятелни обекти или отделни помещения в тях, намиращи се в съществуващи сгради, когато спрямо съществуващото състояние на обектите/помещенията, които се реконструират/ремонтират/преустройват, се променят енергийните характеристики на сградните ограждащи конструкции и елементи на обектите/помещенията. Стойностите на коефициентите на топлопреминаване в тези случаи не може да са по-големи от определените стойности в таблици 1 и 2.

(7) Необходимите данни за изчисляване на продължителността на отоплителния период и за денградусите по населени места са съгласно картата и таблици 1 и 2 на приложение № 2.

Чл. 5

(1) Стойността на специфичния годишен разход на първична енергия на нови сгради се изчислява/оценява по методиката съгласно приложение № 3 въз основа на проектните данни и условия за сградата и параметрите на техническите системи, които се предвижда да бъдат изградени в сградата.

(2) Стойността на специфичния годишен разход на първична енергия в съществуващи сгради се изчислява в процеса на обследване за енергийна ефективност по реда на Закона за енергийна ефективност (ЗЕЕ). Изчисленията се извършват по методиката съгласно приложение № 3 при спазване изискванията на Наредба № 16-1594 от 2013 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради (ДВ, бр. 101 от 2013 г.).

(3) При обследването за енергийна ефективност на съществуваща сграда се изготвя технико-икономическа оценка на мерките за повишаване на енергийната ефективност на сградата, включително групиране/комбиниране на мерките в различни пакети. Оценката на инвестицията за енергоспестяване се извършва по съотношението „разходи-ползи“, като за сградата се определя и икономически най-ефективният пакет от енергоспестяващи мерки за постигане на минимално изискващия се клас на енергопотребление. Икономическата оценка на енергоспестяващите мерки е съгласно приложение № 9.

Чл. 6

(1) Максималните нормативни стойности на годишната потребна топлина за отопление на един квадратен метър полезна жилищна площ ( ) в зависимост от фактора на формата и денградусите (DD) при температура на вътрешния въздух, по-висока от 19 °С, са определени в табл. 1. (Забележка на редакцията: виж този материал в PDF-а на броя) Таблица 1 , kWh/m2 fo, m-1 DD, K.d 2100 2500 2900 3300 І 0,2 50,0 51,8 54,0 56,5 0,3 55,4 57,3 59,4 61,9 0,4 60,8 62,7 64,8 67,3 0,5 66,2 68,1 70,2 72,7 0,6 71,6 73,5 75,6 78,1 0,7 77,1 78,9 81,1 83,6 0,8 82,5 84,3 86,5 89,0 0,9 87,9 89,7 91,9 94,4 1,0 93,3 95,1 97,3 99,8 і 1,05 96,0 97,84 100 102,5

(2) Междинните стойности на по табл. 1 се определят по формулата:

(4)

(3) Необходимите данни за изчисляване на продължителността на отоплителния период и за денградусите по населени места са съгласно картата и табл. 1 и 2 на приложение № 2.

Чл. 7

(1) Максималните нормативни стойности на коефициента на специфични топлинни загуби от топлопреминаване () за нежилищни сгради в зависимост от fo и процента на остъкляване с нормативна температура на вътрешния въздух, по-висока от 19 °С, са определени в табл. 2. Таблица 2 fo, m-1 , W/(m2 K) при остъкляване при остъкляване на фасадата І 30 % на фасадата > 30 % І 0,2 1,15 1,65 0,3 0,90 1,25 0,4 0,78 1,05 0,5 0,70 0,93 0,6 0,65 0,85 0,7 0,61 0,79 0,8 0,59 0,75 0,9 0,57 0,72 1,0 0,55 0,69 і 1,05 0,54 0,68

(2)

1. за колона 2 - по формулата:

(5) ;

2. за колона 3 - по формулата:

(6)

Чл. 8

(1) Максималните нормативни стойности на годишната потребна топлина за отопление на един кубичен метър отопляем обем за нежилищни нискотемпературни сгради (), които се отопляват повече от три месеца годишно с температура на вътрешния въздух от 12 до 19 °С, както и за сезонно отопляеми сгради за спорт и културни занимания, които се отопляват три и повече месеца годишно, при проектна вътрешна температура, по-висока от 15 °С, са определени в табл. 3. Таблица 3 fo, m-1 , kWh/m3 І 0,2 33,9 0,3 36,5 0,4 39,0 0,5 41,6 0,6 44,2 0,7 46,7 0,8 49,3 0,9 51,8 1,0 54,4 і 1,05 55,7

(2) Междинните стойности на се определя по формулата:

(7)

Чл. 9

Потребната топлина за отопление и потребната първична енергия се изчислява в съответствие с методиката в приложение № 3, като се отчитат загубите при добива и/или производството и преноса на енергийни ресурси и енергия. В изчисленията се отчитат топлинните загуби от топлопреминаване и вентилация, както и топлинните печалби от вътрешни топлинни източници и от слънчево греене.

Чл. 10

(1) За определяне на интегрирания показател – специфичен годишен разход на първична енергия, се съставя енергиен баланс на сградата по методиката съгласно приложение № 3.

(2) За съставяне на енергийния баланс по ал. 1 коефициентите на топлопреминаване през сградните ограждащи конструкции и елементи (U, W/m2K) се изчисляват по методиката съгласно приложение № 3 и БДС EN ISO 6946, както следва:

1. през стени, граничещи с външния въздух, и през външни стени, граничещи със земята;

2. през прозорци и други прозрачни ограждащи елементи и през външни врати;

3. през покривни и подови конструкции, в т.ч. през тавански и подови плочи към неотоплявани пространства;

4. през подове, разположени непосредствено върху земята, над неотоплявани подземни етажи и подове, граничещи с външния въздух.

(3) В случаите, когато сградата е разделена на топлинни зони, енергийният баланс на зоната включва и топлинните потоци през разделящите ги ограждащи елементи, когато температурната разлика е равна или по-голяма от 5 °С.

(4) Референтните стойности на коефициента на топлопреминаване през основни видове ограждащи конструкции и елементи са определени в таблица 1.

(5) Топлофизичните характеристики на строителните продукти (материали), необходими за изчисленията на топлоизолация, се определят съгласно табл. 1 на приложение № 4 или в техническите спецификации на производителя. Стойностите са валидни при експлоатационната влажност и температура на продуктите в ограждащите конструкции и елементи.

Чл. 10а

(1) Коефициентът на топлопреминаване през сградните ограждащи конструкции се изчислява чрез стойностите на топлофизичните характеристики на строителните продукти и елементи.

(2) За изчисляване на коефициента на топлопреминаване проектните стойности на коефициента на топлопроводност се определят в съответствие с БДС EN ISO 10456 „Строителни материали и продукти. Процедури за определяне на декларирани и проектни топлинни стойности“.

(3) Проектните стойности на коефициента на топлопроводност може да се определят по:

1. декларирани стойности, обявени по реда на Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Република България (ДВ, бр. 14 от 2015 г.), както следва:

2. измерени стойности (директно измерени или получени индиректно чрез използване на установено съответствие (корелация) с друг технически показател (например плътност); измерванията трябва да съответстват на условията на изпитване съгласно БДС EN ISO 10456, в т.ч. дебелина и плътност за идентификация на образеца за изпитване, препоръчителна температура на изпитването (10°С или 23 °С), най-ниско съдържание на влага, изразено в масови части и достигнато чрез изсушаване на образеца, съдържание на влага в състояние на равновесие при температура 23°С и относителна влажност на въздуха 50 %, възраст (стареене) на образеца; хигротермалните характеристики на строителните материали и продукти се определят съгласно БДС EN 12 572;

3. таблични (стандартизирани) стойности – типични стойности, които може да се отчитат от таблица 1 на информационно приложение № 4 или от други официални източници, когато в приложението няма конкретна информация за продукта; когато е даден набор от стойности в зависимост от плътността, може да се използва интерполация на стойностите.

(4) Когато условията, при които са получени декларираните стойности или при които са измерени стойностите на коефициента на топлопроводност, може да се считат за съответстващи на условията за предвидената употреба на топлоизолационните продукти и на продуктите за зидарии и те се основават на една и съща статистическа оценка с ниво на доверителност 90 %, тези стойности може да се прилагат директно като проектни стойности. Правилата и методите за оценка на l90/90 са определени в съответните продуктови хармонизирани стандарти.

(5) Когато условията за определяне на декларираните/измерените стойности на коефициента на топлопроводност са различни от тези по ал. 4, стойностите се преобразуват в съответствие с т. 7 от БДС EN ISO 10456 и приложение № 4а.

(6) Проектните стойности на коефициента на топлопроводност се закръгляват към най-близката по-висока стойност в W/m.K, както следва:

1. λ ≤ 0,08 – закръглено до най-близкото по-високо 0,001 [W/(m . K)];

2. 0,08 < λ ≤ 0,20 – закръглено до най-близкото по-високо 0,005 [W/(m . K)];

3. 0,20 < λ ≤ 2,0 – закръглено до най-близкото по-високо 0,01 [W/(m . K)];

4. 2,0 < λ – закръглено до най-близкото по-високо 0,1 [W/(m . K)].

(7) Проектните стойности на коефициента на топлопроводност и числото на дифузионно съпротивление на водна пара за ефективните топлоизолационни продукти не може да надвишават стойностите на определените гранични нива на съществените им характеристики от националните приложения към съответните хармонизирани стандарти, когато такива са налични.

Чл. 11

Фугите между отделните сградни ограждащи конструкции и елементи (деформационни, между сглобяеми елементи и др.) трябва да удовлетворяват изискванията за топлоизолация и въздухопропускливост, които се поставят към ограждащите конструкции и елементи.

Чл. 12

(1) Сградите се проектират и изпълняват така, че ефектът на топлинните мостове да е минимален.

(2) Стойностите на линейния коефициент на топлопреминаване на топлинните мостове ?i не трябва да надвишават 0,2 W/(mK), съответно ?e - 0,1 W/(mK). Топлинни мостове с по-високи стойности на ?i и ?e се избягват чрез подходяща корекция на проектните детайли.

(3) При изчисляване на потребната топлина за отопление ефектът на топлинните мостове се отчита съгласно БДС EN ISO 13789 и БДС EN ISO 14683.

(4) В случаите, когато топлинните мостове в сградата имат стойности на линейния коефициент на топлопреминаване ?i < 0,2 W/(mK) или ?e < 0,1 W/(mK), техният ефект може да се отчете, като стойността на коефициента на специфични топлинни загуби от топлопреминаване се завиши с 0,1 W/(m2K).

Чл. 13

(1) Коефициентът на топлопреминаване на окачени (остъклени) фасади на сгради е не по-голям от 1,9 W/(m2K), както и коефициентът на сумарна пропускливост на слънчева енергия (g) е не по-голям от 0,55.

(2) Стойностите по ал. 1 се отнасят за граничещите с външния въздух ограждащи елементи на сградите.

(3) Коефициентът на топлопреминаване на прозорци в зависимост от материала, от който са изпълнени рамките им, е не по-голям от следните стойности:

1. при дървени или пластмасови рамки или при комбинация от тях - 2,0 W/(m2K);

2. при метални рамки - 2,2 W/(m2K).

(4) Коефициентът на топлопреминаване на външни прозорци, балконски врати и покривни прозорци с повишени изисквания за звукоизолация (с индекс на звукоизолация Rw,R і 40 dB съгласно БДС EN ISO 717-1) за огнеустойчивост (пожароустойчивост), за механична устойчивост и др. е не по-голям от 2,2 W/(m2K).

(5) Коефициентът на топлопреминаване на външни врати е не по-голям от 3,5 W/(m2K).

Чл. 14

При определяне на общия интегриран показател кратността на неорганизирания въздухообмен (n) на вътрешния с външния въздух се приема при нормализирани условия, като стойността е не по-голяма от 0,5 h-1. При предвидени други условия кратността на въздухообмена се изчислява в съответствие с изискванията на Наредба № 15 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия.

Чл. 15

За сгради, за които се предвиждат системи за вентилация и климатизация или в които са изградени такива системи, оценката на годишния разход на енергия включва и ефекта от оползотворяване на топлината от отработения въздух (ефект от рекуперация на топлина). Средната сезонна стойност на температурния коефициент (nr,min) на ефективност на съоръженията за рекупериране на топлината (рекуператори „въздух-въздух“) на отработения въздух в системите за вентилация за режим на отопление не може да е по-малка от 70 % :

Чл. 16

(1) Изискванията на наредбата за изчисляване на интегриран показател „специфичен годишен разход на първична енергия“ се прилагат и за жилищни сгради с разгъната застроена площ до250 m2 включително в следните случаи:

1. когато в заданието за проектиране на нова жилищна сграда е предвидено да се определи специфичният годишен разход на първична енергия, съответстващ на минимално изискващия се клас на енергопотребление или съответстващ на изискванията за сграда с близко до нулата потребление на енергия, или на по-високи изисквания;

2. по желание на собственика на съществуваща жилищна сграда, за което той е възложил обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сградата по реда на Наредба № 16-1594 от 2013 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради (ДВ, бр. 101 от 2013 г.);

3. при финансиране на мерки за енергийна ефективност в съществуваща жилищна сграда чрез усвояване на публични средства или когато е изискване за усвояване на средства от друг финансов източник.

(2) Интегрираният показател по ал. 1 или обобщеният коефициент на топлопреминаване през ограждащите конструкции и елементи, когато не са предвидени условията по ал. 1, т. 1, се отразява в сертификата за проектни енергийни характеристики на сградата, определен с Наредба № РД-16-1594 от 2013 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради. Сертификатът за проектни енергийни характеристики за нови жилищни сгради с РЗП до 250 m2 се издава в зависимост от техническия показател, по който се удостоверява съответствието с изискванията за енергийна ефективност.

(3) В случаите по ал. 1, т. 1, при които със заданието за проектиране не е определен източник/източници на топлина и/или студ, първичната енергия се изчислява за електричество, като се отчита референтната стойност на коефициента за загуби при добив/производство и пренос на енергоресурси и енергии за този вид енергия.

Чл. 16а

Интегрираният показател за годишен разход на енергия има екологичен еквивалент на причинени емисии въглероден диоксид (СО2). Екологичният еквивалент се определя по потребна енергия по формулата:

(4) , където: ЕcР е количеството емисии СО2, t; Qi – количеството на i-тия вид енергиен ресурс/енергия в годишния разход на енергия, kWh; fi – коефициент на екологичен еквивалент на i-тия вид енергиен ресурс/енергия, g/kWh) съгласно приложение № 3; m – броят на използваните видове енергийни ресурси/енергия.

Чл. 17

(1) Основен критерий за разход на енергия и топлосъхранение за жилищни и нежилищни сгради с нормативна вътрешна температура 19 °С и за нежилищни нискотемпературни сгради е коефициентът на топлопреминаване през сградните ограждащи конструкции и елементи.

(2) В зависимост от вида и предназначението на сградата могат да се прилагат и други критерии, посочени в чл. 4.

(3) За сгради, които подлежат на сертифициране по реда на наредбата по чл. 16, ал. 1 ЗЕЕ, се спазват критериите на чл. 4.

(4) Стойностите на коефициента на топлопреминаване не могат да бъдат по-големи от стойностите в табл. 6, когато:

1. реконструкцията, основното обновяване, основният ремонт или преустройството на съществуващи сгради обхващат повече от 25 на сто от площта на сградните ограждащи конструкции и елементи;

2. отопляемият обем се увеличава с повече от 30 m3. Таблица 6 № Видове сградни U, W/(m2K) по ограждащи конструкции за сгради за ниско- ред и елементи с норма- темпера- тивна вът- турни решна тем- сгради пература 19 °С 1 2 3 4

1-dup. Външна стена, при която:

2-dup. Външни прозорци, бал- конски врати и покривни прозорци 2,0 2,8 Остъкление (стъклопакет) 1,8 - Окачени фасади 1,9 3,0

3. Външни прозорци, бал- конски врати и покривни прозорци с повишени изисквания 2,2 2,8 Окачени фасади с повише- ни изисквания 2,3 3,0

4. Наклонени покриви и вен- тилирани плоски покриви 0,30 0,40 Плоски покриви без вентилируем слой 0,25 0,40

5. Подове и стени, граничещи с неотопляеми пространст- ва или със земята, при които:

Чл. 18

(1) Сградните ограждащи конструкции и елементи на отопляеми сгради (помещения) с продължителна относителна влажност на въздуха най-малко 60 % се изчисляват на влажностен режим (евентуален кондензационен пад).

(2) Външните ограждащи конструкции и елементи, както и вътрешните елементи, граничещи с неотопляеми пространства, се изчисляват на евентуален кондензационен пад (кондензирана влага). Подовете и стените, граничещи със земята, не се изчисляват на кондензационен пад.

(3) Сградните ограждащи конструкции и елементи се изчисляват на влажностен режим съгласно приложение № 6.

Чл. 19

(1) Сградите се проектират и изпълняват така, че през проектния им експлоатационен срок водната пара, проникваща чрез дифузия през сградните ограждащи конструкции и елементи, да не кондезира или общата сума на кондензираните водни пари в края на изчислителния период на навлажняване да не причинява вреди на топлоизолацията и устойчивостта на конструкцията.

(2) Образуването на конденз по вътрешните повърхности на външните ограждащи конструкции и елементи се предотвратява, ако техният коефициент на топлопреминаване удовлетворява условието:

(8) , където: е температурата на оросяване (°C) съгласно табл. 1 на приложение № 7; ?i - коефициентът на топлопредаване на вътрешната повърхност.

Чл. 20

(1) Кондензиралите водни пари във вътрешността на ограждащите конструкции и елементи не причиняват вреда на структурата на материала, когато:

1. общата влажност на материала (), в структурата на който са кондензирали водни пари, в края на изчислителния период на дифузионно навлажняване е по-малка от максимално допустимата влажност ():

(9) , където: е експлоатационната влажност, %; - влажността на строителната конструкция в резултат на дифузионното навляжняване, %;

2. количеството кондензирали водни пари в резултат на дифузионното навлажняване се изпарява през периода на съхнене на строителната конструкция.

(2) Стойностите на и на хmax за различни строителни продукти (материали) са съгласно табл. 2 на приложение № 4.

(3) Не се допуска влагането на строителни продукти без данни за и хmax в зони с очакван кондензационен пад.

(4) Влажността на ограждащите конструкции и елементи в резултат на дифузионното навлажняване се изчислява съгласно приложение № 6.

Чл. 21

(1) За сгради без климатични инсталации продължителността на периода на дифузионно навлажняване tk и продължителността на периода на изпарение tu на кондензираната влага в ограждащите конструкции и елементи се приемат по 1440 h. За тези сгради съхненето се изчислява при следните условия:

1. i = e = 18 °C;

2. i = e = 65 %, където i и e са съответно относителната влажност на вътрешния и външния въздух.

(2) За сгради с климатични инсталации или за сгради, в които генерирането на водна пара е технологично присъщо, съхненето на ограждащите конструкции и елементи се изчислява за действителната температура и относителна влажност на вътрешния и външния въздух, определени със заданието за проектиране.

Чл. 22

(1) Дифузионното навлажняване на сградните ограждащи конструкции и елементи през периода на кондензация се изчислява при следните условия:

1. при външна относителна влажност 90 %;

2. при температура на външния въздух ?e:

(2) Данните за температурата и относителната влажност на вътрешния въздух за периода на навлажняване се определят в заданието за проектиране.

Чл. 23

(1) Въздухопропускливостта и водонепропускливостта на прозорци и врати трябва да удовлетворяват най-малко:

1. изискванията за клас 2 за въздухопропускливост съгласно БДС EN 12207 и за водонепропускливост съгласно БДС EN 1027, при свръхналягане с разлика 150 Ра, или

2. изискванията за клас 3 за въздухопропускливост съгласно БДС EN 12207 и за водонепропускливост съгласно БДС EN 1027, при свръхналягане с разлика 300 Ра, или

3. изискванията за клас 3 за въздухопропускливост съгласно БДС EN 12207 и за водонепропускливост съгласно БДС EN 1027, при свръхналягане с разлика 600 Ра.

(2) Изискванията по ал. 1, т. 1 се прилагат за прозорци и балконски врати в сгради с ниско застрояване, както и за външни врати на първия или втория етаж в сгради.

(3) Изискванията по ал. 1, т. 2 се прилагат за прозорци и балконски врати в сгради с ниско и средно застрояване, както и за външни врати на третия или четвъртия етаж в сгради.

(4) Изискванията по ал. 1, т. 3 се прилагат за прозорци и балконски врати в сгради с високо застрояване, както и за външни врати на петия или по-висок етаж в сгради.

(5) Изискванията за водонепропускливост не се прилагат за прозорци и врати, чиято външна повърхност не е изложена на метеорологични въздействия.

Чл. 24

(1) Остъклените фасади, с изключение на северните или естествено защитените, се защитават от слънчево греене. Качеството на защитата трябва да удовлетворява условието: .

(2) Защитата на остъклена фасада на сграда от слънчево греене е съгласно приложение № 8.

Чл. 25

(1) Част „Енергийна ефективност“ се разработва като самостоятелна част на инвестиционния проект в следните случаи:

1. за нови сгради, включително за нови жилищни сгради по чл. 16, ал. 1, т. 1;

2. при обновяване и/или основен ремонт на съществуващи сгради, при които строителните и монтажните работи обхващат над 25 на сто от площта на външните ограждащи конструкции и елементи на сградата и се променят енергийни характеристики на ограждащите елементи и/или енергийни характеристики на системите за поддържане на микроклимата в сградата;

3. при реконструкция, преустройство, надстрояване или пристрояване на съществуваща сграда, при които ограждащите елементи на реконструираната, преустроената, надстроената или пристроената част обхващат над 25 на сто от ограждащите елементи на сградата спрямо съществуващото й състояние и се променят енергийни характеристики на сградата.

(2) За сградите по ал. 1, т. 1, без тези по чл. 16, ал. 1, т. 1, се възлага и проектира система за отопление и/или охлаждане, а по т. 2 и 3 и по чл. 16, ал. 1, т. 1 – когато това е предвидено със заданието за проектиране.

(3) Проектите на системите по ал. 2 за сградите от обхвата на тази наредба се разработват при спазване изискванията на Наредба № 15 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия, на ЗЕЕ и на Закона за енергията от възобновяеми източници. За оптимизиране на годишния разход на енергия при съвместното функциониране на системите за отопление/охлаждане/вентилация проектите на тези системи се изработват въз основа на изчисленията за годишен разход на енергия и енергийния баланс на сградата в част „Енергийна ефективност“.

(4) В случаите по чл. 4, ал. 5 и 6 не се възлага, съответно не се разработва, самостоятелна част „Енергийна ефективност“ на инвестиционния проект. Изчисленията на техническите показатели за енергийна ефективност по чл. 4, ал. 5 и 6 се изготвят от проектант по част „Топлоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация“ и се прилагат към тази проектна част (когато тя е предвидена със заданието за проектиране) или към част „Архитектурна“.

Чл. 26

(1) Обхватът и съдържанието на частта, включваща показателят за разход на енергия и топлосъхранение, се определят с наредбата по чл. 139, ал. 5 ЗУТ и включват изчисленията на:

1. коефициентите на топлопреминаване;

2. топлинните загуби от топлопреминаване;

3. коефициента на специфични топлинни загуби от топлопреминаване към външния въздух;

4. топлинните загуби от вентилация;

5. топлинните печалби от вътрешни топлинни източници и от слънчево греене;

6. допустимата специфична годишна потребна топлина за отопление на жилищни и нискотемпературни сгради;

7. годишната потребна топлина и специфичната годишна потребна топлина за отопление на жилищни или нежилищни нискотемпературни сгради или коефициента на специфични топлинни загуби от топлопреминаване за нежилищни сгради с нормативна вътрешна температура, по-висока от 19 °С.

(2) В зависимост от предназначението на сградите могат да се определят и други показатели за разход на енергия съгласно чл. 12 от наредбата по чл. 15, ал. 2 ЗЕЕ.

(3) По желание на възложителя/собственика на сградата на фаза идеен проект част „Енергийна ефективност“ може да се изготви и с пълен обхват на изчисленията съгласно приложение № 3 за определяне на общия и специфичния годишен разход на енергия, както и за определяне на класа на енергопотребление на сградата. В този случай класът на енергопотребление на идейна фаза е прогнозен и не може да послужи за издаване на проектен сертификат за енергийни характеристики по реда на ЗЕЕ.

(4) Идейният проект по ал. 2 може да послужи за разработване на технически и работен проект на сградата в следните случаи:

1. в случаите по ал. 2, когато обобщеният коефициент на топлопреминаване е не по-голям от обобщения коефициент на топлопреминаване на конкретната сграда, изчислен по формула (6), но със стойностите на коефициентите в таблици 1 и 2;

2. в случаите по ал. 3, когато класът на енергопотребление отговаря на минималното изискване за нови сгради от скалата за съответния тип.

Чл. 27

(1) Част „Енергийна ефективност“ съдържа:

1. на фаза идеен проект:

2. на фаза технически и работен проект:

(2) При изготвяне на инвестиционни проекти за нови сгради възможностите за използване на енергията от възобновяеми източници се анализират в част „Енергийна ефективност“, а за съществуващи сгради – в обследването за енергийна ефективност.

Чл. 28

(1) С инвестиционните проекти за сградите се предвиждат продукти (материали и изделия), съоръжения и уреди, които съответстват на техническите спецификации, предвидени с проекта, и на действащите в Република България нормативни актове за проектиране, изпълнение и контрол на строежите.

(2) Продуктите по ал. 1 трябва да имат оценено съответствие със съществените изисквания, определени в наредбите по чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), или да се придружават от документи (сертификати и удостоверения за качество, протоколи от изпитвания и др.), удостоверяващи съответствието им, когато няма издадени наредби по реда на чл. 7 ЗТИП.

(3) При проектирането на сгради се предвиждат строителни продукти, чиито експлоатационни показатели по отношение на съществените им характеристики осигуряват изпълнението на изискванията към строежите съгласно чл. 169, ал. 1 ЗУТ и отговарят на техническите спецификации по смисъла на Наредбата за съществените изисквания към строежите и оценяване съответствието на строителните продукти, приета с Постановление № 325 на Министерския съвет от 2006 г. (ДВ, бр. 106 от 2006 г.), съответно Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО (ОВ на ЕС, бр. L88 от 4.4.2011 г.).

Чл. 29

Параметрите на системите за оползотворяване на слънчева енергия за битово горещо водоснабдяване се определят по метода съгласно приложение № 11.

Чл. 30

Когато генераторът на топлина или студ (в системите за отопление, охлаждане и вентилация, както и при загряване на вода за битови нужди) е термопомпа, при определяне на брутната потребна енергия като коефициент на полезно действие се използва сезонният коефициент на трансформация на термопомпата.

Чл. 31

За да се счита произведената енергия от термопомпи за енергия от възобновяеми източници при крайното потребление на енергия, минималната стойност на средната сезонна ефективност на термопомпите с електрически задвижвани компресори в режим на „отопление“ е не по-малка от SPFmin=3,5.

Чл. 32

В случаите, когато термопомпите използват термична енергия (директно или от изгаряне на горива), за да се счита произведената енергия от тях за енергия от възобновяеми източници при крайното потребление на енергия, минималната стойност на средната сезонна ефективност на термопомпата не може да е по-малка от SPFmin=1,15.

Чл. 33

Стойностите по чл. 31 и 32 са предпоставка за нормативна осигуреност на висока ефективност на топло- и студоснабдяването с оптимални разходи за енергия при използване на термопомпите като източници на топлина/студ съгласно изискванията на Директива 2010/31/ЕС.

Чл. 34

За изчисляване на стойностите на коефициента на трансформация (SСОР) се отчита потреблението на енергия на циркулационните помпи в комплектовката на термопомпите в съответствие с делегиран Регламент (ЕО) № 641 от 2009 г. на Комисията за прилагане на Директива 2005/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за екопроектиране на безсалникови автономни циркулационни помпи и безсалникови вградени в продукти циркулационни помпи, както и БДС EN 14511. За абсорбционни термопомпи методиката е в съответствие с БДС EN 12309-2.

Чл. 35

За изчисляване на интегрирания показател се отчитат изискванията към коефициента на полезно действие на котли, вкл. кондензни, както и котли, изгарящи биомаса при номинален и при частичен товар, дадени в таблица 3.

§ 1

По смисъла на тази наредба:

1. “Строеж”, “реконструкция”, “основен ремонт” и “строителни и монтажни работи” са термините, определени в допълнителните разпоредби на ЗУТ.

2. “Основно обновяване” е обновяване на сградите, при което съотношението, изразено в стойностен или количествен показател, между обновяването и повърхността на сградните ограждащи конструкции и елементи и/или сградните енергийни инсталации (отоплителни, вентилационни, климатизационни и др.) е повече от 25 %, както и в случаите, в които повече от 25 % от сградната ограждаща конструкция подлежи на обновяване (в общата стойност не се включва цената на земята).

3. “Проектен експлоатационен срок” е условен период, през който конструкцията или част от нея ще бъде ползвана по предназначение - при обичайно поддържане и без да се налага извършване на значителен ремонт.

4. „Нетна енергия“ е енергията, която трябва да се внесе или отнеме от кондиционирания обем, за да се осигурят нормативните параметри на вътрешния микроклимат.

5. „Потребна енергия“ е количеството енергия, което трябва да се достави до сградата и чрез техническите системи в нея да осигури нормативните параметри на микроклимата.

6. „Първична енергия“ е количеството енергия, която не е била обект на процес на превръщане и/или преобразуване. Първичната енергия за определяне на класа на енергопотребление на сграда не включва енергията от възобновяеми източници.

7. “Първична енергия” е сумата от всички съставни части на потребната енергия, увеличени със съответстващите им загуби за добив/производство и пренос.

8. “Обща площ” е общата площ на външните ограждащи конструкции и елементи на сградата, през които преминава топлина във външната среда.

9. “Полезна площ” е разгънатата площ на пода на отопляемото пространство, определена по вътрешните му размери.

10. “Денградуси” е произведението от броя на дните и разликата между температурата на отопляемото пространство (19 °С) и средната за периода стойност на външната температура. При изчисляването се отчита само броят на дните със средна външна температура под 12 °С.

11. “Годишна потребна топлина” е топлината, необходима за осигуряване на проектната вътрешна температура на сградата.

12. “Отопляемо пространство” е ограничено затворено пространство, отоплявано с една или различни проектни температури.

13. “Неотопляемо пространство” е помещение или ограничено затворено пространство, което не е част от отопляемо пространство и не се отоплява.

14. “Нетен отопляем обем” е обемът, необходим при изчисляването на топлинните загуби от вентилация и инфилтрация.

15. “Отопляем обем” е обемът на пространството, ограничено от външните ограждащи конструкции и елементи на сградата, през които топлината се предава във външната среда.

16. “Коефициент на сумарна пропускливост на слънчева енергия” е частта от слънчевата енергия, която преминава в отопляемото пространство.

17. “Фактор на формата” е отношението на общата площ на външните ограждащи конструкции и елементи на сградата към отопляемия обем на сградата.

18. “Топлинни загуби от топлопреминаване” са топлинните загуби от топлопреминаване на сградните ограждащи конструкции и елементи.

19. “Топлинни загуби от вентилация” са топлинните загуби в резултат на смяната на въздуха от помещенията с незатоплен въздух от външната среда.

20. “Топлинни печалби от вътрешни топлинни източници” са топлината, която постъпва в помещението или която се отделя в отопляемото помещение от източници, различни от отоплителната система.

21. “Печалби от слънчево греене” са топлината, която постъпва в помещението в резултат на слънчевото греене.

22. “Топлинен мост” е част или елемент от сградната ограждаща конструкция, в която коефициентът на топлопреминаване е по-голям в резултат на промяна на дебелината или геометрията на строителния продукт (материал).

23. “Отоплителен период” е периодът от време, през който топлинната енергия се ползва за отопление.

24. “Начало на отоплителния период” е денят, следващ три последователни дни със средна денонощна температура на външния въздух, по-ниска от +12 °С.

25. “Край на отоплителния период” е денят, следващ три последователни дни, през които температурата на външния въздух е над +12 °С; третият ден от трите последователни дни е краят на отоплителния период.

26. “Процент на остъкляване” е отношението на площта на прозорците, определена по външните размери, към общата площ на фасадата.

27. “Кратност на въздухообмена” е обменът на вътрешния с външния въздух за един час, изчислен на база нетния обем на сградата.

28. “Коефициент на ефективност (полезно действие) на топлообменник въздух-въздух” е процентът на топлината от изхвърления въздух, която се връща обратно в сградата.

§ 2

С тази наредба се въвеждат разпоредби на Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (ОВ, L 153/13 от 18 юни 2010 г.).

§ 3

Тази наредба се издава на основание чл. 169, ал. 3 във връзка с чл. 169, ал. 1, т. 6 ЗУТ и чл. 15, ал. 4 ЗЕЕ и отменя Наредба № 1 от 1999 г. за проектиране на топлоизолацията на сгради (ДВ, бр. 7 от 1999 г.).

§ 4

Тази наредба се прилага за сгради, чието проектиране започва след 1 март 2005 г.

§ 5

До влизане в сила на наредбата по чл. 125, ал. 4 ЗЕ се прилагат Нормите за проектиране на отоплителни, вентилационни и климатични инсталации (отпечатани в Бюлетина за строителство и архитектура (БСА), бр. 6, 7, 8 и 9 от 1986 г.; изм. и доп., БСА, бр. 6 - 7 от 1991 г., бр. 10 от 1993 г. и бр. 4 - 5 от 1994 г.) при изчисляване на показателите за топлосъхранение и за разход на енергия, както и на енергийните характеристики на сградите съгласно наредбата по чл. 15, ал. 2 ЗЕЕ.

§ 6

Указания по прилагане на наредбата дава министърът на регионалното развитие и благоустройството.

§ 7

(1) Националните минимални изисквания към енергийните характеристики на сградите и сградните компоненти се определят и сравняват по отношение на равнищата на оптималните разходи в съответствие с изискванията на Делегиран регламент (ЕС) № 244/2012 на Комисията от 2012 г.

(2) Резултатите и входящите данни и допускания, използвани за изчисленията по ал. 1, се предоставят с доклад до Европейската комисия на редовни интервали, които са не по-дълги от пет години.

(3) Когато резултатите по ал. 1 показват, че действащите минимални изисквания за енергийните характеристики съответстват на значително по-ниска енергийна ефективност в сравнение с равнищата на оптималните разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики, разликите се обосновават писмено в доклада по ал. 2. В случаите, когато тази разлика не може да бъде обоснована, докладът се придружава от план, в който се описват подходящите мерки за значителното й намаляване до следващото преразглеждане на минималните изисквания за енергийните характеристики.

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 2, ал. 4

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 6, ал. 3

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 9

Приложение 4 Информационно приложение № 4 към чл. 10а, ал. 3, т. 3

Приложение 5 Приложение № 5 към чл. 15

Приложение 6 Приложение № 6 към чл. 18, ал. 3 и чл. 20, ал. 4

Приложение 7 Приложение № 7 към чл. 19, ал. 2

Приложение 8 Приложение № 8 към чл. 24, ал. 2