Решение № 1697 от 01.10.2019, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

… гр. София, 30.09.2019 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното заседание на първи юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА при секретаря С. Калоферова, като разгледа гр.д.

№ 9192/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 171 ЗУТ вр. чл.

249, т. 3 вр. чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./.

Ищецът Л.Б. ЕООД (Л.) твърди, че в изпълнение на сключения с възложителя С. ООД С.) договор от 21.10.2009 г. превъзложил на Архитектурно бюро Д. ЕООД (АБД) изпълнението му, а именно - извършване на проектно-проучвателни работи за обект „Производствено-административна сграда“. Договорено било да се изпълнят следните дейности: предпроектни проучвания и адаптация на представения от възложителя идеен проект спрямо българското законодателство, изготвяне на технически и работни проекти за съответните части, вкл. части Архитектура, БМС, ОВК и ВиК.

При откриване на грешки или пропуски в техническото задание изпълнителят бил длъжен да уведоми възложителя и да съдейства за тяхното отстраняване, като в противен случай носел отговорност. Впоследствие с анекси били възложени допълнителни проектно-проучвателни работи. След изготвяне на проектите между ищеца и инвеститора С. бил сключен втори договор - за строителство - с предмет изграждане на проектирания от АБД обект. Сградата била построена и въведена в експлоатация съгласно Удостоверение за ползване от 11.11.2013 г.

През юни 2014 г. С. уведомил ищеца за проблеми в обекта, в частност – по отношение на ОВК и БМС, като с тези възражения ищецът запознал своевременно и проектанта. На 25.09.2014 г. била проведена среща между възложителя, ищеца и И.

ООД (лице, упражняващо строителен надзор), на която присъствал и управителят на проектантското дружество. На срещата бил подписан Констативен протокол № 1/25.09.2014 г. относно дефектите, проявили се в едногодишния експлоатационен срок на сградата. Дефектите най-общо били разделени в три групи според причината за възникването си – дефекти, пряко произтичащи от некачествено проектиране; дефекти от грешки в изчисленията или некоректен избор на съоръжения; дефекти в резултат от неспазване на заданието, като проявлението им било в част Архитектура, ОВК, БМС и ВиК-Поливна система.

Проектантът АБД изразил съгласие за отстраняване на недостатъците, като възприел предложените графици за това, но не изпълнил необходимите и дължими съгласно договора за проектиране дейности. В резултат С. възложил на трето лице (Терм 1994 ЕООД, ТЕРМ) отстраняване на проектните дефекти, като отправил претенция до ищеца за възстановяване на сумата от 26 550 лв. без ДДС, представляваща платено от него възнаграждение за преработка на проектите. От тази сума ищецът възстановил на възложителя сума в размер на 13 275 лв. без ДДС и уведомил за това проектанта, както и ответника ДЗИ-О.З.ЕАД в качеството му на застраховател по договор за задължителна застраховка Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството. По уведомлението била заведена щета № 21222130096/15. Междувременно разходите по отстраняване на вредите нараснали до сумата от 158 301,02 лв. без ДДС, за заплащането на която ищецът отправил отново покана до ответника (след приспадане на стойността на внесената от проектанта гаранция за изпълнение). Застрахователят отказал плащане, като приел, че предявената претенция се отнася до нов проект, с нови по-високи изисквания, които не са били поставени пред проектанта по време на разработването на проекта по част ОВК, а по отношение на вредите, свързани с проектирането по част Архитектура и ВиК не изразил конкретни мотиви за отказ. Ищецът твърди, че възраженията за изключен риск, заявени от застрахователя, са неоснователни предвид императивния характер на уредбата на процесното задължително застраховане, и възразява за нищожност на разпоредбата на т. 3.12 от Общите условия на застраховката поради противоречието й с чл. 171, ал. 1 вр. чл. 160 ЗУТ и чл. 4 от Наредбата за условията и реда за задължителното застраховане в проектирането и строителството (в случай че тази разпоредба се приеме за приложима предвид липсата на доказателства за писмено приемане на общите условия от застрахования). Наред с това сочи, че от претенцията към застрахователя изрично е изключил разходите, направени за отстраняване на недостатъци, свързани не с проектирането, а с лошото изпълнение на проекта. Поддържа, че към момента на предявяване на иска претърпените вреди възлизат на сумата от 185 447,52 лв. без ДДС и включват платено възнаграждение на ТЕРМ, разходи за тестове за въздухоплътност, възнаграждение за преработки на инсталации и почистване, измервания и настройки, доставка и монтаж на въздухоразпределителни прибори, преработка на въздуховоди, промяна на решетки, настройки на климатични камери, доставка и монтаж на изолация, клапа, помпи, байпас на вентили и др., преработка на тръбни трасета, монтаж на нов топлообменик и пароовлажнител, на вентилационни решетки, доставка и полагане на кабели, пусково-предпазна апаратура, присъединяване на нови помпи, корекция на управлението на подовото отопление, изследване на термичните качества на профила и подобряването им, коригиране на автоматизираното управление (БМС) на различни инсталации, доставка и монтаж на допълнителни електрически нагреватели, както и заплатените възнаграждения на служители на ищеца за положения в периода 01.09.2014 г. – 30.10.2016 г. труд във връзка с отстраняване на вредите. Ищецът счита, че за всички тези вреди отговорност следва да носи застрахователят на проектанта, включително за вредите от дейността по предварително проучване, тъй като тя е част от проектантската дейност и ограничаването й е нищожно предвид императивния характер на уредбата на процесната застраховка. Наред с това твърди, че в настоящия случай вредите са пряк в резултат от изготвените от застрахования технически и работни проекти. Поради изложеното и тъй като стойността на вредите е в рамките на минималната нормативно установена застрахователната сума за строежи от първа категория от 300 000 лв., ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати застрахователно обезщетение в размер на 185 447,52 лв. за вреди, причинени от противоправното поведение на проектанта АБД, комуто ищецът е възложил изпълнение на процесните проекти. Претендира законна лихва и разноски.

Помагачът на ищеца А.Б. АД заявява, че няма основание за ангажиране на неговата отговорност като застраховател (молба от 01.09.2017 г., л. 466, т. ІV). Оспорва настъпването на вреди за ищеца, както и техния претендиран размер.

Помагачът на ищеца С. ООД счита иска основателен, като твърди, че проявените недостатъци са в причинна връзка с проектирането, извършено от застрахования при ответника проектант. Недостатъците били скрити и се установили в хода на експлоатация на сградата, като помагачът незабавно уведомил ищеца и започнал процес на отстраняването им. Тъй като проектантът не спазил уговорения срок за поправяне, страните се съгласили проучвателните дейности да бъдат възложени на трето лице (ТЕРМ), което срещу заплащане установило конкретните недостатъци и причината за тяхното проявяване, както и посочило начина за отстраняването им. Поради изложеното помагачът счита, че разходите за отстраняване на недостатъците следва да бъдат възложени на проектанта, респективно на неговия застраховател. Ето защо моли съда да уважи иска.

Ответникът ДЗИ-О.З.ЕАД оспорва исковете с твърдението, че не е налице покрит риск, тъй като съгласно общите условия, при които е сключена задължителната застраховка Гражданска отговорност на участниците в проектирането и строителството“, не се покриват вреди в резултат на дейност по предварителни проучвания, извършени от застрахования по поръчка на възложителя, както и вреди, настъпили от действия на подизпълнители на застрахованото лице, каквито в случая проектантът е използвал (А.К. ООД). Счита, че с процесната застраховка е покрита само деликтната отговорност на застрахования във връзка с неговата професионална дейност, но не и отговорността му за вреди вследствие на неизпълнение на договорни задължения (последната съгласно чл. 223, ал. 1 КЗ (отм.) се покривала само при допълнителна договореност и заплащане на допълнителна премия с оглед използвания от законодателя израз „може да се задължи да покрие“). Наред с това ответникът твърди, че не е налице противоправно действие/бездействие на застрахованото лице, спазени са императивните норми на ЗУТ и подзаконовите актове към него, както и изискванията на възложителя. За обекта бил подписан Акт обр. 15 без забележки, като е въведен в експлоатация съгласно издаденото удостоверение. Поддържа, че не е налице причинна връзка между поведението на застрахования (АБД) и сочените от ищеца дефекти, а последните се дължат на лошо изпълнение на строителната дейност. Освен това според застрахования проектант възложителят не е предоставил коректно задание и идеен проект – представено било задание, изготвено от чуждестранно дружество (ДинА4), което съдържало множество недостатъци, вкл. по част Конструкции и част ВиК, и било изготвено на немски език с подробно описание на строителните работи, но в останалата част включвало записки без чертежи. Това според ответника водело до обективна невъзможност за точно изпълнение от страна на проектанта. Всички действия на проектанта били одобрявани и контролирани от ищеца, инвеститора и от неговия консултант, поради което наличието на дефекти не можело да се вмени във вина само на проектанта. Същият не е имал свобода на действията, а предложенията по целесъобразност на строителния надзор не били приети от възложителя, за да не се оскъпи проектът. Претенцията на ищеца била по същество не за обезщетяване на недостатъци, а за изпълнение на ново задание, поставено в хода на експлоатация на сградата; извършените от ищеца дейности не били насочени към отстраняване на щети от лошото изпълнение, а заплатеното от С. възнаграждение в полза на ТЕРМ било за изготвяне на проект със завишени техническия изисквания, поставени по време на експлоатацията на вече приетия обект. Наред с това част от претенцията била формирана от стойността на „бъдещи плащания“ и „прогнозен размер“, което противоречало на изискването за обезщетяване само на реално настъпили към момента вреди. Не била вреда и заплащането на възнаграждение на служителите на ищеца за положения от тях труд, тъй като това произтичало от сключените с тях трудови договори, а и не можело да се установи, че трудът е положен именно в изпълнение на процесните дейности. Ответникът сочи също, че неговата отговорност е ограничена до уговорения лимит за едно събитие, а именно до 150 000 лв. Поради изложеното моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

Помагачът на ответника А.К. ООД оспорва иска, като поддържа, че проектите са изготвени съобразно договора и нормативните изисквания, а некачествено извършените от ищеца работи не могат да се вменят във вина на проектантите. В устни състезания поддържа, че ищецът е участвал в процеса по проектиране, голяма част от документите носят негов подпис, като строежът е приет от компетентните органи във всички фази, в които участва и ищецът. В писмената защита сочи, че липсва задание за проектиране, съобразено с изискванията на чл. 13 от Наредба 4/2001 г., и тъй като неговото представяне е задължение на ищеца, неизпълнението му освобождава проектанта от отговорност.

Поддържа също, че в проекта са правени много промени и ревизии, които не са по инициатива на проектанта. Поради изложеното счита иска за неоснователен.

Помагачът на ответника И. ООД оспорва иска, като твърди, че проектирането е изпълнено съобразно нормативните изисквания, за спазването на които помагачът в качеството си на строителен надзор следи. Поддържа, че няма задължение да следи за съответствието на изготвения проект със специалните изисквания на възложителя, нито с нормативни изисквания, приложими извън територията на Република България. Възложителят е могъл да направи забележките си в хода на проектирането и да поиска отстраняване на несъответствията. Бил издаден Акт обр. 15, подписан от всички участници в строителството, и с него било удостоверено, че строежът е завършен съгласно издадените строителни книжа, заверената екзекутивна документация и проведените проби и изпитания. Наред с това помагачът твърди, че спрямо инвеститора С. качеството на проектант има не АБД, а ищецът, тъй като именно Л. е поел пряко задължението за извършване на проектни работи и организиране изпълнението на проектирането. Сочи, че разработеният от ДинА4 проект не е нито идеен проект, нито задание за проектиране, а представлява концепция за проектиране, доближаваща се най-много до предварителни (прединвестиционни) проучвания. В писмената защита заявява, че основният проблем при липсващото техническо задание е свързан с част ОВК и БМС (напр. липса на определена група на ОВК инсталациите и степен на необезпеченост, изчислителни параметри на микроклимата на производствената сграда). Именно поради липсата на задание за проектиране помагачът не е извършвал проверка и не е давал заключение за спазване изискванията на възложителя съгласно чл. 2.2.7. от договора. По отношение на необезпечеността помагачът счита, че проектът отговарял на нормативните изисквания съгласно Наредба 15/2005 г., като не били взети предвид препоръките на строителния надзор да се премине на по-ниска степен на необезпеченост, но те били по целесъобразност, а не по законосъобразност. Извън обхвата на възложения строителен надзор били и действията по изграждане на сондажната система, тъй като тя не била елемент от одобрените идеен и технически проект и издаденото разрешение за строеж (процедурата по разрешаването и въвеждането й в експлоатация били приключени по реда на Закона за водите). Поддържа също, че не му е представян работен проект за проверка и оценка, като работният проект съгласно събраните доказателства бил предаден от проектанта на ищеца след съставяне на Акт обр.

Разпечатката съдържа 24 от 127 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a49f7d44-7831-489b-ad77-07ab7a9aed32