Решение № 361 от 25.10.2024, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 236/2023
- Вид
- Решение № 361
- Подписан
- 25.10.2024
- В сила
- 26.11.2024
- Състав
- Венцислав Георгиев Петров
Други актове по делото
- Разпореждане № 391 от 24.04.2023 · Венцислав Георгиев Петров
- Определение № 327 от 23.06.2023 · Венцислав Георгиев Петров
- Разпореждане № 789 от 30.08.2023 · Венцислав Георгиев Петров
- Определение № 566 от 14.11.2023 · Венцислав Георгиев Петров
- Протокол № 608 от 18.12.2023 · Венцислав Георгиев Петров
- Определение № 33 от 22.01.2024 · Венцислав Георгиев Петров
- Определение № 72 от 07.02.2024 · Венцислав Георгиев Петров
- Протокол № 91 от 16.02.2024 · Венцислав Георгиев Петров
- Протокол № 189 от 29.03.2024 · Венцислав Георгиев Петров
- Протокол № 246 от 30.04.2024 · Венцислав Георгиев Петров
- Разпореждане № 616 от 12.06.2024 · Венцислав Георгиев Петров
- Протокол № 341 от 18.06.2024 · Венцислав Георгиев Петров
- Определение № 398 от 11.07.2024 · Венцислав Георгиев Петров
- Определение № 550 от 27.09.2024 · Венцислав Георгиев Петров
- Протокол № 486 от 01.10.2024 · Венцислав Георгиев Петров
- Разпореждане № 1118 от 12.11.2024 · Венцислав Георгиев Петров
- Определение № 749 от 10.12.2024 · Венцислав Георгиев Петров
- Разпореждане № 1569 от 12.12.2025 · Венцислав Георгиев Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 104, т. 4 и 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 104, т. 4 и 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 29 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 75 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 75, т. 3 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 78, ал. 1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 78, ал. 4 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 79 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 79, ал. 1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 80, ал. 3, предл. последно · Закон за платежните услуги и платежните системи
РЕШЕНИЕ
№ 361 гр. Пазарджик, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Венцислав Г. Петров при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело № 20235200100236 по описа за 2023 година
І. Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Д. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Д. Ч.“ № **, чрез адв. В. от АК - П., против „О. Б. Б.“ АД („О.“ АД), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.“, бул. „В.“ № **, за възстановяване на сума в общ размер от 27 300 лева, представляваща стойност на неразрешени платежни операция от 31.10.2022 г. (за 7 800 лв. и 19 500 лв.), на основание чл. 79, ал. 1 о т Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и за заплащане на сума в размер на 1 361.85 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 02.11.2022 г. до датата на подаване на исковата молба – 19.04.2023 г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Претендират се направените разноски.
Исковете се основават на следните фактически твърдения:
Между ищеца и „Р. /Б./“ ЕАД, ЕИК ***, впоследствие преименувана като „К. Б. С. Б. Б.“ ЕАД, а към настоящия момент вляла се в „О.“ АД, ЕИК ****, е сключен договор за разплащателна сметка с IBAN ***. В тази сметка ищецът държал своите спестявания от болнични и пенсия. Към същата е предоставено активно онлайн банкиране. На 31.10.2022 г., малко преди пет 1 часа следобяд, по телефона му се обадил служител от офиса на „К. Б. С. Б. Б.“ ЕАД в гр. В., който го попитал дали същия ден е правил електронни преводи от сметката си. Ищецът не бил правил такива и останал крайно изненадан.
Същият служител го информирал, че са направени два превода онлайн за 19 500 лева и 7 800 лева. На следващия работен ден – 01.11.2022 г. ищецът посетил офис на клона в гр. В., като попълнил формуляр за оспорване на транзакциите, извършени от неговата сметка. След това подал и жалба в РПУ В.. От банката получил информация, че двете суми били прехвърлени на К. А.
В. в „О.“ АД чрез системата Р.. Твърди, че съгласно чл. 79 от ЗПУПС сумата, наредена без негова съгласие, е следвало да му бъде възстановена от банката още до края на следващия работен ден. На 02.02.2023 г., във връзка с отправена от него покана, „К. Б. С. Б. Б.“ ЕАД го уведомява, че приема направените преводи за извършени от титуляра и го съветва да се обърне към получателя на сумите за връщането им. Излага, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ЗПУПС банката носи доказателствената тежест за установяване автентичността на платежната операция. Моли за уважаване на исковете с присъждане на направените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „О. Б. Б.“ АД е депозирал отговор, уточнен с молба вх. № 6760/24.07.2023 г. Излага становище за допустимост на иска, но го оспорва по основателност. Потвърждава се, че ищецът е попълнил формуляр за рекламация на неразпознати/измамни транзакции, като същият е потвърдил, че е получил кодове за потвърждение на преводите и които видял едва след извършените преводи, както и че в деня на извършване на неразпознатите транзакции, към телефонния му номер започнала „телефонна атака“ с множество входящи обаждания от непознати чуждестранни номера. В същия формуляр сочи, че на 14.07.2022 г. телефонът му бил откраднат и понеже не бил намерен, мобилният оператор му издал нова SIM карта на същия телефонен номер, като онлайн банкиране използвал само от личния си лаптоп и не е имал инсталирано приложение за банкиране на откраднатия апарат. До датата на извършване на процесните транзакции не е получавал съмнителни телефонни обаждания и съмнения за неоторизирани тегления от сметката си. Поддържа се, че процесните преводи са извършени след успешен вход в системата за онлайн банкиране чрез приложение на елемента „знание“ (коректно въвеждане на потребителско име и парола), така и елемента „притежание“ - телефонен номер (принадлежащ към съответната SIM карта), на който се изпраща SMS съобщение с индивидуално генериран код за потвърждаване на преводите. Твърди се, че в SMS съобщението освен 2 кода, се изписва банковата сметка на получателя, сумата на превода и основанието на същия. Подчертава се, че потребителското име и парола за достъп до онлайн банкирането са достояние единствено на клиента. Излага се, че ответникът е изпратил SWIFT до банката на получателя с искане за възстановяване на сумите, поради получен сигнал за измама, но в отговор бил уведомен, че сумите не са по сметка на получателя и нямат връзка със същия, респ. не са възстановени. Излагат се доводи, че искът следва да е насочен към получателя на сумите. Аргументира се, че ответникът е положил дължимата грижа и е изпълнил задължението си да опази авоарите на клиента си, реагирал е своевременно и адекватно. Поддържа се, че за да бъде компрометиран един паричен превод е необходимо всички елементи да бъдат компрометирани. Твърди, че съгласно чл. 195 от Общите условия (ОУ) клиентът е длъжен да пази персонализираните си средства за сигурност.
Излага се също така, че в чл. 197 от ОУ изрично са изброени случаите на груба небрежност, сред които са случаите, в които неоторизирано от клиента интернет плащане е извършено от устройство, намиращо се под контрола на потребителя, така и когато неоторизираното от него плащане е авторизирано чрез потребителско име и парола, токен, еднократен код, изпратен от банката чрез SMS, или КЕП. Във връзка с изложеното се прави уточнението, че по смисъла на чл. 197.2 използването на устройство, намиращо се под контрола на клиента представлява груба небрежност единствено в случаите, в които клиентът сочи, че не той е извършил плащането, но съответно е допуснал друг да ползва персонализираното му средство за сигурност, т. е. не е опазил съответното устройство. Като обобщение се твърди, че банката е изпълнила своите задължения по ЗПУПС, като е действала с грижа на добрия търговец, осигурила е необходимите системи и процедури за сигурност, които да опазват средствата на клиентите от измами. От друга страна, ако ищецът е допуснал трети лица да се сдобият с персонализираните му средства за сигурност, вкл. потребителско име и парола за онлайн банкиране, както и с индивидуално генерирания код, изпратен чрез SMS съобщение до декларирания от ищеца телефонен номер, ищецът допринася съществено за причинените вреди, като на основание чл. 80, ал. 3, предл. последно вр. чл. 75, т. 3 от ЗПУПС именно той следва да понесе всички загуби, свързани с неразрешените платежни операции.
ІІ. Предявен е обратен иск от „О. Б. Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „Т.“, бул. „В.“ № **, срещу К. А. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. Б., вх. ***, за заплащане на сумата от 3
28 661.85 лева (сбор от 27 300 лева и 1 361.85 лева), с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на банката, в случай, че последната бъде осъдена да заплати същата по настоящото дело, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Предявеният иск, доколкото е обратен такъв, е винаги под условие, а именно, ако съдът осъди банката да заплати претендираните суми в полза на ищеца, в който случай се иска съдът да осъди подпомагащото лице - ответник по обратния иск за същите суми. Искът се основава на твърдението, че К. В. се е обогатил неоснователно и без основание за сметка на банката, която е обедняла, тъй като последната му е заплатила процесната сума от 27 300 лева, считайки, че същата е оторизирано наредена чрез онлайн банкиране от титуляра на сметката Д. А. П..
В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът по обратния иск К. А. В., чрез адв. И. К. от АК – П. излага становище за неоснователност на обратния иск. Признава се, че към дата 31.10.2022 г. К. В. е бил титуляр на банкова сметка IBAN ****, като за същата е разполагал с онлайн банкиране.
Излага, че същият не е бил уведомяван, че по неговата сметка са постъпили суми, наредени от сметката на ищеца Д. П.. Отделно от това се твърди, че сумите са наредени с последващ превод от неговата сметка към друга банкова сметка, за което той също не е давал съгласие. В тази връзка, поддържа, че не е получавал кодове за потвърждение на платежни нареждания, нито е бил уведомяван от банката, че такива преводи са извършени от неговата сметка.
Тези суми са били преведени без неговото знание и съгласие, т. е. налице е неразрешена платежна операция по смисъла на чл. 79 от ЗПУПС и отговорността е на доставчика на платежните услуги – „О.“ АД, която има задължението да възстанови стойността на неразрешената платежна операция.
Обобщава, че дори да бъдат уважени главните искове на ищеца, не следва да се уважава обратния иск на банката, тъй като липсва елементът обогатяване понеже имуществото на К. В. не се е увеличило, а това е така, тъй като дори сумата да е постъпила по неговата банкова сметка, същата вследствие на неразрешената платежна операция е излязла от неговия патримониум, отговорността за което е на банката.
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца.
Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и 6 от ГПК.
Подробни съображения съдът е посочил в определението по чл. 140 от ГПК, към което препраща.
4
От фактическа страна съдът приема следното:
Страните не спорят и с доклада по чл. 146, ал. 1 от ГПК, съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между ищеца и „Р. /Б./“ ЕАД, впоследствие преименувана като „К. Б. С. Б. Б.“ ЕАД, а към този момент „О.“ АД е сключен договор за разплащателна сметка с IBAN ***, към която е предоставена услугата онлайн банкиране с активни права по сметката и деклариран телефонен номер за SMS авторизация: +****, както и че на 31.10.2022 г. от посочената сметка на ищеца с два превода в полза на К.
А. В. са наредени чрез системата ** сумите от 7 800 лева и 19 500 лева, с основание: „превод“.
На следващия ден, 01.11.2022 г., в клон на банката-ответник в гр. В. ищецът Д. П. попълнил „Формуляр за рекламация на неразпознати/измамни транзакции“, като е отбелязал в същия, че не е извършвал процесните преводи, за които узнал от служител на банката и SMS. Като допълнителна информация е изложил, че на 14.07.2022 г. му е бил откраднат телефонния апарат, за което уведомил полицията. От датата на кражбата до 31.10.2022 г. не е имал съмнения за неоторизирано теглене на пари от неговата сметка. На 31.10.2022 г. от 10:10 часа започнала „телефонна атака“ на звънене от непознати за него номера от чужбина. След обаждане от служител на банката в 16:45 часа установил, че получил два кода за потвърждаване на наредени онлайн преводи от неговата сметка, за които твърди, че не е потвърждавал.
Установява се, че на 19.01.2023 г. ищецът, чрез адв. В., е поканил ответната банка в 3-дневен срок от получаване на поканата да му възстанови сумата от 27 300 лева по оспорените две транцакции, ведно със законната лихва от 01.11.2022 г., на основание чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС.
В отговор на поканата, ответната банка е уведомила ищеца, че процесните платежни нареждания са създадени, подписани и изпратени за обработка след успешен вход в профила му чрез въвеждане на потребителско име, парола и след получено потвърждение чрез съобщения на посочения телефонен номер +*******, т. е. при данни, които са достояние само на него.
На това основание е посъветвала ищеца да предяви претенциите си към получателя на сумите.
От изисканата на основание чл. 192 от ГПК информация от мобилния оператор „А. Б.“ ЕАД, издал процесната SIM карта на ищеца, се установява, че след спиране на 14.07.2022 г. на изходящите повиквания от процесния телефонен номер +******* по причина откраднат/изгубен, на същата SIM 5 карта е можело да се получават повиквания и SMS-и до смяна на картата, каквато смяна е направена на 16.07.2022 г., когато за същия номер е активирана нова SIM карта, а старата е спряна. Отговорено е също, че към главната SIM карта принципно е възможно да се добавят за ползване до две Extra SIM карти, които не могат нито да пращат, нито да получават SMS-и, но в конкретния случай на ищеца не са издавани такива екстра карти.
Разпечатката съдържа 31 от 101 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e15a5d93-8d43-4254-98af-b1a0b8809478