Протокол № 246 от 30.04.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 246 гр. П., 26.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева

Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело № 20235200100236 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

Ищецът Д. А. П., редовно призован от предходното съдебно заседание, се явява лично и с адв. Р. В., редовно упълномощен.

За ответника „Обединена българска банка“ АД, редовно призовани се явява юрк. Й., с пълномощно по делото.

Ответникът К. А. В. не се явява, редовно уведомен. За него се явява адв.

К., редовно упълномощен.

Вещото лице А. К. К. се явява лично.

Адв. В.: Да се даде ход на делото.

Юрк.Й.: Да се даде ход на делото.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, затова

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва постъпило на 19.04.2024 г. заключение на вещото лице по допусната съдебнотехническа експертиза, констатира, че същото не е постъпило в рамките на законоустановения срок по чл. 199 от ГПК. Адв.В.:

1

Нямам възражение, че заключението не е в срок.

Юрк.Й.: Не възразявам за изслушване на заключението, което е депозирано извън срока по чл.199 от ГПК.

Адв. К.: Не възразявам за изслушване на заключението, което е депозирано извън срока по чл.199 от ГПК.

Съдът като взе предвид становището на страните

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИСТЪПВА към снемане самоличността на вещото лице и изслушване на депозираното заключение.

Вещото лице А. К. К. – 48г., български гражданин, висше образование, женен, неосъждан, без родство и дела със страните по делото, предупреден за наказателната отговорност за даване на невярно или заинтересувано заключение по чл. 291 от НК. в.л.К.:- Поддържам представеното заключение. адв.В.: Оспорвам изцяло заключенето. Считам, че така депозираното заключение е непълно и не отговаря на поставените въпроси. Дадените отговори са формални и не обхващат всички данни по представените писмени доказателства и не са изяснени обстоятелства, които са ключови за установяване на съществени по делото въпроси. Например на въпросът: От какви адреси обичайно е достъпено интернет банкирането на ищеца? Вещото лице посочва буквално всички IP адреси от извадката независимо от това, че от някои от тях се осъществен един единствен достъпв деня на осъществяване на процесните транзакции. Отговорът на въпроса за физическите точки на достъп до он лайн банкирането са непълни. Не е установено географското местоположение на лицето, което достъпва Онлайн банкирането, въпреки че това е възможно. Представеният списък на логовете в он лайн банкирането включва единствено IP адресите, датата на извършване и доставчика във втория списък, но няма обяснения какви действия са извършвани при достъпването на интернет банкирането на ищеца. Това се изисква от последния въпрос от ищцовата страна за необичайна дейност или признаци за проникване в профила на ищеца. Считам, че трябва да бъде изяснен предмета 2 и характера на извършените действия при достъпа до он лайн банкирането за определени влизания тези, които са най-важни за изясняване предмета на делото. В т.3.4 от заключението е посочено само харакетристиката на този IP адрес, от който е извършен превода се посочва единствено наименованието на организацията. Записано е изрично „в обхвата на адреси, предоставени за ползване на организацията „М247-LTD“. Липсва информация за характера и дейността на тази организация. При отговорите на въпросите е налице една категоричност на становището на вещото лице, а именно потребителят е извършил преводите и той е удобрил преводите чрез въвеждане на SMS. За мен това е едно предварително изградено вътрешно убеждение за механизма за извършване на двата превода. Моето становище е да не се приема заключението и да бъде назначена повторна експертиза от друго вещо лице.

Считам, че към настоящия момент без вещото лице да събере допълнителна информация от банката и от банкирането, той няма да може да отговори в пълнота на тези въпроси. в.л.К.: Всяка една софтуерна система, която се ползва от потребители и служители на определена институция има фронт. Това е софтуера, който се ползва от потребителя и го наричат Back office. Това е задната страна, от която влизат служителите на банката. До тази част потребителят няма достъп, не е оторизиран. В този Back office само служители на банката могат да влизат. Той е недостъпен за потребители. Не съм обследвал системата на банката в чак такава цялост, за да мога да знам кой от потребителите до къде може да влиза. Служителите в банката могат да влязат в този Back office и могат да направят справка кога са транзакциите. В клиентаската част дали се касае за Онлайн банкиране има стъпка на потребителя, която е със стъпка на превод, попълва полетата които санеобходими той може да създаде десет превода и да ги изпрати наведнъж. Той може да създаде един превод и да го преведе само него. В системата има стъпка, която е създаване на превод. Той избира сумата, избира на кого, попълва полетата, които са необходими. Той може да създаде 10 превода и да ги изпрати наведнъж. Може да създаде само 1 превод и да го изпрати на веднъж. Създаването на един превод не обвързва банката да го изпълни веднага. Потребителят може да създаде превод, но да си го остави за след една седмица, когато му е падежа на нещо, а не го преведе веднага. Създават си един списък от преводи и ги нареждат тогава, когато тези преводи трябва да бъдат изпълнени, след като се изпълни 3 процедурата по оторизация. Таблицата от лист 5 е екранна снимка от интерфейса на този Back office, а на стр.6 е извадка в още по-суров вид на същите данни, които не са организирани по-прегледно в интерфейса, но извадката е на същата дата. На ред 32а е сумата.

Не мога да нарека автоматично създадаена информация, защото в системата на потребителя той създава превод. Това не е автоматично отбелязване. При създаването на превода в системата на банката се записва в колко часа става този превод. Това действие е единствено на базата на действията на потребителя. Потребителят създава превод и натиска бутона „Създай“ и създава превод. Този превод се записва в базата данни на банката като създаден за изпълнение, но не е изпълнен. Не е необходимо намеса на човек от банката, за да вземе данните и да ги запише. За изпълнението на превода не мога да отговоря дали е единствено необходимо да се изпълнят процедурите по разпознаване на потребителя и валидиране на този превод, или банката може да има някакви вътрешни правила за това човек да прегледа преводите дали всичко е както трябва и да ги разреши. Това обстоятелство не съм го обследвал, защото не е имало такава задача.

На стр.7 съм дал една извадка от стравката, която ми предостави банката за 3 месеца преди 31.10 какви са успешни влизания в потребителския акаунт, който обследваме по настоящото дело. Проверил съм всеки един от тези IP-адреси и съм изготвил таблицата на стр.9. Тя включва данни от таблицата от стр. 7 и 8, като аз съм добавил трета колона ISP. Това е интернет доставчика, на когото е предоставено да оперира с това, което аз съм видял там. По въпроса, че съм дал всичките тези адреси, справката е за три месеца назад, като включва процесното събитие и аз давам всички адреси, които виждам. Не мога да преценя кои от адресите са обичайни. За да няма пропуски, аз съм дал всички адреси. Оттук нататък всеки може да прецени кои адреси са обичайни.

На лист 9 горе на таблицата виждаме, че от процесното IP 146.70.53.226 има осъществени 2 влизания в процесния акаунт на 30.10.2022г. в 17:20:27ч. и второто на 31.10.2022г. в 10:03:05ч.

За процесните две влизания от цитираните IP-та, завършващи на 226 съм установил, че те принадлежат на интернет доставчик и на стр.11, съответно стр.12 съм показал на кого са определени за ползване обхвата от 4

IP-та, в които попада и нашето процесно IP. Всеки един интернет доставчик, за да започне да работи и да предостави интернет услуга на клиентите си кандидатства в една институция, която раздава IP-адреси в световния интернет и в зависимост от обема на своите клиенти, той заявява един обхват от IP-адреси, който обхват да му бъде предоставен, за да може той да ги предоставя на своите клиенти, когато клиента иска да ползва интернет. Тъй като IP-адресите в света са увеличени много като количество, този процес е много сложен, много труден. Заделят се едни обхвати от IP-адреси и се предоставят на този интернет провайдър. След това в общия случай те не му достигат. Заделили са му примерно 10 000 IP-та, защото те струват пари, но развивайки мрежата той получава 20 000, 30 000 потребители. При това положение те са направили статистика, че част от потребителите не са активни винаги във всеки един момент и започва да раздава IP-адресите динамично. В един отрязък от време той дава на вашия рутер един IP-адрес и този в продължение на ден, два или повече до момента, в който вашият рутер се растартира или изтече жИ.та на този IP-адрес, той ще ви даде друг. После този първия IP-адрес може да бъде даден на следващ човек. Така работят всички мобилни оператори и по-големите интернет провайдъри. На въпросът защо няма геолокация къде точно е този IP-адрес? Защо не съм казал къде точно е този IP-адрес? Това нещо е невъзможно от техническа гледна точка от моя гледна точка. Аз не знам каква е политиката на раздаване на IP-адреси на всеки един от интернет провайдърите. „М 247-LTD“ е Британско дружество, регистрирано някъде в А.. Пише С., тъй като вероятно имат изходна точка в С.. Тъй като те са голям интернет провайдър с многобройни видео услуги, това са данните, които аз прочитам. Не мога да кажа дали е българско дружество. Да, влязох в сайта на това дружество и оттам видях какво представлява. Битиен сървър представлява абревиатура на дето прави нетуърк. Това е една виртуална мрежа, която най-често се ползва от голями корпорации тогава, когато имат множество изнесени офиси. Например всички съдилища в страната са в една виртуална частна мрежа съда в П., съда в С. имат изградени VPN тунели, за да може техните вътрешни мрежи с компютри да могат да бъдат участници в една голяма виртуална мрежа.

Освен използване в корпоративни приложения, VPN се ползва за това да може конкретни потребители да ползват IP-адреси на други страни. VPN служи да обединява едни мрежи в една частна мрежа. VPN може да послужи 5 за прикриване на дейност и много от неправомерните операции в киберпрестъпленията се осъществяват през VPN, през проксита и други прикриващи.

С влизането на 30.10 е имало в 17:20ч. е имало и изход, за да може да се осъществи влизане на 31.10. в 10:00ч., но на това влизане на 30 не е правен превод, не е правено нареждане. За него не мога да кажа, че има отношение към преводите. Моята справка с IP-адресите и датите и часовете са една извадка от тази голямата таблица с пълните движения, които са дадени от банката.

В детайли всеки едни от тези редове от справката в таблицата на стр.9 предоставени от банката, аз няма да мога да се изкажа всеки един от редовете какво означава. Първото влизане на 30.10. от IP, завършващо на 226 в 17:20:27ч. се осъществява влизане. Веднага след него има индекс. После има хоум, която е най-първата страница на Онлайн банкирането. После се преглежда последната активност. Явно този, който е успял да се логне е отишъл да погледне каква последна активност е имало в този акаунт. След това банери индекс, най-вероятно се е появила реклама или някакво съобщение на банката. Банери индекс означава, че се е появил този индекс там, ама първоначалната му част с индекс се нарича всичко, което е първоначално. Оттам нататък имаме мениджър на кампании, вероятно реклама „Вземете кредит!“ или „Ползвайте нашите услуги!“ След това са прегледани съобщения. След това са плащания. След това в раздел създаване на нов превод в 17:21ч., но това е само посещение на страничката за създаване на нов превод. В тази сесия на влизане на 30.10.2022г. няма действия по създаване на превод. Продължава такова разхождане в сайта до часа 17:21:44ч, когато има Log out. Log out означава, че потребителят е натиснал бутона за излизане. Има няколко начина за излизане от един такъв софтуер. Единият е с Log out. Потребителят съвсем осъзнато натиска Log out, тогава сесията му се терминира, изтрива се и се излиза. Другият начин е поради неактивност, изтича сесията поради време. Всяка една банка има такъв защитен период между 3 и 5 минути, в който период, ако потребителят не прави нищо. Тогава тук няма да се отбележи Log out, а е възможно от системата на банката поради Time out и третия начин е затваряне на браузара директно. След това имаме влизане на процесния ден в 10:03ч. на 31.10.2022г. в същия IP-адрес 226, ако проследим в 10:12:22ч., в което време 6 имаме действие Sade new означава, че се създава превод от този IP-адрес.

Разпечатката съдържа 35 от 112 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1a1c9024-192e-48e0-86d7-cd5a53870cf5