Протокол № 158 от 25.06.2025, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Търговско дело 127/2024
- Вид
- Протокол № 158
- Подписан
- 25.06.2025
- В сила
- 25.06.2025
- Състав
- Десислава Ангелова Ралинова
Други актове по делото
- Разпореждане № 508 от 08.08.2024 · Десислава Ангелова Ралинова
- Разпореждане № 562 от 09.09.2024 · Десислава Ангелова Ралинова
- Определение № 352 от 16.10.2024 · Десислава Ангелова Ралинова
- Разпореждане № 669 от 06.11.2024 · Десислава Ангелова Ралинова
- Разпореждане № 670 от 06.11.2024 · Десислава Ангелова Ралинова
- Разпореждане № 741 от 05.12.2024 · Десислава Ангелова Ралинова
- Определение № 87 от 24.02.2025 · Десислава Ангелова Ралинова
- Определение № 174 от 22.04.2025 · Десислава Ангелова Ралинова
- Протокол № 130 от 30.05.2025 · Десислава Ангелова Ралинова
- Протокол № 189 от 18.09.2025 · Десислава Ангелова Ралинова
- Решение № 120 от 15.10.2025 · Десислава Ангелова Ралинова
- Разпореждане № 765 от 25.11.2025 · Десислава Ангелова Ралинова
- Разпореждане № 767 от 25.11.2025 · Десислава Ангелова Ралинова
- Определение № 30 от 03.02.2026 · Десислава Ангелова Ралинова
- Определение № 162 от 12.05.2026 · Десислава Ангелова Ралинова
Цитирани разпоредби
- чл. 142, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 166 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 56, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 158 гр. Пазарджик, 25.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Десислава Анг. Ралинова при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Анг. Ралинова Търговско дело № 20245200900127 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Ищцата Р. И. К. не се явява. За нея се явява адв. Б. В. от САК, преупълномощена от адв. Р. М..
За ответника ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД не се явява представител на дружеството. За него се явява адв. Г. Б. Х. – редовно упълномощен с отговора на исковата молба.
За третото лице помагач „ДЗИ ОБЩО ЗАСТАХОВАНЕ“ ЕАД н е се явява пълномощник – редовно уведомени при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
ВЕЩИТЕ ЛИЦА:
В. Д. Ф. се явява.
П. М. М. се явява.
Явява се свидетелят Е.С.Ш..
Съдът е допуснал до разпит свидетеля М. И. Х.. До свидетеля – кметски наместник М. И. Х. е изпратено съобщение, като призовка за свидетел – върната в цялост. Към нея е залепено листче с изписване: „Колеги, призовката е изпратена по погрешка“, без дата, без подпис, без призовката да е прочетена и да е отразено от кой е отворено това писмото, кой е написал това съобщение до съда, поради което след даване ход на делото, ще предприеме необходимите процесуални действия за своевременно призоваване чрез Община Белица.
1
АДВ. В.: Моля да дадете ход на делото.
АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, затова и при условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Представени са с Молба Вх. № 6859/23.06.2025 г.от ответника ОЗК Застраховане АД писмени доказателства от д-р Р.П. – личен лекар на ищцата.
АДВ. В.: Запозната съм. Не възразявам да се приемат постъпилите документи от ответника. Доколкото и на нас ни бе дадена възможност, представям издадена Етапна епикриза, с копие до ответника, която касае конкретно съобщение и оплакване от нашата доверителка във връзка със смущения в съня. Двете писмени доказателства – представените от ответника и представеното от наша страна, не са в противоречие дотолкова, доколкото медицинското досие, представено от ответника, касае всички поведени медицински прегледи и за други психо-соматични оплаквания, дори и отпреди пътно-транспортното произшествие. Моля да бъдат приети, както представените документи от ответника, така и представеното от нас в днешното съдебно заседание доказателство.
АДВ. Х.: Не възразявам.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените днес писмени доказателства: Медицински документи, касаещи Р. И. К., подробно описани в Молба Вх. № 6859/23.06.2025 г., издадени от д-р Р.П.; Етапна епикриза от 13.06.2025 г., представена от адв. В. днес.
ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатия в предходното съдебно заседание свидетел Е.С.Ш..
Сне се самоличността на явилия се свидетел, както следва:
Е.С.Ш. - ** г., бълг. гражданин, неосъждан, зет на ищцата Р. К..
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК и наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
2
СВИД. Ш.: Желая да бъда свидетел. Обещавам да кажа истината.
АДВ. В. (въпрос): Вие от кога познавате тъща Ви Р., нейното семейство?
СВИД. Ш.: От 20 и няколко години съм в семейството и съм зет на ищцата.
АДВ. В. (въпрос): Може ли да ни обясните как се отнасяха една към друга Р. с дъщеря й Р. приживе? Те заедно ли живееха? Какви отношения поддържаха?
СВИД. Ш.: Р. и Р. живееха заедно. Помагаха си. Бяха почти неразделни.
Те живееха в две различни къщи, но си помагаха. Бяха почти неразделими. Р. живееше - беше снаха - в друга махала, а майката живееше долу - в селото – една от махалите на З.. Другото село, в което живееше Р., е П.. Двете села – З. и П. са на около 3-5 километра едно от друго. Едната беше в едната махала на З., а другата живееше в с. П., което е самостоятелно село. Разстоянието, което казвам е между мястото, където живееше майката и мястото, където живееше дъщерята.
АДВ. В. (въпрос): Колко често се виждаха те, като са в две отделни къщи?
СВИД. Ш.: Те бяха постоянно заедно. Или едната отиваше при другата и преспиваше, или пък дъщерята отиваше да спи при майка си. Бяха почти неразделни, те бяха като сестри по-скоро, а не като майка и дъщеря. Много се уважаваха.
АДВ. В. (въпрос): Какво имате предвид, като казвате, че са били като сестри? Споделяха ли си?
СВИД. Ш.: Постоянно бяха неразделими, денонощно. Помагаха си взаимно. Едната, ако има работа, другата отива при нея. Другата, ако има работа, първата отива при нея.
АДВ. В. (въпрос): С уважение ли подхождаха една спрямо друга? Как се обръщаха една към друга в разговорите си?
СВИД. Ш.: Много добре се държаха една към друга. Те си казваха на галени имена – на „Р.“, на „Н.“. Дъщерята казва на майка си „ Р.“, а Р. казваше на майка си „Н.“ – това е означава „мамо“.
АДВ. В. (въпрос): Когато се обръщаха една към друга, случвало ли се е 3 да си повишат тон, дори за нещо ежедневно?
СВИД. Ш.: Аз никога не съм ги видял да имат нещо против една към друга. С моите очи никога не съм го видял това. Никога не съм видял да има спречквания между тях. Като всяка една майка, малко може да се скара на дъщеря си, ако тя се скара на някое дете – да не му се кара, за начина, по който тя гледа нейните си деца, по-скоро като възпитание, напътствие.
АДВ. В. (въпрос): Как разбрахте за смъртта на Р. и как прие новината Р.?
СВИД. Ш.: Разбрах за смъртта на Р. по телефона. Бих казал, че много трудно го прие майка й Р., даже още не може да го приеме. От деня, откакто я е загубила, тя до ден днешен няма ден, в който да не се сеща за нея и да не плаче.
АДВ. В. (въпрос): А като се сеща за нея, какво си спомня? Споделяла ли е нещо или остава по-скоро с мъката си? Говори ли за смъртта на дъщеря си пред Вас?
СВИД. Ш.: С мъка се сеща за дъщеря си. Тежко го приема и затова гледаме винаги да я успокояваме, да не мисли за това. Тя го говори, казва:
„Сега, ако е тук Р., да си ходят, да си помагат, да са заедно“ .
АДВ. Х. (въпрос): Има ли години, в които Р. и майка й Р. са живели заедно, в една къща и едно домакинство?
СВИД. Ш.: Аз съм мъж на сестрата на Р. - Р.. Те си живеят пак съвместно – те си помагаха постоянно. Ако дъщерята е при майка си, ако се наложи, остава при нея. Занимаваха се с животни. Случвало се е едната да остане при другата да преспи. Като се свърши работата в едното домакинство, тъй като се занимават с животни, спят заедно цяла седмица и после се преместват в с. П.. Там имат и животни, ходят и в гората за гъби.
АДВ. Х. (въпрос): Как се придвижваха една към друга?
СВИД. Ш.: С кола предимно. Имаха и кон, и каручка. Аз шофирам и аз ги возех. Те не шофираха. Като трябва да се докара някоя, аз ги карах.
АДВ. Х. (въпрос): Ищцата Р. работи ли нещо в момента?
СВИД. Ш.: Не. Баба ми Р. е на хапчета. Тя не работи нищо.
АДВ. Х. (въпрос): Починалата Р. Б. гледаше ли болен човек?
4
СВИД. Ш.: Р. гледаше съпруга си. Не е работила някъде, при някого, по трудово правоотношение.
АДВ. Х. (въпрос): Този болен човек нуждаеше ли се от постоянни грижи и беше ли му назначена Р. като личен асистент?
Разпечатката съдържа 60 от 102 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/93c62ec2-f8b0-4229-983c-a35ca63bb7d1