Определение № 162 от 12.05.2026, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Търговско дело 127/2024
- Вид
- Определение № 162
- Подписан
- 12.05.2026
- Състав
- Десислава Ангелова Ралинова
Цитирани разпоредби
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 162 гр. Пазарджик, 12.05.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Десислава Анг. Ралинова като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Търговско дело № 20245200900127 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 247 от ГПК .
Делото пред настоящата инстанция е приключило с Решение № 120/15.10.2025 г., с което ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е осъдено да заплати на ищцата Р. К. сумата от 35000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 12.03.2024 г. до окончателното изплащате на сумата, като е отхвърлен иска й за разликата над 35000 лв. до претендираните 150 000 лв. Осъден е ответника да заплати по сметка на ПзОС ДТ в размер на 1450 лв., а в полза на процесуалния представител на ищеца – адв. Р. М. – адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 3450 лв., съобразно уважената част от иска. Осъден е ищеца да заплати на ответното дружество разноски в размер на 3890,84 лв. съобразно отхвърлената част от иска.
С определение № 30/03.02.2026 г. постановено по реда на чл. 248 ГПК същото решение е изменено в частта за разноските, като ищцата Р. К. е осъдена да заплати на ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, сумата от 3375,46 евро – общ размер на сторените от ответника разноски - за адв. възнаграждение, съдебно удостоверение, депозит за свидетели и депозит за експертиза, съобразно представения списък по чл.80 ГПК и отхвърлената част от иска. Осъден е ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД да заплати на адв. Р. М. на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗА, възнаграждение в размер на 2116,75 евро с ДДС, съобразно уважената част от иска.
Против така постановеното решение е постъпила в.ж. вх. № 12353/25.11.2025 г. от ищеца, а също и в.ч.ж. вх. № 2502/04.03.2026 г. от ответника против постановеното определение по чл.248 ГПК.
След изпращане на делото на въззивния съд, образуваното в.т.д. № 208/2026 г. на ПАС е било прекратено с Определение № 187/29.04.2026 г., а делото - върнато на първостепенния съд за приложение на процедурата по чл.247 и произнасяне във връзка оплакванията на ответника, съдържащи се в частната жалба, в която насока са изложени и подробни мотиви.
Съдът, след проверка констатира, че в диспозитива на така постановеното определение № 30/03.02.2026 г., действително е била допусната очевидна фактическа грешка.
Съобразно практиката на ВКС (обективирана в Решение № 475 от 26.10.2010 г.
1 по гр. д. № 881/2010 г., II г. о., Решение № 117 от 13.03.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 86/2011 г., III г. о., Решение № 2192 от 28.XII.1984 г. по гр. д. № 1124/84 г., II г.о. и др.) една от хипотезите, в които е налице очевидна фактическа грешка (ОФГ), е пропуска на съда да отрази в решението (разбирай в диспозитива му) становища, личащи от мотивите. Приема се, че в този случай съдът е формирал воля в мотивите, но тя не е намерила израз в диспозитива, т.е. пропускането да се отрази в решението в диспозитива, на част от формираната воля на съда, представлява хипотеза на допусната ОФГ.
Именно такъв е и настоящия случай.
Видно от мотивите на въпросното определение, съдът е посочил, че от ответника е постъпила молба с вх. № 12297/24.11.2025 г. съдържаща искане за изменение на решението в частта за разноските, а именно, като се присъди в полза на дружеството сумата 10 515,29 лв., или допълнително още 6 624,45 лв. над присъдените 3 890,84 лв. Съдът е приел, че тази молба е частично основателна по изложените съображения, като е формиран извода, че на ответника следва да се присъдят разноски в общ размер на 6601,83 лв., или 3375,46 евро, която сума е отразена в диспозитива, т.е. респ. е прието, че молбата се явява неоснователна относно размера над тази сума до претендираните 10515,29 лв. (5376,15 евро).
В диспозитива на определението обаче липсва произнасяне в посочения смисъл относно частично отхвърляне на това искане.
Затова и при тези данни следва да се приеме, че в разглежданата хипотеза е налице несъответствие между волята на съда в мотивите и нейното външно изражение в диспозитива на съдебния акт, което следва да бъде отстранено по реда предвиден в чл.247 ГПК, като се поправи определението в посочения по-горе смисъл.
Предвид на гореизложеното и на основание чл.247 ГПК Пазарджишкия окръжен съд ,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в определение № 30/03.02.2026 г. по т.д. № 127/2024 г. по описа на ОСПазарджик, в следния смисъл :
В края на ВТОРИЯ АБЗАЦ на диспозитива, след текста:
„ОСЪЖДА Р. И. К., с ЕГН **********, с адрес обл. *********** да заплати на ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, сумата от 3375,46 евро – общ размер на сторените от ответника разноски - за адв. възнаграждение, съдебно удостоверение, депозит за свидетели и депозит за експертиза, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и отхвърлената част от иска“,
ДА СЕ ЧЕТЕ и следното :
„…като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 12297/24.11.2025 в частта досежно искането за присъждане на разликата над присъдените 3375,46 евро до претендираните 5376,15 евро, като неоснователна.
2
Определението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 3