Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 174 от 22.04.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Търговско дело 127/2024
Вид
Определение № 174
Подписан
22.04.2025
В сила
22.04.2025
Състав
Десислава Ангелова Ралинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 374 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 374, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 374, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 375, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 133, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 137а · Закон за движението по пътищата
  • чл. 150 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ *74 гр. Пазарджик, 22.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Търговско дело № 20245200900127 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 374 от ГПК.

Образувано е по искова молба депозирана от Р. И. К., с ЕГН **********, с адрес обл. *****, общ. *****, с. ***, действаща чрез своя пълномощник адв.

Р. М., *** с адрес на кантора гр. ****, п.к. ****, ул. „****” № *, ет. *, срещу ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК 121265177,със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1301,р-н „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от А.П.Л., Р.К.Д. за обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди.

В исковата молба са изложени обстоятелства, че на 02.11.2020г., на общински път *****, с посока на движение от с. *** към с. ****, водачът У.

М. Ш., на лек автомобил марка и модел „Сузуки ***“, с peг. № ****, нарушава правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 1, чл. 44, ал. 1 и чл.

150 от ЗДвП, изгубил контрол над автомобила си и навлязъл в лентата за насрещно движение, вследствие на което настъпил удар с правомерно движещия се там товарен автомобил марка и модел „Ивеко ***“, с peг. № *****, управляван от водача С. М. С., с което е реализирано ПТП. При инцидента е причинена смъртта на Р.А.Б., с ЕГН **********- пътник в лекия автомобил марка и модел „Сузуки ***“, с per. № ****. По случая бил издаден Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 03.11.2020 г. с № 367р19665/04.11.2020с. Образувано било ДП № 339 ЗМ - 181/2023г. по описа на РУ-МВР – Велинград. Впоследствие виновният за ПТП водач- У. М. Ш. бил предаден на съд. Признат за виновен с влязла в законна сила на 13.11.2021г., присъда, по НОХД № 564/2021г., по описа на ОС- Пазазрджик, за това, че на 02.11.2020г., при управление на лек автомобил „Сузуки ***“, с peг. № ****, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 1, чл. 44, ал. 1 и чл. 150 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Р.А.Б., поради което на основание чл. 343, ал. 3, предл. 4, б. „б“, предл. 1, вр. с чл.

343, ал. 1,6. ..в“, вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 343, ал. 4 от 1IK, във вр. с чл. 58а. ал.

1 т ПК е осъден на 2 години и пет месеца „лишаване от свобода“, като на основание чл. 66, ал. 1 от ПК изпълнението на наказанието е отложено за срок от 4 години.

1

Твърди се, че починалата при злополуката Р.А.Б. е дъщеря на Р. И. К., която изключително тежко понасяла нейната загуба.

Твърди се също така, че ищцата Р. К. била много близка със своята дъщеря. Двете имали здрава, емоционална и духовна връзка, основана на доверие и силна любов. Р. отгледала и възпитала дъщеря си в атмосфера на разбирателство, подкрепа и споделяне. Тя била грижовен и всеотдаен родител, изцяло посветен на отглеждането на своята дъщеря. Р. всячески се стараела нищо да не липсва на дъщеря й, да й осигури спокоен и добър живот. Те имали добра комуникация, общували редовно, при което Р. споделяла преживяванията си и търсела мнението и подкрепата на майка си. Р. била опора за майка си, човек, който никога не би я изоставил в нужда. Ищцата знаела, че винаги може да разчита на нея в трудни моменти. Тя била добра дъщеря, която милеела за своята майка. От своя страна ищцата винаги подкрепяла дъщеря си и отдала живота си на нейното отглеждане и възпитание. В пътния инцидент Р. К. загубила най-скъпият си човек - нейната дъщеря, затова никой не можел да запълни празнотата, която тя усещала към настоящия момент.

Сочи се, че загубата на дъщеря й се отразила изключително зле на ищцата. В дните след скръбната вест не била на себе си. Не е можела да осмисли и приеме сполетялата я трагедия. Чувствала се е силно напрегната и тревожна. Страдала от постоянно безпокойство и била изпаднала в тежка депресия. Шокът и травмата от внезапната загуба я направили емоционално лабилна, поради което плачела често, провокирана от спомени за минали моменти с дъщеря й. Изолирала се е от външния свят и не искала да се среща с никого. Страдала от постоянно безсъние и не се хранила, както обикновено, вследствие на което се чувствала слаба и отпаднала.

Твърди, се че от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и справката, извършена на страницата на Информационен център към Гаранционния фонд, към момента на събитието, виновният водач, управлявал лек автомобил марка и модел „Сузуки ***“, с peг. № ****, който е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с полица №BG/23/120000564191, валидна от 20/02/2020 г. до 19/02/2021 г.

Сочи се, че съгласно 429, ал. 1, т. 1 КЗ, застрахователят се задължавал да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, като във връзка с това ищцовата страна на 12.03.2024 г. отправила молба-претенция с вх. № 21-1132/12.03.2024г.до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника ЗАД „ОЗКЗастраховане“ АД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение.

Твърди се, че към настоящия момент въпреки, че е изтекъл законоустановеният срок, застрахователят не бил определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което 2 пораждало правния на ищцата - на основание чл. 432, ал. 1 КЗ от предявяването на настоящата претенция по исков ред.

Твърди се, че с оглед обстоятелството, че застрахователят бил уведомен за настъпилото ПТП на 12.03.2024г. с извънсъдебната молба-претенция, то от този момент, на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ върху претендираната сума следвало да бъде начислена и законна лихва до окончателното й заплащане.

Във връзка с изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да осъди ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1301, р-н „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, да заплати на Р. И. К., с ЕГН: **********, обезщетение в размер на 150 000 лева за претърпените неимуществени вреди , изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на ПТП, настъпило на 02.11.2020г. вследствие на което е причинена смъртта на дъщеря й Р.А.Б., с ЕГН **********, законната лихва върху претендираната главница по предходната т.3, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествие, посредством молба-претенция от 12.03.2024г., до датата на окончателното изплащане на обезщетението, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски, с присъждане на адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ищцата.

Прави се искане на основание чл. 300 ГПК да се приемат за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства по делото: извършеното деяние от застрахования в ответното дружество водач С. М. С., вината на дееца, вредоносния резултат- причинената смърт на Р.А.Б., както и наличието на причинна връзка между вредите и деянието.

Прави се искане на ищцата за допускане до разпит на трима свидетели при режим на довеждане, които да установят, какви болки, страдания и психически стрес е претърпяла и търпи към настоящия момент ищцата, в резултат от загубата на Р.Б., при процесното ПТП.

Прави се искане за допускане изслушването на съдебно-медицинска експертиза с формулирани въпроси.

Прави се искане за допускане изслушването на Съдбно-психологична експертиза, с вещо лице психолог, който след запознаването с материалите по делото и медицинските документи и след личен преглед на ищцата, да отговори на формулирани въпроси.

Прави се искане на ищцата по реда на чл.190 от ГПК да бъде задължено ответното дружество да представи намиращата се у него застрахователна полица

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите

№

BG/23/120000564191, валидна от 20/02/2020 г. до 19/02/2021 г.

Доказателственото искане се прави във връзка с доказването на настъпилото застрахователно събитие в срока на покритие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена между деликвента и ответното дружество.

Прави се искане на ищцата да й бъде дадена възможност да ангажира допълнително и други доказателства, респ. да се направят и допълнителни 3 доказателствени искания.

Представят се и молят да бъдат приети писмени доказателства.

Постъпил е отговор на исковата молба от Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане” АД, с ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Света София № 7. ет. 5, представлявано заедно от изпълнителните директори А.Л. и Р.Д. чрез адв. Г. Б. Х., в който се излага твърдение, че ищцата не разполага с правна легитимация за предявяване на процесната искова претенция.

Твърди се също така, че предявеният иск бил неоснователен, като се оспорва изцяло исковата претенция, както по основание, така и по размер, с изложени подробни доводи в тази насока.

Ответното дружество твърди, че не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на лек автомобил марка „Сузуки“, модел „***“, с peг. № **** и „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД.

Не оспорва също така факта на настъпване на процесното ПТП на посочената дата и между посочените участници.

Сочи, че оспорва по съдържание представения като доказателство към исковата молба - Констативен протокол за ПТП № 367р-19665/04.11.2020г., издаден от СПП при ОД на МВР - Пазарджик, в частта му относно вписаните в него обстоятелствата за механизма за настъпване на вредоносното събитие, като се твърди, че същият бил непълен и в него не било отразено поведението на починалата Р.А.Б., чийто действия като пътник в л.а. м. „Сузуки“, са допринесли за настъпването на произшествието.

Сочи се, че ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, не оспорва факта, че по отношение на виновния за ПТП водач - У. М. Ш., чиято гражданска отговорност е застрахована в „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД, била налице влязла в сила присъда, която предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК обвързвала гражданския съд, разглеждащ гражданските последици на деянието, относно противоправността на деянието и виновността на дееца.

Твърди се, че вредоносният резултат - смъртта на Р.А.Б., била съпричинена от действията й, в качеството й на пътник в л.а. марка „Сузуки“, която е била без поставен предпазен колан, поради което е извършено нарушение по реда на чл. 137а от ЗДвП, което по своя характер се намирало в причинна връзка с получените в резултат на процесното ПТП телесни увреди.

На второ място се сочи, че починалата е предпоставила настъпването на вредоносния резултат, като е пътувала при водач на МПС, който е неправоспособен, като се излагат твърдения, че Р.Б. е знаела, че водачът на л.а.

„Сузуки“ нямал свидетелство за правоуправление, т.е. самата тя е допуснала да пътува с неправоспособен водач на МПС и е приела съзнателно риска от увреждане. Твърди се, че водачът на процесния лек автомобил не е имал основно образование, поради което и нямало как същият да е имал валидно свидетелство за управление на превозно средство.

Твърди се също така, че Р.Б., като пътник в л.а. марка „Сузуки“, пътуващ 4 на задната седалка в автомобила, е допринесла за настъпване на инцидента, като е предприела действия, които са отвлекли вниманието на водача от пътната обстановка. Последната е предприела предаване на **** й внук на дъщеря й Е.А.Б., която е пътувала на предна дясна седалка в процесния автомобил. Именно действията на Р.Б. били първопричина за настъпване на инцидента. В процесния случай на предната седалка на колата не е била налична специална седалка за детето. Там е седяла Е.Б.. Следователно, предприетото от Р.Б. действие се явявали неправомерно и е в причинна връзка с настъпилото ПТП.

Сочи се, че е налице значителен принос на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат, като в тази връзка, следвало да се има предвид, че влязлата в сила присъда нямала задължителна за гражданския съд сила по отношение на въпроса за съпричиняването на вредоносния резултат.