Решение № 120 от 15.10.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. П., 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Търговско дело № 20245200900127 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.432 във вр. с чл.380,чл.493а ал.1,ал.3 и ал.4 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба депозирана от Р. И. К., с ЕГН **********, с адрес обл.

Б., общ. Б., с. П., действаща чрез своя пълномощник адв. Р. М., САК с адрес на кантора гр.

С., п.к. 1000, ул. „Ц.А.” ****, срещу ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. 1301,р-н „Възраждане“, ул. „Света С.“ № 7, ет. 5, представлявано от А.П.Л., Р.К.Д.- изп.директори за обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

В исковата молба са изложени обстоятелства, че на 0******г., на общински път PAZ1-62/BLG1350, с посока на движение от с. К. към с. Ч., водачът У. М. Ш., на лек автомобил марка и модел „С.Б.“, с p e г. № ***, нарушава правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 1, чл. 44, ал. 1 и чл. 150 от ЗДвП, изгубил контрол над автомобила си и навлязъл в лентата за насрещно движение, вследствие на което настъпил удар с правомерно движещия се там товарен автомобил марка и модел „И.Т.“, с peг. № ***, управляван от водача С. М. С., с което е реализирано ПТП. При инцидента е причинена смъртта на Р.А.Б, с ЕГН **********- пътник в лекия автомобил марка и модел „С.Б.“, с peг.

№ ***. По случая бил издаден констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 03.11.2020г. с № 367р-19665/04.11.2020с. Образувано било ДП № 339 ЗМ - 181/2023г. по описа на РУ МВР – В.. Впоследствие виновният за ПТП водач- У. М. Ш. бил предаден на съд. Признат за виновен с влязла в законна сила на 13.11.2021г., присъда, по н.о.х.д.

№564/2021г., по описа на ОС - П., за това, че на 0******г., при управление на лек автомобил „С.Б.“, с peг. № ***, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 1, чл. 44, ал. 1 и чл. 150 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Р.А.Б, поради което на основание чл. 343, ал. 3, предл. 4, б. „б“, предл. 1, вр. с чл. 343, ал. в“, вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 343, ал. 4 от НK, във вр. с чл. 58а ал. 1 т НК е осъден на 2 години и пет месеца „лишаване от свобода“, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от 4 години.

Твърди се, че починалата при злополуката Р.А.Б е дъщеря на Р. И. К., която изключително тежко понасяла нейната загуба.

1

Твърди се също така, че ищцата Р. К. била много близка със своята дъщеря. Двете имали здрава, емоционална и духовна връзка, основана на доверие и силна любов. Р. отгледала и възпитала дъщеря си в атмосфера на разбирателство, подкрепа и споделяне. Тя била грижовен и всеотдаен родител, изцяло посветен на отглеждането на своята дъщеря. Р. всячески се стараела нищо да не липсва на дъщеря й, да й осигури спокоен и добър живот.

Те имали добра комуникация, общували редовно, при което Р. споделяла преживяванията си и търсела мнението и подкрепата на майка си. Р. била опора за майка си, човек, който никога не би я изоставил в нужда. Ищцата знаела, че винаги може да разчита на нея в трудни моменти. Тя била добра дъщеря, която милеела за своята майка. От своя страна ищцата винаги подкрепяла дъщеря си и отдала живота си на нейното отглеждане и възпитание. В пътния инцидент Р. К. загубила най-скъпият си човек своята дъщеря, затова никой не можел да запълни празнотата, която тя усещала към настоящия момент.

Сочи се, че загубата на дъщеря й се отразила изключително зле на ищцата. В дните след скръбната вест не била на себе си. Не е можела да осмисли и приеме сполетялата я трагедия. Чувствала се е силно напрегната и тревожна. Страдала от постоянно безпокойство и била изпаднала в тежка депресия. Шокът и травмата от внезапната загуба я направили емоционално лабилна, поради което плачела често, провокирана от спомени за минали моменти с дъщеря й. Изолирала се е от външния свят и не искала да се среща с никого.

Страдала от постоянно безсъние и не се хранила, както обикновено, вследствие на което се чувствала слаба и отпаднала.

Твърди, се че от представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица и справката, извършена на страницата на Информационен център към Гаранционния фонд, към момента на събитието, виновният водач, управлявал лек автомобил марка и модел „С.Б.“, с peг. № ***, който е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с полица №BG/23/120000564191, валидна от 20.02.2020г. до 19.02.2021 година. Съгласно 429, ал. 1, т. 1 КЗ, застрахователят се задължавал да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, като във връзка с това ищцовата страна на ***** г. отправила молба-претенция с вх. № 21-1132/*****г. до застрахователя на отговорния за ПТП водач ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“АД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение.

Твърди се, че към настоящия момент въпреки, че е изтекъл законоустановеният срок, застрахователят не бил определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което пораждало правния интерес на ищцата на основание чл. 432, ал. 1 КЗ от предявяването на настоящата претенция по исков ред.

С оглед обстоятелството, че застрахователят бил уведомен за настъпилото ПТП на *****г. с извънсъдебната молба-претенция, то от този момент, на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ върху претендираната сума следвало да бъде начислена и законна лихва до окончателното й заплащане.

Във връзка с изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да осъди ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. 1301, р-н „Възраждане“, ул. „Света С.“ № 7, ет. 5, да заплати на Р. И. К., с ЕГН**********, обезщетение в размер на 150 000 лева за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на ПТП, настъпило на 0******г. вследствие на което е причинена смъртта на дъщеря й Р.А.Б, с ЕГН **********, законната лихва върху претендираната главница по предходната т.3, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествие, посредством молба-претенция от *****г., до датата на окончателното изплащане на обезщетението, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски, с присъждане на адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ищцата.

2

Постъпил е отговор на исковата молба от ЗАД ОЗК - Застраховане” АД, с ЕИК 121265177, в който се излага твърдение, че ищцата не разполага с правна легитимация за предявяване на процесната искова претенция.

Твърди се също така, че предявеният иск бил неоснователен, като се оспорва изцяло исковата претенция, както по основание, така и по размер, с изложени подробни доводи в тази насока.

Ответното дружество твърди, че не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на лек автомобил марка „С.“, модел „Б.“, с peг. № *** и „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД.

Не оспорва също така факта на настъпване на процесното ПТП на посочената дата и между посочените участници.

Сочи се, че ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, не оспорва факта, че по отношение на виновния за ПТП водач - У. М. Ш., чиято гражданска отговорност е застрахована в „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД, била налице влязла в сила присъда, която предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК обвързвала гражданския съд, разглеждащ гражданските последици на деянието, относно противоправността на деянието и виновността на дееца.

Твърди се, че вредоносният резултат - смъртта на Р.А.Б, била съпричинена от действията й, в качеството й на пътник в л.а. марка „С.“, която е била без поставен предпазен колан, поради което е извършено нарушение по реда на чл. 137а от ЗДвП, което по своя характер се намирало в причинна връзка с получените в резултат на процесното ПТП телесни увреди.

На второ място се сочи, че починалата е предпоставила настъпването на вредоносния резултат, като е пътувала при водач на МПС, който е неправоспособен, като се излагат твърдения, че Р.Б. е знаела, че водачът на л.а. „С.“ нямал свидетелство за правоуправление, т.е. самата тя е допуснала да пътува с неправоспособен водач на МПС и е приела съзнателно риска от увреждане. Твърди се, че водачът на процесния лек автомобил не е имал основно образование, поради което и нямало как същият да е имал валидно свидетелство за управление на превозно средство.

Твърди се също така, че Р.Б., като пътник в л.а. марка „С.“, пътуващ на задната седалка в автомобила, е допринесла за настъпване на инцидента, като е предприела действия, които са отвлекли вниманието на водача от пътната обстановка. Последната е предприела предаване на двугодишния й внук на дъщеря й Е.А.Б., която е пътувала на предна дясна седалка в процесния автомобил. Именно действията на Р.Б. били първопричина за настъпване на инцидента. В процесния случай на предната седалка на колата не е била налична специална седалка за детето. Там е седяла Е.Б.. Следователно, предприетото от Р.Б. действие се явявали неправомерно и е в причинна връзка с настъпилото ПТП.

Сочи се, че е налице значителен принос на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат, като в тази връзка, следвало да се има предвид, че влязлата в сила присъда нямала задължителна за гражданския съд сила по отношение на въпроса за съпричиняването на вредоносния резултат.

Твърди се още, че смъртта на пострадалата е настъпила, тъй като последната е била извадена от автомобила неправилно, не от екипите на спешна медицинска помощ.

Излагат се твърдения, че вредоносният резултат е съпричинен и от действията на водача на МПС марка „И.“, модел „Т.“, е peг. №***, тъй като същият не е реагирал своевременно на възникналата на пътя опасност и не е предприел действия, с които да предотврати настъпването на инцидента.

Сочи се, че към датата на процесното ПТП отговорността на водача на МПС марка „И.“, модел „Т.“, с peг. № ***, е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ при „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД с полица, валидна от 13.02.2020 г. до 12.02.2021 г.

Оспорва се твърдението на ищцата, че вследствие на смъртта на Р.Б. е претърпяла 3 неимуществени вреди в обем, съгласно посоченото в исковата молба. Твърди се също така, че Р. И. К. не е била близка с Р.Б., като се оспорва твърдението, че отношенията между тях са били топли и близки.

Оспорва се обстоятелството, че вследствие на настъпилия вредоносен резултат, ищцата търпяла негативни изменения в психичното й здраве.

Твърди се, че искът за неимуществени вреди е предявен в прекомерен размер, спрямо действително претърпените вреди и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД.

Твърди се също така, че искът е завишен по размер с оглед релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, предвид което дължимото обезщетение подлежало на намаляване поради значителния принос на пострадалата за настъпването на вредите.

Оспорва се изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди, като неоснователен, предвид съображенията за неоснователност на главния иск.

Сочи се, че в случай, че исковата претенция бъде уважена, то лихвата върху вземането не се дължала, тъй като била налице хипотезата на чл. 497, ал. 1, т. т КЗ, съгласно която застрахователят не дължал лихва за забава, когато увреденото лице не е представило поискани по реда на чл. 106. ал. 3 от КЗ доказателства.

Следвало да се отчете, че в процесния случай, към молбата, с която е претендирано изплащане на обезщетение по доброволен ред, са били приложени единствено констативен протокол за ПТП с пострадали лица, присъда срещу виновния водач и справка от интернет сайта на Гаранционен фонд за наличие на застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС с peг. № ***.