Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 121 от 19.06.2026, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 8/2026
Вид
Решение № 121
Подписан
19.06.2026
Състав
Георги Йовчев, Николина Петрова Дамянова, Даниела Илиева Писарова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 101, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 164 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 264, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 266 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Варна, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20263001000008 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на „ЕСИ ИНВЕСТИЦИЯ“ ООД- гр. Варна, ЕИК 202201630, представлявано от адв. В. П., срещу решение № 411/30.10.2025г., постановено по т. д. № 662/2023г. по описа на Варненския окръжен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на „ИСС ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД- гр. Варна, ЕИК 103650730, сумата 104 785.29 лв., представляваща плащане на уговорено възнаграждение за извършване на СМР по анекс № 1 от 05.12.2022 г. и анекс № 2 от 06.03.2023г. към сключени между страните договор от 12.10.2022 г.,; сумата от 2340 лв., представляваща плащане на уговорено възнаграждение за извършване на СМР по договор от 12.10.2022 г. и протокол № 1 от 06.03.2023 г., подписани между страните, както и сумата от 7 561.56 лв., представляваща стойността на допълнително направени СМР при изпълнението на СМР по сключени между страните анекс № 1 от 05.12.2022 г. и анекс № 2 от 06.03.2023 г. към договор от 12.10.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба– 21.11.2023 г., до окончателното изплащане, на основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

1

В жалбата са релевирани оплаквания за частична недопустимост на първоинстанционното решение относно сумата 7 561.56 лв. като постановено по непредявен иск с оглед изявленията на процесуалния представител на въззиваемото дружество, че това парично вземане произтича от неоснователно обогатяване, и не от договор. В евентуалност се твърди неправилност на решението в тази част, както и на съдебният акт в цялост, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Страната, която е с процесуалното качество на ответник по предявени от „ИСС Инженеринг“ ООД- гр. Варна осъдителни искове, поддържа във въззивната жалба всички съображения, доводи и възражения срещу основателността на исковете, релевирани в отговора на исковата молба и по същество. Петитумът на жалбата е за обезсилване на решението в частта относно сумата 7 561.56 лв. и за отмяната му в останалата част и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.

В проведеното открито съдебно заседание в тази инстанция процесуалните представители на страните поддържат съответно жалбата и отговора.

За да се произнесе по спора съдебният състав съобрази следното:

Първоинстанционният Варненски окръжен съд е бил сезиран с искова молба на „ИСС Инженеринг“ ООД- гр. Варна, представлявано по пълномощие от адв. Б. Г. от ВАК, с която е предявен осъдителен иск за сумата 114 686.85 лв. срещу „ЕСИ инвестиция “ ООД- гр. Варна, с правно основание чл. 79, ал.

1, предл първо във вр. чл. 266 ЗЗД, ведно с акцесорна неоценяема осъдителна претенция с правно основание чл. 86 ЗЗД за законната лихва върху главното парично вземане, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението. Исковата сума формално е разделена на три отделни претенции съответно на стойност 104 785.29 лв., 2340 лв. и 7 561.56 лв., но доколкото не се сочат отделни основания по всяка от претенциите и същите произтичат от едно правоотношение между 2 страните, без да са уговорени етапи или фази на изпълнението по процесния договор за изработка в строителството, както и отделно (поетапно) приемане и заплащане на възнаграждение, въззивният съд приема, че е сезиран за инстанционен контрол с един главен оценяем осъдителен иск за сумата 114 686.85 лв., претендирана като дължима, незаплатена част от възнаграждение за изпълнени СМР по сключен между страните договор от 12.10.2022г., с подписани към него Анекс № 1 от 05.12.2022г. и по Анекс № 2 от 06.03.2023 г.

Исковата претенция е основана на следните твърдения за факти и обстоятелства:

На 12.10.2022 г. между страните е сключен договор, по силата на който ответникът се задължил за извърши реставрационни строително-монтажни работа /СМР/- фасада и покрив на обект: „Фасадна реставрация и консервация“ на сграда с идентификатор *****, находяща се на административен адрес: г*****, срещу заплащането на възнаграждение.

Сградата, предмет на договор, която се ползва като хотел, е вписана в регистъра на Недвижимото културно наследство на гр. Варна и е със статут на недвижима културна ценност. Възнаграждението към момента на подписване на договора е определено за сумата 144 888,84 лв., с включен ДДС, на база предварителни количества, съгласно приета оферта, и е посочено в Приложение № 1 към договора - количествено-стойностна сметка. Страните са уговорили ревизиране на вида и обема на предвидените СМР след извършване на подготвителните и демонтажни СМР, за което ищецът е следвало да изготви актуализирана оферта /раздел V, т. 4/, както и оферта за начина на изпълнение на водосточните тръби, които не са включени в обема прогнозни СМР /раздел V, т. 7/. Възложителят е поел задължение в седмодневен срок да подпише съставения така нар. Акт обр. 19 за изпълнени СМР в седемдневен срок от представянето му /раздел IV, т. 4/.

В изпълнение на т. 4 и т. 7 от раздел V от договора са подписани: анекс № 1 от 05.12.2022г., с който са уговорени допълнителни видове СМР, съобразно представена оферта - количествено-стойностна сметка, на стойност 123 150,58 лева с включен ДДС, в който допълнително възложените СМР са подробно описани в раздели, и анекс № 2 от 06.03.2023г., за допълнителни видове и количества СМР, съобразно представена оферта - количествено- 3 стойностна сметка, на стойност 21339,36 лева с включен ДДС. Твърди се, че в хода на изпълнение на предвидените по договора СМР се е наложило отклонение от количествено-стойностната сметка към договора от 12.10.2022 г., което се дължало на различие между прогнозните и действително вложени количества материали, както и задължително необходими допълнителни видове СМР за постигане на уговорения краен резултат, които са подробно описани. Като крайна рекапитулация на общия размер на възнаграждение, което се претендира като дължимо от възложителя по процесния договор от 12.10.2022г., анексиран на 05.12.2022г. и 06.03.2023г., се сочат и се прилагат към исковата молба три протокола за действително изпълнени СМР към определени дати, съответно: Протокол № 1 от 06.03.2023г. на стойност 133 545,30 лв. (при отчитане на пропуснатата сума от 2340 лв. с ДДС от общия сбор), Протокол № 2 от 02.05.2023г. на стойност 82 295,25 лв. и Протокол № 3 от 19.05.2023г. със стойност на отчетените СМР за сумата 133 637.20 лв.

Ищецът признава, че от актуваните СМР ответната страна е направила следните плащания в общ размер от 253 205.30 лв.: по фактура № 1236 от 13.10.2022 г. е платена сумата от 42 000,00 лв. с ДДС, представляваща авансово плащане; по фактура № 1246 от 03.01.2023 г. е платена сумата от 42000 лв. с ДДС, представляваща междинно плащане; по фактура № 1251 от 09.03.2023 г. е заплатена сумата от 47 205,30 лв. с ДДС, представляваща частично плащане за действително извършени СМР към момента, с приспадане на двете авансови плащания; по фактура № 1252 от 14.03.2023 г. е заплатена сумата от 42 000лв. с ДДС, представляваща авансово плащане, а по фактура № 1265 от 09.05.2023г. е заплатена сумата 80 000 лв. с ДДС, представляваща междинно плащане.

Според фактическите твърдения в исковата молба, общо дължимата от ответната сума по договора и двата анекса, след приспадане на извършените плащания, е в размер на 114 686.85 лв., формално разделена на три отделни претенции съответно на стойност 104 785.29 лв., 2340 лв. и 7 561.56 лв., (без документална и правна обоснованост за това разделяне, съобразно приложените по делото основен договор, анекси и три количественостойностни сметки за прогнозни количества, видове и цени на СМР и осъществените авансови и междинни плащания).

4

Ответното дружество оспорва иска изцяло по основание. Не се оспорва валидното възникване на правоотношение между страните по договор от 12.10.2022 г. за извършване на реставрационни СМР. Твърди се, че не е настъпила изискуемост на процесните парични вземания поради липсата на валидно приемо- предаване на обекта, което да обоснове претенция за окончателно плащане- съгласно чл. 3.4. от процесния договор окончателното плащане се извършва след предаване на реставрационните работи и съгласно подписан от страните приемо-предавателен протокол, какъвто в настоящия случай не бил съставен поради съображения за недовършени работи по покрива на сградата, сред които и наличието на теч. По нататък, сочи че уговорена от страните цена за първоначално възложените СМР в размер на 144 888,84 лева с ДДС, е завишена. С чл. 8, т. 1 от договора било регламентирано, че „изменения и допълнения в настоящия договор могат да се извършват по взаимно съгласие на страните, за което те ще сключват допълнително споразумение, неразделна част от договора“, както било сторено с двата допълнителни анекса. На 05.12.2022 г. и на 06.03.2023г. били подписани горепосочените анекси, в които било договорено, че съгласно чл. 5, т. 4 и т. 5.7. от Договора следвал да се ревизират видът и обемът на предвидените СМР, на обща стойност от 123 150,58 лева с ДДС за анекса от 05.12.2022 г. и 21339,36 лв. за втория анекс от 06.03.2023 г. С подписването на допълнителните анекси общата сума по договора възлизала на 289 378,78 лв. с ДДС, като ответникът твърди наличието на друга оферта от друго дружество за същите СМР в размер с 20-25% по-нисък от предложението на ищеца. На база изложеното, ответникът изразява становище за неоснователност на ищцовото твърдение относно определянето на възнаграждението не според предварителните количества СМР. Релевира възражения за въвеждане в заблуждение на управителката на търговското дружество- възложител, да подпише Протокол № 1, който бил нищожен, тъй като основният договор предвижда съставянето на един приемо- предавателен протокол за целия обем на извършената работа. Твърди, че причините за отказа да се подпишат другите два протокола, са че същите са „надписани“/“надути“, а за извършени допълнителни количества СМР, няма съгласие, закрепено в писмена форма.

Позовава се на забава на изпълнителя, който въпреки многобройните напомняния от страна на възложителя, не довършил в срок уговорената работа- едва на 25.05.2023г. били премахнати фасадно скеле, химическа 5 тоалетна и фургон, а до този момент ищецът отказвал да ги отстрани от обекта като форма на оказване на натиск за подписване на протоколи за установяване на действително извършени СМР и тяхната стойност. Твърди се също, че на 18.06.2023 г., след обилен дъжд, ремонтираната сграда отново се наводнила, като изпълнителят отказал да поправи нанесените от водните маси щети.

В допълнителната искова молба и допълнителния отговор страните са направили някой уточнения, без да има съществена промяна на вече изразените становища досежно основателността на иска.

Съставът на въззивния съд намира, че обжалваното решение, с което искът е уважен изцяло, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК.

При извършване на вменената от процесуалния закон служебна проверка по чл. 269 ГПК за допустимост на решението и като съобрази възражението на представителя на въззивника за недопустимост на атакувания съдебен акт в частта относно сумата 7 561.56 лв., съдът формира извода, че решението е изцяло допустимо. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран. Релевираните правопораждащи факти в исковата молба, формиращи фактическо основание на иска, вкл. и в частта за присъждане на посочената сума, не позволява различна правна квалификация от тази, направена за останалите две отделно посочени части от неизплатено парично вземане за възнаграждение, основани на неизпълнение на договорно задължение- чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД. За изпълнените СМР, включени в трите протокола, които се явяват допълнителни като вид и количество в сравнение с количествено- стойностни сметки, ищецът релевира твърдения в смисъл, че освен, че са извършени със знанието и съгласието на възложителя, те са задължително необходими с оглед пълното изпълнение на договора, включително в качествено отношение, и постигане на уговорения краен резултат: „Фасадна реставрация и консервация“ на сграда на възложителя, ползвана като хотел през целия период на осъществяване на ремонтните дейности.