Определение № 94 от 26.02.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 94 гр. Варна, 26.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20263001000008 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на „ЕСИ ИНВЕСТИЦИЯ“ ООД- гр. Варна, ЕИК 202201630, представлявано от адв. В. П., срещу решение № 411/30.10.2025г., постановено по т. д. № 662/2023г. по описа на Варненския окръжен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на „ИСС ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД- гр. Варна, ЕИК 103650730, сумата 104 785.29 лв., представляваща плащане на уговорено възнаграждение за извършване на СМР по анекс № 1 от 05.12.2022 г. и по анекс № 2 от 06.03.2023 г. към договор от 12.10.2022 г., сключени между страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на искова молба – 21.11.2023г. до окончателното изплащане; сумата от 2340 лв., представляваща плащане на уговорено възнаграждение за извършване на СМР по договор от 12.10.2022г. и протокол № 1 от 06.03.2023г., подписани между страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на искова молба – 21.11.2023г. до окончателното изплащане, както и сумата от 7 561.56 лв., представляваща стойността на допълнително направени СМР при изпълнението на СМР по сключени между страните анекс № 1 от 05.12.2022г. и анекс № 2 от 06.03.2023г. към договор от 12.10.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба– 21.11.2023г., до окончателното изплащане, на 1 осн. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В жалбата са релевирани оплаквания за частична недопустимост на обжалваното решение относно сумата 7 561.56 лв. като постановено по непредявен иск с оглед изявленията на процесуалния представител на въззиваемото дружество, че това парично вземане произтича от неоснователно обогатяване, и не от договор. В евентуалност се твърди неправилност на решението в тази част, както и на съдебният акт в цялост, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Страната, която е с процесуалното качество на ответник по предявени от „ИСС Инженеринг“ ООД- гр. Варна осъдителни искове, поддържа във въззивната жалба всички съображения, доводи и възражения срещу основателността на исковете, релевирани в отговора на исковата молба. Петитумът на жалбата е за обезсилване на решението в частта относно сумата 7 561.56 лв. и за отмяната му в останалата част и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима. Същата отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК и е надлежно администрирана от първоинстанционния съд.

С оглед предмета на надлежното сезиране на въззивната инстанция, първоинстанционното решение е предмет на обжалване и в частта, с която са приети за неоснователни направените от „ЕСИ Инвестиция“ ООД- гр. Варна, няколко възражения за прихващане, а именно: 1./ с насрещно вземане на стойност 50000лв. за наводнение от м. 03.2023г., за последващо наводнение от м. 06.2023г. и за недостатъци на СМР; 2./ с насрещно вземане за сумата 60 000лв. за причинени от изпълнителя имуществени и неимуществени вреди за накърняване репутацията на ответника и общественото мнение спрямо него, и 3./ с насрещно вземане в размер на 20 000 лв. за неустойка за забавено изпълнение на задълженията на ищеца.

С възражението за прихващане, което има характер на защитно средство, се цели съдът да признае погасителен ефект върху вземането на 2 ищеца, поради което ответникът трябва да докаже съществуването на собствено, изискуемо и ликвидно вземане. Задължителни изисквания при въвеждане в предмета на спора на възражението за прихващане е релевиране на фактически твърдения- ответникът е длъжен да изложи обстоятелствата, от които произтича насрещното му вземане по начин, който позволява съдът да прецени неговата основателност. Вземането трябва да бъде ясно дефинирано, а не просто да се заяви, че ищецът дължи „някаква сума“ заради общо заявен факт с правно значение. Ако сезиращият документ, а това по правило е отговорът на исковата молба, не съдържа нужните фактически твърдения за произхода на вземането, съдът не може да го разгледа по същество, респ. процесуалното възражение за прихващане изисква същата детайлност относно фактите и обстоятелства, каквато се изисква както при първоначално предявяване на иск, така и при предявяване на насрещен иск.

По тези съображения, на основание чл. 101, ал. 1 ГПК, на въззивникът следва да бъдат дадени указания за изправяне нередовностите на заявените в срок възражения за прихващане, като доказателственото искане ще бъде разгледано след изпълнение на указанията.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден писмен отговор от процесуалния представител на въззиваемата страна „ИСС Инженеринг“ ООДгр. Варна – адв. Б. Г. от ВАК, в който е изразено становище за неоснователност на жалба, с подробно изложени доводи и съображения.

По повод оплакванията на въззивника, относими към първоинстанционното решение за сумата 7 561.56 лв., се сочи, че това парично задължение не произтича от договорно основание. Това твърдение на представителя на въззиваемата страна предполагат два варианта на становище по същество по отношение на това вземане- че решението е недопустимо поради разглеждането на непредявен иск, или за неправилност на решението в тази част, поради уважаване на иск за присъждане на парична сума на договорно основание, за парично вземане, произтичащо от неоснователно обогатяване. Неяснотата на становището изисква даване на указания за уточняване на правния характер на изявленията, необходимо за прецизиране на предмета на спора пред тази инстанция.

Предвид изводите за допустимост и редовност на въззивната жалба и на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в 3 открито съдебно заседание, след изтичане на сроковете по чл. 101, ал.1 ГПК.

Воден от горното, на ВнАпС, ТО, III- ти състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на „ЕСИ ИНВЕСТИЦИЯ“ ООД- гр. Варна, ЕИК 202201630, представлявано от адв. В. П., срещу решение № 411/30.10.2025г., постановено по т. д. № 662/2023г. по описа на Варненския окръжен съд.

УКАЗВА на въззивното дружество, на основание чл. 101, ал. 1 ГПК, че в едноседмичен срок от съобщението следва да посочи с писмена молба, с препис за другата страна, фактически твърдения по релевираните в първата инстанция възражения за прихващане, по начин, който да позволява квалифицирането на насрещни парични вземания, с които се цели прихващане, и да направи възможно произнасянето по възраженията по същество, както и да посочи от кои парични вземания по обективно съединените осъдителни искове на ищеца, иска да се извърши прихващане със съответното вземане по всяко от множеството възражения за прихващане, (ако исковете за присъждането им се приемат за основателни изцяло или в една част), до кои размери и при каква поредност.

При неизпълнение в срок, на основание чл. 101, ал. 3 ГПК, въззивният съд ще приеме, че липсва заявен от ответника годен предмет на съдебна защита по предявените срещу него осъдителни искове чрез възражения за прихващане с насрещни парични вземания, и същите няма да бъдат разгледани по същество.

След изтичане на сроковете по чл. 101, ал. 1 ГПК делото да се докладва за определяне на дата за провеждане на открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4