Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протоколно определение № 304 от 19.04.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Наказателно дело от общ характер 275/2022
Вид
Протоколно определение № 304
Подписан
19.04.2022
В сила
03.05.2022
Състав
Светла Василева Даскалова, Румяна Петрова Петрова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 115 · Наказателен кодекс
  • чл. 246, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 270 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 57 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 304 гр. Варна, 14.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. Д.

Съдия:

Румяна П. Петрова

Съдебни

Светла З.а Атанасова заседатели: Елка Георгиева Георгиева

Румяна Николаева Драгнева Й.а при участието на секретаря Елка К. Колева и прокурора Зл. Ат. Зл.

Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Д. Наказателно дело от общ характер № 20223100200275 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ Д. СТ. ДР., редовно призован, доведен от Затвора - Варна, явява се лично и с адв. Светослав И., АК – Варна, редовно упълномощен от досъдебното производство и приет от съда от днес.

ПРОКУРОРЪТ: Не са налице пречки, моля да бъде даден ход на делото.

АДВ. И.: Няма пречки за даване ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО по чл. 270 от НПК, образувано по молба на подс. Д., чрез неговия защитник с искане да бъде изменена мярката му за неотклонение „Задържане под стража“ в полека такава.

Молбата и делото се докладват от съдия Д.

АДВ. И.: Поддържаме молбата. Няма да сочим други доказателства.

ПРОКУРОРЪТ: Молбата е допустима.

Страните заявиха, че няма да сочат други доказателства.

Съдът връчва на страните преписи от молбите на Ш.П. и Ш.С. за предявяване на граждански искове и конституиране като гр.ищци и частни обвинители.

СЪДЪТ счита делото за изяснено и дава ход на същото

1

ПО СЪЩЕСТВО:

АДВ. И.: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели, действително имаме редица доводи. Също така важно е да споменем, че настоящото производство е от такъв характер, че ние няма как да коментираме обоснованото предположение, но въпреки всичко защитата е направила такива вметки, главно уповавайки се на решението на Апелативния съд, което решение изброява множество процесуални нарушения. Тези процесуални нарушения касаят събирането на доказателствата, както и версията на подсъдимия и това ни навежда на мисълта ако следва в едно съдебно следствие тези процесуални нарушения да се отстранят и да се събират допълнителни доказателства, можем да говорим за в кавички едно доста сериозно съдебно следствие и един процес, който ще продължи доста напред във времето. Не на последно място прокуратурата, разбира се и съдът са се уповавали на презумпцията, която е фиксирана в НПК, че касателно тежестта на деянието и предвиденото наказание има реална опасност той да се укрие и да извърши друго престъпление. По друг начин обаче защитата счита, че стои въпроса в едно такова производство и то след две години. Затова споменах, че няма да засягам обоснованото предположение, той не се е дистанцирал от процесното деяние, признал си е вината, действително е съдействал на органите на ДП и е спомогнал за разкриване обективната истина. Не е виновен той за връщането на делото и продължаването на този процес във времето. Опасността от укриване и извършване на престъпление следва да докаже прокуратурата, аз няма как да докажа отрицателни факти, че те няма да се случат. Няма такива данни, често съдебно минало, безупречно процесуално поведение, има постоянен адрес, семейство, деца, за които да полага грижи и полага грижи и за възрастни родители.

Това не е голословно, това се съдържа в материалите на предходното разглеждане на делото, тези хора бяха и свидетели, всеки знае с какво се е занимавал, как ви са неговите функции и какво е правил. Така, че това не са голи твърдения, хвърлени в един лист и ние трябва шаблонно да ги споменем. Не е така. Този човек е водил активен начин на живот, като е полагал труд, както на неговата работа, така и в помощ на семейството си. Друг е въпроса тази мярка за неотклонение се изврати в лишаване от свобода. Забележете, всички други задържани лица в затвора са в следствен коридор. Той търпи мярка за неотклонение при един доста по-сериозен режим, не може да полага труд, не може да се говори за намаляване на режима и това вече е две години. Аз считам, че с една по-лека мярка за неотклонение, каквато е „Домашен арест“, която разбира се тя се контролира с електронно устройство по никакъв начин няма да попречи на нормалния ход на настоящото дело, за събирането на доказателствата, няма как да се отклони от тази мярка. Тя се контролира от органите на МВР допълнително, така, че по никакъв начин не би нарушило нормалното събиране на доказателства и приключване на настоящото производство. Забележете, това е първа инстанция. От там нататък, говоря за един доста сериозен казус, който всички сме наясно, че ще приключи пред ВКС, а как ще приключи… Затова сме на мнение, че две години е доста вече сериозен период за търпене на тази мярка за неотклонение, дори не можем да говорим, че е идентична с другите мерки за неотклонение „Задържане под 2 стража“. Нека все пак да му се даде някаква възможност да прекара някакво време с възрастните си родители докато тече досъдебното производство.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели, аз не съм съгласен със защитника поради следните причини. Неговите аргументи имат за основа решението на Апелативния съд, в това решение никъде не е казано, че доказателствата които са събрани на ДП са опорочени така, както се твърди в аргументите на защитата, нито че обвинителния акт не може да изпълни своята функция. Ако забележите тези аргументи за обвинителния акт завършват с лайт мотива, че защитника аргументира извода въз основа на доказателствата по делото за наличието на квалификация, различна от възведената с обвинителния акт. Никъде в НПК не съм виждал да пише, че когато защитника е на различно мнение от прокурора, прокурорът трябва точно със защитника да се съобрази и да напише такъв обвинителен акт, каквато защитника иска и всички да се съобразяват само с квалификацията, която защитника смята. Има спор, това е правото, това не е математика и защитника вече имаше възможност да си изложи аргументите и те не бяха приети от съда.

Има някои нарушения, които е преценил Апелативния съд и то какви, за това, че не му били разяснени права, които не може да упражнява по точка 2. Ами по т. 2 за умишлено убийство, самопризнание, закона го отхвърля. Така, че за какво говорим. На съдебното следствие защитникът имаше пълната възможност, там няма никакви процесуални нарушения да разпитва свидетели, да задава въпроси и вещи лица да разпитва и да си докаже тезата. Аз не приемам, че в решението и в мотивите на предходния състав липсвали мотиви за афекта.

Има си мотиви и са много аргументирани. Така, че повтарянето на старата мантра ние не разбираме и затова не можем да се защитаваме, тя е изтъркана вече. Защитника имаше възможност да си се яви, да си защити тезата.

На следващо място, процедурата по чл. 270 от НПК, където законът изисква да има промяна в обстоятелствата и тази промяна трябва да се докаже от този, който иска изменението на мярка за неотклонение, а не да се вменяват някакви задължения на прокуратурата. Никъде не пише, че прокуратурата това трябва да го докаже. В хипотезата на чл. 63, ал. 2, т. 3 тя важи тук в случая, защото квалификацията е по чл. 116, минимума е 15 години лишаване от свобода.

По въпроса за качеството като цяло на обвинителния акт, считам, че не е мястото да се обсъжда това. Разпоредителното заседание е този момент от процеса, в който съдът преценява дали да даде начало на процеса или да върне делото на прокурора.

Относно аргументите на защитата за опасността подсъдимия да се укрие. Уважаеми съдии, Д. вече преживя стреса да бъде осъден на 17 години лишаване от свобода и живя с този стрес месеци наред, докато излезе решението на Апелативния съд. За него през тези месеци перспективата, както е сега на 40 години, беше да излезе от затвора на възраст 57 години, почти стар. Така, че една такава възможност, която не може да се изключи в случая е достатъчен мотив за който и да е преживял подобна ситуация да се опита да се укрие.

Защото аз не знам по какъв начин защитника би му е обяснил, че Д. ще бъде напълно оправдан, като виждам някакви такива подобни насоки или ще получи някакво по-малко 3 наказание. Това ще го реши съда, но на 50 процента е вероятността според мен за осъдителна присъда с доста години лишаване от свобода според моята преценка на доказателствата по делото. Така, че затова аз считам, че Д. има мотив да иска това освобождаване и да направи опит да се укрие.

На следващо място, няма никакъв аргумент против това, че Д., връщайки се на село можел лично да събере всичките тези своите приятели, да отидат на заслона и да се уговорят за лъжесвидетелстване. Това може да бъде извършено естествено пред перспективата да получи 17 години, някой съмнява ли се, че той ще стои и ще чака и гледа безучастно.

Напълно възможна хипотеза е това. Относно твърдението, че Д. съдействал и че имал добро процесуално поведение. Това, че на ДП няма някакво самопризнание, няма някакво съдействие в това отношение, а в предходния процес, беше лайпцигски процес, докато накрая Д. заяви, че се признава за виновен в извършване на убийство и 20 човека свидетели и вещи лица чакаха пред залата, докато накрая вече едва Д. заяви, че се признава за виновен.

Така, че никакво процесуално поведение добро, нито съдействие поне аз не виждам да оценя като такова до момента. За корективен процес, аз не виждам за такъв да става въпрос в случая. Той сигурно съжалява, че е задържан, сигурно съжалява, че не се е въздържал тогава и до сега вече е две години задържан и перспективата да получи още години е голяма, така, че тука за корекционен процес вече няма какво да говорим.

Относно грижите за родителите, ами те са 65 набор, на 50 и няколко години, за какви възрастни родители в случая можем да говорим. Те се явиха в залата, не може да става въпрос за подобни неща. В периода преди да извърши убийството Д. е живял във Варна през седмицата и виждаме, че когато отива на село е отишъл и работил е на заслона, въобще не се е занимавал с някаква дейност, с която да им помага. Не чух къде ще се изпълнява тази мярка „Домашен арест“ на село ли, на друг адрес ли, така, че не мога да взема отношение.

По отношение семейното му положение, Д. знам, че е разведен предвид перспективата на тази получена присъда. Дъщеря му е не зная колко е годишна, но е на достатъчна възраст, за да няма нужда някой я придружава, когато се придвижва в града.

По отношение на това какви задължения имала прокуратурата, какво трябва да доказва, пак се връщам на чл. 270 иска се промяна в обстоятелствата, аз не виждам такава промяна и не виждам задължение за прокуратурата да доказва някаква промяна. Напротив, считам, че който иска изменение на мярката за неотклонение, той следва да докаже тази промяна и това не е изпълнено от защитника до момента. Ето защо аз считам, че не са налице до този етап основания за промяна на мярката. Процеса ще бъде дълъг, в крайна сметка имаме извършено убийство и трябва да има гаранция, че този човек ще се изправи пред съда. Моля за вашето решение да не изменяте мярката за неотклонение.

АДВ. И. /реплика/: На първо място не можах да разбера защо прокурора неглижира решението на Апелативния съд, при положение, че то е меродавно, само защото е неудобно.

На второ място не можах да разбера, някой, който би излязъл на 57 години вече възрастен по думите на прокурора, в следващия момент родителите му на 60 години вече не са възрастни. Какъв е критерия. По отношение на това как ще приключи процеса, 50 4 осъдителни, 50 оправдателни, никой не живее с илюзията, че този човек ще бъде оправдан.

Ние сме изложили теза, че трябва да се провери неговата версия и от там съдът да прецени правна квалификация, това е само единствено във функциите на съда. Ние можем само да насочваме и да искаме събирането на доказателства.

По пункта дали и какво е било процесуалното поведение в ДП. От първия момент лично аз съм негов защитник и съм присъствал на моментите, когато са работили органите на ДП с него. Депозирал е обяснения доста сериозно, макар, че той не е длъжен.

Процесуалното поведение е гарантирано от НПК. Дали ще съдейства е негово право и не бива прокуратурата да го сочи като недобро поведение. Нпк гарантира тези права, той как ще постъпва във всеки един момент. Колко човека са чакали пред залата защитата ама въобще не я интересува. За да се изясни настоящия казус трябва да се изчерпят абсолютно всички възможности в тази насока, било с разпит на свидетели, било с експертизи. Няма друго яче.