Наредба № 44 от 20 април 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти

Чл. 1

(1) Тази наредба урежда:

1. ветеринарномедицинските, включително мерките за биосигурност и зоохигиенните изисквания към животновъдни обекти за отглеждане на:

2. задълженията на собствениците на животновъдните обекти за изпълнение на изискванията по т. 1.

(2)

1. за обекти на физически лица, в които се отглеждат за лични нужди до:

2. при пасищно отглеждане на местни породи (автохтонни) едри преживни животни (ЕПЖ), дребни преживни животни (ДПЖ) и еднокопитни, въведени в Интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ);

3. при целогодишно пасищно отглеждане на месодайни породи ЕПЖ и/или ДПЖ;

4. за животновъден обект – пасище.

Чл. 2

(1) Животновъдните обекти се изграждат според вида на животните и целта, за която се отглеждат.

(2) При отглеждане до 9 броя ЕПЖ с приплодите им до едногодишна възраст, до 50 броя ДПЖ с приплодите им до 9-месечна възраст, до 10 броя еднокопитни с приплодите им до едногодишна възраст, до 120 броя зайци, до 350 броя кокошки носачки, до 500 броя бройлери или подрастващи птици от други видове се спазват само изискванията по чл. 4, ал. 1, т. 2, 3, 5, 6 и 8, чл. 9, ал. 1, т. 3 и 7, чл. 10, т. 2 – 5.

(3) Животновъдните обекти, в които се отглеждат до 350 броя кокошки носачки или друг вид възрастни птици, или до 500 броя бройлери или подрастващи птици от други видове, се изграждат по начин, който позволява прибиране на птиците на закрито за определено време при епизоотичен риск, и отговарят само на следните изисквания:

1. по чл. 4, ал. 1, т. 2 – 6 и 9 и чл. 14, ал. 3;

2. могат да разполагат с ограден двор за разходка без хранилки, който не позволява движение на птиците извън неговата територия, като отворите за излизане към двора са с възможност за затваряне;

3. имат обособено място за съхранение и обеззаразяване на тор, съобразено с капацитета и технологията на отглеждане, като в нитратно уязвимите зони се спазват изискванията на Наредба № 2 от 2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници (ДВ, бр. 27 от 2008 г.).

Чл. 3

(1) Нови животновъдни обекти за отглеждане на свине във фамилна и индустриална ферма се изграждат при спазване на мерките за биосигурност и на разстояние не по-малко от 10 км от други обекти за отглеждане на свине във фамилна и индустриална ферма и за отглеждане на космат дивеч.

(2)

(3) Нови животновъдни обекти за отглеждане на птици в индустриална ферма се изграждат при спазване мерките за биосигурност на разстояние не по-малко от:

1. 500 метра от друг животновъден обект за индустриално отглеждане на птици от същия вид;

2. 500 метра от друг животновъден обект за индустриално отглеждане на птици от същия вид;

(4) Нов животновъден обект за отглеждане на птици в индустриална ферма се изгражда на разстояние не по-малко от 10 км от друг животновъден обект за отглеждане на пернат дивеч.

(5) Разстоянията между животновъдните обекти по ал. 1 и 2 се измерват между техните огради.

(6) Разширение на сградите за отглеждане на свине и птици, както и разширение на самите животновъдни обекти, се допуска, ако не се нарушават изискванията за разстояния между обектите по ал. 1 и 2.

(7) Изискванията за разстояния по ал. 1 и 3 не се прилагат в случаите на технологично свързани животновъдни обекти за отглеждане на свине или птици.

(8) Не се допуска в бялата зона на животновъдния обект да се изграждат предприятия за обезвреждане на отпадъци.

Чл. 3а

(1) В един животновъден обект се допуска едновременно отглеждане:

1. на животните по чл. 2, ал. 2 и 3;

2. само на ЕПЖ и ДПЖ и еднокопитни животни извън случаите на чл. 2, ал. 2;

3. на селскостопански животни и калифорнийски червеи.

4. на всички животни по чл. 4а.

(2) В животновъдните обекти по чл. 2, 9, 10, 12 – 14 не се допуска отглеждане и на свине.

Чл. 4

(1) Животновъдните обекти за отглеждане на селскостопански животни включват следните мерки за биосигурност:

1.

2. изградени са съгласно изискванията на нормативните документи за защита и хуманно отношение към селскостопанските животни;

3. снабдени са постоянно с вода за пиене от собствени и/или от обществени водоизточници като при свине и птици, отглеждани във фамилни и индустриални ферми, се осигурява питейна вода;

4. имат вход, който разполага с оборудване и място за измиване и дезинфекция на хора и транспортни средства;

5. оградени са по начин, осигуряващ безопасността на обекта и здравното благополучие на животните, който не позволява свободен достъп на хора и други животни; около животновъдните обекти за отглеждане на свине в индустриална ферма за ограничаване на всякакъв контакт с диви свине се обособява: а) буферна зона с отстояние не по-малко от 500 м от оградата на обекта до горски територии и обработваеми земеделски земи за добив на продукция, или б) двойна ограда, състояща се от мрежа и електропастир, или в) плътна ограда, която е метална или зидана;

6. имат обособени места и/или съоръжения за съхранение на фураж за изхранване на животните и постеля, като за птиците и свинете обособените места и/или съоръженията са покрити и заградени по начин, осигуряващ защита от диви птици и гризачи;

7. имат осигурен санитарен възел;

8. да има поставен контейнер /съд за съхранение на специфично рисковите материали за ТСЕ от ЕПЖ и ДПЖ съгласно т. 1 на Приложение V на Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22.05.2001 г. относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (OB L 147, 31.5.2001 г.), който:

9. имат обособено място или контейнер за временно съхранение на трупове от умрели животни, а в люпилните и обектите за отглеждане на птици – климатизирано помещение или съоръжение с контролирана температура до 4 °С; помещението, контейнерът, обособеното място или съоръжението са оградени по начин, непозволяващ достъпа на други животни или хора, не се използват за други цели и редовно се почистват и дезинфекцират.

(2)

(3)

Чл. 4а

(1) В личните стопанства на физически лица се отглеждат за лични нужди до:

1. два броя едри преживни животни (ЕПЖ) и приплодите им до 12-месечна възраст;

2. десет броя дребни преживни (ДПЖ) с приплодите им до 9-месечна възраст;

3. три броя прасета за угояване, различни от свине майки и некастрирани нерези;

4. два броя еднокопитни и приплодите им до 12-месечна възраст;

5. десет възрастни зайци с приплодите им, но не повече от сто броя общо;

6. петдесет възрастни птици независимо от вида;

7. сто бройлера или подрастващи птици независимо от вида.

(2) Обектите по ал. 1 отговарят на изискванията по чл. 4, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 6 и имат обособено място за съхранение и обеззаразяване на тор.

(3) За обектите по ал. 1, т. 6 и 7 се обособява място за отглеждане на птиците, което е оградено по начин, непозволяващ достъпа на други животни.

Чл. 5

(1) Животновъдните обекти за отглеждане на свине и птици в индустриална ферма се проектират и изграждат със следните обособени зони:

1. бяла зона, която е разположена в надветрената страна от съоръженията за тор;

2. черна зона.

(2) В случаите на увеличаване капацитета на обектите по ал. 1 се допуска използване на вече обособените зони.

(3) Бялата и черната зона се определят по начин, който позволява разграничаването им.

Чл. 6

(1) Бялата зона в животновъдните обекти за отглеждане на свине в индустриална ферма включва:

1. сгради и помещения за отглеждане на животните и съоръженията към тях, които:

2. помещение за работниците със санитарен възел;

3. сгради, помещения или боксове за извършване на лечебни и профилактични манипулации;

4. при единични сгради или сгради със специален статут (карантинни, развъдни или други) помещенията, посочени в т. 2 и 3, може да са в сервизното помещение на сградата, но с обособен отделен вход;

5. канализационна система;

6. силози или обособени затворени помещения към всяка сграда за комбиниран фураж, изградени по начин, позволяващ почистване, дезинфекция, дезинсекция и дератизация, и гарантиращи безопасното съхранение на фуража и защита от птици и гризачи.

(2) Бялата зона в животновъдните обекти за отглеждане на птици в индустриална ферма включва:

1. сгради и помещения за отглеждане и съоръженията към тях, както и преместваеми конструкции или съоръжения в случай на мобилно отглеждане на птици на открито, които:

2. система за отвеждане на отпадните води, в случай че се използва такава според технологията на отглеждане;

3. силози или затворени помещения за комбиниран фураж или затворен контейнер в случай на мобилно отглеждане на птици на открито, изградени по начин, позволяващ почистване, дезинфекция, дезинсекция и дератизация, и гарантиращи безопасното съхранение на фуража от птици и гризачи;

4. ограден двор за разходка без хранилки, в случай че се използва такъв според технологията на отглеждане.

Чл. 7

между “бялата зона” и “черната зона” в индустриалните ферми за отглеждане на свине и птици се разполагат спомагателни сгради и съоръжения, които са:

1. ветеринарно-санитарен филтър (мокър и/или сух), който е единственият вход/изход “за бялата зона”;

2. рампи за приемане и експедиция на животните в животновъдните обекти за отглеждане на свине;

3. карантинно помещение за животни в животновъдните обекти за отглеждане на свине;

4. силоз и/или склад за комбинирани фуражи, фуражна кухня и рампа за разтоварване на фуражи, когато се доставят отвън в животновъдните обекти за отглеждане на свине;

5. кухня с трапезария или място за хранене за работещите в животновъдния обект при отглеждане на свине;

6. трупосъбирателен пункт, ограден по начин, непозволяващ достъп на други животни или хора, който разполага с:

7. помещение или място за извършване на аутопсия;

8. помещение или място за съхранение на дезинфекционни средства и вътрешен инвентар.

Чл. 8

(1) B “черната зона” могат да се разполагат:

1. административно-битов сектор, който включва сградите и съоръженията, свързани с управлението и административното обслужване, битовите помещения за работниците от животновъдния обект и за охраната;

2. при необходимост сектор за ремонт и поддръжка с работилници, складове за резервни части, гараж, пароцентрала и др.;

3. съоръжения за тор, торови течности и технологични води, достатъчни по обем, съобразени с капацитета на обекта и проектирани по начин, който осигурява обеззаразяването им преди извозването;

4. място или оборудване за дезинфекция на доставени отвън материали, консумативи, ветеринарномедицински продукти и др.;

5. други съоръжения по преценка на собственика или ползвателя, необходими за подпомагане на дейността на обекта.

6. инсинератори според капацитета на обекта, в които се обезвреждат само странични животински продукти с произход от съответния обект.

(2) В черната зона при отглеждане на свине се обособява помещение или място на изхода с необходимото оборудване, различно от чл. 4, ал. 1, т. 4, за почистване, измиване и дезинфекция на транспортни средства, включително и такива, използвани само за нуждите на обекта.

Чл. 9

(1) Животновъдните обекти за отглеждане на ЕПЖ отговарят на следните изисквания:

1.

2. имат отделни помещения или боксове за животни от различните технологични групи или обособени зони в тях, които отговарят по приложение № 2;

3. имат съоръжения за добив и помещения за измиване, дезинфекция, съхранение на инвентара за доене (при случаи, различни от доилна зала и централен млекопровод) и помещение със съоръжения за съхранение на млякото до предаването му за преработка, които отговарят на ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при добива на сурово мляко; съгласно приложение ІІІ, раздел ІХ, глава І, точка II от Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход (OB, L 139, 30 април 2004 г.)..

4. осигуряват подходящи условия за ветеринарномедицинско обслужване и при необходимост за стационарно лечение на животни;;

5. имат обособени родилни боксове или места или помещения;

6.

7. имат обособено място в животновъдния обект за временно съхранение на тор и обеззаразяване, съобразено с капацитета и технологията на отглеждане, с изключение на случаите при временно съхранение на торови маси върху терен извън регулация на населено място или на място, определено от местната административна власт; животновъдни обекти, разположени в нитратно уязвимите зони, спазват изискванията на Наредба № 2 от 2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници и Програмата от мерки за ограничаване и предотвратяване на замърсяването с нитрати от земеделски източници в уязвимите зони освен в случаите при сключен договор с преработвателно предприятие за ежедневно извозване на торовите маси;

8. имат добра естествена вентилация или вентилационна система, осигуряваща подходящ микроклимат.

(2) Изискванията по ал. 1, т. 3 и 5 не се отнасят за животновъдните обекти за угояване на телета.

(3) Изискванията по ал. 1, т. 2 за боксове за животни от различни технологични групи или обособени зони и по ал. 1, т. 3 не се прилагат за животни с направление месо и за месодайни и автохтонни породи ЕПЖ.

Чл. 10

Животновъдните обекти за отглеждане на ДПЖ отговарят на следните изисквания:

1. разполагат с помещенията за отглеждане на животните, които:

2. имат двор за разходка;

3. имат водопойни корита встрани от хранителната площадка;

4. при добив на мляко разполагат с подходящи условия за измиване, дезинфекция и съхранение на инвентара за доене и помещение за съхранение на млякото до предаването му за преработка, което отговаря на нормативната уредба за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при добива на сурово мляко съгласно приложение ІІІ, раздел ІХ, глава І, точка II на Регламент (ЕО) № 853/2004;

5. имат обособено място в животновъдния обект за временно съхранение на тор и обеззаразяване, съобразено с капацитета и технологията на отглеждане, с изключение на случаите при временно съхранение на торови маси върху терен извън регулация на населено място или на място, определено от местната административна власт; животновъдни обекти, разположени в нитратно уязвимите зони, следва да отговарят на изискванията на Наредба № 2 от 2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници и Програмата от мерки за ограничаване и предотвратяване на замърсяването с нитрати от земеделски източници в уязвимите зони освен в случаите при сключен договор с преработвателно предприятие за ежедневно извозване на торовите маси.

Чл. 11

Животновъдните обекти за отглеждане на свине в лични стопанства отговарят на следните изисквания:

1. имат обособено място за отглеждане на животните, което е оградено по начин, непозволяващ достъпа на други животни, и е осигурена защита от гризачи;

2. площта за отглеждане на едно животно е не по-малко от 1 кв. м;

3. обособеното място за отглеждане, използваните съоръжения и инвентар са изградени от материали и по начин, позволяващи цялостно и ефективно почистване, дезинфекция, дезинсекция и дератизация;

4. разполагат с хранителни корита с размери от 30 см до 35 см дължина, от 30 см до 35 см широчина и с височина на предния ръб 20 см и поилки;

5. влизането на лицата до мястото за отглеждане на прасета за угояване и излизането се осъществява с работно облекло и обувки след преминаване през място за дезинфекция;

6. имат обособено място за предварително съхранение и обеззаразяване на тор, съобразено с броя на отглежданите животни, за не по-малко от 40 дни, а в нитратно уязвимите зони за не по-малко от 6 месеца.

Чл. 11а

Животновъдните обекти за отглеждане на свине във фамилни ферми отговарят на следните изисквания:

1. сградите и помещенията за отглеждане на животните са изградени съгласно приложение № 4;

2. сградите, помещенията, съоръженията и инвентарът са изградени от материали, устойчиви на тежестта и движението на животните, и с повърхности, подходящи за почистване, измиване, дезинфекция, дезинсекция и дератизация, и са с обезопасени отвори, гарантиращи защита от птици, гризачи и насекоми;

3. на входа/изхода на всяка сграда за отглеждане на животните има място за смяна на работното облекло, с вана за измиване и дезинфекция на обувките и съоръжение за дезинфекция на ръцете;

4. имат помещение или място на изхода с необходимото оборудване, различно от чл. 4, ал. 1, т. 4, за почистване, измиване и дезинфекция на транспортни средства;

5. имат място/съоръжения за предварително съхранение и обеззаразяване на тор, торови течности и технологични води за не по-малко от 40 дни; животновъдни обекти, разположени в нитратно уязвимите зони, спазват изискванията на Наредба № 2 от 2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници.

Чл. 11б

(1) Животновъдните обекти за отглеждане на свине в индустриални ферми отговарят на следните изисквания:

1. сградите и помещенията за отглеждане на животните са изградени съгласно приложение № 4;

2. имат съоръжения за съхранение на тор и обеззаразяване, съобразени с капацитета и технологията на отглеждане, с изключение на случаите при сключен договор за ежедневно/директно извозване за преработка или оползотворяване; животновъдните обекти, разположени в нитратно уязвимите зони, следва да спазват изискванията на Наредба № 2 от 2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници.

(2) За обекти, чиито животни са разпределени в две или повече самостоятелни производствени групи, могат да се въведат отделни мерки за биосигурност за всяка група, при условие че структурата, размерът и отстоянията и извършващите в тях операции го позволяват. Мерките следва да са разписани в плана по чл. 20, ал. 1, т. 2.

(3) В случаите по ал. 2 за всяка производствена група се спазват изискванията на чл. 6.

(4) Изискванията на чл. 7 и 8 могат да бъдат общи за производствените групи в обектите по ал. 2, като достъпът до тях е самостоятелен и са осигурени условия, възпрепятстващи епизоотична свързаност.

(5) На границата на „бялата зона“ на животновъдния обект по ал. 1 може да се изгражда кланица/кланичен пункт или кланица с интегрирано към нея предприятие за производство на месни продукти, мляно месо и месни заготовки, при условие че в него се колят само свине от животновъдния обект и/или от технологично свързани обекти и се преработва само месото, добито от тези свине.

(6) В предприятието по ал. 5 може да се преработва и месо от едри преживни животни, при условие че е:

1. добито в кланица, регистрирана по реда на чл. 12 от Закона за храните;

2. транспортирано съгласно чл. 245 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 11в

Източнобалканската порода свине и нейните кръстоски се отглеждат съгласно изискванията на Наредба № 6 от 2007 г. за условията и реда за пасищно отглеждане на свине от източнобалканската порода и нейните кръстоски (ДВ, бр. 29 от 2007 г.).

Чл. 12

Животновъдните обекти за отглеждане на еднокопитни животни отговарят на следните изисквания:

1. помещенията за отглеждане на животните:

2. имат боксове за раждане или специализирано родилно помещение -;

3. хранителната и торовата им пътека осигуряват безопасно обслужване независимо от прилаганата технология на отглеждане;

4. яслите им за груб и концентриран фураж са разположени така, че да се избягва рискът от наранявания на животните.

5. сградите за отглеждане на еднокопитни отговарят на изискванията по приложение № 5.

6. имат място за временно съхранение на тор и обеззаразяване, съобразено с капацитета на животновъдния обект, като ферми, разположени в нитратно уязвимите зони, спазват изискванията на Наредба № 2 от 2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници, освен в случаите при сключен договор с преработвателно предприятие за ежедневно извозване на торовите маси.

Чл. 13

(1) Животновъдните обекти за отглеждане на зайци разполагат с помещения и/или съоръжения, които осигуряват оптимални зоохигиенни условия, съответстващи на биологичните потребности на съответната технологична група или порода.

(2) При промишлено отглеждане на зайци технологичните групи се разполагат в помещенията така, че да се спазва принципът на профилактика „всичко пълно – всичко празно“.

Чл. 14

(1) Животновъдните обекти за отглеждане на птици трябва да имат въведени мерки за биосигурност и в зависимост от вида, предназначението и капацитета си да разполагат със:

1. помещения за отглеждане на кокошки носачки, както и преместваеми конструкции или съоръжения при мобилно отглеждане на открито, които отговарят на изискванията на Наредба № 25 от 2005 г. за минималните изисквания за хуманно отношение при отглеждане на кокошки носачки (ДВ, бр. 42 от 2006 г.), като използваемата площ в помещенията при отглеждане по алтернативни системи се определя съгласно приложение № 6;

2. сгради за отглеждане на подрастващи родители и родители, които да отговарят на изискванията на приложение № 7; сградите за родители имат отделни помещения към тях за фумигация на яйцата, ако нямат общ склад за разплодни яйца или близка люпилня;

3. помещения за отглеждане на пилета бройлери както и преместваеми конструкции или съоръжения при мобилно отглеждане на открито, които да отговарят на изискванията на Наредба № 26 от 2008 г. за определяне на минималните изисквания за хуманно отношение и защита при отглеждане на бройлери (ДВ, бр. 72 от 2008 г.);

4. помещения за индустриално отглеждане на пуйки както и преместваеми конструкции или съоръжения при мобилно отглеждане на открито, които да имат осигурена температура на въздуха и относителна влажност, съответстващи на биологичните потребности на възрастта и предназначението им, и отговарят на изискванията по приложение № 8;

5. помещения за отглеждане на гъски и патици както и преместваеми конструкции или съоръжения при мобилно отглеждане на открито, които да осигуряват оптимални зоохигиенни условия, съответстващи на биологичните потребности на съответната технологична група, хибрид или порода, и да отговарят на изискванията по приложение № 9; като във всяко помещение се отглеждат птици само от една технологична група;

6. помещение или място за събиране на яйца.

7.

(2) Капацитетът на сградите и помещенията както и на преместваемите конструкции или съоръжения при мобилно отглеждане на открито, позволява прибиране на птиците за определено време в случай на епизоотична обстановка и през периодитe, свързани с прелета на дивите птици, при спазване на изискванията за хуманно отношение.

(3) В сградите и помещенията както и в преместваемите конструкции или съоръжения при мобилно отглеждане на открито се спазва принципът за профилактика „всичко пълно – всичко празно“ и се осигуряват съоръжения за хранене и поене, които да:

1. гарантират чистотата на фуражите и водата и свеждат до минимум възможността за контаминация;

2. осигуряват свободен достъп на всяка птица с оглед вида и възрастта;

3. намаляват до минимум агресивната конкуренция при птиците;

4. позволяват лесно почистване и дезинфекция.

(4) Помещенията могат да разполагат с ограден с мрежа двор за разходка без хранилки, който не позволява движение на птиците извън територията на двора. При ново зареждане дворовете се почистват и дезинфекцират. Отворите за излизане към двора са с възможност за затваряне.

(5) Животновъдните обекти при мобилно отглеждане на открито задължително разполагат с ограден двор без хранилки, който не позволява движение на птиците извън неговата територия.

(6) Животновъдните обекти по ал. 1 разполагат с обособено място извън бялата зона, с непропусклива основа и стени за съхранение на торови маси до обеззаразяването им, съобразено с капацитета и технологията на отглеждане, с изключение на случаите при сключен договор за ежедневно/директно извозване за преработка или оползотворяване. В случай на временно съхранение на торовите маси в рамките на животновъдния обект същите се покриват с цел защита от птици. Животновъдните обекти, разположени в нитратно уязвимите зони, спазват изискванията на Наредба № 2 от 2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници.

(7) Животновъдните обекти по ал. 1 могат да разполагат с помещение за работниците и кухня или място за хранене за работещите, чието разположение и начин на използване се определят в плана по чл. 20, ал. 1, т. 2.

(8) На входа на всяка сграда има вана за измиване и дезинфекция на обувките и дозатор за дезинфекция на ръцете. За всяка сграда, както и при мобилното отглеждане на птици на открито се водят ежедневни записи за:

1. смъртността и количеството консумиран фураж при патиците и гъските;

2. смъртността и количеството консумирани вода и фураж при другите птици.

(9) Параметрите за отглеждане на други видове и категории птици са съобразени с технологичните норми при спазване на изискванията за биосигурност и хуманно отношение към тях.

Чл. 15

(отменен)

(1) Животновъдните обекти за отглеждане на водоплаващи птици разполагат със:

1. помещения и/или съоръжения, които осигуряват оптимални зоохигиенни условия, съответстващи на биологичните потребности на съответната технологична група или порода, и отговарят на изискванията на приложение № 9;

2. двор за разходка, оборудван с поилки с чиста вода;

3. силози или обособени помещения, гарантиращи безопасното съхранение на фуража;

4. обособено място за временно съхранение на тор и обеззаразяване, съобразено с капацитета и технологията на отглеждане, с изключение на случаите при временно съхранение на торови маси върху терен извън регулация на населено място или на място, определено от местната административна власт; животновъдните обекти, разположени в нитратно уязвимите зони, следва да отговарят на изискванията на Наредба № 2 от 2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници и Програмата от мерки за ограничаване и предотвратяване на замърсяването с нитрати от земеделски източници в уязвимите зони освен в случаите при сключен договор с преработвателно предприятие за ежедневно извозване на торовите маси.

(2) Параметрите и начините на отглеждане на други видове и категории водоплаващи са съобразени с технологичните норми при спазване на изискванията за биосигурност и хуманно отношение към тях.

Чл. 16

(отменен)

Обектите за аквакултури трябва да отговарят на следните изисквания:

1.

2. да разполагат с технологична схема на производство съгласно чл. 25а, ал. 2, т. 4 на Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА);

3. съоръженията за отглеждане на риби тип садки да не позволяват попадане на отглежданата риба в околната среда;

4. отглеждането на риба и други водни организми в мрежени клетки (садки) да не превишава определения лимит за производство съгласно чл. 25а, ал. 2, т. 8 и чл. 27, т. 7 ЗРА;

5. съоръженията за отглеждане на аквакултури да имат възможност за почистване и дезинфекция при необходимост;

6.

7. да имат карантинно отделение с независимо водоснабдяване и осигурена дезинфекция на технологичните води, специално оборудване и инвентар, предназначени за предотвратяване на замърсяването на останалите басейни;

8. да разполагат със спомагателни сгради и съоръжения:

Чл. 17

(отменен)

Риболюпилните отговарят на следните ветеринарно-санитарни изисквания:

1. осигурени са с независимо водозахранване, специално предназначено оборудване за инкубация и рибовъден инвентар с повърхности, подходящи за почистване, измиване и дезинфекция;

2. разполагат с дезинфекционна площадка и са обезопасени срещу неконтролиран достъп.

1. разполагат с ограждение, осигуряващо безопасността на обекта, което не позволява достъп и свободно преминаване от хора и животни;

2. имат поставена информационна табела на входа, съдържаща данни за идентификацията на обекта;

3. снабдени са постоянно с вода.

(1) Животновъдните обекти – постоянни пчелини, отговарят на следните изисквания:

(2) За обектите по ал. 1, намиращи се в защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии, изискванията на ал. 1, т. 1 и 2 не се прилагат.

(3) Обекти по ал. 1, намиращи се в урегулирани поземлени имоти, трябва да разполагат с ограда.

Чл. 17

Чл. 17а

Животновъдните обекти за отглеждане на охлюви са люпилни и ферми за угояване.

Чл. 17б

(1) Люпилните за отглеждане на охлюви задължително разполагат с камера за съхранение на охлюви за възпроизводство, зали за оплождане и снасяне на яйца, лаборатория за разсяване на яйца, инкубатор, камера за съхранение на яйца, които са оборудвани с необходимите за това системи.

(2) Камерата за съхранение на охлюви за възпроизводство отговаря на следните изисквания:

1. разполага със системи за климатизация и вентилация;

2. поддържа фотопериод, достигащ до 6 часа ден и 18 часа нощ.

(3) Залите за оплождане и снасяне на яйца отговарят на следните изисквания:

1. разполагат със системи за климатизация и вентилация;

2. поддържат фотопериод, достигащ до 18 часа ден и 6 часа нощ;

3. имат изградена оросителна система;

4. имат изградена канализация.

(4) Лабораторията за разсяване на яйца разполага със системи за климатизация и вентилация.

(5) Инкубаторът отговаря на следните изисквания:

1. разполага със системи за климатизация и вентилация;

2. поддържа фотопериод, достигащ до 18 часа ден и 6 часа нощ.

(6) Температурата, влажността и интензивността на изкуственото осветление на обектите по ал. 1 – 5 се определят съгласно технологията на отглеждане.

(7) Камерата за съхранение на яйца е с температура между -2 и -4 °С.

(8) Изграждат се и допълнителни помещения за съхранение на фураж, санитарни и обслужващи персонала.

Чл. 17в

Фермите за угояване на охлюви отговарят на следните изисквания:

1. имат изградени угоителни паркове, които:

2.

3. имат обслужващо помещение от 25 м2 за всеки 1000 м2 угоителна площ, като до 2/3 от него се използват за сушилно помещение;

4. изградени са пътеки между угоителните полета с ширина от 0,50 м до 0,70 м;

5. имат дървени скари, които:

6. имат изградени два броя дървени тунели в леха от естествен дървен материал, който не е химически третиран, като разстоянието от края на дъската до зеблото е не по-малко от 0,20 м;

7. имат оросителна система съгласно технологията на отглеждане.

Чл. 17г

(отменен)

При изграждане на люпилните и фермите за угояване се използват естествен карбонатен камък, пла стмасови, галванизирани и нетретирани растителни материали.

Чл. 17д

(1) Почвата се третира срещу плевели и вредители само с лицензирани продукти.

(2) Всяко систематично профилактично третиране по време на угояването е забранено.

Чл. 17е

(1) Теренът за изграждане на нови животновъдни обекти за отглеждане на охлюви от различни собственици е с отстояние не по-малко от 3 м.

(2)

Чл. 17ж

(1) Животновъдните обекти за отглеждане на калифорнийски червеи отговарят на следните изисквания:

1. имат минимална функционална площ от 4 м2;

2. имат ограда, осигуряваща безопасността на обекта, с изключение на случаите, при които се отглеждат с друг вид животни;

3. са водоснабдени;

4. са водоснабдени;

(2) При отглеждане на калифорнийските червеи на открито се използва твърда повърхност. В случаите, когато се отглеждат на открито, върху почва се полага платно от водопропусклива материя, която да не позволява преминаване на червеите през него.

(3) Калифорнийските червеи могат да се отглеждат и на закрито в закрити помещения или в оранжерии, като се използват съоръжения, като стелажи на няколко етажа или касетки.

Чл. 17з

Не се допуска третиране с химически препарати на лехите с червеите и тора, с който се хранят.

Чл. 18

(1) Люпилните за птици:

1. отговарят на изискванията по чл. 4, т. 3 – 5, 7 и 9 и чл. 5;

2. разполагат с помещения:

3. имат фумигационни камери за яйца при внасянето им;

4. разполагат със:

5. аварийно електрическо захранване.

(2) Помещенията по ал. 1, т. 2 се изграждат с тавани и стени с гладки повърхности, подходящи за измиване и устойчиви на дезинфекция.

(3) Допуска се инкубиране и люпене на яйца за разплод в една люпилня само от един и същ разред птици.

(4) Цикълът на производство в люпилните се организира по начин, който не позволява кръстосване на производствените пътища, създаващи условия за контаминация.

Чл. 19

Собственикът или ползвателят на животновъдния обект е длъжен да:

1.

2. осигурява редовното почистване, а когато е необходимо и дезинфектирането по подходящ начин на:

3. съхранява и борави с отпадъците и опасните вещества така, че да предотврати замърсяване на околната среда;

4. предоставя за диагностични анализи пробите, взети от животните в животновъдния обект;

5. използва разрешени за употреба фуражни добавки и ветеринарномедицински продукти съгласно изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност;

5а. спазва следните изисквания при транспортиране на органичен тор до и от животновъдния обект:

6. уведоми веднага ветеринарния лекар, обслужващ обекта, при съмнение за заразна болест при животните или при поява на отклонения от общото им здравословно състояние;

7.

8. отразява посещенията на външни лица в специален дневник;

8а. води ветеринарномедицински дневник на пчелина, регистър на животните в животновъдния обект, като животновъдните обекти за отглеждане на охлюви, калифорнийски червеи, насекоми и жаби водят дневници по образец съгласно приложение № 11;

9. води и съхранява документация за:

10. осигурява:

11. осигурява редовно механично почистване на животновъдния обект, както и извършването на дезинфекция, дезинсекция и дератизация в съответствие с изискванията на Наредба № 1 от 2018 г. за условията и реда за извършване на дезинфекция, дезинсекция и дератизация (ДВ, бр. 7 от 2018 г.);

12. осигурява редовно механично почистване на транспортните средства, които влизат и излизат от територията на животновъдния обект, както и извършване на дезинфекция в съответствие с изискванията на Наредба № 1 от 2018 г. за условията и реда за извършване на дезинфекция, дезинсекция и дератизация;

13. спазва задължително изискванията за отглеждане на животните, мерките, предвидени в Националната програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните, включително зоонозите и предписанията на контролните органи с цел да се сведе до минимум рискът от възникване на заразни болести.

14. осигури подходящо обучение на персонала на животновъдните обекти относно изпълнението на изискванията на тази наредба.

Чл. 19а

Задълженията по чл. 19, т. 4, 5, 6, т. 9, буква „а“, т. 10, буква „б“, т. 11 и 13 не се отнасят за собствениците или ползвателите на животновъдни обекти за отглеждане на калифорнийски червеи.

Чл. 19б

(1) Собственикът или ползвателят на люпилня за птици е длъжен да:

1. спазва изискванията на чл. 19, т. 2 – 4, т. 6, 8, т. 9, букви „б“ и „е“ и т. 10 – 14;

2. разполага с разработена програма за хуманно умъртвяване на еднодневни птици, необходимо оборудване, обучен персонал и сключени договори за доставка на консумативи.

(2) Собственикът или ползвателят на люпилня и/или животновъден обект за отглеждане на птици е длъжен да:

1. изготвя технологична схема;

2. изготвя правила за вътрешния ред и хигиена;

3.

4. изготвя правила за употреба на подходящо работно облекло на персонала, а за посетителите – подходящо защитно облекло;

5. поддържа в изправност сгради, съоръжения, оборудване и заграждения;

6. предостави писмено на официалния ветеринарен лекар резултатите от лабораторните изследвания при възникване на заразна болест;

7.

8. води документация за всяка партида в люпилнята и животновъдния обект, която се съхранява в срок три години.

(3) Документацията за партидите яйца в люпилнята съдържа следната информация:

1. произхода на партидите яйца и датата на тяхното пристигане в люпилнята;

2. люпимостта на яйцата;

3. качествата на яйцата и еднодневни птици и забелязани аномалии;

4. резултатите от проведените лабораторни изследвания по време на люпилния процес;

5. извършените ваксинации;

6. технологичния отпад от люпилния процес и неговата реализация;

7. местоназначението на еднодневните птици;

8. извършената дезинфекция на:

(4) Документацията за партидите птици в животновъдния обект съдържа следната информация:

1. място на зареждане и реализация;

2. произход на партидите, датите на пристигане и реализация на птиците;

3. движение на птиците при зареждане, разселване, преместване и др. – брой, особености, аномалии;

4. извършената ваксинационна, лечебна и профилактична дейност по време на партидата;

5. резултатите от проведените лабораторни изследвания по време на партидата;

6. технологичен отпад (ежедневен и с натрупване за периода смъртност) и удостоверяване на експедицията на умрелите птици за обезвреждане.

Чл. 19в

Изискванията по чл. 19, т. 2, 5а, 8, т. 9, букви „д“ и „е“, т. 10 и 12 не се отнасят за собственика или ползвателя на животновъден обект – пасище.

Чл. 19г

(1) Собственикът или ползвателят на животновъден обект за отглеждане на насекоми е длъжен да:

1. поддържа дневник, в който се вписват използваните количества субстрат за хранене и неговото естество;

2. предприема мерки, които да гарантират липсата на живи насекоми или яйца чрез термична обработка на продуктите и материалите, напускащи обекта, с изключение на специфичното движение на живи насекоми във всички стадии на техния живот към други получатели.

(2) Изискванията по чл. 19, т. 9, букви „а“ и „д“ не се отнасят за собствениците или ползвателите на животновъдни обекти за отглеждане на насекоми.

Чл. 19д

(1) Собственикът или ползвателят на животновъден обект за отглеждане на жаби е длъжен да води и съхранява документация за живите животни, използвани за храна на жабите.

(2) Изискванията по чл. 19, т. 5а и т. 9, буква „д“ не се отнасят за собствениците или ползвателите на животновъдни обекти за отглеждане на жаби.

Чл. 20

(отменен)

(1) Bетеринарният лекар, който обслужва животновъдния обект или люпилнята, е длъжен да води:

1. дневник за здравословното състояние на животните, в който отразява следните данни:

2. дневник или протоколи за:

3. дневник, в който отразява:

4. аптечна книга и дневник за биопродукти.

1. програма за почистване, дезинфекция, дезинсекция и дератизация с въведени процедури и тяхното документиране;

2. индивидуален план за биосигурност с определяне на критичните контролни точки в обекта и процедури за тяхното управление;

3. изготвен план за прилагане на спешни мерки при констатиране на заразно заболяване.

(2) Воденето на дневниците по ал. 1 и тяхното съхранение се извършва при спазване изискванията по чл. 37 и чл. 132, ал. 1 ЗВД.

(1) Собственикът или ползвателят на люпилня и/или животновъден обект за отглеждане на птици и свине в индустриална ферма е длъжен да разполага с одобрени от изпълнителния директор на БАБХ или оправомощено от него лице:

(2) Собственикът или ползвателят на фамилна ферма за отглеждане на свине е длъжен да разполага с плановете по ал. 1, т. 2 и 3.

Чл. 20

Чл. 21

(1) Българската агенция по безопасност на храните осъществява контрол чрез извършване на проверки за спазване изискванията на наредбата.

(2) Собствениците на животновъдните обекти осигуряват достъп на контролните органи до тях и до документацията, необходима за осъществяване на контрола.

§ 1

По cмисъла на тази наредба:

1. „Бройлер“ е птица от вида Gallus gallus, отглеждана за производство на месо.

2. “Бяла зона” е тази част от животновъдния обект, в която са разположени сградите за животни и пряко обслужващите ги спомагателни сгради и съоръжения както и преместваемите конструкции или съоръжения в случай на мобилно отглеждане на птици на открито, достъпни само за обслужващия персонал.

3. “Ветеринарно-санитарен филтър” е строително съоръжение, оборудвано с подходяща техника и химически средства, което е предназначено за дезинфекция и дезинсекция на транспортни средства и, хора.

4. „Животновъден обект“ е всяко място, където временно или постоянно се отглеждат или настаняват животни, с изключение на ветеринарни клиники или амбулатории.

4а. „Животновъден обект – пасище“ е място с тревни фуражни култури, където временно или постоянно се отглеждат или настаняват ЕПЖ, ДПЖ или еднокопитни животни.

5.

6. “Зоохигиенни изисквания” са изисквания за опазване здравето на животните и гарантиране на тяхното благосъстояние чрез създаване на условия за отглеждане и хранене, съответстващи на техните физиологични нужди.

7. “Карантинно помещение” е помещение, изолирано от животновъдния обект или от “бялата зона”, предназначено за временно настаняване, отглеждане и наблюдение на животни за определен период.

8. “Карантинен басейн” е басейн, в който рибата прекарва определен карантинен период при заболяване или внос.

9. „Кокошка носачка“ е кокошка над 18-седмична възраст от вида Gallus gallus, която се отглежда за добив на яйца за консумация.

10. „Люпилня за птици“ е обект, в който се извършва инкубиране на яйца за разплод от различните видове птици и излюпване на пилета, пуйчета, патета, гъсета и други видове птици.

10а.

11. „Мокър филтър“ е помещение с вход-изход към черната и бялата зона, в което има:

12.

13. „Птици“ са кокошки бройлери, пуйки, патици и гъски,.

14.

15. “Селскостопански животни” са едри преживни животни, дребни преживни животни, свине, еднокопитни животни, зайци, птици риби и пчелни семейства, отглеждани и развъждани със селскостопанска цел за производство на животински продукти, други селскостопански цели или за работа.

16. “Сексиране” е определяне пола на пилетата.

17. „Собственик или ползвател на животновъден обект“ е физическо или юридическо лице, което притежава документи, доказващи собствеността или правото на ползване на обекта.

18. “Сух филтър” е помещение с вход-изход към черната и бялата зона, в което има:

19. “Технологична група” е група животни на една и съща възраст, от един и същи вид, които се отглежда по определена технология.

20.

20. „Технологично свързани обекти“ са люпилня и/или животновъден обект за отглеждане на птици или свине в индустриална ферма, между които се извършват движения на животни от един и същи вид.

21.

22. „Трупосъбирателен пункт“ е съоръжение, в което се събират и съхраняват трупове на животни и странични животински продукти, които са предназначени за обезвреждане или преработка в обекти за обезвреждане и преработка на странични животински продукти и продукти, получени от тях, непредназначени за човешка консумация, регистрирани съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1069/2009.

23. “Транспортни средства” са моторни и други превозни средства, с които се доставят фуражи или животни или се извозва отпадък от технологичния процес във фермата.

24. “Черна зона” е тази част от животновъдния обект, в която са разположени останалите сгради и съоръжения (извън бялата зона) на обекта, достъпни за външни лица.

25. “Фумигация” е аерозолна дезинфекция.

26.

27.

28.

29. „Местни породи“, наричани още „автохтонни“, са породи, произхождащи от приспособени към и използвани в определен географски район на страната.

29а.

30а. „Животновъден обект за отглеждане на птици в индустриална ферма“ е обект, в който се отглеждат над 350 броя кокошки носачки или друг вид възрастни птици или над 500 броя бройлери или подрастващи от други видове.

31. „Всичко пълно – всичко празно“ е основен принцип на профилактиката, при който помещението се освобождава от животните, извършва се механично почистване и дезинфекция, след което отново се зарежда с животни.

32. „Мюлари“ са междувидови стерилни хибриди, получени чрез кръстосване на патоци от вида „Мускусни“ с патици от вида „Домашна патица“, които се използват за втлъстен черен дроб и месо.

33.

34.

35. „Лично стопанство“ е животновъден обект съгласно т. 47 от допълнителните разпоредби на Закона за животновъдството.

36. „Подрастващи родители“ са млади родители от вида птици от двата пола от еднодневна до репродуктивна възраст.

37. „Месодайни породи“ са породи, специализирани за производството на месо,.

38. „Люпилня за охлюви“ е обект, където се осъществява възпроизводство на охлюви, производство на хайвер и излюпване на малки охлюви.

39. „Ферма за угояване на охлюви“ e обект, където при интензивно отглеждане се постига определен размер и тегло на охлювите.

40. „Яйца от охлюви“ са всички яйца, снесени от сертифицирани родители до 2 дни след снасянето им.

47. „Мобилно отглеждане на птици на открито“ е технология на отглеждане на кокошки носачки, бройлери, пуйки, гъски и патици в преместваеми конструкции или съоръжения (например преместваем фургон, преместваеми съоръжения с перфорирани или плътни стени и други), използвани с цел постоянен достъп на птиците до открити дворове.

48.

49. „Партида птици/яйца за люпене“ е група птици/яйца за люпене, които се отглеждат/люпят в зависимост от технологията по едно и също време, място и условия.

50. „Нов животновъден обект“ е обект, който за първи път се регистрира като такъв, за отглеждане на даден вид животни по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

51. „Животинска единица“ е единица по смисъла на § 2з от допълнителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

52. „Критична контролна точка“ е етап от технологичния цикъл в животновъдния обект с висок епидемичен риск, допускащ потенциални условия за проникване на заразни заболявания.

53. „Управление на критична контролна точка“ е въвеждане на действия с цел намаляване нивото на епидемичния риск и/или неговото елиминиране.

54. „Място за дезинфекция“ е място, на което са разположени вана с дезинфекционен разтвор за дезинфекция на обувките или дезинфекционни тампони за обувки.

55. „Питейна вода“ е вода, която отговаря на изискванията на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (ДВ, бр. 30 от 2001 г.).

56. „Заградена територия“ е територия по смисъла на т. 3 от допълнителните разпоредби на Наредба № 2 от 2009 г. за условията за отглеждане на космат и пернат дивеч в животновъдни обекти, съобразени с неговите физиологически и поведенчески особености.

57. „Насекоми“ са:

58. „Животновъдни обекти за отглеждане на жаби“ са обекти, в които се отглеждат животни от клас Земноводни, разред Безопашати, извън видовете, посочени в чл. 38, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие.

59. „Фрас“ е смес от екскременти, получени от отглеждани в стопанства насекоми, субстрат за хранене, части от отглеждани в стопанства насекоми и мъртви яйца, със съдържание на мъртви насекоми, отглеждани в стопанства, не повече от 5 % по обем и не повече от 3 % от теглото.

60. „Субстрат за хранене“ е фураж от растителен или животински произход (странични животински продукти) или смес от двата, който се използва като среда за изхранване на отглежданите насекоми и благоприятства за поддържането на оптимални условия за техния растеж.

§ 2

Ако някое от спомагателните звена в чл. 8, т. 1 и 2 се намира в бялата зона, то задължително спазва изискванията за работа в бяла зона.

§ 3

(отменен)

Собствениците на съществуващи животновъдни обекти са длъжни да ги приведат в съответствие с изискванията на тази наредба до 1 януари 2009 г.Относно обектите по приложение III, раздел IХ, глава I, подглави II и III от Регламент (ЕО) № 853/2004 срокът за привеждане в съответствие с изискванията на тази наредба е до 31 декември 2015 г.,.

§ 3а

(1) Изискванията за разстояния по чл. 3, ал. 1 и 2 не се отнасят за животновъдни обекти, получили строително разрешение до 11.07.2017 г.

(2) В обектите по ал. 1 може:

1. да се прави разширение на сградите за отглеждане на животните в рамките на съществуващия обект, като не се допуска намаляване на съществуващите разстояния между сградите, освен ако същите са по-големи от изискванията на тази наредба и намалението е до размера на тези изисквания;

2. да се прави разширение на самия животновъден обект, като не се допуска намаляване на съществуващото разстояние до съседен обект, освен ако същото е по-голямо от изискванията на тази наредба и намалението до размера на тези изисквания.

§ 4

Тази наредба се издава на основание чл. 137, ал. 10 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и отменя Наредба № 29 от 2003 г. за ветеринарно-санитарните изисквания за животновъдни обекти за отглеждане на свине (обн., ДB, бр. 66 от 2003 г.; изм. доп., бр. 42 от 2004 г.).

§ 5

Изпълнението на наредбата се възлага на генералния директор на НBМС. Министър: Н. Кабил Забележка на редакцията: виж приложенията в PDF-а на броя

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1, т. 2 Минимални разстояния на новоизграждащи се животновъдни обекти и люпилни от пътища, жп линии и други животновъдни обекти

(отменен)

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 9, т. 2 и 5 Изисквания към параметрите на жизнената среда за говеда и биволи

Приложение № 2 към чл. 9, ал. 1, т. 2 Изисквания към параметрите на жизнената среда за говеда и биволи 1. Минимални норми за настаняване. 2. Условия за осигуряване на минимален фронт за хранене на животните. Системата на отглеждане определя параметрите на фронта за хранене на едно животно. Минимални параметри на хранителния фронт

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 10, т. 1, буква “а” Изисквания към параметрите на жизнената среда на овце и кози при оборно-пасищно отглеждане

Приложение № 3 към чл. 10, т. 1, буква „а“ Изисквания към параметрите на жизнената среда на овце и кози при оборно-пасищно отглеждане 1. Минимални норми за настаняване. 1.1. Параметри за необходима използвана* площ за едно животно от различните категории овце и кози. * Използваната от животните площ включва мястото за лежане и движение без площта за яслите, поилките и технологичните пътеки. 1.2. Боксовете за овцете майки с агнетата са изградени от подвижни, сглобяеми елементи; от материал, който позволява лесното им почистване, измиване и дезинфекция. Площта им осигурява свободно движение и лежане на животните. 1.3. За отглежданите в индивидуални боксове агнета (през бозайния им период) трябва да е осигурен свободен достъп до майките. Боксовете се застилат ежедневно със суха и свободна от плесени и патогенни микроорганизми слама. Площта на индивидуалните боксове е достатъчна за свободното им движение и лежане. Хранилката и поилката в бокса са изградени така, че да е възможно ежедневно да бъдат почиствани, измивани и дезинфекцирани. В поилките е осигурена питейна вода с подходяща температура. 2. Условия за осигуряване на минимален хранилен и поилен режим. 2.1. Фронт за хранене на едно животно. Минимални параметри на хранителния фронт 2.2. Поене на овцете и козите. Трябва да има осигурен постоянен достъп до вода.

Приложение 4 Приложение № 4 към чл. 11, ал. 1, т. 1 Изисквания към параметрите на жизнената среда при отглеждане на свине

Приложение № 4 към чл. 11, ал. 1, т. 1 Изисквания към параметрите на жизнената среда при отглеждане на свине 1. Оптимални параметри за използваема площ за едно животно (мин. кв. м) Оптимални размери на груповите боксове(*), м 2. Норми за оптимален микроклимат в жизнената зона на свинете, отговарящ на минималните зоохигиенни изисквания съгласно Наредба № 21 от 2005 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на свине. 3. Условия за осигуряване на оптимален хранилен и поилен режим. 3.1. Фронт на хранене – размери на хранителните корита в см за едно животно. 3.2. Фронт на поене. На животните трябва да се осигури непрекъснат достъп до питейна вода. При използване на автоматични поилки е необходимо те да са монтирани на височина от нивото на пода, която не им създава дискомфорт. При проектиране на поене с корита е задължително коритата да се изграждат с гладки и непропускливи стени и с конструкция, която осигурява възможност за измиване и дезинфекция. Височината на коритата се съобразява с породата, технологичната група и възрастта на животните.

Приложение 5 Приложение № 5 към чл. 12, т. 5 Изисквания към параметрите на жизнената среда за отглеждате на еднокопитни

Приложение № 5 към чл. 12, т. 5 Минимални изисквания към параметрите на жизнената среда за отглеждане на еднокопитни 1. При групово отглеждане – площ на общо помещение – (1,5 х Wh), за кон. 2. Места за хранене – ширина 80 см, дължина, включително яслата – (1,8 х Wh)2, за кон. 3. Площ на индивидуалните боксове – (2 х Wh)2, като тясната страна на бокса е 1,5 х Wh. 4. Индивидуалните боксове по категории имат следните размери (в см): 5. Височината на плътната и решетъчната част на преградите между боксовете и вратите на боксовете е Wh + 35 %, като за различните категории животни (в cм) е: 6. Минималната широчина на вратите на боксовете да е 110 см, а решетките на боксовете да са изработени от материали, които не позволяват огъване, и да имат разстояние помежду си не повече от 7 см. 7. Яслите за груб и концентриран фураж са разположени така, че да се избягва рискът от наранявания на животните. Те имат следните размери (в см): – височина от пода до горния ръб – 100 (60); – горна широчина – 60; – долна широчина – 30; – дълбочина – 40. 8. Вентилационна система в сградите за отглеждане на коне осигурява параметри на микроклимата в следните граници: а) температура на въздуха, °С: – жребци, работни коне и коне в тренинг – мин. 8, оптимална 13 – 15, макс. 25; – кобили и млади коне – мин. 12, оптимална 16 – 18, макс. 25; б) влажност на въздуха, %: – за всички категории коне – мин. 50, оптимална 60 – 70, макс. 80; в) скорост на движение на въздуха, m/s: – жребци, работни коне и коне в тренинг – есен, зима, пролет – 0,3; лято – 1,0; – кобили, майки и млади коне – есен, зима, пролет – 0,2; лято – 0,5. 9. Сградите за отглеждане на коне имат технически изправна електрическа система и осветление в следните параметри: а) естествено осветление: – жребци, работни коне и коне в тренинг – СК 1/12, КЕО мин. 0,5 %; – кобили, майки и млади коне – СК 1/12 – 1/15, КЕО мин. 0,5 %; б) изкуствено осветление: – жребци, работни коне и коне в тренинг – 30 – 50 lx; – кобили, майки и млади коне – 40 – 50 lx. 10. Минималният обем на въздуха е 30 м3.

Приложение 6 Приложение № 6 към чл. 13, ал. 1, т. 2, буква “а” Изисквания към параметрите на жизнената среда за отглеждане на зайци

(отменен)

Приложение 7 Приложение № 7 към чл. 14, ал. 3, т. 1 и 2 I. Изисквания към параметрите на жизнената среда при отглеждане на подрастващи родители и родители от кокоши вид

Приложение № 7 към чл. 14, ал. 2, т. 2 2. Норми за оптимален микроклимат в жизнената зона на: 2.1. Бройлери, отговарящи на минималните зоохигиенни изисквания съгласно Наредба № 26 от 2008 г. за определяне на минималните изисквания за хуманно отношение и защита при отглеждане на бройлери. 2.2. Кокошки носачки, отговарящи на минималните зоохигиенни изисквания съгласно Наредба № 25 от 2005 г. за минималните изисквания за хуманно отношение при отглеждане на кокошки носачки.

Приложение 8 Приложение № 8 към чл. 14, ал. 4 Изисквания към параметрите на жизнената среда при отглеждане на пуйки

Приложение № 8 към чл. 14, ал. 1, т. 4 Изисквания към параметрите на жизнената среда при отглеждане на пуйки Оптимални параметри за гъстота на отглеждане

Приложение 9 Приложение № 9 към чл. 15, т. 1 I. Изисквания към параметрите на жизнената среда при отглеждане на гъски

Приложение № 9 към чл. 14, ал. 1, т. 5 1. Изисквания за гъстота при отглеждане на гъски: а) за угояване до 3 бр. на кв. м; б) за втлъстен черен дроб до 3 бр. на кв. м; в) родители до 2,5 бр. на кв. м. 2. Изисквания за гъстота при отглеждане на патици: а) за угояване до 10 бр. на кв. м, но не повече от 30 кг/кв. м; б) мюлари за втлъстен черен дроб и месо до 4 бр. на кв. м; в) родители до 5 бр. на кв. м.

Приложение 10 Приложение № 10 към чл. 16, т. 4 и 9 Изисквания към параметрите на жизнената среда при отглеждане на риби

(отменен)

Приложение 11

Приложение № 11 към чл. 19, т. 8а БЕЛЕЖКИ И ПРЕДПИСАНИЯ НА ВЕТЕРИНАРНИЯ ЛЕКАР Дневник на животновъден обект за охлюви Дата Бележки и предписания Подпис на ветеринарния лекар СОБСТВЕНИК ........................................................................................ име, презиме, фамилия (наименование на фирма) ........................................................................................ ........................................................................................ (населено място) ........................................................................................ (пощенски код, адрес) ........................................................................................ (област) Животновъден обект с регистрационен: № 4 1 БЕЛЕЖКИ И ПРЕДПИСАНИЯ НА ВЕТЕРИНАРНИЯ ЛЕКАР Дневник на животновъден обект за калифорнийски червеи Дата Бележки и предписания Подпис на ветеринарния лекар СОБСТВЕНИК ........................................................................................ име, презиме, фамилия (наименование на фирма) ........................................................................................ ........................................................................................ (населено място) ........................................................................................ (пощенски код, адрес) ........................................................................................ (област) Животновъден обект с регистрационен: № 4 1

Приложение 6

Приложение № 6 към чл. 14, ал. 1, т. 1 1. Използваемата площ при отглеждане на кокошки носачки по алтернативни системи в помещения с нива се изчислява, като се взема предвид използваемата площ на подовете и използваемата площ на нивата. Нивата са не повече от четири. 2. Използваема площ, предоставена за ползване на кокошките, е с широчина най-малко 30 см, височина най-малко 45 см и с наклон на пода не повече от 14 %.