Решение № 120 от 06.12.2022, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. , 06.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д.И.П. при участието на секретаря П.Т.А. като разгледа докладваното от Д.И.П. Административно наказателно дело № 20221860200138 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х. Д. Б., ЕГН: **********, с адрес: с.Ч., обл. С., ул.

„************“ №8, срещу Наказателно постановление /НП/ № ******** издадено на ********** г. от директора на Областна Дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/- С. област, с което на основание чл.24, чл.53, ал.1 ЗАНН и чл.420а, ал.2 ЗВМД /Закон за ветеринарномедицинската дейност/ на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер 500 лв. за нарушение на чл. 139, ал.1, т.3 ЗВМД, изразяващо се в това, че в собствения му животновъден обект с рег.номер *********, находящ се в с.Ч., са намерени 4 бр. прасета, а обектът е регистриран за отглеждане на говеда.

Жалбоподателят твърди в жалбата си, подадена чрез упълномощения адв.П. Н. от САК, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и при издаване на обжалваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото му на защита. В АУАН и НП не била посочена датата на извършване на нарушението, за което е повдигнато обвинение от административнонаказващия орган /АНО/. Посочена била датата на извършване на проверката, но нито от АУАН, нито от НП можело да се установи по безспорен начин кога е извършено нарушението, съответно- период от време на извършване. Сочи се, че чл.42, т.3 ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН предвиждат в съдържанието на АУАН и НП да се съдържат дата и място на извършване на нарушението, което е съществено с оглед възможността на лицето да организира защитата си, а и с оглед преценка за изтичане давностните срокове по чл.34, ал.1 ЗАНН. Сочи се още в жалбата, че в случая актосъставителят е приел, че е извършено нарушение на чл.51 вр. чл.139 ЗВМД, докато наказващият орган е приел веднъж 1 да е нарушен чл.139, ал.1 вр. чл.51 ЗВМД, а втори път- да е нарушена разпоредбата на чл.139, ал.1, т.3 ЗВМД, като е описано и в АУАН и в НП, че се отглеждат 4 броя прасета в животновъдния обект с №**********, регистриран за отглеждане на говеда. Сочи се, че разпоредбата на чл.51 ЗВМД съдържа 12 алинеи, като нито в АУАН, нито в НП е конкретизирана и посочена някоя от тях. Разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗВМД пък съдържал 17 точки. В случая в АУАН бил посочен чл.139 ЗВМД, състоящ се от 2 алинеи. В НП била посочена разпоредбата на чл.139, ал.1, след което същата е конкретизирана с т.3, забраняваща транспортирането на животни без ветеринарномедицинско свидетелство.

Освен, че следвало нарушението да бъде описано и индивидуализирано в обстоятелствената част на АУАН и НП по начин, който да позволи на жалбоподателя да разбере за какво деяние е обвинен и е ангажирана административнонаказателната му отговорност, то следвало и да е идентично с посочената за нарушена правна норма. В конкретния случай не било ясно коя норма приема за нарушена административнонаказващият орган /АНО/.

Неясното и неправилно обвинение и неточната и неясна правна квалификация на същото представлявали съществени нарушения на процесуалните правила за издаване на НП. Наред с това, АНО бил приложил санкционната норма на чл.420а, ал.2 ЗВМД, съгласно която за нарушенията, визирани в ал.1 се налага „имуществена санкция“ на посочените лица в указания от законодателя диапазон. Сочи се, че жалбоподателят не е сред посочените по ал.2 на разпоредбата лица, нито санкцията му е от посочения вид и в посочения диапазон.

Допуснатото в НП несъответствие относно санкцията водело до още по-голяма неяснота за жалбоподателя и правото му на защита било нарушено в още по-голяма степен. По изложените съображения се иска съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло, като незаконосъобразно, НП № ****/**********г. на Директора на ОБДХ-С. област.

В съдебно заседание жалбоподателят Х. Д. Б. не се явява. Представлява се от упълномощения от него адв. П. Н. от САК, която поддържа депозираната жалба и при вземане становище по съществото на делото отново моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно оспореното НП по подробно изложените доводи и съображения в жалбата, които останали непроменени, включително и от разпита на актосъставителя. Според адв.Н. се установяват недостатъците както в АУАН, така и в НП, водещи до неговата порочност. Наред с вече изложеното адв.Н. счита, че тъй като „констатирани 4 бр. животни“ означава, че се осъществява повече от едно противоправно деяние, всички следва да бъдат санкционирани с административни наказания по правилото на чл.18 ЗАНН, което в случая не е сторено. Сочи, че дори след разпита на актосъставителя по делото останало едно висящо предположение какво АНО е искал и целял да направи по отношение на жалбоподателя. Представителя на жалбоподателя претендира и сторените разноски съгласно представения договор за правна помощ.

Въззиваемата страна ОДБХ- С. област се представлява в съдебно заседание от упълномощения гл.юрк. Ю.М., който оспорва жалбата, а в хода по същество на делото моли съда да я остави без уважение и да потвърди обжалваното НП със законовите последици от това. Счита, че не са налице нарушения в административнонаказателното производство, 2 които да опорочават издаденото НП, доколкото били спазени всички изисквания на ЗАНН по отношение на установяване на нарушението, издаването на акта, който съдържа всички реквизити, визирани в чл.42 ЗАНН, а така също и при съставянето на НП, което съдържа същите реквизити- данни за нарушителя, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, обективните признаци на самото нарушение и доказателствата, които го потвърждават. Юрк.Манолов сочи още, че е безспорно установен фактът на извършване на нарушението по подробните показания на актосъставителя. Безспорно ставало дума за един обект, който е регистриран за отглеждане на говеда и в който са намерени животни от друг вид. Сочи се, че е предвидена специална регламентация за отглеждането на животни и е предвидена специална регистрация за отглеждане на всеки един от видовете животни, тъй като условията за отглеждането им са различни. В този смисъл нарушението било безспорно доказано и по никакъв начин не било оспорено с доводите, наведени в жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От РП-Е.П., ТО-П. не изпращат свой представител по делото и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.01.202 2 г. била извършена проверка от страна на актосъставителя д-р Д. Р.

/главен инспектор в отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ – С. област/, д-р И. Д. и д-р М.Б. в животновъден обект с № **********, собственост на Х. Д. Б.. В хода на проверката били направени няколко констатации, отразени в констативен протокол /КП/ от **********г., сред които: че при проведения оглед на животновъдния обект били установени 4 броя прасета без идентификация в различни постройки – нерегламентирано отглеждане. Б и л съставен АУАН № *** от 26.01.202 2 г. , за това, че в обекта на Б. са намерени 4 броя прасета, като същият е регистриран за отглеждане на говеда. Актът бил предявен и подписан от Б. без възражения, като препис от него му бил връчен на същата дата. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля Д. Р. Р. /л.44-47 от делото/, както и от събраните писмени доказателства – АУАН № ***/********** г. /л.13 от делото/, констативен протокол от ********** г. /л.14-15 от делото/, справка за налични животни в ЖО № ********** на Х. Д. Б. към **********г. /л.33-37 от делото/, договор за предоставяне на ветеринарномедицински услуги /л.38-41 от делото/.

Видно е от представената справка от Интегрираната информационна система на БАБХ, че на името на Х. Д. Б. е регистриран животновъден обект в с.Ч., с № **********, като към **********г. в обекта по справка има 2 броя коне и 59 броя говеда, описани подробно в таблица.

Според констативния протокол от **********г., проверката е извършена на същата дата в животновъден обект № 0********** от д-р Д. Р., д-р И. Д., д-р М.Б.- всички 3 инспектори в ОБДХ С. област, съгласно заповед № 97/21.01.2022г. Констатациите от проверката са следните: „По приложените документи към горецитираната заповед в ЖО ********** с удостоверение № 78/15.03.2019г. се отглеждат 58 бр. ЕПЖ за месо и 2 бр. коне.

В животновъдния обект на място беше установено следното: 1) Животните, предмет на проверката, не са налични в ЖО. По справка за налични животни в ОЕЗ на ИИС на БАБХ в обекта са регистрирани 59 бр. говеда и 2 бр. коне; 2) Животновъдният обект не отговаря на ветеринарномедицинските изисквания съгласно Наредба № 44 от 20.04.2006г.; 3) при проведения оглед на ЖО бяха установени 4 бр. прасета без идентификация в различни постройки- нерегламентирано отглеждане; 4) Стопанина показа част от животните в землището на с.Ч. на ливада, на която липсва съоръжение за фиксиране на животните, твърдейки че са негова собственост.“. Още в КП е дадена квалификация на описаните нарушения: по т.1 – нарушен е чл.139, ал.1, т.3а ЗВМД; по т.2 – нарушена е наредба № 44/20.04.2006г. във вр. чл.149, ал.3 ЗВМД; по т.3 – нарушен е чл.51 във вр. чл.137 и чл.139, ал.1, т.1 ЗВМД. Протоколът е подписан от тримата проверяващи и от собственика на обекта Х. Б., който саморъчно е записал: „Не съм съгласен с констатираното“.

В АУАН № ***/********** г., издаден от д-р Д. Р. Р. / „главен инспектор“ в отдел „ЗЖ“ при ОДБХ-С. област/ е отбелязано, че на ********** г. при извършена проверка на място се установява наличие на 4 (четири броя) прасета, които се отглеждат в животновъден обект с № ********** /номерът е поправян/, негова собственост, който е регистриран за отглеждане на говеда, с което е нарушил чл.51 вр. чл.139 ЗВД, а извършеното нарушение е за първи път. Соченото за нарушител лице е записало саморъчно в АУАН: „Прасетата случайно се озоваха там“ и е положило подпис на самия АУАН и на разписката към него в удостоверение на това, че е получил екземпляр от АУАН. Като свидетел в акта е посочено името на И. Г. Д., която и се е подписала като свидетел, без да се уточнява никъде в АУАН дали лицето е свидетел на установяване на нарушението или на съставяне на акта.

Разпитан е като свидетел актосъставителят Д. Р. Р.. За процесната проверка от **********г. сочи, че е целяла установяване на регистрираните в електронната система на Агенцията по безопасност на храните говеда в този обект. При проверката станало ясно, че там говеда няма, но имало 4 бр. прасета, които били свободно пуснати в помещението, в което би трябвало да има крави. Актосъставителят сочи, че обектите се регистрират и узаконяват в Агенцията когато отговарят на определени условия за отглеждане на определен вид животни, т.е. в случая там нямало условия за отглеждане на прасета и обектът не бил регистриран за отглеждане на прасета, а за отглеждане на говеда. Свидетелят твърди, че няма как обектът да е пригоден и регистриран едновременно за отглеждане и на прасета и на говеда. Поддържа изцяло констатациите по АУАН. Твърди, че жалбоподателят присъствал на проверката и на съставяне на акта, който обаче не се съставил на място в обекта, защото нямало условия, а в някаква канцелария. Според свидетеля задължително преди да се извърши проверка се прави извадка от електронната система за наличието на животните в обекта. След тази справка се уведомявал по телефона стопанинът – предишния или същия ден, че ще бъде извършена проверка за наличност на животните в обекта. След 4 това екипът по заповедта отивал на място, заедно с извадката и проверявал дали животните, които фигурират в извадката, се намират в обекта. В съответствие с тази процедура и г-н Б. бил уведомен, че ще му бъде извършена проверка. Съдействал им, като ги пуснал в обекта.