Към съдържанието
Правото

Наредба № 29 от 15 юли 2003 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към животновъдните обекти за отглеждане на свине

ДВ, бр. 66 от 2003 г. В сила Непроверен

Част от измененията чакат преглед от редактор. Ползвайте текста с внимание.

Докладвай грешка

Раздел 1. Общи положения

Чл. 1

(1) С тази наредба се уреждат:

1. ветеринарно-санитарните изисквания към животновъдните обекти за отглеждане на свине с цел развъждане или угояване;

2. задълженията на собствениците или управителите на животновъдните обекти за отглеждане на свине за изпълнение на изискванията по т. 1;

3. задълженията на ветеринарномедицинските органи, свързани с контрола по спазване на тази наредба.

(2) Разпоредбите на наредбата не се прилагат за физически лица, които отглеждат до пет свине за угояване за лична консумация.

Раздел 2. Общи изисквания към животновъдните обекти за отглеждане на свине

Чл. 2

Теренът, на който се изграждат животновъдните обекти, трябва да отговаря на следните изисквания:

1. на Наредба № 7 от 1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда (обн., ДВ, бр. 46 от 1992 г.; изм и доп., бр. 89 от 1996 г.; изм., бр. 101 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 101 от 1997 г., бр. 20 от 1999 г.);

2. да е най-малко на 2 м над нивото на подпочвените води и с подходящ наклон за оттичане на повърхностните води;

3. да е сух и да има съоръжения за отвеждане на водата;

4. да е на разстояние най-малко 500 м от кланици, предприятия за производство на месни продукти и предприятия за обезвреждане на отпадъци от животински произход с изключение на предприятията по чл. 4, ал. 2.;

5. да е разположен на подветрената страна на селището и да е защитен от постоянно духащи ветрове и студени течения.

Чл. 3

Животновъдните обекти да отговарят на следните изисквания:

1. изградени са съгласно изискванията на Наредба № 35 от 2002 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на свине (ДВ, бр. 90 от 2002 г.);

2. имат трайна ограда, висока 1,5-2 м, която не позволява преминаването на други животни и отстои най-малко на 10-25 м от сградите, в които се отглеждат свине;

3. разполагат със:

4. са обозначени с табела с надпис „Забранява се достъпът на външни лица";

5. имат карантинно (адаптационно) помещение, изолирано от производствените сгради;

6. имат канализационна система за отвеждане на твърдите и течните отпадъци, която позволява извършване на дезинфекция.

Чл. 4

(1) Не се допуска на територията на животновъдния обект да се изграждат предприятия за обезвреждане на отпадъци от животински произход.

(2) На територията на животновъдния обект може да се изграждат кланица или кланица и интегрирано към нея предприятие за производство на месни продукти, мляно месо и месни заготовки, при условие че:

1. в тях се колят само свине от животновъдния обект и се преработва само месото, добито от тези свине;

2. прилежащият терен към животновъдния обект отстои най-малко на 500 м от други животновъдни обекти.

Чл. 5

(1) Новозакупените свине се настаняват в карантинното помещение по чл. 3, т. 5 за период от 30 дни.

(2) Ако през периода на ал.1 се закупят други свине, този период се удължава за всички свине с още 30 дни, считано от датата на настаняване на последното животно.

(3) Свинете могат да се изкарват от карантинното помещение с разрешение на обслужващия ветеринарен лекар, когато срокът по ал.1 е изтекъл, всички животни са клинично здрави и са получени отрицателни резултати от задължителните лабораторно-диагностични изследвания съгласно профилактичната програма по чл. 30 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) (ДВ, бр. 42 от 1999 г.).

(4) От карантинното помещение могат да бъдат изкарвани свине преди края на карантината в следните случаи:

1. за принудително убиване с диагностична цел по чл. 39, ал. 1, т. 1 ЗВД;

2. за унищожаване с профилактична цел по чл. 39, ал. 1, т. 1 ЗВД.

Раздел 3. Специални изисквания към животновъдните обекти за отглеждане на свине

Чл. 6

Животновъдните обекти за прасета за угояване и ремонт с капацитет до 700 места и развъдни обекти за свине майки до 100 места да отговарят на следните изисквания:

1. имат изграден сух ветеринарно-санитарен филтър;

2. съоръженията за съхранение на фураж са недостъпни за животни, птици и гризачи;

3. помещенията, в които се отглеждат свинете:

4. на входа на всяко помещение е поставена вана за дезинфекция на обувките;

5. помещенията, съоръженията и инвентарът се почистват и дезинфекцират след всяко освобождаване от животни;

6. транспортните средства, използвани за превоз на свине, и рампата за товарене и разтоварване да се почистват и дезинфекцират непосредствено след всеки курс;

7. разполагат с оборудване за обработка и съхранение на твърд и течен тор, достатъчен за срок 8 седмици.

Чл. 7

Животновъдните обекти за прасета за угояване и ремонт с повече от 700 места и развъдните стопанства за свине майки с над 100 места трябва да:

1. отговарят на изискванията на чл. 6, т.2 — 7;

2. имат самостоятелни сгради за отглеждане на свине за разплод и свине за угояване;

3. имат изграден мокър ветеринарно-санитарен филтър;

4. имат изградено помещение за ветеринарния лекар, който обслужва обекта.

Раздел 4. Задължения на собствениците или управителите на животновъдните обекти

Чл. 8

Собственикът или управителят на животновъдния обект:

1. изисква от работниците, обслужващи свинете:

2. разрешава достъпа на външни лица при следните условия:

3. отразява посещенията на външни лица в специален дневник;

4. води дневници за здравословното състояние на животните и селекционната дейност;

5. води документация относно карантинния период;

6. да осигурява:

7. осигурява извършването на редовно механично почистване, дезинфекция, дератизация и дезинсекция на:

8. осигурява извършването на редовно механично почистване и дезинфекция на:

9. разрешава връщането на животните, напуснали животновъдния обект, само след карантиниране по реда на чл. 5.

Чл. 9

Ветеринарният лекар, който обслужва обекта, е длъжен да води:

1. дневник за здравословното състояние на животните, в който отразява следните данни:

2. дневник, в който отбелязва:

3. дневник за броя на умрелите животни, в който отразява съответните диагнози и датите, на които труповете на животните са изпратени в екарисаж.

Раздел 5. Регистрация и контрол от органите на НВМС

Чл. 10

(1) Животновъдните обекти, в които се отглеждат свине, се одобряват от Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС), ако отговарят на изискванията на тази наредба и на чл. 17 от Закона за животновъдството.

(2) На одобрените обекти по ал.1 се издава ветеринарномедицинско разрешително за дейност по реда на чл. 92 от Правилника за прилагане на Закона за ветеринарномедицинската дейност (ППЗВД) (обн., ДВ, бр. 55 от 2000г.; изм., бр. 4 от 2001 г.).

(3) Обектите, които са получили ветеринарномедицинско разрешително за дейност, се регистрират по реда на чл. 93 ППЗВД.

Чл. 11

Ветеринарномедицинското разрешително за дейност се отнема по реда на чл. 59 ЗВД.

Чл. 12

(1) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява контрол върху животновъдните обекти чрез извършване на проверки за спазване изискванията на наредбата.

(2) Собствениците или управителите на животновъдни обекти осигуряват достъп на контролните органи до обекта и документацията, необходима за осъществяване на контрола.

Раздел 6. Самоконтрол

Чл. 13

(1) Собствениците или управителите на животновъдните обекти са длъжни да спазват изискванията за отглеждане на животните, мерките, предвидени в профилактична програма по чл. 30 ЗВД, и предписанията на контролните органи с цел да доведат до минимум риска от възникване на заразни болести.

(2) Лицата по ал. 1 контролират настаняването и изкарването на свине от обектите и осигуряват ветеринарномедицинско обслужване.

Допълнителна разпоредба

§ 1

По смисъла на тази наредба:

1. „Свиня" е животно от семейство „Суиде".

2. „Държавен ветеринарен лекар" е ветеринарен лекар от системата на НВМС.

3. „Сух филтър" е помещение с вход-изход, в което има:

4. „ Мокър филтър" е помещение с вход-изход, в което има:

5. „Карантинно помещение" е помещение, изолирано от животновъдния обект, предназначено за настаняване на животни за определен период.

6. „Прасе за ремонт" е незаплодено младо прасе за възпроизводство.

Заключителни разпоредби

§ 2

Тази наредба се издава на основание § 5 от заключителните разпоредби на Закона за ветеринарномедицинската дейност.

§ 3

Изпълнението на наредбата се възлага на генералния директор на НВМС. За министър: Б. Боев

Приложение 1 Приложение към чл. 9, т. 2, буква „в" Допълнителни лабораторно-диагностични изследвания

I. Допълнителни лабораторно-диагностични изследвания в животновъдните обекти по чл. 5 и 6 се предприемат при: 1.повишена заболеваемост и смъртност на свинете; 2.поява на недоразвити животни; 3.поява на заболявания, протичащи с температура над 40,5 °С. II. Показатели за провеждане на допълнителни изследвания: 1. Повишена смъртност на свинете има, когато в рамките на седем дни се надхвърлят следните стойности: а)смъртност при бозаещи прасета — над 12 %; б)смъртност при подрастващи прасета — над 1 %; в)смъртност при свине за разплод и угояване — над 3 %. 2.Поява на недоразвити животни има, когато от новородените прасета при последните десет опрасвания са засегнати повече от 15 бр. 3.Поява на заболявания, протичащи с температура над 40,5 °С, има, когато се констатира температура при: а)прасетата за угояване и ремонт — повече от 10 бр.; б)свинете майки — повече от 3 бр. 43914

Препратки от акта

Препратки към акта

  • pzr/para:4, ал. 1 от Наредба № 44 от 20 април 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти препраща към чл. 137, ал. 10

Докладвай грешка

Разминаване с „Държавен вестник“, липсващо изменение или грешка при разпознаването.