Закон за ветеринарномедицинската дейност

Чл. 1

Този закон урежда обществените отношения, свързани с осъществяването на ветеринарномедицинската дейност по опазване на здравето и продуктивността на животните, гарантиране на качеството и безвредността на продуктите от животински произход и опазване на околната среда при извършване на дейностите – обект на ветеринарномедицински контрол.

Чл. 2

Ветеринарномедицинската дейност обхваща:

1. опазване здравето на животните и предпазване на хората от зоонози;

2. опазване територията на страната, хората и животните от заразни и паразитни болести по животните;

3. ветеринарно-санитарен контрол върху отглеждането, развъдната дейност и търговията с животни, върху добива, преработката, съхранението, транспортирането и търговията със суровини и продукти от животински произход, адитиви, фуражи и фуражни добавки;

4. контрол върху вноса, износа и транзита на обектите по т. 3;

5. контрол върху чистотата, биологичната пълноценност и безвредност на суровини и продукти от животински произход, адитиви, фуражи и фуражни добавки;

6. опазване на околната среда от вредните въздействия на животновъдството и свързаните с него производства, както и опазване на животните от вредните въздействия на околната среда;

7. контрол върху качеството на ветеринарномедицинските препарати и търговията с тях;

8. ветеринарномедицинската наука, диагностика, обучение и просвета;

9. контрол върху района на произхода и здравословното състояние на животните;

10. идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти;

11. контрол върху спазването на правилата за защита и хуманно отношение към животните.

Чл. 3

(1) Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа организира, контролира и ръководи ветеринарномедицинската дейност в страната.

(2) Ветеринарномедицинската дейност се осъществява от:

1. Националната ветеринарномедицинска служба;

2. научноизследователски и диагностични ветеринарномедицински институти, станции и лаборатории;

3. висши и средни ветеринарномедицински учебни заведения;

4. институти и лаборатории за производство на ветеринарномедицински препарати;

5. ветеринарномедицински клиники (лечебници), амбулатории и лаборатории;

6. ветеринарномедицински аптеки и складове за търговия на едро с ветеринарномедицински продукти;

7. екарисажи и предприятия за преработка на хранителни отпадъци;

8. ветеринарномедицински служби в състава на Въоръжените сили на Република България, към Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта.

Чл. 4

(1) Националната ветеринарномедицинска служба е специализиран орган на Министерството на земеделието и горите за организиране, координиране, ръководство и контрол на ветеринарномедицинската дейност.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба е юридическо лице със седалище в гр. София и с поделения в страната.

(3) Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа издава правилник за организацията и дейността на Националната ветеринарномедицинска служба.

Чл. 5

(1) Дейността на Националната ветеринарномедицинска служба обхваща:

1. епизоотичен контрол;

2. ветеринарно-санитарен контрол;

3. граничен ветеринарномедицински контрол и карантина;

4. контрол върху ветеринарномедицинските препарати;

5. лечебно-профилактична и научнодиагностична дейност;

6. контрол по опазване на околната среда.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба поддържа система за оперативна ветеринарномедицинска информация.

Чл. 6

Ветеринарномедицинските контролни органи не могат да упражняват допълнително под каквато и да е форма дейност, подлежаща на техния контрол.

Чл. 7

(1) Към Министерството на земеделието и горите се създава Върховен ветеринарномедицински съвет като експертен орган.

(2) Върховният ветеринарномедицински съвет дава становище по основните насоки и приоритети на ветеринарномедицинската дейност.

(3) Организацията и дейността на Върховния ветеринарномедицински съвет се уреждат с правилник, издаден от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.

Чл. 8

Националната ветеринарномедицинска служба като специализиран орган на Министерството на земеделието и горите е на бюджетна издръжка.

Чл. 9

Осигурените средства за развитието на ветеринарномедицинската дейност се разходват за:

1. изпълнение на мерките по профилактичната програма и списъка на болестите по чл. 30 и 31;

2. обезщетение на собствениците на принудително убити животни по чл. 40;

3. оборудване на лаборатории по диагностика и за контрол на хранителни продукти от животински произход;

4. осъществяване на дейността на контролните ветеринарномедицински органи;

5. ваксини и биопрепарати;

6. финансиране на строителството, оборудването, поддръжката и ремонта на обекти и съоръжения, необходими за осъществяване на ветеринарномедицинската дейност;

7. издръжка на Националната ветеринарномедицинска служба и нейните органи и поделения;

8. извършване на дезинфекции, дезинсекции и дератизации;

9. издателска, пропагандна и рекламна дейност;

10. погасяване на лихви по използвани кредити.

11. лабораторни изследвания при осъществяване на държавен контрол на ветеринарномедицински продукти.

Чл. 10

(1) Средствата по чл. 9 се осигуряват ежегодно чрез бюджета на Министерството на земеделието и горите, както следва:

1. субсидия от републиканския бюджет за осъществяване на дейностите по чл. 9, т. 1, 2 3 и 11;

2. приходи на Националната ветеринарномедицинска служба от:

(2) При осъществяване на дейностите по ал. 1, т. 2, букви „а“ – „з“ Националната ветеринарномедицинска служба събира такси в размери, определени с тарифа на Министерския съвет.

Чл. 11

(1) Право да упражняват ветеринарномедицинска професия имат български граждани, притежаващи диплома за завършено ветеринарномедицинско образование, издадена от акредитирано учебно заведение в страната, или завършили в чужбина, чиито дипломи са легализирани по съответния ред.

(2) Чужди граждани могат да упражняват ветеринарномедицинска професия, ако:

1. имат диплома от страна, с която Република България има договор за взаимно признаване на документи за ветеринарномедицинско образование, легализирана по съответния ред;

2. имат разрешение за постоянно пребиване в страната;

3. успешно са положили изпит в акредитирано учебно заведение в съответствие с утвърден учебен план.

(3) Изискванията по ал. 2 не се отнасят за чужди граждани, дипломирани в Република България и получили разрешение за постоянно пребиваване в страната.

(4) Ветеринарни лекари, които в продължение на повече от десет години от придобиване на правоспособност не са започнали да упражняват професията си или за същия срок са прекъснали упражняването ѝ, могат да работят по специалността, след като преминат опреснителен курс по програма, утвърдена от факултетите по ветеринарна медицина.

Чл. 12

(1) Националната ветеринарномедицинска служба съвместно със Съюза на ветеринарните лекари в България организира и ръководи дейностите, свързани с повишаването на квалификацията на ветеринарномедицинските специалисти.

(2) Ръководителят на Националната ветеринарномедицинска служба съвместно с деканите на ветеринарномедицинските факултети и Съюза на ветеринарните лекари в България определя поделенията на Националната ветеринарномедицинска служба, в които се провежда практическото обучение на студентите.

Чл. 13

Научноизследователската ветеринарномедицинска дейност се осъществява в утвърдени по съответния ред от Министерството на образованието и науката институти, лаборатории и станции.

Чл. 14

(1) Националната ветеринарномедицинска служба организира, ръководи и контролира диагностичната и научноизследователската ветеринарномедицинска дейност на поделенията, влизащи в структурите ѝ.

(2) Ветеринарномедицинската диагностика обхваща:

1. задължителни лабораторно-диагностични и клинични изследвания съгласно държавната профилактична програма по чл. 30;

2. лабораторно-диагностични изследвания и експертизи на проби извън случаите по т. 1;

3. ветеринарно-санитарни изследвания и експертизи с диагностично значение при контрола на хранителни продукти и суровини от животински произход;

4. изследвания и контрол върху технологични параметри при отглеждане на животни.

(3) Лабораторно-диагностичните изследвания се извършват в специализирани звена, определени от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа по предложение на Националната ветеринарномедицинска служба.

(4) Условията и редът на възлагане на лабораторно-диагностичните изследвания се определят с наредба на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.

Чл. 15

Частна ветеринарномедицинска практика могат да упражняват правоспособни ветеринарни лекари след издаване на разрешително от Националната ветеринарномедицинска служба и регистриране в общината, на чиято територия ще практикуват.

Чл. 16

(1) Изпълнението на държавната профилактична програма по чл. 30 може да се възлага на лицензирани частно практикуващи ветеринарни лекари.

(2) Лицензията се издава от Националната ветеринарномедицинска служба след спечелване на конкурс.

(3) Комисията за провеждане на конкурса по ал. 2 включва в своя състав и представител на Съюза на ветеринарните лекари в България.

(4) Лицензираният частно практикуващ ветеринарен лекар на територията на ветеринарния участък:

1. осъществява ветеринарномедицинско обслужване;

2. издава ветеринарномедицински документи за вътрешността на страната;

3. осигурява изпълнението на държавната профилактична програма.

Чл. 17

Дейността на ветеринарните техници се урежда с правилника за прилагането на закона.

Чл. 18

Условията и редът за упражняване на частна ветеринарномедицинска практика и получаване на лицензия се уреждат с правилника за прилагането на закона.

Чл. 19

Националната ветеринарномедицинска служба може да възлага на ветеринарните лекари извън системата ѝ изпълнението на определени функции за предотвратяване, ограничаване и ликвидиране на незаразни, заразни и паразитни болести и за оказване на ветеринарномедицинска помощ при природни бедствия и аварии при условия и по ред, определени с правилника за прилагането на закона.

Чл. 20

(1) Лечебно-профилактичната дейност обхваща селскостопански, декоративни и диви животни и птици и се осъществява от ветеринарни лекари със съдействието на собствениците на животни и органите на изпълнителната власт и на местното самоуправление на територията на страната.

(2) Дейността по ал. 1 се извършва във ветеринарномедицински амбулатории, клиники (лечебници) и лаборатории, отговарящи на съответните изисквания, определени с наредба на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.

Чл. 21

(1) Ветеринарните лекари по чл. 20, ал. 1:

1. извършват профилактика и лечение на животните и контролират спазването на ветеринарномедицинските изисквания и зоохигиенните параметри при отглеждане, хранене, развъждане, използване и транспортиране на животните;

2. контролират спазването на ветеринарномедицинските изисквания в центровете за производство на семенен материал, яйцеклетки, ембриони, както и в люпилните, в животновъдните, дивечовите и рибовъдните стопанства, пчелините, бубарските ферми, резерватите и зоопарковете на територията на страната;

3. извършват лабораторни изследвания на проби от животни, води, фуражи и предприемат мерки срещу вредните последствия от биологични и химични замърсители – обект на ветеринарномедицински контрол;

4. извършват, регистрират и отчитат с документи по образец на Националната ветеринарномедицинска служба ветеринарномедицинските мероприятия и дейности, утвърдени с профилактични програми;

5. уведомяват незабавно органите на Националната ветеринарномедицинска служба при констатиране на признаци за масово заболяване по животните.

(2) При осъществяване на дейността си ветеринарните лекари прилагат методи и средства, които са утвърдени от ветеринарномедицинската наука и практика.

Чл. 22

Епизоотичният контрол обхваща комплекс от мерки за профилактика и борба със заразните и паразитните болести по животните.

Чл. 23

(1) За предпазване, ограничаване и ликвидиране на заразните и паразитните болести по животните се прилагат следните профилактични и принудителни мерки:

1. диагностични изследвания;

2. имунопрофилактика;

3. химиопрофилактика;

4. химиотерапия и имунотерапия;

5. карантина;

6. изолация;

7. възбрана;

8. унищожаване на болни и контактни животни, животински продукти, фуражи, инвентар и други източници и фактори за предаване на инфекция;

9. санитарно клане на животни и обезвреждане на суровини и продукти от животински произход чрез преработване;

10. обеззаразяване на производствената и околната среда чрез дезинсекция, дератизация и девастация.

(2) Видът и продължителността на действие на специфичните мерки за всяко заболяване се уреждат с отделни наредби на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.

10. обеззаразяване на производствената и околната среда чрез дезинсекция, дератизация и девастация.

(2-dup) Видът и продължителността на действие на специфичните мерки за всяко заболяване се уреждат с отделни наредби на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.

Чл. 24

На епизоотичен контрол подлежат:

1. животните и обектите, в които се събират, настаняват и отглеждат животни;

2. придвижването, търговията, вносът, транзитът и износът на животни, суровини и продукти от животински произход, фуражи и фуражни компоненти;

3. предприятията за добив, съхранение и преработка на суровини и продукти от животински произход и други предприятия с епизоотично значение;

4. сметоразтоварищата, местата за събиране и обезвреждане на труповете на умрели животни, кланични отпадъци и конфискати, кухненските отпадъци от заведения за обществено хранене и хранителните отпадъци от влакове, самолети и кораби;

5. пазарите и изложбите на животни и приемателните пунктове за животински продукти.

Чл. 25

Епизоотичният контрол на заразните и паразитните болести по животните се осъществява от Националната ветеринарномедицинска служба чрез звената за:

1. здравеопазване на животните;

2. ветеринарно-санитарен контрол на суровини и продукти от животински произход, адитиви, фуражи и фуражни добавки;

3. граничен ветеринарномедицински контрол и карантина.

Чл. 26

При осъществяване на епизоотичен контрол органите на Националната ветеринарномедицинска служба имат право:

1. на свободен достъп до обекти с епизоотично значение и до документацията, необходима за изясняване на епизоотичната обстановка;

2. да извършват клинични прегледи, да вземат материали за лабораторни изследвания и при необходимост да възлагат извършването на експертизи в научноизследователски учреждения и лаборатории независимо от тяхната подчиненост;

3. да налагат мерки по чл. 23 и да издават задължителни предписания в зависимост от епизоотичната обстановка.

Чл. 27

(1) Заразните и паразитните болести по животните, установени в страната, подлежат на задължителна регистрация.

(2) Начинът и редът на регистрация и обявяване на болестите по ал. 1 се определят с наредба на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.

Чл. 28

(1) Към Националната ветеринарномедицинска служба се създава Централна епизоотична комисия като постоянно действащ консултативен орган от експерти.

(2) Ръководителят на Националната ветеринарномедицинска служба определя състава на комисията и утвърждава правилник за нейната работа.

Чл. 29

(1) Към органите на местното самоуправление се създават епизоотични комисии, които действат като постоянен оперативен орган и се определят със заповед на кмета на общината.

(2) Председатели на комисиите по ал. 1 са представители на общинската администрация с членове: представители на регионалната ветеринарномедицинска служба, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на финансите, Министерството на транспорта, Министерството на здравеопазването, Министерството на околната среда и водите, Съюза на ловците и риболовците в България и Гражданската защита.

(3) Епизоотичните комисии съставят оздравителен план за изпълнението на мерките за предпазване, ограничаване и ликвидиране на заразните и паразитните болести по животните.

(4) Мерките по ал. 3 се определят от Националната ветеринарномедицинска служба и се въвеждат и отменят на територията на областта със заповед на областния управител.

(5) При особено опасни заболявания, които застрашават територията на цялата страна, заповедта по ал. 4 се издава от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.

Чл. 30

(1) Националната ветеринарномедицинска служба ежегодно изготвя държавна профилактична програма и списък на заразните и паразитните болести, срещу които ветеринарномедицинските органи провеждат мерки, задължителни за всички физически и юридически лица.

(2) Програмата по ал. 1 се утвърждава от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа и съдържа вида и схемите за прилагане на профилактичните мерки и сроковете за тяхното изпълнение.

Чл. 31

(1) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа утвърждава списъка на болестите от програмата по чл. 30, ал. 1. Мерките срещу тези болести се финансират от държавния бюджет.

(2) Разходите за профилактика на заболяванията извън списъка по ал. 1 се заплащат от собствениците на животни.

Чл. 32

(1) За осъществяване на епизоотичен контрол Националната ветеринарномедицинска служба извършва идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти.

(2) Идентификацията се извършва чрез маркиране и регистриране на свине, едри и дребни преживни и еднокопитни животни.

(3) При извършване на идентификацията ветеринарномедицинските органи издават здравни ветеринарномедицински паспорти на животните по ал. 2.

(4) Начините и редът за извършване на идентификация на животните и регистрацията на животновъдните обекти се уреждат с наредба на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.

Чл. 33

Министерствата, държавните и общинските органи, физическите и юридическите лица и обществените организации са длъжни да изпълняват разпорежданията и да съдействат на органите на Националната ветеринарномедицинска служба за предотвратяване, ограничаване и ликвидиране на заразните и паразитните болести по животните.

Чл. 34

Собствениците на животни:

1. декларират в кметството вида, пола и броя на притежаваните от тях животни и настъпилите промени в числеността им – в срок до 3 работни дни за новозакупените животни и до 30 дни за новородените животни;

2. представят на ветеринарния лекар ветеринарномедицинско свидетелство за новозакупените животни в срок от 3 дни, а за едрите преживни и еднокопитните – и свидетелство за собственост, издадено от кмета;

3. предоставят животните си за идентификация, имунизация и диагностични изследвания в сроковете, определени в профилактичната програма;

4. съхраняват здравните ветеринарномедицински паспорти на притежаваните от тях животни;

5. уведомяват незабавно обслужващия ги ветеринарен лекар за промени в здравословното състояние на животните и осигуряват достъп до фермата и животните за преглед;

6. изграждат и поддържат необходимите за животновъдния обект ветеринарно-санитарни подобекти, определени с наредба на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.

Чл. 35

Кметовете на общини:

1. регистрират животните на тяхната територия и издават свидетелства за собственост на едрите преживни и еднокопитни животни;

2. организират изпълнението на мерките за профилактика и борба със заразните и паразитните болести;

3. изпълняват предписанията на държавните ветеринарномедицински органи относно движението и търговията с животни, животински продукти, девастацията на пасищата и хигиенизирането на водопоите, събирането на труповете и изграждането на трупни ями;

4. организират улавянето и изолирането на скитащи кучета и осигуряват финансови средства за провеждане на задължителните ветеринарномедицински мероприятия, предвидени в наредба на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа;

5. осигуряват необходимия помощен персонал и участие на собствениците на животни за провеждането на задължителните ветеринарномедицински мероприятия;

6. районират пасищата и водопоите в зависимост от епизоотичната обстановка;

7. отговарят за ограждането и охраната на сметоразтоварищата;

8. организират обезвреждането на отпадъците от паркингите и заведенията за обществено хранене на територията на населеното място.

Чл. 36

Забранява се:

1. движение в населени места без придружител на животни, отглеждани със стопанска или нестопанска цел;

2. отглеждане на животни на сметоразтоварищата;

3. придвижване на болни или съмнително болни от заразни и паразитни болести животни освен в случаите, когато е разпоредено от ветеринарномедицинските органи;

4. изхранване на животни с нестерилизирани продукти от животински произход, кланични и кухненски отпадъци и отпадъци, събирани на сметищата;

5. използване на общински пасища и водопои от животни, които не са предоставени на ветеринарномедицинските органи за изпълнение на мероприятията, предвидени в профилактичната програма по чл. 30;

6. пасищно отглеждане на свине освен при условия, определени с наредба на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.

Чл. 37

(1) Придвижването на животни до пазари, кланици, изложби, състезания и други животновъдни обекти и населени места се извършва с ветеринарномедицинско свидетелство, а за едрите преживни и еднокопитни животни – и свидетелство за собственост и здравен ветеринарномедицински паспорт.

(2) Пазари, изложби и състезания с участие на животни се организират след разрешение от Националната ветеринарномедицинска служба.

(3) Организаторите на пазари, изложби, състезания и собственици на хиподруми и конни центрове са длъжни да осигуряват постоянен ветеринарен контрол и да спазват ветеринарномедицинските изисквания за опазване здравето на животните.

Чл. 38

Проектиране и въвеждане в експлоатация на обекти с епизоотично значение се извършват след съгласуване с Националната ветеринарномедицинска служба.

Чл. 39

(1) Националната ветеринарномедицинска служба, съвместно с кмета на общината, може да разпореди:

1. убиване с профилактична или диагностична цел на болни, съмнително болни или контактни животни;

2. унищожаване или възбрана на животински суровини и продукти, фуражи и материали в епизоотичното огнище, които представляват опасност за здравето на хора и животни.

(2) При унищожаване в особено големи размери на обектите, посочени в ал. 1, разпореждането се издава от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.

Чл. 40

(1) Собствениците на животни се обезщетяват със средства от държавния бюджет за нанесени преки щети при:

1. убиване на животни с диагностична и профилактична цел;

2. унищожаване на животни, животински продукти, фуражи и инвентар с цел ликвидиране на особено опасни заразни болести.

(2) Не се обезщетяват собствениците на животни, които не са спазили изискванията по този закон и нормативните актове, издадени по прилагането му.

(3) Условията и редът за обезщетяване на собствениците на животни се уреждат с правилника за прилагането на закона.

Чл. 41

При усложнена епизоотична обстановка в съседни страни в граничните райони се създават предпазни зони съобразно изискванията на наредбата за съответната болест.

Чл. 42

(1) Националната ветеринарномедицинска служба чрез граничните инспекции за ветеринарномедицински контрол и карантина осъществява контрол при внос, износ и транзит на:

1. животни, суровини и продукти от животински произход, адитиви, фуражи и фуражни добавки;

2. транспортните средства, в които се превозват обектите по т. 1.

(2) Контролът на обектите по ал. 1 се осъществява на определените от Министерския съвет гранични контролно-пропускателни пунктове.

Чл. 43

(1) Граничният ветеринарномедицински контрол на обектите по чл. 42, ал. 1, т. 1 обхваща:

1. проверка на документацията;

2. проверка за идентичност;

3. физическа проверка;

4. преглед на животните;

5. лабораторни изследвания;

6. провеждане на карантина;

7. извършване на дезинфекция.

(2) Условията и редът за провеждане на граничния ветеринарномедицински контрол се уреждат с наредба на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.

Чл. 44

Внос и износ на обектите по чл. 42, ал. 1, т. 1 се допуска след получаване на ветеринарномедицинско разрешително от министъра на земеделието и горите или упълномощени от него длъжностни лица, при условие че всяка пратка е придружена с ветеринарен сертификат и отговаря на ветеринарномедицинските изисквания.

Чл. 45

Транзит на живи животни през Република България се разрешава от министъра на земеделието и горите или упълномощени от него длъжностни лица след получаване на писмена гаранция от официалните ветеринарни власти на приемащата страна.

Чл. 46

Не се допуска внос, износ и транзит на обектите по чл. 42, ал. 1 преди извършване на граничен ветеринарномедицински контрол.

Чл. 47

(1) Влизащите в страната транспортни средства подлежат на задължителна профилактична дезинфекция от органите на Националната ветеринарномедицинска служба.

(2) При усложнена епизоотична обстановка задължителна дезинфекция се извършва и на хората.

Чл. 48

Пренасяните през граничните контролно-пропускателни пунктове обекти по чл. 42, ал. 1, т. 1 без ветеринарномедицински документи, както и тези, предназначени за лична консумация, носещи епизоотичен риск, подлежат на конфискация, обезвреждане или унищожаване.

Чл. 49

(1) Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа по предложение на Националната ветеринарномедицинска служба издава заповед за забрана на вноса, износа и транзита на обектите по чл. 42, ал. 1, когато съществува опасност за здравето на хората и животните и чистотата на околната среда.

(2) Заповедта за налагане на забраната по ал. 1 се обнародва в „Държавен вестник“.

Чл. 50

Националната ветеринарномедицинска служба не носи отговорност за щети и загуби, причинени от необходимото задържане на превозните средства за осъществяване на граничния ветеринарномедицински контрол.

Чл. 51

(1) Внесените животни за разплод и доотглеждане подлежат на задължителна карантина в карантинни бази, одобрени от Националната ветеринарномедицинска служба.

(2) Условията и редът за провеждане на карантината на животните се уреждат с наредба на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.

Чл. 52

Не се разрешава внос на обектите по чл. 42, ал. 1, т. 1 от свободните зони.

Чл. 60

Добив, производство, преработка, съхранение и реализация на суровини и продукти от животински произход, адитиви, фуражи и фуражни компоненти се разрешават в обекти, одобрени от Националната ветеринарномедицинска служба, при условия и по ред, определени с наредби на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.

Чл. 61

Транспортирането на животни, суровини и продукти от животински произход се извършва със специализирани транспортни средства, които отговарят на ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания, определени с наредби на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.

Чл. 62

Лицата, които се занимават с добив, производство, преработка, съхранение, транспорт и реализация на обектите по чл. 53, ал. 1:

1. осигуряват условия и технически съоръжения в съответствие с технологиите, ветеринарно-санитарните и здравните изисквания;

2. гарантират качеството, годността и безвредността им чрез маркиране и етикетиране съгласно изискванията на нормативните актове;

3. съгласуват с Националната ветеринарномедицинска служба документацията за производство на нови продукти и асортименти;

4. въвеждат в производствения процес одобрена от органите на Държавния ветеринарно-санитарен контрол система за контрол на безвредността и качеството на продуктите;

5. предоставят за безвъзмездно ползване от органите на Държавния ветеринарно-санитарен контрол помещения, сервизно обзавеждане и оборудване, необходими за осъществяване на дейността им.

Чл. 63

Щетите, загубите и пропуснатите ползи от наложените забрани при неспазване на ветеринарно-санитарните изисквания са за сметка на собствениците на обектите и стоките, подлежащи на контрол.

Чл. 64

(1) Неотложно клане на животни се извършва под ветеринарномедицински контрол:

1. в одобрени от Националната ветеринарномедицинска служба кланици след приключване на редовното клане;

2. в изолационни кланици;

3. извън кланиците по т. 1 и 2 в случаите, когато транспортирането на животните до тях е невъзможно.

(2) При усложнена епизоотична обстановка министърът на земеделието, горите и аграрната реформа може да определи със заповед кланиците по ал. 1, т. 1 за извършване на неотложно клане.

(3) Забранява се продажбата на хранителни продукти от животински произход, добити при неотложно клане, върху които не е извършен ветеринарно-санитарен контрол.

Чл. 65

Ветеринарномедицински контрол и експертиза на животни, животински продукти и суровини, хранителни и технически продукти от животински произход, адитиви, фуражи и фуражни добавки се извършва от правоспособни ветеринарни лекари.

Чл. 66

Животните се отглеждат и използват по начин, съответстващ на тяхното развитие и предназначение, съобразен с физиологичните им нужди и екологичните изисквания.

Чл. 67

Собствениците, които притежават временно или постоянно животни, са длъжни да ги регистрират, да не ги изоставят, да се грижат за здравето им и да ги предпазват от болка и страдание.

Чл. 68

(1) Диви животни извън естествената им среда могат да се отглеждат само в регламентирани зоопаркове, циркове, ферми за диви животни и волиери за:

1. задоволяване интереса на хората от знания за природата;

2. ловуване при спазване на специалното законодателство за лова;

3. изследвания и научни опити при спазване на изискванията на този закон.

(2) Декоративни животни могат да се отглеждат при домашни условия при спазване на правилата за защита и хуманно отношение, посочени в закона.

Чл. 69

Опити с животни се извършват само в регламентирани опитни бази на научноизследователски и производствени институти, станции и лаборатории и учебни заведения от компетентни лица, провеждащи опитите чрез използване на методи и средства, щадящи животните.

Чл. 70

(1) Безстопанствените животни (родени като такива, загубени или изоставени от своите собственици, които не обитават дом, ферма или специално определено за тях място) се настаняват временно в изолатор на общините и кметствата.

(2) Непотърсените до две седмици животни по ал. 1 се подлагат на евтаназия.

Чл. 71

(1) Евтаназията на животните се извършва от ветеринарен лекар.

(2) Евтаназия се допуска при:

1. случаите по чл. 70, ал. 2;

2. безнадеждно болни животни с необратими патологични изменения, причиняващи им болка и страдания;

3. необходимост от предотвратяване и ликвидиране на остро заразно заболяване при животните или на заболяване, представляващо опасност за здравето и живота на хората (зоонози);

4. приключване на експерименти по чл. 68, ал. 1, т. 3;

5. животни, чието поведение представлява доказана опасност за живота и здравето на хората и животните.

Чл. 72

(1) Клане на животни се извършва по най-бързия начин, след защеметяване, без да им се причинява ненужна възбуда, болка или страдание.

(2) Клане се допуска на:

1. селскостопански животни, отглеждани за добив на месо и суровини за хранително-вкусовата промишленост;

2. селскостопански животни, страдащи от незаразни болести, при които лечението се е оказало безрезултатно или стопански неизгодно;

3. други животни, за които има необходимост от клане, в случаите, предвидени в закона;

4. животни за целите на разрешени за употреба от Министерския съвет изповедания съгласно техните ритуали.

Чл. 73

Животните се транспортират при условия, гарантиращи здравето, физиологичните и поведенческите им нужди, в подходящи, специално оборудвани за целта превозни средства.

Чл. 74

Заболелите по време на транспортирането животни получават възможно най-бързо ветеринарномедицинска помощ или ако е наложително, се умъртвяват по начин, който не предизвиква излишни страдания.

Чл. 75

Забранява се:

1. транспортирането на животни в превозни средства при условия, причиняващи им болка, наранявания и страдания;

2. причиняването на болка, нараняване, страдание, стрес или страх на животните без основателна причина за това;

3. използването на животни за специално организирани боеве или представления, водещи до болка, наранявания и увреждания;

4. извършването на ветеринарномедицински манипулации от лица без необходимата квалификация за това;

5. допингирането на животни с цел повишаване на спортните им и други резултати;

6. дресурата на животни по начин, причиняващ им болка или страдание;

7. разхождането по улиците на диви животни с цел представления или търговия.

Чл. 76

(1) Труповете на умрели животни, бракуваните суровини и хранителни продукти, отпадъците и конфискатите от животински произход от добивни и преработвателни предприятия и търговски обекти се обезвреждат чрез унищожаване или преработване в екарисажи или утилизационни цехове при технологичен режим, гарантиращ пълната безвредност на крайния продукт.

(2) Утилизационните цехове по ал. 1 използват суровини само от предприятието, към което са изградени.

Чл. 77

(1) Мястото за строеж, проектирането и въвеждането в експлоатация на екарисажи, утилизационни цехове и трупосъбирателни площадки се съгласува с Националната ветеринарномедицинска служба.

(2) Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа издава разрешение за изграждане и закриване на екарисажи и определя района им на обслужване след съгласуване с министъра на околната среда и водите.

(3) Контролът върху дейността на екарисажите и безвредността на произведените продукти се извършва от Националната ветеринарномедицинска служба.

(4) Условията и редът за работа на екарисажите се уреждат с наредба на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.

Чл. 78

Физическите и юридическите лица, чиято дейност е свързана с добив, преработка, съхранение, реализация и търговия със суровини и продукти от животински произход, съхраняват труповете на животните или отпадъчните продукти в изолирани помещения, контейнери или на оборудвани площадки до предаването им за обезвреждане.

Чл. 79

Екарисажите са длъжни да събират и приемат всички животински трупове от територията на определения им район на обслужване.

Чл. 80

(1) В районите, необхванати от екарисажите, обезвреждането на животинските трупове и другите отпадъци от животински произход се извършва на определени места в съоръжения, определени с наредба на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа и изградени от общините и кметствата под контрола на органите на Националната ветеринарномедицинска служба.

(2) Разходите по събирането на труповете, загробването и обеззаразяването на околната среда (дезинфекция, дезинсекция, дератизация и дезодорация) на съответните съоръжения по ал. 1 са за сметка на общините.

Чл. 81

Учебните, научните и производствените институти, станции и лаборатории, ползващи в своята дейност животни, животински продукти, инфекциозни агенти и други техногенни замърсители, са длъжни да вземат мерки за опазване на околната среда.

Чл. 101

(1) За нарушения по този закон виновните лица се наказват с глоба от 50 000 до 500 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

(2) Ако нарушението е извършено повторно или от ветеринарен специалист, глобата е от 1 000 000 до 10 000 000 лв.

(3) Когато нарушението е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, имуществената санкция е от 5 000 000 до 10 000 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 000 до 20 000 000 лв.

Чл. 102

(1) Органите на Националната ветеринарномедицинска служба конфискуват животни, суровини и продукти от животински произход, независимо от глобата (или санкцията) по чл. 101 в случаите, когато установят, че:

1. продуктите и суровините са фалшифицирани, негодни за консумация и опасни за здравето на хората или не отговарят на посочените в документите вид и качество;

2. животните се придвижват без ветеринарномедицински документи;

3. продуктите и суровините са с неизвестен произход (неидентифицирани);

4. животните се пускат в заразени антраксни участъци;

5. е налице повторно санкциониране за свине, намерени по сметоразтоварищата;

6. е нарушен чл. 36;

7. са внесени в нарушение на изискванията на чл. 44.

(2) Органите на Националната ветеринарномедицинска служба се разпореждат с конфискуваните обекти по ал. 1 при условия и по ред, определени с правилника за прилагането на закона.

(3) Разходите, направени от органите на Националната ветеринарномедицинска служба по разпореждането с конфискуваните обекти, се заплащат от сумите, постъпили от реализацията им. Разликата в сумите, получена след направените разходи, постъпва в приход на Националната ветеринарномедицинска служба.

Чл. 103

При нарушения, които увреждат здравето на хората и животните или създават опасност за живота им, органите на Националната ветеринарномедицинска служба затварят обекта за срок от един до шест месеца и уведомяват прокуратурата.

Чл. 104

(1) Контролните органи конфискуват ветеринарномедицински препарати в случаите, когато не са разрешени за употреба, са забранени за употреба и представляват опасност за здравето на животните и хората.

(2) Условията и редът за разпореждане с конфискуваните ветеринарномедицински препарати се уреждат с правилника за прилагането на закона.

(3) Който произвежда, внася, рекламира и разпространява ветеринарномедицински препарати, които не отговарят на изискванията на Европейската фармакопея, търгува или представя за употреба ветеринарномедицински препарати с изтекъл срок на годност, се наказва с глоба или имуществена санкция от 150 000 до 10 000 000 лв.

Чл. 105

Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа по предложение на Националната ветеринарномедицинска служба може да лишава от право да упражняват ветеринарномедицинска професия за срок до една година висши и средни ветеринарни специалисти, които умишлено или при груба небрежност допускат нарушения на служебните си задължения извън случаите, предвидени в Наказателния кодекс, независимо от търсенето на дисциплинарна отговорност.

Чл. 106

(1) Нарушенията на този закон се установяват с актове, съставени от длъжностни лица, упълномощени от ръководителя на Националната ветеринарномедицинска служба.

(2) Въз основа на съставените актове ръководителят на Националната ветеринарномедицинска служба или упълномощени от него длъжностни лица издават наказателни постановления.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 107

Наказателните постановления, с които е наложена глоба до 150 000 лв., не подлежат на обжалване.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Животни“ са млекопитаещи, птици, земноводни, влечуги, риби, молюски, ракообразни, рептилии, амфибийни, други гръбначни и безгръбначни животни, отглеждани от човека със стопанска и нестопанска цел или обитаващи дивата природа.

2. „Обекти с епизоотично значение“ са животновъдни обекти, пасища, водопои, месокомбинати, кланици, месопреработвателни предприятия, транжорни, млекосъбирателни пунктове, млекопреработвателни предприятия, предприятия за преработка на технически животински суровини, събирателни пунктове за кожи, вълна, яйца, складове за животински продукти, екарисажи, утилизационни цехове, трупни ями, цехове за стерилизация на кухненски отпадъци, паркинги, сметоразтоварища, предприятия за производство на биопрепарати и диагностикуми, ветеринарни институти и станции и други обекти, където или чрез които може да се разпространят инфекциозни или паразитни агенти.

3. „Идентификация на животните“ е система на маркиране на животните с индивидуални ушни марки, тавриране, паспортизация и систематизиране на данните в единна информационна система.

4. „Епизоотично огнище“ е мястото на пребиваване на източника на зараза в тези предели и територии, при които е възможно предаване на инфекциозни и паразитни агенти на възприемчивите животни.

5. „Зоонози“ са заразни и паразитни болести, предаващи се от животните на човека.

6. „Химиопрофилактика“ е използване на химиопрепарати за предпазване на животните от заразни или паразитни болести.

7. „Химиотератия“ е лечение с химически лекарствени препарати, оказващи специфично действие върху инфекциозни или паразитни агенти.

8. „Имунотерапия“ е лечение на инфекциозно заразени или болни животни с имунни серуми, гамаглобулини и ваксини.

9. „Карантина“ е профилактична мярка на изолирано отглеждане на животни.

10. „Животински продукти“ са продукти, получени от обработени животински суровини по специална технология и предназначени за хранителни или технически цели.

11. „Суровини от животински произход“ са продукти, получени от животни по специални технологии и предназначени за производство на хранителни и технически продукти.

12. „Технически продукти от животински произход“ са продукти, получени при обработка на животински суровини по специални технологии, предназначени за нехранителни (технически) цели.

13. „Конфискати от животински произход“ са съвкупност от отпадъчни суровини или части от тях, получени при обработката и месопрегледа на заклани животни, предназначени за техническо оползотворяване или унищожаване по определен ред.

14. „Екарисажи“ са предприятия, в които се извършват обезвреждане и преработка на трупове на животни и конфискати от месопреработвателната и кожарската промишленост и използване на получените продукти.

15. „Утилизационни цехове“ са малки производствени единици, предназначени за оползотворяване на нестандартни отпадъчни животински суровини за хранителни или технически цели.

16. „Изолация“ е отделяне на заразно болни или съмнителни за заразяване животни в отделно помещение, заграждение или животновъден обект.

17. „Възбрана“ е комплекс от временни ограничителни мерки, наложени върху животновъдни обекти, населени места, територии, в които е установена заразна или паразитна болест.

18. „Санитарно клане“ е принудителна мярка с цел ликвидиране на заразени или съмнително заразени животни и оползотворяване на добитите животински продукти.

19. „Дезинфекция“ е комплекс от методи и средства за обезвреждане на патогенни микроорганизми върху живи или неживи обекти.

20. „Дезинсекция“ е комплекс от методи за унищожаване на вредни насекоми и кърлежи.

21. „Дератизация“ е комплекс от методи за унищожаване на вредни гризачи.

22. „Девастация“ е комплекс от методи за борба с паразитните болести, насочена към унищожаване на инвазионните агенти във всички фази на жизнения им цикъл.

23. „Дезодорация“ е комплекс от методи за неутрализиране на неприятни миризми.

24. „Контактни животни“ са животни, имащи доказана или предполагаема връзка (общи обори, обща паша, водопои, общи пътища) със заразно болни или със съмнителни за заразяване животни.

25. „Адитиви“ са съставки или комбинации от съставки от животински произход, прибавени в относително малки количества към суровините, използвани за производство на хранителни продукти от животински произход и фуражи с цел да се подобри тяхното качество, биологичната им пълноценност или срокът на съхранение.

26. „Биопродукти“ са продукти от биологичен произход, използвани за диагностика, лечение и профилактика на заразните болести.

27.

28. „Фалшифициран продукт (суровина)“ е продукт с променен състав, получен при добавянето на несвойствени съставки или вещества или при отнемането на част от основните му съставни елементи.

29. „Негоден продукт (суровина)“ е продукт с настъпили промени в органичната му характеристика и образуване на крайни токсични разпадни вещества, съдържащ техногенни замърсители над възприетите пределно допустими норми.

30. „Превантивен контрол“ е контрол, извършван с цел предотвратяване производството на суровини и продукти, опасни за здравето на хората и животните.

31. „Постоянен контрол“ е контрол, който се осъществява ежедневно и непрекъснато в контролираните обекти.

32. „Периодичен контрол“ е контрол, осъществяван на определени интервали в контролираните обекти.

33.

34. „Евтаназия“ е безболезнено умъртвяване.

35. „Волиер“ е стопанство за отглеждане на диви птици.

36. „Животновъдни обекти“ са местата, където се отглеждат или настаняват селскостопански животни.

37. „Ветеринарномедицински продукт" е:

38. „Субстанция" е всяка материя независимо от произхода й, която може да бъде:

39. „Субстанции с утвърдена медицинска употреба" са:

40. „Лекарствен ветеринарномедицински продукт" е всеки ветеринарномедицински продукт, с изключение на имунологичен ветеринарномедицински продукт.

41. „Имунологичен ветеринарномедицински продукт" е ветеринарномедицински продукт, който се прилага върху животните с цел да се създаде у тях активен или пасивен имунитет или за диагностика на имунното състояние на животното.

42. „Хомеопатичен ветеринарномедицински продукт" е ветеринарномедицински продукт, приготвен от продукти, субстанции или съставки, наричани „хомеопатичен щок", съгласно производствените процедури на европейската фармакопея, а при липса на такива — съгласно националната фармакопея.

43. „Високотехнологичен продукт" е:

44. „Медикаментозен премикс" е ветеринарномедицински продукт, приготвен предварително с цел включването му за производство на медикаментозен фураж.

45. „Медикаментозен фураж" е смес от ветеринарномедицински продукт и храна или храни, която е приготвена по лекарско предписание и е предназначена за хранене на животни заради лечебните или профилактичните свойства или възстановяващи, коригиращи или модифициращи физиологичните им функции качества.

46. „Карентен срок" е времевият интервал между последното прилагане на ветеринарномедицински продукт върху животни при нормални условия на употреба и клането им или получаването на хранителни продукти от тях, който гарантира, че в животинските продукти не се съдържат остатъчни субстанции от ветеринарномедицинския продукт в количества, превишаващи максимално допустимите стойности, определени в наредбата по чл.82а.

47. „Продуктивни животни" са всички видове животни, от които се добиват суровини и продукти, предназначени за храна на хората.

48. „Неблагоприятна реакция" е вредна и нежелана реакция, която възниква при животните след прилагане на ветеринарномедицински продукт с диагностична, профилактична или лечебна цел, или корекция на физиологичните им функции по предписания начин за употреба.

49. „Неблагоприятна реакция върху хората" е реакция, която е вредна и нежелана и възниква при работа с ветеринарномедицински продукт.

50. „Сериозна неблагоприятна реакция" е тази, която води до смърт, животозастрашава-що състояние, непълноценност, конгенитални аномалии или родови дефекти при прилагане на ветеринарномедицински продукт.

51. „Неочаквана неблагоприятна реакция" е неблагоприятна реакция, чиито характер, сериозност и последствия не съответстват на посочените в одобрената от контролния орган кратка характеристика на продукта.

52. „Периодичен доклад за безопасност" е запис на всички неблагоприятни реакции, който се предоставя на контролния орган незабавно при поискване или периодично, както следва: на всеки 6 месеца през първите две години от датата на разрешителното за употреба, веднъж годишно през следващите две години, при първото подновяване на разрешителното за употреба и при всяко следващо подновяване на разрешителното за употреба през 5 години. Периодичният доклад за безопасност включва научна оценка на съотношението полза/риск на ветеринарномедицинския продукт.

53. „Изследвания, свързани с наблюдението върху ветеринарномедицинския продукт на пазара" са фармакологични изпитвания и клинични опити в съответствие с изискванията на условията за разрешително за употреба с цел идентифициране и изучаване на нивото на безопасния риск на продавания продукт.

54. „Употреба на продукта, несъобразена с предписанията" е употреба на продукта, несъобразена с кратката характеристика на продукта, включително неправилна употреба и злоупотреба.

55. „Търговия на едро" са всички дейности в страната, които включват покупка и продажба на ветеринарномедицински продукти или износ на ветеринарномедицински продукти със или без печалба, с изключение на:

56. „Аналогичен по същество" е ветеринарномедицински продукт, който има еднакъв качествен и количествен състав на активните субстанции, същата фармацевтична форма и чиято биоеквивалентност с оригиналния продукт се демонстрира чрез методите на бионаличност.

57. „Биоеквивалентност" - два ветеринарномедицински продукта са биоеквивалентни, когато са фармацевтично еквивалентни или фармацевтично алтернативни и когато степента и скоростта на резорбция на активните им субстанции, приложени в еквимоларни дози, са толкова подобни, че ефектите след прилагането по отношение на ефикасност и безвредност са по същество еднакви.

58. „Оригинален продукт" е продукт, който е получил разрешително за употреба и продажба на пазара въз основа на пълно досие.

59. „Първична опаковка" е всеки вид опаковка, която влиза в непосредствен контакт с ветеринарномедицинския продукт.

60. „Вторична опаковка" е опаковката, в която се поставя първичната опаковка.

61. „Листовка" е писмена информация, предназначена за потребителя, която се поставя във вторичната опаковка.

62. „Субстанции с утвърдена медицинска употреба" са:

63. „Партида" е определено количество изходен материал, опаковъчен материал или продукт, произведен в един производствен процес или в серия от процеси, който се характеризира със своята хомогенност.

64. „Градусов ден" е времето от последното третиране на рибите във водоема с ветеринарномедицински продукти в дни, умножено по средната дневна температура на водата в градуси по Целзий.

65. „Магистрална рецепта" е рецепта за ветеринарномедицински продукт, изготвен в аптека по предписание на ветеринарен лекар за определено животно/животни.

66. „фармакопейна рецепта" е рецепта за ветеринарномедицински продукт, изготвен в аптека по рецептура от фармакопеята и предназначен за определено животно/животни.

67. „Усложнена епизоотична обстановка" е опасност от възникване или възникване на масово заболяване от заразни или паразитни болести.

68. „Екстремна здравна обстановка" е възникване на масово незаразно заболяване.

69. „Добра производствена практика" е част от системата за осигуряване на качество, която гарантира, че ветеринарномедицинските продукти се произвеждат и контролират в съответствие с утвърдените стандарти за качество, съобразно предназначението им и в съответствие с изискванията за издаване на разрешително за употреба на ветеринарномедицински продукт.

§ 2

Този закон отменя Закона за ветеринарното дело (обн., ДВ, бр. 96 от 1967 г.; изм., бр. 36 от 1979 г., бр. 54 от 1992 г. и бр. 11 от 1998 г.).

§ 3

Министерският съвет приема правилник за прилагане на закона в шестмесечен срок от влизането му в сила.

§ 4

Законът влиза в сила в едномесечен срок от обнародването му в „Държавен вестник“.

§ 5

Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа издава наредби и инструкции по прилагането на закона.

§ 6

Изпълнението на закона се възлага на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.

§ 19

В срок до 30 юни 2004 г. лицата по чл. 89, ал. 2, които нямат разрешително за производство, могат да внасят ветеринарномедицински продукти само с удостоверението за внос по чл. 2 от Наредбата за условията и реда за регистриране и разрешаване на външнотърговските сделки (обн., ДВ, бр. 93 от 2000 г.; изм., бр. 112 от 2001 г., бр. 110 от 2002 г.), като за издаването му прилагат допълнително следните документи:

1. пълномощно, издадено от производителя на ветеринарномедицинския продукт;

2. копие от разрешителното за употреба или сертификата за регистрация на ветеринарномедицинския продукт.