Решение № 3939 от 31.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3939 гр. Пловдив, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330112773 по описа за 2025 година

С исковата молба Г. Х. А. е предявила против „Провет“ ООД кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от 576, 68 лв. – обезщетение за имуществени вреди за заплатени ветеринарни услуги, сумата от 1500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди за претърпени стрес, гняв и тъга, заради загубата на домашния й любимец и сумата от 250 лв. – разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за изготвяне на Покана за плащане, консултиране, защита, преговори, преди завеждане на настоящото дело, с оглед доброволно извънсъдебно уреждане на спора, които са претърпени вследствие на настъпила смърт на собствения на ищцата домашен любимец – котка порода „DSH – домашна котка“, пол – мъжки, цвят бял и оранжев, отговаряща на името „М.“, която смърт е причинена от ответника, поради неправилно ветеринарно лечение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.07.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата и уточнителната молба са изложени твърдения, че на *** г., около 18:00 часа, на следния адрес на ответника: гр. Пловдив, ***, ищцата потърсила професионална помощ, тъй като домашният й любимец - котарак на име М., породата DSH /домашна котка/, пол- мъжки, цвят- бял и оранжев, изпитвал неразположение. Същият не бил ходил по голяма нужда от два дни, а през деня /целият ден/ не ходил и по малка такава, като животинката се мъчела да се изходи, но напразно. При първото посещение обяснила положението и 1 притесненията си. Обяснила за неизхождането на котката по голяма нужда, но докторът, който я прегледал обяснил, че това не представлява проблем, проблем било, че котаракът не е ходил по малка нужда, заради което се налагало да му поставят катетър. Обяснил, че М. има запушвания, както и че по принцип мъжките котки се запушват, и ако това се случи два пъти, им се прави операция за отваряне на нов отвор за уриниране, в противен случай, може да стане фатално. Сочи, че котката бил упоена и бил поставен катетър, като на следващия ден, при прегледа същият доктор установил чиста урина и свалил катетъра. Сочи, че 24 часа след това котаракът отново нито уринирал, нито ходил по голяма нужда, при което ищцата отново се обадила в клиниката, в която били около 16.00 часа, като били приети от друг лекар. Обяснявайки отново ситуацията, пак й било заявено, че голямата нужда е най- малкият проблем, при което на котката бил поставен втори катетър, след втора пълна упойка. Твърди, че поискала да се направи ехограф/рентген и кръвни изследвания, но извършили само преглед на урина и ехограф. Когато се установило, че Ph на котарака е ниско, на докторката й станало странно, тъй като при запушване се поддържало високо такова. Така, следвайки професионалните лекарски съвети, се стигнало до запазване на час за операция, тъй като животът на М. според лекарските думи бил в опасност.

Междувременно, искайки съвет от хирург, препоръчан от личния лекар, той категорично бил на мнение, че котката няма проблем с пикочния мехур, а е задръстена, поради неизхождане. За по-голяма сигурност, на 08.06.2025 г. посетили и друга клиника за още едно мнение. Оттам, при прегледа съобщили, че ако М. не се оперира /но не операцията, която препоръчали от „Провет“ ООД/, може да умре от задръстване. Изписали антибиотик. След доста мъки, на *** г. котаракът бил опериран, като след операцията състоянието му значително се влошило. Така, десетина дни след това, след неистовите мъки, трудно описуеми, които претърпял домашният любимец на ищцата, след прегледи, антибиотици, серуми, системи и пр., плачещ и гърчещ се от болка, побелял, с увиснал език, вкочанен и почти отишъл си, здравият й котарак издъхнал в ужасна агония, поради грешни диагнози, тровене с антибиотици, напразно рязане, неизвършвайки адекватните изследвания, които биха спасили живота му. Счита, че смяната на различни лекари, с различни мнения, довели до кончината на едно невинно животинче. Сочи, че на *** г. в клиниката, отново друг доктор направил биохимия, при което излезли катастрофални резултати. Поставяйки му системата, М. се задушил, гърчейки се в ръцете на ищцата. Докторът го взел и го вкарал за реанимация. След около 15-тина минути той излязъл и й съобщил, че е починал. През цялото време, молейки да му направят рентген, най-накрая го сторили, но котаракът й вече не бил тук. Заключението на определени ветеринарни медици е, че нито операция за отваряне на нов отвор за пишкане е била необходима, както е че пикочният мехур е нормален. Поддържа, че без образна диагностика, без достатъчно и необходими изследвания, с неправилно поставени диагнози, ищцата загубила най-верния си и любвеобилен другар. Не само, че не 2 помогнали на котарака й, но и съдействали за кончината му в страшни мъки, като способствали и за нейните неразположения и психически стрес, тъй като била силно привързана към котето, като и до днес не може да се върне към нормалния си живот, усещайки болка от липсата на М., страдайки за това което преживели и страхувайки се от живота без него. Сочи, че за всички процедури, извършени в клиниката ищцата заплатила сума в размер на 576, 68 лв. Претендира заместващо обезщетение за неимуществени вреди от 1 500 лв. и сумата от 250 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Излага, че сумата от 250 лв., представлява платен адвокатско възнаграждение за изготвяне на Покана за плащане до ответната страна /консултиране, защита, преговори/, преди завеждане на настоящото дело, с оглед доброволно извънсъдебно уреждане на спора. Сочи, че в пълномощното е посочена сумата от общо 500 лв., тъй като включва изготвяне на друга Покана за плащане /консултиране, защита и преговори/ до друга клиника, с която уредили доброволно с извънсъдебно споразумение отношенията помежду си. Счита, че със своите действия/бездействия ответникът потъпкал нормалните етика и морал.

Поддържа, че в българската правна доктрина животното представлява вещ, следователно домашният любимец се явява вещ, която е собствена на своя стопанин. Считам, че ноторно известно е, а и житейски разбираемо е, че стопанинът на домашен любимец, който е починал, търпи негативни емоции от загубата, които могат да варират в своя интензитет. Позовава се на Европейската конвенция за защита на животните компаньони, съгласно която „животно компаньон“ е всяко животно, отглеждано или с намерения да бъде отглеждано в домашни условия за лично развлечение и компания. Счита, че в настоящия случай котаракът М. бил такова животно, който както и останалите животни компаньони е в специални отношения със своя стопанин и допринася за качеството му на живот. Твърди, че котката е нейна собственост. Поддържа, че съгласно чл. 39, ал. 2, т. 12 от Закона за ветеринарномедицинската дейност ветеринарните лекари, които упражняват ветеринарномедицинска дейност са длъжни да спазват изискванията за добра ветеринарномедицинска практика и професионалната етика на ветеринарния лекар. Съгласно Кодекса за добра ветеринарно медицинска практика и професионална етика на Българския ветеринарен съюз ветеринарният лекар трябва: достигайки до окончателната диагноза, взимайки предвид възрастта на животното, степента на травма или заболявалия и вероятното качество на живот след лечението, ветеринарният лекар трябва да направи пълна и реалистична оценка на възможностите за лечение или евтаназия, изхождайки от мисълта за благоденствието на животното (част 4, т. 1.3); да обясни достатъчно ясно възможностите за терапия, както прогнозите и възможните странични ефекти (част 5, б.А, т.6); да получи съгласие от клиента, с изключение на случаите, при които изчакването ще застраши здравето на животното /за да даде писмено информирано съгласие клиентът трябва да е запознат с рисковете/ (част 5, б.А, т.7). Счита, че като пациент на ветеринарната клиника лекарите ветеринари, „лекували“ котарака, подценили състоянието му и пропуснали възможността 3 за диагностициране на заболяването му. Поддържа, че направените изследвания с оглед влошеното състояние на животното били крайно недостатъчни. Лекарите, независимо от молбите на ищцата и настояванията й проследявали предимно пикочния мехур, независимо, че имали индикации, че проблемът не е в това. Счита, че в настоящия случай лекарите не е следвало така прибързано, и дори лекомислено да поставят подобна диагноза и да бързат да назначават операция. Преди влошаването на състоянието му, М. бил млад, изключително здрав и енергичен котарак. Твърди, че докторите били осведомени за неизхождането на котката, поради което следвало да осмислят ситуацията комплексно, като специалисти ветеринари. Заявява, че при неоправдан риск от ненужна операция, лекарите не постъпили адекватно като я убеждавали, че е от жизненоважно значение. Такъв подход, а именно пристъпване към операция без необходимите за това пълни изследвания, в хуманната медицина, би бил недопустим. Счита, че такъв подход не следва да е допустим и във ветеринарната медицина, още повече предвид гореизложените множество правни актове, относими към защитата на животните. Поддържа, че поведението на служителите на ответното дружество е противоправно - в нарушение на Кодекса за добра ветеринарно медицинска практика и професионална етика на Българския ветеринарен съюз. сочи, че при вземане на решение относно лечение на животно, ветеринарите би следвало да преценят цялостното му състояние, като вземат предвид фактори като възраст, заболяване и т.н. и да направят пълна и реалистична преценка на възможността за лечение (част 4, т. 1.3). Счита, че е налице причинно-следствена връзка между „лечението“ на котарака, допринесло за утежняване на състоянието му и за настъпилите в организма му процеси, довели до тежко и необратимо състояние, и настъпилия резултат смъртта на животното. Поддържа, че по време на лечението била много притеснена за състоянието на животното, плачела, търсела повече информация от смятани за компетентни лица, а след смъртта на животното още не може да се съвземе, вечер плаче и се разтреперва всеки път при спомена за М., който не може да превъзмогне. Толкова травмиращо било това за нея, че ограничила до минимум и социалните си контакти, поради емоционалното си състояние. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът „Провет“ ООД е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Оспорва твърдението, че е налице противоправно поведение - действие или бездействие на ответното дружество и на неговите служители. Оспорва твърдението, че налице причинноследствена връзка между действия/бездействия на ответника и/или негови служители и настъпилия вредоносен резултат. Оспорва твърдението, че във ветеринарна клиника „Провет“, собственост на „Провет“ ООД, е проведено “неадекватно лечение“ на котарака М., “след погрешно поставена диагноза, тровене с антибиотици, напразно рязане, неизвършвайки адекватните 4 изследвания“ от лекуващите го лекари, което е довело до неговата смърт.

Оспорва твърдението, че ищецът по делото е претърпял вреди по вина на ветеринарното лечебно заведение и на неговите служители. Излага, че на *** г. ищцата посетила ветеринарна клиника „Провет“, с адрес на лечебното заведение: гр. Пловдив, *** срещу ***, заедно със своя домашен любимец.

Пациентът - котарак на име М., бил приет по спешност след 21:00 часа.

Стопанката съобщила, че животното прави опити за уриниране, но без успех, както и че е имало двукратно повръщане през същия ден. Д. Г. извършил клиничен преглед и установил значително уголемен и болезнен пикочен мехур на пациента. Сочи, че това състояние изисква незабавно евакуиране па урината от пикочния мехур, защото има риск от руптура. Препоръчана е спешна катетеризация. Поради тази причина котката била въведена под обща анестезия, извършена е катетеризация, като е освободено голямо количество хеморагична урина. Катетърът е запазен за 24 часа, за да се предотврати агония на пикочния мехур. Твърди, че последвало промиване на пикочния мехур, като са поставени антибиотици, обезболяващи и противовъзпалителни средства и пациентът бил изписан същата вечер. Поддържа, че на *** г. ищцата посетила ветеринарната клиника за извършване на контролен преглед на домашния й любимец, като д-р Г. установил, че общото състояние на котарака М. е добро - пациентът бил рехидратиран и със запазен апетит. Сочи, че е направена е повторна промивка на пикочния мехур и катетърът е свален, назначена е домашна терапия с перорален антибиотик, нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), както и диета, насочена към подобряване здравето на уринарния тракт. Лекуващият лекар дал указания на стопанката да наблюдава състоянието на домашния любимец и уринирането поради висок риск от рецидиви. Твърди, че на *** г. котаракът М. бил приет отново по спешност във ветеринарна клиника “Провет” от Д. Г., поради затруднения при уриниране. При прегледа бил установен изпълнен и болезнен пикочен мехур. Извършено било ехографско изследване, което установило голямо количество урина в мехура, без задръжки в стомаха и червата. Сочи, че е направена повторна катетеризация и изследване на урина, установяваща повишен брой левкоцити и калциево-оксалатни кристали. Измерено е pH на урината 5, което е характерна среда (кисела урина) за формиране на калциевооксалатни кристали. Сочи, че пациентът М. е изписан с назначена домашна терапия, като със стопанката е обсъдена препоръка за оперативна намеса уретростомия, с цел предотвратяване на бъдещи обстукции. Твърди, че на *** г. е проведен контролен преглед на пациента от Д. Г., която установила, че котаракът е в добро общо състояние, без оплаквания. Терапията била продължена медикаментозно с изписване на байтрил 5%, енроксил 50 мг. и бусколизин 1%. Сочи, че катетърът бил свален и е насрочена уретростомия за следващия ден. Твърди, че на *** г., малко преди записания час за операция, стопанката се свързала по телефона със служители в клиниката и отменила насрочената операция, заявявайки, че котето се чувства добре и желае отлагане на интервенцията. Поддържа, че на *** г. котаракът М. бил доведен 5 по спешност от стопанката си със силно влошено общо състояние. Стопанката съобщила, че животното е било оперирано в друга клиника за отстраняване на фекални маси от дебелото черво (колоногомия), но не е представила медицинска документация, освен резултат от кръвна картина, показващ тежка анемия (намалей брой еритроцити). По думи на стопанката, същата е била насочена от другата клиника за извършване на кръвопреливане. Приемащ лекар бил Д. П., който извършил кръвопреливане по спешност. Направена е коремна ехография, установяваща наличие на свободна перитонеална течност (СПТ). Поставени са венозни антибиотици и укрепваща терапия за овладяване на бактериалната инфекция и е препратена към рефериралата я клиника. Сочи, че на *** г. стопанката отново потърсила спешна помощ във ветеринарна клиника „Провет“, тъй като котката не се подобрявала. Твърди, че котаракът М. бил в прострация със силно влошени жизнени показатели и д-р П. извършил рентгенография, кръвна картина и биохимичен анализ. Сочи, че кръвните показатели били силно влошени и пациентът починал. Оспорва изложено в исковата молба твърдение, че котаракът М. е посещавал клиниката „Провет“ след контролния преглед извършен на *** г. Поддържа, че оперативна намеса на котарака М. не е извършвана в клиника „Провет“, поради факта, че ищцата е отменила часа за операция (уретростомия), насрочен за *** г. Твърди, че последващото посещение на ищцата в ответната клиника било на *** г. по спешност, препратена по думите й от друга клиника.