Решение № 105 от 05.03.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. **************, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – **************, XIII СЪСТАВ, в публично заседание ************* в следния състав:

Председател: МА при участието на секретаря МП като разгледа докладваното от МА Административно наказателно дело № 20234110200398 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН Производството е образувано по жалба на „**********“ ЕООД, ЕИК **************, представлявано от управителя Р. Т. Г., депозирана чрез адв. А. Ч. от ВТАК, който не е съгласен с Наказателно постановление № ********** от 13.07.2022 г. на директор Областна дирекция по безопасност на храните /*****/ - **************, с което за нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ и на основание чл. 417, ал. 2 от ЗВМД, му е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2 000,00 лева. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, постановено при съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Моли за отмяна на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез управителя и пълномощника, поддържа жалбата по изложените в нея подробни съображения.

1

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител адв. Е. Н. от АК – ***********, моли наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Административнонаказателното производство е образувано срещу „***********“ ЕООД във връзка с извършена от инспектори от ***** – ************** на 18.03.2022 г. физическа проверка на животни – говеда, отглеждани в стопански двор в с. ************** /ЖО BG5195-0357/, за което е съставен Констативен протокол /лист 43, 44 от делото/.

На 25.03.2022 г. против търговското дружество - жалбоподател „**********“ ЕООД, ЕИК ************** е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 1, в който е отразено, че е изготвен въз основа на констатациите при извършена проверка на 16.03.2022 г. в стопански двор в началото на с. ************** с навесно съоръжение и двор, ограден с тръбна ограда, при която е установено:

1. В стопанската постройка и прилежащата заградена територия се отглеждат 47 броя възрастни говеда, 1 брой теле с идентификатор, 6 броя юници и 19 броя телета без идентификатор, като за животните без официална идентификация не са предоставени писмени уведомления до регистрирания ветеринарен лекар;

2. Обектът няма регистрация по чл.

137 от

Закона за ветеринарномедицинската дейност;

3. В заградената територия липсват помещения за съхранение на фуража, дворът е силно разкалян и замърсен, не са създадени условия за отглеждане на ЕПЖ, съответстващи на физиологичните нужди с порода, възраст и технологична група, съгласно Наредба № 16 от 03.02.2006 г. за защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на селскостопански животни;

4. Установено е разминаване в отглеждания физически брой на животните в обекта и този, регистриран в ИИС на БАБХ;

5. В момента на проверката липсват 43 броя говеда, идентифицирани и отразени в ИИС на БАБХ, като собственикът не представя уведомление във връзка със задължение, вменено по силата на чл. 132, ал. 1, т. 5 от 2

ЗВМД. В обекта има 6 броя говеда с идентификатори, които по справка в ИИС на БАБХ не са собственост на „**********“ ЕООД.

6. В съседен двор се отглеждат и 40 броя коне, собственост на жалбоподателя;

7. В загражденията, където се отглеждат конете и говедата липсва обособено място или съоръжение, което да дава възможност за бързо залавяне и фиксиране на животните при извършване на ветеринарномедицински или зоотехнически манипулации. Проверка по идентификация на конете не е била възможна.

В АУАН е отразено, че с установеното са нарушени разпоредбите на:

1. чл. 51, ал. 1, пр. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/;

2. чл. 139, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗВМД;

3. чл. 132, ал. 1, т. 2 от ЗВМД;

4. чл. 4 от Наредба № 16 от 03.02.2016 г. за защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на селскостопански животни, като нарушението? е извършено за трети път?!

Процесният АУАН е подписан и връчен на представляващия дружеството -жалбоподател на 07.06.2022 г., без възражения, като такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на посочения АУАН срещу жалбоподателя е издадено атакуваното НП № ********** от 13.07.2022 г. от директор Областна дирекция по безопасност на храните /*****/ - **************, с което за нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ и на основание чл. 417, ал. 2 от ЗВМД, на „**********“ ЕООД, ЕИК ************ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева.

Наказателното постановление е връчено на управителя на дружеството на дата 15.02.2023 г. и е обжалвано от него в законоустановения срок /жалба от дата 28.02.2023 г./.

Така описаната фактическа обстановка се установява от показанията, дадени в съдебно заседание от актосъставителя К. Г., свидетелите по акта И.

П. и М. В., събраните гласни доказателства от служителите по трудови правоотношения при „***********“ ЕООД – ***********, както и от 3 приобщената административнонаказателна преписка и документация във връзка с оспорване на констатациите, отразени в констативния протокол, респективно АУАН и НП.

С оглед на така установените фактически констатации, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Настоящият съдебен състав констатира допуснати множество съществени нарушения на процедурата по издаване на АУАН и НП, водещи до отмяна на атакуваното наказателно постановление.

От съставените АУАН и НП не става ясно коя е датата на извършване на нарушението: дали 18.03.2022 г. – датата, отразена в Констативния протокол /лист 43, 44 от делото/, съставен при извършената физическа проверка от инспектори при ***** – ************** на процесния обект в с.

Обединение, или на 16.03.2022 г. – датата, отразена в АУАН и НП, или друга, непосочена в АУАН и НП дата. С оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна процедура, която да завърши с издаване на законосъобразен акт. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН повелява в НП да е дадено точно и ясно описание на нарушението, да са посочени датата и мястото на извършването му, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Посочване на точната дата на нарушението е задължителен реквизит на НП и има съществено значение при индивидуализация на нарушението, в същото време е и предмет на доказване, поради което такъв пропуск не може да бъде отстранен в процеса на обжалването на наказателното постановление. Отсъствието или неяснотата при определянето му води до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. От друга страна, датата на извършване на нарушението е от значение за определяне началния момент на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Касае се за съществен реквизит и на АУАН - чл.

42, т. 3 от ЗАНН, и на НП - чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, чиято липса/неяснота съществено засяга правото на защита на наказаното лице. Не може елемент от обективния фактически състав на нарушението, какъвто е датата на 4 извършването му, да се извлича от данните по преписката предвид правораздавателния характер на наказателните постановления, като волята на законодателя е ясна - датата на извършване на административното нарушение следва да е установена безспорно и посочена точно както в АУАН, така и в НП.

На следващо място, съдът констатира съществено несъответствие между посочения в наказателното постановление ЕИК на търговското дружество – жалбоподател, като в НП е отразен за нарушител /лист 39 от делото/ „***********“ ЕООД с ЕИК

************, на което ЕИК съответства еднолично дружество с ограничена отговорност „***********“, вместо правилния ЕИК ************** на жалбоподателя. С посоченото е нарушена нормата на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН. В случая, не би могло да се приеме, че в НП е допусната техническа грешка, която не се е отразила на правото на санкционирания да се защити, доколкото производството по съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление е строго формално и не предвижда процедура за поправка на явна фактическа или техническа грешка, като е недопустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените реквизити на АУАН и НП, в частност ЕИК на търговското дружество, сочено за нарушител.

На трето място, настоящият съдебен състав счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение, засягащо основното право на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и за кое нарушение/кои нарушения е наказан. Така, в АУАН и НП са отразени в седем пункта констатации при проверката от контролните органи, като в АУАН е посочено, че с установеното са нарушени разпоредбите на: чл. 51, ал. 1, пр. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/; чл. 139, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗВМД; чл. 132, ал. 1, т. 2 от ЗВМД и чл. 4 от Наредба № 16 от 03.02.2016 г. за защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на селскостопански животни, а в НП – единствено е посочено, че е нарушен чл.

132, ал. 1, т. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/. Това пълно несъответствие препятства както нарушителя, така и съда да узнаят какво е извършеното нарушение, едно ли е или са установени седем нарушения. Формалните изисквания за съдържание на АУАН и НП, посочени в чл. 42, ал. 1, съответно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН са необходими за установяване на административното нарушение, като посочените норми безусловно са 5 императивни, тъй като осигуряват правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършено от него, въз основа на какви доказателства. В чл. 42, ал. 1, т. 4 и т.

5 от ЗАНН, респективно чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН е регламентирано, че в АУАН и НП следва да се съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и законните разпоредби, които са нарушени. В настоящия случай е налице несъответствие между фактическото и юридическо формулиране на нарушенията в АУАН и НП, още повече при грубо нарушаване и на чл. 18 от ЗАНН, като по този начин правото на защита на жалбоподателя да научи в какво е обвинен, срещу какво следва да се защитава и какви доказателства да представя, е съществено нарушено. В АУАН и в НП, издадено въз основа на този акт, трябва да съществува единство както в словесното описание на нарушението, така и между посочените като нарушени законови разпоредби. Дори в НП да е посочена правилната квалификация на нарушението, тъй като АУАН е основен процесуален акт във фазата по установяване на административното нарушение, законосъобразното му оформяне е равнозначно на законосъобразно образуване на самото административнонаказателно производство. От друга страна, квалификацията на нарушението не е сред нередовностите, които могат да бъдат изправени по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Нарушаването на правото на защита, независимо в коя фаза на производството, във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание да обоснове отмяна на постановения от административнонаказващия орган правораздавателен акт – атакуваното наказателно постановление.

От друга страна, съгласно посочената в НП за нарушена разпоредба на чл. 132, ал. 1, т. 2 от ЗВМД, собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни спазват изискванията за хуманно отношение към животните, предвидени в българското законодателство и в законодателството на Европейския съюз. Посочената за нарушена норма е бланкетна и препраща общо към „българското законодателство и законодателството на Европейския съюз“. Без посочване на конкретната норма от закон, наредба или друг нормативен акт на страната 6 или на ЕС, въвеждаща изисквания за хуманно отношение към животните, която е нарушена, наказващият орган е допуснал и нарушение на материалния закон, доколкото на практика е лишил търговското дружество жалбоподател от възможността да узнае административното обвинение не само от фактическа, но и от правна страна, което от своя страна е довело до накърняване на гарантираното от закона право на защита. При така съставеното наказателно постановление не става ясно за какво точно нарушение или нарушения е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, да прецени срещу какво нарушение да се защитава и да организира защитата си в пълен обем, което поставя и съда в невъзможност да направи преценка относно законосъобразността на акта по същество на спора, съответно и правилно приложимата санкционна норма с вида и размера на административната санкция.