Закон за животновъдството

Чл. 1

Този закон урежда:

1. организацията и управлението на животновъдството;

2.

3. производството, развъдната дейност и предлагането на пазара на селскостопански животни, сперма, яйцеклетки и ембриони;

4. условията и реда за признаване на развъдните организации и за одобряване на развъдните програми;

5. статута и дейността на развъдните организации;

6. правата и задълженията на физическите и юридическите лица, свързани с дейностите по т. 3.

Чл. 2

Законът има за цел да създаде условия и предпоставки за:

1. устойчиво развитие на животновъдството;

2. управление на генетичните ресурси и използването им за ефективно производство на животински продукти;

3. създаване, съхраняване и усъвършенстване на популации от селскостопански животни, адаптирани за отделните агроекологични райони на страната;

4. хармонично развитие на животновъдството с цел опазване на околната среда и здравето на хората и животните;

5. ефективно управление и контрол на качеството при производството и предлагането на пазара на живи животни, сперма, яйцеклетки и ембриони.

Чл. 3

(1) Министърът на земеделието и горите осъществява държавната политика в областта на животновъдството.

(2) При изпълнение на своите правомощия министърът на земеделието и храните се подпомага от:

1. специализирана дирекция в Министерството на земеделието и храните;

2. Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството;

3. областните дирекции „Земеделие“;

4. Съвета по животновъдство – като консултативен орган;

5. националния съвет по генетични ресурси;

6. развъдни организации.

(3)

(3) Министърът на земеделието, храните и горите е компетентен орган за признаване на развъдни организации и техните развъдни програми в съответствие с чл. 39 от Регламент (ЕС) 2016/1012 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно зоотехнически и генеалогични условия за развъждане, търговия и въвеждане в Съюза на чистопородни разплодни животни, хибридни разплодни свине и зародишни продукти от тях, за изменение на Регламент (ЕС) № 652/2014 и на директиви 89/608/ЕИО и 90/425/ЕИО на Съвета и за отмяна на определени актове в областта на развъждането на животни (ОВ, L 171/66 от 29 юни 2016 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/1012“.

Чл. 3а

(1) Специализираната дирекция в Министерството на земеделието и храните организира дейността и създава условия за осъществяване на държавната политика в областта на животновъдството, развъдната дейност и съхранението на генетичните ресурси.

(2) Структурата и дейността на специализираната дирекция се определят с Устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните.

Чл. 3б

(1) Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството:

1. подпомага министъра на земеделието при провеждането на държавната политика в областта на развъдната дейност, управлението и съхраняването на генетичните ресурси;

2. управлява и поддържа националната генетична банка;

3. управлява държавните станции за изкуствено осеменяване и предоставя услуги, свързани с репродукцията на селскостопанските животни;

4. управлява държавните лаборатории за анализ на качествените показатели на животинските продукти за нуждите на селекцията и предоставя услуги на фермери, развъдни и други организации;

5. управлява Националната референтна лаборатория за генетични анализи в животновъдството;

6. отразява и/или коригира породата, пола и датата на раждане на животните и развъдния им статус в Интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните;

7. изпълнява функции съгласно чл. 38 от Регламент (ЕС) 2016/1012 и други функции, възложени от министъра на земеделието.

8. е компетентен орган за извършване на официален контрол в съответствие с чл. 39 от Регламент (ЕС) 2016/1012.

(2) При осъществяване на дейностите по ал. 1, т. 3 – 5 Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството събира такси в размер, определен с тарифа на Министерския съвет.

Чл. 3в

Областните дирекции „Земеделие“ провеждат на територията на областта държавната политика по отношение на отглеждането и възпроизводството на селскостопанските животни, производството и предлагането на пазара на живи животни, животински продукти, сперма, яйцеклетки и ембриони.

Чл. 4

(1) Създава се Съвет по животновъдство като консултативен орган към министъра на земеделието и горите който има структури на областно ниво.

(2) Съветът по животновъдство подпомага министъра на земеделието и горите при осъществяването на държавната политика в областта на животновъдството.

(3) Съветът по животновъдство подпомага министъра на земеделието и горите при осъществяването на държавната политика в областта на животновъдството.

(4) В състава на Съвета по животновъдство се включват и представители на национално представени организации в областта на животновъдството, които отговарят на изисквания, определени в правилника по ал. 3.

Чл. 5

(отменен)

Животновъдни организации по смисъла на този закон са развъдните организации по чл. 8.

Чл. 6

Развъдните организации са сдружения, регистрирани при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на дейност:

1. в обществена полза – при извършване на развъдна дейност с чистопородни разплодни животни;

2. в обществена или в частна полза – при извършване на развъдна дейност с хибридни разплодни свине.

Чл. 7

(отменен)

Всяка животновъдна организация може да създава или участва в търговско дружество за извършване на стопански дейности, свързани със селекцията, репродукцията и производството на селскостопански животни, животински и биологични продукти.

Чл. 8

(1) Развъдна организация се учредява въз основа на свободна инициатива на физически и юридически лица за извършване на развъдна дейност по породи, линии или хибриди животни. Развъдната организация извършва развъдна дейност с животни, собственост на нейните членове.

(2) Развъдната организация извършва развъдна дейност с животни от един вид. Тя може да се сдружава с други развъдни организации, които извършват развъдна дейност със същия вид животни.

(3) Развъдната дейност се извършва от организации, признати за развъдни със заповед на министъра на земеделието по чл. 29б, ал. 1, които имат одобрена развъдна програма и/или програми и издадено разрешение за извършване на развъдна дейност по чл. 30б, ал. 1.

(4)

(5) Развъдната програма се разработва от научни работници, които извършват научна дейност за съответния вид и направление животни, и специалисти – зооинженери. В разработването на развъдната програма могат да участват членове на развъдната организация, когато това е предвидено в правилника по чл. 29, ал. 1, т. 10.

(6) За финансиране на дейността си развъдните организации набират средства от:

1. членски внос;

2. целеви вноски;

3. дарения и помощи;

4. международни финансови институции, програми и организации;

5. други приходи.

(7) Министърът на земеделието и храните осъществява цялостен надзор върху развъдната дейност в животновъдството.

(8) Условията и редът за извършване на развъдната дейност се определят с наредби на министъра на земеделието.

Чл. 9

(отменен)

(1) Браншовите животновъдни организации обединяват лицата, извършващи сходни животновъдни дейности.

(2) Съставът на браншовите животновъдни организации, тяхната структура, устройството на ръководните им органи, числеността, финансирането, правата и задълженията на членовете им се определят в техния устав.

Чл. 10

(отменен)

(1) Животновъдните организации по чл. 5,, производителите, преработвателите, търговците научни институти и други юридически лица или еднолични търговци, които съдействат или допринасят за развитие на съответния сектор. могат да се обединяват в продуктови бордове.

(2) Продуктовите бордове са междупрофесионални сдружения, създадени за:

1. обединяване, координиране, подпомагане и защита на интересите на своите членове;

2. защита и контрол на произхода, качеството и автентичността на произвежданите и търгувани продукти;

3. подпомагане развитието на съответните сектори чрез съблюдаване на строги правила за производство и търговия с животински продукти.

(3) Продуктовите бордове:

1. правят пазарни проучвания и изготвят стратегии за развитието на съответния сектор и годишни доклади за състоянието им;

2. участват в разработването на нормативни актове;

3. правят предложения пред министъра на земеделието и горите за разпределение на квоти за производство и експорт на животински продукти;

4. организират квалификационни курсове и извършват обучение съвместно с преподаватели от научни институти съгласно нормативните актове за окачествители, класификатори и специализирани изпълнителски кадри;

5. осъществяват и други функции, определени с техните устави.

Чл. 10а

Министерският съвет, областните управители и общинските съвети могат да предоставят на развъдните организации за безвъзмездно ползване помещения - частна държавна или частна общинска собственост, необходими за осъществяване на дейността им, по реда на Закона за държавната собственост и на Закона за общинската собственост.

Чл. 10б

(1) Безвъзмездно право на ползване на имоти - частна държавна собственост, може да се учреди на развъдните организации от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на земеделието и горите.

(2) Имотите и вещите, предоставени за ползване на развъдните организации, не могат да се:

1. отдават под наем;

2. преотстъпват за ползване;

3. ползват съвместно по договор с трети лица;

4. включват в имуществото на търговски дружества;

5. използват не по предназначение.

(3) При нарушаване на забраните по ал. 2 предоставените имоти и вещи на развъдните организации по реда на ал. 1 се отнемат със заповед на министъра на земеделието и горите, а сключеният договор за ползване се прекратява.

(4) Развъдните организации носят отговорност за опазване на имуществото по ал. 1. Те са длъжни да го застраховат.

Чл. 11

(отменен)

Животновъдните организации могат да извършват дейности, свързани с изпълнението на функциите им по този закон, по възлагане от Министерския съвет, министерствата, агенциите и от други държавни органи по реда на Закона за обществените поръчки.

Чл. 11а

(отменен)

(1) Националният млечен борд е юридическо лице със седалище София, което се регистрира при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, за осъществяване на дейност в обществена полза.

(2) Националният млечен борд има за цел развитието на млекопроизводството, преработката и търговията с мляко и млечни продукти, подпомагането и защитата на общите интереси на своите членове

(3) В Националния млечен борд могат да членуват:

1. асоциации на млекопроизводителите;

2. асоциации на млекопреработвателите;

3. асоциации на търговците на млечни продукти;

4. развъдни асоциации за млечни породи животни;

5. научни институти и средни и висши училища, които подготвят кадри за млечния сектор;

6. регионални млечни бордове;

7. изкупвачи и организации на изкупвачи на сурово краве мляко, одобрени от министъра на земеделието и горите по реда на чл. 50 от Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз;

8. други лица, които съдействат или допринасят за развитието на млечния сектор.

(4) Националният млечен борд не може да откаже членство на лицата по ал. 3, т. 1 - 7, които декларират, че приемат неговите устав и цели.

(5) Националният млечен борд може да осъществява дейността си и чрез регионални млечни бордове.

(6)

Чл. 11б

(отменен)

(1) Националният млечен борд се ръководи от управителен съвет, чийто състав и функции се определят с неговия устав, като една трета от състава му са представители на Министерството на земеделието и горите и на Държавен фонд “Земеделие”, определени от министъра на земеделието и горите.

(2) Организацията и дейността на Националния млечен борд се уреждат с устав и вътрешен правилник.

Чл. 11в

(отменен)

Националният млечен борд:

1. участва в изготвянето и провеждането на стратегия за развитие на млекопроизводството, млекопреработката и търговията с мляко и млечни продукти; стратегията се внася за разглеждане в Министерския съвет от министъра на земеделието и горите;

2. участва в изготвянето на годишен доклад за състоянието на млекопроизводството, млекопреработката и търговията с млечни продукти и го представя на министъра на земеделието и горите

3. участва в разработването на проекти на нормативни актове, свързани с млечния сектор;

4. предлага на министъра на земеделието и горите начини за разпределяне на средствата за подпомагане на млекопроизводството;

5. обобщава постъпилата от регионалните млечни бордове информация и при необходимост прави предложения до министъра на земеделието и горите, за намеса на държавата на млечния пазар;

6. дава консултации по спорове по защита на качеството и произхода на мляко и млечни продукти, разглеждани от съдебни и арбитражни органи;

7. участва в управлението на квотите за краве мляко съгласно чл. 55 от Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз.

8.

9. изпълнява и други функции, възложени със закон.

Чл. 11г

(отменен)

(1) Условията и редът за вписване в регистрите по чл. 11в, т. 6 се определят от управителния съвет на Националния млечен борд.

(2) Лицата, вписани в регистъра/регистрите по чл. 11в, т. 6, могат да се ползват от преференциите, предоставени по чл. 11з.

Чл. 11д

(отменен)

Дейността на Националния млечен борд се финансира от:

1. целеви субсидии от Държавен фонд “Земеделие”;

2. приходи от членски внос съгласно устава на Националния млечен борд;

3. други приходи по чл. 12, ал. 1.

Чл. 11е

(1) Физико-химичен и микробиологичен анализ на суровото мляко и млечните продукти се извършва от независими акредитирани лаборатории.

(2) Лабораториите по ал. 1 трябва да са акредитирани и да работят в съответствие с БДС ЕN ISO/IEC 17025 “Общи изисквания към компетентността на лабораториите за изпитване и калибриране”.

(3) Министерството на земеделието, храните и горите публикува на интернет страницата си актуален списък на независимите акредитирани лаборатории за изследване на суровото мляко.

Чл. 11ж

(отменен)

(1) Регионалният млечен борд:

1. приема професионални правила за млекопроизводството, млекопреработката и търговията с млечни продукти, които се утвърждават от Националния млечен борд;

2. подпомага общинските съвети, централните и териториалните органи на изпълнителната власт при разработването на икономическата им политика и целевото финансиране на програми и проекти, включително и по въпросите на благоустройството и развитието на земеделските райони и населените места;

3. предоставя информация на членовете си за подпомагане устойчивото развитие на млечни ферми и млекопреработвателни предприятия, за развитие на млечния сектор в съответния регион;

4. участва в спорове по защита на качеството и произхода на мляко и млечни продукти;

5. при констатиране на нарушения на нормативни актове, отнасящи се до млекопроизводството, млекопреработката и търговията с мляко и млечни продукти, сезира съответните контролни органи.

(2) При нарушаване на професионалните правила от страна на лица, които не са членове на регионален млечен борд, той може да отправи предупреждение за прекратяване на неправомерното поведение, както и да предпише извършването на действия, съобразени с професионалните правила.

Чл. 11з

(отменен)

За стимулиране развитието на млекопроизводството по предложение на съответния регионален млечен борд министърът на земеделието и горите - за земите от държавния поземлен фонд, и общинският съвет - за земите от общинския поземлен фонд, предоставят земи за дългосрочно ползване на млекопроизводители. Срокът за предоставяне на земите не може да бъде по-кратък от 5 години.

Чл. 11и

(отменен)

(1) За финансиране на дейността на Националния млечен борд и регионалните млечни бордове се набират средства от:

1. целеви субсидии от Държавен фонд “Земеделие”;

2. осъществяване на консултантска дейност;

3. дарения, помощи и други привлечени средства;

4. средства от международни финансови институции, програми и организации;

5. собствени приходи.

(2) Министерският съвет, областните управители и общинските съвети предоставят на Националния млечен борд и регионалните млечни бордове помещения - държавна или общинска собственост, необходими за осъществяване на дейността им, по реда на Закона за държавната собственост и на Закона за общинската собственост.

Чл. 11к

(отменен)

(1) Държавните контролни органи и Националният млечен борд си сътрудничат и взаимно се информират за резултатите от контролната си дейност.

(2) Органите на местното самоуправление и местната администрация, централните и териториалните органи на изпълнителната власт си взаимодействат с органите на Националния млечен борд и регионалните млечни бордове за постигане на целите на закона. В рамките на това сътрудничество те си предоставят необходимата информация.

(3) При разработването на проекти на нормативни актове, свързани с млечния сектор, компетентните държавни органи изискват становището на Националния млечен борд и включват негови представители в съответните работни групи.

Чл. 11л

(отменен)

Физико-химичен и микробиологичен анализ на суровото мляко и млечни продукти се извършва от акредитирани лаборатории.

Чл. 12

(отменен)

(1) За финансиране на дейността си животновъдните организации набират средства от:

1. собствени приходи, които се формират от членски внос и от консултантска дейност;

2. дарения, помощи и други привлечени средства;

3. международни финансови институции, програми и организации;

4. целеви субсидии от Държавен фонд “Земеделие”.

(2) За осъществяване на своята дейност развъдните асоциации ежегодно се субсидират от Държавен фонд “Земеделие” на основание чл. 11, ал. 2, т. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители.

(3) Размерът на субсидиите по ал. 2 се определя с решение на Управителния съвет на Държавен фонд “Земеделие” и не може да надвишава 70 на сто от разходите за контрола на продуктовите качества на животните за 2007 г., съответно 60 на сто за 2008 г. и 50 на сто за всяка следваща година.

Чл. 13

(1) Производството обхваща дейностите, свързани с отглеждането, храненето и възпроизводството на селскостопански животни и с производството на животински продукти, предназначени за продажба.

(2) Животинските продукти, предназначени за пазара, се окачествяват и класифицират съгласно изискванията на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз.

(3) Обектите за отглеждане на селскостопански животни се регистрират по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност и подлежат на вписване в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните с уникален номер.

1. номер на регистрирания обект, дата на вписване, наименование и местонахождение на обекта;

2. имената и адреса или наименованието и седалището на собственика;

3. вид, брой, порода, линия или хибрид на отглежданите животни;

4. вид дейност, описание на сградния фонд, в т.ч. капацитет на производството, производствено направление, технологично-производствена програма.

(3)

(4) Животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни.

(5) Животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като ферми.

(6) Зоотехническото обслужване на производството по смисъла на ал. 1 се осъществява от специалисти – зооинженери.

(7) Ветеринарното обслужване на животните се извършва по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност от ветеринарен лекар.

(8) Условията и редът за дейността на животновъдните стопанства в планинските и другите необлагодетелствани райони се определят с наредба на министъра на земеделието.

Чл. 13а

(1) Обектите по чл. 13, ал. 3 трябва да отговарят на нормативно установените условия, специфични за всеки вид селскостопански животни съгласно зоотехническите зоохигиенните и ветеринарно-санитарните изисквания, както и на нормативните изисквания, свързани с опазването на околната среда.

Чл. 13б

(1) Собственик, който отглежда селскостопански животни в обект по чл. 13, ал. 5, трябва да има необходимата квалификация за това. Когато собственикът няма необходимата квалификация, е длъжен да сключи договор за изпълнение на задълженията по отглеждането на животните с лице, което притежава необходимата квалификация.

(2) Лицата по ал. 1, които нямат специализирано селскостопанско образование, трябва да са преминали курс на квалификационно обучение и да са получили документ за професионална квалификация от обучаваща институция.

(3) Лицата по ал. 1 притежават и съхраняват документите, удостоверяващи собствеността или правото на ползване на сградния фонд и животните в определен животновъден обект.

(4) Селскостопанска дейност в една ферма се извършва само от едно лице.

(5) Лицето по ал. 4 може да упражнява селскостопанска дейност в повече от една ферма.

Чл. 14

(1) Правилата за отглеждане на животните по биологичен начин, за биологично производство на животински продукти и храни от животински произход и за техния внос, както и контролът върху тези дейности, се определят с наредби на министъра на земеделието и горите.

(2) Биологичният начин на отглеждане на животни, биологичното производство на животински продукти и храни от животински произход и техният внос се контролират от органи, получили разрешение по реда на чл. 14б от министъра на земеделието и горите.

(3) Контролните органи по ал. 2 издават сертификат на производителите, с който се удостоверява, че животните са отгледани и/или животинските продукти и храните от животински произход са произведени при спазване изискванията на съответната наредба по ал. 1.

(4) Биологичният начин на производство се означава върху животинските продукти и храните от животински произход чрез използването на думата “биологичен” или неговото производно “био”. Означаването включва поставянето на текстове, търговски марки, картини или знаци върху опаковка, документ, етикет, бандерол или увивна лента, които придружават или се поставят на продуктите, произведени по биологичен начин.

(5) Условията и редът за означаване на биологичния начин на производство се уреждат с наредба по ал. 1.

(6) Животинските продукти и храните от животински произход, произведени по биологичен начин, могат да се означават и с национален знак за биологично производство при условия и по ред, определени с наредба по ал. 1. Знакът е собственост на Министерството на земеделието и горите.

Чл. 14а

(1) Контролът върху биологичното производство се осъществява от юридически лица - търговци или сдружения с нестопанска цел, получили разрешение от министъра на земеделието и горите.

(2) Министърът на земеделието и горите или упълномощени от него длъжностни лица осъществяват надзор върху контролните органи по ал. 1.

(3) При осъществяването на дейността си по ал. 2 министърът на земеделието и горите се подпомага от комисия по биологично земеделие. Съставът и дейността на комисията се определят с наредба по чл. 14, ал. 1.

Чл. 14б

(1) За получаване на разрешение по чл. 14а, ал. 1 лицата подават заявление до министъра на земеделието и горите, което съдържа данни за правния статут на лицето: регистрация, код по БУЛСТАТ съответно единен идентификационен код за търговците, наименование, седалище, адрес на управление и предмет на дейност, а за сдружения с нестопанска цел - и целите и средствата за постигането им.

(2) Към заявлението се прилагат:

1. актуално удостоверение за вписване в търговския регистър за търговците, съответно решение за съдебна регистрация, удостоверение за актуално състояние на регистрацията, и копие от код по БУЛСТАТ;

2. сертификат за акредитация, издаден от Изпълнителна агенция “Българска служба по акредитация”, с който се удостоверява съответствието с изискванията на стандарт БДС ЕN 45 011.

(3) Заявлението по ал. 1 задължително включва:

1. описание на процедурата за извършване на контрол, включваща подробно посочване на контролните мерки, които лицето се задължава да приложи при осъществяване на контрола, и гаранции за тяхната обективност;

2. мерките, които контролният орган прилага при установяване на нарушения при отглеждането и производството и тяхното означаване;

3. данни за техническото оборудване и административния капацитет, с които разполага контролният орган;

4. данни за броя на неговите служители и тяхната квалификация и опит в контролната дейност.

(4) Минималните изисквания към служителите на контролния орган, които извършват контролната дейност, се определят с наредба по чл. 14, ал. 1.

(5) В едномесечен срок от постъпване на заявлението и документите по ал. 2 министърът на земеделието и горите издава разрешение или прави мотивиран отказ. Редът за издаване или удължаване срока на разрешението по ал. 6 се уреждат с наредба по чл. 14, ал. 1.

(6) Разрешението се издава за срок до изтичането на срока на сертификата за акредитация по стандарт БДС ЕN 45011. Срокът на разрешението може да се удължава с четири години, при условие че контролният орган отговаря на изискванията по ал. 1 - 4 и е извършвал контрола при спазване изискванията на чл. 14г.

(7) Отказът на министъра на земеделието и горите за издаване на разрешение подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

Чл. 14в

Министърът на земеделието и горите обнародва в “Държавен вестник” издадените разрешения по чл. 14б, ал. 5.

Чл. 14г

(1) Контролните органи са длъжни да:

1. извършват контролните мерки, посочени в съответната наредба по чл. 14, ал. 1;

2. оказват съдействие и да предоставят исканата информация на упълномощените по чл. 14а, ал. 2 лица при изпълнение на техните задължения;

3. осигуряват на упълномощените по чл. 14а, ал. 2 лица достъп до своите офиси и други помещения за инспекция;

4. представят ежегодно до 31 януари на министъра на земеделието и горите подробен годишен отчет за предходната година и списък на лицата, върху които са осъществили контрол до 31 декември на предходната година;

5. уведомяват министъра на земеделието и горите за всяка промяна в обстоятелствата по чл. 14б, ал. 2 и 3 в 7-дневен срок от настъпването й;

6. разпоредят преустановяване ползването на означението за биологично производство за цялата партида или за производство, което е засегнато, когато не са спазени правилата за биологично производство и/или за неговото означаване;

7. отнемат издадения сертификат и да забранят на производителя или вносителя за определен период от време да предлага на пазара продукти с означения за биологичен начин на производство, когато са извършени нарушения, които имат продължителен ефект;

8. не разгласяват информацията, която са получили при извършване на контрола; данните от проверките се предоставят само на контролираното лице и на компетентните държавни органи.

(2) Преди да наложат санкцията по ал. 1, т. 7, контролните органи са длъжни да я съгласуват с министъра на земеделието и горите.

Чл. 14д

(1) Надзорът по чл. 14а, ал. 2 включва проверка на:

1. обективността на извършваната от контролните органи дейност и ефективност на контрола;

2. приложените от контролните органи санкции при установени нарушения на отглеждането и производството и тяхното означаване.

(2) Надзорът се извършва по правила, определени с наредба на министъра на земеделието и горите.

Чл. 14е

(1) Контролните органи прекратяват дейността си:

1. с изтичане на срока на разрешението;

2. предсрочно - по заявление на контролния орган;

3. с отнемане на разрешението за извършване на контрол от министъра на земеделието и горите.

(2) Министърът на земеделието и горите отнема разрешението за извършване на контрол:

1. когато въз основа на извършения надзор е установено, че контролът не е обективен или ефективен;

2. когато контролният орган е престанал да отговаря на изискванията по чл. 14б, ал. 1 - 4;

3. когато контролният орган не изпълнява задълженията си по чл. 14г;

4. когато при подаване на заявлението и документите по чл. 14б, ал. 2 са представени неверни данни;

5. при неспазване на условията и реда за издаване или при неоснователен отказ от страна на контролния орган за издаване на сертификат за биологично производство.

(3) Заповедта на министъра на земеделието и горите за отнемане на разрешението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

(4) Влезлите в сила заповеди на министъра на земеделието и горите за предсрочно прекратяване на дейността или за отнемане на разрешението се обнародват в “Държавен вестник”.

Чл. 14ж

(1) Отглеждането и възпроизводството на селскостопанските животни се осъществяват в обекти с достатъчна по площ земя за съхранение на тора.

(2)

Чл. 14з

(отменен)

(1) За изграждане на животновъдни ферми и стопанства на пасищна основа за подпомагане изхранването на животните се отдават държавни пасища и мери под наем или аренда при условията и по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за арендата в земеделието.

(2) Пасищата и мерите, включени в държавния горски фонд, се отдават под наем по реда на Закона за горите.

(3) Министърът на земеделието и горите предоставя за безвъзмездно ползване слабопродуктивни земи и земи в обезлюдени райони съгласно чл. 26 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Чл. 15

(1) Министърът на земеделието и горите определя с наредби правилата за производство и предлагане на пазара на чистопороден и хибриден разплоден материал при свине, и птици и реда за водене на регистър.

(2) Производството на чистопороден и хибриден разплоден материал при свине, и птици се извършва в развъдни ферми и стопанства, които членуват в развъдни организации и са регистрирани съгласно изискванията на ал. 3 - 5.

(3) Развъдни ферми и стопанства могат да бъдат - юридически лица и еднолични търговци. Регистрацията по ал. 2 се извършва от директорите на областните дирекции “Земеделие” към министъра на земеделието и горите въз основа на заявление по образец, което съдържа: фирма, седалище и адрес на управление на търговеца; вид дейност, направление и капацитет; вид, порода, линия или хибрид на отглежданите животни; местонахождение и вид на фермата или стопанството (племенно или репродуктивно). Областните дирекции “Земеделие” предоставят в Министерството на земеделието и горите информация за регистрираните развъдни ферми и стопанства.

(4) Към заявлението по ал. 3 се прилагат:

1.

2.

3.

4. удостоверение от Развъдната организация с вписан идентификационен номер от зоотехническия регистър или зоотехническата книга на развъдното стопанство или ферма;

5. зоотехнически сертификат за породата, линията или хибрида за съответния вид (свине или птици);

6. производствено-технологична и профилактична програма на фермата или стопанството.

(5) В 14-дневен срок от получаване на заявлението директорът на областната дирекция “Земеделие” или упълномощено от него длъжностно лице може да поиска от заявителя писмено допълване или уточняване на документите по ал. 3 и 4.

(6) В срока по ал. 5 от получаване на заявлението и документите по ал. 3 и 4 или от получаване на допълнителните данни по ал. 5 директорът на областната дирекция “Земеделие” издава удостоверение за регистрация на развъдната ферма или стопанство или прави мотивиран отказ.

(7) Собствениците или управителите на регистрираните развъдни ферми и стопанства са длъжни да заявят в областната дирекция “Земеделие” всяка промяна в обстоятелствата по ал. 3 и 4 в едномесечен срок от настъпването й.

(8) Регистрацията е валидна за срок 5 години, като срокът може да бъде подновен въз основа на заявление, придружено от документите по ал. 4, т. 4 - 6. Регистрацията може да се заличи със заповед на директора на областната дирекция “Земеделие”:

1. по молба на производителя;

2. при прекратяване или ликвидация на юридическото лице;

3. при спиране на производството за период 12 месеца;

4. при установяване с влязъл в сила акт на контролен орган, че има промяна в обстоятелствата, въз основа на които е извършена регистрацията, и промяната не е била декларирана в срока по ал. 5.

(9) Отказът по ал. 6, както и заповедта по ал. 8, могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 15а

(1) Производството на бубено семе се извършва от юридически лица, еднолични търговци и/или научни институти след регистрация в Министерството на земеделието и горите.

(2) За извършване на дейностите по ал. 1 лицата подават заявление до министъра на земеделието и горите, към което прилагат:

1. копие от диплома за завършено висше образование с изучаван предмет „Бубарство“ или завършен курс за следдипломна квалификация по “Бубарство” на лицата по ал. 1 или на лицата, наети за извършване на дейността;

2. сертификат от Патентното ведомство за собственост на хибрид/хибриди бубено семе или договор със собственик на такъв хибрид за покупко-продажба на суперелитно и/или елитно бубено семе;

3. опис на технологията за производство по категории бубено семе, съоръженията за приемане, разполагане и обработване на пашкулите, зареждане на какавидите и пеперудите и на апаратурата за произвеждане, контролиране и съхраняване на бубеното семе.

(3) В едномесечен срок от постъпване на заявлението и на документите по ал. 2 директорът на областната дирекция „Земеделие“ или оправомощено от него длъжностно лице издава удостоверение за регистрация или прави мотивиран отказ. В този срок при необходимост може да се поиска от заявителя писмено допълване или уточняване на документите по ал. 2. Областните дирекции „Земеделие“ предоставят в Министерството на земеделието и храните информация за регистрираните предприятия.

6. извършва дейност в нарушение на чл. 8, ал. 1 или 2.

(4) Отнемането на разрешението се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Върховния административен съд. Обжалването на акта не спира изпълнението му.

(5) Собствениците или управителите на регистрираните предприятия заявяват в Министерството на земеделието и горите всяка промяна в обстоятелствата по ал. 2 в едномесечен срок от настъпването й.

(6) Регистрацията се заличава със заповед на министъра на земеделието и горите:

1. по молба на производителя;

2. при прекратяване или ликвидация на юридическото лице;

3. при смърт на физическото лице;

4. при спиране на производството за период 12 месеца;

5. при установяване с влязъл в сила акт на контролен орган, че има промяна в обстоятелствата, въз основа на които е извършена регистрацията, и промяната не е била заявена в срока по ал. 5.

(7) Отказът за регистрация и заповедта по ал. 6 може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд.

(8) Предлагането на пазара на бубено семе се извършва във вид на партиди, като всяка партида се придружава със:

1. документ за произход;

2. ветеринарномедицински сертификат за липса на болестта “пебрина”;

3. фактура за закупеното бубено семе или договор с притежателя на сертификата по т. 1, когато търговецът не е производител на семената.

Чл. 16

(отменен)

(1) Обектите за отглеждане на селскостопански животни, предназначени за животновъдния пазар се регистрират по реда на този закон.

(2) Регистрацията по ал. 1 се извършва в областните дирекции „Земеделие и гори“ към Министерството на земеделието и горите.

(3) Условията, редът за регистрация и заличаването от регистъра по ал. 2 се определят с наредба, издадена от министъра на земеделието и горите.

Чл. 17

(отменен)

Обектите по чл. 16, ал. 1 трябва да отговарят на:

1. условията, специфични за всеки вид, порода, хибрид и категория животни, съгласно зоотехническите и зоохигиенните изисквания;

2. ветеринарно-санитарните изисквания за опазване здравето на селскостопанските животни и на хората;

3. условията за хуманно отношение към селскостопанските животни;

4. условията за безопасна експлоатация и противопожарна охрана;

5. условията за здравна защита на населените места и саниране на околната среда.

Чл. 18

(1) Всички породи животни в Република България формират генетичните ресурси в животновъдството.

(2) Породите селскостопански животни се класифицират, както следва:

1. местни (автохтонни);

2. локално адаптирани и новосъздадени;

3. трансгранични;

4. интродуцирани;

5.

(3) В зависимост от рисковия статус местните и локално адаптираните породи селскостопански животни се класифицират, както следва:

1. изчезнали породи;

2. изчезващи породи;

3. застрашени от изчезване;

4. незастрашени от изчезване.

(4) Най-ценната в развъдно отношение част от всяка порода формира нейния генофонд, а съвкупността от генофонда на всички породи формират националния генофонд.

(5) Националният генофонд се структурира по видове и породи селскостопански животни.

(6) Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството създава и поддържа:

1. база данни за произхода на мъжките разплодни животни, установен със зоотехнически сертификат или чрез ДНК анализ;

2. регистър на мъжките разплодни животни и регистър на развъдните стада от националния генофонд, които се актуализират по предложение на развъдните организации и се одобряват със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството.

Чл. 18а

(1) Управлението и съхранението на генетичните ресурси в животновъдството се осъществяват от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството.

(2) Национален координатор по генетичните ресурси в животновъдството е изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството.

(3) Към националния координатор по генетичните ресурси в животновъдството се създава национален съвет по генетични ресурси.

(4) В състава на националния съвет по генетични ресурси се включват председатели на развъдни организации, представители на развъдни организации – зооинженери, на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството и на дирекцията по чл. 3, ал. 2, т. 1, както и представители на науката от висши училища и от Селскостопанската академия.

(5) Работата на националния съвет по ал. 3 се урежда с правилник, издаден от министъра на земеделието.

(6) Националният съвет по генетични ресурси е органът, който удостоверява статуса на местните породи като застрашени по смисъла на чл. 2, параграф 24 от Регламент (ЕС) 2016/1012, при условия и по ред, определени в правилника по ал. 5.

Чл. 19

Ветеринарномедицинското обслужване и контрол и профилактиката в животновъдството се осъществяват по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 20

Развъдната дейност в животновъдството включва:

1. идентификация и регистрация на животните за нуждите на селекцията;

2. контрол на биологичните, стопанските и продуктивните признаци – обект на селекция, като качественият им анализ се определя в независими акредитирани лаборатории;

3. определяне на развъдната стойност на животните;

4. отбор на животни за разплод;

5. подбор с прилагане на различни методи на развъждане;

6. водене на зоотехнически регистър и друга зоотехническа документация;

7. водене на родословна книга;

8. издаване на зоотехнически сертификат;

9. репродукция.

Чл. 21

(отменен)

Репродукцията в животновъдството се състои в поддържане и увеличаване броя на селскостопанските животни чрез:

1. производство на елитни и с висока развъдна стойност индивиди;

2. производство на сперма, яйцеклетки и ембриони;

3. извършване на специфично видово заплождане чрез естествено покриване, изкуствено осеменяване, трансплантация на ембриони и заплождане ин витро.

Чл. 21а

(отменен)

Селекцията и възпроизводството при птици се осъществяват по видове и линии в зависимост от поставената цел при условия и по ред, определени в наредбите по чл. 8, ал. 6.

Чл. 22

Дейностите по чл. 20 имат за цел:

1. съхранение на генофонда и генетично усъвършенстване на породи селскостопански животни, линии и хибриди;

2. отглеждане, развъждане и устойчиво развитие на съществуващите породи селскостопански животни, линии и хибриди;

3.

3. възстановяване на породи селскостопански животни;

4. създаване на нови породи.

Чл. 23

(1) Дейностите по чл. 20 се извършват от специалисти-зооинженери, които имат сключен договор с развъдната организация.

(2) Дейностите по чл. 20, т. 2 и 3 могат да се извършват и от лица, упълномощени от развъдните организации съгласно изискванията на чл. 8, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2016/1012.

(3) Условията и редът за извършване на дейности по чл. 20 се определят с наредбите по чл. 8, ал. 8.

Чл. 24

(1) Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството изгражда и поддържа информационна система за осъществяване на контрола по чл. 47, т. 3.

(2) За изграждането и функционирането на информационната система по ал. 1 развъдните организации представят информация в определен от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството срок и вид.

(3) Развъдните организации са длъжни да заявят в Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството всяка промяна в обстоятелствата по ал. 2 в едномесечен срок от настъпването им.

Чл. 25

Чистопородните разплодни животни и изходните линии при птици се идентифицират и вписват в родословни книги.

Чл. 26

Кръстоските, хибридите, репродуктивните стада свине и родителските стада при птиците се вписват в зоотехнически регистри или книги.

Чл. 27

(1) Родословните книги и зоотехническите регистри се водят от развъдни организации, получили разрешение по реда на чл. 30б, ал. 1, а зоотехническите книги - от специалисти или фермери в развъдните стопанства.

(2) При чистокръвните и полукръвните чуждестранни породи коне, за които важат общи международни изисквания, родословните книги се водят от развъдни организации, одобрени със заповед на министъра на земеделието.

(3) Развъдните организации не могат да откажат вписването в родословните книги на чистопородни разплодни животни и регистрирани еднокопитни, ако те произхождат от друга държава - членка на Европейския съюз, при условие че животните отговарят на изискванията, определени в Регламент (ЕС) 2016/1012.

Чл. 28

(1) Критериите, на които трябва да отговарят чистопородните, чистолинейните и регистрираните еднокопитни животни за разплод, за да бъдат вписани в родословните книги, се определят по недискриминационен начин и са:

1. произход, определен в съответствие с правилата за водене на родословната книга;

2. идентифициране след раждане или излюпване съгласно правилата за водене на родословната книга;

3.

(2) Условията и редът за вписване в родословните книги, както и в зоотехническите регистри и книги, за определянето на развъдната стойност на животните за разплод, се определят с наредбите по чл. 8, ал. 8.

Чл. 29

(1) За признаване на развъдната организация се подава заявление до министъра на земеделието, към което се прилагат:

1. проект на развъдна програма за всяка отделна порода, линия или хибрид, който съдържа:

2. списък с брой на разплодните животни и местонахождение на стадата, включени в развъдната програма, който доказва, че организацията ще работи с достатъчна по обем популация за осъществяване на развъдната програма за усъвършенстване или за запазване на породата;

3. списък с имената на членуващите в организацията, подписан от всички членове;

4. декларация с имената на лицата по чл. 23, както и документи, които удостоверяват професионалната им квалификация;

5. опис на техническото оборудване и съоръжения, който доказва възможност за ефективно извършване на дейността;

6. декларация, че организацията може да извършва необходимите проверки за регистриране на родословие;

7. декларация, че организацията ще регистрира произхода на животните;

8. декларация, че организацията може да използва данните за качествата на животните, необходими за осъществяване на развъдната програма за усъвършенстването на породата или за запазването й;

9. набор от правила (инструкция), относно:

10. процедурен правилник, с който се определят правата и задълженията на членовете в съответствие с чл. 13 и 14 от Регламент (ЕС) 2016/1012, редът за уреждане на споровете, както и условията за спазване на принципа на недискриминация.

(2) Заявлението по ал. 1 се подава лично или чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор.

(3) Министърът на земеделието и горите не допуска дискриминация при признаването на развъдни организации и издаването на разрешение за извършване на развъдна дейност.

(3)

(4)

(4) При провеждането на развъдна програма, одобрена от друга държава – членка на Европейския съюз, се прилагат разпоредбите на чл. 12 от Регламент (ЕС) 2016/1012.

(5)

Чл. 29а

(1) Министърът на земеделието и горите назначава със заповед комисия, която в 5-месечен срок от подаване на заявлението по чл. 29, ал. 1 разглежда приложените към него документи и представя доклад на министъра на земеделието и горите с предложение за признаване или за отказ от признаване на организацията за развъдна и за издаване на разрешение.

(2) Комисията по ал. 1 включва представители на Министерството на земеделието и горите, на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството и научни работници – експерти в областта на развъждането на съответния вид животни.

(3) След издаването на заповедта по ал. 1 Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството извършва проверка на място относно декларираните обстоятелства по чл. 29, ал. 1 и представя доклад на комисията.

(4) Когато са налице основания за постановяване на отказ, комисията по ал. 1 писмено уведомява заявителя за мотивите за отказ при спазване на чл. 5 от Регламент (ЕС) 2016/1012.

(5) Министърът на земеделието и горите издава правилник за организацията и дейността на комисията по ал. 1.

Чл. 29б

(1) Министърът на земеделието, храните и горите със заповед признава или мотивирано отказва признаването на организацията като развъдна.

(2) Министърът на земеделието, храните и горите отказва да признае организацията като развъдна, когато:

1. представените документи не отговарят на изискванията на чл. 29, ал. 1;

2. се установи несъответствие между представените документи по чл. 29, ал. 1, т. 3 – 6 и фактическите обстоятелства.

Чл. 30

(1) Заповедта по чл. 29б, ал. 1 се съобщава на заявителя по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(2) Отказът подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд.

(3) Организация, на която е отказано признаването като развъдна, може да кандидатства отново една година след влизането в сила на заповедта за отказ.

Чл. 30а

След признаването на организацията за развъдна комисията по чл. 29а, ал. 1 разглежда развъдната програма и представя доклад на министъра на земеделието с предложение за одобряване или за отказ от одобряване на развъдната програма и за издаване или за отказ от издаване на разрешение за извършване на развъдна дейност от развъдната организация.

Чл. 30б

(1) Министърът на земеделието, храните и горите със заповед одобрява развъдната програма и издава разрешение за извършване на развъдна дейност от развъдната организация или прави мотивиран отказ.

(2) Министърът на земеделието, храните и горите отказва да одобри развъдната програма и да издаде разрешение за извършване на развъдна дейност, когато:

1. развъдната програма застрашава запазването и/или развитието на породата;

2. са налице обстоятелства, които застрашават изпълнението на одобрена развъдна програма на съществуваща организация по отношение на:

3. при проверката на място се установи несъответствие между представените документи по чл. 29, ал. 1, т. 1 и 2 и фактическите обстоятелства.

(3) При наличие на основание по ал. 2, т. 2 се изисква становище от развъдната организация с одобрена развъдна програма и комисията може да вземе предвид:

1. броя на вече одобрените развъдни програми за съответната порода;

2. размера на популациите за разплод, обхванати от вече одобрените развъдни програми;

3. достигнатия генетичен принос от развъдни програми за същата порода в други държави членки или в трети страни.

Чл. 30в

(1) Заповедта по чл. 30б, ал. 1 се съобщава на заявителя по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(2) Отказът подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Върховния административен съд.

(3) При постановен отказ по чл. 30б, ал. 2 развъдната организация може да представи развъдна програма за същата порода в 6-месечен срок от издаването на заповедта съгласно чл. 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1012. Развъдната програма се разглежда и одобрява по реда на чл. 30а и 30б.

(4) След изтичането на срока по ал. 3 организацията се заличава от списъка по чл. 31, ал. 1 при спазване на чл. 6, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1012.

(5) Организация, която е заличена от списъка по реда на ал. 4 или на която е отказано одобряването на развъдната програма, може да кандидатства отново една година след заличаването, съответно след влизането в сила на заповедта за отказ.

Чл. 30г

(1) Разрешението по чл. 30б, ал. 1 се издава за срок 10 години.

(2) След изтичането на срока на разрешението развъдната организация, призната със заповед по чл. 29б, ал. 1, може да подаде заявление за неговото подновяване, към което прилага документите по чл. 29, ал. 1, т. 1 и 2.

(3) В случаите по ал. 2 не се прилагат чл. 29б и 30.

Чл. 30д

(1) За промяна на одобрена развъдна програма съответната развъдна организация подава заявление до министъра на земеделието, към което се прилагат:

1. мотиви, наложили промяната;

2. проект на измененията в развъдната програма;

3. списък с брой на разплодните животни и местонахождение на стадата, когато изменението на развъдната програма го налага;

4. копие от протокол на общото събрание, на което е взето решение за промяна на развъдната програма;

5. резултат от оценка на развъдна стойност, доказващ нуждата от промяната и очакваните резултати – при промяна на селекционната цел.

(2) Заявлението по ал. 1 се подава лично или чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор.

(3) Министърът на земеделието, храните и горите назначава със заповед комисия, която в срок два месеца от подаването на заявлението по ал. 1 разглежда приложените документи и представя доклад с предложение за приемане на промените в одобрената развъдна програма или прави мотивиран отказ.

(4) Комисията по ал. 3 може да извърши проверка на място относно декларираните обстоятелства по ал. 1.

(5) Министърът на земеделието, храните и горите със заповед одобрява или отказва да одобри промяна на развъдната програма:

1. в случаите по чл. 30б, ал. 2, т. 1 и 2;

2. когато при проверка на място се установи несъответствие между представените документи по ал. 1 и фактическите обстоятелства.

(6) Заповедта по ал. 5 се съобщава на заявителя по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(7) Отказът подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Върховния административен съд.

Чл. 31

(1) Министерството на земеделието, храните и горите поддържа и публикува на интернет страницата си актуален списък на издадените разрешения по чл. 30б, ал. 1 съгласно Приложението на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/716 на Комисията от 10 април 2017 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 2016/1012 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на образците, които да се използват за информацията, която се включва в списъците на признати развъдни сдружения и развъдници (ОВ, L 109/1 от 26 април 2017 г.).

(2)

1. наименование и координати за връзка с развъдната организация;

2. дата на одобрение и номер на разрешението;

3. наименование на породата или породите, за които се осъществява развъдната програма.

(3) Председателите на развъдните организации са длъжни да заявят в Министерството на земеделието и храните всяка промяна в обстоятелствата отразени в списъка по ал. 1 в едномесечен срок от настъпването й.

(4) Министерството на земеделието, храните и горите предоставя на Европейската комисия информация от списъка по ал. 1.

Чл. 32

(отменен)

(1) Разрешението се отнема, когато се установи, че са нарушени едно или няколко от изискванията на чл. 29, ал. 1 и/или не се изпълнява селекционната програма.

(2) Отнемането на разрешението подлежи на обжалване по реда на чл. 30, ал. 2.

(3) В случаите по ал. 1 развъдната асоциация се заличава служебно от регистъра и се отнема правото на ползване и управление върху предоставеното за осъществяване на дейността имущество.

Чл. 32а

(1) Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството извършва проверки на дейността на развъдните организации, получили разрешение по чл. 30б, ал. 1, като:

1. дава предписания и определя срок за отстраняване на допуснатите пропуски и нарушения;

2. издава актове за установяване на административни нарушения;

3. прави предложение за отнемане на разрешението за извършване на развъдна дейност.

(2) Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството изготвя доклад до министъра на земеделието с предложение за отнемане на разрешението за извършване на развъдна дейност, когато се констатира липса на дейност, нарушения, свързани с неизпълнение на развъдната програма или неизпълнение на предписанията по ал. 1, т. 1.

(3) Министърът на земеделието и храните отнема разрешението на развъдната организация за извършване на развъдна дейност или ограничава неговия обхват, когато развъдната организация:

1. не е започнала да осъществява развъдна дейност с породата, за която е получила разрешение;

2. застрашава с дейността си съществуването на породата;

3. не предоставя информация на контролните органи;

4. дискриминира своите членове;

5. неправомерно изразходва финансовите средства, предоставени й от държавата.

(4) Отнемането на разрешението може да се обжалва по реда на чл. 30, ал. 2.

(5) В случаите по ал. 2 и 3 министърът на земеделието и горите може със заповед да заличи развъдната организация от регистъра и да отнеме правото на субсидиране, както и правото на ползване и управление върху предоставеното за осъществяване на дейността имущество.

Чл. 33

(отменен)

(1) Получаването, обработката и съхранението на сперма, трансплантацията на яйцеклетки и ембриони се извършват само в центрове за изкуствено осеменяване, в центрове за съхранение на сперма и в центрове за трансплантация на ембриони, одобрени и регистрирани от Българската агенция по безопасност на храните съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност.

(2) За нуждите на селекцията и репродукцията Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството използва информацията от регистъра съгласно чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

(3) Продуктите по ал. 1 се използват само при наличието на зоотехнически сертификат за разплодника, от който са получени.

(4) Мъжки разплодници се използват за естествено покриване при наличие на ветеринарномедицински и зоотехнически сертификат.

Чл. 34

(отменен)

(1) След подаване на заявлението и документите по чл. 33 упълномощени от министъра на земеделието и горите лица извършват проверка на място за установяване на съответствието на представената документация с фактическите условия за извършване на дейностите по получаване, обработка, съхранение на сперма и съхранение и трансплантация на яйцеклетки и ембриони.

(2) Когато при проверката не се установи необходимото съответствие по ал. 1 или е установен пропуск в представената документация, лицето се уведомява писмено за това и му се дава указание за отстраняването им. В тези случаи срокът по ал. 3 спира да тече от деня на уведомяването до отстраняване на несъответствието или пропуските.

(3) В двумесечен срок от постъпване на заявлението и на документите по ал. 1 министърът на земеделието и горите издава разрешение или отказва издаването му с мотивирано решение.

(4) Разрешението се дава за срок 10 години, като срокът може да бъде подновен при спазване на условията и по реда на ал. 1 – 3.

Чл. 35

(отменен)

В Министерството на земеделието и горите се води регистър на издадените разрешения, който съдържа:

1. име на лицето, получило разрешението, номер и дата на разрешението;

2. местонахождение на центъра за получаване, обработка и съхранение на сперма, трансплантация на яйцеклетки и ембриони;

3. дата на заличаване на разрешението от регистъра.

Чл. 36

(отменен)

(1) Разрешението се отнема, когато се установи, че са нарушени едно или няколко от изискванията по чл. 33.

(2) Отказът да бъде издадено разрешение по чл. 34, ал. 3, както и отнемането на разрешението подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Върховния административен съд.

(3) В случаите по ал. 1 лицето се заличава служебно от регистъра.

Чл. 37

(отменен)

(1) Лицата, получили разрешение по чл. 33, имат право да:

1. предоставят сперма за изкуствено осеменяване, която се придружава от документи, удостоверяващи зоотехническите и ветеринарно-санитарните ѝ качества;

2. контролират използването на мъжки разплодници за производство на свежа сперма при наличие на зоотехнически и ветеринарномедицински сертификати;

3. предоставят яйцеклетки и ембриони, които се придружават от документи, удостоверяващи зоотехническите и ветеринарно-санитарните им качества.

(2) Мъжки разплодници се използват за естествено покриване при наличие на ветеринарномедицински и селекционен сертификат.

Чл. 38

(отменен)

Условията и редът, при които се извършват селекция и репродукция на пчелни майки, чистопородно и хибридно бубено семе, се определят с наредби на министъра на земеделието и горите.

Чл. 38а

(1) Производството, обработката и съхраняването на сперма, трансплантацията на яйцеклетки и ембриони се извършват само в центрове за изкуствено осеменяване, в центрове за съхранение на сперма и в центрове за трансплантация на ембриони, одобрени и регистрирани от Българската агенция по безопасност на храните съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност.

(2) За нуждите на селекцията и репродукцията Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството използва информацията от регистъра по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

(3) Продуктите по ал. 1 се използват само при наличие на:

1. зоотехнически сертификат за разплодното животно, от което са получени;

2. одобрение от развъдната организация, извършваща развъдна дейност със съответната порода, линия или хибрид.

(4) Мъжки разплодници се използват за естествено покриване при наличие на:

1. ветеринарномедицински и зоотехнически сертификат;

2. одобрение за разплод от развъдната организация.

Чл. 38и

(отменен)

(1) Търговията с кланични трупове от зайци се извършва след тяхното окачествяване в кланици от лица, които притежават свидетелство за окачествител. Свидетелствата се издават от Националния център за аграрни науки и/или от продуктов борд след проведен курс на обучение и успешно положен изпит.

(2) Програмата за обучение и за провеждане на изпит се изготвя от Националния център за аграрни науки и/или от продуктовия борд и се одобрява от министъра на земеделието и горите.

(3) Министерството на земеделието и горите води регистър на окачествителите, завършили квалификационен курс за класификация и окачествяване на заешко месо и разфасовки.

Чл. 39

(1) Предлагането на пазара на живи животни се извършва на пазари и тържища, във ферми и стопанства при спазване изискванията на този закон и на Закона за ветеринарномедицинската дейност.

(2)

(3)

Чл. 39а

(1) Предлагането на пазара на чистопородни разплодни животни, хибриди, регистрирани еднокопитни, сперма, яйцеклетки и ембриони не може да се забранява или ограничава на зоотехнически и генеалогични основания, освен на основанията, произтичащи от този закон и наредбите по чл. 8, ал. 8.

(2)

(3) Предлагането на чистопородни разплодни животни, хибриди, сперма, яйцеклетки и ембриони на територията на Република България се извършва при наличие на зоотехнически сертификат. При предлагане на пазара на регистрирани еднокопитни те се придружават от идентификационен документ (паспорт).

(4) Условията и редът за предлагане на пазара на еднокопитни, предназначени за състезания, и редът за участието им в тези състезания се определят с наредба по чл. 8, ал. 8.

(5) Документите по ал. 3 се издават от развъдните организации, а при чистокръвните породи коне - от организации, одобрени със заповед на министъра на земеделието и горите.

(6) Когато се застрашава съществуването на породите животни по чл. 18, ал. 3, т. 2 и 3, министърът на земеделието и горите по предложение на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството със заповед може да забрани или ограничи износа.

(7) Копие от документите по ал. 3, издадени извън територията на Република България, се предоставят на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството.

Чл. 40

(отменен)

Условията и редът за издаването на зоотехнически сертификат по чл. 39, ал. 2 се определят с наредбите по чл. 8, ал. 6.

Чл. 41

(отменен)

Търговията с животинска продукция се осъществява при наличие на ветеринарномедицински сертификат.

Чл. 42

(отменен)

Временни органичения при търговия със селскостопански животни се налагат при спазване изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 43

Внасянето от трети страни на чистопородни разплодни животни, хибриди и регистрирани еднокопитни се допуска, при условие че животните са:

1. вписани в родословна книга или в зоотехнически регистър на страна износител, които се водят от развъдна организация, отговаряща на изискванията на чл. 44а;

2. придружени със зоотехнически сертификат, идентификационен документ (паспорт) при еднокопитните, доказващ произхода и продуктивните им качества;

3. придружени с ветеринарномедицински сертификат съгласно чл. 56, ал. 1, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност;

4. придружени с документ, доказващ, че чистопородните разплодни животни, хибриди и регистрирани еднокопитни ще бъдат вписани в родословна книга или в зоотехнически регистър, водени в Европейската общност, след изтичането на карантинния период.

Чл. 44

(1) Внасянето на яйцеклетки и ембриони в страната от трети страни се осъществява при спазване на следните изисквания:

1. яйцеклетките и ембрионите да произхождат от животно, което е вписано в родословна книга или в зоотехнически регистър на страната износител, които се водят от развъдна организация, отговаряща на изискванията на чл. 44а;

2. яйцеклетките и ембрионите да са придружени от зоотехнически и ветеринарномедицински сертификати.

(2) Внасянето на сперма в страната от трети страни се осъществява при спазване на следните изисквания:

1. да произхожда от животно, което е вписано в родословна книга или в зоотехнически регистър на страната износител, които се водят от развъдна организация, отговаряща на изискванията на чл. 44а;

2. да произхожда от животно, което е било предмет на контрол на продуктивните качества и има определена развъдна стойност;

3. да е придружена от зоотехнически и ветеринарномедицински сертификати.

(3) Вносителят организира съхраняването на внесените сперма, яйцеклетки и ембриони при спазване на Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 44а

(1) Вносът по чл. 43 и 44 е възможен, когато развъдната организация, контролираща животните, е в списъка, съставен от компетентните органи на третата страна и представен на Европейската комисия.

(2) Министърът на земеделието и горите може да отправи мотивирано искане до Европейската комисия за въвеждане на допълнителни изисквания за внасяне от трети страни на чистопородни разплодни животни, хибриди, регистрирани еднокопитни, сперма, яйцеклетки и ембриони освен определените в чл. 43 и 44.

Чл. 44б

(1) Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството контролира:

1. внасянето на разплодни животни, сперма, яйцеклетки и ембриони от трети страни и издава удостоверения на вносителя;

2. изнасянето на застрашени от изчезване и изчезващи породи от територията на страната и получава уведомления от износителя.

(2) Условията и редът за провеждане на контрола по ал. 1 се определят с наредба на министъра на земеделието и горите.

Чл. 45

(1) Органите на държавния контрол в животновъдството осъществяват контрол върху производството, развъдната дейност и предлагането на пазара на селскостопански животни, сперма, яйцеклетки и ембриони.

(2) На контрол подлежат развъдните организации и обектите по, чл. 14ж, чл. 15, ал. 2,, чл. 38а, ал. 1.

(3) Официалният контрол и другите официални дейности по този закон, осъществявани от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството и от органите на Българската агенция по безопасност на храните по Закона за ветеринарномедицинската дейност, се извършват по реда на Регламент (EС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (EО) № 396/2005, (EО) № 1069/2009, (EО) № 1107/2009, (EС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (EО) № 1/2005 и (EО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/EО, 1999/74/EО, 2007/43/EО, 2008/119/EО и 2008/120/EО на Съвета, и за отмяна на регламенти (EО) № 854/2004 и (EО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/EО, 96/93/EО и 97/78/EО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета (ОВ, L 95/1 от 7 април 2017 г.), Регламент (ЕС) 2016/1012, Закона за управление на агрохранителната верига, този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането им.

Чл. 46

Контролът включва:

1. проверка на състоянието и начина на използване на сградите, инсталациите и техническото оборудване, свързани с производството, развъдната дейност и предлагането на пазара на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони;

2. вземане на проби за извършване на анализи и изследвания;

3. проверка на документацията по извършваната дейност;

4.

5. проверка на съответствието на храненето и технологията на отглеждане с потребностите на съответния вид, порода и категория селскостопански животни;

6. проверка на състоянието на животните.

Чл. 46а

Контролът върху развъдната дейност включва проверка за спазване изискванията на наредбите по чл. 8, ал. 8, чл. 39а и чл. 44б, ал. 2.

Чл. 47

Контролът се осъществява от:

1.

2. областните дирекции “Земеделие” - за обектите по, чл. 14ж, чл. 15, ал. 2 и чл. 15а;

3. Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството – за развъдните организации и дейностите по чл. 46 и 46а при условия и по ред, определени с наредби на министъра на земеделието.

4. органите на държавен контрол по Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 48

Контролните органи имат право:

1. на свободен достъп и проверки в контролираните обекти;

2. да изискват данни за контрола на селекционните показатели и установените развъдни стойности, в това число за методите на постигането им;

3. да изискват данни за условията за отглеждане на животни и за производство на животинска продукция;

4. да получават информация и да анализират спазването на изискванията за разделно изкупуване на чистопородни разплодни животни и хибриди;

5. да осъществяват контрол върху качеството на произведените сперма, яйцеклетки и ембриони, да контролират условията за тяхното съхраняване и реда за използване на мъжки разплодници за естествено покриване;

6. да дават задължителни предписания за отстраняване на допуснатите нарушения;

7. да съставят актове за констатираните административни нарушения.

Чл. 49

Лицата, подлежащи на контрол, са длъжни да осигуряват на органите по чл. 47 достъп до контролираните обекти, да им съдействат и да изпълняват техните предписания.

Чл. 50

(отменен)

(1) Лице, което отглежда селскостопански животни, предназначени за пазара, в обекти, които не са регистрирани по чл. 16, се наказва с глоба от 100 до 900 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 900 до 1500 лв.

Чл. 51

(отменен)

(1) Лице, което наруши изискванията на чл. 14 и 15, се наказва с глоба от 200 до 300 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 800 лв.

Чл. 51а

(отменен)

(1) Който означава биологичния начин на производство върху животински продукти и храни от животински произход, които не са произведени при спазване на правилата за биологично производство, не е осъществен контрол и не е издаден сертификат, в нарушение на чл. 14, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.

(3) Продуктите по ал. 1 се отнемат в полза на държавата.

Чл. 51б

(отменен)

Лице, което без разрешение по чл. 14а, ал. 1 осъществява контрол върху биологичното производство, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 51в

(1) Лице, което произвежда и/или предлага на пазара чистопороден и хибриден разплоден материал в нарушение на правилата по чл. 15, ал. 1, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв.

(2) Лице, което произвежда чистопороден и хибриден разплоден материал, без да е регистрирано, в нарушение на чл. 15, ал. 2, се наказва с имуществена санкция в размер от 1500 до 3000 лв.

Чл. 51г

(1) Лице, което произвежда и/или предлага на пазара чистопородни и хибридни яйца на копринената пеперуда в нарушение на правилата по чл. 15а, ал. 1, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв.

(2) Лице, което произвежда чистопородни и хибридни яйца на копринената пеперуда, без да е регистрирано по чл. 15а, ал. 2, се наказва с глоба от 500 лв.

(3) Когато нарушенията по ал. 1 и 2 са извършени от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв.

Чл. 52

(1) Лице, което предоставя сперма за изкуствено осеменяване, яйцеклетки, ембриони и мъжки разплодници за производство на сперма в нарушение на изискванията на чл. 38а, ал. 1, се наказва с глоба от 200 до 300 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 800 лв.

Чл. 53

(1) Лице, което допусне използването на мъжки разплодници за естествено покриване без наличие на ветеринарномедицински и зоотехнически сертификат в нарушение на чл. 38а, ал. 4, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 600 до 900 лв.

Чл. 53а

(отменен)

(1) За нарушения на правила, създадени по реда на чл. 38а - 38з, се налага глоба от 500 до 1500 лв., ако лицето не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.

(1) Който предлага на пазара на Република България чистопородни разплодни животни, еднокопитни, хибриди, сперма, яйцеклетки и ембриони в нарушение на изискванията на чл. 39а, ал. 3, се наказва с глоба от 1000 до 1500 лв. или с имуществена санкция в размер от 1500 до 2000 лв.

(2) Развъдна организация, която издаде документ в нарушение на чл. 39а, ал. 5, се наказва с имуществена санкция в размер от 1500 до 2000 лв.

Чл. 53а

Чл. 53б

(1) На развъдна организация, която не представя информацията по чл. 24, ал. 2, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 1500 лв.

(2) При повторно извършване на нарушението по ал. 1 имуществената санкция се налага в двоен размер.

Чл. 53в

(1) На развъдна организация, която не контролира селекционните признаци, заложени в развъдната програма по чл. 29, ал. 1, т. 2, буква „в“, се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 2500 лв.

(2) При повторно извършване на нарушението по ал. 1 имуществената санкция се налага в двоен размер.

Чл. 54

(1) Лице, което отказва или препятства изпълнението на дейностите на държавния контрол по чл. 46, се наказва с глоба от 300 до 400 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 800 до 1200 лв.

Чл. 55

(отменен)

На юридическо лице, което наруши разпоредбата на чл. 12, ал. 2, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 15 000 лв. и отнемане на правото на ползване и управление върху предоставеното за осъществяване на дейността имущество.

Чл. 56

(1) Лице, което укрива или предоставя невярна информация на контролните органи в нарушение на изискванията на чл. 24, ал. 2 и 3 и чл. 48, т. 2 – 4, се наказва с глоба от 400 до 600 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 1500 лв.

Чл. 57

При повторно извършване на нарушенията по чл. 51а - 56 предвидените глоби или имуществени санкции се налагат в двоен размер.

Чл. 58

(1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от лицата по чл. 47.

(2) Наказателните постановления се издават от министъра на земеделието и горите или от упълномощени от него длъжностни лица.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1

По смисъла на този закон:

1.

2.

3. „Възпроизводство“ е поддържане и увеличаване на определен брой селскостопански животни.

3а.

4. „Животински вид“ е популация от индивиди със сходни биологични качества, отделена от другите популации чрез една от формите на репродуктивна изолация.

5. „Животински продукти“ са месо, мляко, яйца кожи, пух, пчелен мед, вълна и пашкули.

5а.

6. „Зоотехнически сертификат“ е документ, който се издава на хартиен носител или в електронен вид за разплодни животни, сперма, яйцеклетки и ембриони и съдържа информация за техния произход, идентификация, продуктивност, генетична стойност и се изисква при предлагането на пазара.

6а. “Зоотехнически регистър” е книга, регистър или електронен регистър, който се води от развъдна организация, получила разрешение за извършване на развъдна дейност с хибридни свине и птици, и съдържа идентификационен номер на животното, дата на раждане, пол, порода, майка и баща на животното, собственик на фермата и населеното място (местоположението).

7. „Категория“ е група индивиди от една порода, разграничима на възрастов, физиологичен или развъден признак.

8. “Контрол на продуктивните качества” е процедура за определяне на величината на признаци, характеризиращи дадени продуктивни характеристики на едно животно при определени условия на отглеждане.

9. „Кръстоски“ са индивидите, получени при кръстосване на животни от различни породи.

10. „Линия“ е структурна единица на породата, която носи нейните особености, но има и собствени характерни белези.

11. „Отглеждане“ е комплекс от зоотехнически мероприятия, които осигуряват оптимален растеж, развитие и продуктивност на животните в съответствие с биологичните им особености.

12.

13.

14.

14а. “Племенно стадо” е стадо с чистопородни животни, в което се извършва развъдна дейност.

15.

15а.

16. „Повторно извършване на нарушение“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за нарушение от същия вид.

17.

18. „Порода“ е популация от животни от един вид с общ произход и еволюция, създадена от човека в определени еколого-стопански условия, притежаваща уникални биологични и стопански качества, които устойчиво се предават по наследство.

18а. „Представителни пазари“ са пазари, където се извършва предлагане на живи селскостопански животни и/или продукти от тях.

18б.

18в. „Застрашена от изчезване порода“ е местна порода по смисъла на чл. 2, параграф 24 от Регламент (ЕС) 2016/1012.

18г. “Изчезваща порода” е порода, при която общият брой на разплодни женски животни е по-малък от 100, а броят на разплодните мъжки животни е по-малък или равен на 5; или общият популационен размер е близък или малко над 100 и съществува тенденция към намаление и процентът на чистопородните женски е по-малък от 80 на сто.

18д. „Незастрашена от изчезване порода“ е порода, при която общият брой на разплодните женски животни е по-голям от 1000 или общият брой на разплодните мъжки животни е по-голям от 20.

18е.

18ж. „Местни породи“, наричани още „автохтонни“, са породи, произхождащи от приспособени към и използвани в определен географски район на страната.

18з. „Локално адаптирани породи“ са породи, създадени по определени развъдни схеми, които са били в страната достатъчно дълго време (повече от 5 генерации), за да могат да се адаптират към една или повече от традиционните производствени системи или географски район.

18и. „Новосъздадени породи“ са породи, създадени по определени развъдни схеми и признати от съответен компетентен орган в страната. Преобладаващият брой от животните, съставляващи породата, са в рамките на последните 5 генерации.

18к. „Трансгранични породи“ са местни породи, които съществуват в две или повече съседни страни в даден регион (на континента).

18л. „Интродуцирани породи“ са породи, които са внесени в страната с развъдна цел.

18м.

18н. „Изчезнала порода“ е порода, за която не съществува голяма възможност да бъде възстановена като жива популация. Изчезването е абсолютно, когато няма разплодни мъжки животни (сперма), разплодни женски животни (яйцеклетки), нито останали ембриони.

19. „Развъдни ферми и стопанства“ са ферми и стопанства за производство на чистопородни разплодни животни и хибриди, изпълняващи определени селекционни програми.

20. „Развъдна стойност“ е сумата от средния ефект на гените, които индивидът носи.

21. „Разплодно животно“ е животно, завършило своето физиологично и пълно развитие и годно за разплод.

22. “Родословна книга” е всяка книга, регистър или информационен носител, която се води от развъдна организация, получила разрешение по чл. 29 - 30б, и в която се вписват чистопородните разплодни животни и регистрирани еднокопитни с цел да се удостоверят произходът, продуктивността и развъдната им стойност, като се посочват всички известни техни родственици по възходяща линия.

23. „Развъдна програма“ е специализирана програма, регламентираща методите на селекция и определяне на развъдната стойност на отделните видове, породи и линии животни.

24. “Селскостопански животни” са говеда, биволи, овце, кози, еднокопитни, свине, птици, зайци, пчелни семейства и копринена пеперуда, отглеждани и развъждани със стопанска цел, както и каракачанско куче и българско овчарско куче, отглеждани със селскостопанско предназначение.

25.

25а.

26. „Стопанство“ е производствена единица за отглеждане на животни и за производство на животинска продукция.

27. „Трансплантация на ембриони“ е прехвърляне и трансплантиране на ембриони от едно женско животно на друго за доразвитие.

28. “Животновъдна ферма” е технически и икономически отделна стопанска единица, която има самостоятелно управление и чиято продукция се категоризира като животинска.

29. „Хибриди“ са кръстоски, получени в резултат на проведена хибридизация.

30. „Хибридизация“ е кръстосване на животни от специално създадени и изпитани по комбинативна способност породи и линии.

31. “Ценни породи” са породи с национална значимост, които имат стопанска и генетична стойност.

32. „Чистопороден и хибриден разплоден материал за развъждане“ са, чистопородни животни под селекционен контрол, които се използват за възпроизводство и снабдяване на стоковите стопанства с разплоден материал.

33. “Чистопородно разплодно животно” е контролирано разплодно животно, чиито родители, прародители и самото то са вписани или регистрирани в родословната книга на съответната порода и което отговаря на изискванията да бъде регистрирано в родословната книга.

34. „Чистопородно развъждане“ е възпроизводство на животни в рамките на породата.

35. “Биологично производство” е специален начин на земеделско производство, опазващо околната среда и нейните компоненти чрез намаляване и забрана за използване на вещества и процедури, които имат отрицателно въздействие върху нея или увеличават риска от замърсяване на хранителната верига и осигуряват спазването на специално установени правила и стандарти при отглеждането на животните.

36. „Зоотехническа книга“ е книга, дневник или друг носител на информация, в който се вписват данни за ражданията, запложданията и движението на животните в стада, включени в развъдни програми. Зоотехническата книга се води от собственика или от определено от него лице по образец, утвърден от развъдната организация.

37. „Развъдна организация“ е организация по смисъла на чл. 2, параграфи 5 и 6 от Регламент (ЕС) 2016/1012.

38. “Вписани еднокопитни” са еднокопитните, регистрирани вече в една родословна книга и включени в друга такава книга според целите на селекционната програма.

39. “Генеалогични основания” са основания, доказващи произхода на чистопородните животни и хибриди.

40.

41. “Трета страна” е всяка държава, която не е членка на Европейския съюз.

42.

43. “Независима акредитирана лаборатория” е лаборатория, която не е собственост на млекопроизводител или млекопреработвател или на свързани с тях лица по смисъла на § 1 от Търговския закон.

44.

45. „Животновъден обект“ е всяко териториално обособено място, на което се отглеждат селскостопански животни.

46. „Ферма“ е животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за предлагане на пазара.

47. „Лично стопанство“ е животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация.

48. „Собственик на селскостопански животни“ е физическо лице, едноличен търговец или юридическо лице, което притежава документи, доказващи собствеността върху животните.

49. „Собственик на животновъден обект“ е физическо лице, едноличен търговец или юридическо лице, което притежава документи, доказващи собствеността и/или правото на ползване върху обекта.

50. „Национална генетична банка“ е националният генетичен ресурс, включващ сперма, яйцеклетки, ембриони, тъканни култури и носители на генетична информация от породи селскостопански животни, съхранявани в Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството.

§ 1а

Този закон въвежда разпоредбите на чл. 2, 4 и 8 от Директива 2008/73/ЕО на Съвета от 15 юли 2008 г. за опростяване на процедурите по вписване и публикуване на информация във ветеринарната и зоотехническата област и за изменение на директиви 64/432/ЕИО, 77/504/ЕИО, 88/407/ЕИО, 88/661/ЕИО, 89/361/ЕИО, 89/556/ЕИО, 90/426/ЕИО, 90/427/ЕИО, 90/428/ЕИО, 90/429/ЕИО, 90/539/ЕИО, 91/68/ЕИО, 91/496/ЕИО, 92/35/ЕИО, 92/65/ЕИО, 92/66/ЕИО, 92/119/ЕИО, 94/28/EO, 2000/75/EO, Решение 2000/258/ЕО и директиви 2001/89/EO, 2002/60/ЕО и 2005/94/EO (ОВ, L 219/40 от 14 август 2008 г.).

§ 2

В срок две години от влизането на закона в сила заварените станции за изкуствено осеменяване и станциите за трансфер на ембриони привеждат дейността си в съответствие с изискванията на закона.

§ 3

В срок шест месеца от влизането на закона в сила заварените развъдни асоциации привеждат дейността си в съответствие с изискванията на закона.

§ 4

Министърът на земеделието и горите може да предоставя на животновъдни организации безвъзмездно право на ползване и управление върху имуществото, останало след приключване на ликвидацията на Националната служба за селекция и репродукция в животновъдството.

§ 5

Законът влиза в сила в едномесечен срок от обнародването му в „Държавен вестник“.

§ 6

Изпълнението на закона се възлага на министъра на земеделието и горите.