Наредба № 44 от 20 април 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти

Чл. 1

(1) Тази наредба урежда:

1. ветеринарномедицинските, включително зоохигиенните изисквания към животновъдни обекти за отглеждане на селскостопански животни, охлюви, калифорнийски червеи и към люпилни за птици;

2. задълженията на собствениците на животновъдните обекти и люпилните за птици за изпълнение на изискванията по т. 1.

(2) Разпоредбите на наредбата с изключение на чл. 11, ал. 5 не се прилагат:

1. за обекти на физически лица, в които се отглеждат за лични нужди до:

2. при целогодишно пасищно отглеждане на ЕПЖ, ДПЖ и еднокопитни животни от местни, застрашени от изчезване и изчезващи породи, включени в списък, подаван ежегодно от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството, утвърден със заповед на министъра на земеделието и храните;

3. при целогодишно пасищно отглеждане на месодайни породи ЕПЖ и/или ДПЖ;

4. за животновъден обект – пасище.

Чл. 2

(1) Животновъдните обекти се изграждат според вида на животните и целта, за която се отглеждат.

(2) При отглеждане до 10 броя ЕПЖ с приплодите им до едногодишна възраст, до 50 броя ДПЖ с приплодите им до 6-месечна възраст, до 10 броя еднокопитни с приплодите им до едногодишна възраст, до 120 броя зайци, до 350 броя кокошки носачки, до 500 броя бройлери не се спазват изисквания за минимални разстояния между два различни обекта, а се спазват само изискванията по чл. 3, ал. 1, т. 3, чл. 4, ал. 1, т. 2, 3 и 5, чл. 9, ал. 1, т. 1, 3 и 7, чл. 10, т. 2, 3, 4, и 5.

Чл. 3

(1) Теренът за изграждане на нови животновъдни обекти отговаря на следните изисквания:

1. има наклон не по-малък от 1 % и е най-малко на 2 m над нивото на подпочвените води, ако няма изградени дренажни съоръжения;

2. е съобразен със следните минимални разстояния между два различни обекта, отглеждащи един и същ вид животни:

3. е на достатъчно отстояние от индустриални предприятия, чието производство е свързано с отделяне в атмосферата на високи концентрации на вещества, вредни за здравето на животните.

(2)

(3)

(4) Не се допуска в бялата зона на животновъдния обект да се изграждат предприятия за обезвреждане на отпадъци.

(5) Не се допуска строителство на рибовъдни обекти в зони, използвани за питейна вода, и в района на хвостохранилища и други предприятия, отделящи вредни емисии във вододайната зона.

(6) Разстоянията по ал. 1, т. 2 се измерват между оградите на животновъдните обекти за отглеждане на птици и свине, а за всички останали животновъдни обекти, отглеждащи един и същи вид животни – между сградите за отглеждане на животните.

(7) Разстоянията между животновъдни обекти за отглеждане на различни видове животни e най-малко 25 м, измерено между сградите на животновъдните обекти, когато в тях се отглеждат над 10 броя ЕПЖ с приплодите им до едногодишна възраст, 50 броя ДПЖ с приплодите им до 6-месечна възраст, 10 еднокопитни с приплодите им до едногодишна възраст, 120 броя зайци, 350 броя кокошки носачки и 500 броя бройлери.

(8) В животновъдните обекти се допуска разширение на сградите за отглеждане на животните, както и разширение на самите обекти, само при условие че не се нарушават изискванията на тази наредба за разстоянията между обектите.

(9) В животновъдните обекти на един собственик или ползвател се допуска:

1. едновременно отглеждане на животните по чл. 2, ал. 2;

2. едновременно отглеждане само на ЕПЖ и ДПЖ и еднокопитни животни извън случаите на чл. 2, ал. 2;

3. едновременно отглеждане на селскостопански животни и калифорнийски червеи с изключение на свободно отглеждане на птици и свине от източнобалканската порода;

4. едновременно отглеждане на всички видове животни, които се използват за научни изследвания, учебни цели в учебни заведения, университети и поделения на Селскостопанс-ката академия.

Чл. 4

(1) Животновъдните обекти за отглеждане на селскостопански животни отговарят на следните изисквания:

1.

2. изградени са съгласно изискванията на нормативните документи за защита и хуманно отношение към селскостопанските животни;

3. снабдени са с питейна вода от собствени и/или от обществени водоизточници, която да отговаря на изискванията на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (ДB, бр. 30 от 2001 г.);

4. имат вход с пропускателен пункт, който е единственият вход/изход за обекта и разполага със:

5. имат ограда, осигуряваща безопасността на обекта и здравното благополучие на животните;

6. разполагат със съоръжения за дезинфекция на транспортни средства и хора;

7. изградени са по начин, който не позволява свободния достъп на животни и хора.

8. да има поставен контейнер за съхранение на специфично рисковите материали за ТСЕ от ЕПЖ и ДПЖ съгласно т. 1 на Приложение V на Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22.05.2001 г. относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (OB L 147, 31.5.2001 г.), който:

9. да имат обособено място или контейнер за съхранение на трупове от умрели животни, което да е оградено по начин, непозволяващ достъпа до него на други животни или хора, и не се използва за други цели.

(2)

(3)

Чл. 5

Животновъдните обекти с промишлен характер в свиневъдството и птицевъдството се проектират и изграждат със следните обособени зони:

1. бяла зона, която е разположена в надветрената страна от съоръженията за депониране и за пречистване на твърдите и течните отпадъци от производството;

2. черна зона.

Чл. 6

Бялата зона включва:

1. сгради и помещения за отглеждане на животните и съоръженията към тях, които:

2. битово помещение за работниците със санитарен възел;

3. сгради или помещения за извършване на лечебни и профилактични манипулации;

4. при единични сгради или сгради със специален статут (карантинни, развъдни или центрове с разновъзрастови птици) помещенията, посочени в т. 2 и 3, може да са в сервизното помещение на сградата, но с обособен отделен вход;

5. канализационна система, която е:

Чл. 7

На границата между “бялата зона” и “черната зона” в животновъдните обекти с промишлен характер се разполагат спомагателни сгради и съоръжения, които могат да са:

1. ветеринарно-санитарен филтър (мокър и/или сух), който е единственият вход/изход “за бялата зона”;

2. рампи за приемане и експедиция на животните в животновъдните обекти за отглеждане на свине;

3. карантинно или адаптационно помещение за животни в животновъдните обекти за отглеждане на свине;

4. склад за комбинирани фуражи, фуражна кухня и рампа за разтоварване на фуражи, когато се доставят отвън в животновъдните обекти за отглеждане на свине;

5. кухня с две трапезарии за работещите в “бялата зона” и “черната зона”;

6. трупосъбирателен пункт, който разполага със:

Чл. 8

B “черната зона” могат да се разполагат:

1. административно-битов сектор, който включва сградите и съоръженията, свързани с управлението и административното обслужване, битовите помещения за работниците от животновъдния обект и за охраната;

2. при необходимост сектор за ремонт и поддръжка с работилници, складове за резервни части, гараж, пароцентрала и др.;

3. пречиствателни съоръжения за тор, торови течности и технологични води, които са проектирани по начин, който осигурява обеззаразяването и пречистването на обекта, или вместилища, достатъчни по обем за съхраняване на торовата течност до извозването й;

4. дезинфекционен сектор за измиване и дезинфекция на транспортните средства и на подвижните съоръжения, който да разполага със:

5. други съоръжения по преценка на собственика или ползвателя, необходими за подпомагане на дейността на обекта.

Чл. 9

(1) Животновъдните обекти за отглеждане на ЕПЖ отговарят на следните изисквания:

1. осигуряват условия за движение при отглеждане на телета, юници за разплод и крави за мляко;

2. имат отделни помещения или боксове за животни от различните технологични групи или обособени зони в тях, които отговарят по приложение № 2;

3. имат съоръжения за добив и помещения за измиване, дезинфекция, съхранение на инвентара за доене (при случаи, различни от доилна зала и централен млекопровод) и помещение със съоръжения за съхранение на млякото до предаването му за преработка, които отговарят на ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при добива на сурово мляко; във ферми по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква „в“ от Наредба № 4 от 2008 г. за специфичните изисквания при производството, съхранението и транспортирането на сурово краве мляко и изискванията за търговия и пускане на пазара на мляко и млечни продукти (ДВ, бр. 23 от 2008 г.) е достатъчно да има осигурени условия за измиване, дезинфекция и съхранение на съоръженията за доене и условия за хладилно съхранение на млякото.

4. осигуряват подходящи условия за ветеринарномедицинско обслужване и за стационарно лечение на животни; това изискване не се отнася за обектите за отглеждане на биволи;

5. имат обособени родилни боксове или осигурено родилно помещение, които отговарят на изискванията по приложение № 2; при биволите вместо родилни боксове се обособяват легла с повдигнат под и обратен наклон в помещението, в което се отглеждат;

6.

7. имат място за временно съхранение на тор и обеззаразяване, съобразено с капацитета на животновъдния обект и технологията на отглеждане, като ферми, разположени в нитратно уязвимите зони, спазват изискванията на Наредба № 2 от 2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници (ДВ, бр. 27 от 2008 г.), освен в случаите при сключен договор с преработвателно предприятие за ежедневно извозване на торовите маси;

8. имат добра естествена вентилация или вентилационна система, осигуряваща микроклимат съгласно изискванията на приложение № 2.

(2) Изискванията по ал. 1, т. 3 и 5 не се отнасят за животновъдните обекти за угояване на телета.

Чл. 10

Животновъдните обекти за отглеждане на ДПЖ отговарят на следните изисквания:

1. разполагат с помещенията за отглеждане на животните, които:

2. имат двор за разходка;

3. имат водопойни корита встрани от хранителната площадка;

4. при добив на мляко разполагат с подходящи условия за измиване, дезинфекция и съхранение на инвентара за доене и помещение за съхранение на млякото до предаването му за преработка, което отговаря на нормативната уредба за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при добива на сурово мляко;

5. имат място за временно съхранение на тор и обеззаразяване, съобразено с капацитета на животновъдния обект и технологията на отглеждане, като ферми, разположени в нитратно уязвимите зони, спазват изискванията на Наредба № 2 от 2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници, освен в случаите при сключен договор с преработвателно предприятие за ежедневно извозване на торовите маси.

Чл. 11

(1) Животновъдните обекти за отглеждане на свине тип промишлени ферми отговарят на следните изисквания:

1. изградени са съгласно минималните изисквания за защита и хуманно отношение за отглеждане на свине и на изискванията по приложение № 4;

2. обектите за угояване с повече от 700 места и развъдните стопанства с над 100 места организират дейността си при спазване на принципа за профилактика “пълно-празно” при отглеждане на свине за разплод и свине за угояване.

(2) На границата на “бялата зона” на животновъдния обект по ал. 1 може да се изгражда кланица или кланица и интегрирано към нея предприятие за производство на месни продукти, мляно месо и месни заготовки, при условие че в него се колят само свине от животновъдния обект и се преработва само месото, добито от тези свине.

(3) B предприятието по ал. 2 може да се преработва и месо от едри преживни животни, при условие че:

1. е добито в кланица, регистрирана по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност;

2. е транспортирано съгласно нормативната уредба за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо.

(4) Животновъдните обекти за отглеждане на свине тип фамилни ферми трябва да отговарят на следните изисквания:

1. фермата да е оградена;

2. на входа да бъде обособена площадка, на която да се извършва дезинфекция с пръскачка на превозни средства, превозващи фураж и животни, и дезинфекционни тампони за обувки и мивки, от които едната с дезинфекционен разтвор и едната с чиста вода;

3. да има обособено помещение за преобличане на обслужващия персонал с шкафчета за съхранение на работното облекло;

4. на входа на производствените помещения да има поставени дезинфекционни тампони за обувки;

5. да има поставен контейнер за съхранение на трупове на умрели свине и прасета;

6. да има постоянни отровни точки за борба с гризачите.

(5) Личните стопанства за отглеждане на свине трябва да отговарят на следните изисквания:

1. стопанският двор, в който е разположено помещението за отглеждане на свине, да е ограден;

2. свинете да се обслужват с работно облекло, което се съхранява отделно от ежедневното облекло на собственика или ползвателя;

3. да има поставен дезинфекционен тампон за дезинфекция на обувките на входа на стопанския двор.

(6) Източнобалканската порода свине се отглеждат съгласно изискванията на Наредба № 6 от 2007 г. за условията и реда за пасищно отглеждане на свине от източнобалканската порода и нейните кръстоски (ДВ, бр. 29 от 2007 г.).

Чл. 12

Животновъдните обекти за отглеждане на еднокопитни животни отговарят на следните изисквания:

1. помещенията за отглеждане на животните:

2. имат боксове за раждане или специализирано родилно помещение -;

3. хранителната и торовата им пътека осигуряват безопасно обслужване независимо от прилаганата технология на отглеждане;

4. яслите им за груб и концентриран фураж са разположени така, че да се избягва рискът от наранявания на животните.

5. сградите за отглеждане на еднокопитни отговарят на изискванията по приложение № 5.

6. имат място за временно съхранение на тор и обеззаразяване, съобразено с капацитета на животновъдния обект, като ферми, разположени в нитратно уязвимите зони, спазват изискванията на Наредба № 2 от 2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници, освен в случаите при сключен договор с преработвателно предприятие за ежедневно извозване на торовите маси.

Чл. 13

(1) Животновъдните обекти за отглеждане на зайци отговарят на следните изисквания:

1. разполагат с помещения, които осигуряват:

2. разполагат с помещения, които:

(2) Изискванията по ал. 1, т. 2, букви “б” и “в” се отнасят за промишлено отглеждане на зайци.

Чл. 14

(1) Животновъдните обекти за отглеждане на птици разполагат с обособени производствени центрове, като разстоянието между сградите на два съседни производствени центъра е най-малко 50 m, а разстоянието между сградите за птици в производствения център - най-малко 12 m.

(2) Животновъдните обекти за отглеждане на птици в зависимост от капацитета и производственото направление могат да разполагат със:

1. люпилня;

2. помещения за отглеждане на кокошки, които да отговарят на изискванията на Наредба № 25 от 2005 г. за минималните изисквания за хуманно отношение при отглеждане на кокошки носачки (обн., ДВ, бр. 42 от 2006 г.; изм., бр. 29 от 2007 г., бр. 61 от 2008 г. и бр. 102 от 2009 г.);

3. сгради за отглеждане на подрастващи родители и родители за кокошки носачки, които отговарят на изискванията по приложение № 7 и имат отделни помещения към тях за фумигация на яйцата, ако нямат общ склад за разплодни яйца или близка люпилня;

4. помещения за отглеждане на пилета бройлери, които отговарят на изискванията по ал. 1 и Наредба № 26 от 2008 г. за определяне на минималните изисквания за хуманно отношение и защита при отглеждане на бройлери (ДВ, бр. 72 от 2008 г.);

5. помещения за промишлено отглеждане на пуйки, които отговарят на изискванията по приложение № 8;

6. помещения за промишлено (интензивно) отглеждане на птици от кокоши вид, съоръжени с осветителни системи, позволяващи спазване на технологичните програми за продължителност на светлинния ден и интензивност на осветлението;

7. център за окачествяване, маркировка и опаковка на яйца;

8. сектор за съхранение и експедиция на готовата продукция;

9. вътрешна транспортна мрежа.

(3) В помещенията за отглеждане на птици се осигурява подходящо оборудване, което не възпрепятства достъпа на птиците и не ги наранява, в т.ч.:

1. хранилки, които лесно се почистват и дезинфекцират;

2. поилки, така монтирани, че да се използват лесно от птиците, без да се мокрят и да замърсяват водата, с възможности за регулиране на височината им с оглед вида и възрастта на птиците.

Чл. 15

Животновъдните обекти за отглеждане на водоплаващи птици разполагат със:

1. помещения за отглеждане на птици, които отговарят на изискванията по приложение № 9;

2. двор за разходка при подрастващите, оборудван с поилки, в които водата ежедневно се подменя;

3.

4. ограда, осигуряваща безопасност на обекта и здравно благополучие на животните;

5. ветеринарно-санитарен филтър (мокър и/или сух) на входа на обекта;

6. дезинфекционна площадка за транспортни средства;

7. помещения, отговарящи на технологичните норми за отглеждане на водоплаващи;

8. силози или обособени помещения, гарантиращи безопасното съхранение на фуража;

9. битови помещения със съответните санитарни възли;

10. място за временно съхранение на тор и обеззаразяване, съобразено с капацитета на животновъдния обект, като ферми, разположени в нитратно уязвимите зони, спазват изискванията на Наредба № 2 от 2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници, освен в случаите при сключен договор с преработвателно предприятие за ежедневно извозване на торовите маси.

Чл. 16

Рибовъдните обекти трябва да отговарят на следните изисквания:

1. водата, захранваща рибовъдните обекти, да отговаря на изискванията на Наредба № 4 от 2000 г. за качеството на водите за рибовъдство и за развъждане на черупкови организми (ДВ, бр. 88 от 2000 г.);

2. да разполагат с технологична схема на производство съгласно чл. 25а, ал. 2, т. 4 на Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА);

3. да имат съоръжения, изключващи наличието на аквакултури (включително и хайвер) във водата, която напуска обекта за производство на аквакултури, както и за възпрепятстване на навлизането с водата на хидробионти в стопанството;

4. отглеждането на риба и други водни организми в мрежени клетки (садки) да не превишава определения лимит за производство съгласно чл. 25а, ал. 2, т. 8 и чл. 27, т. 7 ЗРА;

5. съоръженията за отглеждане на аквакултури да имат възможност за почистване и дезинфекция при необходимост;

6. басейновите стопанства да разполагат с възможност за пълното пресушаване на басейните при необходимост;

7. да имат карантинно отделение с независимо водоснабдяване и осигурена дезинфекция на технологичните води, специално оборудване и инвентар, предназначени за предотвратяване на замърсяването на останалите басейни;

8. да разполагат със спомагателни сгради и съоръжения:

Чл. 17

(отменен)

Риболюпилните отговарят на следните ветеринарно-санитарни изисквания:

1. осигурени са с независимо водозахранване, специално предназначено оборудване за инкубация и рибовъден инвентар с повърхности, подходящи за почистване, измиване и дезинфекция;

2. разполагат с дезинфекционна площадка и са обезопасени срещу неконтролиран достъп.

Чл. 17а

Животновъдните обекти за отглеждане на охлюви са люпилни и ферми за угояване.

Чл. 17б

(1) Люпилните за отглеждане на охлюви задължително разполагат с камера за съхранение на охлюви за възпроизводство, зали за оплождане и снасяне на яйца, лаборатория за разсяване на яйца, инкубатор, камера за съхранение на хайвер, които са оборудвани с необходимите за това системи съгласно одобрен проект по НАССР.

(2) Камерата за съхранение на охлюви за възпроизводство отговаря на следните изисквания:

1. температурата е между 4 и 7 °С;

2. максималната плътност е 100 кг/м3;

3. влажността е 75 %;

4. разполага със системи за климатизация и вентилация;

5. поддържа фотопериод, достигащ до 6 часа ден и 18 часа нощ;

6. има изкуствено осветление с интензивност минимум 300 лукса/м2.

(3) Залите за оплождане и снасяне на яйца отговарят на следните изисквания:

1. температурата е между 18 и 20 °С;

2. максималната плътност е 300 бр./м2 в хамаците;

3. влажността е 90 %;

4. разполагат със системи за климатизация и вентилация;

5. поддържат фотопериод, достигащ до 18 часа ден и 6 часа нощ;

6. имат изкуствено осветление с интензивност минимум 1000 лукса/м2;

7. имат изградена оросителна система;

8. температурата на водата е между 18 и 20 °С;

9. имат изградена канализация.

(4) Лабораторията за разсяване на яйца отговаря на следните изисквания:

1. температурата е между 18 и 20 °С;

2. влажността е 70 %;

3. разполага със системи за климатизация и вентилация;

4. има изкуствено осветление с интензивност минимум 50 лукса/м2.

(5) Инкубаторът отговаря на следните изисквания:

1. температурата е между 17 и 22 °С;

2. влажността е 80 %;

3. разполага със системи за климатизация и вентилация;

4. поддържа фотопериод, достигащ до 18 часа ден и 6 часа нощ;

5. има изкуствено осветление с интензивност минимум 500 лукса/м2.

(6) Камерата за съхранение на хайвер е с температура между -2 и -4 °С .

(7) Изграждат се и допълнителни помещения за съхранение на фураж, санитарни и обслужващи персонала съгласно одобрен проект по HACCP.

Чл. 17в

Фермите за угояване на охлюви отговарят на следните изисквания:

1. имат изградени угоителни паркове, които:

2. зареждането на лехите се извършва при температура между 18 и 30 °С;

3. имат обслужващо помещение от 25 м2 за всеки 1000 м2 угоителна площ, като до 2/3 от него се използват за сушилно помещение;

4. изградени са пътеки между угоителните полета с ширина от 0,50 м до 0,70 м;

5. имат дървени скари, които:

6. имат изградени два броя дървени тунели в леха от естествен дървен материал, който не е химически третиран, като разстоянието от края на дъската до зеблото е не по-малко от 0,20 м;

7. имат оросителна система, включваща резервоар или водно огледало с обем от 3 до 5 м3 за всеки декар.

Чл. 17г

При изграждане на люпилните и фермите за угояване се използват естествен карбонатен камък, пла стмасови, галванизирани и нетретирани растителни материали.

Чл. 17д

(1) Почвата се третира срещу плевели и вредители само с лицензирани продукти.

(2) Всяко систематично профилактично третиране по време на угояването е забранено.

Чл. 17е

(1) Теренът за изграждане на нови животновъдни обекти за отглеждане на охлюви от различни собственици е с отстояние не по-малко от 3 м.

(2) При отглеждане на охлюви и други видове животни отстоянието се определя съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2, буква „г“.

Чл. 17ж

(1) Животновъдните обекти за отглеждане на калифорнийски червеи отговарят на следните изисквания:

1. имат минимална функционална площ от 4 м2;

2. имат ограда, осигуряваща безопасността на обекта, с изключение на случаите, при които се отглеждат с друг вид животни;

3. водоснабдени са от съществуващ водопровод или друг източник, отговарящ на изискванията на Наредба № 18 от 2009 г. за качеството на водите за напояване на земеделските култури;

4. имат осигурена влажност в лехите при отглеждане на червеите не по-малко от 60 %.

(2) При отглеждане на калифорнийските червеи на открито се използва твърда повърхност. В случаите, когато се отглеждат на открито, върху почва се полага платно от водопропусклива материя, която да не позволява преминаване на червеите през него.

(3) Калифорнийските червеи могат да се отглеждат и на закрито в закрити помещения или в оранжерии, като се използват съоръжения, като стелажи на няколко етажа или касетки.

Чл. 17з

Не се допуска третиране с химически препарати на лехите с червеите и тора, с който се хранят.

Чл. 18

(1) Люпилните за птици:

1. отговарят на изискванията по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 3, чл. 4 и 5;

2. разполагат с помещения:

3. имат фумигационни камери за:

4. разполагат със:

5. аварийно електрическо захранване.

(2) Помещенията по ал. 1, т. 2 се изграждат с тавани и стени с гладки повърхности, подходящи за измиване и устойчиви на дезинфекция.

(3) Отпадъците от производството могат да се обезвреждат на територията на люпилнята в съоръжения специално оброрудвани за тази цел.

Чл. 19

Собственикът или ползвателят на животновъдния обект или люпилня за птици е длъжен да:

1. изисква от работниците, обслужващи животните:

2. осигурява редовното почистване, а когато е необходимо и дезинфектирането по подходящ начин на:

3. съхранява и борави с отпадъците и опасните вещества така, че да предотврати замърсяване на околната среда;

4. предоставя за диагностични анализи пробите, взети от животните в животновъдния обект или люпилня за птици;

5. използва разрешени за употреба фуражни добавки и ветеринарномедицински продукти съгласно изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност;

5а. спазва следните изисквания при транспортиране на органичен тор до и от животновъдния обект:

6. уведоми веднага ветеринарния лекар, обслужващ обекта, при съмнение за заразна болест при животните или при поява на отклонения от общото им здравословно състояние;

7. разрешава достъпа на външни лица при следните условия:

8. отразява посещенията на външни лица в специален дневник;

8а. води дневник на стопанството, като дневниците на животновъдните обекти за отглеждане на охлюви и калифорнийски червеи са по образец съгласно приложение № 11;

9. води и съхранява документация за:

10. осигурява:

11. осигурява извършването на редовно механично почистване, дезинфекция, дератизация и дезинсекция на:

12. осигурява извършването на редовно механично почистване и дезинфекция на:

13. спазва задължително изискванията за отглеждане на животните, мерките, предвидени в профилактична програма и предписанията на контролните органи с цел да се сведе до минимум рискът от възникване на заразни болести.

14. осигури подходящо обучение на персонала на животновъдните обекти относно изпълнението на изискванията на тази наредба.

Чл. 19а

Задълженията по чл. 19, т. 4, 5, т. 9, буква „а“, т. 10, буква „б“, т. 11 и 13 не се отнасят за собствениците или ползвателите на животновъдни обекти за отглеждане на калифорнийски червеи.

Чл. 20

(отменен)

(1) Bетеринарният лекар, който обслужва животновъдния обект или люпилнята, е длъжен да води:

1. дневник за здравословното състояние на животните, в който отразява следните данни:

2. дневник или протоколи за:

3. дневник, в който отразява:

4. аптечна книга и дневник за биопродукти.

(2) Воденето на дневниците по ал. 1 и тяхното съхранение се извършва при спазване изискванията по чл. 37 и чл. 132, ал. 1 ЗВД.

Чл. 21

(1) Българската агенция по безопасност на храните осъществява контрол чрез извършване на проверки за спазване изискванията на наредбата.

(2) Собствениците на животновъдните обекти и люпилните за птици осигуряват достъп на контролните органи до тях и до документацията, необходима за осъществяване на контрола.

§ 1

По cмисъла на тази наредба:

1. “Бройлер” е бързорастящ хибрид от вида “Gallus Gallus domesticus”, подложен на интензивно угояване.

2. “Бяла зона” е тази част от животновъдния обект, в която са разположени сградите за животни и пряко обслужващите ги спомагателни сгради и съоръжения, достъпни само за обслужващия персонал.

3. “Ветеринарно-санитарен филтър” е строително съоръжение, оборудвано с подходяща техника и химически средства, което е предназначено за дезинфекция и дезинсекция на транспортни средства, хора и животни.

4. „Животновъден обект“ е всяко място, където временно или постоянно се отглеждат или настаняват животни, с изключение на ветеринарни клиники или амбулатории.

4а. „Животновъден обект – пасище“ е място с тревни фуражни култури, където временно се отглеждат или настаняват ЕПЖ, ДПЖ или еднокопитни животни.

5. “Животновъдни обекти за водоплаващи птици” са предприятия за отглеждане на патици и гъски.

6. “Зоохигиенни изисквания” са изисквания за опазване здравето на животните и гарантиране на тяхното благосъстояние чрез създаване на условия за отглеждане и хранене, съответстващи на техните физиологични нужди.

7. “Карантинно помещение” е помещение, изолирано от животновъдния обект или от “бялата зона”, предназначено за временно настаняване, отглеждане и наблюдение на животни за определен период.

8. “Карантинен басейн” е басейн, в който рибата прекарва определен карантинен период при заболяване или внос.

9. “Кокошка носачка” е кокошка на възраст над 16 седмици за яйценосните стокови носачки и родители и над 20 седмици за бройлерните родители от вида “Gallus Gallus domesticus”, които се отглеждат за яйца за консумация и яйца за разплод.

10. “Люпилня за птици” е обект, в който се извършва инкубиране на яйца за разплод и излюпване на пилета, пуйчета, патета, гъсета или други селскостопански птици..

10а.

11. “Мокър филтър” е помещение с вход-изход, в което има:

12. “Отпадъци от животински произход” е понятието, определено в Наредба № 20 от 2006 г. за изискванията към дейностите, извършвани на всички етапи от събирането до обезвреждането на странични животински продукти и на продукти, получени от тях, както и тяхната употреба, пускане на пазара и транзитно преминаване (обн., ДВ, бр. 18 от 2006 г.; изм., бр. 78 от 2006 г. и бр. 100 от 2007 г.).

13. „Птици“ са кокошки, пуйки, патици и гъски, отглеждани в затворено пространство с търговска или развъдна цел.

14. “Производствен център” е част от животновъдния обект, в която се отглеждат птици с определено направление - бройлерно, яйценосно, комбинирано, на определена възраст.

15. “Селскостопански животни” са едри преживни животни, дребни преживни животни, свине, еднокопитни животни, зайци, птици и риби, отглеждани и развъждани за производство на животински продукти, други селскостопански цели или за работа.

16. “Сексиране” е определяне пола на пилетата.

17. „Собственик или ползвател на животновъден обект“ е физическо или юридическо лице, което притежава документи, доказващи собствеността или правото на ползване на обекта.

18. “Сух филтър” е помещение с вход-изход, в което има:

19. “Технологична група” е група животни на една и съща възраст, от един и същи вид, които се отглежда по определена технология.

20. “Торова пътека” е пътеката, която обслужва събирането на тора и отстраняването му от помещението за отглеждане на животни.

21. “Транспорт” е съвкупност от моторни и други превозни средства, които обслужват фермата.

22. “Трупосъбирателен пункт” е съоръжение, в което се събират и съхраняват трупове и отпадъци от животински произход, които са предназначени за обеззаразяване в екарисажите.

23. “Транспортни средства” са моторни и други превозни средства, с които се доставят фуражи или животни или се извозва отпадък от технологичния процес във фермата.

24. “Черна зона” е тази част от животновъдния обект, в която са разположени останалите сгради и съоръжения (извън бялата зона) на обекта, достъпни за външни лица.

25. “Фумигация” е аерозолна дезинфекция.

26. “Хранителна пътека” е пътеката, по която се обслужва храненето на животните (разнася храната на животните до хранилките).

27.

28. „Застрашена от изчезване порода“ е порода, при която общият брой на разплодните женски животни е между 100 и 1000 или общият брой на разплодните мъжки животни е по-малък или равен на 20 и по-голям от 5.

29. „Местни породи“, наричани още „автохтонни“, са породи, произхождащи от приспособени към и използвани в определен географски район на страната.

29а. „Изчезваща порода“ е порода, при която общият брой на разплодни женски животни е по-малък от 100, а броят на разплодните мъжки животни е по-малък или равен на 5.

31. “Пълно-празно” е основен принцип на профилактиката, при който помещенията се зареждат с животни и изпразват едновременно.

32. “Мюлари” са хибриди, получени чрез кръстосване на патоци от вида “Мускусни” с патици от вида “Домашна патица”. Мюларите са стерилни и се използват само за угояване на месо и втлъстен черен дроб.

33. „Промишлена ферма“ е ферма с интензивен цикъл на производство.

34. „Фамилна ферма“ е ферма с екстензивен цикъл на производство, извършваща търговия със свине.

35. „Лично стопанство“ е животновъден обект съгласно т. 47 от допълнителните разпоредби на Закона за животновъдството.

36. „Подрастващи родители“ са млади родители от вида птици от двата пола от еднодневна до репродуктивна възраст.

37. „Месодайни породи“ са породи, специализирани за производството на месо, като добитото от тях мляко се използва за лична консумация.

38. „Люпилня за охлюви“ е обект, където се осъществява възпроизводство на охлюви, производство на хайвер и излюпване на малки охлюви.

39. „Ферма за угояване на охлюви“ e обект, където при интензивно отглеждане се постига определен размер и тегло на охлювите.

40. „Яйца от охлюви“ са всички яйца, излюпени от сертифицирани родители до 2 дни от снасянето им.

§ 2

Ако някое от спомагателните звена в чл. 8, т. 1 и 2 се намира в бялата зона, то задължително спазва изискванията за работа в бяла зона.

§ 3

Собствениците на съществуващи животновъдни обекти са длъжни да ги приведат в съответствие с изискванията на тази наредба до 1 януари 2009 г.,. Относно обектите по приложение III, раздел IХ, глава I, подглави II и III от Регламент (ЕО) № 853/2004 срокът за привеждане в съответствие с изискванията на тази наредба е до 31 декември 2015 г.

§ 3а

(1) Изискванията за разстояния по чл. 3, ал. 1, т. 2 и ал. 7 не се отнасят за животновъдни обекти, получили строително разрешение до 17.10.2008 г.

(2) В обектите по ал. 1 може:

1. да се прави разширение на сградите за отглеждане на животните в рамките на съществуващия обект, като не се допуска намаляване на съществуващите разстояния между сградите, освен ако същите са по-големи от изискванията на тази наредба и намалението е до размера на тези изисквания;

2. да се прави разширение на самия животновъден обект, като не се допуска намаляване на съществуващото разстояние до съседен обект, освен ако същото е по-голямо от изискванията на тази наредба и намалението до размера на тези изисквания.

§ 4

Тази наредба се издава на основание чл. 137, ал. 10 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и отменя Наредба № 29 от 2003 г. за ветеринарно-санитарните изисквания за животновъдни обекти за отглеждане на свине (обн., ДB, бр. 66 от 2003 г.; изм. доп., бр. 42 от 2004 г.).

§ 5

Изпълнението на наредбата се възлага на генералния директор на НBМС.

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1, т. 2 Минимални разстояния на новоизграждащи се животновъдни обекти и люпилни от пътища, жп линии и други животновъдни обекти

(отменен)

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 9, т. 2 и 5 Изисквания към параметрите на жизнената среда за говеда и биволи

1. Оптимални норми за настаняване

1.1. Оптимални норми за използваема площ за едно животно Категория Система на Използваема площ, m2 животни отглеждане в помещение на двор

1-dup. Крави * 6,0 6,0 Биволици 7,0 7,0

2. Телета** на - индивидуално възраст до 15 дни в бокс / клетка 1,0 - 1,5 Малачета на възраст до 15 дни в бокс / клетка 1,7

3. Телета до 3 месеца в бокс 2,2 3,0

4. Телета за разплод и угояване: - до 100 kg 1,5 1,1 - до 200 kg 2,5 1,9 - до 350 kg 4,0 3,0 - над 350 kg 5,0 3,7 (min 1 m2/100 kg ж.м.) (min 0,75 m2/100 kg ж.м.)

9. Малачета на възраст: - до 3 месеца групово в бокс 1,5 1,8 - от 3 до 6 месеца групово в бокс 1,8 2,5 - от 6 до 12 месеца групово в бокс 2,5 3,5 - от 12 до 18 месеца групово в бокс 2,8 4,0

7. Телета за угояване: - скаров под/ групов бокс 1,8 2,2 - на открито/ групов бокс 2,5 8,0

11. Малачета за угояване - скаров под/ групов бокс 2,5 8,0

12. Бокс в родилно помещение 8,0 - 9,0 * Използваната от животните площ включва мястото за лежане и движение, без площта на яслата, технологичните коридори и пътеки. ** Настаняването и отглеждането на телетата през млечен период да се съобразява с разпределянето на помещенията в една сграда и вътрешното технологично обзавеждане, което е в клетки, в индивидуални боксове, в групови боксове или в полубокс.

1.2. Оптимални параметри за вътрешното разпределение на помещенията за отглеждане на животните в m Категория Боксове/легла, m Височина, m Височина, m животни дължина широчина на преградите на яслата

1-dup2. Крави - свободно мин. 2,20* 1,1 - 1,2 1,10 0,30 - 0,40 - вързано мин. 1,70* 1,1 - 1,2 0,90 0,25 - 0,30

2-dup. Биволици - свободно 2,0 1,1 - 1,2 1,1 0,3 - 0,4 - вързано 2,0 1,1 0,9 0,5 - 0,55

3-dup. Телета индивидуално в бокс / клетка до 15 дни 1,0 - 1,10 0,50 0,70

4-dup. Малачета в индивидуални боксове/ клетки до 3 месеца 1,4 1,2 1,2 0,55

5. Телета на възраст: - до 3 месеца 1,10 0,50 0,70 0,20 - 0,30 - до 6 месеца 1,20 0,60 0,75 0,20 - 0,30 - до12 месеца 1,70 0,80 0,90 0,30 - 0,35

6. Малачета свободно боксово на възраст: - до 3 месеца 1,1 0,4 0,7 0,2 - 0,3 - от 3 до 6 месеца 1,2 0,5 0,7 0,2 - 0,3 - от 6 до 12 месеца 1,4 0,6 0,75 0,3 - от 12 до 18 месеца 1,7 0,7 0,9 0,4

7-dup. Юници: - групово в бокс мин. 1,90 0,90 1,40 0,35 - вързано мин. 1,70 0,90 1,40 0,30

8. Малакини - вързано 2,0 1,1 0,9 0,5 - 0,55 - свободно 2,0 1,1 - 1,2 1,1 0,3 - 0,40 * Дължината да е съобразно едрината на отглежданата порода.

2-dup2. Норми за оптимален микроклимат в жизнената зона на животните.

2.1. Температура на въздуха в жизнената зона на животните, отглеждани в затворени помещения. Категория, Температура на въздуха, °С възрастова група минимална оптимална максимална

1-dup3. Крави 5 10 - 15 28

2-dup3. Биволици 8 15 - 18 28

3-dup2. Родилно 10 12 - 15 28

4-dup2. Телета: - профилакториум 10 15 - 20 28 - до 3 месеца 10 15 - 18 28

5-dup. Малачета: - профилакториум 12 18 - 20 28 - до 3 месеца 12 15 - 18 28

2.2. Относителна влажност в помещението Категория, Относителна влажност на въздуха, % възрастова група минимална оптимална максимална

1-dup4. Крави 50 70 - 75 85

2-dup4. Биволици 50 70 - 75 85

3-dup3. Телета 50 60 - 75 80

4-dup3. Малачета: - до 3 месеца 50 67 - 70 75 - над 3 месеца 50 70 - 75 80

2.3. Скоростта на движение на въздушните маси в жизнената зона на животните. Оптимална скорост на движение на въздушните маси в помещенията за крави и телета в зависимост от температурата в m/s Категория, За топлите За студените възраст периоди (15 - 28°C) периоди (5 - 12°С)

1-dup5. Крави 0,5 - 1,0 0,3

2-dup5. Биволици 0,5 - 1,0 0,2

3-dup4. Родилно 0,3 - 0,5 до 0,2

4-dup4. Телета на възраст до 15 дни 0,3 до 0,2

5-dup2. Телета на възраст до 6 месеца до 0,5 до 0,2

6-dup. Малачета на възраст до 3 месеца 0,3 0,1

7-dup2. Малачета на възраст от 3 до 6 месеца 0,3 0,1

8-dup. Малачета на възраст над 6 месеца 0,3 0,2

9-dup. Малакини 0,5 - 1,0 0,3

5-dup3. Зала за лечение, стационар, осеменителен пункт 0,5 0,3 2.4.Съдържание на вредни примеси, определящи качеството на въздуха в жизнената зона на кравите и телетата.

2.4.1. Газов състав за:

а) говеда: - Амоняк (NH3) до 20 mg/m3 - Сероводород (H2S) до 10 mg/m3 - Въглероден окис (СО) до 0,005 mg/l - Въглероден двуокис (С2О) до 0,3 %

б) биволи: - Въглероден двуокис (С2О) до 0,3 % - Амоняк (NH3) до 20 mg/m3 - Въглероден окис (СО) до 0,005 mg/l

2.4.2. Съдържание на прах - ПДК средно денонощна - до 3 mg/m3

2.4.3. Съдържание на микроорганизми във въздуха (микробно число) - ПДК средно денонощна - до 200 хил./m3 въздух. За биволи: не повече от 300 хил./ m3 Регистрираните отклонения по т. 2 са показател за оптимизиране на въздухообмена в помещението.

3-dup5. Условия за осигуряване на оптимален фронт за хранене и поене на животните. Системата на отглеждане определя параметрите на фронта за хранене и поене на едно животно.

3.1. Фронт на хранене за едно животно - при нормирано хранене. Категория животни Фронт на хранене в m

1-dup6. Крави - свободно отглеждане* 0,70 - 0,80

2-dup6. Биволици - свободно боксово 0,8 - 0,9 - вързано 1,1

3-dup6. Телета до 3-мес. възраст 0,30 - 0,40

4-dup5. Телета от 3- до 6-мес. възраст 0,40

5-dup4. Телета от 6- до 12-мес. възраст 0,45

6-dup2. Телета над 12-мес. възраст 0,50

7-dup3. Малачета до 3-мес. възраст 0,25

9-dup2. Малачета от 6- до 12-мес. възраст 0,35

10. Малачета от 12- до 18-мес. възраст 0,45

11-dup. Телета за угояване: - при дозирано хранене 0,65

12-dup. Малачета за угояване: - при дозирано хранене 0,60 - при хранене на воля 0,20 - 0,30

13. Юници 0,60

14. Малакини над 18-мес. възраст 0,60 При вързано отглеждане на всички категории животни фронтът на хранене е равен на широчината на леглата.

3.2. Фронт на поене на едно животно. Задължително е осигуряване на свободен и постоянен достъп до питейна вода.

4-dup6. Параметри на светлинния режим. Предназначение Система на Естествено Изкуствено осветление на сградата (за) отглеждане осветление СК* lx /m2 разположение Крави и биволици вързано 1/13 - 1/15 30 - 50 място за доене свободно и хранене Родилно 1/10 100 място за отелване Профилакториум за телета и малачета индивидуален 1/10 30 - 40 място за хранене до 15 дни бокс Сграда за телета свободно 1/10 - 1/12 20 - 30 място за хранене и малачета и групово до 6 месеца Разплодни свободно 1/12 - 1/15 15 - 20 място за хранене животни и групово телета и малачета Сгради за свободно 1/20 - 1/30 10 - 15 място за хранене угояване на и групово телета и малачета Зали: 1/15 - 1/30 100 Доилна Манипулационна Хладилна * Светлинен коефициент

5-dup5. Ниво на шума Нивото на шума в помещенията е интегрална величина от шумовия фон в района на фермата, шума от механизацията в помещението и от обслужващия персонал. Проектирането, изграждането и експлоатацията на сградите и обслужването от персонала трябва да осигуряват ниво на шума в зоната на телетата, в родилното помещение и в залата за ветеринарномедицински манипулации под 50 dB. В помещенията за отглеждане на крави и биволици допустимото ниво на шум е 75 dB.

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 10, т. 1, буква “а” Изисквания към параметрите на жизнената среда на овце и кози при оборно-пасищно отглеждане

1. Оптимални параметри и условия за настаняване на животните.

1.1. Оптимални параметри за използваната площ за едно животно. Параметри за необходима използвана* площ за различните категории овце и кози Категории Необходима площ, m2 животни в помещение на двор Разплодници 2,2 - 2,4 3,0 - 3,5 Майки - овце и кози 1,0 - 1,4 1,5 - 2,5 Агнета и ярета 0,4 0,6 - 0,7 Женски шилета и козички за разплод 0,7 - 1,0 1,2 - 2,0 Мъжки шилета и козлета за разплод 1,1 - 1,4 2,0 - 2,5 Шилета за угояване 0,6 - 0,7 1,5 - 2,0 Бракувани овце 0,9 1,5 *Използваната от животните площ включва мястото за лежане и движение без площта за яслите, поилките и технологичните пътеки.

1.2. Боксовете за овцете майки с агнетата са изградени от подвижни, сглобяеми елементи. От материал, който позволява лесното им почистване, измиване и дезинфекция. Площта им осигурява свободно движение и лежане на животните.

1.3. За отглежданите в индивидуални боксове агнета (през бозайния им период) трябва да е осигурен свободен достъп до майките. Боксовете се застилат ежедневно със суха и свободна от плесени и патогенни микроорганизми слама. Площта на индивидуалните боксове е достатъчна за свободното им движение и лежане. Хранилката и поилката в бокса са изградени така, че да е възможно ежедневно да бъдат почиствани, измивани и дезинфекцирани. B поилките е осигурена на воля питейна вода с подходяща температура.

2. Норми за показанията на факторите,определящи оптимален микроклимат в жизнената зона на животните.

2.1. Параметри на температурата и относителната влажност на въздуха в жизнената зона на животните. Посочените в таблиците норми се отнасят за зоната, в която са разположени животните, на височина до 1,0 m от пода на помещението. Температурно-влажностен режим в помещения за овце и кози Bид и категория Температура Относителна влажност животни на въздуха, °С на въздуха, % опти- мини- критична опти- макси- мална мална мална мална Овце майки и разплодници 10 - 17 3 35 60 - 75 80 Агнета: - до отбиване 15 - 17 12 35 60 - 75 80 - за угояване 12 - 15 10 30 60 - 75 80 Шилета за разплод 10 - 15 5 35 60 - 75 80 Пункт за осеменяване 17 - 20 15 25 70 - 75 80 Кози майки и разплодници 12 - 15 6 27 65 - 75 80 Ярета: - до 35 дни 10 - 18 8 28 65 - 75 80 - над 35 дни 10 - 16 8 28 65 - 75 80

2.2. Допустима скорост на движението на въздуха в помещения за отглеждане на овце и кози. Показатели Овце/кози Агнета Агнета за Шилета за майки и ярета угояване угояване Скорост на движение на въздуха в m/s: зима до 0,3 0,2 0,3 0,3 лято 0,5 - 1,5 0,4 - 0,5 0,5 - 1,5 0,5 - 1,0

2.3. Съдържание на вредни примеси във въздуха и въздухообмен, определящи качеството на въздушната среда в жизнената зона на овце и кози. Bъздухообмен и токсични газове в помещения за отглеждане на овце и кози Показатели Майки Агнета Агнета за Шилета и ярета угояване и козички Bъздухообмен за едно животно в m3/h: зима 30 40 20 20 лято 120 170 100 100 Bредни газове: - амоняк/ ppm 0,0 - 15,0 0,0 - 7,0 0,0 - 10,0 0,0 - 10,0 - сероводород не се допуска не се допуска не се допуска не се допуска - въглероден диоксид в mg/m3 2700 - 3600 1800 - 2700 2700 - 3600 2700 - 3600

3. Условия за осигуряване на оптимален хранилен и поилен режим.

3.1. Фронт на хранене за едно животно. Оптимални параметри на хранителния фронт при отглеждане на овце и кози Категория животни За едно животно в m Разплодници 0,7 Майки - овце и кози 0,4 - 0,5 Агнета до отбиване 0,2 Ярета до отбиване 0,25 Женски шилета 0,3 - 0,35 Козички 0,35 - 0,45 Мъжки шилета 0,5

3.2. Поене на овцете и козите и поилен фронт. Животните се поят чрез постоянен приток на питейна вода и свободен достъп до нея. Начинът на поене се съобразява с категорията на животните, тяхната възраст и с технологията на отглеждане. За новородените агнета до тяхното отбиване и в боксовете за индивидуално отглеждане на животни се използват индивидуални поилки. Размери на груповите поилки и необходим фронт на поене за овце и кози Категории Фронт за 100 животни животни в m Разплодници 5,0 - 7,0 Овце майки 3,0 - 6,0 Кози майки 3,0 - 4,0 Агнета и ярета 1,5 - 2,0 Шилета 2,5 - 4,0 Козички 2,0 - 3,0 Bсички водопойни корита са със заоблено дъно и с покритие, устойчиво на почистване, измиване и дезинфекция.

4. Параметри на осветление.

4.1. Параметри на естественото осветление на помещенията Bид и категория животни Светлинен коефициент Овце и кози майки 1: 15 Агнета и ярета 1: 10 Шилета и козички 1: 12 Разплодници: - овце 1: 15 - кози 1: 15 Животни за угояване 1: 20

4.2. Задължително е осигуряването на дежурно осветление за тъмната част от денонощието. Bид и категория Интензивност на животните на осветление, lux Овце майки и шилета 10 - 12 Кози и козички 12 - 15 Агнета 15 - 16 Ярета 16 - 18 За угояване: - агнета 18 - 20 - ярета 20 - 22 Доилна зала 50 - 55 Пункт за стригане 60 - 70

5. Ниво на шума Нивото на шума в помeщeнията и в района на дворчeтата e интeгрална вeличина от шумовия фон в района на фeрмата, шума от механизацията и от обслужващия пeрсонал. B помeщeнията нивото на шума нe трябва да надвишава 60 dB, а в двора на фeрмата (хранитeлнитe площадки) 75 dB. Агнeтата и шилeтата са особeно чувствитeлни към шум. B помeщeнията, къдeто се отглeждат агнeта, силата на шума нe може да надхвърля 50 dB.

Приложение 4 Приложение № 4 към чл. 11, ал. 1, т. 1 Изисквания към параметрите на жизнената среда при отглеждане на свине

1. Оптимални параметри за използваема площ за едно животно (min m2) Категория Система на отглеждане и възраст групово индивидуално на животните в бокс

1-dup. Нерези:

а) пепиниери 6,00;

б) пробници 2,50 4,00

2. Незаплодени и ремонтни свине 1,80 - 2,00 1,20 - 1,30

3. Бременни свине* 2,00 - 2,25 1,20 - 1,30

4. Свине майки с прасета 3,70 - 4,10

5. Подрастващи прасета и прасета за угояване:

а) 30 до 50 kg 0,42

б) 50 до 80 kg 0,60

в) 80 до 110 kg 0,80

г) над 110 kg 1,00

6. Ремонтни мъжки и женски прасета 0,80 - 1,00

7. За вътрешни дворчета:

а) бременни и раз- плодни свине 2,00

б) нерези 10,00 **Родилните боксове да са с площ, която да позволява всички прасета да бозаят и почиват едновременно. Оптимални размери на груповите боксове*, m Категория Групови Индивидуални свине боксове, боксове, височина височина

1-dup2. Нерези 1,30 1,30

2-dup. Ремонтни, незаплодени и бременни свине 1,10 1,10

3-dup. Свине майки с прасета:

а) бокс на пода 1,05

б) повдигнат бокс 1,05

4-dup. Подрастващи прасета:

а) бокс на пода 0,80

б) клетки 0,80

5-dup. Угояване:

а) бокс на пода 1,10

б) клетки 1,00

2-dup2. Норми за показанията на факторите, определящи оптимален микроклимат в помещенията.

2.1. Норми за температурата на въздуха в жизнената зона на свинете: Категория, Температура на въздуха в о С възрастова мини- опти- макси- група на мална мална* мална свинете

1-dup3. Нерези* 8 15 25

2-dup3. Свине майки:

а) незаплодени и условно бре- менни 12 15 25

б) бременни 15 19 25

в) опрасени 18 20 27

3-dup2. Прасета:

а) 1 - 3 дни 30 32 34

б) 4 - 7 дни 28 30 32

в) 8 - 14 дни 25 28 30

г) 14 - 21 дни 22 25 26

д) 21 - 28 дни 20 23 25

е) 28 - 35 дни 18 20 25

ж) подрастващи 17 19 25

з) прасета за угояване - от 50 до 80 kg 15 18 22 - от 80 до 110 kg 15 17 22 - над 110 kg 12 16 20 *Оптималните стойности на температурата на въздуха в помещенията за всеки хибрид или порода се съобразяват с препоръчаните от селекционера параметри.

2.2. Норми за относителната влажност* на въздуха в жизнената зона на свинете, %. Влажност на въздуха Категория мини- опти- макси- мална мална* мална

1-dup4. Нерези, ремонт- ни свине, бремен- ни, свине майки 60 70 85

2-dup4. Прасета от един ден до угояване 50 60 70

3-dup3. Прасета угояване 60 70 85 * Относителната влажност на въздуха се съобразява с температурата в помещенията.

2.3. Скоростта на движение на въздушните маси в жизнената зона на свинете е в границите от 0,2 до 0,5 m/s с относителна влажност на въздуха от 70 до 85 %. При високи температури на приточния въздух и на въздуха в помещенията скоростта на движение на въздушните маси може да бъде увеличена съобразно с категорията, възрастта и здравния статус на животните. Скорост на движение на въздушните маси в помещения за свине, до m/s Категория За топлите За студените свине периоди периоди

1-dup5. Нерези 1,0 0,3

2-dup5. Бременни свине майки 0,4 0,2

3-dup4. Свине майки с прасета 0,4 0,2

4-dup2. Подрастващи прасета 0,6 0,2

5-dup2. Свине за угояване и ремонтни прасета 0,8 0,3

2.4. Норми за съдържание на вредни примеси, определящи качеството на въздуха в жизнената зона на свинете. Показатели Допустими стойности Bъглероден двуокис (CO2) до 0,25 % Амоняк (NH3) до 5 ppm Сероводород (H2S) не се допуска

2.4.1. Прахова контаминация допустима средно денонощна до 5mg/m3

2.4.2. Допустима микробна контаминация (брой микроорганизми) не повече от 250 хил./m3 *Регистрираните отклонения по т. 2 са показател за оптимизиране на вентилацията и отоплението в помещението.

2.5. Bентилация на помещенията Bентилацията да осигурява достатъчно атмосферен въздух чрез естествен приток, вентилационна система или комбинирано и възможно регулиране на скоростта на движение на въздушните маси в рамките на посочените в т. 2.3 параметри.

3-dup5. Условия за осигуряване на оптимален хранилен и поилен режим.

3.1. Фронт на хранене - размери на хранителните корита в сm за едно животно Категория Дължина Широчина* Bисочина свине на предния ръб*

1-dup6. Нерези 50 35 - 40 25

2-dup6. Свине майки 40 - 50 35 - 40 25

3-dup6. Прасета до отбиване 16 20 10 - 12

4-dup3. Подраства- щи прасета 25 30 12 - 15

5-dup3. Прасета за угояване и ре- монтни свине 30 - 35 30 - 35 20

3.2. Фронт на поене. На животните трябва да се осигури непрекъснат достъп до питейна вода. При използване на автоматични поилки е необходимо те да са монтирани на височина от нивото на пода, която не им създава дискомфорт. При проектиране на поене с корита е задължително коритата да се изграждат с гладки и непропускливи стени и с конструкция, която осигурява възможност за измиване и дезинфекция. Bисочината на коритата се съобразява с породата, технологичната група и възрастта на животните. * През студените сезони водата за пиене за прасетата е с температура от 16 до 20°С, а за възрастните категории - с температура не по-ниска от 12°С.

4-dup4. Параметри на светлинния режим Помещенията да имат изкуствено осветление не по-малко от 40 lux с възможности за намаляване в тъмната част на денонощието до 30 lux. B интензивната част от денонощието за оптимално се приема осветление с интензивност 75 lux.

5-dup4. Ниво на шума Нивото на шума в помещенията за свине е интегрална величина от шумовия фон в района на фермата, шума от механизацията в помещението и шума от животните. Проектирането, изграждането и експлоатацията на сградите трябва да осигурява ниво на шума в жизнената зона на животните не повече от 85 dB.

Приложение 5 Приложение № 5 към чл. 12, т. 5 Изисквания към параметрите на жизнената среда за отглеждате на еднокопитни

1. При групово отглеждане:

а) площ на общо помещение без постоянен достъп до двора – (2 ´ Wh)2, за кон;

б) площ на общо помещение с постоянен достъп до двора – (2,5 ´ Wh)2, за кон, като площта за местата за хранене е отделно.

2. Места за хранене – ширина 80 см, дължина, включително яслата – (1,8 ´ Wh)2, за кон.

3. Площ на индивидуалните боксове – (2 ´ Wh)2, като тясната страна на бокса е 1,5 ´ Wh.

4. Индивидуалните боксове по категории имат следните размери (в cm): Дължина Широчина Жребци 360 360 Коне в тренинг 360 340 Кобили с кончета 360 360 Жребчета от 1-до 3-годишна възраст 280 280 Жребчета от 6-месечна до 1-годишна възраст 250 130

5. Bисочината на плътната и решетъчната част на преградите между боксовете и вратите на боксовете е Wh+ 35%, като: за различните категории животни (в cm) е: Плътна Решетъчна Общо Жребци 130 150 280 Коне в тренинг 130 100 230 Кобили с кончета 130 100 230 Жребчета от 1-до 3-годишна възраст 130 100 230 Жребчета от 6-месечна до 1-го- дишна възраст 130 100 230

6. Минималната широчина на вратите на боксовете да е 110 см, а решетките на боксовете да са изработени от материали, които не позволяват огъване, и да имат разстояние помежду си не повече от 7 см.

7. Яслите за груб и концентриран фураж са разположени така, че да се избягва рискът от наранявания на животните. Те имат следните размери (в cm): - височина от пода до горния ръб - 100 (60); - горна широчина - 60; - долна широчина - 30; - дълбочина - 40.

8. Bентилационна система в сградите за отглеждане на коне осигурява параметри на микроклимата в следните граници:

а) температура на въздуха, °С: - жребци, работни коне и коне в тренинг - мин. 8, оптимална 13 - 15, макс.25; - кобили и млади коне - мин. 12, оптимална 16 - 18, макс 25;

б) влажност на въздуха, %: - за всички категории коне - мин. 50, оптимална 60 - 70, макс. 80;

в) скорост на движение на въздуха, m/s: - жребци, работни коне и коне в тренинг - есен, зима, пролет - 0,3; лято - 1,0; - кобили, майки и млади коне - есен, зима, пролет - 0,2; лято - 0,5;

9. Сградите за отглеждане на коне имат технически изправна електрическа система и осветление в следните параметри:

а) естествено осветление: - жребци, работни коне и коне в тренинг - СК 1/12, КЕО мин. 0,5 %; - кобили, майки и млади коне –СК 1/12 - 1/15, КЕО мин. 0,5 %;

б) изкуствено осветление: - жребци, работни коне и коне в тренинг - 30 - 50 lx; - кобили, майки и млади коне - 40 - 50 lx.

10. Минималният обем на въздуха e 30 м3.

Приложение 6 Приложение № 6 към чл. 13, ал. 1, т. 2, буква “а” Изисквания към параметрите на жизнената среда за отглеждане на зайци

1. Зайците се разполагат в помещения, в които е възможно да се осигуряват:

а) температура на въздуха от 16 до 25 °С и относителна влажност от 65 до 70 %;

б) вентилация на kg жива маса 7 - 8 m3/h въздух през лятото и 1,5 - 2,0 m3/h през зимата;

в) скорост на въздуха 0,2 m/s;

г) естествено осветление с КЕО = 1: 12 и интензивност за изкуственото осветление за разплодни животни 50 lux, а за животни за угояване 20 lux;

2. При промишлено отглеждане на зайци технологичните групи са разположени в помещенията така, че да е възможно спазване на принципа “всичко пълно - всичко празно”.

3. Извършва се профилактичното прекъсване, почистване и дезинфекция на помещенията и прекъсване (почивка) най-малко за 5 дни на производствения цикъл.

Приложение 7 Приложение № 7 към чл. 14, ал. 3, т. 1 и 2 I. Изисквания към параметрите на жизнената среда при отглеждане на подрастващи родители и родители от кокоши вид

Приложение № 7 към чл. 14, ал. 3, т. 2, 3 и 4 Изисквания към параметрите на жизнената среда при отглеждане на подрастващи родители и родители от кокоши вид * Допуска се отглеждане на подрастващи родители и родители от кокоши вид в клетки съгласно технологичните параметри за отглеждане на този тип птици, възприети във фермата. ** При високи температури на атмосферния въздух и в помещенията след 5-седмична възраст на птиците скоростта на движение на въздуха може да бъде повишена до 1,5 m/s, а през горещите дни през лятото, когато температурата в помещенията е над 30 °С, с цел ветрово охлаждане скоростта на движение на въздуха може да бъде повишена до 3 – 4 m/s при подрастващите родители и до 4 – 5 m/s при родителите.

Приложение 8 Приложение № 8 към чл. 14, ал. 4 Изисквания към параметрите на жизнената среда при отглеждане на пуйки

1. Оптимални параметри за гъстота на отглеждане. Категория, Система на Брой птици възраст отглеждане на m2 Подрастващи подово на 3 постеля родители скаров под 4 - 5 Родители: подово 1,7 - 2,2 - леки породи 2,2 - средни породи 2,0 - тежки породи 1,7 Пуяци: подово 1,0 боксово 1,0 * Бройлери до: - 6 - 7 седмици подово на 6 постеля - 17 - 18 седмици подово на 4 - 5 постеля Бройлери в клетки 5 - 6 Бройлери на скаров под 6 - 7 *Оптимална норма при зареждане на бройлерите в помещенията е получаването на 28 - 30 kg жива маса на m2 площ в края на производствения цикъл.

2. Норми за показанията на факторите, определящи оптимален микроклимат в жизнената зона на пуйките.

2.1. Параметри за температурно-влажностен режим. Пуйките са особено чувствителни към температурата и влажността на въздуха в помещението. B първите дни пуйчетата се нуждаят от висока температура и по-висока относителна влажност на въздуха в сравнение с тези след 4 - 5-седмична възраст и особено в сравнение с пуйките носачки. При несигурност за поддържане на оптимални температури през първите седмици при пуйчетата е задължително да се осигурява и локално отопление. Параметри на температури и относителна влажност на въздуха в жизнената зона на пуйките. Категория Температура, Относителна Bъзраст °С влажност, % Подрастващи: - при зареждане 36 - 37 72 - 75 - 2 седмици 33 - 30 65 - 70 - 3 седмици 29 - 26 60 - 65 - 4 седмици 25 - 22 60 - 65 - 5 седмици 21 - 18 60 - 65 - 6 седмици 18 - 17 60 - 65 Пуйки-носачки 15 - 17 60 - 65 Бройлери: - 1 - 2 дни 36 - 33 72 - 75 - 3 - 4 дни 33 - 31 72 - 75 - 5 - 6 дни 31 - 30 72 - 75 - 7 - 10 дни 30 - 27 70 - 75 - 11 - 15 дни 27 - 24 70 - 72 - 16 - 20 дни 24 - 22 65 - 70 - 21 - 25 дни 22 - 21 65 - 70 - 26 - 30 дни 21 - 20 60 - 65 - 31 - 35 дни 20 - 19 60 - 65 - над 35 дни 18 60 - 65

2.2. Скоростта на движение на въздушните маси в жизнената зона на птиците следва да е в границите от 0,2 до 0,3 m/s. При високи температури в помещението и при високи температури на атмосферния въздух скоростта на движение може да се увеличи до 0,8 - 1,0 m/s.

2.3. Максимално допустимо съдържание на вредни примеси, определящи качеството на въздуха в жизнената зона на птиците.

3. Параметри на светлинен режим: Възраст Продължителност на Интензивност (дни) осветлението (часа) на осветле- нието (lux) 1 - 3 24 100 до 7 20 100 - 5 до 126 20 - 14 5

4. Ниво на шума Нивото на шума в птицевъдната сграда и в района на фермата не допуска да превишава 70 dB.

Приложение 9 Приложение № 9 към чл. 15, т. 1 I. Изисквания към параметрите на жизнената среда при отглеждане на гъски

1. Изисквания към използваемата площ.

1.1. Помещенията за интензивно отглеждане на гъски се използват при стриктно спазване на принципа “всичко пълно - всичко празно”. След почистване, измиване и дезинфекция помещенията се оставят да “починат” не по-малко от 14 дни.

1.2. Помещенията се зареждат наведнъж така, че птиците да са на една и съща възраст.

1.3. Отглеждането на гъсетата от излюпване до 8-седмична възраст е желателно да се извършва в една сграда, без прегрупиране и разместване за свеждане до минимум риска от стрес.

1.4. Разходката на гъсетата се извършва в сухо и тихо време, поради високата им чувствителност към дъжд и вятър.

1.5. Задължително е осигуряването на водна площ под формата на канавки, канали, малки водоеми.

1.6. Гъстота на птиците в помещенията Оптимални параметри за използваема площ от гъски Категория Система Брой птици на m2 Bъзраст на отглеждане в помещението в седмици гъсета: - първа подово до 10 - втора 10 - 8 - трета до 7 - четвърта до 7 - пета до 5 - шеста и следващи 4 - 2 за угояване: в зависимост от технологията за разплод: не повече от 2,5 бр. гъски на m2

2. Норми за показанията на факторите, определящи оптимален микроклимат в жизнената зона на гъските.*

2.1. Параметри за температурно-влажностен режим. Параметри на температурния режим на въздуха в жизнената зона на гъски и гъстота на отглеждане Категория и Температура, °С Брой птици възраст в на m2 седмици Разплодни 16 Гъсета: 1 - 2 сед- под изк. майка в пом. мици 32 - 35 26 - 22 10 3 - 4 26 - 30 20 - 18 5 5 - 6 25 18 2,5 7 - 8 18 2,5 след 8 седмици в зависимост от предназначението - по техонология на селекционера.

2.2. Оптималните параметри на относителната влажност на въздуха в помещенията са в границите 60 - 75 %.

2.3. Скоростта на движение на въздушните маси в жизнената зона на птиците следва да е в границите от 0,2 до 0,3 m/s. При високи температури в помещението и при високи температури на атмосферния въздух скоростта на движение може да се увеличи до 0,8 - 1,0 m/s.

2.4. Максимално допустимо съдържание на вредни примеси, определящи качеството на въздуха в жизнената зона на птиците.

2.5. Капацитет на вентилацията в помещението. За оптимален обем приток на атмосферен въздух в помещенията се счита от 5,6 до 7,5 m3/h на kg жива маса, съобразен с възрастта на птиците и технологията на отглеждане. *Регистрираните отклонения по т. 2 са показател за оптимизиране на отоплителната и вентилационната система на помещението. 3.Условия за осигуряване на оптимален хранилен и поилен режим. 3.1.Хранилен фронт - технологията на хранене се определя от крайния продукт, за който се отглеждат птиците. Минимален хранилен фронт за една птица при постоянен достъп до хранилките е от 2 до 3 cm.

3.2. На птиците се осигурява непрекъснат достъп на питейна вода в помещенията с фронт, равен на хранилния и не по-малко от 2 cm.

4. Параметри на светлинния режим Интензивността на светлинния ден е не по-малка от 15 lux и дежурно осветление от 2 до 5 lux до 30-дневна възраст на гъсетата. Задължително е стриктното спазване на светлинния режим, предвиден в технологията за отглеждане на съответната порода или хибрид - за месо, за черен дроб и за разплод.

5. Ниво на шума Нивото на шума в птицевъдната сграда и в района на фермата не се допуска да превишава 70 dB.

II. Изисквания към параметрите на жизнената среда при принудително угояване на патици за втлъстен черен дроб

1. Оптимални параметри за гъстота на отглеждане. Възраст, дни Брой птици на m2 в закрити в дворчета помещения до 7 19 до 14 15 до 21 10 до 35 5 минимум 2 до 90 - 120 3,3 2

2. Параметри за температурно-влажностен режим. Изкуствената майка при еднодневните патета се поставя на височина 10 сm от пода и поддържа температура 35°С. До 15-дневна възраст температурата ежедневно се намалява с 1°С. Bъзраст Температура, °С Относителна влажност в % От 16 - 28 ден 20 65 - 70 До пълно оперение 15 - 18 65 - 70

3. Хранене. През първата седмица се използват хранилки - тави, високи 4 сm, с осигурен фронт за хранене за птица най-малко 1 сm. След втората седмица се използват линейни хранилки с фронт за хранене до 10 сm за птица.

4. Поене. През първата седмица се използват вакуумни поилки - по една за 50 мюлара, след втората седмица фронта за поене е 1 сm за птица, а след четвъртата седмица - 1 нипел на 30 пилета.

III. Изисквания към параметрите на жизнената среда при принудително угояване на гъски за втлъстен черен дроб

1. Оптимални параметри за гъстота на отглеждане. Възраст, дни Брой птици на m2 До 14 10 От 15 до 28 5 От 29 до 60 4 - 3 След 60 2,5 - 3

2. Температурен режим. Възраст, дни Температура Температура в под електрическата помещенията (на 10 - 15 сm майка от пода) 1 - 3 32 - 30 26 4 - 7 29 - 28 24 8 - 12 27 - 25 22 13 - 18 24 - 22 20 19 - 21 21 - 20 18 22 - 28 20 - 18 18 след 29 - 18 - 20

3. Фронт на хранене, сm до 56-ия ден - 3 след 56-ия ден - 5

4. Фронт на поене, сm до 28-ия ден - 2 след 28-ия ден, при кръгли поилки - 3 при улейни поилки - 5

Приложение 10 Приложение № 10 към чл. 16, т. 4 и 9 Изисквания към параметрите на жизнената среда при отглеждане на риби

(отменен)

1. Оптимални параметри и условия за настаняване на животните.

1.1. Оптимални параметри за използваната площ (гъстота на посадка) при отглеждането на основните видове и възрасти риби Система на отглеждане Вид и възраст риба землени басейни садки бетонни бр. риби/dka бр. риби/m3 басейни/вани бр. риби/m2 1 2 3 4

1-dup. Шаран

1.1. Зарибителен материал 3 - 8000 500 - 1000

1.2. Риба за консумация 150 - 200 40 - 50

1.3. Разплодници 10 - 30

2. Бял и пъстър толстолоб

2.1. Зарибителен материал 3 - 10 000

2.2. Риба за консумация 40 - 80

2.3. Разплодници 5 - 10

3. Бял амур

3.1. Зарибителен материал 1000 - 5000

3.2. Риба за консумация 5 - 20

3.3. Разплодници 5 - 10

4. Пъстърва

4.1. Зарибителен материал 600 - 2000

4.2. Риба за консумация 80 - 150 80 - 100

5. Европейски сом

5.1. Зарибителен материал 3000

5.2. Риба за консумация 10 - 20

5.2-dup. Разплодници 2 - 5

6. Щука

6.1. Зарибителен материал 50 - 200

6.2. Риба за консумация 3 - 10

6.3. Разплодници 2 - 3

7. Лин

7.1. Зарибителен материал до 15 - 20 g 10 - 15000

7.2. Зарибителен материал до 50 - 80 g 800 - 1000

7.3. Риба за консумация 30 - 50

8. Канален сом

8.1. Зарибителен материал 1000

8.2. Риба за консумация 50 - 80

9. Есетрови риби

9.1. Зарибителен материал от 3 до 60 g 200 100

9.2. Риба за консумация 40 20

2-dup. Норми за показанията на факторите, определящи оптимален микроклимат в жизнената зона на рибите.

2.1. Общи изисквания за качеството на водата за отглеждане на топлолюбиви и студенолюбиви видове риба Показател Студенолюбиви видове Топлолюбиви видове

1-dup2. Температура, С° не повече от 20°С не повече от 30°С

2-dup2. pH 7 - 8 6,5 - 8,5

3-dup. Разтворен кислород, mg/l не по-малко от 9,0 не по-малко от 5,0

4-dup. Прозрачност, m не под 1,5 не под 0,75 - 1,0

5-dup. Перманганатна окисляемост, mgO2 /l до 10,0 до 15,0

6-dup. Бихроматна окисляемост, mgO2 /l до 30,0 до 50,0

7-dup. БПК, mgO2 /l до 2,0 до 3,0

8-dup. Амониев азот, mg N/l - до 0,05

9-dup. Нитрити, mg N/l до 0,01 до 0,05

10. Нитрати, mg N/l до 2,0 до 2,0

11. Фосфати, mg P/l до 0,5 до 0,5

12. Желязо, общо, mg/l до 0,5 до 2,0

13. Железен окис, mg/l не повече от 0,1 не повече от 0,2

14. Обща твърдост, mol/l 6 - 14 4 - 12

15. Брой на сапрофитите, Mio/l до 0,3 до 0,5

16. Брой на микроорганизмите, Mio/l до 1,0 до 3,0

17. Цвят, мирис, вкус без странична без странична миризма, вкус и миризма, вкус и оцветеност оцветеност

2.2. Съдържание на вредни вещества във водата Показател Студенолюбиви видове Топлолюбиви видове

1-dup3. Свободен въглероден двуокис, mg/l до 10,0 до 25,0

2-dup3. Сероводород, mg/l не се допуска не се допуска

3-dup2. Амоняк, mg/l не се допуска не се допуска

2.3. Норми за разход на вода в шаранови стопанства в зависимост от категорията басейни. Категория басейн Проточност, l/sec Площ, dka

1-dup4. Люпилни басейни 0,7 10

2-dup4. Отрасни басейни 0,5 - 1,5 10

3-dup3. Угоителни басейни 0,5 - 1,5 10

4-dup2. Зимовни басейни 1,0 - 1,5 1

5-dup2. Маточни басейни 0,5 - 1,0 10

6-dup2. Карантинни басейни 1,0 - 1,5 10

2.4. Оптимални норми за разход на вода в пъстървови стопанства в зависимост от възрастта на рибата. Категории риби Мярка Проточност, l/min

1-dup5. Хайвер 1000 бр. 0,2 - 0,3

2-dup5. Личинки 1000 бр. 0,3 - 0,5

3-dup4. Укрепнали рибки 1000 бр. 0,8 - 1,0

4-dup3. Еднолетки 1 kg 0,8 - 1,0

5-dup3. Едногодишни 1 kg 0,8 - 1,0

6-dup3. Двулетки 1 kg 0,6 - 0,7

2.5. Ниво на обрастване на землените басейни. Нивото на обрастване в землените басейни не се разрешава да превишава 30 % от водната площ на водоема.

3-dup5. Условия за осигуряване на оптимален хранилен режим. Организацията на хранене на рибите зависи от вида на рибата, системата на отглеждане и технологията на хранене. Храненето по принцип се извършва с групови хранилки. При отглеждане на зарибителен материал от шаран в землени басейни е необходимо на 5000 - 10 000 рибки да се инсталира една хранилка, а при рибата за консумация - на 300 - 400 риби. При загниване на храната мястото се дезинфекцира с вар и хранилката се измества. При отглеждането на риба в садки (пъстърва, шаран, канален сом, есетри) храненето може да се извършва ръчно или с помощта на различни видове хранилки, като кратността на храненето трябва да е 2 - 8 пъти на ден.

Приложение 11

Приложение № 11 към чл. 19, т. 8а ВИЖ приложението