Закон за собствеността и ползуването на земеделските земи

Чл. 1

Този закон урежда собствеността и ползването на земеделските земи.

Чл. 2

Земеделски земи по смисъла на този закон са тези, които са предназначени за земеделско производство и:

1. не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон;;

2. не са включени в горския фонд;

3. не са застроени със сгради на: промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради;

4. не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения.

Чл. 3

(1) Земеделските земи могат да бъдат собственост на граждани, на държавата, на общините и на юридически лица.

(2) Политическите партии и организации, движения и коалиции с политически цели не могат да притежават право на собственост върху земеделски земи.

(3) Чужди държави не могат да притежават право на собственост върху земеделски земи.

(4) Чужденци или чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земеделска земя при условията на международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, обнародван и влязъл в сила, а чужденците - и при наследяване по закон.

(5) Граждани на държавите - членки на Европейския съюз, и на държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи при условията на този закон след изтичането на срока, определен в Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

(6) Юридически лица от държавите - членки на Европейския съюз, или от държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи по реда на ал. 5.

(7) Не могат да придобиват и да притежават право на собственост върху земеделски земи:

1. търговски дружества, в които съдружниците или акционерите са пряко или косвено дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим;

2. търговски дружества, в които съдружници или акционери са чужденци, извън физическите лица по ал. 4 и 5, или чуждестранни юридически лица, извън тези по ал. 4 и 6, както и еднолични търговски дружества, учредени от такива физически или юридически лица;

3. акционерни дружества, които са издали акции на приносител.

(8) Чуждестранни юридически лица и чужди граждани могат да придобиват право на ползване на земеделска земя или други ограничени вещни права върху земя при условия и по ред, определени със закон.

Чл. 3а

(1) Гражданите на държавите - членки на Европейския съюз - самостоятелно заети земеделски стопани, които желаят да се установят и постоянно да пребивават в Република България и са вписани в това им качество по реда на Закона за регистър БУЛСТАТ, могат да придобиват право на собственост върху земеделски и горски имоти за земеделско ползване от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

(2) В случаите, когато преди изтичане на определения в Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз срок лицата по ал. 1 престанат да извършват дейност като самостоятелно заети земеделски стопани, съответно се прилагат разпоредбите на чл. 3б.

Чл. 3б

(1) Чужденци, които придобият право на собственост върху земеделски земи при наследяване по закон, но не отговарят на условията, предвидени в Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, или друго не е предвидено в международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, са длъжни в тригодишен срок от откриване на наследството да прехвърлят собствеността на лица, които имат право да придобиват такива имоти.

(2) За лица по ал. 1, на които е възстановено правото на собственост върху земеделски земи, тригодишният срок за прехвърлянето на собствеността тече от момента на възстановяването му.

(3) При неспазване на срока по ал. 1 държавата може да изкупи земеделските земи по цени, определени с наредба на Министерския съвет.

Чл. 3в

(1) Право на собственост върху земеделски земи могат да придобиват физически или юридически лица, които са пребивавали или са установени в Република България повече от 5 години.

(2) Юридическите лица, с регистрация по българското законодателство по-малко от 5 години, могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи, когато съдружниците в дружеството, членовете на сдружението или учредителите на акционерното дружество отговарят на изискванията по ал. 1.

(3) При сключване на сделката за придобиване на право на собственост върху земеделска земя купувачите – физически лица, представят пред нотариуса декларация за произхода на средствата, а юридическите лица – документ, доказващ произхода на средствата.

(4) Алинея 1 не се прилага при придобиване на право на собственост върху земеделски земи при наследяване по закон.

Чл. 4

(1) Собственикът свободно избира начина на ползване на земеделските земи според тяхното предназначение. При ползване на земята той е длъжен да не уврежда почвата и да спазва санитарно-хигиенните, противопожарните и екологичните норми.

(2) Върху земеделските земи се разрешава строителство на сгради и съоръжения, свързани с ползването им, при условия и по ред, установени със Закона за устройство на територията и Закона за опазване на земеделските земи.

(3) Отчуждаването на земеделски земи за важни държавни и общински нужди се извършва в съответствие със Закона за собствеността и Закона за опазване на земеделските земи след заключение на министъра на земеделието и храните.

(4) Собствениците и ползувателите са длъжни да опазват съществуващите върху земите им археологически обекти, културни ценности, мелиоративни, електроенергийни и други съоръжения и инсталации, геодезични и гранични знаци, както и да не пречат на другите собственици, ползуватели и служебни лица да ползуват и поддържат същите.

(5) Включването на земеделски земи в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания) се извършва съгласно Закона за опазване на земеделските земи и Закона за устройство на територията.

Чл. 4а

(1) Земеделска земя може да се отдава под наем от:

1. собственика или от упълномощено от него лице;

2. лице, което притежава права върху земеделската земя, включващи в съдържанието си правомощие да ползва или да управлява земята, предоставено от собственик или от упълномощено от него лице;

3. съсобственик или съсобственици на земеделска земя, или от упълномощено от тях лице.

(2) Договор за наем на земеделска земя със срок над една година се сключва от съсобственик или съсобственици на земеделска земя, притежаващи повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот, или от упълномощено от тях лице. В тези случаи отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността.

(3) Упълномощаването за сключване на договор за наем на земеделска земя трябва да бъде с изрично пълномощно с нотариално удостоверяване на подписите на упълномощителите.

(4) Ако е уговорено в договора, наемателят може да пренаеме част или целия обект на договора. Когато пренаемането е за целия срок на договора, наемателят е длъжен незабавно да уведоми писмено наемодателя за пренаемането.

Чл. 4б

(1) Договорите за наем на земеделска земя със срок, по-дълъг от една година, както и споразуменията за тяхното изменение или прекратяване се сключват в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите на страните, извършени едновременно.

(2) В хода на нотариалното производство нотариусът извършва проверка за спазване на изискванията на чл. 4а и съхранява скици на имотите, предмет на договора. Скиците се заявяват за получаване от нотариуса чрез отдалечен достъп до информационната система на кадастъра и имотния регистър или се предоставят от страна в нотариалното производство. Когато за съответното землище няма влезли в сила кадастрална карта и кадастрални регистри, нотариусът съхранява скици на имотите, издадени от съответната общинска служба по земеделие по местонахождението на имотите.

(3) Договорите за наем на земеделска земя със срок, по-дълъг от една година, както и споразуменията за тяхното изменение или прекратяване, сключени в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите на страните, се вписват в съответната служба по вписванията по местонахождението на имотите. Към актовете, подлежащи на вписване, се прилагат издадените по реда на ал. 2 скици на имотите. Вписването се разпорежда от съдията по вписванията. За вписването се заплаща такса, определена с тарифата по чл. 1 от Закона за държавните такси.

Чл. 5

(1) Собствениците на земеделски земи, възстановени по реда на този закон, се освобождават от държавни, държавни нотариални такси и местни данъци и такси при сключване на договори за аренда, на договори за наем със срок повече от 1 година доброволни делби и разпоредителни сделки със земеделски земи за срок 5 години.

(2) Не се дължи държавна такса за вписване на решения на общинската служба по земеделие със сила на констативен нотариален акт за собственост.

Чл. 6

(отменен)

Всеки български гражданин с местожителство в страната може да притежава земеделска земя. Едно домакинство може да притежава не повече от 300 дка, а за интензивните райони, определени от Националния поземлен съвет — до 200 дка земя.

Чл. 7

(1) При разпореждане, делба, обезщетяване и оземляване земеделските имоти не могат да се раздробяват на части с размери, помалки от размерите, определени в чл. 72 от Закона за наследството.

(2)

(3) Делба на земеделски имот или разпореждане с реални части от земеделски имот се извършва, ако отделните части могат да се обособят в самостоятелни имоти, отговарящи на размерите по ал. 1 по изработен или одобрен от общинската служба по земеделие проект.

(4) При извършване на делби, разпоредителни сделки, отчуждаване, промяна на предназначението и оценяване на земеделските земи се прилага скица, изработена или заверена от общинската служба по земеделие.

(5) Нотариусите, съдилищата и другите компетентни органи в едномесечен срок изпращат служебно на общинската служба по земеделие копие от издадените или заверени от тях актове по ал. 4.

(6)

Чл. 8

Гражданите могат да се обединяват в кооперации или дружества за съвместно обработване на земеделските земи. В тези случаи те запазват собствеността върху земите си в реални граници.

Чл. 9

(отменен)

(1) При продажба на земеделски земи право на изкупуване при условията и по реда на чл. 33 от Закона за собствеността имат в следния ред:

1. съпрузите и роднините по права линия;

2. роднините по съребрена линия до четвърта степен;

3. арендаторът и земеползувателят за предоставените в аренда земеползувани земи;

4. собствениците на съседните земеделски земи;

5. държавата и общините.

Чл. 10

(1) Възстановяват се правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации.

(2) Възстановяват се правата на собствениците върху земеделските земи, одържавани по отменения чл. 12 от Закона за собствеността на гражданите, след връщане на полученото парично обезщетение.

(8) Възстановяват се правата на собствениците на земеделски земи до размерите, определени по отменените чл. 8, ал. 1 и чл. 10 от Закона за трудовата поземлена собственост, включително и тези, отчуждени по Закона за трудовата поземлена собственост. За земеделски земи над тези размери собствениците се обезщетяват по реда на чл. 35. Ограничението за размера се отнася и за случаите, когато земеделската земя е конфискувана с присъда и присъдата е отменена.

(8) Собствеността се възстановява до размерите, определени съгласно чл. 8 от Закона за трудовата поземлена собственост от 9. IV. 1946 г.

(8) Възстановява се правото на собственост по искане на лицата, отстъпили безвъзмездно земите си на трудовокооперативно земеделско стопанство или на държавата.

(5) Възстановяват се правата на собствениците върху залесени и самозалесили се земеделски земи, включително и върху земеделските земи, за които собствениците не са възмездени и те са включени в Държавния горски фонд, с изключение на горските разсадници и полезащитните горски пояси. Възстановяването на собствеността се извършва по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1.

(6) Възстановяват се правата на собствениците върху дворните места, стопанисвани от трудовокооперативно земеделско стопанство, от държавно земеделско стопанство или от други образувани въз основа на тях селскостопански организации като земеделски земи, в заличените или изоставените населени места.

(7) Възстановяват се правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации и включени в границите на урбанизираните територии (населени места), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон, освен ако върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал. Възстановяването на собствеността се извършва по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1.

(9) По искане на собствениците се възстановява правото на собственост върху земите, одържавени като гори, които впоследствие са преобразувани в земеделски земи.

(10) Замърсените, ерозираните, засолените, вкислените и повърхностно преовлажнените земеделски земи се връщат на собствениците, като държавата поема разходите за възстановяването им. Средствата за възстановяване на продуктивните качества на тези земи, включително и за блокиране на опасните замърсители, се осигуряват от бюджета на Министерството на земеделието и храните по ежегодно утвърждавана от Министерския съвет програма. Министерският съвет определя реда и начините за очистването на земите и контрола върху замърсените земеделски земи.

(11) Възстановява се правото на собственост на лицата, оземлени по Закона за трудовата поземлена собственост, включително и на тези, които частично не са изплатили дължимите вноски с изключение на отземлените.

(12) Възстановяват се правата на собствениците по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 върху земите във и извън границите на урбанизираните територии (населени места), включени в стопански дворове на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, които не са застроени или не представляват прилежащи площи към сгради.

(13) Възстановява се собствеността върху тези земи, притежавани от собствениците им преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, които са били продадени или предоставени на трети лица от тези организации или от други държавни или общински органи, с изключение на изрично посочените случаи по този закон. Приобретателите не могат да се позовават на придобивна давност.

(14) На възстановяване подлежат и земите, отнети от собствениците им по Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея (обн., ДВ, бр. 219 от 1944 г.; изм., бр. 261 от 1944 г., бр. 9 от 1945 г.) Закона за конфискуване придобити чрез спекула или по незаконен начин имоти (ДВ, бр. 78 от 1946 г.), по Закона за събиране на данъците и други държавни вземания (ДВ, бр. 304 от 1948 г.), Наредба за събиране на данъците и таксите (Изв., бр. 13 от 1952 г.), Наредба-закон за снабдяване и цените (ДВ, бр. 213 от 1945 г.), Указа за задължителното пререгистриране на непокритите земеделски имоти (ДВ, бр. 122 от 1949 г.), както и по Постановление № 982 от 1951 г. на Министерския съвет за мероприятията по подготовката и провеждането на есенната сеитба и есенната дълбока оран през 1951 г. (необнародвано), Постановление № 5 на Министерския съвет за подготовка и провеждане на пролетната сеитба и за грижите по отглеждане на есенните посеви през 1951 г. (Изв., бр. 4 от 1951 г.) Постановление № 1559 от 1951 г. на Министерския съвет за мероприятията по подготовката и провеждане на пролетната сеитба и за грижите по отглеждането на есенните и пролетни посеви и осигуряване високи добиви през 1952 г. (необнародвано) и Постановление № 48 на Министерския съвет от 1958 г. за установяване баланса на обработваемата земя към 1 януари 1958 г. и осигуряване на мерки за по-нататъшното ѝ увеличаване, оползотворяване и опазване от разхищения (Изв., бр. 28 от 1958 г.).

Чл. 10а

(1) Възстановяването на собствеността става в реалните граници там, където те съществуват или е възможно да бъдат установени с кадастрални планове на населени места или комасационни планове..

(4) Алинея 3 не се прилага по отношение на граждани на държавите - членки на Европейския съюз, и на държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и на други държави по силата на договор по чл. 3, ал. 4.

Чл. 10в

(1) Български граждани или техните наследници, чийто земеделски земи са послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция (ДВ, бр. 87 от 1964 г.), се обезщетяват, както следва:

1. изселилите се през периода 1913 – 1928 г. лица, които не са регистрирали облигациите си за обратно изкупуване от държавата – с поименни компенсационни бонове;

2. за изселилите се през периода 1913 – 1928 г. български граждани, които не са получили облигации и не са били обезщетени по друг начин – с поименни компенсационни бонове и/или със земя от държавния поземлен фонд;

3. за изселилите се през периода 1928 – 1944 г. – със земи от Държавния поземлен фонд и/или при условията и по реда на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.

(2) Българските граждани или техните наследници, на които съгласно Закона за организация на Нова Добружда от 1 април 1914 г. румънската държава е иззела една трета (третина) от собствените им земеделски земи, се обезщетяват, както следва:

1. за иззетата третина, за която правото на парично обезщетение не е било потърсено по реда на Закона за уреждане собствеността на недвижимите имоти в Южна Добружда (обн., ДВ, бр. 157 от 1942 г.; отм., Изв., бр. 16 от 1951 г.) – със земя от държавния поземлен фонд за допълване останалата му собственост до 100 декара и поименни компенсационни бонове за разликата до пълния размер на отнетата третина;

2. за получено право на парично обезщетение по глава трета от Закона за уреждане собствеността на недвижимите имоти в Южна Добружда – с поименни компенсационни бонове.

(3) Лицата по ал. 1 и 4 подават заявления пред Министерството на земеделието и храните, а по ал. 2 – пред общинските служби по земеделие по местонахождението на възстановените имоти.

(4) Българските граждани, чиито имоти не са били заменени със земи от държавния поземлен фонд по реда на глава седма от Закона за изменение и допълнение на Закона за уреждане собствеността на недвижимите имоти в Южна Добруджа (ДВ, бр. 57 от 1948 г. (отм.), се обезщетяват по реда на ал. 2.

(5) Обезщетението със земя се извършва: по ал. 2, т. 1 и ал. 4 – по местонахождението на възстановените имоти, а при недостиг или липса на земи от държавния поземлен фонд в землището – с поименни компенсационни бонове.

Чл. 11

(1) Лицата по чл. 10 подават заявление за възстановяване правата си върху земеделските земи в едногодишен срок от влизане на закона в сила.

(2) Лицата, пропуснали да подадат заявления в срока по ал. 1, могат да установят с иск срещу съответната общинска служба по земеделие само с писмени доказателства правото да възстановят собствеността си върху земеделските земи. Въз основа на постановеното решение общинската общинска служба по земеделие при спазване изискванията на този закон определя земите, върху които се възстановява собствеността.

(3)

(4) Когато съдебното решение е представено в общинската служба по земеделие след обнародването в „Държавен вестник“ на обявлението, че е изготвен проект на плана за земеразделяне, собственикът се обезщетява при условията и по реда на чл. 106,.

Чл. 12

(1) Заявлението по предходния член се отправя до съответната общинска служба по земеделие. То съдържа описание на имота и доказателства за правото на собственост.

(2) Правото на собственост се доказва с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на трудовокооперативни земеделски стопанства, емлячни регистри, молби-декларации за членство в трудовокооперативно земеделско стопанство, счетоводни книги за заплащане на рента протоколи и решения за оземляване, в това число и по Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г. и правилника за неговото приложение и други писмени доказателства. При различия на данните в документите се вземат предвид тези от документите с по-късна дата.

(3)

(4)

(5)

(6) Ако заявената земя надвишава наличната в землището при образуването на трудовокооперативните земеделски стопанства, държавните земеделски стопанства и други селскостопански организации, министърът на земеделието и храните или определено от него длъжностно лице от състава на министерството може да спре земеразделянето за уточняване размера на земята на всеки от заявителите, както и да разпореди на общинската служба по земеделие да отмени постановени решения. В тези случаи подалите неверни заявления и декларации носят и имуществена отговорност за причинените вреди.

(7) Придобивната давност, започнала да тече в полза на владелеца на земеделска земя, който основава владението си на писмен договор, доброволна делба или друг писмен документ, не се прекъсва с включването на земите в трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Това не е основание за отмяна на влезли в сила съдебни решения.

Чл. 13

(1) Общинската общинска служба по земеделие обявява в кметството или на друго подходящо място постъпилите заявления със съдържащите се в тях данни.

(2)

(3)

Чл. 14

(1) Общинската общинска служба по земеделие се произнася с решение за:

1. възстановяване на правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници. В решението се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение (граници, съседи) и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това. Към решението се прилага скица на имота; Общинската служба по земеделие изготвя по искане на собственика и проект на нотариален акт за собственост. Когато с решението се възстановява правото на собственост върху земеделска земя на починал собственик, решението се издава общо за неговите наследници. Дяловете на наследниците се определят съгласно Закона за наследството, без да се посочват в решението.

2. възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в нови реални граници с план за земеразделяне. В решението се посочват размерът и категориите на земеделските земи и местността на землището, в която са се намирали. Планът за земеразделяне се изработва въз основа на решенията на общинската служба по земеделие след проучване, анкетиране и проектиране Редът за лицензиране на изпълнителите се определя в наредба на министъра на земеделието и храните. Анкетата се провежда по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона. Необходимостта от преработката на плана се определя със заповед на министъра на земеделието и храните. или определено от него длъжностно лице от състава на министерството.

3. признаване на правото на собственост при условията на § 4 – 4л; в решението се описват размерът и местността, в която са се намирали земеделските земи.

(2) Решението на общинската служба по земеделие се съобщава на заинтересуваните лица по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(3) Решенията на общинската служба по земеделие могат да се обжалват в 14-дневен срок пред районния съд. Жалбата се подава чрез общинската общинска служба по земеделие. Съдът решава спора по същество. Делата се разглеждат в населеното място по местонахождението на имота. Срещу решението на районния съд може да се подаде касационнна жалба пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, която се разглежда от съда в състав от трима съдии.

(4) При спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред.

(5) В производството пред районния съд са допустими и всички доказателства, предвидени в Гражданския процесуален кодекс.

(6) Общинската общинска служба по земеделие може да поправи по свой почин или по молба на заинтересуваните лица допуснатите в решението по този член явни фактически грешки.

(7) При откриване на нарушения на този закон и на правилника за неговото прилагане, на нови обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено значение за постановяване на решението по ал. 1, в срок до една година от откриване на нарушенията, на новите обстоятелства или на новите писмени доказателства, но не по-късно от три години от влизането в сила на плана за земеразделяне или от постановяването на решението на общинската служба по земеделие по ал. 1, т. 1, министърът на земеделието и храните по своя инициатива или по искане на заинтересуваните лица отменя решението на общинската служба по земеделие или разпорежда на общинската служба по земеделие да го измени. Този ред не се прилага, когато за същите земи има влязло в сила съдебно решение.

(7а) Заинтересуваните лица имат право при условията и по реда на ал. 7 да поискат от общинската служба по земеделие да промени лицата, в чиято полза или вреда е издадено решението ѝ.

(7б) Сроковете по ал. 7 не текат, когато решението на общинската служба по земеделие е издадено в нарушение на чл. 16, ал. 3 от Закона за водите.

(8) Решенията по ал. 6 и 7, се съобщават по реда, предвиден в ал. 2 и могат да се обжалват по реда и в сроковете, предвидени в ал. 3. Когато решенията са постановени след обнародване в „Държавен вестник“ на обявлението, че е изработен проект на план за земеразделяне, собствениците се обезщетяват по реда на чл. 106.

(9) Общинската служба по земеделие се представлява пред съда от нейния началник, заместник-началник или от упълномощено лице с юридическо образование, или от Министерството на земеделието и храните.

Чл. 15

(1) Общинският съвет в срок до шест месеца от влизане на закона в сила предоставя на общинската общинска служба по земеделие данните за изменението в размера на земеделските земи в съответното землище.

(2) Когато общинската служба по земеделие установи, че размерът на земеделската земя в границите на землището е намалял, съответно се намалява и подлежащата на възстановяване земя, с изключение на земите, които се възстановяват в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници. Съответно се намаляват и земите, чиято собственост подлежи на възстановяване в изпълнение на съдебно решение за признато право на възстановяване на собственост чрез план за земеразделяне.

(3) Собствениците се обезщетяват по тяхно искане за разликата между подлежащата на възстановяване и възстановената земя с равностойни земеделски земи от държавния и/или общински поземлен фонд и/или по реда на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Земите се оценяват при условия и по ред, определени от Министерския съвет, съобразени с действащите пазарни цени в съответния район.

(4) Собствениците се обезщетяват по реда на ал. 3 и когато влязлото в сила съдебно решение, с което им е признато правото на възстановяване на собствеността върху земеделските земи е представено в общинската служба по земеделие след обнародването в „Държавен вестник“ на обявлението, че е изработен проект на плана за земеразделяне.

(5) Юридическите лица, които са изработили или съхраняват и поддържат кадастрално топографска и геодезична информация за землищата на населените места, са длъжни да я предоставят на държавните органи в 10-дневен срок от поискването. Предоставянето на информацията е безвъзмездно с изключение на действителните разходи, направени за създаване на копия от документацията.

Чл. 16

При общинската общинска служба по земеделие се водят регистри за постъпилите заявления по чл. 11 и за влезлите в сила решения по чл. 14 от този закон.

Чл. 17

(1) Възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи в нови реални граници се извършва върху равностойни по количество и качество земи, съответно намалени в случаите на чл. 15, ал. 3 по възможност в местностите, където са се намирали имотите на заявителите притежавани и преди образуване на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Новите реални граници се определят с плана за земеразделянето. Възстановяването на собствеността се извършва с решение на общинската общинска служба по земеделие въз основа на влезлия в сила план за земеразделяне. В решението се описват размерът и категорията на земеделските земи, тяхното местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях. Към решението се прилага скица на имота. Влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. Когато с решението се възстановява правото на собственост върху земеделска земя на починал собственик, решението се издава общо за неговите наследници, освен в случаите по ал. 2. Дяловете на наследниците се определят съгласно Закона за наследството, без да се посочват в решението.

(2)

(3)

(4) За териториите, заети с трайни насаждения, оризови полета и хидромелиоративни съоръжения, се изготвят отделни планове за земеразделяне, които са неразделна част от плана за земеразделяне на землището

(5) С плана за земеразделяне земите на отделния собственик в местността се предоставят на едно място. Останалите изисквания към плана за земеразделяне и редът за изготвянето му, както и към техническите дейности по неговото изработване и заснемането на имотите по чл. 14, ал. 1, т. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.

(6) Въвеждането във владение се извършва след прибиране на реколтата, освен ако собственикът изплати обезщетение.

(7) До влизането в сила на плана за земеразделяне заявителите, на които е издадено решение по чл. 14, ал. 1, т. 2, или са извършени делби по реда на ал. 2, могат да бъдат въведени във владение върху земеделските земи до размерите, определени с това решение.

(8) Влезлият в сила план за земеразделяне и одобрената карта на съществуващите или възстановими на терена стари реални граници на земеделски земи могат да бъдат преработени при явна фактическа грешка със заповед на министъра на земеделието и храните или на упълномощено от него длъжностно лице. Заповедта се обнародва в „Държавен вестник“ и се обявява от общинската служба по земеделие в кметството. Засегнатите лица при отстраняване на явната фактическа грешка се обезщетяват по реда на чл. 10б, ал. 1.

(9)

Чл. 18

(1) Собствениците на земеделски земи в масиви с трайни насаждения, оризови полета и хидромелиоративни съоръжения са длъжни при стопанисването им да изпълняват всички агрохимически и агротехнически мероприятия.

(4) Министърът на земеделието и храните определя с наредба периода на плододаване и амортизация на трайните насаждения,.

Чл. 19

(1) Общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост.

(2) Определянето на имотите по ал. 1 се извършва от комисия, назначена от директора на областната дирекция “Земеделие”, в която участват представители на общинската служба по земеделие, на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, на общината, на държавните горски стопанства или държавните ловни стопанства.

(3) Условията и редът за определянето на имотите по ал. 1 се уреждат в правилника за прилагане на закона. В актовете за общинска собственост като основание за съставянето се посочва и протоколното решение на комисията по ал. 2.

(4)

1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници;

2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост;

3. обезщетяване на собствениците;

4. изпълнение на проекти за уедряване на земеделските земи в землищата на територията на общината;

5. изпълнение на обекти от техническата инфраструктура, както и на други проекти, за които съгласно закон се допуска принудително отчуждаване.

(5)

(6) Когато за землището е одобрена кадастрална карта, установяването на границите на земеделските имоти се извършва по реда на правилника за прилагане на закона.

(7)

(8)

1. предварителни договори;

2. договори за наем и аренда за срок от три, съответно 4 години.

(9)

1. по ал. 4, т. 4 и 5;

2. със селскостопанско предназначение, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона;

3. за жилищно застрояване и включването им в границите на урбанизирана територия, съгласно устройствен план на населеното място;

4. предвидени със закон.

(10)

(11)

(12)

Чл. 19а

(1) Условията и редът за обезщетяване се определят с правилника за прилагане на закона.

(4) При обезщетяване на собствениците общинската служба по земеделие се произнася с решение за:

1. определяне правото на обезщетение по реда на чл. 10б, чл. 10в и чл. 35 с посочване на стойността на обезщетението;

2. определяне на стойността на обезщетението със земя и/или с поименни компенсационни бонове съобразно коефициента по ал. 5;

3. обезщетяване на собствениците с поименни компенсационни бонове;

4. обезщетяване на собствениците със земеделска земя.

(5) Общинската служба по земеделие с протоколно решение определя коефициент, представляващ съотношението между стойността на предоставените за обезщетяване земи и стойността на дължимото обезщетение със земя за територията на общината, с който се намалява стойността на обезщетението със земя на всички правоимащи.

(6) Когато при определянето на обезщетението със земя се образуват имоти с размери, по-малки от 3 дка за ниви, 2 дка за ливади и 1 дка за трайни насаждения, обезщетяването се извършва чрез предоставянето на имот в съсобственост, като всеки съсобственик има идеална част, съответстваща на стойността на обезщетението.

(7) Решенията на общинските служби по земеделие по ал. 4, т. 1 и 4 могат да се изменят на основанията, посочени в чл. 14, ал. 7, и по искане на министъра на земеделието и храните или на заинтересуваните лица – в едногодишен срок от влизането им в сила, но не по-късно от три години от влизането в сила на плана за обезщетяване, както и при условията и по реда на чл. 14, ал. 6.

(8) При обжалване на решения на общинските служби по земеделие за определяне на стойността на обезщетението по ал. 4, т. 1 съдебно-счетоводните експертизи се възлагат на вещи лица, вписани в регистъра по чл. 15 от Закона за независимите оценители.

(9) Общинската служба по земеделие се произнася с решение за определяне на право на обезщетение по ал. 4, т. 3, когато при условията на чл. 35, ал. 1 актовете на съда или на органите по поземлената собственост, на които то се основава, са били постановени или представени след определяне на коефициента по ал. 5.

(10) За решението на общинската служба по земеделие по ал. 4, т. 4 се прилагат съответно разпоредбите на чл. 17, ал. 1, изречения четвърто – осмо.

Чл. 20

(1) Безимотни и малоимотни граждани се оземляват от общинската служба по земеделие със земи от държавния и общинския поземлен фонд чрез прехвърляне на правото на собственост или отдаване под наем при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет.

(2) Размерът и местонахождението на земите за оземляване се определят по предложение на общинската служба по земеделие от министъра на земеделието и храните или определено от него длъжностно лице от състава на министерството – за земите от държавния поземлен фонд, и от общинския съвет – за земите от общинския поземлен фонд, пропорционално на наличните в землището поземлени фондове. Те определят каква част от тях се прехвърля в собственост или отдава под наем. Земеделските имоти, предоставяни на малоимотни и безимотни граждани с план за оземляване, не могат да бъдат с размери, помалки от 3 дка за ниви, 2 дка за ливади и 1 дка за трайни насаждения. По писмено съгласие на подлежащите на оземляване лица могат да им се предоставят имоти за оземляване под тези размери.

(3) Оземляване се извършва в землището на населеното място, където лицето постоянно живее или са му възстановени земеделските земи, както и в съседни землища. При липса или недостиг на земи и със съгласието на безимотните и малоимотните граждани оземляването може да се извърши и в други землища на общината.

(4) Оземлените лица не могат да прехвърлят земята в срок от десет години от придобиването и освен на държавата или общината.

Чл. 21

(1) Оземляват се с предимство по следния ред:

(2) Измежду кандидатите от един и същ ред с предимство в следната поредност се ползват лицата, които:

1. са регистрирани в общинската служба за социално подпомагане и/или в бюрото по труда, които не притежават земя или имат по-малко земя;

2. не притежават земя или имат по-малко земя.

(3) Решението на общинската общинска служба по земеделие се съобщава на заинтересуваните по реда на Гражданския процесуален кодекс и може да се обявява по реда на чл. 14.

Чл. 22

Лицата извън посочените по предходния член се оземляват по решение на общинската общинска служба по земеделие въз основа на търг, проведен по правила, определени от Министерския съвет.

Чл. 23

(1) При оземляването правото на собственост се придобива с влизане в сила на решението на общинската служба по земеделие. Решението се вписва в службата по вписванията. До изплащане на дължимите за оземляване суми върху имота се учредява законна ипотека.

(2) Общинската служба по земеделие издава решение за отмяна на оземляването в полза на държавния поземлен фонд или на общинския поземлен фонд при неизпълнение на определените с наредбата по чл. 20, ал. 1 задължения от оземлените лица или при невярно декларирани данни, послужили за издаване на решението.

(3) Решението за отмяна на оземляването се издава в тримесечен срок от констатиране на нарушението.

(4) Решението за отмяна на оземляването се съобщава на заинтересованите лица по реда на Гражданския процесуален кодекс и може да се обжалва по реда на чл. 14, ал. 3. Влязлото в сила решение се вписва в службата по вписванията.

Чл. 23а

Решенията на общинските служби по земеделие по чл. 21, ал. 3 и по чл. 23 могат да се изменят на основанията и по реда, посочени в чл. 14, ал. 7 в двугодишен срок от влизането им в сила, но не по-късно от три години от влизането в сила на плана за оземляване, както и при условията и по реда на чл. 14, ал. 6.

Чл. 24

(1) Държавата запазва собствеността си върху земеделските земи, заварени от този закон, с изключение на земите, чиято собственост подлежи на възстановяване. Министърът на земеделието и храните упражнява правата на собственика за земите от държавния поземлен фонд, като ги отдава под наем или аренда, учредява ограничени вещни права върху тях, извършва продажба и замяна със земеделски земи на физически и юридически лица по парична равностойност, определена съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2.

(2) Правото на собственост на държавата върху земеделски земи, предоставени на научни, научно-производствени и учебни заведения, включително и на Министерството на транспорта, на местата за лишаване от свобода, на семепроизводствени и племенни стопанства, овощни разсадници, пепиниери и маточници, на горски разсадници и на ловни стопанства и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, доколкото са необходими за тяхната дейност, се запазва в размер, съответстващ на основната им дейност, определен от Министерството на земеделието и храните след вземане мнението на заинтересуваните ведомства.

(3) Правото на собственост на държавата върху земеделските земи, предоставени на Министерството на отбраната, на Министерството на вътрешните работи и на други ведомства за цели, свързани непосредствено с отбраната и сигурността на страната, се запазва в места и размери, определени от Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната, съответно министъра на вътрешните работи или ръководителя на ведомството. При отпадане на необходимостта, свързана с отбраната и сигурността на страната, тези земеделски земи се включват в Държавния поземлен фонд с решение на Министерския съвет.

(4) Не се възстановяват правата на собственици върху земеделски земи, включени в резервати, определени по реда на Закона за защита на природата, както и другите защитени природни територии с национално и международно природоохранно значение, включително и земите, под и върху които се намират неотделими от тях археологически обекти и паметници на културата.

(5) Земите по ал. 2, 3 и 4 са държавна собственост. Те могат да се ползват само за целите, за които са предоставени. Ползвателите им нямат право да ги предоставят за ползване на други лица.

(6) Собствениците на имоти по алинеи 2, 3 и 4 се обезщетяват по реда на чл. 106, ал. 1.

(7) Земите от държавния поземлен фонд не могат да се придобиват по давност. Изземването им от лицата, които ги държат или владеят без правно основание или ги ползват не по предназначение, се извършва при условията и по реда на чл. 34, независимо от начина, по който държавата ги е придобила.

(8) В случаите по ал. 3 при отпадане на необходимостта, свързана с отбраната и сигурността на страната, по искане на бившия собственик или неговите наследници областният управител отменя отчуждаването, ако лицата не са били обезщетени. Областният управител изпраща искането на министъра на земеделието и храните за становище.

(9) Искането по ал. 8 се предявява в 6-месечен срок от датата на обнародването на решението на Министерския съвет по ал. 3 в “Държавен вестник”.

(10) Условията и редът за отмяна на отчуждаването се определят с наредба на Министерския съвет.

(11)

(12) По дела, които се отнасят до земи от държавния поземлен фонд, държавата се представлява пред съда от министъра на земеделието и храните.

(13) Оценката на ограничени вещни права и сервитути върху земи от държавния поземлен фонд се определя съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2. Определената стойност е най-ниската цена, по която може да се учредяват ограничени вещни права и сервитути.

Чл. 24а

(1) Земеделски земи от държавния поземлен фонд се отдават под наем или аренда чрез търг на физически лица с постоянен адрес на територията на общината по местонахождение на имотите, обект на търга, на кооперации, регистрирани по Закона за кооперациите, на еднолични търговци и на юридически лица, регистрирани по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, със седалище или адрес на управление на територията на общината по местонахождение на имотите, обект на търга, които са собственици или ползватели на животновъдни обекти, находящи се на територията на общината по местонахождение на имотите, обект на търга, или развиват стопанска дейност на територията на общината по местонахождение на имотите, обект на търга, при условия, по ред и цени, определени в правилника за прилагане на закона.

(1а) Търгът се провежда в две тръжни сесии:

1. в първата тръжна сесия може да участват лицата по ал. 1, които:

2. във втората тръжна сесия може да участват лицата по ал. 1 и по т. 1, при наличие на останали свободни площи в същата или в съседна община, независимо от областта, в която се намира.

(1б) Въз основа на проведената първа тръжна сесия се сключват договори за наем или аренда с лицата, спечелили търга, за площи в размер до одобрените за подпомагане през предходната година, но за не повече от:

1. 300 дка за отглеждане на зеленчуци;

2. 300 дка за създаване и/или отглеждане на трайни насаждения;

3. 300 дка за отглеждане на едногодишни полски култури и многогодишни фуражни култури – житни, бобови и техните смеси, за изхранване на животни, при норма до 8,0 дка за 1 животинска единица;

4. 300 дка за биологично производство на зеленчуци, трайни насаждения и/или едногодишни полски култури и многогодишни фуражни култури – житни, бобови и техните смеси;

5. 300 дка в случаите по ал. 1а, т. 1, буква „д“.

(1в) Въз основа на проведената втора тръжна сесия се сключват договори за наем или аренда с лицата, спечелили търга.

(1г) Срокът на договора за наем не може да бъде по-кратък от 5 и по-дълъг от 10 стопански години.

(1д) Лице, сключило договор за наем или аренда, е длъжно да ползва обекта на договора с грижата на добър стопанин съгласно определеното с договора предназначение. При неизпълнение на договорните задължения договорът се прекратява.

(2) Земеделските земи от Държавния поземлен фонд могат да се отдават под наем или аренда без търг:

1. когато са заети с трайни насаждения или върху тях са изградени трайно прикрепени функциониращи хидромелиоративни съоръжения;

2. когато не са били използвани две или повече стопански години;

3. на ползвателите по реда на чл. 24, ал. 2, когато те са образували търговски дружества;

4. при приватизация на търговските дружества по т. 3 – за срока, с който задължението за запазване предмета на дейност съгласно договора за приватизация надвишава срока на договора за наем или аренда.

5. в случаите по чл. 37в, ал. 10.

6. на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, когато земите са пасища, мери или ливади.

(3) Министърът на земеделието и храните или определено от него длъжностно лице от състава на министерството по предложение на областните дирекции “Земеделие” определя маломерни имоти от държавния поземлен фонд, които могат да се отдават под наем за едногодишно ползване без търг.

(4) Земеделските земи от Държавния поземлен фонд, за които са сключени договори по реда на ал. 1, 2 и 3, не могат да се преотдават под наем или аренда на трети лица, освен когато са предмет на споразумение в съответното землище, сключено по реда на чл. 37в.

(5) Отдаването на земите от общинския поземлен фонд, с изключение на пасищата, мерите и ливадите по ал. 6, т. 4, под наем или аренда се извършва чрез търг при условия и по ред, определени от общинския съвет. Въз основа на резултатите от проведения търг се сключва договор за наем или аренда. Срокът на договора за наем не може да бъде по-дълъг от 10 години.

(6) Земите от общинския поземлен фонд могат да се отдават под наем или аренда без търг:

1. когато са заети с трайни насаждения;

2. когато не са били използвани две или повече стопански години;

3. в случаите по чл. 37в, ал. 10;

4. на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, когато земите са пасища, мери или ливади;

5. в други случаи, определени в закон.

(7) Общинският съвет по предложение на кмета на общината определя маломерни имоти от общинския поземлен фонд, които могат да се отдават под наем за една година без търг.

(8) До участие в търговете по ал. 1 не се допускат свързани лица по смисъла на Търговския закон и свързани предприятия по смисъла на Закона за малките и средните предприятия, които обработват повече от 10000 дка.

(9)

Чл. 24б

(1) Министърът на земеделието и храните или определено от него длъжностно лице от състава на министерството може да предоставя безвъзмездно земи от държавния поземлен фонд на организациите и ведомствата по чл. 24, ал. 2 и 3, необходими за тяхната дейност.

(2) Земите по ал. 1 могат да се ползват само за целите, за които са предоставени. Ползвателите им нямат право да ги предоставят за ползване на трети лица.

Чл. 24в

За възлагане на изработването на подробен устройствен план, с който се засягат земи от държавния поземлен фонд, се изисква предварителното съгласие на министъра на земеделието и храните.

Чл. 24г

(1) Замяната на земеделски земи от държавния поземлен фонд със земеделски земи на граждани и юридически лица и общини не може да бъде извършвана, освен в посочените в закон случаи.

(2) Замяната на земеделски земи от държавния поземлен фонд със земеделски земи на граждани и юридически лица може да се извърши, когато:

1. е способ за прекратяване на съсобственост;

2. е единствен способ за изпълнение на задължения, произтичащи от международен договор;

3. имотите, предмет на замяна, са включени в проект за уедряване по чл. 37е и 37з.

(3) Министърът на земеделието и храните или определено от него длъжностно лице от състава на министерството се произнася с предварително писмено становище по предложението за замяна в едномесечен срок. Когато становището е положително, в него се посочват и условията за извършване на замяната.

(4) Замяна на земеделски земи по ал. 1 не се извършва, когато земите - собственост на граждани, юридически лица или общини, са обременени с ипотека или други тежести, отдадени са под наем или под аренда, намират се в санитарно-охранителни зони, няма пряк пътен достъп до тях, както и в други случаи, определени с правилника за прилагане на закона, или замяната не е в интерес на държавата.

(5) За подготовка на замяната се комплектува преписка с документите, удостоверяващи правото на собственост върху имотите, подлежащи на замяна, техните оценки, спазването на законните изисквания и на условията по ал. 3.

(6) За извършване на замяната министърът на земеделието и храните издава заповед. В едномесечен срок от съобщаването на заповедта заинтересованото лице заплаща дължимите данъци, такси, разноски и други плащания.

(7) В едномесечен срок след заплащането на сумите по ал. 6 въз основа на заповедта се сключва писмен договор. Договорът се вписва в службата по вписванията по местонахождение на имотите за сметка на заявителя. Нотариална форма не е необходима.

(8) Когато заявителят не е заплатил дължимите суми в срока по ал. 6 или не се е явил, за да подпише договора в срока по ал. 7, се смята, че се е отказал от сключването на сделката.

(9) Замяната на земеделски земи от общинския поземлен фонд със земеделски земи на граждани, юридически лица и държавата се извършва с решение на общинския съвет при условията и по реда на този закон и на Закона за общинската собственост след представяне на мотивирано становище на общинската служба по земеделие.

(10) Земеделските земи, които физически или юридически лица, с изключение на общините, са придобили в собственост при условията на ал. 2, т. 3 чрез замяна със земеделски земи от държавния поземлен фонд или от общинския поземлен фонд, не могат да се раздробяват чрез разпоредителни сделки и да се променя предназначението им за срок 10 години от извършването на замяната.

(11) Министърът на земеделието и храните публикува на интернет страницата на министерството заповедите за замяна на земеделски земи от държавния поземлен фонд, с изключение на съдържащите се лични данни.

Чл. 24д

(1) Собственици на овощни насаждения може да придобият право на собственост върху земеделски земи от държавния и общинския поземлен фонд по пазарни цени след изтичане на 5 години от създаването на насажденията и при условие, че са:

1. създадени и се ползват по силата на договор с министъра на земеделието и храните, съответно с кмета на общината;

2. придобити чрез приватизационна сделка;

3. придобити от организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби.

(2) В срок 20 години от придобиване правото на собственост върху земеделските земи по ал. 1 не може да се извършва промяна на начина им на трайно ползване, както и промяна на предназначението им за неземеделски нужди.

Чл. 25

(1) Земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Собствеността на общините върху мерите и пасищата е публична и може да се обявява за частна общинска собственост при промяна на предназначението на мерите и пасищата по реда на Закона за общинската собственост в определените в ал. 3 случаи.. Общинският съвет може да определя такса за ползване на общинските мери и пасища, приходите от която се използват за поддържането им.

(2) Възстановява се правото на собственост на общините върху земеделските земи, отнети им безвъзмездно и предоставени на държавни земеделски стопанства, трудовокооперативни земеделски стопанства, аграрно-промишлени комплекси и агрофирми, както и на държавни горски стопанства, когато са били включени в държавния горски фонд освен ако са горски разсадници и полезащитни горски пояси.

(3) Промяна на предназначението на мерите и пасищата по ал. 1 се допуска по изключение за:

1. изграждане на обекти на техническата инфраструктура по смисъла на Закона за устройство на територията;

2. инвестиционни проекти, получили сертификат за инвестиции клас А или клас Б или за приоритетен инвестиционен проект по Закона за насърчаване на инвестициите, когато това е заявено при сертифицирането на проекта;

3. създаване на нови или разширяване строителните граници на съществуващи урбанизирани територии (населени места и селищни образувания), както и създаване или разширяване границите на отделни урегулирани поземлени имоти извън тях;

4. изпълнение на дейности по предоставени концесии по Закона за подземните богатства и за инвестиционни проекти, свързани със социално-икономическото развитие на общината;

5. други случаи, определени в закон.

(4) В случаите по ал. 3 върху мерите и пасищата могат да се учредяват ограничени вещни права и сервитути.

(5) Общинският съвет приема решение за изразяване на предварително съгласие за промяна на предназначението по ал. 3 и за учредяване на правата по ал. 4 с мнозинство две трети от общия брой на общинските съветници при спазване на специалните закони и на нормативите за поддържане на резерв от постоянно затревени площи, както и при условие, че не е налице недостиг от земи за нуждите на животновъдството. С решението общинският съвет определя и срока на валидност на предварителното съгласие.

(6) Промяната на предназначението на мерите и пасищата се извършва при спазване на условията и реда на Закона за опазване на земеделските земи.

(7) Промяната на предназначението на мерите и пасищата за нуждите на юридическо и физическо лице се допуска, след като в полза на лицето бъдат учредени ограничените вещни права по ал. 4.

(8)

(9) Условията и редът за промяна на начина на трайно ползване на мерите и пасищата за други земеделски нужди се определят в правилника за прилагане на закона.

(10)

Чл. 26

Министерството на земеделието и храните и общинските поземлени комисии могат да предоставят на гражданите безвъзмездно правото на ползване от държавния или общинския поземлен фонд върху слабопродуктивни земи и върху земи в обезлюдени райони, определени от Министерския съвет. Лицата, обработвали предоставената им земя повече от десет години, могат да придобият безвъзмездно правото на собственост по решение на общинския съвет, а когато се придобива правото на собственост върху земя от държавния поземлен фонд, – със заповед на министъра на земеделието и храните.

Чл. 27

(1) Собствениците на земи, включени в трудовокооперативни земеделски стопанства и държавни земеделски стопанства, членовете на трудовокооперативни земеделски стопанства или на други образувани въз основа на тях селскостопански организации, както и лицата в трудовоправни отношения с тях, имат право на дялове от имуществото на посочените организации. Размерът на дяловете се определя въз основа на приноса им при придобиването му – внесена земя, трайни насаждения, трудов стаж и неизплатени инвентарни вноски. Разпределението им се извършва при условия и по ред, посочени в правилника за прилагането на този закон, при равно съотношение между внесената земя и трудов стаж след приспадане на неизплатените инвентарни вноски. Ако правоимащото лице не е внесло земя и основни средства, трудовото му участие се взема предвид, когато не е по-малко от 5 години.

(2) Членовете на кооперативните земеделски стопанства имат право да получат своя дял при прекратяване на членството си.

(3) Право на дял имат и лицата и техните наследници, които са прекратили членството си преди влизането на закона в сила.

(4)

(5) Когато няколко лица по ал. 1 са поискали предоставяне на определена вещ, свързана със земеделското производство, срещу дялове в имуществото на организация по § 12 от преходните и заключителните разпоредби, предимство имат тези, които произвеждат земеделска продукция или извършват производствени услуги във връзка с това, а ако няколко лица отговарят на това изискване – тези, чиито дялове покриват по-голяма част от стойността на исканата вещ.

(6) Лицата, които са придобили собствеността върху сгради и съоръжения от имуществото на организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби, могат да придобият застроените и прилежащите площи без провеждане на търг. Застроените и прилежащите площи, включително когато са разположени извън границите на урбанизирана територия (населено място или селищно образувание), се оценяват по реда на чл. 90 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 78 от 2006 г.; изм., бр. 26 и 51 от 2007 г., бр. 64, 80 и 91 от 2008 г., бр. 7, 25, 62 и 93 от 2009 г., бр. 31, 52, 58 и 69 от 2010 г., бр. 61, 80 и 105 от 2011 г., бр. 24 и 47 от 2012 г., бр. 62, 80 и 87 от 2013 г. и бр. 13, 15 и 102 от 2014 г.). Данъчната оценка се определя като за земи в строителни граници и това обстоятелство се посочва изрично в удостоверението за данъчна оценка. Процедурата за продажба се провежда от министъра на земеделието и храните или от директора на съответната областна дирекция „Земеделие“, които се подпомагат от постоянно действаща комисия. Когато процедурата се провежда от директора на областната дирекция „Земеделие“, в състава на комисията участват и длъжностни лица от Министерството на земеделието и храните, определени със заповед на министъра. Продажбата се извършва със заповед на министъра на земеделието и храните или на директора на областната дирекция „Земеделие“ и с писмен договор, който се вписва в службата по вписванията.

(7) Лицата, внесли дял в кооперация по чл. 27, при напускане на кооперацията имат право да получат дял от имуществото на организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби в размер, съответстващ на дяловете им.

(8) Министърът на земеделието и храните или оправомощено от него лице може да се разпорежда със земи, незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях на организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби и по § 29 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 45 от 1995 г.; попр.В първия търг участват само собственици на имоти, съседни на имота – предмет на търга, като в следващите търгове може да участват всички заинтересовани лица., бр. 46 от 1995 г., бр. 59 от 1995 г. - Решение № 8 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 79 от 1996 г., бр. 15 от 1997 г. - Решение № 3 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 98 и 124 от 1997 г.), които са негодни за земеделско ползване и не подлежат на възстановяване само чрез търг при условия и по ред, определени в правилника за прилагането на закона.

(9) Министърът на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице може да се разпорежда със земеделските земи по § 12а от преходните и заключителните разпоредби по реда на ал. 8.

(10) Министърът на земеделието и храните прави предложение до областния управител за издаване на актове за държавна собственост по данни, предоставени от областните дирекции „Земеделие“.

(11) Областният управител по местонахождението на имота издава акт за държавна собственост за земите от бившите стопански дворове на организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби и по § 29 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (обн., ДВ бр. 45 от 1995 г.; попр., бр. 46 от 1995 г., бр. 59 от 1995 г. – Решение № 8 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 79 от 1996 г., бр. 15 от 1997 г. – Решение № 3 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 98 и 124 от 1997 г.), върху които са разположени сгради и/или съоръжения от тяхното имущество, без оглед на това, дали същите са били законно построени, както и за незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване земи, в едномесечен срок от постъпването на предложението по ал. 10. Актът за държавна собственост подлежи на вписване.

Чл. 27а

(1) Собствениците на сгради и на съоръжения от имуществото на прекратените организации по § 12 от преходните и заключителните разпоредби дължат суми за ползването на земята до придобиване на правото на собственост върху застроените и прилежащите площи.

(2) Лицата, придобили право на собственост върху сградите и съоръженията по ал. 1 до 9 февруари 2011 г., дължат сумите за ползване на земята след тази дата.

(3) Лицата, придобили право на собственост върху сградите или съоръженията след 9 февруари 2011 г., дължат сумите за ползване на земята от датата на придобиване на сградите или съоръженията.

(4) При разпореждане със собствеността върху сградите и съоръженията по ал. 1 се представя документ за платени суми за ползване на земята до датата на разпореждането със сградите или съоръженията.

Чл. 28

(1) Възстановява се на трудовокооперативните земеделски стопанства правото на собственост върху имуществото и парите, които са иззети от тях или от преобразувани въз основа на тях държавни земеделски стопанства, или е предадено на други организации.

(2) Когато това имущество съставлява неделима част от съществуващите фондове и обектът не е изменил предназначението си от създаването му досега, то се възстановява на собственика, който заплаща разликата в стойността.

(3) Когато имуществото на трудовокооперативното земеделско стопанство е било предадено на държавно земеделско стопанство, машинно-тракторна станция и на други държавни организации и впоследствие е влязло в имуществото на фирми, дяловото участие на трудовокооперативното земеделско стопанство, респективно на правоприемниците му, се определя в съответствие с имуществото, предадено от трудовокооперативното земеделско стопанство на държавно земеделско стопанство и на други държавни организации.

(4)

(5)

Чл. 29

(1) Правото на собственост върху земеделски земи, отнети от Българската православна църква и другите религиозни общности, кооперации и от други организации, се възстановява по тяхно искане, освен ако след отнемането им са законно застроени със сгради, които нямат земеделско предназначение или с тях са оземлени граждани. В тези случаи на съответните организации се предоставя равностоен имот от държавния или общинския поземлен фонд. При липса на такава земя собствениците се обезщетяват с поименни компенсационни бонове.

(2) Със съгласието на организациите по ал. 1 възстановяването на правото на собственост може да стане и в други райони на страната.

Чл. 30

(1) Имуществото на заличените организации по § 12 от преходните и заключителните разпоредби, което лицата по чл. 27, ал. 1 не желаят да получат в дял и което не може да бъде продадено, се предоставя безвъзмездно на общината, в която то се намира. При наличие на държавно имущество общините са длъжни да предоставят същото на Министерството на земеделието и храните.

(2) След изтичане на 5-годишен срок от предаването на имуществото по ал. 1, изречение първо, то става общинска собственост.

(3) Документите на заличените организации по § 12 се предават по опис от лицата по § 29 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 45 от 1995 г.; попр., бр. 46 от 1995 г.; бр. 59 от 1995 г. – Решение № 8 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 79 от 1996 г.; бр. 15 от 1997 г. – Решение № 3 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 98 от 1997 г.) на кмета в кметството, където е било седалището на организацията.

Чл. 31

(1) Органи по поземлената собственост са Министерството на земеделието и храните и общинските поземлени комисии.

(2) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и храните съгласувано с министъра на финансите одобрява тарифа за държавните такси, за поддържане и осъвременяване на плановете за земеразделяне и за извършването на други административни услуги от органите на поземлената собственост. Таксите се внасят в бюджета на Министерството на земеделието и храните.

(3) При определени с договор условия Министерството на земеделието и храните предоставя безвъзмездно на държавни органи – разпоредители с бюджет, и на общини цифрова информация от картата на възстановената собственост, необходима за изпълнение на техни правомощия.

Чл. 32

(отменен)

(1) Националният поземлен съвет е орган на Министерския съвет. Съставът му се определя от Великото народно събрание по предложение на Министерския съвет.

(2) Националният поземлен съвет приема правилник за своята организация и дейност и за организацията и дейността на общинските поземлени комисии.

(3) Националният поземлен съвет ръководи работата на общинските поземлени комисии и осъществява други функции, предвидени в този закон.

Чл. 33

(1) Областните дирекции „Земеделие“ са специализирана териториална администрация към министъра на земеделието и храните. Те са юридически лица, на бюджетна издръжка. Общинските служби по земеделие са териториални звена на областните дирекции „Земеделие“. Дейността, структурата, организацията на работа и числеността на персонала на областните дирекции „Земеделие“ се уреждат с устройствен правилник, издаден от министъра на земеделието и храните.

(2) Общинските служби по земеделие възстановяват собствеността върху земи и гори по реда на закона, провеждат аграрната държавна политика на територията, както и извършват друга дейност, определена с правилника за прилагане на закона и устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните. Общинските служби по земеделие поддържат и осъвременяват плановете за земеразделяне и другите материали и данни, получени при прилагането на закона, и издават скици при извършване на разпоредителни сделки и делба на земеделски земи до одобряването на кадастрална карта и кадастрални регистри за съответната територия по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър.

(3) Извършването на дейностите по поддържането и осъвременяването на плановете за земеразделяне и другите материали и данни, получени при прилагането на закона, се възлага по предложение на общинската служба по земеделие от министъра на земеделието и храните или упълномощени от него лица на изпълнители в едномесечен срок от влизането в сила на плановете за земеразделяне.

(4) Правомощията на министъра на земеделието и храните по приложението на закона могат да се упражняват и от писмено упълномощени от него лица.

(5)

(6) Решенията на общинските служби по земеделие във връзка с възстановяването на собствеността и обезщетяването на собствениците по реда на този закон и на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, както и във връзка с оземляването на граждани, се подписват от началника на службата от служители, определени от директора на областната дирекция „Земеделие“, и от длъжностни лица, определени от министъра на земеделието и храните.

Чл. 34

(1) По искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им съответно на ползвателите им на правно основание. За установяване на неправомерното ползване кметът служебно изисква информация от Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, или от регионалните му териториални структури и/или от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър.

(2) Заповедта на кмета, както и отказът му да издаде такава заповед подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго.

(3) Заповедта на кмета се изпълнява по административен ред със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи.

(4) Земите от общинския поземлен фонд се изземват от лицата, които ги ползват без правно основание, по реда на чл. 65 от Закона за общинската собственост.

(5) Лицата, отстранени от ползването на имота по този ред, нямат право на обезщетение.

(6) В 7-дневен срок от датата на получаване на заповедта по ал. 1 ползвател, който ползва без правно основание земеделска земя, може да внесе по банкова сметка за чужди средства на общината сума, представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землищата от общината през предходната година за времето на неправомерното ползване. В този случай се спира изпълнението на заповедта, като правоимащите лица се уведомяват в тридневен срок от кмета на общината по реда на Административнопроцесуалния кодекс за правото им да получат депозираната сума. В случай, че в 10-дневен срок от получаване на уведомлението правоимащите лица изразят писмено съгласие за получаване на депозираната сума, издадената заповед се отменя от кмета на общината. При липса на изрично писмено съгласие издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение.

(7) Условията по ал. 6 се посочват в заповедта по ал. 1.

(8) В случаите на неправомерно ползване на земи от държавния поземлен фонд заповедта по ал. 1 се издава от директора на областната дирекция „Земеделие“. Сумите по ал. 6 се превеждат по сметка на Министерството на земеделието и храните.

(9) В случаите по ал. 4 сумите по ал. 6 се внасят в бюджета на общината.

Чл. 34а

(отменен)

(1) За изготвяне на проект на нотариален акт за възстановено право на собственост върху земеделски земи собственикът или неговите наследници заплащат такса съгласно тарифата по чл. 31, ал. 2. За издаването на констативни нотариални актове за възстановяване на собственост върху земеделски земи не се дължат държавни, държавни нотариални такси и местни данъци и такси.

(2) Когато с решението на поземлената комисия са възстановени правата на наследниците, както и в случаите, когато собственикът е починал след издаване на решението за възстановяване на собствеността, поземлената комисия изготвя на наследниците проект на нотариален акт по тяхно искане, без да се посочват идеалните части (квоти) на всеки от сънаследниците.

Чл. 34б

(отменен)

(1) Към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа се създава фонд „Поземлена реформа“.

(2) Средствата по фонда се набират от:

1. държавни такси за изготвяне на проекти за нотариални актове за възстановено право на собственост върху земеделски земи, на проекти за делби, поддържане и осъвременяване на плановете за земеразделяне, за извършване на други административни услуги от органите на поземлена собственост и в другите случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет, съгласно тарифа, издадена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа и съгласувана с министъра на финансите;

2. лихви и финансови операции със средства по фонда;

3. средства от държавния бюджет;

4. дарения, завещания, доброволни вноски и помощи, включително и по международни програми и договори;

5. глоби и имуществени санкции.

(3) Средствата по фонда се разходват за:

1. дейности във връзка с прилагането на този закон, включително данък върху добавената стойност и индексация;

2. техническо оборудване, стаи за съхраняване на материали, консумативи;

3. финансова помощ за поземлените комисии;

4. дейности, за които това е предвидено със закон или с акт на Министерския съвет.

(4) Набраните във фонда суми се съхраняват в отделна извънбюджетна сметка в Българската народна банка.

(5) Приходите и разходите на фонд „Поземлена реформа“ се утвърждават ежегодно от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа съгласувано с министъра на финансите.

(6) Неизразходваните средства в края на годината остават по сметка за следващата година и се разходват по предназначението им.

Чл. 34в

В случаите по чл. 17, ал. 8 и по § 31, 32 и 34 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 98 от 1997 г.; изм., бр. 36 и 88 от 1998 г.) от момента на обнародването в „Държавен вестник“ на заповедта за преработка на плана по чл. 17, ал. 8 се смятат за обезсилени по право всички издадени решения на общинската служба по земеделие и издадените въз основа на тях нотариални актове за засегнатите от преработката имоти.

Чл. 106

(1) Собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в строителните граници на населените места или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. Въз основа на мотивирано предложение на общинската служба по земеделие и на всяко заинтересовано лице, общинският съвет в едномесечен срок от получаването му определя вида, размера и местонахождението на земите от общинския поземлен фонд за обезщетяване на собствениците, включително и в случаите по чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3, ал. 2 и 4, но не по-малко от 50 на сто от наличния общински поземлен фонд. В случай, че общинският съвет не се произнесе в срок, земите за обезщетяване се определят със заповед на областния управител по искане на общинската служба по земеделие и на всяко заинтересовано лице. Когато предложението е за земи, представляващи по-малко от 50 на сто от наличния общински поземлен фонд, решението на общинския съвет е до размера на исканата земя. Общинската служба по земеделие предоставя необходимата информация на министъра на земеделието и храните и на общинския съвет.

(3) Собствениците на земи, конфискувани с присъда, която е отменена и собствеността, върху която не може да се възстанови, поради обстоятелствата, посочени в ал. 1, се обезщетяват по реда на ал. 1.

§ 1

По смисъла на този закон „домакинство“ са съпрузите, невстъпилите в брак деца и родителите на единия или двамата съпрузи, които живеят заедно с тях.

§ 2

„Внесена в трудовокооперативно земеделско стопанство земеделска земя“ по смисъла на този закон е и земята, изключена от строителните граници на населените места след образуване на трудовокооперативното земеделско стопанство до влизане в сила на Закона за териториално и селищно устройство — 1. VI. 1973 г. ПРЕКОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДВИ

§ 3

(1) Спорове за ползване на земи от държавния поземлен фонд между държавни организации, между държавни и други организации, както и между трудовокооперативни земеделски стопанства се решават от Националния поземлен съвет. Решенията подлежат на обжалване пред Върховния съд.

(2) Спорове за ползване на земи от общинския поземлен фонд между организациите по ал. 1 се решават от общинската общинска служба по земеделие. Решенията подлежат на обжалване пред окръжния съд.

(3) Земите на трудовокооперативните земеделски стопанства, предоставени на държавни и други организации за селскостопанска дейност, при поискване подлежат на връщане, ако не са застроени. При спор въпросът се решава от Националния поземлен съвет. Решенията подлежат на обжалване пред Върховния съд.

§ 4

(1) Гражданите, които към 17. VIII. 1990 г. притежават право на ползване върху земеделски земи, предоставени им по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, запазват правата си. Те могат да придобият правото на собственост върху тези земи, като ги заплатят на общинския народен съвет по цени, определени от Министерския съвет. Цените се определят в зависимост от това, дали земите са били пустеещи или непустеещи към момента на раздаването им.

(2) Сумите за придобиване правото на собственост по ал. 1 се внасят в специален фонд на общинския народен съвет, който служи за обезщетяване по чл. 15, ал. 2 от този закон.

(3) Гражданите имат права и задължения по предходните алинеи, когато земите са включени във вилна зона, но процедурата по утвърждаването й не е завършена.

(4) Получените от гражданите вилни парцели и земи за самозадоволяване се приспадат от подлежащата им за възстановяване земеделска земя по този закон при условия и по ред, определени от Националния поземлен съвет. Приспаднатият размер земя се заплаща на собственика и се включва във фонда за оземляване.

(5) Когато за отделни земи по предходните алинеи предават претенции предишните им собственици, последните се обезщетяват от съответната община по цени, определени от Министерския съвет, или по тяхно искане им се предлагат равностойни земи.

§ 5

Договорите за аренда се запазват, когато арендуваната земя остава в собственост или ползване на арендодателя. В противен случай договорът за аренда се прекратява с въвеждането на собственика във владение, но не по-рано от прибирането на реколтата.

§ 6

Лицата, оземлени по реда на този закон, не могат да дават земята си под аренда и наем за срок от пет години от оземляването.

§ 7

Селскостопанските производители се освобождават от данък върху приходите от земеделската си дейност в срок от пет години от влизане на закона в сила.

§ 8

Производствата по този закон пред общинските служби по земеделие и пред съда са безплатни.

§ 9

Средствата, необходими за изпълнението на закона, се предоставят от държавния бюджет по искане на Министерския съвет.

§ 10

Земеделски земи, правото на собственост върху които е възстановено по реда на този закон, които са гори по смисъла на Закона за горите, по искане на собствениците може да се заменят с други земеделски земи от поземления фонд на съответното населено място или в съседно землище, а със съгласието на собствениците – и в друго землище.

§ 18

„Жилищен имот“ по смисъла на чл. 10, ал. 7 е парцел, жилище и право на строеж в строителните граници на населените места.

Чл. 35

(1) Обезщетяването на собствениците на земеделски земи, които подлежат на възстановяване по този закон, когато собствеността не може да се възстанови по другите начини, определени със закон, се извършва с поименни компенсационни бонове.

(2)

(3) Поименните компенсационни бонове са поименни и безналични. Редът за тяхното издаване, сделките и плащанията с тях се уреждат с отделен закон.. Те могат да се ползват само за закупуване чрез търг на земеделски земи от държавния поземлен фонд, за участие на притежателите им в приватизацията, както за ползване и придобиване на собственост на земите по чл. 27, ал. 6.

(4) Участници в търговете за земеделски земи от държавния поземлен фонд могат да бъдат единствено притежатели на поименни компенсационни бонове, на компенсаторни записи и на жилищни компенсаторни записи.

(5) Четиридесет на сто от предложената цена в търговете за земеделски земи от държавния поземлен фонд по ал. 3 се заплащат от спечелилия участник с парични средства.

(6) Поименните компенсационни бонове могат да се прехвърлят без ограничения.

(7) Поименните компенсационни бонове могат да се наследяват.

(8) Поименните компенсационни бонове не могат да служат за обезпечение и като платежно средство, освен в случаите по ал. 3.

(9) Поименните компенсационни бонове имат номинал от 1000 единици всеки един. При определяне размера на обезщетенията чрез поименни компенсационни бонове на правоимащите лица, както и на плащанията с тях в случаите, посочени в ал. 3, всяка единица от номинала им се равнява на 1 лев.

Чл. 36

(1) Общинските служби по земеделие определят паричния размер на дължимите обезщетения и броя поименни компенсационни бонове, които се полагат на правоимащите лица по чл. 35, ал. 1.

(2) Размерът на обезщетенията по ал. 1, включително за земеделски земи, включени в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания) се определя по реда на наредба, приета от Министерския съвет.

(3) Оценките на общинските земи, върху които е било учредено право на ползване въз основа на актовете, посочени в § 4 от преходните и заключителните разпоредби, се определят с решение на общинския съвет по реда на Закона за общинската собственост. Определената от общинския съвет цена не може да бъде по-ниска от оценката, определена по реда на ал. 2.

Чл. 37

Условията, сроковете и редът за обезщетяване с поименни компенсационни бонове се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 37а

Общинските служби по земеделие са длъжни да водят регистър за изпратените до органите по Закона за сделките с компенсаторни инструменти удостоверителни документи и за получените и връчените на притежателите на компенсаторни инструменти удостоверителни документи.

Чл. 37е

(1) Влезлият в сила план за земеразделяне и одобрената карта на съществуващите или възстановими на терена стари реални граници на земеделски земи, както и картата на възстановената собственост могат да бъдат изменени за създаване на уедрени поземлени имоти със заповед на министъра на земеделието и храните. Заповедта се издава въз основа на писмено споразумение с нотариално заверени подписи на собствениците на земеделски земи и одобрен план за уедряване.

(2) Когато в плана за уедряване са включени земеделски земи – държавна или общинска собственост, споразумението по ал. 1 се подписва от министъра на земеделието и храните, съответно от кмета на общината или от оправомощени от тях лица.

(3)

(4) Общинската служба по земеделие въз основа на одобрения план за уедряване издава решения и скици за уедрените поземлени имоти. В решението се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение (граници, съседи) и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това. Решението се връчва по реда на Гражданския процесуален кодекс и не подлежи на обжалване. Собствеността върху уедрените поземлени имоти се придобива от влизане в сила на решението на общинската служба по земеделие, което, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на нотариален акт.

(5) В плана за уедряване не се включват имоти, върху които е наложена ипотека, възбрана, обременени са с други вещни тежести, предмет са на висящ съдебен спор за правото на собственост, или ограничени вещни права, за които се извършва делба, или са предмет на процедура по отчуждаване.

(6) Имоти с наложени ограничения на ползването, включително произтичащи от разположението им в защитени или нарушени територии и зони, се включват в плана за уедряване със съгласието на собствениците.

(7) Договорите за наем или за аренда на имоти, включени в плана за уедряване, се прекратяват с влизане в сила на решението за уедрените имоти след изтичане на съответната стопанска година.

(8) Разходите за създаване на уедрени поземлени имоти по споразумение на собствениците са за тяхна сметка.

(9) Условията и редът за изготвяне и одобряване на плана за уедряване се определят с правилника за прилагане на закона.

(10) Одобреният план за уедряване се отразява служебно в картата на възстановената собственост или кадастралната карта и регистрите към тях. За отразяването му и за издаването на скиците за уедрените имоти не се дължат такси.

Чл. 37ж

(1) Масиви за ползване на пасища, мери и ливади може да се създават по споразумение между собственици и/или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ. Споразумението се одобрява ежегодно до 30 декември за следващата календарна година.

(2) Лицата по ал. 1, които отговарят на условията по чл. 37и, ал. 4, може до 31 октомври да подадат в общинската служба по земеделие по местонахождение на пасищата, мерите и ливадите заявление по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните, за участие в споразумение. Заявлението се подава лично или чрез пълномощник и при възможност се представя и на оптичен носител.

(3) В заявлението се посочват имотите, ползвани по договори, регистрирани в общинската служба по земеделие и/или документи за собственост, с които лицето по ал. 1 желае да участва в споразумението. Към заявлението лицата прилагат декларация, че нямат задължения по ал. 12, чл. 34, ал. 6 и чл. 37в, ал. 7, както и задължения към държавния и общинския поземлен фонд и не са свързани лица по смисъла на Търговския закон с лица, които имат такива задължения.

(4) Изготвянето на споразумението се ръководи от комисия за всяко землище, за което има подадени заявления по ал. 2 и декларации по чл. 37б, ал. 1. Директорът на съответната областна дирекция „Земеделие“ до 5 ноември назначава комисия, чийто състав се определя по реда на чл. 37в, ал. 1.

(5) Площта на имоти с начин на трайно ползване пасища, мери и ливади, за които няма сключени договори и не са подадени декларации по чл. 37б, ал. 1, с изключение на имотите от държавния и общинския поземлен фонд, се разпределя със споразумението между лицата по ал. 1.

(6) Споразумението се изготвя до 10 декември по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните, като чл. 37в, ал. 2, изречения първо, второ и трето се прилагат съответно.

(7) За изготвянето на споразумението комисията по ал. 4 до 10 ноември предоставя на лицата по ал. 1:

1. данни за регистрираните в общинската служба по земеделие договори за ползване и/или документи за собственост на пасища, мери и ливади, заявени или декларирани за:

2. актуална справка по ал. 9;

3. данни за задължения по ал. 12, чл. 34, ал. 6 и чл. 37в, ал. 7;

4. размера на средното годишно рентно плащане за землището.

(8) Лице по ал. 1, на което е разпределена площ, по-голяма от определената в чл. 37и, ал. 4, прилага към споразумението декларация за имотите, които няма да заявява за подпомагане по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители. Декларацията е по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните.

(9) Комисията извършва проверка дали лицата по ал. 1 отговарят на условията по чл. 37и, ал. 4 въз основа на изготвена и предоставена от БАБХ официална справка за всички регистрирани до 20 октомври на текущата година в Интегрираната информационна система на БАБХ:

1. животновъдни обекти;

2. собственици или ползватели на регистрирани животновъдни обекти;

3. пасищни селскостопански животни в животновъдните обекти.

(10) Комисията до 20 декември изготвя доклад до директора на съответната областна дирекция „Земеделие“, който съдържа данни за площите по ал. 5, техните собственици, дължимото рентно плащане, площите по ал. 7, т. 1, както и данни дали са налице условията по чл. 37и, ал. 4. Към доклада се прилагат споразумението и декларациите по ал. 8.

(11) Въз основа на доклада по ал. 10 директорът на съответната областна дирекция „Земеделие“ до 30 декември издава заповед по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните, за одобряване на споразумението и разпределението на масивите за ползване. Заповедта се обявява незабавно, като чл. 37в, ал. 5 и 6 се прилагат съответно.

(12) Лице по ал. 1, на което със заповедта по ал. 11 са определени площи по ал. 5, внася по сметка за чужди средства на съответната областна дирекция „Земеделие“ сума в размер на средното годишно рентно плащане за землището в едномесечен срок от публикуване на заповедта, като чл. 37в, ал. 7 се прилага съответно.

Чл. 37з

(1) Собственици на земеделски земи, които притежават над 10 на сто от обработваемите земеделски земи в едно землище, могат да предложат план за уедряване, който включва земеделски земи от държавния поземлен фонд, общинския поземлен фонд и земи - собственост на физически и юридически лица. Земеделски земи от държавния поземлен фонд и от общинския поземлен фонд могат да се включват в плана за уедряване, при условие че се постигне увеличаване на средния размер на имотите от държавния поземлен фонд и от общинския поземлен фонд най-малко с 20 на сто.

(2) Заинтересованите лица отправят предложението по ал. 1 до министъра на земеделието и храните.

(3) Министърът на земеделието и храните се произнася с писмено становище по предложението по ал. 1 в едномесечен срок от получаването му. Когато становището е положително, се изменят влезлият в сила план за земеразделяне и одобрената карта на съществуващите или възстановими на терена стари реални граници, както и картата на възстановената собственост, в съответствие с приетия план за уедряване.

Чл. 37и

(1) Пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под наем без търг в случаите по чл. 24а, ал. 2, т. 6 на собственици или ползватели на животновъдни обекти, които отглеждат пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, нямат данъчни задължения, както и задължения към Държавен фонд „Земеделие“, държавния поземлен фонд, общинския поземлен фонд и за земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 и по чл. 37ж, ал. 5. Пасищата, мерите и ливадите се разпределят съобразно броя и вида на регистрираните животни.

(2) Министърът на земеделието и храните съгласува предложените от директорите на областните дирекции „Земеделие“ списъци със свободните пасища, мери и ливади от държавния поземлен фонд, които се отдават под наем по ал. 1. Списъците на имотите се обявяват и публикуват в областната дирекция „Земеделие“, общинските служби по земеделие, общините и кметствата и на интернет страницата на областната дирекция „Земеделие“ и на общината в срок до 1 март.

(3) Общинският съвет определя с решение свободните пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд за общо и индивидуално ползване. Списъкът на имотите за общо и индивидуално ползване се обявява и публикува в областната дирекция „Земеделие“, общинските служби по земеделие, общините и кметствата и на интернет страницата на областната дирекция „Земеделие“ и на общината в срок до 1 март.

(4) Пасищата, мерите и ливадите се разпределят между лицата по ал. 1, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище в същата или в съседна община, независимо от областта, в която се намира, съобразно броя и вида на регистрираните пасищни селскостопански животни, в зависимост от притежаваните или ползвани на регистрирано правно основание пасища, мери и ливади, но не повече от 15 дка за 1 животинска единица в имоти от първа до седма категория и/или до 30 дка за 1 животинска единица в имоти от осма до десета категория. На лицата, които отглеждат едри и дребни преживни селскостопански животни с предназначение за производство на мляко или месо и животни от местни (автохтонни) породи, и/или биологично сертифицирани едри и дребни преживни селскостопански животни, се разпределят до 20 дка за 1 животинска единица в имоти от първа до седма категория и до 40 дка за 1 животинска единица в имоти от осма до десета категория.

(5) Лицата по ал. 1 подават заявление до общинската служба по земеделие по местонахождението на животновъдния обект в срок до 10 март. Заявлението е по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните, и се отнася за следващата календарна година. Към заявлението лицата прилагат декларация, че не са свързани лица по смисъла на Търговския закон с лица, които не са изплатили задълженията си по чл. 34, ал. 6, по чл. 37в, ал. 7 за земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 и по чл. 37ж, ал. 11 за земите по чл. 37ж, ал. 5 за предходните стопански години, както и задълженията си към държавния и общинския поземлен фонд.

(6) Българската агенция по безопасност на храните изготвя официална справка, утвърдена със заповед на изпълнителния директор на БАБХ, която се публикува на интернет страницата на агенцията. Справката съдържа информация за всички регистрирани в Интегрираната информационна система към 1 февруари на текущата година:

1. животновъдни обекти, регистрирани по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, в които се отглеждат постоянно или целогодишно пасищни селскостопански животни, с изключение на животновъдни обекти, в които за периода от 15 ноември до 15 март не се отглеждат животни;

2. собственици или ползватели на регистрирани животновъдни обекти;

3. пасищни селскостопански животни в животновъдните обекти.

(7) Разпределянето на пасища, мери и ливади се извършва за всяко землище на територията на общината от комисия, определена със заповед на директора на областната дирекция „Земеделие“, издадена в срок до 20 март. В състава на комисията се включват: кметът на населеното място, съответно кметският наместник или оправомощени от тях длъжностни лица, представител на общинската администрация, представител на общинската служба по земеделие, представител на областната дирекция „Земеделие“ и представител на областната дирекция по безопасност на храните. Председател на комисията е кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице. На заседанието могат да присъстват лицата по ал. 1, както и представител на областна администрация.

(8) Комисията по ал. 7 въз основа на справката по ал. 6:

1. извършва проверките по чл. 37м, ал. 1;

2. съставя списък на допуснатите до участие в разпределението лица, които отговарят на условията по ал. 1, съдържащ и информацията за тях от справката по ал. 6 и регистрираните им договори за ползване на пасища, мери и ливади;

3. определя необходимата площ при условията на ал. 4 за допуснатите лица в списъка по т. 2 в срок до 20 април;

4. разпределя едновременно имоти или части от имоти от държавния и общинския поземлен фонд до достигане на нормата по ал. 4 при спазване на следната последователност:

5. при недостиг на пасища, мери и ливади от държавния и/или общинския поземлен фонд в землището, в което се намира животновъдният обект, определя с протоколно решение коефициент за редукция на площите, който се прилага спрямо всички лица в землището; при наличие на свободни пасища, мери и ливади в съседно землище в същата или съседна община площите може да се разпределят до достигане на нормата по ал. 4.

(9) Списъкът по ал. 8, т. 2 се публикува по реда на ал. 2 в срок до 30 март. Промени в списъка могат да се правят в 7-дневен срок от неговото публикуване при промяна на обстоятелствата, както и за отстраняване на допуснати грешки и/или непълноти по инициатива на заинтересованите лица, които прилагат съответните доказателства.

(10) Комисията по ал. 7 съставя протокол за разпределение на имотите в срок до 20 май, който се обявява и се публикува в областната дирекция „Земеделие“, общинските служби по земеделие, общините и кметствата и на интернет страницата на областната дирекция „Земеделие“ и на общината.

(11) Протоколът по ал. 10 може да се обжалва относно площта на имотите в 14-дневен срок пред районния съд. Обжалването не спира изпълнението, освен ако съдът разпореди друго.

(12) Въз основа на протокола по ал. 10, в срок до 20 юни кметът на общината, съответно директорът на областната дирекция „Земеделие“, сключва договор за наем с минимален срок от 5 календарни години, който започва да тече от следващата календарна година. Договорът се сключва след заплащане на по-високата сума между най-високата тръжна цена, на която са сключени договорите за землището за пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд за годината, и размера на средното годишно рентно плащане за землището в общината за пасища, мери и ливади. Договорите съдържат данните по ал. 1, 4 и 10, вписват се в службата по вписванията и се регистрират в общинската служба по земеделие.

(13) Останалите свободни пасища, мери и ливади от общинския и държавния поземлен фонд се отдават под наем чрез търг, в който се допускат до участие само собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, в същата или в съседна община, независимо от областта, в която се намира. Търговете се провеждат от областната дирекция „Земеделие“ – за земите от държавния поземлен фонд, и от кмета на общината – за земите от общинския поземлен фонд. Договорите се сключват за една календарна година.

Чл. 37к

(1)

(2) Приходите от наемните и арендните плащания за ползване на пасища, мери и ливади от държавния поземлен фонд постъпват в бюджета на Министерството на земеделието и храните, а от общинския поземлен фонд – в бюджета на съответната община.

(3) В договорите за наем и аренда се предвижда увеличаване на наемната или арендната цена с официалния инфлационен индекс на потребителските цени, публикуван от Националния статистически институт.

Чл. 37л

(1) Пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд, за които са сключени наемни или арендни договори, не могат да се преотдават за ползване на трети лица.

(2) Договорите за наем и аренда по чл. 37и, ал. 12:

1. могат да се прекратяват или изменят преди изтичането на срока, по искане на ползвателя;

2.

(3) Общината прекратява договорите за наем и аренда за имоти по чл. 19, сключени по реда на чл. 37и, ал. 12,, и предоставени от общинския съвет по реда на § 27 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ, бр. 62 от 2010 г.), след издаване на решението на общинската служба по земеделие и изтичане на стопанската година, в която е издадено решението.

Чл. 37м

(1) Ежегодно, в срок до 20 април, комисията по чл. 37и, ал. 7 извършва проверки за спазване на условията по чл. 37и, ал. 1 и 4 по сключените договори за наем на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд. Протоколът от проверката се представя на директора на областната дирекция „Земеделие“ и на кмета на общината.

(2) Спазването на чл. 37и, ал. 1 и 4 се установява въз основа на справката по чл. 37и, ал. 6.

(3) Когато при извършването на проверките се установи, че:

1. в животновъдния обект броят на регистрираните пасищни селскостопански животни е с над 10 на сто по-малък от броя им към 1 февруари на предходната календарна година, договорите се изменят, като площта се определя в съответствие с процентното намаление на броя на животните, преобразувани в животински единици;

2. в животновъдния обект няма регистрирани пасищни селскостопански животни, договорите за наем се прекратяват от кмета на общината, съответно от директора на областната дирекция „Земеделие“;

3. е настъпила промяна на условията по чл. 37и, ал. 1, договорите за наем се прекратяват от кмета на общината, съответно от директора на областната дирекция „Земеделие“;

4. е заличена регистрацията на животновъдния обект в съответното землище, договорите за наем се прекратяват от кмета на общината, съответно от директора на областната дирекция „Земеделие“;

5. сертификатът за отглежданите съгласно правилата за биологично производство едри преживни селскостопански животни за мляко или месо или дребни преживни селскостопански животни е отнет или изтекъл, договорите за наем се прекратяват от кмета на общината, съответно от директора на областната дирекция „Земеделие“.

(4) Въз основа на протокола по ал. 1 договорите за наем се изменят или прекратяват в срок до 31 юли. Пасищата, мерите и ливадите, за които е прекратено правото на ползване, се включват в списъците по чл. 37и, ал. 2 и 3 за следващата календарна година.

(5) Договорите за наем по чл. 37и, ал. 12 не се смятат за правно основание съгласно Закона за подпомагане на земеделските производители, когато при извършване на проверките се установи, че са налице основания за прекратяването им.

(6) Министърът на земеделието и храните, съответно областните управители, упражняват контрол по изпълнение на разпоредбите на ал. 3 по отношение на пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд.

(7) Алинея 3, т. 1, ал. 4 и 5 не се прилагат за част или всички селскостопански пасищни животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, които са засегнати от тежко природно бедствие или епизоотии.

(8) За отглежданите съгласно правилата за биологично производство едри преживни селскостопански животни за мляко или месо или дребни преживни селскостопански животни се извършва и проверка в съответния регистър, а когато такъв не се поддържа, информацията се изисква и получава по служебен път от компетентната администрация.

Чл. 37н

(отменен)

(1) Министърът на земеделието и храните определя със заповед условията и реда:

1. за отдаване под наем и под аренда на мерите и пасищата по чл. 37и;

2. за сключване, изменение и прекратяване на договорите за наем и аренда на мери и пасища от държавния поземлен фонд с лица, които отглеждат пасищни животни или са поели задължение да поддържат мери и пасища в добро земеделско и екологично състояние;

3. за определяне числеността на селскостопанските животни, допускани на паша в държавните и общинските мери и пасища;

4. относно критериите за определяне на големи стопанства, които могат да сключват договори за индивидуално ползване на мери и пасища;

5. за определяне конкретния размер на отчисленията от приходите по чл. 37к, ал. 2;

6. и за други изисквания за режима на управление и контрол за ползването на мерите и пасищата.

(2) Заповедта по ал. 1 се обнародва в “Държавен вестник”.

(3) Министърът на земеделието и храните осъществява контрол относно поддържането на мерите и пасищата в добро земеделско и екологично състояние.

Чл. 37о

(1) Общинският съвет определя с решение, прието с мнозинство от общия брой на съветниците:

1. размера и местоположението на мерите, пасищата и ливадите за общо и за индивидуално ползване;

2. правила за ползването на имотите по т. 1.

(2) Правилата за ползване на имотите по ал. 1, т. 1 съдържат:

1. перспективен експлоатационен план за паша;

2. частите от мерите, пасищата и ливадите, предназначени за общо и за индивидуално ползване, и тяхното разграничаване;

3. частите от мерите, пасищата и ливадите, предназначени предимно за косене;

4. прокарите за селскостопански животни до местата за паша и водопоите;

5. мерки за опазване, поддържане и подобряване на мерите, пасищата и ливадите, като почистване от храсти и друга нежелана растителност, противоерозионни мероприятия, наторяване, временни ограждения;

6. ветеринарна профилактика;

7. частите от мерите, пасищата и ливадите, предназначени за изкуствени пасища, за засяване с подходящи тревни смески;

8. построяване на навеси;

9. въвеждане и редуване на парцелно ползване на пасищни комплекси;

10. охрана;

11. режим на ползване, забрани и ограничения в зависимост от конкретните дадености на топографски, почвени, климатични и други физически условия, и на развитието на животновъдството на територията на общината;

12. карта за ползването на мерите, пасищата и ливадите по физически блокове, определени в Системата за идентификация на земеделските парцели.

(3) Правилата по ал. 2 се обявяват в интернет страницата на общината.

(4) Общинският съвет ежегодно приема решение с мнозинство от общия брой на съветниците за предоставяне и актуализиране на ползването на мерите, пасищата и ливадите, което съдържа:

1. годишен план за паша;

2. съгласие за предоставяне на мери, пасища и ливади за общо и за индивидуално ползване;

3. задълженията на общината и на ползвателите за поддържането на мерите, пасищата и ливадите.

(5) Към решението се прилага списък с данни за земеделските стопани или техни сдружения, регистрирани като юридически лица, отглежданите от тях животни, данни за физическите блокове и парцелите на общинските мери, пасища и ливади, карта за ползването на мерите, пасищата и ливадите по физически блокове, определени в Системата за идентификация на земеделските парцели, както и други данни, необходими за кандидатстване за подпомагане по схемата за единно плащане на площ.

(6) Кметът на общината, района, кметството съгласува списъка с областната дирекция по безопасност на храните.

(7)

(8) Земеделски стопанин, включен в списъка по ал. 2, може да получи заверено от кмета на общината, района, кметството копие на решението за определяне на ползването на мерите, пасищата и ливадите.

Чл. 37п

(1) За устройване на постоянни пчелини с над 10 пчелни семейства, на собственици на пчелини, регистрирани по реда на чл. 8 от Закона за пчеларството, може да се учреди право на ползване върху пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд. Правото на ползване се учредява върху свободни маломерни имоти или части от тях, които се определят със ситуационна скица, като се спазват изискванията на Закона за пчеларството. Правото на ползване се учредява без провеждане на търг, по пазарни цени, определени от независим оценител.

(2) При устройване на постоянен пчелин върху пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд се осигурява не по-малко от 3 кв. м и не повече от 10 кв. м площ на едно пчелно семейство, като пчелинът следва да е на разстояние не по-малко от:

1. десет км от регистриран пчелин за производство на елитни пчелни майки и резерватни пчелини;

2. пет км от регистрирани репродуктивни пчелини за производство на племенни пчелни майки;

3. три км от съседни пчелини, регистрирани за отглеждане на пчелни семейства по биологичен начин.

(3) Постоянните пчелини се регистрират в съответствие с чл. 51, ал. 1 и 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и чл. 8 от Закона за пчеларството. Кошерите и пчелните семейства се идентифицират съгласно чл. 51, ал. 9 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

(4) Правото на ползване по ал. 1 се учредява от:

1. министъра на земеделието и храните – за пасища, мери и ливади от държавния поземлен фонд;

2. кмета на общината – за пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд.

(5) За учредяване право на ползване по ал. 1 собственикът на пчелина подава заявление, в което посочва срока, за който желае да му бъде учредено правото на ползване. Заявлението се подава до:

1. министъра на земеделието и храните чрез директора на съответната областна дирекция „Земеделие“ по местонахождението на имота – в случаите по ал. 4, т. 1;

2. кмета на съответната община – в случаите по ал. 4, т. 2.

(6) В случаите по ал. 5, т. 1 въз основа на подаденото заявление директорът на областната дирекция „Земеделие“ комплектува преписка, към която се прилагат:

1. документ, удостоверяващ, че заявителят има регистриран животновъден обект – постоянен пчелин с над 10 пчелни семейства, който е вписан в регистъра по чл. 8 от Закона за пчеларството;

2. документ за собственост на имота;

3. пазарна оценка на имота, изготвена от независим оценител, за която заявителят е уведомен писмено, с обратна разписка;

4. писмено съгласие на заявителя с изготвената от независимия оценител оценка на имота;

5. становище от директора на областната дирекция „Земеделие“, в което се посочват данни за статута, актуалното състояние и ползването на имота;

6. други документи, които се изискват от специални закони.

(7) В случаите по ал. 5, т. 2 въз основа на подаденото заявление се комплектува преписка, към която се прилагат:

1. документ, удостоверяващ, че заявителят има регистриран животновъден обект – постоянен пчелин с над 10 пчелни семейства, който е вписан в регистъра по чл. 8 от Закона за пчеларството;

2. пазарна оценка на имота, изготвена от независим оценител, за която заявителят е уведомен писмено, с обратна разписка;

3. писмено съгласие на заявителя с изготвената от независимия оценител оценка на имота;

4. други документи, които се изискват от специални закони.

(8) Органът по ал. 5 се произнася по заявлението, като издава заповед за учредяване право на ползване или постановява отказ.

(9) Актовете по ал. 8 се съобщават и могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(10) Цената за учредяване право на ползване по ал. 1 се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на заповедта за учредяване право на ползване. В случай че цената не бъде заплатена в определения срок, правата на лицето, в чиято полза е учредено правото на ползване, се погасяват.

(11) Въз основа на влязлата в сила заповед за учредяване право на ползване и извършеното плащане директорът на съответната областна дирекция „Земеделие“, съответно кметът на общината сключва договор със заявителя.

(12) Договорите за учредяване право на ползване върху пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд за устройване на постоянни пчелини с над 10 пчелни семейства се сключват за срок, не по-дълъг от 10 години.

(13) Договорите по ал. 12 се вписват в службата по вписванията по местонахождението на имота и се регистрират в съответната общинска служба по земеделие за сметка на лицето, в чиято полза е учредено правото на ползване.

(14) Лицата, които са сключили договори за право на ползване за устройване на постоянни пчелини с над 10 пчелни семейства, след изразено писмено съгласие на министъра на земеделието и храните, съответно на кмета на общината, могат да изграждат в имота временни спомагателни постройки и съоръжения, свързани с дейността им, които не представляват строежи по смисъла на Закона за устройство на територията.

(15) В едномесечен срок от изтичането на срока на договора или предсрочното му прекратяване лицата по ал. 14 премахват изградените в имота спомагателни постройки и съоръжения. При неизпълнение на задължението в определения срок правата на собственост върху постройките и съоръженията се упражняват от собственика на имота.

(16) Правото на ползване се прекратява при условията на чл. 11, ал. 3 от Закона за пчеларството.

(17) За настаняване или преместване на временен пчелин по смисъла на Закона за пчеларството не се учредява право на ползване върху пасища, мери и ливади от държавния или общинския поземлен фонд, а се издава разрешение от директора на областната дирекция „Земеделие“, съответно от кмета на общината. Издаването на разрешение е безвъзмездно.

Чл. 37р

(отменен)

Министърът на земеделието и храните определя със заповед за целите на Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители, и за изменение на Регламенти (ЕИО) № 2019/93, (ЕО) № 1452/2001, (ЕО) № 1453/2001, (ЕО) № 1454/2001, (ЕО) № 1868/94, (ЕО) №1251/1999, (ЕО) № 1254/1999, (ЕО) № 1673/2000, (ЕИО) № 2358/71, (ЕО) № 2529/2001, и на Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в Регламент (ЕО) № 1782/2003, размера на земята, която е заета с постоянни пасища. Заповедта се обнародва в “Държавен вестник”.

Чл. 376

Всеки собственик подава в общинската служба по земеделие по местонахождение на имота декларация по образец, в която се посочват формата на стопанисване и начинът на трайно ползване на земите. Декларацията, подадена от един упълномощен наследник на починал собственик, ползва всички наследници. Ползвателите на земеделски земи са длъжни да представят в общинската служба по земеделие копие от договорите за наем, аренда или съвместна обработка на земята. Общинската служба по земеделие води регистър на собствениците и ползвателите на земеделски земи и предоставя информация за тях с цел насърчаване на уедрено ползване и създаване на масиви.

Чл. 37в

(1) Масиви за ползване на земеделски земи се създават по споразумение между собствениците и/или ползвателите. Сключването на споразумението се ръководи от комисия за всяко землище на територията на общината, определена със заповед на директора на областната дирекция „Земеделие“ в срок до 5август на съответната година. В състава на комисията се включват: кметът на населеното място, съответно кметският наместник или оправомощени от тях длъжностни лица, представител на общинската служба по земеделие и представител на областната дирекция „Земеделие“. При изготвянето на проекта на разпределение в работата на комисията участват и собствениците и/или ползвателите на земеделски имоти в съответното землище, заявили изричното си желание за участие в процедурата за създаване на масиви за ползване по чл. 37б, ал. 3.

(2) Споразумението се сключва по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните, и съдържа данни за комисията, участниците, разпределените им имоти или части от имоти, включително по ал. 3, и дължимото за тях рентно плащане. Неразделна част от споразумението е картата за разпределение на масивите за ползване. Споразумението и картата се подписват от участниците и се предоставят на председателя на комисията по ал. 1. В споразумението участват ползватели, които са изплатили задълженията си по ал. 7 и по чл. 34 за земите по ал. 3, т. 2 за предходните стопански години както и задълженията си към държавния и общинския поземлен фонд. Споразумението се сключва и актуализира всяка година до 30 август за следващата стопанска година по смисъла на § 2, т. 3 от допълнителните разпоредби на Закона за арендата в земеделието. В него не могат да се включват имоти, декларирани за обработване в реалните им граници както и имоти с начин на трайно ползване пасища, мери, и ливади. Споразумението влиза в сила, когато е подписано от не по-малко от две трети от ползвателите, участващи в процедурата, и при условие че обхваща не по-малко от две трети от площта в съответното землище, определена за създаване на масивите за ползване.

(3) Когато между ползвателите не се постигне споразумение при условията на ал. 1 и 2, както и за останалата до една трета от земите, които споразумението не обхваща, комисията съставя проект за разпределение на ползването на земите по масиви до 10 октомври на съответната година по следния ред:

1. ползвателите се разпределят в масив/и, в които преобладава регистрираното им правно основание, пропорционално увеличено с площта на имотите по т. 2;

2. площта на земеделските земи, за които няма сключени договори и не са подадени декларации от собствениците им по чл. 37б, се разпределя между ползвателите на съответния масив пропорционално на площта и съобразно начина на трайно ползване на собствената и/или арендуваната/наетата земеделска земя в съответното землище.

(4) Комисията изготвя доклад до кмета на общината, който съдържа сключеното споразумение, разпределението на масивите за ползване, данни за земите по ал. 3, т. 2, за техните собственици и дължимото рентно плащане, въз основа на който кметът издава заповед. В масивите за ползване могат да се включват и проектираните в плана за земеразделяне полски пътища и отразените в плана за земеразделяне, в картата на съществуващи и възстановими стари граници и в картата на възстановената собственост напоителни канали, които не функционират, попадащи в масиви за ползване на съответния ползвател.

(5) Заповедта по ал. 4 се обявява в кметството и в сградата на общинската служба по земеделие и се публикува на интернет страницата на общината и на съответната областна дирекция “Земеделие” в срок до 15 октомври. Заповедта може да бъде обжалвана в 14-дневен срок пред районния съд.

(6) Обжалването на заповедта по ал. 4 не спира изпълнението й.

(7) Ползвател на земеделски земи, на който със заповедта по ал. 4 са определени земите по ал. 3, т. 2, внася по сметка за чужди средства на съответната областна дирекция „Земеделие“ сума в размер на средното годишно рентно плащане за землището в срок до три месеца от публикуване на заповедта по ал. 4. Сумите са депозитни и се изплащат от областната дирекция „Земеделие“ на правоимащите лица въз основа на заповедта на директора на областната дирекция „Земеделие“ по ал. 4 в 10-годишен срок. За ползвателите, които не са заплатили сумите за ползваните земи по ал. 3, т. 2 съгласно заповедта по ал. 4, директорът на областната дирекция „Земеделие“ издава заповед за заплащане на трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землището. В 7-дневен срок от получаване на заповедта ползвателите превеждат сумите по сметка на съответната областна дирекция „Земеделие“. Депозираните суми, които не са били потърсени от правоимащите лица в 10-годишния срок, се превеждат по сметката за чужди средства по бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ за финансиране на Взаимоспомагателния фонд по чл. 11, ал. 2, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители.

(8) Въвод за ползване на масив или негови части се извършва по искане на ползвателите от общинската служба по земеделие въз основа на заповед на директора на областната дирекция „Земеделие“ след прибирането на реколтата и заплащане на сумите по ал. 7. „ 8. Създават се ал. 10 – 14: „(10) Земи от държавния поземлен фонд, които не могат да се обособят в самостоятелни масиви и за тях не са сключени договори за наем или за аренда, преди издаването на заповедта по ал. 4 могат да бъдат предоставени на ползватели на съответните масиви по тяхно искане със заповед на министъра на земеделието и храните или на оправомощено от него лице. Договорът се сключва за едногодишно ползване след заплащане на по-високата сума между най-високата тръжна цена за землището за земите от държавния поземлен фонд за годината и размера на средното годишно рентно плащане за землищата в общината. (11) За земи от държавния поземлен фонд, които се ползват без правно основание, се прилага чл. 24, ал. 7. (12) Когато в срока по ал. 1 и 4 директорът на областната дирекция „Земеделие“ не издаде заповедта, всяко заинтересовано лице може да поиска издаването й от министъра на земеделието и храните. (13) Министърът на земеделието и храните или оправомощено от него лице издава заповедите по ал. 1 или ал. 4 в едномесечен срок от поискването им по реда на ал. 12. (14) Алинея 10 съответно се прилага и за земите от общинския поземлен фонд.““

(9) Масивите се отразяват върху извадка от картата на землището и се обявяват публично в кметството и общинската служба по земеделие.

(14) Споразумението за създаване на масиви за ползване или разпределението на масивите за ползване се смята за правно основание по смисъла на Закона за подпомагане на земеделските производители, а в частта за земите по ал. 3 се смята за правно основание, при условие че е извършено плащане за тях.

(15) Земеделски земи, включени в масиви за ползване, които са сертифицирани за биологично производство и/или за тях са одобрени проекти за инвестиции в напоителни системи по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. и/или по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за програмен период 2023 – 2027 г., и/или по Националния план за възстановяване и устойчивост, и/или такива са изградени със собствени средства, се разпределят на съответните лица без промяна на местоположението, когато:

1.

2. са представили по реда на чл. 37б за участие в процедурата имоти с регистрирани правни основания за тях с площ, по-голяма или равна на площта, сертифицирана за биологично производство, и/или са представили по реда на чл. 37б за участие в процедурата имоти с площ, по-голяма или равна на площта, за която са одобрени проекти за инвестиции в напоителни системи;

3. са заявили желанието си да участват в процедурата за създаване на масиви за ползване по реда на този член.

(16) Директорът на областната дирекция „Земеделие“ след влизането в сила на заповедта по ал. 4 подава искане до общинския съвет за предоставяне на имотите – полски пътища, попадащи в масивите за ползване, по цена в размер на средното годишно рентно плащане за землището. Общинският съвет приема решение в едномесечен срок от подаване на искането. В 7-дневен срок от влизането в сила на решението кметът издава заповед, която се публикува на интернет страницата на общината. В едномесечен срок от издаване на заповедта ползвателите внасят по банкова сметка на общината сумата за определените за ползване полски пътища и сключват договори за съответната стопанска година с кмета на общината. Когато в едномесечен срок от искането общинският съвет не е приел решение, директорът на областната дирекция „Земеделие“ определя със заповед цена на имотите – полски пътища, в размер на средното годишно рентно плащане за землището. Заповедта се обявява в кметството и в сградата на общинската служба по земеделие и се публикува на интернет страницата на общината и на съответната областна дирекция „Земеделие“. Въз основа на заповедта ползвателите внасят сумата по банкова сметка на общината в едномесечен срок от издаването й.

(17) Ползвателят, на който са предоставени полските пътища, осигурява достъп до имотите, декларирани и заявени за ползване в реални граници през следващата стопанска година.

(18) В срок до 25 юли държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите предоставят на областните дирекции „Земеделие“ и на общинските съвети списък по землища на поземлените имоти в горски територии, в които през следващата стопанска година ще се извършват дейности по Закона за горите и Закона за лова и опазване на дивеча.

(19) Въз основа на списъка по ал. 18 комисията по ал. 1 определя имотите – полски пътища, които да осигуряват достъп до съответните поземлени имоти в горски територии за извършване на дейностите по Закона за горите и Закона за лова и опазване на дивеча и писмено уведомява за това съответното държавно предприятие по чл. 163 от Закона за горите. Определените полски пътища не се включват в искането до общинския съвет и в заповедта по ал. 16.

(20) Лицата, които ползват имотите – полски пътища по ал. 19, са длъжни за своя сметка да отстранят всички повреди на имотите, настъпили в резултат на дейността им.

(21) Средствата, събрани по реда на ал. 16, както и от наложените глоби и имуществени санкции по чл. 38, ал. 2 и 3, постъпили по сметка на общината, се разходват по заповед на кмета на общината за трасиране и поддържане на полските пътища, както и за почистване на самозалесили се земеделски имоти, общинска собственост.

Чл. 37г

Условията и редът за определянето на масивите за ползване на земеделските земи и за сключване, изменение и прекратяване на споразумението се определят в правилника за прилагането на закона.

Чл. 37д

(1) Държавата насърчава извършването на замени и покупко-продажби между съседни имоти с цел тяхното окрупняване, като поема разходите, свързани с техническите дейности по осъществяването на замените и покупко-продажбите.

(2) Лицата не могат да се разпореждат с придобитите по ал. 1 земеделски земи от държавния и от общинския поземлен фонд и да променят предназначението им за срок 10 години.

Чл. 38

(1) Лице, което унищожи, повреди, извади или премести траен знак за означаване на опорната мрежа или границите на земеделски имоти, се наказва с глоба от 250 до 500 лв.

(2) Лице, което не изпълни задължение по чл. 37в, ал. 20, унищожи или повреди полски път, трасиран по план за земеразделяне, или попречи на неговото прокарване по плана за земеразделяне с изключение на полските пътища, предоставени за ползване по реда на чл. 37в, ал. 16, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.

(3) Когато нарушението по ал. 1 и 2 е извършено по нареждане от служител на юридическо лице, на неговия ръководител се налага глоба от 1000 до 2000 лв., а на юридическото лице се налага имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 38а

Лице, което не изпълни задължението си в срока по чл. 18, ал. 3, се наказва с глоба или имуществена санкция от 500 до 1000 лв.

Чл. 39

(1) Длъжностно лице, което не изпълни задълженията си по чл. 7, ал. 5, чл. 15, ал. 5 и чл. 34, ал. 1, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв.

(2) Длъжностно лице, което разпореди или допусне приемането на план за земеразделяне или на други технически дейности по изпълнението на закона в нарушение на изискванията за тяхното изработване, се наказва с глоба от 150 до 2000 лв.

Чл. 40

(1) Лице, което без правно основание ползва земеделски имот с възстановено право на собственост, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв.

(2) Лице, което не изпълни заповедта за изземване на имота по чл. 34, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв.

Чл. 40а

(1) На търговско дружество по чл. 3, ал. 7, което притежава право на собственост върху земеделски земи, се налага имуществена санкция в размер на 100 лв. на притежаван декар земеделска земя.

(2) На търговско дружество, което три месеца след налагане на санкция по ал. 1 притежава право на собственост върху земеделски земи, се налага имуществена санкция в троен размер на първоначално наложената санкция.

(3) За всяко следващо нарушение се прилага ал. 2.

Чл. 41

(1) Нарушенията по предходните членове се установяват с актове на длъжностни лица, определени от областния управител а за нарушенията за земи от общинския поземлен фонд – от кмета на общината по местонахождението на имота.

(2) Наказателните постановления се издават от областния управител по местонахождението на имота или от упълномощено от него длъжностно лице съответно от кмета на общината или определено от него длъжностно лице.

(3) Глобите и имуществените санкции се внасят в бюджета на Министерството на земеделието и храните съответно в бюджета на общината.

(4) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 42

(1) Председателите на комисиите по чл. 37и, ал. 7, които не организират изпълнението на чл. 37м, ал. 1 и не проведат процедурата по чл. 37и, ал. 8, т. 3 и 4, се наказват с глоба от две до четири средномесечни работни заплати за страната.

(2) Кмет на община, съответно директор на областна дирекция „Земеделие“, който не прекрати или измени договор за аренда или наем при условията на чл. 37м, се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв.

(3) Кмет на община, който не изпълни чл. 37в, ал. 21, се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 43

На лице, което в нарушение на чл. 24д, ал. 2 промени начина на трайно ползване или предназначението на земеделска земя, се налага глоба или имуществена санкция в трикратния размер на платената цена за придобиване правото на собственост, определена по чл. 24д, ал. 1.

Чл. 44

(1) Нарушенията по чл. 42 се установяват с актове на длъжностни лица, определени от областния управител по местонахождението на имота.

(2) Нарушенията по чл. 43 се установяват с актове на длъжностни лица, определени от директора на областната дирекция „Земеделие“, съответно от кмета на общината по местонахождението на имота.

(3) Наказателните постановления за нарушенията по чл. 42 и 43 се издават от областния управител по местонахождението на имота.