(1) Задатъкът служи за доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение.
(2) Ако страната, която е дала задатъка, не изпълни задължението си, другата страна може да се откаже от договора и да задържи задатъка. Ако задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер.
(3) Ако изправната страна предпочита да иска изпълнение на договора, обезщетението за вредите се определя по общите правила.