Решение № 196 от 26.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Пловдив, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20265000500429 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от М. В. К. чрез процесуалния му представител адвокат С. С. против решение № 212/16.06.2026 г., постановено по гр.д. № 305/2025 г. по описа на Окръжен съд - Хасково, в частта, в която е отхвърлен искът по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, предявен от М. В. К. против К.

Д. К., за разликата над уважените 18 000 лв. до пълния предявен размер от 32 000 лв., представляваща платено при подписване на предварителния договор капаро като част от продажната цена, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.04.2025 г. до окончателното й изплащане, в частта, в която е отхвърлен искът по чл. 93, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, предявен от М. В. К. против К.

Д. К. за сумата 14 000 лв., представляваща дължимата разлика до двойния размер на дадения задатък по предварителния договор от 20.06.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.04.2025 г. до окончателното й изплащане, както и в частта по евентуалния иск за сумата 8 000 лв. като разлика между първоначално уговорената продажна цена от 24 000 лв. и платените 32 000 лв. като дадени без основание. Жалбоподателят твърди, че 1 решението в обжалваните части е неправилно и незаконосъобразно по посочените подробни мотиви в жалбата, като моли съда да постанови решение, с което да отмени това на окръжния съд в обжалваните части и да постанови друго, с което да осъди К. Д. К. да заплати на М. В. К. допълнително сумата 14 000 лв., равняваща се на 7 158,09 евро, представляваща платено при подписването на предварителния договор от 20.06.2018 г. капаро като част от продажната цена на имота, дадена на отпаднало основание след разваляне на договора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.04.2025 г. до окончателното й изплащане, а при условията на евентуалност, ако въззивният съд приеме за недоказано увеличението на продажната цена от 24 000 лв. на 32 000 лв., да осъди К. Д. К. да заплати на М. В. К. сумата 6 000 лв., равняваща се на 3 067,75 евро, представляваща остатъка от платената при подписването на договора сума от 14 000 лв., допълващ договорената продажна цена от 24 000 лв., като дадена на отпаднало основание, както и сумата 8 000 лв., равняваща се на 4 090,34 евро, представляваща разликата между договорената в предварителния договор продажна цена от 24 000 лв. и общия размер на извършените в полза на ответника плащания от 32 000 лв., като дадена при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 07.04.2025 г. до окончателното им изплащане, както и да осъди К. Д. К. да заплати на М. В.

К. сумата 14 000 лв., равняваща се на 7 158,09 евро, представляваща дължимата разлика до двойния размер на дадения задатък по предварителния договор от 20.06.2018 г., поради неизпълнение на задълженията от страна на продавача, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.04.2025 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемият К. Д. К. чрез процесуалния му представител адвокат С.

С. оспорва въззивната жалба като неоснователна, като твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и моли съда да то потвърди. Претендира разноски за въззивното производство.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като 2

ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от М. В. К. против К. Д. К. обективно кумулативно съединени искове по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за 32 000 лв. и по чл. 93, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД за 14 000 лв., съединени с евентуално съединен иск по отношение на част от първия главен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за 8 000 лв. Ищецът твърди, че на 20.06.2018 год. с ответника сключили предварителен договор за покупко–продажба на недвижим имот, представляващ УПИ ********** по плана на с. P m, Хасковска област, с площ от 1 110 кв.м., ведно с построените в него къща, лятна кухня и плевня с навес, за сумата 24 000 лв., от която 14 000 лв., платими при подписване на предварителния договор, а остатъкът от 10 000 лв., платим на осем равни тримесечни вноски по 1 250 лв. При подписване на предварителния договор той платил на ответника в брой капаро от 14 000 лв., а впоследствие му превел допълнително 18 000 лв., с което се надвишила договорената цена, но било сторено по настояване на продавача, спрямо който К. се намирал в отношение на зависимост, доколкото той работел като учител в училището, в което К. бил директор. Владението върху имота било предадено на ищеца на 20.06.2018 г., а през май 2020 г. той разбрал, че имотите по предварителния договор не са изключителна собственост на ответника, а съсобствени със сестра му Ю Д.а К.а, която дала устно съгласие за участие в сделката, наложило извършване на допълнителни плащания в нейна полза, за да се съгласи да прехвърли правата си в имотите, а окончателният договор трябвало да бъде сключен до 30.06.2020 г., но ответникът и сестра му не се явили за сключване на такъв на определената дата, с нотариална покана от 10.06.2021 г. К. им предоставил допълнителен срок до 01.07.2021 г., но и в този срок окончателен договор не бил сключен.

Ищецът предявил иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, но с влязло в сила решение по гр.д. № 587/2022 г. по описа на Районен съд – Димитровград той бил отхвърлен като неоснователен. Предвид изложеното К. в исковата молба заявява, че разваля предварителния договор и моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати 32 000 лв., представляваща недължимо платена цена по процесния предварителен договор, развален поради виновно неизпълнение от ответника–продавач, която сума е сбор от заплатените в брой при сключване на договора 14 000 лв., дадени като част от договорената покупна цена и като капаро, и заплатените по банков път 18 000 3 лв., както и 14 000 лв., дължима като задатък по договора, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. При условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли първия иск за разликата над 24 000 лв. договорена продажба цена до предявения размер от 32 000 лв. действително изплатена такава по договора, се иска К. К. да бъде осъден да заплати на М. К. 8 000 лв. като недължимо платена при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответникът К. Д. К. оспорва исковете по основание и размер и моли съда да ги отхвърли. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Предявява насрещен иск против М. В. К. за сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за ползване на описаните недвижими имоти от К. без правно основание за периода 20.06.2018 г. - 20.06.2025 г., определено върху дела на К. в съсобствеността в тях, ведно със законната лихва за забава върху всяка месечна вноска на дължимото обезщетение, в размер общо на 8 000 лв. за периода 01.08.2018 г. - 02.07.2025 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответникът по насрещния иск М. В. К. го оспорва и моли съда да го отхвърли като неоснователен и недоказан. При условията на евентуалност прави възражение за прихващане с негово вземане от 5 000 лв., представляващо половината от стойността на извършените от него в имота, предмет на предварителния договор, подобрения, с която се е увеличила неговата стойност. Прави възражение за погасяване на вземанията по насрещния иск по давност.

С обжалваното решение К. Д. К. е осъден да заплати на М. В. К.

9 203,25 евро, равняващи се на 18 000 лв., представляващи част от цената по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.06.2018 г., дадени на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба /07.04.2025 г./ до окончателното й изплащане, а искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 32 000 лв., равняващи се на 16 361,34 евро; отхвърлени са предявените от М. В. К. против К. Д. К. искове с правно основание чл. 93, ал.

4

2, пр. 2 от ЗЗД за сумата 14 000 лв., равняваща се на 7 158,09 евро, претендирана като задатък по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.06.2018 г., и евентуален такъв за сумата 8 000 лв., равняваща се на 4 090,34 евро, претендирана като част от цената по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.06.2018 г. като такава, дадена при начална липса на основание. С решението са отхвърлени и предявените от К. Д. К. против М. В. К. насрещни искове за 15 000 лв., равняваща се на 7 669,38 евро, представляващи обезщетение за ползване без правно основание на недвижим имот, представляващ УПИ ********** по плана на с. P m, Хасковска област, с площ от 1 110 кв.м., ведно с построените в имота къща, лятна кухня и плевня с навес, предмет на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.06.2018 г., за периода 20.06.2018 г. - 20.06.2025 г., и за 8 000 лв., равняващи се на 4 090,34 евро, представляващи лихва за забава за периода 01.08.2018 г. 02.07.2025 г., К. Д. К. е осъден да заплати на М. В. К. 1 615,04 евро, равняващи се на 3 158,75 лв. деловодни разноски съразмерно на уважената част от исковете, а М. В. К. е осъден да заплати на К. Д. К. 1 778,87 евро, равняваща се на 3 479,17 лв. деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Решението е обжалвано от ищеца в отхвърлителната част и свързаните с нея разноски, поради което в тази част то е предмет на въззивното производство, а в останалата част решението не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.

При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

По отношение на правилността на обжалваното решение съдът съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване проверка само в обжалваните части, на оспорените в жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

По главния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД:

Съгласно цитираната разпоредба който е получил нещо на отпаднало основание, е длъжен да го върне.

5

Видно от предварителен договор за покупко–продажба на недвижим имот от 20.06.2018 г., К. К. като продавач и М. К. като купувач са се задължили да сключат окончателен договор за покупко-продажба на УПИ ********** по плана на с. P m, Хасковска област с площ от 1 110 кв.м., ведно с построените в имота къща, лятна кухня и плевня с навес, за сумата 24 000 лв., от която 14 000 лв., платима по банков път при подписване на договора, която да послужи и като капаро, а останалите 10 000 лв., платими по банков път на осем равни тримесечни вноски от по 1 250 лв., като страните са се договорили да сключат окончателен договор в срок до 30.06.2020 г., владението на имота да бъде предадено от продавача на купувача при подписване на окончателен договор във формата на нотариален акт, договорът да служи като разписка за полученото от продавача капаро, а при неизпълнение на задълженията от страна на продавача той дължи заплащането на купувача на капарото в двоен размер.