Акт № 40639 от 03.11.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40639 гр. София, 03.11.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20241110161849 по описа за 2024 година

С писмено изявление с вх. номер 294521 от 25. 09. 2026 г. първоначалната ищца и ответница по насрещния иск С. П. М. заявява, че предприема изменение на първоначалния иск с правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД за присъждането на сумата в размер на 14 000 лева, представляващ двойният размер на дадения задатък по развален предварителен договор от 30. 05. 2022 г., сключен с ответницата и насрещна ищца, като предявява евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за присъждането на сумата в размер на 7 000 лева, която била дала на ответницата и насрещна ищца на отпаднало основание (същият договор, който е бил развален).

Със становище от 26. 10. 2026 г. ответницата и насрещна ищца Е. Г. К. изразява мнение, че така предприетото изменение на иска представлява въвеждане на изцяло нов иск, което счита за процесуално недопустимо. Освен това допускането на подобно изменение на иска щяло да затрудни защитата й. Взима кратко становище по същество, с което оспорва като неоснователен така предявения евентуален иск.

След като съобрази искането на първоначалната ищца и ответница по насрещния иск и становището на първоначалната ответница и насрещна ищца, Софийският районен съд приема следното.

Съгласно принципа на диспозитивното начало, прогласе в чл. 6, ал. 2 ГПК, страните очертават предмета на делото и определят обема на търсената защита-санкция. Едно от конкретните проявления на този принцип е институтът на измението на иска по чл. 214, ал. 1 ГПК, според който ищецът може да измени било основанието, било искането си най-късно до приключването на съдебното дирене пред първата инстанция. Правната теория и трайната съдебна практика единодушно приемат въз основа на този текст на закона, че е процесуално недопустимо едновременно изменение както на основанието, така и на искането, защото това би представлявало съвършено нов иск. Тук трябва да бъде отбелязано, че според разбирането на настоящия съдебен състав няма пречка и би представлявало неоправдан правен формализъм това ограничение да се прилага и в най-ранния етап от развитието на гражданското съдопроизводство преди още да е изпратен преписът от исковата молба на 1 ответника. В рамките на този най-ранен етап на гражданския процес, обозначаван в практиката като администриране на исковата молба, ищецът може да предприема всевъзможни изменения на предявения иск. В това число ищецът може и да предявява изцяло нови искове срещу същия или срещу нови ответници.

В разглеждания случай етапът на размяна на книжа между страните е приключил и съдът следва да премине към следващия - провеждане на съдебното дирене и насрочване на делото за разглеждане в първо открито съдебно заседание. На този етап от развитието на гражданското съдопроизводство, след като исковата молба вече е била връчена на ответницата и тя е организирала защитата си, подавайки писмен неин отговор, не би могло да се приеме, че ищцата може да прави всевъзможни изменения на иска. Тук вече важат ограниченията на чл. 214, ал. 1 ГПК, доизяснени от правната теория и трайната съдебна практика. Макар и предявеният евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, макар и да почива на същите фактически твърдения, съдържащи се в първоначалната искова молба, има свое собствено основание, както личи по различната му правна квалификация, като по този иск, ако се стигне до разглеждането му по същество, биха се формирали различни обективни предели на силата на пресъдено нещо. Освен това се иска присъждането на парична сума в размер на 7 000 лева, която е различна и е само част от първоначално поисканата сума 14 000 лева, като този евентуален иск е заявен като цял, а не като частичен. При това положение е налице разлика както в основанието, така в искането, отправено до съда, поради което следва да се приеме, че се предявява изцяло нов иск, макар и заявен като евентуален. Съгласно вече изложеното на настоящия етап от развитие на гражданския процес е процесуално недопустимо да се предявява изцяло нов иск. Ето защо първостепенният съд намира възражението на първоначалната ответница и насрещна ищца за недопустимост на така заявеното изменение на иска за основателно.

От друга страна, съдът не може да пренебрегне сезирането с нов иск предвид забраната за отказ от правосъдие, прогласена в чл. 2 ГПК, а и по аналогия от съображенията, дадени към т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. по тълк. дело № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Така предявеният нов иск следва да бъде отделен и докладван за образуването на отделно дело. Независимо дали новообразуваното дело бъде разпределено на същия или на друг съдебен състав, предвид евентуалния характер на новия иск производството по него ще трябва да бъде спряно до окончателното приключване на настоящото.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустимо писменото изявление с вх. номер 294521 от 25. 09. 2026 г., с което първоначалната ищца и ответница по насрещния иск С. П. М. предприема изменение на иска чрез предявяването на нов евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД срещу първоначалната ответница и насрещна ищца Е. Г. К..

2

ОТДЕЛЯ така предявения нов евентуален иск за разглеждане по общия ред в отделно съдопроизводство, във връзка с което ПОСТАНОВЯВА писменото изявление да бъде разшито и на негово място да бъде поставен служебно изготвен заверен препис. ДА СЕ ДОКЛАДВА така отделения нов евентуален иск на съответния административен ръководител след стабилизирането на настоящото определение ведно със заверен препис от определението с отбелязването за влизането му в сила за образуване на съответно дело.

Определението подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването на преписа в частта, в която изменението на иска се оставя без разглеждане като процесуално недопустимо.

Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3