(1) Публична държавна собственост са следните водностопански системи и съоръжения:
1. комплексните и значимите язовири съгласно приложение № 1, включително водохранилищата им до най-високо водно ниво, прилежащите им съоръжения и събирателните им деривации;
2. съоръженията и устройствата - недвижими имоти, за измерване на количеството и качеството на водите - публична държавна собственост;
3. системите и съоръженията за предпазване от вредното въздействие на водите, изградени с държавни средства - защитни диги, корекции на реки и отводнителните системи, с изключение на тези по чл. 19, ал. 1, т. 4, буква “г”;
4. водовземните съоръжения за минерални води – изключителна държавна собственост, както и наблюдателните сондажи, изградени с държавни средства.
5. водоснабдителните системи или части от тях, чрез които се доставя вода до уличните водопроводни мрежи за потребителите на територията на повече от една община;
6. пречиствателните станции или съоръжения и съоръженията за обеззаразяване на вода за питейно-битови цели и обществени нужди, за производствени, промишлени и други дейности с търговски характер, когато са предназначени за потребителите на повече от една община;
7. отвеждащите канализационни колектори с прилежащите им съоръжения и пречиствателните станции и съоръжения за отпадъчни води, които обслужват потребителите на територията на повече от една община.
(2) Публична държавна собственост са и язовирите, прехвърлени безвъзмездно от общините на държавата по реда на този закон.