(1) Сдруженията за защита на потребителите включени в списъка по чл. 164, ал. 1, т. 7 могат да предявят иск за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите. Искът се разглежда по реда на глава тридесет и трета “Производство по колективни искове” от Гражданския процесуален кодекс.
1. преустановяване или забрана на практики, които са в нарушение на колективните интереси;
2. средства за правна защита, като обезщетение, поправка, замяна, намаляване на цената, прекратяване на договора или възстановяване на платената цена.
(2) Нарушение на колективните интереси на потребителите е всяко действие, което уврежда колективни интереси на потребителите и противоречи на разпоредбите на:
1. глава четвърта, раздел I „Договори извън търговския обект и договори от разстояние“ и раздел III „Нелоялни търговски практики“, глава пета, раздел II „Доставка на стоки“ и раздел III „Съответствие на услугите“, глава шеста „Неравноправни клаузи в потребителски договори“ и глава седма „Договори за разпределено във времето право на ползване на собственост раздел II „Алтернативно решаване на потребителски спорове“ и раздел III „Помирителни комисии за решаване на потребителски спорове“ от тази глава. Договори за дългосрочни ваканционни продукти. Договори за препродажба и замяна“;
2. глава седма, раздел II „Договори за туристически пакети и свързани туристически услуги“ от Закона за туризма;
3. глава четвърта „Търговски съобщения“от Закона за радиото и телевизията;
4. глава единадесета „Реклама на лекарствените продукти“от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина;
5. Закона за електронната търговия;
6. Закона за потребителския кредит;
7. Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние;
8. Закона за дейностите по предоставяне на услуги;
9. Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки;
10. други закони, имащи отношение към защитата на потребителите.
11. националното законодателство на държава - членка на Европейския съюз, което въвежда следните директиви:
11. Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно онлайн решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Регламент за ОРС за потребители).
12. Регламент (ЕС) 2018/302.
р) Директива (ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги (OB, L 136/1 от 22 май 2019 г.).
(2) Доставчик по смисъла на Регламент (ЕС) 2020/740, който не изпълнява задълженията си по чл. 5 от регламента, се наказва с глоба в размер от 500 до 1500 лв. или с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.
(5) Доставчик на услуги на информационното общество по смисъла на Закона за електронната търговия, който не изпълнява задълженията си по чл. 8 от Регламент (ЕС) 2020/740, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв. или с имуществена санкция от 1000 до 3000 лв.
(3) Иск за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите, може да предявява и Комисията за защита на потребителите,.
(1) При нарушение на колективните интереси на потребителите квалифицираните организации може да предявят национален или трансграничен представителен иск за:
(2) Колективните интереси на потребителите са общият интерес на потребителите и, особено за целите на средствата за правна защита – интересите на група потребители.
(3) Представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите може да бъдат предявени за нарушения на актовете на Европейския съюз, посочени в Приложение I на Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 г. относно представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите и за отмяна на Директива 2009/22/ЕО (ОВ, L 409/1 от 4 декември 2020 г.), наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2020/1828“, включително на разпоредбите, чрез които тези актове са въведени в законодателството на Република България, когато тези нарушения увреждат или може да увредят колективните интереси на потребителите.
(4) Квалифицирана организация е:
1. организация, включена в списъка по чл. 186б, ал. 1;
2. Комисията за защита на потребителите;
3. организация или публичен орган, признати от държава членка, които имат право да предявяват представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите.
(5) Преди да предяви представителен иск по ал. 1, т. 1, квалифицираната организация предоставя на търговеца 14-дневен срок от писменото му уведомяване да преустанови нарушението. Когато търговецът не преустанови нарушението в рамките на посочения срок, квалифицираната организация може да предяви представителен иск за преустановяване или забрана на практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите.