Закон за концесиите

Чл. 1

С този закон се уреждат условията и редът за предоставяне, изпълнение и прекратяване на концесии.

Чл. 2

(1) Концесията е право на експлоатация върху обект и/или на услуга от обществен интерес, предоставено от концедент на капиталово търговско дружество - концесионер, срещу задължението на концесионера да изгради и да управлява и поддържа обекта на концесията или да управлява услугата на свой риск.

(2) Концесията се предоставя въз основа на дългосрочен писмен договор с определен материален интерес, сключен между концедента и концесионера.

(3) Според предмета си концесиите са:

1. концесия за строителство;

2. концесия за услуга;

3. концесия за добив.

Чл. 3

(1) Концесията за строителство има за предмет частично или цялостно изграждане на обекта на концесията и неговото управление и поддържане след въвеждането му в експлоатация на риск на концесионера, като възнаграждението се състои в правото на концесионера да експлоатира обекта на концесията или от това право и компенсация от страна на концедента по чл. 6.

(2) Правото на концесионера да експлоатира обекта на концесията включва получаването на приходи от потребителите на услугите от обществен интерес или от трети лица, а когато се извършват и други стопански дейности – и правото да получава приходи от тези дейности.

(3) Изграждането на обекта на концесията включва дейностите по неговото строителство или проектиране и строителство за срока на концесията, както и възстановяването на обекта след случай на непреодолима сила.

(4) Управлението и поддържането на обекта на концесията включва поддържането в наличност на обекта и на услугите и стопанските дейности, които се осъществяват чрез него, и осигуряването на непрекъснатост и ниво на качество на предоставяните услуги в съответствие с клаузите на концесионния договор.

Чл. 4

(1) Концесията за услуга има за предмет управлението на услуга от обществен интерес на риск на концесионера, като възнаграждението се състои в правото на концесионера да експлоатира услугата или от това право и компенсация от страна на концедента по чл. 6.

(2) Правото на концесионера да експлоатира услугата от обществен интерес включва получаването на приходи от потребителите на услугите от обществен интерес или от трети лица, а когато се извършват и други стопански дейности – и правото да получава приходи от тези дейности.

(3) Управлението на услуга от обществен интерес включва поддържането в наличност на услугата и осигуряването на непрекъснатост и ниво на качество на предоставяните услуги в съответствие с клаузите на концесионния договор, а когато услугата се извършва с обект – собственост на концедента – и управление и поддържане на обекта на концесията.

(4) Концесията за услуга може да включва и извършването на частични строителни и монтажни работи, когато е налице необходимост от частично разширяване, частична реконструкция, частична рехабилитация или ремонт на обекта на концесията.

(5) В случаите по ал. 4 в решението за откриване на процедурата за предоставяне на концесия и в концесионния договор частичните строителни и монтажни работи се определят като следствие или допълнение към основния предмет на концесията.

Чл. 5

(1) Концесията за добив има за предмет експлоатация на природни богатства чрез добив, който се извършва със средства, осигурени от концесионера и на негов риск.

(2) Предоставянето на концесия за добив на подземни богатства се извършва при условията и по реда на Закона за подземните богатства.

(3) За изпълнението и прекратяването на концесията за добив на подземни богатства се прилага този закон, доколкото в Закона за подземните богатства не е уредено друго.

Чл. 5а

(1) Концесията за добив на минерални води има за предмет използване на минералните води чрез водовземане.

(2) Концесията по ал. 1 се предоставя при условията и по реда на този закон, доколкото в Закона за водите не е уредено друго.

Чл. 6

(1) Компенсацията по чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 се извършва чрез заплащане от концедента на концесионера на част от разходите за изграждане, управление и поддържане на обекта на концесията или за управление на услугата от обществен интерес.

(2) Компенсацията по ал. 1 не освобождава концесионера от поемане на риска по изграждането и поддържането на обекта и по управлението на услугата и се допуска при необходимост от:

1. постигане на социално приемлива цена на услугата от обществен интерес,, или

2. възстановяване обекта на концесията след случай на непреодолима сила.

(3) Компенсацията за изграждане, управление и поддържане на обекта на концесията се дължи след въвеждане на обекта в експлоатация и се извършва само за времето, в което обектът е в наличност.

(4) Компенсацията за управление на услугата се извършва само за времето, в което услугата от обществен интерес е в наличност.

Чл. 7

(1) За предоставеното право на експлоатация на обекта на концесията може да се предвиди задължение на концесионера да извършва към концедента концесионно плащане.

(2) Размерът на концесионното плащане се определя във всеки конкретен случай в зависимост от:

1. икономическата изгода, която концесионерът ще получи от концесията;

2. справедливото разпределение на икономическата изгода между концедента и концесионера;

3. постигането на социално приемлива цена на услугите, предоставяни с обекта на концесията,.

(3) Редът и сроковете за извършване на концесионното плащане се определят с концесионния договор.

Чл. 8

Възможността за извършване на компенсация и на концесионно плащане се определя с решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия в зависимост от икономическата ефективност от експлоатацията на обекта на концесията, определена на базата на:

1. срока на концесията, и

2. прогнозираните разходи за изграждане, управление и поддържане на обекта или за управление на услугата и приходи от експлоатацията.

Чл. 9

(1) Предоставянето на концесията включва:

1. извършване на подготвителни действия;

2. провеждане на процедура за предоставяне на концесия;

3. сключване на концесионен договор.

(2) Процедурата за предоставяне на концесия включва:

1. приемане на решение за откриване на процедура за предоставяне на концесия;

2. провеждане на открита процедура, за предоставяне на концесия;

3. определяне на концесионер.

Чл. 10

(1) Концесията се предоставя за срок до 35 години.

(2) Конкретният срок се определя, като се вземат предвид финансово-икономическите показатели на концесията и техническите и/или технологичните особености на обекта на концесията и/или на управлението на услугата от обществен интерес.

(3) Срокът на концесията започва да тече от датата на влизане в сила на концесионния договор.

(4) Срокът, определен с концесионния договор, може да се намалява или удължава с не повече от една трета от първоначално определения срок след решение на концедента само в случаите по чл. 70, ал. 3 и 4.

Чл. 11

При концесията се поддържа икономически баланс, който представлява равновесието между ползите и рисковете при условията на сключения концесионен договор.

Чл. 12

(1) При предоставянето и изпълнението на концесията се спазват и изискванията на законите, регламентиращи дейностите, свързани със съответния обект на концесията.

(2) Не се предоставя концесия при опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за околната среда, за човешкото здраве, за защитените територии, зони и обекти и за обществения ред, както и в други случаи, определени със закон.

Чл. 13

(1) На концесия по реда на този закон се предоставят обектите от обществен интерес:

1. обекти, обявени за изключителна държавна собственост;

2. обекти, имоти или части от имоти - публична държавна или публична общинска собственост

3. обекти, имоти или части от имоти - частна държавна или частна общинска собственост

4. имоти или части от имоти - собственост на публичноправна организация

(2) При концесията за услуга обектът на концесията или част от него може да е собственост на концесионера.

(3) Към обекта на концесията може да се включат една или повече принадлежности – съществуващи или които ще бъдат изградени от концесионера.

Чл. 14

Земята, върху която е изграден или която е предназначена за изграждането на обекта на концесията, включително на неговите принадлежности, представлява концесионна площ и е част от обекта на концесията.

Чл. 15

(1) До прекратяването на концесионния договор държавата, общината и публичноправната организация не могат да се разпореждат с целия или с част от обекта на концесията, включително с негова принадлежност.

(2) Приращенията и подобренията върху обект на концесия, включително върху негова принадлежност, които са публична държавна или общинска собственост, стават собственост на държавата, съответно на общината, от момента на възникването им.

(3) Собствеността върху приращенията и подобренията на обект на концесия, включително върху негова принадлежност, които са частна държавна или общинска собственост или собственост на публичноправна организация, се урежда с концесионния договор.

(4) В случаите по чл. 13, ал. 2 с концесионния договор се урежда собствеността върху обекта на концесията след прекратяването на концесионния договор.

Чл. 15а

(1) Според собствеността върху обекта на концесия концесиите са:

1. държавни концесии – когато обектът е държавна собственост;

2. общински концесии – когато обектът е общинска собственост;

3. обществени концесии – когато обектът е собственост на публичноправна организация;

4. съвместни концесии – когато обектът е собственост на държавата, на една или повече общини и/или публичноправни организации.

(2) Когато при концесия за услуга обектът на концесията е собственост на концесионера, видът на концесията се определя в зависимост от органа, който обичайно или по силата на нормативен акт осигурява услугата от обществен интерес или я е осигурявал преди сключването на концесионния договор.

Чл. 16

(1) В процедурата за предоставяне на концесия може да участва всяко физическо или юридическо лице или обединение от такива лица.

(2) В процедурата за предоставяне на концесия не може да участва самостоятелно или като член на обединение юридическо лице:

1. което е обявено в несъстоятелност;

2. което е в процедура по ликвидация;

3. на което управител или член на управителния орган, а в случай че член на управителния орган е юридическо лице - неговият представител в съответния управителен орган, е осъден с влязла в сила присъда за престъпления против собствеността, против стопанството, против финансовата, данъчната или осигурителната система (изпиране на пари или измама), за престъпление по служба или за подкуп (корупция), както и за престъпления, свързани с участие в престъпна група.

4. на което управител или член на управителния орган, а в случай, че член на управителния орган е юридическо лице – неговият представител в съответния управителен орган, е свързано лице с концедента, както и с органа, който организира провеждането на процедурата за предоставяне на концесията, или със служители на ръководна длъжност в неговото ведомство или организация;

5. което има действащ договор с лице по чл. 21 или 22 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси;

(3) В процедурата за предоставяне на концесия не може да участва самостоятелно или като член на обединение физическо лице, което е:

1. осъдено с влязла в сила присъда за престъпление по ал. 2, т. 3;

2. лишено от правото да осъществява търговска дейност.

3. свързано лице с концедента, както и с органа, който организира провеждането на процедурата за предоставяне на концесията, или със служители на ръководна длъжност в неговото ведомство или организация;

4. в договорни отношения с лице по чл. 21 или 22 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.

(4) От участие в процедурата за предоставяне на концесия може да бъде отстранен участник, който:

1. е в производство по несъстоятелност;

2. има задължения за публични вземания на държавата или община по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията;

3. има просрочени парични задължения към работниците и служителите, на които е работодател;

4. е бил концесионер и концесионният договор е прекратен по негова вина;

5. е виновен за професионални нарушения, за които комисията по чл. 23, ал. 3 разполага с писмени доказателства, издадени от компетентен орган;

6. не е представил цялата информация, изискваща се от участниците в процедурата за предоставяне на концесия, или предоставената от него информация е невярна или непълна.

(5) Обстоятелствата по ал. 4, наличието на които е основание за отстраняване на участник, се определят с обявлението по чл. 41.

(6) Когато участникът е посочил в офертата си подизпълнители, изискванията на ал. 2 и 3 и посочените в обявлението изисквания по ал. 4 се прилагат и за подизпълнителите.

(7) При участие в процедурата за предоставяне на концесия участниците, включително подизпълнителите, удостоверяват наличието или липсата на обстоятелствата по ал. 1 – 4 с декларации. Концесионният договор се сключва само след като участникът, определен за концесионер, представи доказателствата за удостоверяване на декларираните обстоятелства, определени с правилника за прилагане на закона.

Чл. 17

(1) Освен ако със закон не е определено друго, концедент е:

1. Министерският съвет – за държавните концесии;

2. общинският съвет – за общинските концесии;

3. публичноправна организация, представлявана от орган съгласно устройствения й акт – за обществените концесии;

4. Министерският съвет, съответният общински съвет и/или органът на публичноправната организация – за съвместните концесии.

(2) Концедент за обектите - собственост на публичноправна организация, на която държавата и/или общината е собственик на сто на сто от капитала, е съответният министър и/или общински съвет.

Чл. 18

(1) Концесионер е лицето, на което чрез сключване на концесионния договор се предоставя концесията.

(2) Концесията се предоставя на участника в процедурата, определен за концесионер.

(3) Когато участникът, определен за концесионер, не е капиталово търговско дружество, както и когато това е посочено в обявлението за откриване на процедурата или в офертата на участника, определен за концесионер, концесионният договор се сключва с новоучредено капиталово търговско дружество, наричано „проектно дружество“, в което:

1. участникът, определен за концесионер, е едноличен собственик на капитала, или

2. участниците в обединението, което не е търговец, притежават целия капитал в съотношението от договора за обединение.

(4) Когато това е определено като условие с решението за откриване на процедурата за предоставяне на концесия, концесионният договор се сключва с новоучредено капиталово търговско дружество (публично-частно дружество), в което съдружници или акционери са участникът, определен за концесионер (частен съдружник) и държавата, общината, публичноправната организация и/или публично предприятие (публичен съдружник). В тези случаи се прилагат съответно чл. 50 – 52 от Закона за публично-частното партньорство.

(5) За проектното и за публично-частното дружество се прилага Търговският закон, доколкото друго не е предвидено в този закон.

(6)

Чл. 18а

(1) Проектното, съответно публично-частното дружество, е обвързано от офертата на участника, определен за концесионер. Участникът, определен за концесионер, а когато той е обединение – всеки от участниците в обединението:

1. е длъжен да предостави на проектното, съответно на публично-частното дружество, ресурсите, с които е доказал съответствието си с приложимите изисквания относно изпълнението на критериите за подбор;

2. отговаря солидарно за изпълнението на концесионния договор заедно с проектното, съответно с публично-частното дружество.

(2) Частният съдружник може да извършва една или повече от дейностите – предмет на концесионния договор, като подизпълнител.

(3) Начинът на предоставяне на ресурсите и участието на частния съдружник като подизпълнител се посочват в офертата и се включват във финансово-икономическия модел към офертата на участника.

(4) Алинеи 1 – 3 се прилагат съответно за едноличния собственик на проектното дружество и за съдружниците или акционерите в това дружество.

Чл. 19

(1) Подготвителните действия и внасянето на предложение за предоставяне на държавна концесия, се осъществява от министър, определен със закон. В случаите, когато липсва оправомощаване от закон, подготвителните действия се извършват от:

1. министъра или ръководителя на ведомството - първостепенен разпоредител с бюджет, който ръководи министерството, съответно ведомството, на което съответният обект е предоставен за управление или който носи отговорността за осигуряване на услугата от обществен интерес;

2. министъра, към когото е ведомството, чийто ръководител е второстепенен разпоредител с бюджет и на когото съответният обект е предоставен за управление;

3. принадлежностите – когато такива се включват в обекта на концесията;

4. министъра на регионалното развитие и благоустройството - в останалите случаи.

Освен ако със закон не е предвидено друго, при съвместна концесия подготвителните действия се извършват от орган, определен с решение на един от органите по чл. 17, ал. 1, т. 4 съгласувано с другия орган.

(2) Критерият пригодност за изпълнение на професионална дейност се доказва чрез регистрация в професионален или търговски регистър, ако такава се изисква съгласно законодателството на държавата, в която участникът е установен.

(3) С решението по ал. 1 може да се определи условие концесионният договор да се сключи с проектно или с публично-частно дружество. Когато е предвидено създаването на публично-частно дружество, в решението се посочват и обстоятелствата по чл. 50, ал. 3 от Закона за публично-частното партньорство.

(4) Органите по ал. 1 - 3 извършват и други действия, свързани с предоставянето и осъществяването на концесиите, за които са оправомощени със закон или с акт на концедента.

Чл. 20

(1) Инициативата за предоставяне на концесия може да бъде заявена от всяко заинтересовано лице или с решение на съответния орган по чл. 19, ал. 1 - 3.

(2) Инициативата на заинтересованото лице по ал. 1 се придружава с мотиви за целесъобразността на концесията от гледна точка на концедента, а при концесия за строителство - и с прединвестиционно проучване.

(3) Съответният орган по чл. 19, ал. 1 - 3 не по-късно от три месеца от писменото заявяване на заинтересовано лице по ал. 1 го уведомява за резултатите от проучването на инициативата и за решението си да откаже или да започне подготвителни действия за предоставяне на концесия.

(4) Инициативата на заинтересованото лице не поражда за него права или привилегии.

(5) Подготвителните действия се откриват със заповед на съответния орган по чл. 19, ал. 1 - 3 и се извършват по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

Чл. 21

(1) Подготвителните действия включват осигуряване от органа по чл. 19, ал. 1 - 3 изработването на обосновка на концесията.

(2) С обосновката по ал. 1 се мотивира предложението за предоставяне на концесия и се определят характеристиките на обекта на концесията и основното й съдържание. Обосновката се основава на приложени към нея технически, финансово-икономически и правен анализ, а в случаите, когато обект на концесията е инвестиционно предложение за строителство, дейност или технология съгласно приложения № 1 и 2 на Закона за опазване на околната среда - и екологичен анализ.

(3) Към обосновката се прилагат документите, определени с правилника за прилагане на закона, включително документи за резултата от съответната процедура по глава шеста от Закона за опазване на околната среда, когато такава е проведена.

(4) Изискванията за съдържанието на обосновката на концесията и редът за нейното изработване и приемане се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 22

Въз основа на обосновката органът по чл. 19, ал. 1 - 3 подготвя проекти на:

1. решение за откриване на процедурата за предоставяне на концесия;

2. обявление за провеждане на процедурата;

3. концесионен договор;

4. документация за участие -.

Чл. 23

(1) Концесия се предоставя при спазване на следните принципи:

1. публичност и прозрачност;

2. свободна и лоялна конкуренция;

3. равнопоставеност на всички участници в процедурата за предоставяне на концесия и недопускане на дискриминация.

4. пропорционалност.

(2) В решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия, в обявлението или в документацията за участие в процедурата за предоставяне на концесия не могат да се включват условия или изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на определени лица.

(3) Комисията за провеждане на процедурата за предоставяне на концесия, наричана по-нататък “комисията”, няма право да предоставя информация, с която се дискриминира или облагодетелства участник в процедурата.

Чл. 24

Концесионерът се определя чрез провеждане на открита процедура.

Чл. 25

(1) При провеждане на процедура за предоставяне на концесия комисията отстранява с решение от участие в процедурата участниците, за които е налице някое от обстоятелствата по чл. 16, ал. 2 и 3. От участие в процедурата се отстраняват и участниците, за които е налице обстоятелство по чл. 16, ал. 4, което е определено с обявлението по чл. 41.

(2) Процедурата за предоставяне на концесия се провежда и в случаите, когато има само един допуснат участник.

Чл. 26

(1) Комисията извършва подбор на участниците, допуснати до участие в процедурата за предоставяне на концесия, по един или повече от следните критерии:

1. пригодност за изпълнение на професионална дейност;

2. икономическо и финансово състояние;

3. технически възможности и/или професионална квалификация.

(2) Критерият пригодност за изпълнение на професионална дейност се доказва чрез:

1. регистрация в професионален и търговски регистър съгласно законодателството на държавата, в която участникът е установен, и/или

2. опит в изпълнението на дейности, идентични или сходни с дейностите, които могат да се извършват с обекта на концесията, както и притежаването на лицензии или разрешителни за извършване на съответните дейности съгласно законодателството на държавата, в която участникът е установен.

(3) Критерият икономическо и финансово състояние се доказва чрез:

1. регистриран основен капитал на участника и/или;

2. балансова и/или пазарна стойност на активите на участника, която се удостоверява с годишния финансов отчет или със съответната пазарна оценка, изготвена от лицензирани оценители и/или;

3. годишни финансови отчети на участника за последните три години.

(4) Критерият технически възможности и/или професионална квалификация се доказва чрез:

1. декларация, съдържаща списъци на изпълнени и изпълнявани през последните 5 години договори с предмет, идентичен или сходен с предмета на концесията, включително основните елементи на договорите, и/или

2. описание на техническото оборудване и на възможностите за осигуряване качествено изпълнение на концесионния договор, и/или

3. списък на техническите лица, включително на тези, които ще отговарят за качеството на изпълнение на концесионния договор, и/или

4. сертификати за управление на качеството или за опазване на околната среда, и/или

5. документи, удостоверяващи образованието и професионалната квалификация на ръководните служители, които ще отговарят за изпълнението на дейностите по концесионния договор, и/или

6. данни за собствени или наети технически лица, които участникът или участникът ще използва за изпълнение на строителството - при концесия за строителство.

(5) Критериите за подбор на участниците и минималните нива на приложимите изисквания относно изпълнението им се определят в съответствие със спецификата на обекта на концесията и/или управлението на услугата от обществен интерес и се посочват в обявлението.

(6) С решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия може да се предвиди възможност доказването на съответствието с критериите по ал. 1, т. 2 и 3 да бъде извършено чрез възможностите на трети лица. В тези случаи участникът следва да представи доказателства, че ще има на разположение възможностите на третото лице.

(7) Участниците, които отговарят на критериите за подбор, се определят с решение на комисията и могат да продължат участието си в процедурата, а останалите се отстраняват.

(8)

(9)

Чл. 27

(1) При провеждане на процедурата за предоставяне на концесия критерият за оценка на офертите е икономически най-изгодната оферта.

(2) Икономически най-изгодната оферта се определя въз основа на комплексна оценка на офертата съгласно критериите, определени в решението и в обявлението за откриване на процедура за предоставяне на концесия.

Чл. 28

(1) Критериите, които формират комплексната оценка на офертата, могат да бъдат:

1. свързани с предмета на концесията, като:

2. мерки за опазване на околната среда, когато такива са необходими;

3. срок на концесията;

4. най-ниска цена на инвестицията за строителство и/или най-ниска цена на предоставяните услуги с обекта на концесията - при концесия за строителство;

5. най-ниска цена на предоставяните услуги с обекта на концесията - при концесията за услуги;

6. размер на концесионното плащане, ако такова е предвидено;

7. други в зависимост от спецификата на концесията.

(2) В решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия, в обявлението по чл. 41 и в методиката за оценяване на офертите се посочват критериите и относителната тежест на всеки от тях. Начинът за оценяване на отделните критерии се определя с методиката за оценяване, която е неразделна част от документацията за участие в процедурата.

(3) Оферта, която не отговаря на критериите и изискванията за тяхното удовлетворяване, не се оценява.

Чл. 29

(1) Ако в офертата на някой участник е предложена цена на строителството или на предоставяните услуги, която е по-ниска с повече от 30 на сто от средната цена в останалите оферти, комисията изисква от участника подробна писмена обосновка за предложената цена, като определя разумен срок за представяне на обосновката, който не може да бъде по-кратък от три работни дни след получаване на искането за това.

(2) Комисията може да приеме писмената обосновка по ал. 1 и да не отстрани офертата, когато се посочи някое от следните обективни обстоятелства, свързани със:

1. оригинално решение за изпълнение на строителството или за предоставяне на услугите;

2. техническо решение;

3. наличие на изключително благоприятни условия за участника;

4. икономичност при изпълнение на строителството или на предоставяне на услугите;

5. получаване на държавна помощ.

(3) Офертата не се оценява, когато:

1. участникът не представи в срок писмената обосновка, или

2. комисията прецени, че посочените в обосновката обстоятелства не са обективни, или

3. участникът не докаже законовото основание за получена държавна помощ в определен от комисията срок.

Чл. 30

Открита процедура е процедурата за предоставяне на концесия, при която всяко лице може да подаде оферта.

Чл. 31

(отменен)

(1) Ограничена процедура е процедурата за предоставяне на концесия, при която оферта може да подаде кандидат, който е получил покана след подбора.

(2) Ограничената процедура за предоставяне на концесия се провежда на два етапа:

1. допускане и подбор по реда на чл. 25 и 26;

2. подаване на оферти от кандидатите, получили покана след подбора.

Чл. 32

(отменен)

(1) Състезателен диалог е процедурата за предоставяне на концесия, при която оферта може да подаде кандидат, който е получил покана след провеждане на разговори с допуснатите кандидати.

(2) Състезателният диалог се провежда на три етапа:

1. допускане и подбор по реда на чл. 25 и 26;

2. провеждане на разговори с кандидатите, получили покана да продължат участието си в процедурата след подбора, за обсъждане на предложения, които отговарят на критериите и изискванията, посочени в обявлението по чл. 41 или в описателния документ;

3. подаване на оферти от кандидатите, предложили подходящи решения и получили покана.

(3) Процедура на състезателен диалог се провежда само за концесия за строителство в особено сложни случаи, когато по обективни причини не може да се определи някое от следните обстоятелства:

1. техническите спецификации за удовлетворяване на целите и/или параметрите на концесията, отнасящи се до проектирането, методите за изчисляване във връзка с проектирането и строителството, изпълнението на строителството и/или използваните материали;

2. правната и/или финансовата рамка на концесията.

(4) Обстоятелствата по ал. 3 се посочват в обявлението и/или в описателния документ.

(5) Провеждането на разговорите с допуснатите кандидати се извършва на кръгове, при които комисията обсъжда с всеки кандидат поотделно предложените от него решения.

(6) В резултат на проведените разговори комисията изработва документация за участие в процедурата. При необходимост, преди одобряване на документацията, комисията може да предложи на концедента да допълни решението за откриване на процедурата преди отправянето на покани за подаване на оферти.

(7) В случаите по ал. 6 концедентът може да приеме решение за допълнение на решението за откриване на процедурата. Решението се обнародва в “Държавен вестник”. След обнародването на решението комисията предлага, а органът по чл. 19, ал. 1 - 3 одобрява документацията за участие.

(8) Комисията отправя покани за подаване на оферти до кандидатите, предложили подходящи решения, и им предоставя документацията за участие.

(9) Офертата на участник в състезателния диалог трябва да отговаря на изискванията и условията на концесията, определени с документацията за участие.

(10) Участникът, представил икономически най-изгодна оферта, може да бъде задължен да уточни писмено параметрите й. Уточненията не могат да променят основните параметри на офертата.

(11) С решението за откриване на процедурата може да се определи възнаграждение за кандидатите, представили писмени предложения, които са били обект на разговори и са получили висока оценка.

Чл. 33

(отменен)

(1) Електронен търг може да се провежда при открита или ограничена процедура, когато техническите спецификации на концесията са точно определени и в решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия е предвидено, че след предварителна оценка на офертите определянето на концесионер се извършва чрез електронен търг. Провеждането на електронен търг се посочва и в обявлението за провеждане на процедурата.

(2) Електронният търг се провежда след извършване на предварителна оценка на офертите на участниците по критериите по чл. 28, ал. 1 в съответствие с методиката за оценка и може да се проведе на последователни кръгове.

(3) Не се допуска провеждане на електронен търг с цел препятстване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията или за промяна на обекта на концесията, посочен в обявлението и в техническите спецификации.

(4) За предоставяне на концесия за строителство, която включва в предмета си и интелектуална дейност като проектиране на строителни обекти, не може да се провежда електронен търг.

Чл. 34

(отменен)

(1) Критериите за оценка на резултатите от електронния търг са:

1. цена:

2. икономически най-изгодна оферта; в тези случаи се оценяват оферираните цени и критериите, посочени в методиката за оценяване.

(2) Критерии по ал. 1, т. 2 могат да бъдат:

1. техническите характеристики, чиито стойности са предмет на електронен търг, при условие че тези характеристики са количествено определими и могат да бъдат изразени с цифри или с проценти;

2. всички ограничения за стойностите, които могат да бъдат представени, които са резултат от спецификациите, свързани с предмета на концесията;

3. информацията, която се предоставя на участниците в хода на електронния търг, и срокът за предоставянето й;

4. информацията, свързана с провеждането на електронния търг;

5. условията за наддаване, включително минималната стъпка при наддаването;

6. информацията, свързана с използваното електронно оборудване, както и условията и техническите спецификации за свързване.

Чл. 35

(отменен)

(1) На участниците, представили оферти, които отговарят на посочените в методиката за оценка на офертите показатели, се изпраща по електронен път покана за участие в електронния търг, придружена с резултатите от предварителната оценка. Участниците представят:

1. нови цени - при критерия цена;

2. нови цени и нови стойности на показателите - при критерия икономически най-изгодна оферта.

(2) Поканата по ал. 1 съдържа:

1. цялата информация за индивидуалното свързване към използваното електронно оборудване;

2. датата и часа на началото на електронния търг;

3. продължителността на времето за всеки отделен кръг от търга;

4. условията и сроковете за прекратяване на електронния търг.

(3) Електронният търг не може да започне по-рано от два работни дни след датата на изпращане на поканите по ал. 1.

(4) Когато критерият за оценка на резултатите от електронния търг е икономически най-изгодна оферта, поканата съдържа математическата формула, която следва да бъде използвана в електронния търг за целите на автоматичното прекласиране на базата на представените нови цени и/или стойности. Формулата включва тежестта на всички критерии, които определят икономически най-изгодната оферта, както е посочено в обявлението по чл. 41 или в спецификациите в документацията за участие, като за тази цел всички обхвати се редуцират предварително до определената стойност.

(5) Когато в обявлението не е ограничено представянето на варианти на офертата, за различните варианти се изработват отделни математически формули.

(6) По време на всеки последователен кръг от електронния търг комисията предоставя на всички участници достатъчно информация, която да им даде възможност да проверят мястото си в класирането във всеки момент. Комисията може да предоставя и информация за предложени други цени или стойности, при условие че това е указано в спецификациите. Комисията може да съобщава по всяко време и броя на участниците във всеки кръг от електронния търг.

(7) В случаите по ал. 6 комисията не може да разкрива самоличността на участниците в електронния търг.

Чл. 36

(отменен)

(1) Комисията прекратява електронния търг:

1. в предварително определените в поканата за участие в търга дата и час, или

2. след изтичане на предварително определен срок от преустановяване получаването на нови цени или стойности, които да отговарят на определената минимална стъпка, или

3. когато всички кръгове на електронния търг, определени в поканата за участие в търга, са завършили.

(2) Класирането на участниците се извършва автоматично по електронен път.

Чл. 37

Редът и сроковете за организиране и провеждане на процедурата за предоставяне на концесия се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 38

(1) В резултат на извършените подготвителни действия органът по чл. 19, ал. 1 - 3 прави мотивирано предложение пред концедента за откриване на процедура за предоставяне на концесия.

(2) Към предложението се прилагат обосновката на концесията по чл. 21, проектите по чл. 22 и други документи, определени със закон или с правилника за прилагане на този закон.

Чл. 39

(1) Въз основа на предложението по чл. 38, ал. 1 концедентът приема решение за откриване на процедура за предоставяне на концесия.

(2) С решението по ал. 1 се определят:

1. предметът и обектът на концесията;

2. стопанските дейности, които могат да се осъществяват чрез обекта на концесията;

3. в случаите по чл. 11, ал. 1 - прилежащата на обекта на концесията инфраструктура и принадлежности;

4. максималният срок на концесията;

5. началната дата на концесията;

6. условията за осъществяване на концесията;

7. основните права и задължения по концесионния договор;

8. условията за възлагане изграждането на обекта на концесията от подизпълнители;

9. условията и/или забраните за отдаване на обекта на концесията под наем и за предоставяне на дейности по експлоатацията и поддържането му на подизпълнители;

10. видът и размерът на гаранциите за изпълнение на задълженията по концесионния договор и/или други обезпечения;

11. условията и формата за извършване на концесионното плащане, когато такова се предвижда, включително:

12. изискванията, свързани с националната сигурност и отбраната на страната;

13. условията за опазването на околната среда, на човешкото здраве и на защитените територии, зони и обекти;

14. формата, размерът и условията за извършване на компенсация по чл. 6, когато такава се предвижда;

15. задължението на концесионера да застрахова за срока на концесията за своя сметка и в полза на концедента обекта на концесията;

16.

16. процедурата за предоставяне на концесия, включително провеждането на електронен търг - когато такъв ще се провежда при открита или ограничена процедура;

17. критериите за комплексна оценка на офертите и тяхната относителна тежест;

18. размерът и начинът на плащане на гаранцията за участие в процедурата за предоставяне на концесия.

(3) С решението по ал. 1 концедентът може да определи концесията да се предостави при условията на чл. 18, ал. 5. В тези случаи решението съдържа и:

1. размера на участието в капитала на участника, определен за концесионер;

2. вида и размера на вноската, с която лицето по чл. 18, ал. 5 ще участва в капитала;

3. съществените елементи на акционерно споразумение или споразумение между съдружниците или на всяко друго аналогично споразумение, целта на което е да определи договорните отношения за разпределяне на правата и задълженията между акционерите, съответно съдружниците.

(4) Решението по ал. 1 не се обнародва.

(5) Решението по ал. 1 може да бъде изменяно или допълвано в случаите, предвидени в този закон.

Чл. 40

(1) В 7-дневен срок от приемането на решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия органът по чл. 19, ал. 1 - 3 с решение одобрява обявление за провеждане на процедурата, документация за участие в процедурата и проект на концесионен договор и изпраща обявлението за обнародване в електронната страница на “Държавен вестник” и за вписване в Националния концесионен регистър.

(2) При одобряване на документите по ал. 1 органът по чл. 19, ал. 1 - 3 е обвързан с решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия.

Чл. 41

Обявлението за провеждане на процедура за предоставяне на концесия, наричано по-нататък “обявлението”, съдържа следните данни:

1. предмет на концесията;

2. органа, който организира провеждането на процедурата за предоставяне на концесия: наименование, адрес, факс, електронен адрес и лице за връзка;

3. вид на обекта на концесията;

4. местонахождение на обекта на концесията;

5. индивидуализация на обекта на концесията;

6. описание на строителството и размер на инвестициите за строителство - за концесията за строителство;

7. описание и обем на услугите и/или стопанските дейности, които концесионерът може да извършва чрез обекта на концесията;

8. процента от общата стойност на строителството, което следва да бъде извършено от подизпълнители - в случаите по чл. 53, ал. 1;

9. вид на процедурата за предоставяне на концесия;

10. размер на гаранцията за участие в процедурата и условията за нейното предоставяне или заплащане;

11. срок на валидност на офертите;

12. място за получаване, цена и начин на плащане на документацията за участие в процедурата;

13. срок за получаване на документацията за участие в процедурата;

14.

15. място и срок за получаване на офертите;

16. място, дата и час на отваряне на офертите;

17. език, на който трябва да бъдат написани заявленията и офертите;

18. обстоятелствата по чл. 16, ал. 2 и 3 и документите за удостоверяването им;

19. обстоятелствата по чл. 16, ал. 4, при наличието на които комисията отстранява участник в процедурата, и начина за удостоверяването им;

20. критериите за подбор и документите с които се удостоверява съответствието с тях;

21. ограниченията за представяне на варианти в офертата;

22. критериите, които формират комплексна оценка на офертите, и тежестта на всеки от тях;

23.

24. дата на изпращане на обявлението в “Държавен вестник”;

25. ред и срок за обжалване на решението за одобряване на обявлението;

26. други, в зависимост от спецификата на обекта на концесията и на извършваните чрез него стопански дейности, включително условието по чл. 39, ал. 3.

Чл. 42

(1) Обявлението се попълва в електронен формуляр.

(2) Органът по чл. 19, ал. 1 - 3 изпраща електронния формуляр с обявлението за обнародване в електронната страница на “Държавен вестник” и за вписване в Националния концесионен регистър. В 5-дневен срок от изпращането му обявлението се обнародва и се вписва в Националния концесионен регистър.

(3) Органът по чл. 19, ал. 1 - 3 изпраща електронния формуляр с обявлението за обнародване в електронната страница на “Държавен вестник” и за вписване в Националния концесионен регистър. В 5-дневен срок от изпращането му обявлението се обнародва и се вписва в Националния концесионен регистър.

Чл. 43

(1) След обнародването на обявлението в “Държавен вестник, а в случаите по чл. 42, ал. 3 – след публикуването му в „Официален вестник“ на Европейския съюз” органът по чл. 19, ал. 1 - 3 публикува съобщение за процедурата за предоставяне на концесия в средствата за масово осведомяване и/или в Интернет.

(2) В съобщението се посочват най-малко обектът на концесията и номерът на обявлението в електронната страница на “Държавен вестник”, в който е обнародвано обявлението.

(3) В съобщението се посочват най-малко обектът на концесията и номерът на обявлението в електронната страница на “Държавен вестник”, в който е обнародвано обявлението.

Чл. 44

(1) Документацията за участие в процедурата за предоставяне на концесия съдържа:

1. описание на обекта на концесията и документите, които го индивидуализират;

2. документите, с които се удостоверява липсата на обстоятелство за допускане до участие в процедурата;

3. критериите за подбор и документите, с които се удостоверява съответствието с тях;

4. условията, на които трябва да отговаря офертата, включително техническите спецификации;

5. инвестиционните проекти - при концесия за строителство, ако са изработени такива;

6. минималните изисквания, на които трябва да отговарят вариантите, и начина на тяхното представяне - когато с обявлението не е ограничена възможността за представяне на варианти в офертата;

7. критериите за комплексна оценка на офертите, тяхната относителна тежест и методиката за оценяване на офертите;

8. образец на офертата и указания за изработването й;

9. други, в зависимост от предмета на концесията.

(2) Методиката по ал. 1, т. 5 съдържа точни и подробни указания за определяне на оценката по всеки критерий и за определяне на комплексната оценка на офертата.

(3) Техническите спецификации по ал. 1, т. 2 се определят по Закона за обществените поръчки.

(4) Цената на документацията за участие не може да е по-висока от действителните разходи за нейното изработване. Лицата имат право да разгледат документацията на място, преди да я закупят.

(5) Срокът за получаване на документацията за участие в процедурата е до третия ден преди изтичане на срока за подаване на оферти.

Чл. 45

Към документацията за участие в процедурата се прилагат копия от решението за откриване на процедурата, от обявлението и от проекта на концесионен договор, както и други документи, определени с правилника за прилагане на закона.

Чл. 46

(1) Процедурата за предоставяне на концесия се организира от органа, извършил подготвителните действия, и се провежда от комисия, която се назначава от:

1. министър-председателя - за държавните концесии;

2. кмета на общината - за общинските концесии;

3. органа, който управлява публичноправната организация - за обществените концесии.

(2) Комисията се състои от председател, заместник-председател и още най-малко трима членове.

(3) Комисията приема решенията си с мнозинство от състава й.

(4) В състава на комисията не може да участва лице, което:

1. има материален интерес от предоставяната концесия;

2. е свързано лице с участник в процедурата за предоставяне на концесия, а в случаите, когато участникът или участникът е юридическо лице - и с член на неговия управителен или контролен орган.

(5) Председателят, заместник-председателят и останалите членове на комисията са длъжни в тридневен срок:

1. от получаване на заповедта за назначаване на комисията да подадат декларация за липсата на материален интерес от предоставяната концесия;

2. от узнаване на обстоятелството, че в процедурата за предоставяне на концесия участва свързано с тях лице, да подадат искане за освобождаване от състава на комисията.

(6) При наличие на материален интерес от предоставяната концесия, при подадено искане за освобождаване от състава на комисията, както и в други случаи, при които по обективни причини лице по ал. 5 не може да изпълнява задълженията си, съответният орган по ал. 1 назначава негов заместник.

Чл. 47

(1) Председател на комисията за държавните концесии е органът, извършил подготвителните действия за предоставяне на концесията. В случаите по чл. 46, ал. 6 за председател на комисията се назначава заместник-министър на съответното министерство.

(2) Като членове на комисията за държавните концесии задължително се включват поне един представител на съответното министерство и по един представител на администрацията на Министерския съвет и на Министерството на финансите. По преценка на министър-председателя в комисията могат да бъдат включени и представители на други ведомства и на областния управител.

(3) Мнозинството на комисията за държавните концесии, включително председателят и заместник-председателят, не може да бъде формирано от представители на едно ведомство.

Чл. 48

(1) Комисията:

1. организира приемането и съхраняването на офертите;

2. допуска до и отстранява от участие в процедурата участниците;

3. извършва подбора и определя участниците, които получават право да продължат участието си в процедурата;

4. дава разяснения и предоставя допълнителна информация или документи на заинтересованите лица, и участници;

5. прави предложения за отстраняване на незаконосъобразност в обявленията, документацията за участие и проекта на концесионен договор;

6. разглежда и оценява офертите и извършва класиране на участниците, като предлага класираният на първо място да бъде определен за концесионер;

7. изработва проект на решение за определяне на концесионер или проект на решение за прекратяване на процедурата за предоставяне на концесия.

(2) Решенията на комисията се мотивират и заедно с извършените от нея действия се отразяват в протокол.

(3) За приетите решения по ал. 1, т. 2 и 3 и за мотивите за приемането им комисията уведомява всички заинтересовани участници.

(4) Комисията може да привлича като консултанти служители или външни експерти. Разпоредбите на чл. 46, ал. 4 - 6 се прилагат и за консултантите.

(5) На членовете на комисията и на консултантите се изплаща възнаграждение при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона, освен ако в закон е предвидено друго.

Чл. 48а

(1) Предоставянето на разясненията, документите и информацията по чл. 48, ал. 1, т. 4 се извършва чрез предаване срещу подпис на заинтересованото лице/участник или на негов упълномощен представител.

(2) Уведомяването за решенията по чл. 48, ал. 1, т. 2 и 3 може да се извършва освен по реда на ал. 1 и чрез изпращане на решението чрез електронната поща, посочена при закупуване на документацията за участие, съответно в офертата. При изпращане чрез електронна поща решението се смята за връчено с постъпването му в посочената информационна система и се удостоверява с копие от електронния запис за това.

Чл. 49

Оферта за участие в открита процедура може да подаде лице по чл. 16, ал. 1, за което не е налице обстоятелство по чл. 16, ал. 2 - 4.

Чл. 50

(1) Сроковете за получаване на оферти се определят в обявлението по чл. 41.

(2) Сроковете за получаване на оферти не могат да бъдат по-кратки от:

1. петдесет и два дни от датата на изпращане на обявлението в електронната страница на “Държавен вестник” - при концесия за строителство със стойност на предвидената инвестиция за строителство на обекта на концесията над определената с регламент на Европейската комисия;

2. тридесет и пет дни от датата на изпращане на обявлението в електронната страница на “Държавен вестник” - за останалите случаи.

Чл. 51

(1) При изработване на офертата заинтересованите лица спазват условията, определени с документацията за участие.

(2) До изтичането на срока за получаване на офертите всеки участник в процедурата може да промени, да допълни или да оттегли офертата си.

(3) Участник в процедура за предоставяне на концесия има право да подаде само една оферта.

(4) участникът може да предложи няколко варианта в офертата си освен в случаите, когато с обявлението е ограничена възможността за това.

(5) Комисията разглежда и класира само вариантите на офертите, които удовлетворяват обявените с документацията за участие минимални изисквания.

(6) Комисията не разглежда и не оценява оферта:

1. на участник, който е отстранен от участие в процедурата с решение по чл. 25, ал. 1 или по чл. 26, ал. 7;

2. която е оттеглена от участника;

3. която е с изтекъл срок на валидност и след покана участникът не е подновил валидността й;

4. на участник, който не е удължил срока на валидност на банковата гаранция за участие.

Чл. 52

(1) Към офертата всеки участник може да приложи декларация, в която посочва коя част от съдържащата се в нея информация е конфиденциална.

(2) Конфиденциална може да бъде информацията, която включва технически или търговски тайни на участника.

(3) Не може да бъдат декларирани за конфиденциални данните, които трябва да се съдържат в партидата на регистрираната концесия в Националния концесионен регистър.

(4) Информацията, посочена в декларацията по ал. 1, запазва конфиденциалността си и след включването й в концесионния договор - до неговото прекратяване или за срок, определен от концесионера.

(5) Комисията и привлечените консултанти са длъжни да не разгласяват и да не предават на други лица информацията по ал. 1, освен в случаите, предвидени в Закона за достъп до обществена информация.

Чл. 53

(1) С решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия за строителство концедентът може да постави условие най-малко 30 на сто от общата стойност на строителството да се извърши от трети лица - подизпълнители.

(2) Извън случаите по ал. 1 участниците могат свободно да предлагат с офертата си възлагането на част от строителството на подизпълнители, като определят процента от стойността на строителните работи, който ще се изпълнява от тях.

(3) Предложението на участника, определен за концесионер, относно наемането на подизпълнители за извършване на част от строителството, се включва в концесионния договор.

Чл. 54

(1) В случаите по чл. 53 концесионерът определя подизпълнителите по реда на Закона за обществените поръчки, като срокът за получаване на:

1. заявления за участие в процедурата не може да бъде по-кратък от 37 дни от датата, на която обявлението е обнародвано на електронната страница на “Държавен вестник”;

2. офертите не може да бъде по-кратък от 40 дни от датата, на която обявлението е обнародвано на електронната страница на “Държавен вестник”, или от датата, на която са изпратени поканите за представяне на оферти.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага в случаите, когато подизпълнител е свързано с концесионера лице.

(3) Списък на свързаните лица по ал. 2 се включва в офертата на участника и се актуализира след всяка промяна в отношенията между лицата.

(4) Списъците по ал. 3 се прилагат към концесионния договор. При промяна на отношенията между концесионера и свързаното с него лице се сключва допълнително споразумение към концесионния договор по реда на чл. 70.

Чл. 55

(1) Заедно с офертите си участниците представят гаранция за участие в процедурата под формата на внесен депозит или банкова гаранция. Формата на гаранцията се избира от участниците.

(2) Гаранцията по ал. 1 обезпечава участието на участника в процедурата за предоставяне на концесия и сключването на концесионния договор от участника, определен за концесионер. Когато гаранцията е под формата на банкова гаранция, при издаването й трябва да се осигури валидност, която да гарантира усвояването й съгласно изискванията на този раздел.

(3) Гаранцията се освобождава с решение на органа, който организира провеждането на процедурата за предоставяне на концесия, в 7-дневен срок от изтичането на срока за обжалване на решението за определяне на концесионер, съответно на решението за прекратяване на процедурата.

(4) Гаранциите на участници, които са преустановили участието си в процедурата чрез оттегляне на офертата преди изтичането на срока й на валидност, се задържат, съответно се усвояват.

(5) Не се освобождава в срока по ал. 3 гаранцията на:

1. участника, определен за концесионер;

2. участника, класиран на второ място.

(6) Гаранцията на участник, определен за концесионер, се задържа, съответно се усвоява, в случаите, когато той не сключи концесионния договор в определения срок, а когато го сключи - гаранцията се освобождава в 7-дневен срок.

(7)

Чл. 56

Концесионерът представя гаранции и/или други обезпечения за изпълнение на задълженията си по концесионния договор.

Чл. 57

Гаранциите и обезпеченията се определят с решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия.

Чл. 58

(1) Органът, който организира провеждането на процедурата за предоставяне на концесия, представя на концедента доклад и проект за решение за определяне на концесионер в срок, определен със заповедта за назначаване на комисията, който не може да бъде по-дълъг от три месеца,. Към доклада се прилага протоколът на комисията по чл. 48, ал. 2.

(2) Въз основа на доклада и протокола на комисията след самостоятелна преценка на изложените в тях факти и обстоятелства концедентът приема решение за:

1. определяне за концесионер на класирания на първо място участник, или

2. възлагане на комисията да отстрани констатирани нередовности, след което да извърши ново класиране, или

3. прекратяване на процедурата в случаите по чл. 60, ал. 1, т. 1 - 4.

(3) Заинтересованите участници се уведомяват за решението по ал. 2 и за мотивите за приемането му по реда на чл. 48а и могат да го обжалват по реда на глава единадесета в 10-дневен срок от уведомяването.

(4)

Чл. 59

(1) С решението за определяне на концесионер се:

1. конкретизират условията на концесията и правата и задълженията на страните в съответствие с офертата на участника, предложен за концесионер, които не са определени или са определени в граници с решението за откриване на процедурата за предоставяне на концесия;

2. определя срок за сключване на концесионния договор, който не може да бъде по-дълъг от три месеца.

(2) Когато класираният на първо място участник не сключи концесионния договор в определения срок, концедентът може да определи за концесионер класирания на второ място участник.

(3) За държавните концесии с решението на Министерския съвет се определя органът, който:

1. сключва концесионния договор и представлява концедента по него, с изключение на прекратяването му;

2. организира контрола по изпълнението на концесионния договор.

(4) За общинските и обществените концесии правомощията по ал. 3 се осъществяват от съответния орган по чл. 19, ал. 2 и 3.

Чл. 59а

(1) Процедурата за предоставяне на концесия за строителство се спира с мотивирано решение на концедента или на съответния орган по чл. 19, ал. 1 – 3, когато Европейската комисия е уведомила Република България, че преди сключването на концесионен договор за строителство е извършено сериозно нарушение на правото на Европейския съюз по време на процедурата за предоставяне на концесията и:

1. нарушението не може да бъде отстранено, без това да промени условията, при които е обявена процедурата, или

2. съответният орган не е съгласен с твърдяното от Европейската комисия нарушение.

(2) В деня на приемане на решение по ал. 1 органът сезира Комисията за защита на конкуренцията за установяване на незаконосъобразност, включително поради наличието на дискриминационни изисквания относно критериите за подбор или други дискриминационни технически, икономически или финансови условия в обявлението, в документацията за участие, или във всеки друг документ, свързан с процедурата за предоставяне на концесията по реда на глава единадесета.

(3) Комисията за защита на конкуренцията в тридневен срок от сезирането й образува производство и уведомява органа и администрацията на Министерския съвет за това.

(4) В производството по ал. 3 служебно се конституират като страни заинтересованите участници.

(5) Спирането по ал. 1 има действие до окончателното решаване на спора с влязло в сила решение.

(6) Комисията за защита на конкуренцията, съответно Върховният административен съд уведомяват съответния орган и администрацията на Министерския съвет за всяко решение по производството по ал. 3 в тридневен срок от приемането му.

Чл. 60

(1) Процедурата за предоставяне на концесия се прекратява с решение на концедента, когато:

1. не са подадени оферти или няма допуснат участник;

2. съдържанието на нито една оферта не отговаря на изискванията на решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия или на обявените с документацията за участие условия;

3. отпадне необходимостта от провеждане на процедурата в резултат на обстоятелства, които не са предвидени или не са могли да бъдат предвидени при приемане на решението за откриването на процедурата;

4. се установят нарушения при откриването и провеждането на процедурата, които не могат да бъдат отстранени, без това да промени условията, при които е обявена процедурата;

5. определеният за концесионер участник и класираният на второ място участник последователно откажат да сключат концесионен договор.

(2) С решението за прекратяване на процедурата може и да се:

1. измени решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия и да се обяви нова процедура, или

2. обяви нова процедура при условията на прекратената.

(3) Решението по ал. 1 с мотивите за приемането му се съобщава на заинтересованите участници по реда на чл. 48а и подлежи на обжалване по реда на глава единадесета в 10-дневен срок от съобщението.

(4) При прекратяване на процедурата за предоставяне на концесия в случаите по ал. 1, т. 3 и 4 съответният орган възстановява на участниците или участниците направените от тях разходи за закупуване на документацията за участие в 14-дневен срок от влизането в сила на решението по ал. 1 и освобождава или връща внесените от тях гаранции по реда на чл. 55, ал. 3.

Чл. 61

Нова процедура за предоставяне на концесия за същия обект може да се открие, когато първоначално обявената процедура е прекратена и решението за прекратяване е влязло в сила.

Чл. 62

(1) Концесионният договор се сключва след изтичане на срока за обжалване по чл. 58, ал. 3, когато няма подадена жалба или в подадената жалба не е направено искане за налагане на временна мярка.

(2) Когато има подадена жалба с искане за налагане на временна мярка, срокът за сключване на концесионния договор започва да тече:

1. от датата на влизането в сила на определението на Комисията за защита на конкуренцията за отхвърляне на искането за налагане на временна мярка;

2. от датата на изтичане на срока за предоставяне на обезпечението по чл. 86, ал. 3 - в случаите, когато не е предоставено обезпечение;

3. от датата на влизането в сила на решението на Комисията за защита на конкуренцията за оставяне на жалбата без уважение - в случаите, когато е предоставено обезпечение.

Чл. 63

(1) Концесионният договор се сключва без провеждане на преговори в съответствие с проекта, включен към документацията за участие, и с офертата на участника, който е класиран на първо място.

(2) В случаите, когато класираният на първо място участник откаже да сключи концесионния договор, договорът може да се сключи след провеждане на преговори за подобряване на предложенията по критериите за комплексна оценка на офертата. Преговорите се провеждат с участника, класиран на второ място. Ако той откаже, преговорите се провеждат с класирания на трето място участник.

Чл. 64

(1) Концесионният договор се сключва в писмена форма най-малко в три оригинални екземпляра - по един за страните и един за Националния концесионен регистър. Приложенията към концесионния договор се изработват в толкова екземпляра, колкото са и оригиналите на договора.

(2) Концесионният договор за общинска концесия се подписва в 4 оригинални екземпляра. Четвъртият екземпляр се изпраща на общинския съвет в тридневен срок от подписването на концесионния договор.

(3) За неуредените въпроси по сключването, изпълнението и прекратяването на концесионния договор се прилагат съответно разпоредбите на част трета от Търговския закон и на общата част от Закона за задълженията и договорите.

Чл. 65

(1) С концесионния договор концедентът предоставя на концесионера правото на експлоатация на обекта на концесията, а концесионерът се задължава на свой риск да го изгради и/или управлява и поддържа.

(2) Концесионният договор съдържа:

1. определяне на предмета на концесията;

2. данни за търговската и други регистрации на концесионера;

3. данни за органа, който представлява концедента;

4. описание на обекта, а в случаите по чл. 11, ал. 1 и описание на прилежащата инфраструктура и принадлежности;

5. датата на влизане в сила на договора, предварителните условия, ако има такива, и срока на концесията;

6. условията, реда и сроковете за предаване на обекта на концесията в началото и в края на концесията;

7. условията за осъществяване на концесията и тежестите, ако има такива;

8. правата и задълженията на страните, включително условията и сроковете за тяхното изпълнение;

9. размера, сроковете и реда за извършване на концесионното плащане, когато такова се предвижда;

10. вида, размера и сроковете за изпълнение на задълженията за инвестиции;

11. формата, размера и условията за извършване на компенсация по чл. 6, когато такава се предвижда;

12. вида, размера, сроковете и начините за предоставяне на гаранциите и на обезпеченията за изпълнение на задълженията по договора;

13. изискванията, свързани с националната сигурност и отбраната на страната, с опазването на околната среда, на човешкото здраве, на защитените територии, зони и обекти и на обществения ред;

14. условията и реда за финансиране отстраняването на нанесените екологични щети;

15. отговорностите за неизпълнение на задълженията по договора;

16. условията и реда за извършване на контрола по изпълнение на договора;

17. условията и реда за решаване на споровете между страните;

18. основанията и реда за предсрочно прекратяване на договора;

19. изискванията относно състоянието, в което обектът на концесията се предава на концедента след изтичане срока на концесията;

20. приложимото право;

21. други.

(3) Концесионният договор за концесия за строителство съдържа и:

1. индивидуализация на територията, върху която ще бъде изграден или разширен обектът на концесията, освен в случаите, когато за определяне на територията за разширяване е необходимо приемане на подробен устройствен план или изменение на действащ;

2. обекта и подобектите, които ще бъдат изградени и/или реконструирани, и/или рехабилитирани на риск на концесионера;

3. задълженията на концедента, свързани с осигуряване и предоставяне на концесионера на територията за изграждане или разширяване на обекта на концесията, както и за влагане на публични инвестиции, свързани с обекта на концесията, или с осигуряване на неговото ползване по предназначение;

4.

Чл. 66

(1) Концесионният договор влиза в сила от датата на подписването му от страните, освен в случаите по ал. 2.

(2) Влизането в сила на концесионния договор може да бъде поставено в зависимост от изпълнението на определени с решението за откриване на процедурата за предоставяне на концесия или с действащото законодателство условия. Изпълнението на условията може да бъде обвързано със срок.

Чл. 67

(1) Органът, който представлява концедента по концесионния договор, предава обекта на концесията или територията за неговото изграждане на концесионера в срока и по реда, определени с концесионния договор.

(2) Когато обектът на концесията се управлява от областен управител, предаването се извършва с негово съдействие.

Чл. 68

Органът, който представлява концедента по концесионния договор, представя в Националния концесионен регистър информация по образец за изпълнението на договора по ред, определен в правилника за прилагане на закона.

Чл. 69

(1) При последващо възникване на опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за околната среда, за човешкото здраве, за защитените територии, зони и обекти и за обществения ред страната по концесионния договор, която е узнала това, е длъжна незабавно да уведоми другата страна.

(2) Когато наличието на обстоятелство по ал. 1 е констатирано от компетентен орган, той незабавно уведомява концедента.

(3) Възникването на обстоятелство по ал. 1 може да бъде основание за изменение или прекратяване на концесионния договор.

Чл. 70

(1) Концесионният договор може да се изменя и/или допълва с допълнително споразумение.

(2) Когато измененията и допълненията са в рамките на решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия, на решението за определяне на концесионер и на офертата на концесионера, допълнителното споразумение се сключва с органа, който представлява концедента по концесионния договор.

(3) Извън случаите по ал. 2 допълнително споразумение може да бъде сключено след мотивирано решение на концедента:

1. при последващо възникване на опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за околната среда, за човешкото здраве, за защитените територии, зони и обекти и за обществения ред;

2. при частично погиване на обекта на концесията или при обективна невъзможност за ползването му по предназначение;

3. при промяна на законодателството;

4. при възникване на обстоятелства, изрично посочени в решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия, които водят до промяна на фактическата или правната обстановка по отношение на обекта на концесията или на извършваната с него стопанска дейност;

5. в други случаи, определени със закон.

(4) За допълнителното споразумение към концесионен договор за общинска концесия се прилага чл. 64, ал. 2.

Чл. 71

(1) Когато след сключване на концесионния договор настъпят промени в обстоятелства по чл. 65, ал. 2, т. 2, концесионерът е длъжен в 7-дневен срок да уведоми за това органа, който представлява концедента по концесионния договор.

(2) В случаите по ал. 1, както и при промяна на органа, който представлява концедента по концесионния договор, страните сключват допълнително споразумение, в което се отразяват настъпилите промени.

Чл. 72

(1) При правоприемство на фирмата на концесионер - едноличен търговец, или при преобразуване или прекратяване на юридическото лице концесионер с правоприемник, в срок до три месеца от вписването в търговския регистър на правоприемника той може да поиска продължаване на концесионния договор с него, като представи доказателства, че е търговец, че не са налице обстоятелствата по чл. 16, ал. 2 - 4, както и че отговаря на другите изисквания, определени със закон и с решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия. Редът за подаване на искането се определя с правилника за прилагане на закона.

(2) Когато в срока по ал. 1 не е подадено искане за продължаване на концесионния договор, той се прекратява по право.

(3) Концедентът може да приеме решение за продължаване на концесионния договор с правоприемника в двумесечен срок от подаване на искането или от отстраняване на нередовностите по него.

(4) В случай че правоприемникът не отговаря на изискванията на ал. 1, концедентът приема решение за отказ от продължаване на концесионния договор.

(5) Въз основа на решението по ал. 3 органът, който представлява концедента по концесионния договор, сключва договор за продължаването му с правоприемника.

(6) С договора по ал. 5 не могат да се променят условията, правата и задълженията по концесионния договор.

Чл. 73

Концесионният договор се прекратява с изтичането на срока на концесията.

Чл. 74

(1) Преди изтичане на срока на концесията концесионният договор се прекратява, без нито една от страните да дължи предизвестие:

1. с погиване на обекта на концесията - от датата на погиването;

2. при смърт на физическото лице или при прекратяване на юридическото лице концесионер с правоприемник - от датата на смъртта, съответно на прекратяването, освен ако не е сключен договор за продължаване на концесионния договор с правоприемника при условията и по реда на чл. 72;

3. при смърт на физическото лице или при прекратяване на юридическото лице концесионер без правоприемник - от датата на смъртта, съответно на прекратяването;

4. при влязло в сила решение за обявяване в несъстоятелност на концесионера - от датата на влизане в сила на решението;

5. при други основания, предвидени в закон или в концесионния договор - от датата, посочена в тях.

(2) При прекратяване на договора в случаите по ал. 1, т. 4 държавата, съответно общината, има правата на привилегирован кредитор.

Чл. 75

(1) Концесионният договор може да бъде прекратен едностранно или по взаимно съгласие на страните:

1. при последващо възникване на опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за околната среда, за човешкото здраве, за защитените територии, зони и обекти и за обществения ред, или

2. при условия, предвидени в закон или в концесионния договор.

(2) Едностранното прекратяване на концесионния договор от страна на концедента, както и отправянето на предложение или приемането на предложение за прекратяване по взаимно съгласие се извършват с решение на концедента.

Чл. 76

(1) В случаите на неизпълнение на концесионния договор изправната страна може да го прекрати, след като даде на другата страна подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще счита договора за прекратен. Предупреждението се прави писмено по ред и в срокове, определени в договора.

(2) Концедентът може да прекрати договора, без да дава срок за изпълнение, при неизпълнение от концесионера на условие за осъществяване на концесията или на основно задължение, определено с решението за откриване на процедурата за предоставяне на концесия.

(3) Когато неизправна страна е концесионерът, действия за прекратяване на концесионния договор се предприемат от органа, който представлява концедента по договора, а прекратяването се извършва с решение на концедента.

Чл. 77

С решението на концедента по чл. 75, ал. 2 и по чл. 76, ал. 2 се упълномощава орган, който да го представлява при прекратяването на концесията.

Чл. 78

(1) При прекратяване на концесионния договор концесионерът е длъжен да предаде обекта на концесията на комисия, назначена от органа по чл. 77, а в случаите на прекратяване по право - от органа, който представлява концедента по концесионния договор. За предаването и приемането на обекта се съставя протокол, който се подписва от членовете на комисията и от упълномощен представител на концесионера.

(2) Срокът за предаване и/или приемане на обекта на концесията е 30 дни от датата на прекратяване на концесионния договор, а в случаите на отказ от продължаване на концесионния договор с правоприемник - от датата на отказа.

(3) Когато концесионерът откаже да предаде обекта, както и когато към датата на прекратяване на концесионния договор концесионерът е прекратен без правоприемник, комисията по ал. 1 съставя констативен протокол за приемане на обекта. Протоколът е основание за издаване на заповед за изземване на обекта от:

1. областния управител по реда на Закона за държавната собственост;

2. кмета на общината по реда на Закона за общинската собственост.

(4) От датата на приемане на обекта, а в случаите по ал. 3 - от датата на изземването:

1. обектът - държавна собственост, преминава в управление на съответния областен управител или на друго лице, определено с нормативен акт, с акт на Министерския съвет или в акта за държавна собственост;

2. обектът - общинска собственост, преминава в управление на кмета на община;

3. обектът - собственост на публичноправна организация, преминава в нейно владение.

(5) С правилника за прилагане на закона се уреждат съставът на комисията по ал. 1 и финансирането на дейността за опазване и поддържане на обектите през времето на управлението им от областния управител в случаите по ал. 4, т. 1.

Чл. 79

(1) В 14-дневен срок от датата на приемане на обекта органът по чл. 77, а в случаите по чл. 74, ал. 1 - органът, който представлява концедента по концесионния договор, уведомява концедента и представя информация в Националния концесионен регистър за основанието, датата на прекратяване на договора и датата на приемане на обекта.

(2) Когато обектът на концесията е държавна собственост, в срока по ал. 1 съответният орган уведомява и министъра на регионалното развитие и благоустройството или областния управител за извършеното приемане на обекта за отбелязване в акта за държавна собственост.

Чл. 80

(1) При предсрочно прекратяване на концесията концесионерът има право на обезщетение за направените в съответствие с концесионния договор подобрения и приращения в размер на тяхната историческа цена след приспадане на съответните амортизационни отчисления, чийто годишен размер не може да бъде по-малък от данъчно признатите амортизации за срока на концесията.

(2)

Чл. 81

(1) Когато със закон не е предвидено друго, паричните постъпления от концесионни плащания за държавни концесии и от неустойки, гаранции, обезщетения и от продажба на документации за участие постъпват като приход по бюджета на съответното министерство или ведомство.

(2)

(3) Разходите за концесионна дейност се предвиждат и финансират чрез бюджетите на съответните разпоредители с бюджет и бюджета на Министерството на финансите.

(4) Предвидените по бюджета на Министерството на финансите разходи се извършват и чрез бюджетите на съответните министерства и ведомства въз основа на одобрена от министъра на финансите план-сметка за разходване на средствата и извършване на промени по реда на чл. 109 или 110 от Закона за публичните финанси.

(5)

(6) Изискванията относно отчетите на министерствата и ведомствата за събраните от тях приходи от концесии и направените от тях разходи се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 82

Паричните постъпления от концесионни плащания за общински концесии се разпределят от общинския съвет.

Чл. 83

(1) Всяко решение, действие или бездействие на орган, на комисията или на длъжностно лице в процедурата по предоставяне на концесия подлежи на обжалване относно неговата законосъобразност пред Комисията за защита на конкуренцията.

(2) Жалба може да подава всяко заинтересовано лице в 10-дневен срок от обнародването или уведомяването по друг начин за съответния акт.

(3) Когато липсва уведомяване, заинтересованото лице подава жалба по ал. 1 в 10-дневен срок от:

1. датата на узнаването, но не по-късно от изтичането на 10-дневния срок за обжалване на решението за определяне на концесионер, или

2. датата, на която е изтекъл срокът за извършване на нормативно установено или поискано от участниците или участниците действие, или

3. изтичане на срока за издаване на съответния акт.

(4) Жалбата не спира процедурата за предоставяне на концесия, освен ако бъде наложена временна мярка.

Чл. 84

Всяко заинтересовано лице може да предяви иск за установяване на нищожността на концесионен договор, както и иск за обезщетение за вреди, претърпени в резултат на нарушение на закона при провеждане на процедура за предоставяне на концесия, по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 85

(1) Жалбата се подава до Комисията за защита на конкуренцията с копие до концедента за решение по чл. 39 и по чл. 58, ал. 2, съответно - до органа, който организира провеждането на процедурата.

(2) Жалбата трябва да е написана на български език и да съдържа:

1. наименованието на органа, до който се подава;

2. за жалбоподател - юридическо лице: наименованието, седалището и адреса на управление и данни за регистрация съгласно законодателството на държавата на неговото установяване, а за жалбоподател - физическо лице: името, адреса и данни за самоличността му;

3. наименованието и адреса на органа, чийто акт се обжалва;

4. наименованието и адреса на органа, чийто акт се обжалва;

5. оплакванията и искането на жалбоподателя;

6. подпис на лицето, което подава жалбата, или на неговия пълномощник.

(3) Към жалбата се прилагат доказателствата, с които жалбоподателят разполага, и документ за платена държавна такса, определена с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

(4) До произнасяне на Комисията за защита на конкуренцията с решение по чл. 91 съответният орган може сам да отстрани твърдяното в жалбата нарушение.

(5) Ако жалбата не отговаря на изискванията по ал. 2 и 3, председателят на Комисията за защита на конкуренцията уведомява жалбоподателя и му дава тридневен срок за отстраняване на нередовностите.

(6) Комисията за защита на конкуренцията не образува производство, когато:

1. жалбата е подадена след изтичане на съответния срок по чл. 83;

2. нередовностите не са отстранени в срока по ал. 5;

3. не е представен документ за внесена държавна такса.

(7) В случаите по ал. 6 председателят на Комисията за защита на конкуренцията връща жалбата с разпореждане, което подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването.

Чл. 86

(1) По мотивирано искане на жалбоподателя Комисията за защита на конкуренцията може да наложи временна мярка - спиране на процедурата за предоставяне на концесия. При произнасяне по искането Комисията за защита на конкуренцията преценява неблагоприятните последици от забавянето на процедурата и възможността за значително увреждане на обществения интерес или на интересите на страните.

(2) Искането по ал. 1 се прави едновременно с подаване на жалбата.

(3) За налагане на временна мярка жалбоподателят е длъжен да представи обезпечение в размер, определен от Комисията за защита на конкуренцията, под формата на паричен депозит по сметка на Комисията за защита на конкуренцията или банкова гаранция в нейна полза. Размерът на обезпечението е 5 на сто от по-високата от прогнозираните стойности на инвестицията за срока на концесията или на приходите от експлоатацията за срока на концесията, но не повече от 500 000 лв.

Чл. 87

(1) В тридневен срок от постъпване на жалбата или от отстраняване на нередовностите по нея председателят на Комисията за защита на конкуренцията образува производство и определя докладчик.

(2) В 7-дневен срок от образуване на производството Комисията за защита на конкуренцията в закрито заседание с определение се произнася по искането за налагане на временна мярка, като при допускането й определя и размера на обезпечението.

(3) Определението за допускане на временната мярка се съобщава на жалбоподателя. Определението, с което се отказва допускане на временната мярка, се съобщава и на двете страни.

(4) Обезпечението се внася от жалбоподателя в 5-дневен срок от съобщаването. Временната мярка се смята за наложена от датата на представяне на обезпечението до приключване на производството по обжалване с влязло в сила решение.

(5) Комисията за защита на конкуренцията съобщава на ответната страна за наложената временна мярка в деня на налагането й.

(6) Определението, с което Комисията за защита на конкуренцията се произнася по искането за налагане на временна мярка, подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването за отказа по ал. 3 или за наложената мярка по ал. 5.

(7) Обжалването на определението не спира производството пред Комисията за защита на конкуренцията и изпълнението на наложената временна мярка. Определението на съда е окончателно.

(8) Обезпечението подлежи на връщане с разпореждане на председателя на Комисията за защита на конкуренцията в 7-дневен срок от определението на съда, с което се отменя наложената временна мярка, или от влизане в сила на решението, с което се уважава жалбата по чл. 83. При оставяне на жалбата без уважение представеното обезпечение се превежда като приход в държавния бюджет.

Чл. 88

(1) Докладчикът проучва обстоятелствата по жалбата, за което се подпомага от администрацията на Комисията за защита на конкуренцията.

(2) В производството пред Комисията за защита на конкуренцията се допускат устни и писмени доказателства и експертни становища.

(3) При използване на експертни становища по ал. 2 сумите за възнаграждения на експертите се внасят предварително от страната, която е поискала експертизата. При назначаване на експертиза по инициатива на Комисията за защита на конкуренцията разноските за възнаграждение на експертите се възлагат на:

1. жалбоподателя - когато жалбата е оставена без уважение или производството е прекратено;

2. съответния орган - в случаите по чл. 91, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 и когато жалбата е оттеглена поради отстраняване на твърдяното в нея нарушение по чл. 85, ал. 4.

(4) Страните в производството, държавните органи и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на Комисията за защита на конкуренцията при изпълнение на възложените й със закона задължения.

(5) Доказателствата, събрани в производството пред Комисията за защита на конкуренцията, не могат да бъдат разгласявани, ако представляват производствена, търговска или друга защитена със закон тайна. Когато в тях се съдържат данни, представляващи класифицирана информация, се прилага редът, предвиден в Закона за защита на класифицираната информация.

(6) След приключване на проучването на страните се дава възможност да се запознаят със събраните по преписката доказателства.

(7) Страните са длъжни да представят всичките си доказателства най-късно в деня преди заседанието по разглеждане на жалбата.

Чл. 89

(1) След приключване на проучването докладчикът представя преписката на председателя на Комисията за защита на конкуренцията, който насрочва открито заседание за разглеждането й.

(2) Страните се призовават по реда на Гражданския процесуален кодекс. При призоваването не се прилага правилото на чл. 56, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс.

(3) Страните могат да ползват адвокатска защита.

Чл. 90

(1) Заседанията са редовни, когато присъстват най-малко четирима от членовете на Комисията за защита на конкуренцията.

(2) Комисията за защита на конкуренцията постановява решения и определения с явно гласуване и с мнозинство от 4 гласа. В случай че на заседанието присъстват по-малко от 7 членове, решението се постановява само ако за него са гласували най-малко 4 от членовете на комисията.

(3) Член на комисията не може да участва в производството по проучване по този закон, когато е заинтересован от изхода му или когато са налице основателни съмнения в неговата безпристрастност. Членът на комисията се отвежда по свой почин или по искане на страните.

(4) Заседанието започва с решаване на предварителните въпроси относно редовността на процедурата.

(5)

(6) На страните в производството могат да се задават въпроси по ред, определен от председателя на Комисията за защита на конкуренцията.

(7) Когато счете, че обстоятелствата по жалбата са изяснени, председателят предоставя възможност на страните за становища.

(8) След изясняване на спора от фактическа и правна страна председателят закрива заседанието.

Чл. 91

(1) Комисията за защита на конкуренцията в закрито заседание постановява решение, с което:

1. оставя жалбата без уважение, или

2. отменя незаконосъобразното решение на органа или установява незаконосъобразно действие, съответно бездействие, и със задължителни указания връща преписката на органа за продължаване на процедурата за предоставяне на концесия от последното законосъобразно решение или действие.

(2) Когато е обжалвано решението за определяне на концесионер и няма наложена временна мярка, Комисията за защита на конкуренцията:

1. оставя жалбата без уважение, или

2. установява незаконосъобразността на решението.

(3) В случаите по ал. 2, т. 2 сключеният концесионен договор запазва действието си, а заинтересованите лица имат право да търсят обезщетение по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(4) Решението на Комисията за защита на конкуренцията е писмено и съдържа:

1. наименованието на органа, който го е издал;

2. мотиви;

3. диспозитивна част;

4. пред кой орган и в какъв срок решението може да се обжалва.

(5) Член на Комисията за защита на конкуренцията, който не е съгласен с решението, го подписва с особено мнение, което се прилага към решението.

Чл. 92

(1) Комисията за защита на конкуренцията се произнася по жалбата в двумесечен срок от образуване на производството.

(2) Решението заедно с мотивите се изготвя и обявява най-късно в 14-дневен срок от произнасянето по жалбата.

Чл. 93

(1) Комисията за защита на конкуренцията с определение прекратява производството:

1. когато жалбата е недопустима;

2. когато жалбоподателят - физическо лице, е починал или юридическото лице е прекратено без правоприемник;

3. при оттегляне на жалбата.

(2) Определението по ал. 1 подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Чл. 94

За всички неуредени въпроси относно процедурата по обжалване пред Комисията за защита на конкуренцията се прилага административнопроцесуалният ред за оспорване на административни актове.

Чл. 95

(1) Решението на Комисията за защита на конкуренцията по чл. 91 подлежи на обжалване по реда на чл. 93, ал. 2.

(2) Решението на Върховния административен съд е окончателно.

Чл. 95а

По дела, които се отнасят до изпълнение и прекратяване на концесионни договори, държавата се представлява от органа, определен с решението на Министерския съвет по чл. 59, ал. 3.

Чл. 96

(1) Министерският съвет поддържа Национален концесионен регистър, в който се вписват данни за всички концесии.

(2) Към Националния концесионен регистър се води публичен архив, в който се съхраняват досиетата по всички предоставени концесии.

(3) Националният концесионен регистър е публичен и до него се осигурява достъп чрез Интернет.

Чл. 97

(1) Националният концесионен регистър съдържа партида за всяка концесия със следните данни:

1. идентификационен номер на вписването;

2. вида на концесията;

3. решенията за откриване на процедурата за предоставяне на концесия, за определяне на концесионер, както и всички следващи решения по предоставената концесия;

4. обявлението по чл. 41;

5. предмета и обекта на концесията;

6. индивидуализация на обекта на концесията;

7. срока на концесията;

8. датата на сключване и датата на влизане в сила на концесионния договор;

9. наименованието, седалището, адреса на управление, представителството и регистрации на концесионера;

10. органа, сключил концесионния договор и представляващ концедента по договора, и органа, който осъществява контрол по изпълнението на договора за концесия;

11. основното съдържание на концесията:

12. датата, основанието и акта за прекратяване на концесионния договор, а при прекратяване по чл. 74 - датата и основанието за прекратяване;

13. забележки по вписаните обстоятелства.

(2) По партидата на всяка концесия се включват и всички промени относно вписаните данни.

Чл. 98

В досиетата към архива на Националния концесионен регистър се съхраняват оригинали на концесионните договори, на допълнителните споразумения и на приложенията към тях, както и:

1. копия от актовете по чл. 97, ал. 1, т. 3;

2. оригинали или надлежно заверени копия от документите, удостоверяващи данни по чл. 97, ал. 1.

Чл. 99

(1) В 14-дневен срок от сключването на концесионен договор съответният орган, представляващ концедента по концесионния договор, е длъжен да представи в Националния концесионен регистър:

1. концесионния договор и другите документи по чл. 98;

2. електронен формуляр, попълнен с данните по чл. 97, ал. 1.

(2) В 14-дневен срок от настъпване на промени относно вписани данни в Националния концесионен регистър съответният орган е длъжен да представи в регистъра:

1. документа, с който се удостоверява промяната на вписаните данни в Националния концесионен регистър;

2. електронен формуляр, попълнен с данните за промяната.

(3) В 30-дневен срок от падежа на концесионно плащане съответният орган е длъжен да представи в Националния концесионен регистър електронен формуляр, попълнен с данни за плащането.

Чл. 100

(1) В 14-дневен срок от приключването или прекратяването на процедура за предоставяне на концесия органът, който организира провеждането на процедурата, представя в Националния концесионен регистър писмен отчет за процедурата, който съдържа следната информация:

1. органа, провел процедурата за определяне на концесионер - наименование, адрес;

2. вида на концесията;

3. местонахождението на обекта на концесията;

4.

5. описанието и обема на услугите и/или стопанските дейности, които концесионерът може да извършва във връзка с концесията;

6.

7.

8. наименованието и националността на участника, класиран на първо място

9.

10. стойността на задълженията на концесионера за:

11. дата на приключване, съответно прекратяване, на процедурата;

12. основание за прекратяване на процедурата.

(2) Въз основа на отчетите по ал. 1 Министерският съвет изработва статистически отчет, който при поискване се представя на Европейската комисия. При необходимост към статистическия отчет се прилагат отчетите по ал. 1 или основните им характеристики.

(3) Отчетите по ал. 1 и 2 са публични.

(4) С правилника за прилагане на закона се определя формата на отчетите по ал. 1 и 2 и на електронните формуляри по чл. 99. С правилника се определя и друга информация, която се включва в отчетите по ал. 1 и 2.

Чл. 101

Редът за водене на Националния концесионен регистър и за поддържане на архива към него се определя с правилника за прилагане на закона.

Чл. 102

Общ контрол по изпълнението на закона, включително последващ контрол по провеждане на процедурите за предоставяне на концесии, се осъществява от Сметната палата и от органите на Агенцията за държавна финансова инспекция в съответствие с тяхната компетентност.

Чл. 103

Органите по чл. 19 изпращат за становище преди внасянето им за разглеждане от концедента:

1. проектите на решения на Министерския съвет - на министерствата и на специализираната администрация на Министерския съвет, а проектите на решения за откриване на процедура за предоставяне на концесия, както и проектите на решения за техните изменения и/или допълнения - и на областния управител и на кмета на общината по местонахождението на обекта на концесията;

2. проектите на решения на общинския съвет за откриване на процедура за предоставяне на концесия, както и проектите на решения за техните изменения и/или допълнения - на областния управител, както и на министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи, и председателя на Държавна агенция “Национална сигурност”, относно обстоятелствата по чл. 12, ал. 2;

3. проектите на решения на органа по чл. 19, ал. 3 - на органа, който упражнява правата на собственост върху капитала или който упражнява пряко или непряко доминиращо влияние върху концедента - за обществените концесии.

Чл. 104

Областният управител упражнява контрол на решенията на общинския съвет за откриване на процедура за предоставяне на концесия, както и на решенията за техните изменения и/или допълнения.

Чл. 105

(1) Органът, който организира контрола по изпълнението на концесионния договор, определя длъжностни лица от съответната администрация и назначава комисии, на които възлага текущия контрол по изпълнение на сключените концесионни договори.

(2) В състава на комисиите по ал. 1 за държавните концесии задължително се включват представители на съответната администрация, както и представители на специализираната администрация на Министерския съвет, на Министерството на финансите, и представители на други ведомства, имащи отношение към предмета на контролираните концесии.

(3) Функциите на лицата и комисиите по ал. 1, както и редът за осъществяване на контрола, се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 106

(1) Физическо или юридическо лице, което ползва обект от обществен интерес без законно основание, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 5000 до 50 000 лв.

(2) Който не изпълни задължение по чл. 99 или 100, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв.

(3) Който извърши деяние, с което се нарушава процедура за определяне на концесионер по този закон и по правилника за прилагането му, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление.

(4) Лице, което наруши изискването за конфиденциалност по чл. 52, се наказва с глоба от 1000 до 2500 лв.

(5) Когато нарушение по ал. 1 - 4 бъде извършено отново, на нарушителя се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размера на първоначално наложената, умножен по поредността на съответното нарушение.

Чл. 107

(1) Наказателните постановления се издават за нарушение по:

1. член 106, ал. 1 - от органа, който управлява обекта;

2. член 106, ал. 2 - от главния секретар на Министерския съвет или от оправомощено от него длъжностно лице;

3. член 106, ал. 3:

(2) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица, определени от съответния орган по ал. 1.

Чл. 108

Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 109

(1) При неизпълнение на влязло в сила решение или определение на Комисията за защита на конкуренцията по този закон, или на задължение на страна в производството по чл. 88, ал. 4, Комисията за защита на конкуренцията налага:

1. на юридически лица и еднолични търговци - имуществена санкция от 5000 лв. до 100 000 лв.;

2. на физически лица - глоба от 500 лв. до 5000 лв.

(2) Актове за нарушенията не се съставят, а имуществените санкции и глобите се налагат с решение на Комисията за защита на конкуренцията, което подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

(3) Имуществените санкции и глобите по влезли в сила решения на Комисията за защита на конкуренцията подлежат на събиране по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. “Добив” е отделянето на природно богатство и придобиването на собственост върху отделената субстанция, включително върху технологичните отпадъци от отделянето.

2. “Доминиращо влияние” е влиянието на едно лице върху юридическо лице, когато първото:

3.

4.

5. “Законодателство на държавата, в която участникът или участникът е установен” е:

6. “Историческа цена” е цената на придобиване, определена в концесионния договор.

7. “Кандидат” е физическо или юридическо лице или обединение от такива лица, което е закупило документация в процедура за предоставяне на концесия и има интерес да подаде оферта. При обединение е достатъчно документация да е закупил един от участниците в обединението.

8.

9. “Принадлежност” е прилежащата инфраструктура по смисъла на § 5, т. 31 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията, както и земята, върху която са изградени или която е предназначена за изграждане на обекта на концесията, прилежащата към обекта на концесията територия, свързана с осъществяваната чрез него стопанска дейност, и всяка самостоятелна вещ, която осигурява безпрепятственото и нормалното функциониране на обекта на концесията, без да е необходимо физически да е свързана с него.

10. “Природни богатства” са минералните води, горите, подземните богатства и биологичните, минералните и енергийните ресурси на континенталния шелф и в изключителната икономическа зона.

11. “Публичноправна организация” е:

12. “Разширение на обекта на концесията” е разширение на територията на обекта на концесията и/или пристрояване или надстрояване на застроен обект.

13. “Реконструкция на обекта на концесията” е концесия за строителство, свързана с възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на обекта на концесията или на части от него; реконструкция е и рехабилитацията на части от елементите на пътната, транспортната, електронната съобщителна, енергийната, водоснабдителната, канализационната и хидромелиоративната инфраструктура.

14. „Свързани лица“ са:

15. “Строеж” е резултатът от извършване едновременно на наземно и високо строителство, който представлява обект на концесия и който може да се въведе в експлоатация, за да изпълнява самостоятелна икономическа или техническа функция.

16. “Строителство” е изпълнение в съответствие с изискванията на концедента на:

17. “Търговец” е всяко лице, което е признато за търговец от законодателството на държавата, в която е установено.

18. “Участник” е физическо или юридическо лице или обединение от такива, което е представило оферта. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

19. “Услуга от обществен интерес” е услуга по приложение № 2 към чл. 5, ал. 1, т. 1 и по приложение № 3 към чл. 5, ал. 1, т. 2 от Закона за обществените поръчки, която към момента на започване на подготвителните действия за предоставяне на концесия се предоставя или трябва да се предоставя от концедента при условията на този закон.

20. “Наличност на услугата от обществен интерес” е управлението на услугата в съответствие с концесионния договор.

21. “Ведомство” е всяко от ведомствата по § 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост.

§ 2

Този закон отменя Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. 92 от 1995 г.; бр. 16 от 1996 г. - Решение № 2 на Конституционния съд от 1996 г., изм., бр. 44 от 1996 г., бр. 61 и 123 от 1997 г., бр. 93 от 1998 г., бр. 23, 56, 64 и 67 от 1999 г., бр. 12, 64 и 97 от 2000 г., бр. 28 и 63 от 2002 г., бр. 24, 80 и 104 от 2004 г.).

§ 3

Когато към датата на влизане в сила на този закон има прието решение на Министерския съвет по чл. 7, ал. 1 от отменения Закон за концесиите или решение на общински съвет по отменения с § 16, т. 3 чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост, процедурата се довършва по досегашния ред.

§ 4

(1) В случаите по § 17а от преходните и заключителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, в срок до 30 октомври 2006 г. съответните министри внасят предложение за предоставяне на концесия на дружество, което след приватизацията си, но не по-късно от 30 септември 2003 г. е подало заявление за получаване на концесия пред държавен орган. Когато след приватизацията си дружеството е преобразувано по реда на глава шестнадесета от Търговския закон или предприятието му е прехвърлено по реда на чл. 15 от Търговския закон, концесията се предоставя на правоприемника на дружеството или на приобретателя на предприятието. Концесията се предоставя без търг или конкурс по реда на отменения Закон за концесиите.

(2) При внасяне на предложение за предоставяне на концесия по ал. 2 съответният министър може да не приложи анализите по чл. 6, ал. 3 на отменения Закон за концесиите. С предложението си министърът мотивира условията и основните права и задължения по предлаганата концесия.

(3) Концесията се предоставя при условията и по реда на § 17а, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол и при спазване на следните допълнителни условия:

1. изплащане от концесионера на законната лихва върху дължимото концесионно възнаграждение за периода от прехвърлянето на собствеността по приватизационния договор до сключването на концесионния договор;

2. определяне размера на концесионното възнаграждение въз основа на утвърдена методика или на независима експертна оценка, гарантираща пазарно ниво на концесионното възнаграждение.

§ 5

В Закона за висшето образование (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 28 от 1996 г., бр. 56 от 1997 г.; попр., бр. 57 от 1997 г.; изм., бр. 58 от 1997 г., бр. 60 и 113 от 1999 г., бр. 54 от 2000 г., бр. 22 от 2001 г., бр. 40 и 53 от 2002 г., бр. 48 и 70 от 2004 г., бр. 77, 83 и 103 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г.) в чл. 89 ал. 3 се изменя така: “(3) Обособени части от недвижимите имоти по ал. 2 могат да се отдават под наем при условията и по реда на Закона за държавната собственост.”

§ 6

В Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 2000 г., бр. 34, 41 и 108 от 2001 г., бр. 47, 74 и 91 от 2002 г., бр. 42, 69, 84 и 107 от 2003 г., бр. 6 и 70 от 2004 г., бр. 18, 77 и 94 от 2005 г., бр. 29 и 30 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 10, ал. 1 т. 3 се изменя така: “3. министъра на икономиката и енергетиката - за хидроенергийни системи и обекти;”.

2. В чл. 20 ал. 3 и 4 се отменят.

3. В чл. 21 ал. 4 и 5 се изменят така: “(4) Обосновката на концесията по чл. 21 от Закона за концесиите за минерални води - публична общинска собственост, се изработва съгласно утвърдени от Министерството на околната среда и водите методически указания за изготвянето на обосновка за предоставяне на концесия за минерални води. (5) Предложението на кмета на общината по чл. 38, ал. 1 от Закона за концесиите се съгласува с министъра на околната среда и водите по отношение на параметрите на концесията и условията за охрана и мониторинг на минералната вода.”

4. В чл. 40 т. 3 се отменя.

5. Член 47 се изменя така: “Чл. 47. (1) Концесия за добив на минерални води - изключителна държавна собственост, се предоставя при условията и по реда на Закона за концесиите. (2) Концесия за добив на минерални води се предоставя, когато водоползването е с търговска цел и е предназначено за: 1. бутилиране на натурална минерална вода и/или газирани и други напитки, в състава на които се включва минерална вода; 2. извличане на ценни вещества; 3. добив на хидрогеотермална енергия. (3) Концесия за добив на минерални води се предоставя при отчитане потребностите на лечебните заведения за болнична помощ и на общото водоползване за пиене и водоналиване. (4) При предоставяне на концесия за добив на минерална вода - изключителна държавна собственост, част от концесионното плащане, не по-малка от 30 на сто, определена с решението на Министерския съвет за откриване на процедура за предоставяне на концесия, се заплаща от концесионера на общината, на територията на която се учредява концесионното право.”

6. Създава се чл. 47а: “Чл. 47а. Концесия за строителство или концесия за услуга за водностопански системи и съоръжения и за свързаните с водни обекти, както и за хидротехнически, хидроенергийни, хидромелиоративни, водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения се предоставя при условията и по реда на Закона за концесиите.”

7. В чл. 49, ал. 3 т. 2 се изменя така: “2. концесия;”.

8. В чл. 63, ал. 1 т. 2 се изменя така: “2. водоползването и/или ползването се иска за частен воден обект или за обект, предоставен на концесия;”.

9. Член 95 се изменя така: “Чл. 95. Когато се открива процедура за предоставяне на концесия за водностопанска система с комплексно предназначение, подготвителните действия се извършват съгласувано, а предложенията по чл. 38, ал. 1 от Закона за концесиите се правят едновременно от компетентните министри, ако са различни.”

10. В чл. 96а:

11. Член 98 се изменя така: “Чл. 98. При предоставяне на концесия за добив на минерални води - изключителна държавна собственост и публична общинска собственост, областните управители и кметовете на общини предприемат необходимите мерки за реализиране на концесията съобразно своята компетентност.”

12. Член 100 се отменя.

13. В чл. 101, ал. 1 думите “решението на Министерския съвет за предоставяне на концесия” се заменят с “решението на Министерския съвет за откриване на процедура за предоставяне на концесия”.

14. Член 102 се отменя.

15. В чл. 151, ал. 2, т. 1, буква “б” след думите “концесия за” се добавя “добив на минерални”.

16. В чл. 182, ал. 1 т. 2 се изменя така: “2. министрите по чл. 10, ал. 1, т. 1, 2 и 3, които сключват концесионния договор;”.

17. В чл. 195 ал. 2 се отменя.

§ 7

В Закона за горите (обн., ДВ, бр. 125 от 1997 г.; изм., бр. 79 и 133 от 1998 г., бр. 26 от 1999 г., бр. 29 и 78 от 2000 г., бр. 77, 79 и 99 от 2002 г. и бр. 16 и 107 от 2003 г., бр. 72 и 105 от 2005 г., бр. 29 и 30 от 2006 г.) чл. 16 се изменя така: “Чл. 16. (1) Учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд - частна държавна собственост, с площ над 100 декара, се извършва от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и горите, а до 100 декара - от министъра на земеделието и горите по предложение на началника на Националното управление по горите. Предложенията се съгласуват с министъра на околната среда и водите. Правото на ползване се учредява за срок не по-дълъг от 30 години. (2) Учредяване на сервитути за изпълнение на проекти на техническата инфраструктура върху гори и земи от горския фонд - публична държавна собственост, се извършва от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и горите за срока на експлоатация на инфраструктурния обект. (3) Безвъзмездно право на ползване по ал. 1 може да се учреди с разпореждане на Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и горите само за обекти, непосредствено свързани с националната сигурност и с отбраната на страната, или за други особено важни държавни нужди. (4) Безвъзмездно право на ползване по ал. 1 се предоставя с разпореждане на Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и горите и министъра на образованието и науката на държавни училища, на научни институти и на юридически лица на бюджетна издръжка, които провеждат обучение или извършват научна дейност, свързани с управлението, стопанисването, устройството и опазването на горите. (5) Право на ползване върху гори и земи от горския фонд може да се учреди за: 1. извършване на дейности, свързани с търсене и проучване на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства; 2. разполагане на преместваеми обекти, които не са трайно свързани с терена, за извършване на търговски и други обслужващи дейности; 3. извършване на дейности, свързани с дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт и туризъм, за които не се изисква застрояване по смисъла на чл. 12, ал. 1 от Закона за устройство на територията. (6) Сервитут върху гори и земи от горския фонд може да се учреди за: 1. прокарване на телефонни, телеграфни, радиосъобщителни и други линии; 2. подземни водопроводи със сечение до 1500 мм, канализации, кабели и други елементи на техническата инфраструктура. (7) С решение на общинския съвет може да се учредява право на ползване и сервитути върху площи от общинския горски фонд. (8) Собственикът запазва правото на собственост върху дървесината от предоставените площи.”

§ 8

В Гражданския процесуален кодекс (обн., Изв., бр. 12 от 1952 г.; изм., бр. 92 от 1952 г., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 50 и 90 от 1961 г.; попр., бр. 99 от 1961 г.; изм., ДВ, бр. 1 от 1963 г., бр. 23 от 1968 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 60 от 1988 г., бр. 31 и 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 62 от 1991 г., бр. 55 от 1992 г., бр. 61 и 93 от 1993 г., бр. 87 от 1995 г., бр. 12, 26, 37, 44 и 104 от 1996 г., бр. 43, 55 и 124 от 1997 г., бр. 21, 59, 70 и 73 от 1998 г., бр. 64 и 103 от 1999 г., бр. 36, 85 и 92 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 105 и 113 от 2002 г., бр. 58 и 84 от 2003 г., бр. 28 и 36 от 2004 г., бр. 38, 42, 43, 79, 86, 99 и 105 от 2005 г., бр. 17 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 18 се създава ал. 5: “(5) По дела, които се отнасят до изпълнение и прекратяване на концесионни договори, държавата се представлява от министър, определен с решението на Министерския съвет по чл. 58, ал. 2 от Закона за концесиите.”

2. В чл. 237 се създава буква “м”: “м) концесионни договори относно съдържащите се в тях задължения за концесионни плащания и задължения за предаване на обекта на концесията.”

3. В чл. 242, ал. 2 след думите “букви “е” до “з” се добавя “и буква “м”.

4. В чл. 243:

§ 9

В Закона за гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, бр. 94 от 1972 г.; изм., бр. 30 от 1990 г., бр. 16 от 1997 г., бр. 85 от 1998 г., бр. 12 от 2000 г., бр. 34 и 111 от 2001 г., бр. 52 и 70 от 2004 г., бр. 88 и 102 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 43б:

2. В чл. 122в, ал. 1, ал. 3, т. 3 и ал. 5 думите “по чл. 7 от Закона за концесиите” се заменят със “за откриване на процедура за предоставяне на концесия”.

§ 10

В Закона за “Държавен вестник” (обн., ДВ, бр. 89 от 1995 г.; попр., бр. 92 от 1995 г.; изм., бр. 123 от 1997 г., бр. 56 от 1999 г., бр. 1 от 2000 г., бр. 97 от 2001 г., бр. 9 и 42 от 2003 г., бр. 31 от 2005 г.) в чл. 7, ал. 2 след думите “Закона за обществените поръчки” се добавя “и за предоставяне на концесии по Закона за концесиите”.

§ 11

В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55, 61 и 117 от 1997 г., бр. 93 и 124 от 1998 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 9, 12, 26 и 57 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 38 от 2001 г. - Решение № 7 на Конституционния съд от 2001 г., изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г., бр. 24 и 93 от 2004 г., бр. 32 от 2005 г., бр. 17 и 30 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 2 ал. 2 се изменя така: “(2) Публична държавна собственост са: 1. обектите по чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България, определени със закон за изключителна държавна собственост; 2. обектите и имотите, определени със закон или с акт на Министерския съвет за публична държавна собственост; 3. движимите вещи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за публична държавна собственост; 4. имотите, предоставени на ведомствата за изпълнение на функциите им; 5. имотите от национално значение, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване, определени от Министерския съвет.”

2. В чл. 7 ал. 2 се отменя.

3. Член 15а се отменя.

4. В чл. 16:

5. Създава се чл. 16а: “Чл. 16а. (1) Извън случаите по чл. 14 и 15 обектите от обществен интерес по смисъла на Закона за концесиите се предоставят на трети лица само чрез концесия. (2) Когато е проведена процедура за предоставяне на обект от обществен интерес на концесия, приключила без сключване на концесионен договор, Министерският съвет може да предостави управлението върху обекта на държавно предприятие, създадено по реда на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, или на еднолично търговско дружество с държавно имущество. (3) Срещу предоставеното управление по ал. 2 държавните предприятия и едноличните търговски дружества с държавно имущество са длъжни да поддържат обекта и имат право да го експлоатират, като получават приходи от предоставянето на услуги на трети лица и/или от извършването на други стопански дейности с обекта. (4) Лицата по ал. 3 могат да отдават под наем части от предоставения за управление обект от обществен интерес при условията на чл. 16, ал. 2. (5) Правото на управление по ал. 2 е срочно до предоставянето на концесия за обекта по реда на Закона за концесиите.”

6. Член 84 се изменя така: “Чл. 84. Който наруши забрана по чл. 16, ал. 1, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв.”

§ 12

В Закона за железопътния транспорт (обн., ДВ, бр. 97 от 2000 г.; изм., бр. 47 и 96 от 2002 г., бр. 70 и 115 от 2004 г., бр. 77 и 88 от 2005 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 3 ал. 4 се изменя така: “(4) Обектите на железопътната инфраструктура със стопанско предназначение, които не са пряко свързани със системите за управление и сигурност на движението, могат да се отдават под наем по реда на Закона за държавната собственост, при условие че не се нарушава безопасността на движението.”

2. В чл. 25 ал. 2 се отменя.

§ 13

В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г.) в чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 3 изречение второ се заличава.

2. Създава се ал. 4: “(4) При концесия данъчно задължен е концесионерът.”

§ 14

В Закона за задълженията и договорите (обн., ДВ, бр. 275 от 1950 г.; попр., Изв., бр. 2 от 1950 г.; изм., бр. 69 от 1951 г., бр. 92 от 1952 г.; ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 16 от 1977 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 12 и 56 от 1993 г., бр. 83 и 104 от 1996 г., бр. 83 и 103 от 1999 г., бр. 34 от 2000 г., бр. 19 от 2003 г., бр. 42 и 43 от 2005 г.) в чл. 136, т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя “както и вземания, произтичащи от концесионни плащания, лихви и неустойки по концесионни договори;”.

§ 15

В Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (обн., ДВ, бр. 12 от 2000 г.; изм., бр. 111 от 2001 г., бр. 24 и 70 от 2004 г., бр. 11 от 2005 г., бр. 45 от 2005 г. - Решение № 5 на Конституционния съд от 2005 г., изм., бр. 87, 88, 94, 102 и 104 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 115, ал. 2, т. 3 се отменя.

2. Член 116а се изменя така: “Чл. 116а. (1) Освен пристанищните услуги по чл. 116 в пристанищата за обществен транспорт могат да се извършват и съпътстващи дейности. (2) Дейностите по ал. 1 се извършват, при условие че не пречат или няма да попречат на извършването на пристанищните услуги. (3) Съпътстващите дейности в пристанищата за обществен транспорт с национално значение могат да се извършват от лице, получило концесия за обект по чл. 117в, ал. 1. В тези случаи извършването на съпътстващата дейност се определя като допълнителен предмет към предмета на концесионния договор. (4) Освен в случаите по ал. 3 съпътстващи дейности могат да се извършват от лице, получило концесия при условията и по реда на Закона за концесиите. (5) Съпътстващи дейности в пристанищата за обществен транспорт с регионално значение се извършват от собственика или от лица, сключили договор с него.”

3. В чл. 117в ал. 1 и 2 се изменят така: “(1) Концесия се предоставя за един или повече терминали от пристанище за обществен транспорт с национално значение с предмет осъществяване на пристанищна услуга по чл. 116, ал. 3, т. 2. (2) В зависимост от предмета концесията по ал. 1 може да бъде за строителство или за услуга.”

4. В чл. 117г:

5. Членове 117д и 117е се отменят.

§ 16

В Закона за общинската собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55 от 1997 г., бр. 22 и 93 от 1998 г., бр. 23, 56, 64, 67, 69 и 96 от 1999 г., бр. 26 от 2000 г., бр. 34 от 2001 г., бр. 120 от 2002 г., бр. 101 от 2004 г., бр. 29 и 30 от 2006 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 9, ал. 3 думите “по чл. 69” се заменят с “предоставени на концесия”.

2. В чл. 54, ал. 2 думите “за управление” се заменят с “на предприятията”.

3. Глава осма “Предоставяне на концесии” с чл. 67 - 75а се отменя.

4. В § 9 от преходните и заключителните разпоредби ал. 1 се отменя.

5. В § 46 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост (ДВ, бр. 96 от 1999 г.) ал. 5 се отменя.

§ 17

В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 67 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 70, 93, 152 и 153 от 1998 г., бр. 12, 67 и 69 от 1999 г., бр. 49 и 64 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 40, 45 и 119 от 2002 г., бр. 50, 86, 95 и 112 от 2003 г., бр. 93 и 111 от 2004 г., бр. 27, 38, 76, 88, 102 и 105 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г.) в чл. 14 ал. 2 се изменя така: “(2) Предмет на договорите по ал. 1 не могат да бъдат имоти - публична държавна собственост.”

§ 18

В Закона за приватизация и следприватизационен контрол (обн., ДВ, бр. 28 от 2002 г.; изм., бр. 78 от 2002 г., бр. 20 и 31 от 2003 г.; бр. 39 от 2003 г. - Решение № 5 на Конституционния съд от 2003 г., изм., бр. 46 и 84 от 2003 г., бр. 55 и 115 от 2004 г., бр. 28, 39, 88, 94, 103 и 105 от 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Член 36 се изменя така: “Чл. 36. (1) Търговски дружества, в които държавата притежава акции или дялове, с обявена процедура за приватизация, които ползват обекти - публична държавна собственост, получават концесии по право за ползваните обекти, освен в случаите по чл. 38. (2) Съответните министри по чл. 19, ал. 1 от Закона за концесиите в тримесечен срок от обявяване на приватизация на съответните дружества извършват необходимите действия и внасят в Министерския съвет предложение за приемане на решение за определяне на концесионер на дружеството с обявена приватизация. Министерският съвет приема решение не по-късно от два месеца от внасяне на предложението. (3) При изготвяне на анализи на правното състояние и извършване на приватизационни оценки се вземат предвид предоставените концесионни права и основните задължения по концесията, включително концесионното плащане и необходимите инвестиции, когато такива са определени. (4) Агенцията за приватизация взема решение за определяне на метод за приватизация след приемане на решението по ал. 2. (5) Договорът за концесия влиза в сила от датата на прехвърляне на собствеността по приватизационния договор. (6) Търговски дружества, в които има 50 и повече на сто общинско участие, с открита процедура за приватизация, получават концесии по право за ползваните обекти - публична общинска собственост. (7) В случаите по ал. 6 кметът на общината в тримесечен срок от обявяване на приватизация на съответните дружества извършва необходимите действия и внася в общинския съвет предложение за приемане на решение за определяне на концесионер на дружеството с обявена приватизация. Общинският съвет взема решение за определяне на метод за приватизация след приемане на решението за определяне на концесионер.”

2. Член 37 се изменя така: “Чл. 37. (1) При приватизация на обособена част от имуществото на търговско дружество с повече от 50 на сто държавно участие, която технологично пряко е свързана с обект - публична държавна собственост, концесията се предоставя на купувача на обособената част по приватизационния договор. (2) Съответният министър по чл. 19, ал. 1 от Закона за концесиите извършва необходимите действия и внася в Министерския съвет предложение за приемане на решение за определяне на концесионер на купувача на обособената част в тримесечен срок от решението по чл. 3, ал. 3, т. 1 или т. 3. (3) Условията и изискванията на решението за предоставяне на концесия задължително се включват в приватизационната оценка и информационния меморандум на обособената част и се вземат предвид при вземане на решение за метод. (4) Приватизационният договор се сключва под отлагателно условие, че бъде сключен концесионният договор. (5) При приватизация на обособена част от имуществото на търговско дружество с повече от 50 на сто общинско участие, която технологично пряко е свързана с обект - публична общинска собственост, концесията се предоставя на купувача на обособената част по приватизационния договор. (6) В случаите по ал. 5 кметът на общината извършва необходимите действия и внася в общинския съвет предложение за приемане на решение за определяне на концесионер на купувача на обособената част в тримесечен срок от решението по чл. 3, ал. 3, т. 2.”

3. Създава се чл. 37а: “Чл. 37а. В случаите по чл. 36 и 37 може да се предоставя концесия за услуга или концесия за добив. Решението за определяне на концесионер съдържа елементите по чл. 39, ал. 2, т. 1 - 15 и чл. 59, ал. 3 от Закона за концесиите.”

4. Член 38 се изменя така: “Чл. 38. В случаите, при които търговските дружества по чл. 36, ал. 1 ползват пристанищни терминали от пристанища за обществен транспорт с национално значение или граждански летища за обществено ползване, концесия може да се предостави само по реда на Закона за концесиите.”

§ 19

В Закона за пътищата (обн., ДВ., бр. 26 от 2000 г.; изм., бр. 88 от 2000 г., бр. 111 от 2001 г., бр. 47 и 118 от 2002 г., бр. 9 и 112 от 2003 г., бр. 6 и 14 от 2004 г., бр. 88 и 104 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г.) се правят следните изменения:

1. Член 11 се изменя така: “Чл. 11. (1) Концесия върху републиканските и общинските пътища или върху отделни участъци от тях се предоставя при условията и по реда на Закона за концесиите. (2) Подготвителните действия за предоставяне на концесия върху републиканските пътища или отделни участъци от тях, сключването на концесионните договори и извършването на контрола върху тях се извършват от министъра на регионалното развитие и благоустройството.”

2. Членове 12 и 13 се отменят.

3. В чл. 14 ал. 1 се изменя така: “(1) Концесионната територия обхваща конкретен републикански път или отделен негов участък и съответстващите им площи по чл. 5.”

4. Членове 15 - 17 се отменят.

§ 20

В Закона за физическото възпитание и спорта (обн., ДВ, бр. 58 от 1996 г., бр. 53 от 1997 г. - Решение № 8 на Конституционния съд от 1997 г., изм., бр. 124 от 1998 г., бр. 51 и 81 от 1999 г., бр. 53 от 2000 г., попр., бр. 55 от 2000 г., изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 75 от 2002 г., бр. 95 от 2002 г. - Решение № 6 на Конституционния съд от 2002 г., изм., бр. 120 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 88 и 103 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Член 50 се изменя така: “Чл. 50. (1) Спортните обекти и съоръжения - собственост на държавата или на общините, се ползват за нуждите на физическото възпитание и спорта и свързаните с тях обслужващи и спомагателни дейности. (2) Спортните обекти и съоръжения - публична държавна и публична общинска собственост, се използват за нуждите на училищния, студентския и армейския спорт, както и за тренировъчна и състезателна дейност. (3) Държавата и общините предоставят безвъзмездно изцяло или частично за определено време спортни и туристически обекти и съоръжения на детски градини, общообразователни, средни, специални, професионални и висши училища и на извънучилищните звена за реализиране на задължителните учебни програми и на извънкласните, извънучилищните, факултативните и свободните занятия с физическо възпитание, спорт и туризъм и за тренировъчна и състезателна дейност на учениците и студентите при условия и по ред, определени от съответните органи. (4) Спортните обекти и съоръжения - собственост на държавата, общините и училищата, се използват и от училищните и студентските спортни клубове за осъществяване на програмите за развитие на физическото възпитание, спорта, отдиха и туризма на учениците и студентите. (5) Общинските съвети определят реда, по който спортни и туристически обекти и съоръжения - общинска собственост, се използват от гражданите за постигане целите на физическото възпитание и спорта.”

2. Създава се чл. 50а: “Чл. 50а. (1) Извън случаите по чл. 50 спортните обекти и съоръжения - публична държавна и публична общинска собственост, се предоставят на физически и юридически лица чрез концесия по реда на Закона за концесиите. (2) В случаите по ал. 1 концесионерът е длъжен да предоставя обекта на концесията за ползване възмездно или безвъзмездно на други физически или юридически лица за тренировъчна или състезателна дейност.”

§ 21

В Закона за подземните богатства (обн., ДВ, бр. 23 от 1999 г.; изм., бр. 28 от 2000 г., бр. 108 от 2001 г., бр. 47 от 2002 г., бр. 86 от 2003 г., бр. 28 и 94 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г.) в чл. 61, ал. 3 се създава изречение второ: “Част от концесионното възнаграждение, но не повече от 30 на сто, определена с решението за предоставяне на концесия, се внася по бюджетите на общините по местонахождение на концесионната площ.”

§ 22

Министерският съвет приема правилника за прилагане на закона в срок до 1 юли 2006 г.

§ 23

Законът влиза в сила от 1 юли 2006 г., с изключение на чл. 42, ал. 3 и чл. 58, ал. 4, които влизат в сила от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз.

§ 24

(1) Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет и на общинските съвети.

(2) Методически указания по прилагането на закона се дават от дирекция в администрацията на Министерския съвет, определена със заповед на министър-председателя.

(3) С правилника за прилагане на закона се определят и други функции на дирекцията по ал. 2, свързани с изпълнението на закона.