Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 428 от 23.09.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 39/2026
Вид
Решение № 428
Подписан
23.09.2026
Състав
Мария Кирилова Терзийска

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 428 гр. Варна, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в заседание при закрити врати на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело № 20263100900039 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се развива по реда на чл. 625 и следващи от ТЗ.

ВОС е сезиран с молба от Г. А. Н. от гр. София, и присъединен кредитор К. Т., действаща чрез проц. представител адв. Н., съдържаща искане да се открие производство по несъстоятелност на „ВСК“ ООД, гр. Варна поради неплатежоспособност.

Молителят Г. Н. твърди, че е бил в правоотношения с ответника „ВСК“ ООД по предварителен договор за строителство и покупко-продажба на недвижим имот от 11.10.2023 г., по който е заплатил сумата от 155570.63 лева на 12.10.2023 г. На 02.09.2024 г. е сключен анекс между страните, с който действието на договора прекратено и уговорен тримесечен срок за възстановяване на сумата. Поради неплащане молителят инициирал съдебно производство, по което с влязло в сила решение искът за реституция на даденото, уважен. След снабдяване с изпълнителен лист твърди, че е образувал и изпълнително производство за събиране на вземането като не е постъпило плащане от длъжника в хода на индивидуалното принудително изпълнение. Отделно последният бил задължен и за публични вземания към държавата.

Счита, че тъй като вземанията му произтичат от търговска сделка, то е легитимиран кредитор да иска откриване производство по несъстоятелност.

Твърди неплатежоспособност на длъжника с начална дата 03.12.2024 г., когато е падежът на плащането по анекса. Настоява, че дружеството не разполага с ликвидно имущество, от което да може да удовлетвори кредиторите.

Затрудненията определя като трайни и необратими. Позовава се на презумпцията по чл. 608 ал.4 от ТЗ, доколкото вземането му е неудовлетворено в срока по цитираната разпоредба, считано от образуване на изпълнителното производство, както и на тази по чл. 608 ал.3 от ТЗ, визираща спиране на плащанията. Отправя искане съдът да уважи молбата.

1

Правна квалификация на правата: чл. 630 ал. 1 вр. чл. 608 и чл. 607а ал.1 от ТЗ.

Молителят К. Т. твърди, че е била в правоотношения с ответника „ВСК“ ООД по предварителен договор за строителство и покупко продажба на недвижим имот от 23.10.2023 г., по който е заплатила на 25.10.2023 г. и 26.10.2023 г. сумата от 162287 лева, съставляваща 50% от договорена цена за два недвижими имота, индивидуализирани в чл. 1.1. от договора. На 02.09.2024 г. е сключен анекс между страните, с който действието на договора прекратено и уговорен тримесечен срок за възстановяване на сумата. Поради неплащане молителят инициирал съдебно производство, по което с влязло в сила решение искът уважен. След снабдяване с изпълнителен лист твърди, че се е присъединила като взискател по изпълнително дело на ЧСИ с рег. № 808 в КЧСИ. Сочи, че не е постъпило плащане от длъжника в хода на индивидуалното принудително изпълнение.

Счита, че тъй като вземанията й произтичат от търговска сделка, то е легитимиран кредитор да иска откриване производство по несъстоятелност.

Настоява, че дружеството не разполага с ликвидно имущество, от което да може да удовлетвори кредиторите. Затрудненията определя като трайни и необратими. Отправя искане съдът да уважи молбата.

Правна квалификация на правата: чл. 630 ал. 1 вр. чл. 608 и чл. 607а ал.1 от ТЗ.

В първо съдебно заседание, длъжникът „ВСК“ ООД, чрез проц. представител депозира становище по молбата на кредиторите, в което сочи, че към него момент не е възможно да се обсъжда по същество има ли основания да се смята, че същият е неплатежоспособен. Аргументи извлича от липсата на данни за финансовото състояние през 2025 г., като в изготвената експертиза изрично е подчертано, че счетоводни документи за финансовата 2025 г. не са били предоставени на вещото лице по обективни причини.

Делото е образувано в началото на годината, когато счетоводните записи за 2025 г. не са били още обобщени. В становището си по същество, моли молбите да бъдат отхвърлени.

В предоставения от съда срок проц. представител на длъжника депозира писмена защита. На аргументите на молителите, че дружеството е неплатежоспособно, защото не са получили плащане по влезлите в сила съдебни решения противопоставя, че се касае за субективно нежелание за покриване на задълженията към конкретните кредитори, а не обективно състояние на невъзможност „ВСК“ ООД да обезпечи разплащания, което разколебава извод за осъществен фактически състав по чл. 608 от ТЗ. Счита, че в ССЕ, чието заключение е прието на 20.04.2026 г. (приложение 2) достатъчно ясно са разписани формулите, по които се изчисляват коефициентите за ликвидност, най-важните от които тези за обща и бърза ликвидност. Като се държи сметка и за динамичността на търговската дейност, което рефлектира и върху възможността на длъжника да обслужва задълженията си, намира за относим онзи вариант на експертизата, който разглежда стойностите на ликвидност към 30.04.2026 г. В тази връзка сочи, че на първо място коефициент под 1 за бърза ликвидност не означава задължително неплатежоспособност, особено предвид сферата на дейност - строителство.

На следващо място, сделките със свързани лица задължително се вземат предвид при определяне финансовото състояние на търговеца, а дори и във 2 варианта на екпертизата без тяхното участие, отново коефициентите за ликвидност са в рамките на препоръчителните. Настоява, че трябва да се отчете факта за възможността строителните материали, които са част от текущите активи да се реализират на пазара. Развива и аргументи за начина на счетоводно отразяване на задълженията на дружеството по прекратени договори (аналогични на тези на молителите). На тези и други основания счита, че „ВСК“ ООД всъщност е работещо предприятие с по-добри показатели от тези на конкурентите в бранша. Обстоятелството, че в хода на настоящото производство голяма част от задълженията са покрити, то евентуално обявяване в несъстоятелност ще засегне именно кредиторите на дружеството, включително молителите.

И двете страни претендират присъждане на разноски.

Съдът, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото и по вътрешно убежение, приема за установено следното:

„ВКС“ ООД, гр .Варна е регистрирано дружество в Търговския регистър, воден при Агенция по Вписванията, с основна дейност по НКИД: общо строителство на сгради и строителни съоръжения.

От друга страна, и това не е спорно по делото, установява се от представените към молбите по чл 625 от ТЗ доказателства, че Г. Н. и К. Т. се легитимират като кредитори на парично вземане към „ВСК“ ООД, произтичащо от прекратена търговска, по см. на чл. 286, ал.1 от ТЗ, сделка– предварителни договори за продажба на право на строеж на недвижим имот и строителство на обекти. От представените анекси към договорите с всеки един от молителите е видно, че правоотношенията са прекратени по взаимно съгласие и строителят е поел ангажимент за възстановяване на платените от купувачите суми. Не е спорно, че поради отсъствие на доброволно плащане в договорения между контрагентите срок, кредиторите са предприели съдебна защита на правата си. Установява се и от събраните в хода на производството доказателства, че са образувани изпълнителни производства, в хода на които и към момента, взискателите не са получили реално плащане.

При доказана активна материално правна легитимация на кредиторите, на установяване подлежи състоянието на неплатежоспособност.

За анализ на платежоспособността на предприятието, съдът служебно е изискал и събрал писмени доказателства – от ТД на НАП за публични задължения и образувани изпълнителни производства от публичен изпълнител, включително обезпечителни наложени мерки върху имущество по ДОПК. Събрани са служебно данни от имотния регистър за собствени недвижими имоти, от сектор „Пътна полиция – КАТ“ за притежавани ППС и други.

Допусната и изготвена е съдебно-счетоводна експертиза в няколко варианта като заключението, депозирано на 06.03.2026 г., изслушано в съдебно заседани на 20.04.2026 г. съдът не кредитира, доколкото не е изготвено след представяне от страна на предприятието на длъжника на необходимите за ССЕ счетоводни документи. Макар заключението от 09.04.2026 г. да е значително по-обстойно, съдът приема, че следва да го съобрази при посочване на ДМА и КМА за периодите до 2025 г., както и допълнителното заключение, депозирано на 25.08.2026 г., прието в ОСЗ на 01.09.2026 г., доколкото анализира състоянието на предприятието към 30.04.2026 г., при задължение на съда да приложи чл. 235, ал.3 от ГПК и при 3 преценката за неплатежоспособност да вземе предвид всички конкретни факти, относими към икономическото състояние на длъжника към датата на постановяване на решението (Така Решение № 348/19.02.2019 г. по т.д. № 1022/2018 г. на ВКС, 2-ро ТО; Решение № 96/2022 г. по т.д. № 2738/2019 г. на ВКС т-во ТО, Решение № 14/05.02.2024 г. по т.д. № 1209/2023 г. на ВКС, 2-ро ТО и др.).

1. Притежавани от дружеството дълготрайни активи:

Според експертизата, осчетоводените ДМА, земи в периода 2020 – 2025 г. и към 30.04.2026 г. включително са относително непроменена величина в размер на около 186 хил. евро. Стойността на записаните активи „сгради“ варира в годините от 103 хиляди лева до 226 хиляди лева през 2022 г. и 96 000 евро към 30.04.2026 г. Отчетната стойност на машини, съоръжения и оборудване към 30.04.2026 г. е в размер на 44 164 евро, а тази на транспортните средства и стопански инвентар – около 74 000 евро.

Доколкото предназначението на нетекущите активи е да обслужва дейността на дружеството и при осребряването им то би преустановило работа, същите по принцип не служат за извършване на разплащания на текущи задължения. В случая би могло да се мисли за изключение от това правило, с оглед основната дейност на търговеца - строителство по занятие, в който случай ДМА като недвижими имоти могат да се третират като стока.

Поради тази причина следва да се приеме, че приходите от тях са от значение за преценката дали търговецът може да поеме плащанията си (в случая записванията по счетоводна сметка 217 – приложение л. 499 по делото).

2. Краткотрайни активи.

Краткотрайните активи на длъжника участват еднократно в производствения процес, при което формират текущите постъпления, обичаен източник на средства за погасяване на краткосрочни задължения.

Неплатежоспособността на едно дружество е израз на обективна невъзможност да извършва разплащания по търговските си сделки и публично правните вземания /т.е. да няма съзнателни и волеви действия за неизпълнение/. В конкретния случай, безспорно е, че дружеството не желае да извършва плащания към молителя, но предвид установената от съда материално правна легитимация на кредитора и дължимостта на заетите суми този въпрос дали е налице воля в длъжника да изпълнява е ирелевантна. В практиката на ВКС се поддържа непротиворечиво, че коефициентите за ликвидност и останалите финансово икономически показатели следва да се преценяват не само поотделно, но и в съвкупност с оглед конкретната структура на активите и пасивите, възможност за реализация на продукция и услуги, възможност за събиране на вземания и т.н. Поради тази причина е прието, че простото надвишаване на активи спрямо пасиви без да се изследва характера на вземанията и задълженията не е основание за отхвърляне на молбата за откриване производство по несъстоятелност /така Р 115/2010 г. по т.д. № 169/2010 г. 2-р ТО; Р 13/2015 г. по т.д. № 2435/2014 г. – 2-р ТО, р. 71/201 г. по т.д. № 4254/2013 г. 1-во ТО, Р 32/2013 г. по т..д № 685/2012 г. 2-ро ТО и други/.

От коефициентите за ликвидност и останалите финансово икономически показатели, които са съществени, водещи относно преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на 4 длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи/всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. По правило коефициентът на обща ликвидност е основен показател за състоянието на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му.