Протокол № 392 от 16.06.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 392 гр. Варна, 16.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в заседание при закрити врати на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева

Сложи за разглеждане докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело № 20263100900039 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 14:35 часа се явиха:

Молителят Г. А. Н., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично.

Кредиторът К. Т. Т., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, не се явява лично, представлява се от адвокат Г. Н., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Длъжникът „ВСК“ ООД, редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява законният представител на дружеството, представлява се от адвокат Н. Ц., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Вещото лице А. Г. П., редовно уведомена, явява се в съдебно заседание.

АДВ. Н. /лично и като пълномощник на кредитор Т./: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Ц.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, предвид редовното уведомяване на страните и отсъствие на процесуални пречки намира, че следва да бъде даден ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва, че производството по делото е отложено за изслушване на заключението по допуснатата по делото допълнителна ССЕ.

СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 18325 от 05.06.2026 г. заключение по допуснатата допълнителна съдебно счетоводна експертиза и констатира, че същото е депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.

СЪДЪТ пристъпва към изслушване на заключението, изготвено от вещо лице А. Г. П., със снета самоличност в предходно съдебно заседание:

1

Вещо лице П.: Представила съм писмено заключение, което поддържам.

Запозната съм с отговорността по НК.

На въпроси на адв. Н.: Нямам въпроси към вещото лице.

На въпроси на адв. Ц.: Данните, които сте ползвали, описани в прил. 1, от къде са.

Вещо лице П.: Предоставени са ми от счетоводството на дружеството, след което в офиса на ВСК се срещнах с управителя и счетоводителя.

На въпроси на адв. Ц.: Балансът към 30.04.2026 г., който не е към Вашето заключение, ползвали ли сте го.

Вещо лице П.: Виждала съм баланса, но от счетоводните регистри съм разнесла сметка по сметка и на база данните в главната книга, в систематичните и хроноличните регистри. От там съм ползвала данните.

На въпроси на адв. Ц.: В заключението, прил. 1, съществуват задължения към финансови предприятия. Колоните към 30.04.2026 г., в пасиви, задължения към финансови предприятия. 2024 г. и 2025 г. са в лева, а 2026 г. са в евро. Говоря само към 30.04.2026 г., само в евро. В предно съдебно заседание представих документ от банка ДСК, че този дълг е погасен и не съществува.

Вещо лице П.: Да, така е, видях го в делото, но в счетоводството на дружеството не е отразено, проверих изрично.

На въпроси на адв. Ц.: Така или иначе не би трябвало да влиза в сметките, след като е погасено, нали така.

На въпроси на съда: Ако приемем, че не е правилно осчетоводен и трябваше да съобразите погасяването, какъв би бил резултатът.

Вещо лице П.: Бих го махнала при положение, че към делото има от банката удостоверение, че кредитът е закрит и понеже сумата е малка в сравнение с цялата стойност, да, ще повлияе на коефициентите незначително, в посока подобряване.

На въпроси на адв. Ц.: Когато сте изчислявали коефициентите, които са посочени в таблицата, доколкото разбирам всички пасиви ги броите като текущи, като изключим цялата капиталова група.

Вещо лице П.: Капиталът не е пасив. Да, така са посочени в дружеството.

На въпроси на адв. Ц.: В баланса са разделени и са посочени кои са дългосрочни и кои са краткосрочни от задълженията. Знаете ли какво би се получило, ако ги разделим задълженията на краткосрочни и дългосрочни, с коефициентите.

Вещо лице П.: Да, при положение, че в коефициентите влизат само краткосрочните задължения, биха се подобрили.

При изчисляване на коефициентите съм взела всички задължения, които дружеството има, защото в счетоводството няма отразени дългосрочни задължения. В счетоводните сметки, по които се отчитат задължения, както и за предходните години няма посочени дългосрочни задължения в баланса.

Към 30.04. балансът е междинен, прави се за нуждите на ръководството или 2 банка.

АДВ. Ц.: Напротив, има, само че не са взети предвид от вещото лице.

Вещо лице П.: Това, че тези задължения възникнали над една година назад във времето, това не означава, че е дългосрочно задължение. Просто не е погасено, но не означава, че е дългосрочно. Дългосрочно задължение е когато има договор за заем с банка и се знае, че падежът ще настъпи след определен брой години. Това е дългосрочно, но това, че към доставчик не е изплатена сумата в рамките на годината и задължението е с падеж повече от една година, това не означава дългосрочно задължение.

На въпроси на адв. Ц.: Има ли задължения към доставчици, които са просрочени над една година, които са посочени като краткосрочни. Като дългосрочни са получените аванси. Какво са авансите.

Вещо лице П.: Авансите са, и между другото тази сума не отговаря на главната книга на дружеството. В главната книга са посочени 1 000 597.

На въпроси на адв. Ц.: Какво са авансите по същество.

Вещо лице П.: Сума получена от клиент във връзка с бъдеща престация.

На въпроси на адв. Ц.: Колко време отнема строителството на един имот, до 12 месеца или над 12 месеца.

Вещо лице П.: Над 12 месеца. Има основание да бъде записан като дългосрочен.

На въпроси на адв. Ц.: В перото „други задължения“, в баланса са разделени на две, до 1 и над 1 година, при Вас всичко е до 1 година. Какви са другите задължения

Вещо лице П.: В другите задължения са други дебитори и кредитори.

На мен не са ми предоставени договори, за да ми се покаже кое е дългосрочно и кое краткосрочно. Искала съм абсолютно всичко, искала съм разбивка на всички вземания и задължения, с точна дата на възникване, с дата на падеж, кое е просрочено, кое няма да бъде получено и съответно платено, такава информация не беше предоставена. Отговорът беше „сменяхме счетоводството, има много счетоводни грешки“.

На въпроси на адв. Ц.: В заключението казвате „коефициентите за абсолютна ликвидност/незабавна ликвидност от 0.2 са истинска катастрофа. от къде идва това.

Вещо лице П.: Това е записано в икономическата литература и в учебниците за финансов анализ. Не съм в състояние да кажа от кого са писани.

Български са, за бранша, за строителството се приема... в различните отрасли се приемат различни стойности. За строителния сектор конкретно, дори това е прекалено ниска стойност. Това е само за строителния сектор, която се приема за минимално допустима. Коефициент 0.2.

На въпроси на адв. Ц.: Казвате, че няма статистика за показателите.

Как имаме данни, че 0.2 е лошо.

Вещо лице П.: Няма статистика както Статистическият институт показва коефициенти за норма на печалба, инфлация. Такава статистика за коефициентите на ликвидност в строителния бранш не се поддържа.

Този коефициент е вследствие на анализ. Няма данни на Статистическия 3 институт. Това, което съм посочила са нормите, които в икономическите учебници дават като допустими за строителния сектор.

На въпроси на адв. Ц.: Известни ли са ви варненските фирми „Планекс“ и „Инжстрой“.

Вещо лице П.: Да, строителни фирми са. Дали са големи фирми, това е въпрос на мнение.

На въпроси на адв. Ц.: От ТР взех данните за тези две фирми, които са публично обявени. Имате ли представа какво се получава при тях с тази методика, която използвате.

Вещо лице П.: Не съм вадила годишните им отчети.

На въпроси на адв. Ц.: Мога да кажа за информация, че техните коефициенти на абсолютна незабавна ликвидност са с 10 пъти по-лоши от на ответника, още една 0 има, не 0.2, а 0.025, те са абсолютно фалирали.

Разпечатката съдържа 60 от 151 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3a191582-2157-4e04-a3e3-0a95093b5195