Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 302 от 07.03.2025, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 328/2024
Вид
Разпореждане № 302
Подписан
07.03.2025
Състав
Анета Николова Братанова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 302 гр. Варна, 07.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело № 20243001000328 по описа за 2024 година

I.По делото е постъпила молба от К. Зл. Г., представлявана от адв. Б.Ж., за връщане на касационната жалба на насрещните страни в частта, в която обжалват постановеното по делото решение по иска с правно основание чл.

40 ЗЗД.

В молбата се поддържа, че решението в коментираната част е необжалваемо. По претенциите на ищцата е образувано търговско дело, което се разглежда по реда на част трета, глава 32 от ГПК. Искът с правно основание чл. 40 ЗЗД е с цена на иска 10 000 лева, определена на основание чл. 69, ал.1, т.4 от ГПК. Предявените касационни жалби са недопустими, на основание чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК /в хипотеза относно решенията по търговски спорове/. Претендира се тяхното връщане от администриращия съд.

Молбата е неоснователна.

Понятието търговско дело по смисъла на чл. 280, ал. 3 ГПК не е идентично с "търговски спор" по смисъла на глава 32 от ГПК и процесуалният ред, по който се разглежда делото (общ или по реда на особеното производство по търговски спорове) не е установен от закона критерий за разграничаване на делата на граждански и търговски, както изрично се посочва и в ТР 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС .

При преценка относно характера на делото, а оттам и касационната обжалваемост на постановения акт съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, се приема, че търговски характер имат освен споровете по чл. 365, ал. 1 ГПК, и делата, претенциите по които произтичат от търговска сделка (реално изпълнение или репариране на вредите от неизпълнението), или от нейното разваляне, прекратяване, недействителност и др., т. е. правоотношения, включително и извъндоговорни, когато са свързани с търговска сделка.

Решението в коментираните части има за предмет действителността на договор по чл. 129, ал.2 ТЗ, който съобразно трайната практика на ВКС не съставлява търговска сделка /решение № 49 от 30.07.2017 г. по т. д. 603/2016 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, решение № 25 от 10.06.2016 г. по т. д. 3113/2014 г.

1 по описа на ВКС, ТК, I ТО, и др./

При това положение прагът за допустимост на касационното обжалване от 20 000 лева е неприложим.

II.Съдът констатира, че е налице очевидна фактическа грешка в Разпореждане № 152/03.02.2025 год. досежно продължителността на срока за подаване на отговор срещу касационната жалба на „Кросист 02“ ООД, която следва да бъде отстранена по реда на чл. 253 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от К. Зл. Г., представлявана от адв.

Б.Ж., за връщане на касационната жалба на насрещните страни в частта, в която обжалват постановеното по делото решение по иска с правно основание чл. 40 ЗЗД.

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Разпореждане № 152/03.02.2025 год. досежно продължителността на срока за подаване на отговор срещу касационната жалба на „Кросист 02“ ООД като вместо „двуседмичен срок“ ДА СЕ ЧЕТЕ „едномесечен срок“, на основание чл. 253 ГПК вр. чл. 287, ал.1 ГПК.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Апелативен съд – Варна: _______________________ 2